316.1988.04.05 Посрещането на Михей или от осияния към явления

Книга 10

5.ІV.124(1988)г.

София-Изгрев

ПОСРЕЩАНЕТО НА МИХЕЙ

 ИЛИ ОТ ОСИЯНИЯ КЪМ ЯВЛЕНИЯ

ЖЛО / КЗ

Пророк Михей

(ок. 750 - 687 година пр. Рождество Христово

Чества се на 14 август)

            Днес, още от сутринта, чрез една нова приятелка се внуши силният импулс да се отиде в Дома на Словото, където с други приятели отдавна желаем да се съберем. Когато привечер отиваме там, с чувството, съпровождащо ни през целия ден, че днес е някакъв особен празник, си мислим, че ще получим информация само за един човек или за още един. Но след кратко време, без никакви уговорки, тук се събират девет души най-близки приятели, получили същия импулс да дойдат.

            Общото желание е да се влезе в контакт с Елма и да се получи информация защо сме се събрали.

            Предварителният отговор е, че новият млад приятел, който е дошъл днес, е пророк Михей (продиктувано като “Никей”). Но още преди да се спомене за него, един от приятелите отваря Библията напосоки и пръстът му се пада на следните думи:

“И рекох:

Слушайте сега, първенци Яковови,

И началници на Израилевия дом:”

            Накрая, след като всички са си отишли, погледът на холизатора попада отново точно на тези стихове, които са в началото на 3-та глава от книгата на пророк Михей. Цяла вечер са се коментирали стихове 8-12 от глава II из книгата на пророк Михей, поради това, че той тази вечер е сред деветимата приятели.

Библия, 1924год., стр. 925 – 926

“Книга на пророк Михей, Глава 2

“Обаче, людете Ми отскоро

Се надигнаха като врагове;

Смъквате мантията от облеклото на ония,

Които заминават безгрижно,

Като хора, които се отвращават

от схватки.

Жените на людете Ми изтласквате

От приятните им къщи;

От чадата им отнемате завинаги славата Ми.

Станете, та заминете,

Защото не е тука почивката ви,

Поради нечистотата, която погубва.

Да! Страшно погубва!

Ако някой вятърничав и измамлив човек лъже,

Като казва:

“Ще ти пророкувам за вино и спиртно питие”,

Такъв става лъжепророк на людете.

Непременно ще те събера цял, Якове;

Непременно ще прибера останалите от Израиля;

Ще ги туря заедно като овце в кошара,

Като стадо сред пасището им;

Голям шум ще направят,

 Поради множеството човеци.”

            Импулсът тази вечер беше всеки желаещ да коментира тези стихове по вътрешен усет.

            К.З. – При четенето на пасажа получих следния образ-видение:

От бездънен кладенец изниква човешка ръка, която търси опора, за да се хване за нея и да намери път към Спасението. И ръката действително намира опорна точка, но очите не могат да я видят. Пръстите здраво се впиват в този лост на Надеждата. И тогава пред нас се открива, че това не е твърд, неподвижен и сигурен Предмет на Спасението, а кост – голяма, бяла, човешка кост, кокал с оглозгана плът, – подвижна, несигурна и бягаща. Жестока и тъжна илюзия... И ръката продължава да стиска този ненужен и лъжлив инструмент на измамното спасение, но тялото на страдащия увисва безпомощно надолу.

            Когато търсим Път и Изход от бедите, нека осъзнаваме средствата, които ни ги дават или подпомагат. Иначе ще оставаме слепи за последствията. И не ще можем да подадем глава над кладенеца, за да зърнем до какво илюзорно помощно средство ни е довел необмисленият порив, та дори и събуден от инстинкта за живот.

            И нека оставим в мир костите на тези, които преди нас не са достигнали Спасението, защото ще заслужим тяхната завидна съдба. По-добре сламка на удавника, отколкото кост на загинал събрат от същата смърт, която ни грози.

Жената (сърцето), символизираща емоциите и етиката, с основна категория Доброто, са изгонени от дома на Логоса, на науката. Това означава разкъсване на теория от практика; и оттам – неописуеми страдания, защото Доброто трябва да пребъдва в Лоното на Истината. Отнета е на децата славата им, защото остават задълго неуки да се лутат в лабиринта на забраните, без възможност за творчество.

            Почивка няма и не бива да има, докато сърцето и умът не се свържат в свещен “брак”, но брак, реализиращ Любовта и Творчеството. Мръсотията са социалните ограничения, наложени от тирани и властници, опиращи се на противопоставянето между ума и сърцето, на мъжа и жената - и насилственото им съчетаване в псевдомоногамна женитба.

            И същите тези пророкуват за виното и спиртните питиета на духа, а именно социалното израстване, постове, служби, автомобили, вили и пр. – дрънкулки, - но ще се събере стадото Господньо (12), защото свършва се на винопродавците вече виното им.

            След “Отче наш” се коментират основните положения на Пентаграмиката и се изпява новият текст на Паневритмията за посвещенията по Пентаграма.

            Елма обещава, че за една от приятелките ще се получи информация за граха (тъй като беше поднесен грах за вечеря). На друга нова приятелка ще се диктува осияние или цяла книга по тема, която я вълнува. На класическия импулсатор Елма обещава да диктува книга за Пентаграмиката.

            Коментар на Елма за вечерта:

            - Събрах ви от всички краища на София, понеже предстои решително събитие: промяна на държавния апарат. Окрилен от Новото, проводник на Горбачов ще прескочи прага на ограниченията и ще тури ред в пълния ви хаос.

          Горбачов е силно заплашен, но семето, което пося, няма да погине. Промените ще станат неочаквано и ще бъдат фундаментални! Свободата иде – предсказах го напоследък няколко пъти. За това са нужни още няколко силни бедствия, катастрофи и нещастия, понеже с кармата не може лесно да се ликвидира. Обаче такива събирания като вашето днес съдействат изключително много отрицателното да се омекоти, намали, дори ликвидира на някои места.

          Ако сте ученици, направете програма според указанията, които съм ви дал, събирайте се, работете, но преди всичко с велика обич и любов помежду си, с пълна свобода и слепота за недостатъците на ближния.

          Сега обещавам: ще присъствам лично на всичките ви събирания с преки изяви от най-конкретен характер, ако спазвате свещено правило да не приказвате за щяло и нещяло в час, да не влизате и излизате по време на занимания, да не шумите нито даже в ума и сърцето си. Всеки натурален, астрален или ментален шум прогонва Моето присъствие или присъствието на пратениците Ми, които неизменно се озовават на такива събрания, в случай, че има съсредоточени ученици. Простете Ме, но засега само един измежду вас не шуми с лични чувства, а има смирението на ученик, последван от най-смиреното създание, което се е озовавало досега при вас. Това са пишещият в момента под този диктат и младата сестричка, която си отиде. Не критикувам останалите, понеже са прекрасни, верни, предани и живи; но най-мълчаливите, най-трепетните, независимо от техните душевни и телесни дрехи, могат да ви бъдат за пример.

          Сега казвам: буйните, темпераментните, страстните любими на Несъкрушимия са безценни проповедници, сияйни мъдреци, философи и окултисти, обаче мълчаливите и неподвижните по време на занимание имам за Мои най-вътрешни, скъпоценни любими, понеже е казано: “Думите ви да бъдат само “Да, да”, “Не, не” - и всичко друго е от лукаваго”. Ходете на планините, на развлечения, на празници – напълно свободни бъдете там, понеже Аз ви се радвам и когато сте неудържими, само че присъствие не очаквайте тогава.

          Ама сега, да не се обезсърчите шавливите, “мръдливите” и приказливите, понеже постоянното Присъствие не е онова, което Аз препоръчвам. Отсъствието на Духа Божий, на Светия Дух, Мировата Душа, съществата на безмълвието, на Учителя не е трагедия, понеже свободата се реализира и изпитва тъкмо в тяхно отсъствие. А има ли нещо по-ценно от свободата? На мълчаливите, срамежливите, вътрешните, пък казвам: божествено е и малко да порипате понякога с рипачите, да подивеете с диваците, да се посмеете с присмехулниците... Полезно е! На Мене лично, прекалените светци, ако никога не се подхлъзват, нито могат да се веселят, Ми са по-смешни от зевзеците...

          Прочее, носителите на тежък кръст могат да бъдат сериозни през цяло едно прераждане – те не влизат в сметката. На тях пък благодарете, че носят голямата тежест на вашия кръст, та да можете вие понякога да си “похойквате”. Прочее, хойкате повечето от вас, крадете от енергията и средствата на природата, за сметка на ония, които съм натоварил с посвещението на кръста.

          Бъдете свободни и не се критикувайте нито даже вътрешно, ала в час не сте свободни. Изпълнявате ли с точност Указанията Ми по различните предмети и дейности в дълбоко мълчание и пълно съсредоточение, от осиянията много скоро ще премина към явленията. Отдавна съм скътал надеждата, че някои ще поискат да попътуваме по звездите, да тръгнат с Мен по пътеките на мировете и частиците, а не само да се получават осияния за тях. Проумейте, че само някоя и най-нищожна мисъл или дума от прозаичен характер, смях, несериозност, суетене и шътане по време на Присъствие се превръщат от урагани и циклони от проза, които отблъскват надалеч Моите инструктори, гидове и лечители.

          Свещено, свещено, свещено съзнание трябва да имате! Поклонете се на сериозността в час; пък в междучасието, не сте ли несериозни, не ви познавам...