153.1985 (Недатирано) Моето определение за Бога

Книга 7

Недатирано, 121(1985)г.

София-Изгрев

МОЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА БОГА

ЖЛО / Л,Н и Д

          Така, сега да започнем!

          Този път да предупредя: правя първо по рода си успоредяване на посланията за повече хора в едно, поради необходимостта да се скрие същността на всеки и всеки сам да прави опити да познае кое от нещата е само за него. Преди това трябва да кажа, че не само психологическият, но и социалният момент днес диктува недиференцирано послание.

          Пределно точно ще обясня веднага: от най-древни времена тази група, която сте днес пред очите Ми пак заедно, ситуира основните тонове чрез опити за взаимодействие. Корист никога не е съществувала в станалите досега, много успешни, три срещи на тази планета. А инак трите от вас, които сте гостенки, сте свързани през много повече животи: алохим, серафим и вамоел - трите ви йерархии. Това са трите ви същности в момента.

          Алохимите и серафимите са ни познати от досегашните осияния, но вамоелът е супервселенско разклонение на херувимите, поради което не се сърдете на сестра си, когато поема ролята на наставник. Херувимите са наставници на супервселенското човечество, поради което не само имат правото, но и са абсолютно упълномощени да правят неприятни забележки, да отреагирват на неистината с острота и принципност и дори да унизяват отклоняващите се от правия път. Това се отличава от плебейската злоба и отмъстителност съвсем ярко, понеже злобата, ревността, преследването, вампирическата емоционална вендета е белег на тъмните духове или обладаните от тях плазмодии, въплътени в човешки тела. Това не е така при херувимите, нито при божествата, наречени “алохими”, тъй като техните педагогически похвати правят съществата по-съвършени и прекрасни, въпреки парадоксалността на тези методи. У вашия народ има поговорка - “Умен да те бие, прост да те не милва!”

          Най-умните педагози на супервселената и ултравселената са, именно, херувимите и алохимите.

          Това, което съм ви казвал за освиркването на претенциозните “пуяци”, след като си заминат от физическото поле, се отнася именно до една от ролите на херувимите. Всеки, който мисли, че е направил нещо на Земята, за което е получил лаври приживе, пред приемната комисия след смъртта си остава гол - само с онова, което е направил със статуята си (своето тяло) и с дипломата си (своето лице). Бах трябваше да се върне поради проблеми със статуята си, въпреки че музиката му го превърна от природен ангел направо в елохим. Гьоте премина направо в божествените полета поради проблемите на религията и любовта, които той разреши правилно в творчеството си, но се отправи в Скандинавия за едно последно прераждане, понеже не е позволено устата да е толкова близко до носа, а Скандинавия отдалечава устата от носа, тъй като там се въплъщават серафими повече от всякъде другаде, т.е. там умеят да мълчат. Но вамоелът Датинýл е участник в такава комисия дори и сега, когато не съзнава, че на небето нощем върши такава работа.

           Сега да му кажа: вамоелите са най-меката фаза на херувимите, т.е. те умеят да поднасят истината в най-подходяща за възприемане форма. Това не намалява ни на йота точността на техния анализ, но захарната обвивка на хапчето върши неописуемо важна работа: ефективността на педагогическия акт е безпрецедентна! Останалите херувими не пестят горчивото, киселото, соленото и особено лютото, не защото са тирани или вампири, както обикновените хора, които си служат с този стил, но защото тяхната роля е да смачкват самомнения и самочувствия. Нито един представител на конюнктурната култура и политика, на пародията, наречена “уреждане в живота”, на парцалите и панаирните играчки, придобивани от вас на Земята, не може да избегне притегателната сила на полето “сторп” - това поле, което има кармична тежест и над божествата.

          Папи, патриарси, президенти, таланти, гении, академици, милиардери, преуспяващи фукльовци и крадци - всички се стичат на мощни реки от голи тела, познати ви от ясновидци като Микеланджело, и се разпределят по енергийните клетки в преддверието на полето “сторп”. Там, по реда си, застават чисто голи, още в етерното си тяло, което е точно копие на физическото приживе, за да направи комисия необходимите измервания и изчисления кои криви идеи и претенции са отклонили статуята на Божието творение от съвършения й образец и са осквернили дипломната му работа - т.е. лицето и черепа - с печата на ада.

           Вамоелът Датинýл е старши ранг херувим, който преразпределя покосените и изпаднали в кома или делириум от срам човешки души, освиркани и подиграни по най-безцеремонен и жесток начин от останалите по-нисши херувими. Поразителна е картината на този най-страшен съд!

          Огромните медузи, октоподи и най-различни мистични и астрални чудовища, които се вият над всеки подсъден, излизайки от него като резултат на неговото самолюбие, самомнение, отвратително авторитарство или нагаждачество, се отрязват чрез психохирургията на този осъдителен метод – унижението. Понеже унижението и страхът от общественото мнение е най-силният двигател на всички, приемащи световния куклен театър, то и педагозите, наречени “херувими”, се стараят по най-нагледен начин да разнебитят и сринат до основи самомнението на всеки един, който е искал да се наложи над другите на всяка цена.

          Първо се проектират съвършено съхранените от целия живот на подсъдимия събития, записани в мозъка му, след като специален психошок го застави да стои с отворени очи, през които се прожектира филмът на неговия живот по обратен път и се възстановява в пространството пред всички. Всички престъпления и погрешки се прожектират - без никакво прикритие на нещата - пред специална комисия, но също и пред хора, които са познавали умрелия и той няма никакво желание те да узнаят за неговите простъпки. Там са и неговите жертви, които присъстват до една, независимо от това, дали са вече в другия свят или са привлечени от полето “сторп” насън, специално за процеса. Почти всички, при самото начало на филма на техния живот, припадат от срам и угризения на съвестта; а особено наглите, които предполагат, че сънуват кошмар, нееднократно се подлагат на още по-жестоки мерки, докато осъзнаят, че са умрели.

          Аз ви принудих да погледнете в един печален свят, само защото един от вас сега тук и в момента изпълнява ролята на нещо като защитник на множество души, тъй като той е от най-висш херувимски клон и позициите на обвинител и прокурор са отминал етап за него. Това обаче не значи, че не си служи и с тези прийоми, когато е необходимо.

* * *

Оалóр - това е името на друг от вас, присъстващ тук в момента. Основата му е нито правдата, нито истината, а любовта. Това, че основата е една, а призванието навън - друго, съвсем не може да потули основата. Серафимите ви са известни, но онова, което съм казал за тях, представлява капка в океана - серафимите са неопределими! Те са загадка не само за другите, не само за себе си, но и за Бога, Който ги е създал! Предметът на серафимите е преживяването на любов - нищо друго не ги вълнува. Обаче любовта има толкова форми, колкото са съще­с­твата и нещата в Битието. Непременно серафим обитава съвършено прекрасни светове – прекрасното и прелестното е въздухът, който те дишат: серафимите дишат не въздух, а хармония. Следователно, лишите ли серафим от хармония, т.е. съзвучие, той не може да диша и умира или се разпада напълно до голата искра Божия, наречена “монада”. Серафимът обаче е и чума за определеността: определеността за него е страшилище, а той за определеността - принцип на объркване. Неопределеността или тоталната свобода на волята има само един мир - серафимния! Токовете на серафимния свят са блуждаещи токове - сенки и светлини на спонтанността; те нямат нищо общо нито с правия ток на тотвселената, нито с променливите токове на ясновселената, за които е говорено много досега, нито с тяхното съчетание в Тройновселенски токове.

           Така наречените “флуктуационни” токове, пораждани от звезди като Процион, пробуждат Битието към парадоксални решения и абсурдно поведение. Не че алохимите нямат тази първа специалност, но мотивите им са диаметрално противоположни: алохимът разрушава, за да съгради, а серафимът съгражда, за да разруши. Той не иска да разрушава, ужасява се от разрушението, но практически неговото поведение е пожар или природно бедствие за приматите в човешки тела, които искат да постъпят като другите.

          Примати, влечуги, гръбначни и безгръбначни, пранови и салмови въртопи се въплъщават и в човешки тела и живеят, “напредват” и изместват истинските хора от полето на социалната и органична реализация! Носители на серафимно тяло обаче сте всички, както и всички имате останалите тела на съществата от йерархията, понеже човекът е най-висшето творение на Бога. Серафимът, въплътен като човек, не е още човек, и затова останалите му тела могат да бъдат различно развити, а хостонното тяло не е никак развито. Но у Оалор напредъкът на хостонното тяло е удивителен. Носител на необятна нежност и жажда за преливане, неконтролируем океан от бяс за сливане, той все пак намира онази точка на равновесие, в която да събере всичко това и да го въплъти в майсторство. Майсторството – това е венецът на хостонното тяло. Планетите се изграждат не от слепи природни, космични стихии, а от новите същества от хостонната йерархия, които са в състояние да се съсредоточат на едно място и да останат при неблагоприятни Условия на живота

(Досега сме разбрали, че не хостонното, но мюонното тяло върши тази работа. Защо тук се казва, че хостонното създава център. на майсторство, стабилност и организация, след като някога се говореше, че хостонните същества плуват по “реките на вселената”? Това е един парадокс, за който не сме питали Елма как се обяснява. Един от възможните отговори е, че серафимите блуждаят из Битието и се обменят любовно абсолютно свободно и неуправляемо, докато хостонните души все так текат в реки – в общества, понеже се привличат. Въпреки временната им необвързаност, те копнеят за дом и родина – за любим, семейство, планетно въплъщение. Всеки от тях се отклонява от течението мигновено, когато го привлече въплътен дух. Това идва от мюонната част на диполната им същност, а в момента, когато се въплътят, те почват да градят мюонно тяло. Тогава майсторството ги увенчава като венец – овещественият им мюонен полюс. Могат да се оприличат на моряк, пътешественик, артист или музикант-виртуоз, който прави турнета неспирно по света (хостонната му природа), но мюонната му същност вече е кристализирала и затова е майстор в областта си. Макар и периодично, такива се връщат с удоволствие в родното си гнездо, където са най-близките им. За серафим това е немислимо. По-долу Елма потвърждава мюонната материализация на хостонните същества, на които бяхме запомнили само флуидичния им космичен вид - б.п.).

          Серафимът е неврастеник на земята: когато му бият инжекция или му се отправя съмняващ се поглед, той се свива от страшна болка. Хостонните същества, наречени още “деви”, търсят съзнателно най-лошите и ограничителни условия, понеже напрежението на страданието и неразбирането поражда в тях кристализация. Те, всъщност, са единствените от всички духовни йерархии, лишени напълно от суетност и тщеславие, поради което техният идеал, т.е. вътрешен импулс, е съвършеното организиране на условията около самите тях, а не бягството им при по-добри условия.

           Добрите условия никога не са създавали гении - това е нелепица. Те създават или сезонни слави, или дегенерати. Тежките условия на семето под земята, пълният мрак и разлагащите бактерии не убиват никога зародиша, ако съществото има зародиш. Ако няма, нямало е защо да съжалявате - плявата, роботът, тинята нека се разпадат. Покълването, значи, трябва да стане на козерожка основа, т.е. основа българска. Ако един дух се роди в България, Кавказ или Индия и не се отчае, не рухне, то той оживява при всякакви почви, създава “потресения” и сипе невероятни блага за човечеството, когато отиде при благоприятни външни условия. Духът е вътре в зародиша! Съвършено изключено е силният дух да не спрегне материята около себе си, да не я кристализира на някакво майсторско или виртуозно ниво. Точно затова и Прометей се материализира хостонно на Кавказките канари, Орфей - в Балканския пъкъл, а Рама, Кришна и техни милиони последователи - в ненагледна Бхарата. Това, което може българин, кавказец и индус, не го може никой! Това съвършенство на формата, тази прецизност и точност на разпределението на частите хармонично във времето и пространството са непостижими за други народи, така че Велики Учители досега рядко са се раждали на други територии.

          Сега говоря на Оалóр: ти си жрица на съвършената прецизност, осияна от свръхвдъхновение. Серафимно тяло, с приключващо се хостонно тяло, се очерта преди в Лист и Паганини, а с Рахманинов небето направи съвършено нов експеримент, протичащ днес в младото поколение, предвестник на Епохата на Трансформацията! Романтизмът, Класицизмът, Реформацията, Модернизмът сега правят възможно зазоряването на Трансформацията. Трансформация не е имало, понеже Трансформацията, за която Аз говоря, ще има пряко въздействие върху формата на процесите, явленията и съществата, подложени на нейното изкуство. Този, който свири, пише или рисува, няма да търси подиум, понеже, влизайки в една болница и почвайки там своята магия чрез своето изкуство, само след няколко минути или часа ще остава сам в болницата... Свирейки на един политически съвет на държавници, ще предизвика разоръжаване! Дали телевизията или импресариите се интересуват от него, ни най-малко не го засяга, понеже, свирейки вкъщи, дори и в мазето си, той вдига болни на стотици километри от себе си и накарва стотици омрази да се превърнат в прошка и милост!

          С това отговарям на конкретния ти проблем: ако покълването е станало на почвата на страната, която произвежда хостонни тела, проблеми няма да има да тръгнеш при по-изостаналите народи на запад, за да им покажеш какво значи хостонно тяло. Ако още не си покълнала, пак мога да ти отворя вратите, но тогава няма да бъдеш нищо повече от един... Ростропович...

          Това, което говоря, не е за смях. Ростопович е също маг, но не хостонен. Неговото въздействие не може да лекува и да възкресява, въпреки че повратът, който той направи в чисто естетически музикален план, е отбелязан с новите, удивителни музикални храмове, които той издигна надалеко над планетата ви. Паганини, Лист, Тартини, също лекуваха болни. Те имаха хостонни тела.

          Стани още по-дълбок, Оалор, и не се поддавай на паниката на тиквата, която расте за 6 месеца – понеже ти си дъб! Това, което ще постигнеш тук, дори и с по-посредствен от твоя дух преподавател, не може да се замени с нищо, понеже България излъчва минерално поле, струващо повече от всичкото злато и слава на света! После, имаш и серафимно призвание, не само хостонно, тъй като половината ти е отдадена на преливане. От майсторството към любовта и от любовта към майсторството - ето твоят резонансен метод!

* * *

           Алохим значи абсурд. С това се тъче хипервселената или вселената на Христа, за Когото знаете, че е Синът, Проявеното Битие. Абсурдът, доминанта на алохимите, е единият полюс на хипервселената, а милостта - другият.

          Това, което жадува душата ти, е съвършена милост, абсурдна за останалите. С милостта досега не сме се занимавали почти никак - повече съм ви говорил за абсурда. Милостта слиза от ясновселената - определеното, още непроявено Битие на Мировата Душа или Майката Божия. Абсурда спуска тотвселената - неопределената и непроявена вселена на Онзи, Когото нарекохте “Абсолютен Дух”, а Аз го наричам "Отец". Проявеното, Моето Битие, е възможно именно поради осияното от противоречия и от правилното решаване на тези противоречия единство на милостта и абсурда. Без милост няма живот! Без абсурд няма развитие!

          Сега ти косвено се проектираш с онова, което се приема като абсурд за околните, но още не си осъзнала този свой път, понеже милостта ти прави спънки. Там отдавна си се развила, милостта ти е изпитана, понеже през всичките свои прояви на Небето и Земята милостта ти е оставила зрими следи. Това, което не може ясновселената, е да не бъде милостива, да не бъде закрилница. Определеното Битие, математически, представлява най-трепетната, сложна и пропорционална плетеница, съществуваща прекрасно, неотразимо, навсякъде! Ясновселената сънува - тя не мисли своите модели; и онова, което милостта й определя като сигурно, обезопасено, се превръща в математичен модел на някой атом, същество или вселена. Проявеното Битие се заема за реализира този модел в плът и кръв; така че природната грижа на майката, на Великата Майка, се отличава с яснотата на математическото уравнение, на точното определяне на параметрите, в който животът трябва да се съхрани и развие. От утробата на галактиката, именно Мировата Душа е онази, която огражда своите рожби от врагове и ги пои с милостта на утринното, тихо погалване; на вечерната приспивна песен. Представете си грешка в математическото опериране - тя се превръща в хаос, т.е. в смърт. Такава грешка за ясновселената е недопустима. Нейната съвест и свръхлюбов изключва процеси извън грижата и логика извън съкровището, наречено рожба.

          Тотвселената обаче има обратно течение. Отговорността се свлича от нея като кожата на змията, тъй като Тот твори светове, но не поддържа светове. Ясновселената ражда мир, но тотвселената твори радост. Мирът на ясновселената произтича от определеността, а радостта на тотвселената се твори от неопределеността. Самите електрони обаче показват, че в божествения свят, ултравселената, микросвета, няма никаква стълкновение между сътворението и поддържането – тотвселената отправя електрона по безкрайните траектории на неопределеността, но ясновселената го държи на стабилен радиус. Това, което поддържа структурата на световете, е радиусът на електрона, който означава постоянство. Това, което държи тази структура и я променя, е неопределимата траектория или скорост на този радиус, а това може само Отец.

          Сега, защо се сблъскват мъжът и жената? – Защото жената съхранява радиуса, а мъжът пробива нови отвори втворческото съществуване. Той изпитва радост само тогава, когато не могат да се определят координатите му или скоростта му. Това, което искат обикновените жени, е да се измени траекторията на мъжа или неговата скорост на движение. Обикновените мъже пък изискват от жената невъзможното - да измени своя радиус на постъпване т.е. мислене.

          Не изисквайте това от жената, от майката, понеже нейният радиус очертава границите на дома и семейството, на гнездото, на лоното, в което нещата се оформят! Удължите ли нейния радиус, ще притурите неопределеност, от което следва грешка в изчислението, което пък означава грешка в генетичния код, раждане на болно дете или изрод, възпитаване на дегенерат.

          Обаче мъжът не е на нивото на своето призвание да обединява определеност с неопределеност. Както навсякъде в микросвета, в природата, в космоса, само Бог е Онзи, Който обединява всичко, примирява противоречията, внушава отстъпки от своето естество, в името на естеството на другия. Само Божественото в нас се старае да поддържа в равновесие определеността с неопределеността, любовта с обичта, майчинската грижа - с творческата свобода на бащата. Така че, Моето определение за Бога е следното: Способност да отстъпваме от максимализма на своето естество, без нарушаване на своето естество. Това е и формулата на квантовата механика, на боимеханиката, на небесната механика.

          В Бога всичко става прекрасно, понеже Бог е Любов!