229.1986.10.08 Часът за работа настъпи

Книга 9

8.10.122(1986)г.

София - Изгрев

ЧАСЪТ ЗА РАБОТА НАСТЪПИ!

 6,30 ч.

Часът за работа настъпи, какво чакаш още? Не разбра ли, че срещата между двамата големи трябва да те завари в трескава активност?!

Машина не - почни най-важното. Давам срок три часа. Не ги вземай ти - прати Н. Оставаш тук до второ нареждане.

Н. да тръгва при първа възможност. Парите да се предадат на майка ти. Да ги внесе веднага, понеже инак ще дойдат в дома ти. Тази цялата жестока война срещу теб бе скроена от опитни врагове, само и само в момента да ви лиши от Единение, т.е. от приоритет в бойните действия. А те имат шанс да се превърнат в мир точно сега. Словото носи мир, а борбата срещу Словото - катастрофи и войни. Любовта пък съпътства Словото. Безлюбието не търпи Словото на Христа.

Ще победи този, който не се отказва от Мен. Понеже Любов и Братство мощно съществуват, стратегията на пъкъла е провалена.

 На сестрата, проявила Ме в този тежък момент, подарявам дар истинен.

Към 9,30 ч.

Тук оставаш. Повече приказки - не! Никой не трябва да общува с теб, освен зрелите за Словото.

***

Тези екстремни обръщения на Учителя към приемащия Словото въобще не се разбират от него по онова време и затова той не слуша, не изпълнява. Първата причина - абсолютно ниското му самочувствие и неверието в това, че можело да е избран за някакъв “апостол”. Втората – провалът на мечтата му да има семейство с любима жена. Третата – неспирните уволнения, тормоз, арести и претърсвания от страна на властта. Четвъртата – напъните му да се закрепи в някаква професия, за да е “честен родител и гражданин”. Пише си трагични стихотворенийца и си прави снимчици и филмчета. Къса се да прави добрини на дребно, раздава си нещата, жилищата и парите до стотинка, съдира се от инициативи, самарянщина и чатене по интернет;  тича като подпален до телефона при всяко позвъняване – да не би да не откаже някому услуга, да не би да се е явила любима, която да му се откликне... Продължава да се вайка и да търси всякакви други изходи, но не и да се стегне да оформи Словото. Така продължава още почти четвърт век!