268.1986.12.25 Праната на Всичкото - и всеизгарянето

Книга 9

25.ХІІ.122(1986)г.

София-Изгрев

ПРАНАТА НА ВСИЧКОТО -

 И ВСЕИЗГАРЯНЕТО

ЖЛО / ИБЧ

(Писмо до Ирина от Русия, диктувано от Елма)

С въпроса за "изгарянето" на преданите се занимава така нареченото "ПРАСТАРО КРИЛО НА РЕДА". "Метеорите на Битието" представляват особени същества, които нямат още основа под краката си - път в някоя прасатвична школа. Разпадането на Синовете на Пламъка в атмосфера като тази на Земята се дължи на тяхното предано служене на Огъня - всеизгаряне на сърцето без остатък; отваряне направо най-нашироко за “Праната на Всичкото”. "Праната на Всичкото" означава психическата енергия на милиардите същества, обитаващи даден свят, за които сърцето е вече отворено. Получава се обаче понякога подпалване на самия восък, вместо да гори само фитилът.

 Празаконът гласи: с такива всеизгаряния се променят съдбините на множества. Праната на голямото количество души и сърца просто взривява носителя на свещта, понеже той си е позволил да насочва енергии към Сферата, без разрешение на Христа. Това, че Отец разрешава, отива в Бялата книга; но това, че Христос не разрешава, не отива винаги в Бялата.

Отец и Христос са едно, но не са само едно: Отец позволява абсурда, но Христос отмерва и милостта. По тази причина, составът на светилата по линия на Отца трябва да не бъде никакъв друг, освен ядрено всеизгаряне - пълно превръщане в черна дупка, т.е. - колапс. Проявеното Битие обаче не практикува всеизгаряне, понеже Господарят му тачи Своята Майка - онази, която се нарича "Грижа и Милост". Тогава се проявява горенето, пламтенето с равно, ритмично съзнание, проявяващо закона на Милостта. Ако някой Отец го закриля - всеизгаряне трябва да чака; закриля ли го някой Синът на Отца - преминава към равно горене, и това се дължи на много фина причина. Фитилът вече не е експлозив, а биологична материя. Ако пренебрегне някой природата в името на индивидуалното аскетично горене, той никога не може да остане дълго в пределите на Проявеното Битие, понеже не желае да бъде нито сателит, нито сателитна система. Всеизгарянето на съществата-метеори неизменно се дължи на агресията в чужда среда. Тази агресия може да не е по собствена воля - с това обаче проблемът на метеора не отпада.

Покаянието е рóбата на Учителя. Силата, с която се хванете за тази роба, ще спаси метеора от всеизгаряне и може да го изведе на околослънчева или околоземна орбита. Когато покаянието се появи, Отец прехвърля съществото в обятията на Сина, понеже се е появило ново духовно тяло у него - тялото на смирението. Но това не значи, че се прекъсва връзката с Отца. Означава само, че гордостта, неправилното схващане на себе си и своите събратя по всеизгаряне, като "всемощни" фактори, се коригира от пробуденото ново съзнание. Врязването в светове, по-обширни от нас самите, не може да не води до прегаряне на тънките тела. Позицията на обвинител, на поправящ, на опериращ се пада не на метеори, а на ония, които са съратници на Сина. И когато промяната стане, всеизгарянето няма да бъде ток, отсичащ живота, понеже има абсолютно всеизгаряне на олтаря на Отца, но без да се повреждат телата - под контрола на Сина. Това значи: силата на самоувереността изтича от Отца, за да се покори на мощта на онзи, който става път под краката на Сина. Отиването с такова съзнание в атмосферата на брат или враг снема проблема на войната и носи служенето. А служене не значи "както Отец Ми диктува в сърцето", а значи "както на брат ми Отец му диктува в сърцето".

Когато някой не иска да служи на простора, а вече се променя, натежава надолу, подобно на пълния клас. Служенето на простора снася не само гълъбови, но и змийски яйца. Бог не е само Отец - Отец е Първият, но Бог е Целият; Отец и Син крепят живота на Цялото, т.е. Бог Отец не е Отец на ония, които нямат милост към Сина, а Синът страда в ближния. Това означава горене - служене на ближния; това означава всеизгаряне - служене на Отца; а служене на Бога - това има само едно име: търпение. Просто, отказваш на слабостта да се представя за сила, а слизаш на нивото на всеки, който има нужда от тебе. Ако се протегне хищна ръка - отблъскваш я. Ако няма спасение за някого - спасяваш го.

Покаянието не е слабост, а мощ неотразима. Покаянието означава истинско приемане на Бога, понеже си приел Сина, не само Отца. А Синът се нарича още Учител, брат, ученик, съученик. Прегазиш ли съученик - прегазваш Сина, понеже Той живее във всички; прегазиш ли Сина - прегазваш себе си, понеже Отец не се прегазва. “Син” е всяко създание без изключение, което има безсмъртна душа. Опечалява ни с нещо Син Божий - снабдяваш небето с нов метеор. Принудата, нощта на злото, срамът на насилието, камшикът на съдбата в ръцете на онзи, който не се е още покаял, изпепеляват ръката, която замахва.

Същевременно и много невинни всеизгарят на кладата на планети на грубостта и си отиват рано, много рано от там. На тях не покаяние е нужно, а сродно същество - единствен побратим, който разполага с фитил на равно горене; единствен той може и знае как се подменя фитил от динамит с фитил от милост и нежност, от примирение; единствен той топи свещта на любимото същество, цял живот преминавайки с него през рая на щастието, наречено “липса на самомнение”.

Прагът настана, сега и часът на последния избор! Понеже няма смисъл от всеизгаряне; понеже смисълът сега е равно горене, понеже Школата на смирението е по-силна от удара, нанасян по врага. Падайки, ставаме; тичайки, падаме.

Новото е това: без Сина няма вярност. Импулсът Отец го ражда. Той не се интересува от утрешния ден, Синът също - но когато слуша Отца си; а послуша ли Майка си - времето Му нашепва сказания за милост и молби за вярност. "Верен" означава построяване на ново тяло, с което се отличава Христовият посветен: той може да бъде верен във времето. Това Синът може; Отец не го може - Бог Отец само го може. Отец приласкава, но Отец не може да бъде верен, освен чрез Сина си. Приемането на Сина - на верността към някого на земята - Учител, побратим или съпруг - означава Посвещение на Короната, Посвещение на Безсмъртието. Всеизгаряне на метеор още не значи безсмъртие. Метеорът се превръща в светлина, а не в топлина за полярните обитатели. Всеизгарянето понякога грее във вековете с безсмъртен подвиг, безсмъртно откритие, безсмъртна поезия; а горенето топли настоящето. Бог, Който е Бог на силата, е и Бог на постоянната Милост. Няма ли постоянна милост, това не е Бог; няма ли постоянна сила, също не е Бог: временна милост от никой друг не изтича, освен от Отца. Синът само, Който “Учител” се казва през всичките епохи, прави от временното вечно, от вечното - временно, а от двете - пълна хармония. Не приеме ли някой Сина, физически не може да съществува; но не приеме ли някой Бога, не може да съществува въобще.

С това казвам: проблемът за оставане на земята при ярко горене в небето се решава с приемане на Сина.

Коментар: Това извънредно сложно осияние е твърд камък и за най-развити посветени, ако още не са от Христовата Школа. Наистина, всички истински религии водят към Бога, но пълно сливане с Бога в Епохата на Водолея става само чрез определени Посвещения – пентаграмните. Това значи ставане на ученик на Новото Небе и Новата Земя. През всяка кардинална епоха на Духа е имало само една Врата за влизане в Школата – Словото на Учителя в съответната епоха. Това са Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Христос, Зороастър, Боян Мага и пр. В момента разпознаването Му на земята, като Единствена Врата, значи разпознаване на Словото Божие в последната му изява, разпознаването на личността Му, но и разпознаването на Птиците от Неговото Ято. От Второто Посвещение нагоре (Смирението) това става само в езотерично семейство – свещено ято от 12 до 144 души, - които поне 25 години живеят заедно и харесват и обичат Водача и всеки член на Ятото повече от всичко. Тези, които не са към това Ято, харесват и обичат повече други водачи и други ята или индивиди, поради което и живеят или се срещат по-често именно с тях. В крайна сметка, всеки е там, където го влече сърцето му; а - казано по-точно – нивото му на смирение, разпознаване, вкус и еволюция. Именно тук Иисус визира проблема за “званите” и “призваните” - поканените, които не са дошли на Сватбата, понеже всеки е бил зает с нещо друго, поради което Синът поканил хора от улицата. Именно тук важи с пълна сила притчата Му за разумните и неразумните девици и за маслото в светилниците им – имат ли, колко имат и как го разходват, кому светят, за кого гори.