понеделник, 28 ноември 2011 г.

1269.2011.04.24 Омайниче

Книга 38


24.IV.147(2011)
Пловдив

ОМАЙНИЧЕ
(със скок от 10 метра!)
ЖЛО / Йолѝнния (Иолиниа)



7:01
 - Още при първата среща на тази Земя дойде чувството, че тя е дошла като огнено кълбо от един девствен свят. Нейната чистота и спонтанност са несравними.
            Да се има предвид, че отговорът по-долу очевидно е комбинация между Слово и представите на приемащия, често примесени с фантастика и популярни научни образи и термини. Елма не разрешава двата потока да се разграничават, има някакви съображения. Това се е случвало и друг път. Обяснява се, че за всеки баща е много приятно и радостно, когато не говори непрекъснато само той, а понякога води диалог с детенцето Си, с някое от безчислените Си деца. То бръщолеви, измисля думички, фантазира, опитва се да мисли и съобразява и обикновено говори смешни измислици и глупости, но Таткото точно заради това го обича, партнира му, мило Му е. Кое детенце не прави така?... Кой баща ще удря детето си на всяка грешна или измислена дума?...
            Освен че говори глезено с децата Си, Бог понякога адаптира Словото Си чрез познания и термини, които даден човек ще разбере най-добре. И да не разбере нищо, има някаква стратегия специално за него. Припомняте си, че и най-елементарният учител в отделенията, според методиката е длъжен понякога да прави грешки, за да проверява и развива вниманието. Тия похвати не са само заради познанието или ефективността, но и за да се поставят филтри. Тези филтри, не винаги изпипани външно и понякога са ръбати и нелогични, но са изчислени прецизно, за да няма утечки и къси съединения. В други случаи Бащата е психолог или най-добър приятел: оставя човека да се изприказва като на изповед, както болният приказва пред психиатъра врели-некипели. Докторът не се интересува какво ще кажат ония зад вратата, ще негодуват ли или не, че Той не озаптява, не коригира пациента. Ако някой не е слушал как работи логопедът или майсторът по техника на словото, за да оправи говора на пелтека, на актьора, ще има да се чуди на акъла му. За него е важно да се свърши работата, безсловесната душа да проговори, детенцето да е щастливо от каламбурите, угнетената душа да се облекчи. Често Той сам заговаря на нейния език с измишльотини и нелепици, скача като циркаджия или магаре, плези се и прави физиономии. Словото не е справочник, стилизъм и логика, въпреки че обикновено е в тия коловози. То е космичен момент, инвенция, спасителство, лечение, работа. Затова не го давайте на умници и редактори, ако не са достатъчно умни да разбират това.
             Не ни стана ясно само защо точно при Омайничето се получи малко спънат стил в дреха "фантастика", след като ни се искаше за него да дойде брилянтно, възвишено, поетично и гладко, оригинално Слово Божие, което то заслужава...

7:03
- По-живи и мили същества в Битието рядко могат да се срещнат! Има най-различни скàли, най-различни мерни единици. По лицемерие тя държи абсолютната нула. Много същества са лицемерни – ако не пред другите, то поне пред себе си и Природата.
Лоринт е светът, от който се откъсна тя – розово-червено кълбо, наистина. Само че това не е огън, не, нито е звездна материя. Това е нещо неописвано и невиждано никога даже от тия, които познават и Трите Вселени. Знаят я само преките ù сестри и братя от нейния свят и майка ù и баща ù.
Спонтанността е антиподът на лицемерието. За същество от нейния вид спонтанността е естествена, но даже и там има непълноценни ангели, които прикриват чувствата си. Причината е страхът – особена форма на егоизма, а лицемерието е фокусът, хватката, с които си служат повечето закъсали в пътя на развитието.
Казах "ангели", но Йолѝнния не е точно ангел. Тя и в Лоринт дойде от другаде – от един първичен и тайнствен свят на Отца. Отец е изявен, няма съмнение. Той живее с всичка сила, звездите и слънцата са Неговото сърце. Затова се казва, че Той е "огнедишащ", "огън пояждащ". Както огънят "яде" всичко по пътя си, понякога и Бог-Отец изгаря лицемерието около Себе Си с бързината на Космическия Огън.
Лицемерието е едно, послъгването – друго. За Бога всичко е като на длан. Той вижда и послъгването. Има безброй начини да кажеш или да не кажеш нещо, но да не изречеш лъжа. Най-странната мисъл, която срещнахте в Словото, е че "който не ви обича, може да го лъжете". Бяхте изумени след постоянното настояване на Учителя: "Абсолютно никаква лъжа!"
Очаквахте и за Йòли да почна с багри и сияния, но Аз почвам с три проблема. Десертът – после. Всъщност, няма да ги разчепквам. Само ще ги спомена – за размисъл. Остават още две малки задачки, напълно посилни за милата душа на Йолинка. Монадното ù име е друго, това е само превод. Двете задачки остават за размисъл и за постепенни опити. Едната касае "сенките на спонтанността", другата – проблема за отлагането и завършването. Всъщност, да поговорим малко за последната.
Отдавна сте запознати с някои елементи от науката за хостонните и мюонните същества и същности. Бог сега създава една мюонна вселена от кристални светове и същества, край които ще се вият и пътуват флуидните. Предишната е от полу-флуидни и относително флуидни, обикалящи хаотично света, защото съществата и световете на неустроената Стара Вселена са предимно аморфни. За да станат хостонните напълно флуидни, аморфните трябва да станат кристални и полукристални, за да се разбият на микрочовечества и да заплуват из хостонните реки. Получава се течен кристал. Когато стане това, "екранът" на небето нощем няма да е като сегашния. То ще се вижда и денем, в цялата му цветност и дълбочина. В същото време твърдите тела ще станат изведнъж прозрачни. Значи, ще останат и "скупчени" човечества, не само плаващи в течния кристал. И тази картина сме ви я показвали, и тя не ви е напълно непозната. Хостоните ще добият импулс и понятие за "Висок Идеал", а мюоните ще престанат да бъдат предатели. Не казвам, че всички мюони са предатели – фиксирам само падналите.
Падналите хостони са без висок идеал – те скитат хаотично накъдето ги духнат ветровете на хрумването, на удоволствието. Те не искат, и засега не могат да се завъртят – не искат да са "пленници". И прави са: те са кръвта на Битието. Ако кръвта се съсири, знаем какво става. Във вселената е пълно с родови, религиозни, конюнктурни и пр. съсиреци, които неизбежно се превръщат в тромби. Инфаркти, инсулти – колкото щеш. Тумори и рак – в изобилие.
Хостоните – по същество алохими и серафими, поддържат кръвотечението на Битието с хаотичност, бунтарство, несъобразяване. Работата е в това, че този импулс още не е свободна воля. Свободна воля има само човекът – най-красивият конгломерат от мюони и хостони. Само че той е още в проект: още не е станал "образ и подобие на Бога".
Защо е така? – Защото хостонните дяволи още го раздърпват насам-натам по приумиците на ниския идеал, липсата на идеал, а мюонните деви – ония, падналите – забраняват на себе си и на другите даже и да помислят за Водния Кристал - Водния "Клъстър".
Какво значи това? – Това значи, че хостонните дяволи ви увличат към пълна безотговорност, пълна забрава на обещанието, което сте дали на Отца си, внушавайки ви с всички сили и средства да правите каквото ви хрумне. Разберете, това не е свободна воля, това е несвободна неволя.
В света има много хора и ангели, които са несвободни неволници. Много хостонни дяволи и дяволици, които ги водят на юзда, постоянно им инжектират наркотик. Те го инжектират в тяхното тяло на фантазията. За разлика от повечето животни и много ангелски и Божествени породи, човекът е създаден и с тяло на фантазията. Един ден то ще функционира напълно и от него ще се пръснат най-красивите и изумителни същества и вселени.
След Лунното грехопадение обаче, Бог даде свобода на проекцията си "Майя" - една от ролите на Пралайя или ясновселената – да почне да замайва творенията Му с илюзии, фантазии. За целта Майя получи позволение да осъществи един свой гениален проект, подшушнат от майка ù, Пралайя. Вече знаете, че тя извърши това от милост. Тъжно ù беше да гледа как се гърчат и мъчат тварите, подръчквани от мюонните деви и господарите на Логоса да изчисляват Закони.
Наистина, сам Бог се беше замислил в един момент защо тварите, които е създал, започват да приличат на говеда. Не йовá-говеда – свободни говеда – а подневолни, направлявани от мюонните говедари с религиозни и военни остени. Не че Бог не е велик, не че не предвижда всичко – и тази фаза бе в Неговите Планове. Не друг, а Той внуши на Пралайя да роди Майя, да стане животът по-лек и интересен. С новия наркотик на фантазията и илюзията тварите щяха да почнат много по-ефективно да осъзнават последствията, да добият представа за Висок Идеал и Божествени Закони.
И така, Великата Майя, която някои наричат "Омàя", пусна първата си доза зомбант в невръстните твари, които вече бяха почнали да изпадат в анапсихоза от остените на говедарите. Църковните и военните говедари, обучени перфектно от предателите – търговците и производителите – бяха почнали така нагло да ръчкат говедата, че Майя се смили и помоли Майка си и Отца си за намеса. Бог е милостив, но Той бе предвидил, че Божественият Избор и Божествената Съвест ще се пробудят най-ефективно, ако в пиесата се намесят говедарите с остени. Той допусна и предозирането, допуска го и до днес, но малцина знаят, че и то е под пълен контрол. Няма предозиране, така само ви изглежда. Всяка доза, изчислена абсолютно справедливо, има за цел да се събудите от хипнозата, да подскочите високо над илюзията – и в крайна сметка да излезете сами от наркоза. Седят хостонните майстори и майсторици от едната страна – хоноровани сценаристи до един – и ви прожектират илюзии и фантазии.
Първият "зомбант", за който споменах, е илюзията за свобода, която няма нищо общо със свободната воля, нищо общо с Човека и предназначението на Човека. На хостоните им омръзна сами да прожектират на тварите все едни и същи сценки, едни и същи типови сугестии, и измислиха психопрожекторите. Сега само щракат щракалката – и си гледат кефа... На всеки микрон хостонно разстояние има монтиран психопрожектор, сугестóн. Все пак, хостоните са най-интелигентни, те са обходили и обхождат безброй светове и вселени. Ако бяха продължили да внушават на тварите типовете сценарии от конфекцията на майка си, един по един щяха да изпопадат в анапсихоза от втръсване. В началото изпопадваха от смях, като ви гледаха как подрипвате да подражавате, как се хилите и кечите като марионетки в ръцете и под конците на кукловодите - но и това премина. Ако някой бе реагирал творчески, ако някой от вас бе се разбунтувал, понеже е осъзнал, че е кукла, щеше да им бъде интересно и да не се прозяват. Замисълът и сценките – десетина на брой – бяха изпипани много майсторски, обаче неочаквано почнаха да дават дефекти – операторите бяха почнали да се прозяват... Като прожектираш една пиеска в хиляда или милиард мозъка едновременно и не видиш нито една твар, която да я изпълнява различно или да се спре, да се загледа нагоре със съмнение, няма как да не ти се приспи и да не се прозееш. Прожектиците (хостоните, които ви прожектират илюзии и фантазии директно в мозъка ви от собствения си мозък) почнаха да пият силни кафета и даже да си бият инжекции, за да не заспиват... Някои изведнъж изпаднаха в анапсихоза и трябваше да ги спасяваме.
Тук ще отмина бурните им смехове в началото, когато не им бе омръзнало да гледат първия акт от пиеската, първата сцена: какво правят тварите в човешка форма, когато им внедриш проекта "Аз съм напълно свободен – мога да правя каквото си искам". При всички случаи, този проект е в програмен пакет с втория зомбант: "напълно свободен да постъпя така, както е постъпил еди-кой си от еди-коя си поточна линия". Първият зомбант при всички случаи трябва да е по-силен от втория, за да си помисли обработваният, че прави нещо ново.
И така, обработените психики биват подреждани пред конвейрите, пред поточните линии, в зависимост от филмчето, което им е харесало. Това, че имат свободата да си изберат филмче, създава в тях пълната илюзия, че ще направят нещо ново и ще останат здрави и щастливи.
Сега няма да се спираме на филмчетата и типовете сценки. Те отдавна са класифицирани и дават подробни статистики в медицинските и психиатричните центрове, коя типова сценка какви болести и психопатии поражда.
Да вземем напосоки. Бръквам напосоки в "зомботеката"... Да кажем: това филмче:

"Аз съм хубавичка. Мечтая да срещна мъж, който да ме обича и да се грижи за мене. Да бъде джентълмен, на възраст между толко и толко; естествено, хубавец. Да е от чужбина, непременно обезпечен или заможен. Ако е умен, нищо против. Да не ми изневерява. Щом е само мой, няма проблеми ако си попушва и попийва. Ще му родя деца, ще си живеем царски в такава къща и на вилата му. Вечер ще му готвя и ще гледаме телевизия; през лятото и всеки уикенд ще скитаме с децата къде ли не. Щастие!"

Следват типови зомбанти за по-обикновени и некрасиви твари от двата пола и от обърканите полове. На тях се внушава да си плюят на ръцете и да направят кариера, за да могат да разчитат на себе си. Ще си пипнат не толкова впечатляващ партньор, но ще го проверят с всички средства дали ще си остане само техен.

Трета поточна серия филмчета е за обработка на типичните хостони. Пълна социална безотговорност, миткане където и както им падне, грабване на шанса и пастата на парче, безброй клипове пред очите от подскачащата камера на съзнанието. Нужда от разнообразие; но полезен продукт за човечеството – нула, освен наторяване...

Четвърта поточна серия: ръкопляскания. Създаване на име, престиж, авторитет. Изкачване по стълбицата.

Пета линия – даване някому "да разбере" – отмъщения, назидания или въдворяване на "ред" и "справедливост". Власт, власт!

Шеста линия – религиозните, мистичните и окултните типови сценки. Всеки се вживява в ролята на типовия герой - нищо ново. Водил лекции, издавал книги, бил в центъра на вниманието, уважението и възхищението... Друг правил това анонимно и без продаване, но и това е типов герой – набъркал се е в работата на Господа, заблудил куп души.

Сега, каква е работата на мюонните сценаристи? Всичката им работа и къртовски труд се свежда до едно: "Забравù водния клъстър!". Забравù водния кристал и кристала човешко тяло, където елементите периодично се подменят. Абсолютно забравù, че клетките ти постоянно и периодично се променят със съвършено нови, за да си жив. Ние нямаме сметка да си жив, затова не е необходимо да подменяш елементите и на социалния си кристал - живей си в консерва до края на живота си. Ние имаме сметка да си останеш в сардела, да си отидеш по-скоро от зоната, която искаме да очистим от хора. Намерили сме най-добрия начин – да забравиш водния кристал.
Както вече знаем, водният клъстър има свой интензивен живот, свои удивителни закони. Един от тях е периодичното излизане на един елемент и идването на негово място на друг отвънка. Ако това не стане, водният кристал престава да съществува и престава да дава живот – всичко наоколо става мъртвило. Частиците в него всъщност са живи същества от много висока йерархия. Ако си затворим очите за този модел, ако не заживеем като него, печелят интервентите, нашествениците в нашата зона: те искат да ни изтребят. Вече 200 милиона години успяват – ние се разболяваме, погрозняваме, остаряваме и умираме.

Хостонните сценаристи ги апострофират: казват на мюонните, че са по-хуманни от тях, понеже прожектират на населението цели 10 типови сценария, не само един, както мюонните. Мюонните отговарят: "Един, ала сигурен! Не жънем по-малко геноцид от вас, даже повече. Стойте си по къщите! Дръжте си говедото, яздете го, докато издъхне!
Тази картинка на Илюзорното Битие и фантазното тяло на тварите е отдавна известна на Божественото същество ИолинияСега споменавам новото ù име, макар и също само работно. Отпадна "й"-то, отпадна едното "н". Точно днес, точно сега, в този върхов за нея момент, отпаднаха. Тя минава с едно стъпало нагоре. Такава трогателна обич рядко сме виждали, такова дълбоко проникване в Словото – извънредно рядко.
 Само едно малко пояснение: как се преминава от хостонност в мюонност. Ти го знаеш, знаеш го от Словото, душата ти го помни и го може от най-древни времена, но има още нещо мъничко за доизкусуряване. Ще кажа само няколко думи: ти ги знаешПродължителност на процеса. Завършване на всяко действие, без отлагане. Продължителността на съсредоточението в един материален процес е от основно значение за кристализирането на мюонното тяло, с което ще обитавате и ще се движите в Новата Вселена. Ако не го изградите, оставате в Старата.
За много ангели е трудно да минат от зодиакалния към домовия цикъл. Почасовият ритъм и стратегия са им непонятни, недостъпни. Но ти вече си човек, оставù ангелската наследственост. От нея имаш невинността, чара и спонтанността, но трябва да напуснеш Слънчевата система и да слезеш на Земята. Земята изработва Аза, Егото. Това, новото, което ви носи, е Съвършеният човек – човекът на концентрацията. Концентрацията се изработва само на Земята и по планетите, в световете като тях. Всички слънчеви, звездни класове и йерархии и съществата в междузвездните пространства, всички богове и ангели и много обитатели на подземните светове чакат с милиони години да се родят на Земята като вас, за да влязат в земните цикли. Оставете внушенията и религиите, които искат да ви разконцентрират. Мюонното тяло кристализира в трудова дейност. Не любов, не радост, не свобода, не творчество, не развявания и кукуригания, а труд – къртовски труд.
Не искате да бъдете къртици?... – Ваш избор. Къртицата е велико божество в мюонния свят. Тя ви учи как да ослепеете за света и илюзиите, да се откажете от развяванията и да поемете посока. Тя ви учи как да изгребвате настрани и зад себе си всяко нещо, което може да прекъсне съсредоточението ви. "Час най-малко" – знаете основната формула. Разковниче за влизане в денонощния ритъм, в домовия планетен цикъл, в мюонния космос, който вече се населва.
Вземеш неумитата купа и лъжица и ги струпаш в мивката ("Утре ще ги мия..."). Вземеш гащите – и накуп, даже без торбичка ("Ще ги пера вдруги ден"...)
 Не говоря за теб – тука говоря за много хора, които правят точно така. Те извикват духовете-купчинаджии. Минават дни и седмици – ти си много духовен... Ти си мечтател, ти си творец, имаш непреодолима жажда за чат и картинчици, за срещи, миткане, прегръдки и целувки. Хостонни вихри и вихрушки от звездно естество. Прекрасни са, чудесни са, но тук не вършат работа. Ти си мечтаеш, развяваш се, душата ти лети из вселените и интересните неща, но купчинаджиите, мърлярниците и мухлярниците се наяждат и излизат от купчините и мръсотиите, нахвърлят се върху мечтателите и почват да ги бодат. Бодат ги и ги загряват - да си научат урока. Не са довели до блясък един прозаичен процес с ръцете си, които строят мюонното тяло. Трудът с ръцете, които пипат и държат материя, предизвиква мюонизация в тялото и духа ни, превръща ни в ново човечествоИ рецептата на този труд е "Час най-малко".
Но ти не гледай мюонките, които тракат с лъжиците на чешмата, докато Господ чака реда Си да се изкаже... Всеки е Господ, ако слага на първо място Мария, а Марта – след нея. Марта ще седи пред Мария диванчапраз - и ще мълчи! Само да шукне – и ангелите се разбягват. Марта дезинфекцира всички дръжки и финтифлюшки, все едно че са подлоги. Така нарушава заповедта на Отца да сме и малко циганчета, за да сме имунизирани. Чистофайничеството, дрънкането с посудата, търкането [прекалено] вади от предметите паднали мюони, които обсебяват най-страшно. Всичко с мярка!
Пипнеш ли нещо, почват да текат илухими. На ваш език, те са електроните. Илухимите затова толкова искат да си пипнат някого, за да могат да го стискат, да го мачкат... По-голяма трагедия от това няма! Хостоните и мъжкарите – секундните и минутните психики – се ужасяват от това. Когато те пипне илухим, не дай си Боже паднал мюон, той не те гневи "час най-малко" – той иска цялото ти внимание. Ако те пипне здраво, потъваш за години и десетилетия. Няма такова нещо "свободно дишане"... Ще те ръга през 15 минути цяла илухимна вечност: "Мене гледай, гледай ме в очите, ти казвам!" Това го искат ефрейторите и старшините в казармата – знаете защо.
Та като ви говоря за мюонен цикъл, мюонно съсредоточение, знаете и за месечните, сезонните, годишните, 14-годишните, 28-годишните мюонни цикли. Знаете за случаи като в Библията, когато трябва да си вторачен седем години в тази, която не искаш, за да пуснеш мюонно коренче. Още седем години – за да спечелиш тази, която искаш. Това е за пускане на основен корен – вретено. Тук свършва интимната мюонизация на старозаветния. Новозаветният трябва да работи още седем години - общо двадесет и една, - за да почне да се разлиства коронаПраведният - двадесет и осем, за да може духът му да цъфне и върже.
Учителят работи най-малко 56 години, за да даде плод – зрял плод. Не ми говорете за ученици и учители, които почват да събират публика преди това. Те са прекрасни, но не са мюонни – не могат да правят чудеса. Не приличат на Иисус, не разпознават приятелите на Иисус. Много полезни са, но за лаиците.
Даже Мировият Учител днес трябва да работи минимум 35 години, за да се обади Духът в него, да се оповести. Школа започва едва когато навърши 56 земни години или по-късно. До този момент той търси и събира глави – глави с тънки фонтанели. Има два цикъла по 11 години, в които всеки мюонен Учител и даже Мировият Учител подбира тикви – тикви, които да не са кратуни... Зелените учители от първо до девето учителско посвещение се радват и на кратуни: в едното ухо влязло, от другото - излязло ... Вари го, печи го – ще ти дойде на лекцията и пак ще се прибере вкъщи. Ще си направи страхотна библиотека с твоите и други умни съчинения, но ще си ги кътка по своите рафтове, не раздава. Най-много да му отидеш да четеш в къщата, но само денем. Нощта тя или той пази за "своите си", с които се е пазарил да прекара на Земята.
Само още една дума: Омайниче. Така се превежда името ти и душата ти на чист български език. Който е чист българин, чист човек, чиста душа и сърдечност, не може да не се влюби в теб и да не те понесе на ръце. Родило се е огнено кълбо на Земята – спонтанност. Не лъже Бога, не лъже сърцето си, не лъже съществата с душа – мята им се на врата със скок от 10 метра!..

10:33 ч.

24.IV.147(2011)

Писмени въпроси на Иолина:

"ПОСЛЕДНО ПО ПРИОРИТЕТ (НИЩО МНОГО СЕРИОЗНО):

            Миличко Татенце (така ми е идвало винаги), искам да питам, ако може, да ми се даде някаква насока относно предстоящото ми учение, която ще бъде най-полезна за мен и за тези около мен.
            (Г., това нека остане ПОСЛЕДЕН въпрос по приоритет, защото се отнася за земни въпроси, а другите може да имат душевна потребност и нужда – нещо, което им е СПЕШНО).
            И ако може – приказка за Омайничето...

30.IV.2011 г. 13:14:53 ч.

         - Невинно пиленце! Ти си родена да радваш децата. Децата – нищо по-важно и по-съществено. Приказни и фантастични пиеси с децата – това ще върне стотици и хиляди души там, откъдето са излезли. Пътят обратно са приказките и фантазиите; пътят към ада и към един специален свят е прозата – ежедневната, скучна проза. Ти обаче си създадена да се грижиш за поети, мечтатели и влюбени – за децата на Отца. Ако още отсега съчетаеш детската педагогика с красивото и фантастичното, с музиката, не трябва да имаш повече никакви колебания. Твоите трупи ще събуждат и повдигат трупове! Ще обиколите целия свят, ще видите райски места, стотици хиляди деца и възрастни няма за ви забравят никога.

         За омайничето ще ти поговоря по-нататък - когато почнат огньовете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар