понеделник, 28 ноември 2011 г.

1277.2011.06.25 Холивселена и холмир

Книга 38


25.VI.147(2011)
София – Изгрев

ХОЛИВСЕЛЕНА И ХОЛМИР


5:42:14
            - Какви са тия цветни дъгички, които се появиха от тялото ми? Защо когато сме с дрехи или покрити, няма такива?

       
            През нощта имаше прекрасна буря с мълнии, но времето е топло и се оказва огромно удоволствие да се лежи и спи не само гол, но и без завивка. Невероятно красиви преживявания, усещане за свобода, свежест и простор. По едно време въображението вижда къси дъгички, излизащи от тялото – всяка една едноцветна и различна, но много красива. Сякаш е замахнал с четката си художник.) Предавам отговора по памет, затова ще го пиша в си­ньо. После, ако Някой реши да говори със записване, може да дойде точно Слово.
            - Това са филизи от холическото тяло, които излизат почти незабавно от всеки гол човек. Значи, не само дрехите пречат те да излизат, но и завивките през нощта или през деня. Колкото по-дълго сте голи, толкова повече те се удължават. Целта на развитието им е всяка да се затвори, да стане халка. Както е при слънцето и звездите, както са силовите линии. Едни халки са по-малки, други – по-големи, трети се тъй разтегнати, че обикалят цялата все­лена. Всички съществуват в потенциал, понеже това са наистина силови линии; по-точно – "мùлови". Може и така да се каже. Силата и милостта, милването, са противоположни. Виждате, че при близост на голи хора тия дъгички се явяват мигновено и веднага се превърщат в халки, протуберанси, осморки между телата – става красива и бурна обмяна. Ако сте под завивка, те не могат да излязат от кожата, освен от лицето и ши­ята и случайно откритите части на тялото. Така че и тук виждате истинското име на холивселената – "голивселена".
         Прави ли ви впечатление, че първата част на думата е в множествено число? Холивселе­ната, цяловселената, е съставена от голи същес­тва – минимум двама. Невъзможно е да се каже "хол­вселена". Когато е сам, Хол не създава вселена, а всемир. Може да се каже "холвсемир". Но и това е ус­ловно, понеже "все" и "цял" не е едно и също. Получава се нещо като "хол-цело-мир", но това е изкуствена дума, при това тафталогия. Най-точната дума е "холмир".
          Има фази, когато Бог е единен и множествен. Когато диша, Той се превръща от холмир в холивселена и обратно. Досегега не съм ви говорил за холмира – за света на Хол, когато е единен и сам. Там няма по­люси, както е в холивселената – има център и пери­ферия. Всъщност, центърът е едновременно и пе­риферия. Когато човек е гол, но сам, с един доста го­лям радиус около себе си, се свързва с холмира; ко­гато са двама или повече – с холивселената. Затова между двама или трима в Бога се затварят халките на Чисто­тата и Любовта, а при самия в Бога – цялостта на Абсолютното Целомъдрие. Както виждате, тук центърът е Мъдростта. Ако человек, ангел или бо­жество не влиза ритмично в холмира и холивселе­ната, той престава да диша и умира. По тази при­чина всички същества, които са сами или посто­янно с някой друг, с другите, са на практика мъртви. Може да се мърдат, да се размножават, но са мър­тви. Мъдростта ни изкарва от мъртвостта когато оставаме сами, но не задълго; Милването и Ми­лостта ни изкарват от смъртта когато сме с друг, ала не задълго.

         "Холмир" е светът на Бога, когато се е прибрал в Себе Си.

         Да се прибереш в себе си, да няма нищо и никой около тебе и да е пълна тишина и бездействие – това е най-дълбоката потребност на Бога и на Божестве­ното в нас, когато сме си взели дъх до горния предел. Това се нарича "целомъдрие". Не отнемайте никому, нито на самите себе си мига и вечността на це­ломъдрието, понеже ще пострадате. Не само ще пострадате, но и ще умрете. Има две крайни фази на задържане, които са пределът. Ако едната про­дължи повече, умираме; ако продължи повече другата – почваме да изглеждаме на живи-мъртви.

         Всички хора и ангели, както и една немалка част от пад­налите богове и титаните, които се мърдат и ше­тат из Битието без Бога, са загубили своето цело­мъдрие. Те са се обезчестили – искат сами да уп­равляват себе си и битието, другите около себе си. Загубили са Вътрешния Мир и Вътрешния Шепот, присъствието на Абсолютния в себе си. Затова те се занимават с относителното. По тази причина идват периодични вълни, надига се периодично мъртво вълнение, което ги отнася в Небитието. Невъзможно е да не оставаш периодично сам, и да не се удавиш. Невъзможно е да си постоянно с другите, и да не загубиш смисъла на живота. И да фучиш, и да се мърдаш – ти си жив мъртвец, чучело. Вятърът ти развява ръкавите на пръчката – и хората мислят, че си жив. Все пак вършиш нещо – плашиш гаргите...

6:58:21
8:53:51
         - Оправù останалите, после ще видим. Най-важното сега е да поправиш и оформиш останалите отпреди, а нови осияния ще видим кога ще има. Това, което преразказа по-горе, е общо взето вярно.
         Христовият Дух се ограничава с нестандартното, провокира стандартното и руши склерозиралото. Работата Му е провокирана от нехристовите централи, при които милостта и абсурдът са фалшиви или липсват. Затова предлагат фалшив живот или водят до смъртта. Фалшивият живот също води до смъртта, но по-бавно. Той дава шанс за грешки и осъзнаване. Пародия е, но може да накара някого да се запита за оригинала.
         Усърдието в работата е похвално, работата е острието на Словото. Това, че работиш по Словото, в повечето случаи е по-важно от получаването на ново Слово. Затова ние приветстваме нежеланието ти да получаваш още Слово, отчитайки и факта, че все още няма зрели души за гостуване и размяна на къщите, на приятелите. Новото Слово е вятър, който раздухва жарта на привичните огнища. То подпалва къщите, които не допускат оборот на хора. Работата върху Словото има предпазна изолация, която потушава пожара още в самото начало. Затова сте прави, че наблягате върху Работата, понеже още няма съзнание за Живот, за Нов Живот. Животът е обмяна, но обмяната на съществата е Вечен Живот. Няма ли такава, по-добре се отдай на Работа, понеже Бог се крие в Работата. В псевдоживота няма Бог, псевдоживотът е панаир или катакомба.  Хайде, не се мъчи повече! Искаш да продължиш тук от съвест, но Кранът сам ще се затвори, за да тече водата в колелото, не при фонтана.
9:19:50

Няма коментари:

Публикуване на коментар