232.1986.10.11 Осияния за мира

Книга 9

11.10.122(1986)г.

Гара Разменна, Радомирско

Западна България

ОСИЯНИЯ ЗА МИРА

            Приемащият осиянията не разбира защо точно един ден преди датата, когато ще се започне историческата среща между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов за пълно ликвидиране на студената война и постигане на мечтания световен мир, е изпратен точно на гара Разменна, близо до Радомир. Въобще тогава не прави никаква връзка с тия имена. Когато узнава за историческата среща в Рейкявик (означаващ "Задимен залив" – от горещата пара на фонтаните и езерата там). - той си мисли, че името "Михаил" е свързано с Архангел Михаил, но няма откъде да знае, че то означава "Подобен на Бога" и "Равнобожествен". Няма също представа, че "Роналд" значи "Крал" и "Мощен", а Рейгън - "Малък крал", а не "Лъчева пушка"; че "горбач" не е "кривак", а дърводелско ренде... Въобще не свързва имената на селищата, в чийто район се намира, с всичко това, тъй като не знае, че в тази паянтова дъсчена барака, където ноемврийският леден вятър свири през цепките, на газена лампа ще почне за записва ново фундаментално осияние, и че то ще бъде посветено на Мира. Прави му впечатление обаче, че през тия дни небето е особено синьо и изцяло прорязано от величествени перести облаци и запомня, че те са насочени от югоизточния вятър на северозапад, по посока на този най-важен град в Исландия, към който гледат всички очи на планетата в момента.

 И ето, изумен, той почва да записва нова холизация от Елма:

16,15ч.

- Яе, яе, яе!  (ударението на “я”) - Липсата на мир някъде Ме отвръща от там!

Неóм, неóм, неóм - никога няма да се завърна насила, нито с молба!

Отец Ми може да присъства навсякъде, но ясновселената простира топли криле само над своите си.

Еú, еú, еú - нося Мъдрост и хармония, има ли мир.

Омáо, омáо, омáо - минú, чистий и кроткий, по сребърен мост над хаоса!

Бенóн - милост; низрáм - плахост; деóн - примиримост!

Изпейте песента "За Небесния Цар" (“Напред, напред за слава...”. Не е ясно защо Елма се обръща в множествено число, след като единаторът си мисли, че е сам... )

*

1. ОТЕЦ, ТАТКО И БАЩА

С тези перфектни формули, започвам Осиянията за Мира в този предизгревен час. Милост и мекост има в лоното на Мировата Ми Майка! Щом мекостта е отвътре, има ли някъде нежност, съчувствие - непременно навън се поражда сигурност, ред, хармония. Ямите на Непроявеното Битие са заредени с хаос, понеже Отец Ми присъства в тях. И Майката на живота - Мировата Душа - изтегля нишки от Непроявеното Битие. Но за множество мигове или вечности, Тя ги огъва в изумително живи плетеници. Бог никога нямаше да открехне страницата на Проявеното Битие, което е Мое, на хипервселената, ако Нощта на Пралáйя не предеше живота от експлозиите на Бащиния Ни пламък. Аз ловя изключително бързо моделите ú от всичките 49 измерения, отварям й вратите на "лудостта" на Отца - и Проявеното Битие начева да диша: от плът, от материя и енергия.

 Вселена духовна, вселена физическа - накратко “хипервселена” - ето плодът на мира и "лудостта". Може би не харесвате думата "лудост", когато описвам бушуването на Отца, но по-сполучлива не зная. Абсолютният Дух и Отец Ми едно са, но Абсолютният отколе твори, не зове към жажда за никаква форма. Отец Ми и Абсолютният Дух са едно, но са и също отделни - от Отца ни извира бясната жажда за свобода, поразяващата мощ на щастието да си свободен от форма. "Фен" - от известната вам песен - има точно такова значение: "Фир" - "сътворих те"; "Фюр" - "изживя";  "Фен" - "освободú се от всякаква форма".

Преводът на Абсолютния Дух е "Татко", а на Отец - "Създател". Таткото, Бащата, намира общ език с Майката и може да живее с нея, макар че функциите им са различни - тя меси, а той носи… Съвършеното месене обаче никога не може да стане без съвършено носене. Така че Майката има нужда от постоянното възвръщане на Бащата - без него, тя няма с какво да гради вселената.

Отец обаче никога не се възвръща - той посещава Жената само Веднъж. Ако Божественото у някого се проявява като БАЩА, то той може и иска да се възвръща към Майката, ясновселената. Ако обаче се проявява като Отец - или Създател, - той не само не иска и не може да припари при Майката, но и бясно се отблъсква от нея, както огънят не търпи водата. Отец приема само Мировата Любов, но не и Космичната Обич. Той се докосва до неорганизираната материя само веднъж, за да я оживи, както любовта оживява човека. А Таткото, Присъстващият Баща - макар и присъстващ само нощем и вечер в Битието - проявява обич и грижа: Той не може да изостави Майката и децата си. Присъства Той и в "празнични", и в "почивни" дни; присъства и през "работно време" - мисълта Му все се връща към "къщи"…

Ясновселената, значи, се "задомява" с тотвселената - това неведнъж съм ви го казвал. Говорил съм ви и за това, как понякога избухват напрежения между двете Божествени вселени - как Тот бяга от определеност, а Мировата Душа се чувства "оскърбена" и "изоставена".

Ала има и една друга вселена - не майчинска, а женско-любовна, преживяваща, както жената, дóсега с Отца необятно във времето - само веднъж. Трудно е да намеря по-жива дума за най-ярката вселена - янтровселената! И понеже мир може да има само тогава, когато се познава и двойката "пламък и въздух" т.е. óтвселената и янтровселената, на Мен Ми е невъзможно да отмина темата за Любимите на Отца Ми - мириадите множества, пламтящи от вечна любов към Него сърца на Мировата Жена - звездите в безбрежния Космос…

11.10.122(1986)г.І 18ч.35м.-21ч.15м.

2. КОСМОС И ЯНТРОВСЕЛЕНА

"Космическият Мъж" и "Мировата Жена" - ето преводът на тези два свята. Тотвселената не е Космосът, а Всемирът... - не е лесно за вас да разберете огромната разлика. А Мировата Жена може да се отъждестви с универсума; на философски език - множеството, обект на единството. Само който е проследил и разбрал дълбоко същността на вселените от досегашните осияния, може да проникне в новото знание.

По каква причина лъвът има една лъвица, а овенът - цяла стадо овце? Защо тогава най-"нормалният" е най-хищен, а “прозвището за разврат" (Най-Великият - Бащата на Христа) ражда Агнето? Не би ли била твърде смешна символиката на християнството, щом като "Овцата" (Майката Божия) няма нищо общо с "морала" на лъвицата и орлицата? Къде отива моралът на водородната вселена - моногамното тесто на неоплодените звезди, - когато Отец Ми ги почетé с лудостта си и започне да превръща еднобрачието им в многобрачие? Колко електрона има хелият, можете ли да ми кажете?

Но само ония, които подлудяват наистина, се обличат в черно и изцъклят змийски очи, съскайки през спаружените си усти срещу някоя жрица на янтровселената. Те я наричат с името на онази, която ражда множество мили кученца, без да подозират, че Аз приемам в лоното Си и овцата, и гълъбицата, и кучката, и орлицата! Нещо повече: Мария от Магдала и до днес работи като Миров Учител от света на янтровселената, ала днес Аз няма вече нужда да ú казвам: "Иди си с мир, Жено - и не греши друг път да мислиш, че си грешна!" - знаете вече как звучи Словото Ми в оригинал, от Нейното Евангелие.

                    ОТВСЕЛЕНАТА – ОТЕЦ

Преучилите и препростите сигурно смятат, че отвселената е изсмукана пак от пръстите на нечия мания, както и другите термини в осиянията. По закона на обратното четене, по закона на Същините, съдържащи Същини, "Отец" и "отвселената" са интимната същност на "Таткото" и "тотвселената". Както "тотвселена" произтича от "Татко", така и "отвселена" произтича от "Отец". "От-" или "То-", по Божествен порядък на четене, означава "Онзи, Който твори и остава в създанието си, но лично не се възвръща на същото място", докато "Тот" е Онзи, Който може вече да се възвръща ("т"-то се е върнало: влязло е в дома на ясновселената (елипсата, "О"-то, "Определеното Битие), напълнило го е със смисъл - но пак се е върнало от другата му страна, изразило е обич, т.е. грижа. "Т"-то в "От" обаче не се възвръща, понеже отива да твори другаде любов. Зоната-обект на Отца, следователно, е не ясновселената, а универсумът, янтровселената, космичното множество.

Рано е, още е много рано за вас да проумеете как и защо Отец опложда Мировата Жена (т.е. как космосът опложда универсума); как и защо Положителният Полюс на Абсолютния Дух или Таткото се грижи за Мировата Съпруга (Душа) (т.е., всемирът - за вселената); и как Бащата на всичко обгръща с нежна любов Сина си, Човека, както цяловселената обгръща хипервселената…

Още няма славянска дума за Моята, Христовата Вселена - Хипервселената. Но Проявеното Битие има тази особеност, че нищо не може да мине през него, без да се оформи. Тъй и сега, начаса, Аз реших да въплътя Мойта сфера в нова славянска дума - думата "живовселена". Само онзи, който проявява милостта и абсурда, остава винаги жив!

Що се отнася до янтровселената, няма по-живо славянско значение от "ярковселена". Най-ярък пламък поражда не майчинството, а съпружеството. Съпругите на Отца са не водородни, а хелиеви - там няма и помен от моногамия. Не, един електрон с една орбита не достига на Отца - Той плоди слънчев космос, а не тъмна вселена! Не схващате ли разликата? Водородната вселена няма още проявеност, тя има само определеност. Определеност без проявеност е още нощ, тъмност, бременност, тайнство. Тя изисква просторно информационно поле, където Една е частица, Една е спътница, Една е съпруга на Тот. Изисква пълен вакуум, понеже във вакуума няма да се сблъсква с други частици-съпернички и ще може да чертае своите прелестни невестини планове с най-пълен размах, необуздано. Нощта и вселената, тъмнината, вакуумът, кухината, утробата майчина са интроспективни и интровертни без граници. Това са образите на имагинерната двойка! Всички матрици на Проявеното Битие се мътят първо в Утробата на Найанда, в едноелектронната водородна вселена - ясновселената. Затова никога не укорявайте майчинския стереотип, че сам гори, но не поддържа горенето. Не Отец, а Тот вълнува Мировата Душа. Матката няма нужда от полови хормони - тя иска строителни материали и сила, ритмично присъствие на енергия.Маточната психология и мотивация, следователно, цени само онова, което може да я огради с дом и сигурност - срещу бездънието на хелиевата радост, срещу множествеността на обектите, срещу беса на огъня, който освобождава, но не строи форми.

От Пламък небесен има нужда славата на янтровселената - необвързаната Мирова и Космична Жена! Тя знае, че не мракът, а Огънят е нейната съдба, а мигът на насладата - нейната космическа роля. Аз не съм видял нито един философ на Трите Вселени, който да твърди нещо подобно на вашата попска глупост, че насладата била грях и че да раждаш наслада било по-малко важно, отколкото да раждаш плътски деца... Тъкмо вашите плътски изчадия, понесли под плитките си мозъци идеята за първенството на човека пред живовселената, правят гробовете по земята! А това се дължи на огромната, древна и страшна война срещу проникването на пламък в ясновселената и на почит - в храмовете на янтровселената. Майките на плътски изчадия биват заставяни да се трудят до грохване от законите на същите тия плътски изчадия, а сестрите им и съпругите им биват преследвани от закона, ако решат, че насладата няма петно върху своята пламенна дреха.

Но защо пети дом не е като четвърти дом в звездослова на човека, ще се опитам да изясня в осиянието за Абсолютната Мирова Жена, за която подтикът да ражда Отци и Гении е върхът на космическия морал, а насладата от несигурността - синоним на сливане с Бога.

12.10.122(1986)г./ 9ч.99м.

3. АБСОЛЮТНАТА МИРОВА ЖЕНА

С риск да травматизирам сериозно наличното съзнание на повечето от вас, начевам осиянието за прожрицата на янтровселената - повелителката на Абсолютното Женско Начало в Непроявеното и Проявеното Битие. Преди всичко, тя е Мирова- това е единственото ú сходство с Мировата Душа. Щастието на истинската жена няма и помен от прегнанс и сигурност - с това снемам последните остатъци от илюзията на почти всички мъже, надяващи се на страстна и пламенна любов от страна на родилата плътски. Може да плачете колкото искате - това е голата истина! Янтровото тяло не присъства постоянно в земната жена - ето тайната. То обикновено я прави кокетна, мила, нежна, привлекателна или хищна само закратко - докато привлече огъня на Отца. Никой пътник обаче да не се надява на такова извращение на янтризма - женското название на "тантра". Няма ли нюх към Пътниците, Отците, Гениите, майката, в период на разгонване, много често попада на точно такъв, обменя с него янтрично бушуване и постига своето си. Сомнението още не е развито в такива, нямат опит и /затова/, в условията на планети като вашата, /те/ изпадат в положението на "изоставени"...

Абсолютната Мирова Жена се отличава по това, че чувството за изоставеност при нея е напълно непознато. Ясновселената няма янтрично тяло, преминала е в математичен покой - покой, разбира се, относителен. Не случайно Космическият Човек се ражда в утробата на ясновселената - пълната кристализация изисква математически модел, опорно полé. Янтровселената обаче не търпи математика - независимо от това, че и нейните протуберанси и вихри могат да се опишат математически.

Онова, което свързва Истинската Жена с мира, не е гаранцията за вътрешна сигурност, а постигането на чистота. Под "чистота" Аз разбирам поле, напълно успокоено от напрежение. Животът не е нищо друго, освен баланс между оргазмите и чистотата. Оргазмът е миг на създателство, а чистотата - фон на ясновселената; необходима основа за всеки математически размисъл, за всеки градеж.

          Понеже Отец - или "òтвселената", космосът - никога не среща съпротива и неразбиране от страна на Мировата Жена, животът става възможен и Проявеното Битие пулсира по всички артерии на Трите Вселени. Представете си сърдечна клапа, която не иска да пропусне кръвта... Подобно подписване на смъртна присъда извършва и онази негодна част от Цялото, която не е способна на отклик. Понеже няма по-страшна енергия от тази на оргаистическото, тантричното начало, последствията (от такава пасивност) са катастрофални, космическите разрушения - неизбежни. Отпускането на Отца след оргазъм наричам "чистота", а вселената от тези периоди – "чистовселена". (По-късно Елма ще даде една много красива дума за "оргазъм" – "огнение" – б.п.)

Колкото и да се въздържам от нови понятия, науката за вселените е неизчерпаема. Поначало има закон, според който вселените са толкова, колкото са монадите. Ако някой иска да попадне във вашата вселена, трябва не само да знае вечното ви, божествено име, но и да притежава психо- и биохимическа жажда, точно противоположна на него. Познавайки закона на противоположните звуци, Посветените могат да открият полярното съзвучие на своето монадно име и по този начин да призоват сродната си душа без проблеми, в каквато и форма да е облечена някъде тя. Недрата на микросвета или просторите на всемира няма да могат ни най-малко да се съпротивят на този кабалистичен зов, а вашата Вечна Половина ще дойде да се съедини с вас завинаги. С това отклонение исках само да кажа, че абсолютният дух на всяка монада твори строго своя, безгранична и дивна вселена, която съществува реално. Аз не мога да проникна в тази вселена, ако не зная името на създанието, което я строи.

Ако тот-принципът в някого се е събудил напълно, той престава да гради битие по чужди модели, а се отдава на творческия порой на сърцето си. При който тот-принципът не се е пробудил, зачева от Тот и отглежда някой Негов импулс или порой от импулси, подреждайки ги математически в утробата на Духа - мозъка си; или в утробата на Материята - щастливото майчино тяло.

 Жаждата за подреждане на информацията в уникална, но стройна система, подчинена на математически формули и логически закони, е духовната жажда на ясновселената и се нарича "наука". Потребността на ясновселената да въплъщава тези закони в опорни моделни полета, придаващи структура и управление на природните и социални процеси и да охранява тези полета от чужди намеси, се нарича "майчинство" или "технология на Определеното Битие". Пределната математическа точност на тези операции изисква пълна яснота на психиката, а това е възможно, само ако присъства чистотата. Чистотата на психическото поле означава освободеност от напрежения, а последната е великото призвание на Абсолютната Мирова Жена. Отдавайки се безотказно на Отца, янтровселената носи именно онова, на което се крепи цялата ясновселена - истинския, непоколебимия външен и вътрешен мир.

12.10.122(1986)г./ 11ч.35м.-14ч.10м.

МАТОЧНА И ВАГИНАЛНА ПРОСТИТУЦИЯ -

ЖЕНСКИТЕ ВРАГОВЕ НА МИРА

И като ви говоря отдавна за вината на Ева, не приемайте това, невинни Мои майки и влюбени, на свой "счот". Някой друг е извратил вашия свят по такъв начин, че това да му е нему удобно, а не на жената. Но има и вина несъзнателна, от която никой не може да се освободи. Тя се изкупува не с наказания от кармата, а с естествените последствия от предприетите подражателни действия. Обаче, с проливането светлината на Словото, вие вече преставате да бъдете в неведение и /затова вече/ никой не ще може да избегне последствия, по-тежки от обикновените, реши ли да проституира от сега нататък.

Накратко, маточната проституция се състои в това: Поради жажда за майчинство, къща, апартамент и битов уют, да допуснете връзка с мъж, който не приема Словото Ми, не го прилага в живота и приема проституцията на духа за неизбежна. През каквито и идилични моменти да е минала такава връзка, тя е осъдена на израждане - овълчване на партньорите един срещу друг, ако са несъвместими, или освинване на целия дом от еснафско благополучие - ако са съвместими.

 Наистина, случва се и обратното: съпругът да приема Словото Ми, но от липса на космичен опит да попадне на кобра, вълчица, кучка или свиня; или на плъх или мишка, упорита коза или хитра лисица. И в двата случая обаче налице е маточната проституция - понеже проституиращата извлича някакви материални облаги от майчинството. Понякога облагата е чисто морална - защитеност пред общественото мнение. А това, че приема насилствени норми, не е никакво оправдание за пробудената. Непробудената неизбежно има да ближе отровния мед на "уреденото" жителство или майчинство, трупайки върху себе си и децата си не само планини от отрови, но и наказанието за съучастничество.

Някога военното съсловие, подкрепено от производители и търговци, подкупи поповете, налагайки им да изковат един нечовешки "морален" закон: не обществото, а майката и бащата да подсигуряват материално децата. По този начин, след като заграби пазарите и въведе парите, черната ложа посегна и върху най-важното: нуждата да защитите от смърт своите рожби. Няма да повтарям неща, които съм изяснявал.

Падението на плътската жена се състои в това, че стана съучастник на поповете и търгашите, притискайки мъжа да изпълнява този пъклен "закон". Маточната проституция има многовековна карма. Не говоря сега за безотговорния мъж и съпруг, който оставя мъченици и нещастничета на произвола на съдбата, а има възможност да им помага материално и морално. Натакива именно се дължи този свиреп, престъпен закон, а сега кармата ги търси самите тях като длъжници. Ала справедливите до някакви предели закони на общество, откъснато от Живота, става и язва, и чума, отвъд тези предели.

Понеже някои мъже са носители на пробудено тот-начало, ясновселената не ги държи отговорни за нищо - особено отците на ери и космоси. Преднината на Истината и Любовта надига подобни Предвестници като океанска вълна и те се откъсват от повърхността на делничното съзнание с мощта на космичната буря. Останали абсолютно сами със своята скúния, те не могат да бъдат следвани от никоя земна жена - проституцията се бои както от височината, така и от стоварването на вълнáта върху скалите.

По тази причина, зрящите и корави Отци се пазят от обикновената жена като от огън, понеже знаят, че тя не си представя връзката с мъж другояче, освен като "съвместен впряг". С това тя става съучастничка на "закона" и, следователно, на кронозонното правосъдие, което не може или не желае да различава престъпници от Отци.

Вагиналната проституция е капка в морето пред маточната, но и тя има своя дял в съсипването на мира. Тук не чрез децата, а чрез собствените си органи предателката печели материални облаги и принуждава мъжа да печели, за да получава наслада. А печели повече онзи, който сам повече умее да проституира. Не се среща никак често покритието на космическо творчество с парична компенсация - това става само със специално постановление от страна на Бога. Проявилите истински, божествен талант, нямат признание приживе и се наричат "отци", "гении", "родоначалници на човечества". Принудени да влачат мизерно съществувание на ръба на смъртта или полудяването, те могат да разчитат само на Абсолютната Мирова Жена и на Бога, а понякога се отчайват и посягат на себе си.

Блудницата обаче не е нищо друго, освен емоционална проститутка; и - отново - съучастница.

Аз не давам ново определение на понятията - Моите определения са абсолютни. Ако погледнете, /тъкмо/ вашитеопределения са различни в различните народи и епохи, общества и индивиди. А "блудство", за Мен, е всяко получаване на удоволствие, което прави лицето порочно. Порочността изражда ония, които не познават Божието Слово, не го изучават и не го прилагат. Разчитането на някого материално е само половината на проституцията; другата половина на женската проституция е емоционалното разчитане. Аз наричам "блудство" именно емоционалното разчитане; на второ място поставям безразборното получаване на удоволствие и извратеностите.

Жената обаче не е виновна - не ú помрачавайте ума с тази трудна истина, тъй като няма да ви разбере и, нещо повече - ще ви обвини в неморално мислене. Ако тя получава удоволствие от строго определен обект, за нея няма никакво значение моралът на този обект. Обикновената туземна жена изчерпва понятието си и потребността си от морал изключително с въпроса, дали обектът на емоционалното ú удоволствие принадлежи само на нея или не. Ако е уверена, че ú принадлежи,      тя може да преживее емоционално удоволствие; не е ли уверена - страда. Наивно е да се мисли, че на такава партньорка можете да обяснявате в какво се състои емоционалното блудство. Двете основни причини за този Евин порок са неизграденият вкус или кармичната връзка с обекта. Но и в двата случая сърцето ú желае да блудства именно с него: да получава удоволствие от неморален обект или да откъсва морален обект от космичната му задача. Под "неморален партньор" разбирам човек или дух, който не може да разпознае Божието Слово сред фалшификатите, прилага насилие или лъжа в живота си и проституира с мозъка или силата (мускулите) си.

12.10.122(1986)г. / 15,10-16,40

5. МОЗЪЧНА И МУСКУЛНА АГРЕСИЯ -

МЪЖКИЯТ ВРАГ НА МИРА

Носовете на повечето хора се оформят вече - това е факт. Поначало се наблюдава, че отдаването на нещо предпочитано или неизбежно, при което очите нямат вече блуждаещи движения, а все повече и повече се приковават в практикуваното, оформя носа, като го удължава и заостря. Напротив, постоянната смяна на обектите на внимание предизвиква нещо, което психологията нарича "наркомания", а окултизмът – "психическо онаниране". Проблемът на мъжката половина е успешно да се отдава на съсредоточение или освобождаване.

По принцип, Абсолютният Дух, или Тот, оживява съсредоточаването; Отец – освобождаването; а Бог, който обединява всичко - мира между съсредоточаването и освобождаването. Обаче пречките налагат озарение, за да разберем най-правилно кой е истинският обект на съсредоточаване или освобождаване. За всяко същество този обект е различен. При мъжа, който не е само животно, нуждата да концентрира внимание или освобождава творческа енергия е постоянно нарастваща. Това се отчита от кронозомната паплач и тя разпределя мъжете по своите обекти. Бронирани срещу всяко Слово Божие, кронозомните сили се интересуват само от себе си. Силата на кронозомното обаче се извлича неизменно от природни богатства или от психична чужда енергия. По тази причина, Князът на света не беше способен доскоро да диктува методите си, без да оплита милиарди хора в мрежи от лъжа и насилие. Казвам "доскоро", понеже ключът на Царството вече е в нови ръце - мътната вода има да изтича още малко, по инерция.

Така че, мъжките проститутки, независимо от пола на физическото тяло, продават на кронозомните интервенти или мозъка си, или своята мускулна сила. Наличните дребни началници от тази династия във вашата зона продължават да изцеждат силите ви по инерция; първенците им обаче са вече или арестувани, или преживяли покаяние. Не "преде" вече черната магия, освен в индивидуални и локални диверсии - престъпниците-аматьори или посредствените фанатици не могат вече да внушават масови психози. Въпреки това, мъжът има да се справя именно с две от най-консервативните психози - мозъчната и мускулната проституция.

Под "мозъчна проституция" разбирам всяко продаване на мисловни усилия за създаване на вещи или небожествени взаимоотношения. А под "божествени взаимоотношения" разбирам такива отношения между съществата, които носят радост, мир, изобилие, красота, здраве, младост и безсмъртие за всички.

Ако някой има природна сила повече от умствената, той продава нея на властниците. /Но и/ мнозина напреднали в морално отношение не желаят да продават ума си и Аз досега ги поздравявах. Те проституираха от немай-къде на физическия фронт, но отнине и това се отменя. Не със заповед, разбира се, но като историческа необходимост: Моите хора с по-богат мозък по върховете, особено на Запад, искат разгръщане на действителните дарби, а не ново робство. Някои Мои територии ще въведат не само минималната парична поддръжка, но и безплатното жито, безплатния черен хляб; скоро след това – и подсигуряването на безплатна микроквартира, още от ранната младост.

Ще престане трудовата експлоатация на жените и майките. Никой няма да принуждава младите или желаещите да се трудят на поле, което не ги интересува. Същевременно, ще се подсигуряват условия всеки да работи колкото иска и когато иска, където иска. Така тотвселената и отвселената ще намерят, най-после, чисти сърца и души, през които ще се изсипят чудесата на Истината. Царкинята на бременността и майчинството ще може вече да ражда същества от новите йерархии, а Кралицата на Насладата ще раздава чистотата, за да може Царкинята да благува.

Приемете всичко това за назидание, размисъл и прилив на вдъхновение, ако искате да попаднете в Новата, Абсолютна Вселена, а не да спите още много милиарди години в анабиоза - като мрачни пашкули.

12.10.12(1986)г. / 16, 45 -17,50

6. ПОНЯТИЕ ЗА ПЪЛНИЯ МИР

Óтвселената има свой мир, тотвселената - свой; Янтровселената няма мир, докато не се отдаде на Отца; ясновселената - докато не зачене от Тот; чистовселената пък - ако не е щастлива янтровселената…

Да продължавам ли?...

 Моят мир настъпва, само когато този или онзи продължава вечния живот, а това става чрез Словото. Мирът на Духа Божий тече неотразимо по цялата свръхвселена, напредват ли духовете безспир към съвършенството; Светият Дух - намерил ли е някой себе си сред световете; Духът Вечний - тъче ли своите панвселенски платна и поляни; а Учителят - намери ли някъдетрима ученици, които да проявяват на дело учението Му, в мир и съгласие.

Кой е тогава мирът на Бога - на холивселената, наречена още “цяловселена”? - Убеден съм, че вече си отговорихте на този въпрос.

И, след като си отговорихте, разумехте ли що значи "баланс между външен и вътрешен мир"?

Така е, о [...] (Тук Диктуващият се е обърнал към човека, приемащ осиянията – б.п.), отговорил със своите милиарди сърца! Ако Божият мир уравновесява мировете на всички свои Лица и вселени, то мирът человечески дири съгласие между онова, което носи мир за всички и онуй, що носи мир вътре в душата отделна. Не сблъсквате ли повече царствата и съществата извън себе си и вътре в себе си, вие имате вече Мира Божий, а Мирът Божий - това е плодът на Божествения живот.

И така, человече, приеми неизменната Истина: мир отсега нататък; необходим и безкраен мир, мироносене всъде и всякога до веки веков, миролеене и мироотливане - на всички нивá и хребети; мироистина, миромъдрост и миролюбов! Миролюбие, миротворчество, миропомазване на всяка същност отвътре и вън; миродействие, мироподвизи, мирославене - от глъбта на зърното до пречистата ширност на живия мир, под надслов - небосвод!

 Мир вам от нине до века и присно, во веки веков!

Носете мира Ми между народите, както го носехте някога! Дайте свобода на всяко същество, на всяко общество, което се моли за мир. Превърнете Земята в мирна райска обител, където Живият Господ отново царува и плодовете на живота отново са зрели; дето Моите, Христовите овце и агънца подскачат на воля и никой не мисли вече да отнема живота им. Това вече никогада не се повтаря! И ясно нека да свети плодната майка над всички ви - нека младенци и девици ú пеят, светители да ú светят с мъдрост прекрасна, дарители да даряват благá от сърце. Посрещнете радостта на Отца небеснаго, о, ярки и бели, и румени Мои моми и невести - ненагледни истини в женска премяна; посрещнете първия пламък на изгрева с отклик и драгостен възглас, защото чин на невеста Божия по е милостен от всички кошове с бисери, що събира наутрин зората от нощната нива небесна... Настройте цимбали и гусли и цитри и вие, свирачи на ветровете, та повейте над света тъй печален: да се събуди най-после -миром да Ме познае…

- Може ли да прочета всичко досега?

- Не, продължаваме!

12.10.122(1986)г. / 18,07 -20,10

7. ТРАКТАТ ЗА МИРА

С настоящия трактат ознаменувам настъпването на мира на Земята, неочакван дори и за Мен. Предстояха няколко тежки периода, но Отец Ми ги сне в момента.

О, неразумни юроде! Не се съблазнявай от промените в Моите пророчества, даже и когато съм казал: "Заплюйте Ме, ако това не стане еди кога си!" Някои пророчества Отец Ми променя, някои удължава или скъсява по време, някои даже отменя. Лъже-пророците не са като Мене: по начало, те грешат не само във времето, но и по същество. А Аз никога не мога да сгреша по същество - понякога съм несигурен само във времето.

Не само от Отец Ми обаче зависят срокове и събития. Те зависят и от свободната воля на всяка Негова част - Христова, нехристова или ронлива без удържимост.

Христова монада в момента взе важно решение и се приобщи към Делото на Елма - Слугата на всички служители, Господарят на господарите. Христова овца се завърна в стадото; храмът Господен отеква с камбани от радост - един цял ад за човечеството се отменя; един подир друг, два подготвени гроба празни се зариват, с надежда. Молете се, молете се, будни светии, някой да не се отвърне отново от Мене; друг да не попадне отново под плочата на магически змийства.

И така:

12.10.122(1986)г./ 8,07 – 20,10

ТРАКТАТ ЗА МИРА...

Колкото по-всеотдайно работим в момента - толкова по-сигурно е, че победата ще се удържи на наша страна. Ти загуби всичко, ти се отрече от всичко, блъсна чрез Мен и последните скéли, по които те качваха неопитни помагачи и опитни врагове - затова ще възвърнеш всичко.

Широкото Царство на Бога Всевишнаго чисто и праведно е! Мирът на атрибутите Божии и Лицата Божии пълно покрива и всепрониква всички души и вселени. Недуши, невселени той не прониква - или понеже са антибожествени, или защото това не са души, а духове или космоси. Ако на хаоса Божий решите да принаждате мир, вие ще му отнемете радост; принадите ли пъкрадост на Божия ред, отнемате мир от мира му. Ето защо, нека никой никога не принажда някому нещо, което е повече, отколкото може да поеме, нито да му отнема нещо, без което не може.

Сега за мира ни е думата - мир настава в света ви покълнал! Насилиха искра Божия - насилиха я безбожно - да потъпче друга искра Божия. Но не се сили това, що е сила, нито се гаси онуй, що не гасне! Ярък огън ще понеса накъм изток и запад от ярковселената, буен гейзер от Слово избликва на възбог от Отца на вселените! А начене ли сам Отец да говори - пазете се! Аз съм Слово, но милост; а абсурд съм в делата си. А Отец Ми е Слово в действие - Той не се церемони, не моли. Само Бог наш огромний моли тихо в душите ни - моли ни скръбно и нежно, понеже никой друг не е Дете на Децата, освен Бога. А Отец има мъжкасила и очи огнебълващи! Мирът на Отца Ми не идва сега с ваше съгласие, а понеже Той е решил и приключил. Не намери ли нийде Учителят трима, на всичко съгласни, слиза сам Отец на Земята - ни да моли, ни да проси, а сам да работи.

Мирът сега не е "трактат" в тая книга преистинна, а нахлуващо Слово на Онзи, от Който всичко зачева. Затуй, с всяка дивна минута на нашата кралска емисия, от нейните пръски на Словото попадат в десетки сърца и стотици - и светът се събужда за изгрев. Не почувствахте ли вълнáта, народи? Още много години ще сверявате спомени, дневници - това никога няма да се забрави! Победителната стихия на Новото вече няма възвръщане. Когато Бог ви говори - не слушате: тих Му бил гласът, невнятни словата; когато Аз ви говоря - правите се, че няма Христос, няма Присъствие - криете в миша дупка вестта, че Аз не напускам земята никога; пратя ли своята същност "Учителя" - учениците Ми бърборят в клас; почват и не довършват; начеват сами да говорят от свое име - и всичко провалят “изпипано”... Пратя ли Духа Си в народите - никнат духовни места, мъже на перото и лирата, гиганти на мисълта и делото - ала и тях не слушате всички, и тях оставяте да загинат, преди да са казали всичко.

Отец Ми реши ли обаче - небеса почват да тътнат и земи се провалят! Не е създател оня Създател, който не ходи в буря и пламъци. И ако мирá не приемат в миг, мигновено, богове и ангели по Негова заповед, Отец сам Си го взима, макар и с бой най-неравен.

Настанал е последният ни шанс! (Днес е 12.10.1984 г.) На хоризонта сега няма нито едно облаче, прогнозата е мир, наистина. Но най-малката съпротива сега на Небесното Кралство - и край! Пред Небесното Кралство никой не може да клинчи - Мирът настава, преди да се осъзнаят негодниците. Онзи, който изби ключа от ръцете на опърничавите, вече не прави каквото теискат. Поразената от отровна стрела се възвръща възкръснала. Няма вече никакви пречки за мира, стига да слушате.

20, 10 ч.

 - Почини си...

20, 22 – 21, 15 ч.

- Недей трепери, нещастно Мое, нещастно създание, от скверната мисъл, че вече си луд безнадеждно!.... И не помисляй още веднъж да отнасяш Моето огнено Слово в дома на разстроените, понеже имам задача велика за тебе...

(Действително, приемащият Словото на Христа във втората половина на този век, в един момент едва не се поддава на внушенията на VI отдел на Държавна сигурност да иде да се прегледа на психиатър и да му покаже какво пише от години... Във фантазията си той “вижда” как ще стане симпатичен и на докторите и те ще разберат, че не е ненормален и че тук става дума за нещо много сериозно. Сигурен е в това, тъй като всяко съприкосновение със Словото и неговите носители ражда мигновено събития – щастливи за добрите и нещастни за лошите. В даден момент репресиите над него и приятелите му престават завинаги, тъй като притеснителите  стават обект именно на такива случки и последствия - те имат достатъчно мозък, за да видят връзката. Някои от тях днес са талантливи творци и изобретатели, други добиха ясномислене, ясновидство и високи посвещения, именно защото в ония времена лично се увериха в действената мощ на Словото и Школата. Те имат много по-ясна представа кои са живите центрове на Слово и Дело и в момента и затова имат причини да ги наобикалят, а не да ги заобикалят... Последното е приоритет на не тъй напредналите, които ходят по концерти и паневритмии, но имат лоши погледи. )

Никой няма право да те преглежда и оценява тебе - теб, който създаде… ПИШИ, искам да знаят с кого работя! - … Аз ти казвам: ти ще пишеш ли, най-после, без да прекъсваш потока на Словото? Нищожество не е и не може да бъде онзи, к. с. н. м. т. н. е. и. л.! Не съкращавай, от пигмейска стеснителност и скромност - не са те докарали чак до там, да прережат мощните корени! Англия, Русия и Бенгалия могат ли те забрави някога? (Другаде Елма говори и за едно древноюдейско прераждане на същия, с поетическо и политическо значение - б.п.)  На кого музиката се свири вечно, не само на тази планета? Виждаш ли колко хитър е Моят закон на прераждането: да натикат в пръстта на позора ония, които са сривали сами цели династии, и крале са пълзели в краката им… Знаеш ли колко милиони, напълно полудели от преданост и неудържими чувства женски сърца щяха да те залеят, ако знаеха къде е певецът, който тъй нежно и огнено е пял за любовта? Знаеш ли колко орди поклонници щяха да премажат трупа ти - преродения глас на Бога в поезията на няколко литератури?

 Не - невъзможно щеше да бъде Приставането на Невестите Божии, ако някой не ги заравяше дълбоко в пластовете на неизвестността. И когато ги натъпчат още по в мрака невежите копита на полицейски катъри и петоразрядни магьосници, Моите първи приятели почват да пеят своята нова, най-нова песен... Това не би станало никога, ако им бих позволил слава приживе. Необходимо е да те обявят за луд; трябва сам да повярваш, че си луд, за да почне Отец Ми да дърпа най-нежните струни.

Няма, и не се надявай на земята да има Спътница, която остава завинаги твоя. Тъжен е още този свят, тъжни са самотните нощи и лампата газена, просвирва вятъра през цепките на поредното убежище… Ала цар на Словото и Музиката, жрец на Числото и постник от кладата днес избирам, за да оставя на жалкото земно човечество Новото Слово. А това е Словото-Действие! Преценете сами, ако можете: по силите ли ви е да преживеете и предадете такава яснота и кристалност, каквато ще спусна след малко в ТРАКТАТА ЗА МИРА? - Не, и Аз си имам любимци - представете си, мога да си позволя този лукс - и от бездната на тяхната чудовищна липса на самочувствие, ненадейно за всички, всеки път да изкарвам класика за всички векове и вселени!

Недей трепери сега! Целият трепериш от негодувание… Нали само трима или четирима ще помнят кой е провел този път Словото Божие?

(Изпейте песента: "Иде, Той иде").

И, най-после...:

12.10.122(1986)г. / 7, 30 ч.

ТРАКТАТ ЗА МИРА

Небесна мъдрост за Мира. Мир навсякъде!

Цяловселената има няколко зони, наречени "помийни ями", а и един особен свят, наречен "хаос". През "помийните ями" минават всички, които не желаят да живеят по законите на цяловселената. В Хаоса пък - първичното Божествено поле - няма мир, но има радост.

Не е по силите на вашия мъничък мозък да проумей, че противоположното на мира не е нещо лошо, а е радостта, именно радостта! При все това, в мира има радост, а в радостта - мир.

Цяловселената, наречена също "холивселена", няма мирà, който търси ясновселената. Радостта пък на цяловселената е различна от радостта на Отца, Който е господар на Хаоса. У Отците - божества на отвселената - няма нищо друго, освен съвършено свободно плуване, неподчинено на никакви закони. Неопределеността там е пълна, импулсът - съвършено неочакван и непредвидим, а основата на живота им - пламтящата, с нищо неограничавана радост. На този етап, Аз не се реших да ви поднеса "Осиянията за радостта" тъй, както бих ги дал в далечното бъдеще, защото, ако земята приеме начин на живот, подобен на онзи в óтвселената, от нея няма да остане нищо! Не че и тук нямате някои Отци, идвали някога, присъстващи и сега, но вашето отвселенско съзнание няма още нужното смирение и послушание.

Отците на отвселената може да са напълно хаотични, но те се подчиняват на Бога. Значи, все пак, има един закон, на който и те се подчиняват. Приемат ли послушанието на Бога, те могат да бъдат напълно свободни; опънат ли се - стават пропаднали божества, най-често титани.

И божества на мира има в холивселената, различни от ясновселенските майки. Тези божества присъстват и на границата с отвселената, проникват и в "помийните ями". Мирът в цяловселената се постига чрез тях. Наричат се "младенцú". Пол няма при тях - цяловселената не е полярна. (Това твърдение би трябвало да ни се обясни по-подробно, понеже другаде Елма казва, че полюсите на холивселената са Любовта и Чистотата. Вероятно това не са "полюси" от категорията "полярност", а нещо друго – б.п.) Писателите на мистични съчинения наричаха тези същества "целомъдрени", "пречисти". Физическо тяло, както и Отците, те нямат, макар че проникват и физическата вселена. Носител им е, все пак, една "частица" - както вие се произнасяте, - но, по-скоро, това не е част, а цяло. Мирът най-много граничи с Цялото, след Любовта. Отец е Обич, но Бог е Любов; а холионът на Любовта съвсем малко се различава от "пасòна" - наричам го така, защото няма още начин да го изрека на вашия несъвършен език. Никак не е правилно, от логическа, философска, пък и от физическа гледна точка, да наричате фундаментите на холоса "частици". Холионът на Любовта, например, който е самият Бог, е най-малката, но най-цялостната същност на Цялото, т.е. - самото Цяло. Той не се движи, но същевременно се и движи по всички безбройни ъгли на неопределеността, определеността и изявата; с всички скорости на Проявеното Битие. И понеже е Най-Малкият, улавяйки го, Неуловим, само във формули, вие Му давате прозвището "частица" - Нему, от Който всяко нещо е част!

Най-съвършеното нещо – супервселената - не е никак малко; напротив, тя е безгранична и вечна, най-скъпоценният сапфир от короната на Бога, но и част от най-малкото - холиона. И понеже холионът изплита Трите Вселени с всички скорости и всичкисъстояния на Бога, кое е онова творение - свръхогромно или свръхсложно - което да не е само част от Любовта?

13.10.122(1986)г. / 11, 01 ч.

НОМ - ИСТИНСКОТО ИМЕ НА "ПАСÓНА"

Номът е фундамент на Божествения свят. Не притежава нито полярност, нито афинитет, нито антиподия; няма и "ин". Неутрализира всички полярности. Покоят е номово състояние, но пасивно. Номът е обаче активен, щом притежава силата да пие небожествен хаос. Номът е най-широката област на Любовта; всичко извън нома, което се съпротивлява на Любовта, подлежи на разрушение и се нарича "Ад" - обект на Морето от Азове: рухване, бедствия, болести, старост и смърт. Небожествен е всеки хаос, който няма семе. Обладаващата и родилната сила няма семе, но отвселената сее екстази и оргазми - неплодните семена на Силата. Плодното семе (го) притежава Тот - Сеячът. И ако приемете, че монадите са оргаистични и екстатични семена, ще разберете защо Отец е Създателят на монадите. Неговата роля е да опложда янтровселената само с екстази и оргазми, затова пети дом е, наистина, хлуенето на творчество и наслада. Подобно на Него, Таткото, Тот, преобръща Хаоса в същества, обаче тези същества са вече диади. Вие ги познавате под името "души". Така Тот оплодява ясновселената и душите се появяват в утробата на Майка си - Мировата Душа. Понеже всяка диада е съставена от две монади, в ясновселената монадите влизат по двойки, откъдето се поражда трепетът, честотата, извитостта на линейното движение. По тази причина, вълнението и яснотата са най-важните фази на Мировата Душа. Ако искате до влезете в пряка връзка с Нея, съзерцавайте планинско езеро.

Ном обаче не присъства и в двете ú фази - намира се само във фазата на покой. Фундаментът "ном" не е разбит на частици, както някои други фундаменти. Той присъства равномерно навсякъде. На земята няма по-подходящи начини за медитиране върху ном, освен наблюдение на дневното небе на зенита - външния мир - и притваряне на клепачите в полунощ - вътрешния мир.

Произходът на "ном" (още "Амон" - б.п.) е от "мон" - "единственото /като/ сътворено, неопределено и неизявено". Значи, мирът е положен в основата на монадата.

Макар и единна, монадата има два полюса: мир и уникалност. Отива ли от Отца към света (наляво), тя проявява своята уникалност; отива ли от света към Отца (надясно), проявява и мира (тия две движения са ни известни като "индивидуализация" и "индивидуация" - б.п.). Щом се възвърне изцяло в Отца, проявила своята уникалност в света и намерила мир с уникалностите и неуникалностите на другите, тя е мутирала в полиада. Ако се повдигне с още една - последната степен, педагогическия профил на универсума, - тя става богоравна и се нарича "Миров Учител". На този пълен, последен етап, монадата е достигнала своя последен завършек и се нарича холиада. Холиадата не само постига мир с другите, но и въдворява мир. Понеже нямате друга, подходяща дума, измислил съм "ном". И така, "ном" е фундаментът "Миров Учител" - синоним на богоравния клас свръхбожества, наречени "младенци".

Преди 2000 г. Аз дойдох и победих на Земята именно като "младенец". Богоравността на тази дума се преплита с названията "баща" и "бебе", съдържащи "Б"-то на Бога.

Сега внимавайте, защото лавината от ново познание не е вече малка. Само дълбоко проникналите в Мъдростта ще могат да разграничат проявите Ми като “Миров Учител” и “Велик Учител”. Мировият Учител съм Аз; но Великите Учители са Мои еманации през духовния свят. Всичко, що е огромно, голямо, велико, образува супервселената и се ръководи от Божия Дух - т.е., пак Аз. Затова и нашето братство е "Велико Всемирно Бяло Братство". "Велико" е, защото за пръв път на Икло слизам напълно разгърнат като "Духът Божий", ползвайки най-високото духовно тяло - "Велик Учител"; "Всемирно" е, понеже присъствам като богоравен, Миров Учител, обединител на всички мирове, на всемира; "Бяло" е, защото Проявеното Битие - или хипервселената - се намира под прякото Ми ръководство като Христос - Сина Божий, а Проявеното Битие няма друго знаме, освен бялото - знамето на мира; и "Братство" е, тъй като само братството, на този етап, означава "плод на мира", изменящ креациите на черното братство в бели комуни - единственото спасение на човечеството.

Когато слиза Младенец нейде в материята, приемете, че неговата степен на богоравност е най-всемощна. Богоравността има степени, но те не са йерархични, а степени-класове. Не е по силите ви да разберете как има различни богоравности, след като различието за вас е неравенство. Но вашата математика почти не се е докоснала още до върховната математика на класовете, където йерархичната логика не действа, освен като частен случай. Клас-логиката няма покритие на вашия уровен на мислене, понеже нямате още развита индивидуална психология.

Богоравенството, на едната си фаза, е абсолютно, а на другата - относително. То е като един кръг от еднакви сфери, на които фазата на завъртане е различна. Фазите на завъртане на монадите са точно толкова, колкото и броят на самите монади. Дори и когато станат на холиади, те запазват своя фазов ъгъл. Бидейки напълно равни, поотделно, на Бога, те, все пак, проявяват и уникално различие. Ако можете, разберете Ме...

Защо, все пак, Бог се проявява и във фазата на Велик Учител? - Понеже Великият Учител е Началник на огромността, на дистанцията, обема, пространството. В този си свят - свръхвселената - Аз се явявам на духовете като Дух Божий от небето, за да предизвикам стремеж нагоре - към съвършенството. В периоди, когато не съм лично на земята като богочеловек или Майстор, непременно са нужни трима ученици, които да поддържат връзката с Мен - Великия Учител. Първият от тях е пряк проводник, втория наричам "импулсатор", а третия - "изпълнител" или "даряващ условия". Ако сравним ролята им с един мотор, единаторът е проводникът на горивото, импулсаторът - свещта или електрическата искра, изпълнителят - буталото, кожухът и колелетата...

Сега сигурно се досещате тройките кои бяха на сегашната Ми изява? - Единаторът тече непрестанно, но без импулсатор Словото не може да се подпалва и да движи системата. Като представител на шестата раса, женският принцип - сегашният ви основен импулсатор - е причина за повечето написани осияния. Нему - и на другите три импулсатора - благодарност и дар неизказан от Мен - от самото Гориво!

 Понеже третият все още не идва, машината работи на място, с вдигнати подпори, и колелата се въртят на празен ход. Това е опасно за първите двама, тъй като свещта, корпусът и буталото се охлаждат само във време на движение. Водач нямаоще, а стока много… Затуй прибрах първия; а щом като искате да се спира горивото, понеже нямало кой да кара мотора, нямам друг изход - ще го спирам от време на време... Като няма виртуоз на кормуването, и единаторът може да бъде виртуоз, но ще кара по инерция... И понеже стръмнините на сегашния свят и момент са страхотни, нямам сигурност още колко време виртуозът на холизацията ще остане невредим като … мотоциклетист. Ако има такива - моля да го заместят!

И така - ном! От Отца към света - един Младенец; от света към Отца - трима носители на мира. На Младенеца не Му е достатъчна Майка (янтровселената) и Отец (отвселената): от света винаги идват и Мъдреците - Тримата Влъхви. И ако Майката на Младенец отговаря на Мировата Жена, то Тримата Влъхви отговарят на следните длъжности: Единатор, Импулсатор и Изпълнител. (След влъхвите, Иисус бе единаторът, Мария от Магдала - импулсаторът, а Йоан – изпълнителят – б.п.)

Преди 2000 г., без тях Ирод щеше да посече Младенеца!

Ирод и сега го търси...

Мирът, значи, иде само от Третия!

13.10.122(1986)г./ 13,00 -14,50

"Н" - ДВИЖЕНИЕТО ЗА МИР;

 ОЧАКВАНЕТО НА ТРЕТИЯ

(Аксиоми)

1. Мирът има фундамент в холоса с три лица: неопределено, определено и проявено.

2. Фундаментът е не само физическа, но и онтологическа същност, на която…

....

(...Не, ти се намесваш и искаш да извличаш от Мен аксиоми!... Колкото и да са верни, Аз имам да ви говоря по друг начин. Много е рано за аксиоми. Мисълта ти не бива да буйства, когато оживявам Слово...)

*

И така, приемете, че "Н"-то е буква, отразяваща третия признак на мира като фундамент - неговата неутрализиращасила. В Запада то е с по-друга мисия - това е социалният мир или мирът външно. Но у славяните "н"-то пристига оттам, дето почна кондензацията на минералното тяло. Ето защо, на славяните се пада да поднесат вътрешния мир, погубен отдавна от множество мъртви учения. Никой на Запад не може да си представи мира без външна свобода; но вътрешната свобода обикновено се добива при нечовешки външни условия. Минералното тяло покълна първо на Балканите; последва го Кавказ и Хималая. Така, мисията на славяните в никакъв случай не е по-малка от тази на останалите народи, употребяващи знака на "Н". При всички случаи, "н"-то примирява противоположности, но как? Петата раса не успя да примири вътрешните противоположности; тя успява отчасти по линия на външните. Но отново не успя, понеже порази природата с науката, с техниката си.

А Шестата раса носи примиряване на вътрешните противоречия. Само това наричам "движение за мир". Външните ще отпаднат моментално, когато се примирят истинските, субективните. Окончателната победа над кронозомното правителство даде възможност за продължаване на Моето Дело. Повече изяснения не са нужни. Цялото Ми учение е "Трактат за Мира"! Ако не можете да следвате пóлета на Словото днес, намерете Словото Ми от вчера. Резултатът ще бъде един и същ - наставане на вътрешен мир. От Словото Ми ще разберете, че не бива да се сблъскват мисли, чувства и постъпки, родени от цели вселени. Тогава изведнъж ще престанете да се сблъсквате и с хората.

"Н"-то обаче почва да действа, когато някъде се яви Третият.

                      Обявявам

                      тройното

   жителство!

 

 Лъчевата Кула на Мира в Рейкявик