228.1986.10.01 Бити, унижени и оскърбени

Книга 9

1.10.122(1986)г.

София – Изгрев

БИТИ, УНИЖЕНИ И ОСКЪРБЕНИ!

ЖЛО / Т(Ностран, “п”)

17,18ч.

Леко не ви беше, виждам. Туй, което се разигра, пести реки от сълзи и кръв! Да страда който и да е - няма светът да свърши; но с Мои ученици и възлюбени, сетуващи и премазани от кронозомната смрад, нещата стоят съвсем другояче.

Ти, свят нечестив, помниш ли сина Ми Насамú? Той носеше Словото, а ти му одра кожата приживе! Орфей носеше Словото, а ти го разкъса! Иисус Словото носеше - разпна Го! И сега бяхте готови да Ме убиете, само че този път Аз ви простих. Не исках да търпите хилядолетно Господньо наказание.

А тези, които се наричат “князе на света”, те първи усещат откъде започва да намирисва на Слово. Това за тях е смрад нетърпима - не понасят Словото, понеже то ги лишава от власт и облаги.

Когато заработих с вас, предприех това открито, пред всички. Една къща днес при вас е пазар - всеки може да слуша и прекарва чутото през негодните си уши и мъртвото си сърце. Това бе, за да им дам шанс да се приготвят за отбрана. Тяхната елитарна сатанинска гордост има сега увереността, че Словото е потушено, че грабнаха обратно тежкия ключ на крепостта. Заканата, че ще те сравнят с праха на нозете си, считат, че е изпълнена. Син и тиран обаче не се гледат еднакво от Мен и Отца Ми.

Ако приемате все още, че Аз ви говоря - Причината на всички неща в Проявената Битие, - осъзнайте в какво се състои тънкостта днес. Лабилността на контакта носи страшни последствия и при такива случаи предпочитам контактът да бъде прекъснат. Причинното крачене на събитията със следствията подир тях би уверило повечето зрящи, че Словото на Земята не може да се прекъсва, щом веднъж е потекло, без сериозно увреждане на човечеството.

Това лошо стечение на нещата, за което ви предупреждавах напоследък постоянно, ще продължи. Съмненията ти няма да отпаднат, въпреки проблясъците от време на време. Ти си поразен от страшен ментален вирус, пръснал се в несметни количества при експлозията на бомбата, приготвяна толкоз старателно против Мене. Тези беди нанася силният на деня всеки път, когато съм се опитвал или успявал да проговоря нейде чрез някого. Когато няма друго средство, преживявам, заедно с проводника Си, поредната казан от страна на тия, които се борят против Мен. Но това им излиза винаги скъпо. Туй, че не си 100% отдаден и вярващ, не е твоя вина, понеже си сам срещу милиони, но пръстът на Бога те го познаха отново тия последни месеци, понеже Словото се оказва неатакуемо - Ложата на Христа прие нов трон, съвършено недосегаем вече за пóлипи. Сражението беше такова, каквото отдавна не се помни. Рискът, който поех, бе огромен, понеже искам Словото да победи този път в най-тежки условия – “жената, сложила крак на врата на невинния”.

Ти не вярваш, понеже имаше прогноза, че скоро ще заминеш на изток, където те чака работа. И, заедно с това, мигновено забравяш какво трябваше да се изпълни при изричането на тия прогнози. Не комплектувахте Словото, не го преписахте, обработихте и преведохте. Тогава силата щеше да бъде съвсем друга, нямаше да пострада толкова непоправимо онази, която обичаш. Тя сама ти казваше в последните собствени писма: сега е повече от необходимо да дойдеш тук, колкото може по-скоро. Закъсня - и контраударът беше нанесен с цялата необятна жестокост на черната ложа: промениха нея, премазаха теб.

Ако допуснах да си сега в най-тежко и безизходно положение, то е за да разбереш, че или нямаш друга работа на земята, освен Словото, или няма да останеш повече на земята. Заплашва те жалко разлагане на затворник или луд. Откога предупредих, че няма шанс да оцелееш - такъв, какъвто си - и при враговете, пресичащи пътя навсякъде, ако не пратите материалите в страните, където има културни хора. Ти най-позорно поставяш ултиматуми на Небето да ти уреди нова кочина и нов катинар на устата. Имал съм предвид и това, когато започнах чрез тебе, но дори и Бог няма друг избор, когато в даден космичен момент няма друг по-точен проводник, освен някои с дефекти от личен план.

Сега шансът не е никак голям и главоломно намалява всяка минута. Трябваше да ви сблъскам с прекрасен алохим, за да проумеете, че Новото трябва да се носи на ръце като бебе и да се защитава понякога с нокти и зъби. Силите ти няма да стигнат нито физически, нито психически, ако се пилееш повече от чувство за дълг или с астрология; или с надеждата, че ще се спасиш чрез “свободна професия”. Има моменти в живота на планетата, когато се слага всичко на карта и когато три думи на Словото струват повече от 300 живота, “подсигурени”! Понякога подготвям велик пратеник, прекарвайки го през най-страшни житейски противоречия и нещастия, само и само за да завещае няколко Мои изречения на човечеството. Това, което ти проведе досега, е стотици пъти повече от практиката в обикновените случаи. Само Аз, когато съм лично на земята в тяло, мога да говоря повече. Ето защо Мене малко Ме вълнува дали ще пострада без теб някой пъкъл, наречен завод, някоя наука или някое изкуство, а дори и тези, които си надарил с твоята наследственост. Този дар им е достатъчен.

С това приключвам, но предупреждавам: ако не престанеш да правиш всичко друго, освен събирането и оформянето на Словото, пращам последното, което прибира останки!... Лелея надеждата, че може да Ми повярваш отново. Приеми условията, които отправям незабавно за теб; срещай се - просто и ясно ти се казва - само с тия, които приемат Словото и работят за неговото разпространяване по света. Сега - никакво постъпване на работа! Работа си имаш. Та дори и да те вкарат и на най-лошото място и там да умреш, Словото, което ще протече чрез теб дотогава, ще бъде решаващото прескачане на трапа от човечеството. Да, от самото човечество! Ако няма с какво да затулите ненаситните усти на роднините, нека стане това, което става с всеки пророк и апостол - среден път няма. И да не Ми вярваш, ще видиш, че няма.

 Коренно нов те искам!