Книга 11
2.VІІ.124(1988)г.
София-Изгрев
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ТОМА
ГЛАВА І
9,00 – 10,00ч.
1 Това съм аз, Тома невярвалий. Тома, който стана най-вярващият от всички невярващи и най-невярващ от всички вярващи.2 Относно описанието в Свещеното Писание, а именно как съм се съмнявал във възкресението на Христа, та ми разрешил да пипна раните Му, трябва сега да кажа, че туй е само една алегория.
3 Аз, още като Го видях, се засрамих толкова, че нямаше нужда да се приближавам и да протягам пръст към раните Му, ала простите вярващи са раздули случая, та така стигна и в книгите до по-сетнешните християни.
4 Поклон пред Оня, Който ни предаде тайната на възкресението! Тази тайна някои апостоли знаят, а някои се преобразиха още тогава.
5 Учителят никога не възкръсва самичък.
6 По-малки възкресения стават с още неколцина ученици, но възкресения приживе - т.е., пълна 
промяна на облика, душата и тялото им.
промяна на облика, душата и тялото им.7 Тия, които възкръсват така, минават вече свободно в по-горните царства на Отца; а ония, които не възкръсват приживе, са от оглашените, които само приказват, ала още имат някаква собственост.
8 Притчата за богатия няма сила само за този отделен случай, ами е притча – врата за всички ония, които са последвали Христос.
9 Богатство не са само пари и скъпоценности, къщи и дрехи, земя и роби.
10 Богатство, казва Учителят, е всяко нещо, с което се ограждаме, та на негода разчитаме.
11 Той стоеше една сутрин пред синагогата в Смирна. И приближи се един жених, па му рече: “Праведнико, сложи ръка на благослов, та да опазя невестата си от ухищенията на лукавия.”12 А Господ го погледна продължително и му рече: ”Рабе плътски, ти сестра си за робиня ли имаш, та я държиш под ключ, чуждо око да не се радва на хубостта й?
13 Този, който посегне на свободата на брат или сестра, се праща в студеното царство на Сатаната след тленната смърт!14 Богатство, прочее, не се счита само товарът на камилите или ковчежетата в скришните ви стаи, а богатство нечестиво е всяко притежаване на човек, подобно притежаването на осел или ослица.”
15 А женихът тогава рече на Учителя: ”Ти, Пророче, говориш странни работи. Още преди отца ни Авраама е казано: “Съпругата е кост от костта на Адама и тя трябва да му се подчинява с подчинение безропотно”.
16 Тъй, както говориш Ти, излиза, че съпругата на праведния трябва да се покорява на други господари, а аз съм платил за нея три товара сребро и двадесет делви с тънки благовония!”
17 Ала Исус нещо не рече, а се обърна към учениците си и народа, па сложи ковчежето на Юда на земята и рече: ”Прочее, минете всички, па си вземете колкото има жълтици и сребърници.
18 Ти, уд адов, дето си купил толкова скъпо сестра си от Господа, ела, та си напълни пръстите и очите с богатства. Купувам ти стоката!”19 И като се приближи женихът, онемя, онемяха и другите. Юдиното ковчеже се пълнеше с блестящи монети, колкото и да вземаха от него прииждащите.
20 На жениха пяна му излезе от устата.
21 Той почна да граби и трупа в дрехите си, па крещеше като някой бесноват на двамата си роби да тичат в къщи за камили с кошове.
22 Та като натрупа се сребро и злато колкото един човешки бой и дотърчаха войници под командата на един стотник, братовчед на жениха, оградиха купа и обнажиха мечове.
23 Тълпата растеше и всички викаха, ала Учителят се възкачи на едно сикло, та да не Го смачкат, и възвиси глас над всички, та млъкнаха.
24 “Стига ли ти откупа, женихо?” - “Притурù още, сега се отвори благодатта на небето за мене, та щом искаш оная смахната, нека я продам с придатък.”
25 Тогава Исус рече нещо на въздуха пред себе си и купът се удвои, та стана до три човешки боя на височина. Войниците наоколо изпопадаха от неочакваното уголемяване.26 В туй време почнаха да викат: “Направете път на камилите!” И други римски войници проправиха път през тълпата.
27 Рече тогава Исус: ”Не пипайте среброто и златото, понеже огън небесен ще ви пояде! Бъди честен, женихо, и Ми доведи първом невестата.”
28 Ала алчникът не Го слушаше, а разбута грубо войниците и посегна да грабне направо с коша, колкото може повече пари.
29 Вик на страх и изумление се изтръгна от пришълците на стъгдата, понеже кошът се подпали и пламна по-ослепително от самото сребро и злато.
30 Тогава женихът се отдръпна с обгорени ръце и, пълзейки в нозете на Учителя, зарида с голям глас:
31 “Снеми, снеми, снеми, Ти, Който имаш сила, бремето на алчността от душата ми!32 Снеми тая черна кожа от ръцете ми и ми върни здравите ръце!
33 Аз вярвам в Тебе, Исусе, Който си Христос, Син Божий, пратен да ни съдиш и благославяш.”
34 Ала Учителят стоеше строг над всички и не помръдваше.
35 “Докарайте невестата му” – викнаха някои от тълпата.
36 Тогава, разтреперан, женихът, през виковете си от болка, нареди на слугите си да доведат неговата несретна невеста.
37 Не след дълго, те се върнаха, като я водеха за верига.
38 Господарю, дай ключ, откъртихме стената от оня край, ала откъм ръцете й веригите не можем отключи.”
39 “Рабе нещастний, що си сторил на тая неволница, та си я вързал с верига? Що ти е направила? Къде е да я види баща й и майка й, като си я купил толкоз на сметка?”
40 “Ама тя не искаше да прислужва на трапезата ми и се държеше като бесновата, не искаше да я натиря в брачното ложе!”41 “Нещастний, не знаеш ли, че това е дева, ангел Божий, който не бива да пристъпва в ложе на смъртник? Прочее, напусни веригите, сестро небесна - и нека бъде волята на Отца Ми над тебе!”
42 Тозчас веригите паднаха от ръцете й и тя плачешком се хвърли под сиклата, дето стоеше възправен Господ, викайки: ”Господи, аз вече ще слушам, няма вече да правя своето си, а онова, което Отециска от мене!”
43 Тълпата се беше отдръпнала, поразена и удивена от случилото се, а сам Учителят слезе от сиклата, наобиколен от апостолите, поведе за ръка Анна, а тя просия с всичката си небесна хубост пред всичките, понеже намери отново Баща си.
44 Тая Анна остана сред нас още дълго, ала се помина в същия час, когато разпнаха Съвършения.
45 За тия души, които Господ откупва от техните господари, Учителят специално ми е говорил, понеже ме назначи за съдия на познанието и наставник на мъдреците.
46 Тая Анна, рече по-сетне Той, бе ангел от девите на небето, та се криеше от лицето на всички, понеже не искаше да я “осквернят”.47 Ти си свидетел обаче как я сквернеше женихът й насила в нейната килия, а пускаше и богатите пияници да я сквернят...
48 Не ще отмине чашата на гнева Божий нито ангел, нито божество даже, ако от боязън, инат или горделивост не се подчинява на гласа на Отца в сърцето да се обменя с ближните, а се подчинява на гласа на Сатаната - студен и недостъпен, и високомерен да бъде.
49 “А що стана с жениха й, Господи? – попитах го аз насълзен. Оправиха ли се ръцете му или останаха изгорени до кост?”
50 “Той Ме нарече “Иисус”, повярвал, че Аз съм Христос, Син на Бога Живаго, и с това ръцете му станаха нови. Амрон продаде всичките си имоти, раздаде на бедните половината, а другата половина вложи в полза на Братството.
51 Отиде после, па се покая, та навлече козеница. Амрон и до днес се моли в една пещера, близо до Синах, за опрощение на греховете си, та Аз често го посещавам и му говоря.52 Безпътник на плътта следва да поживее до триста и повече години по пещери и пустини, а пък ангелите на прекалената самовлюбеност следва още по-дълго да се отзиждат от тъмницата си и тръгнат помежду сираци, бедни и жадуващи. Те никога няма да се върнат при Мене, ако не послужат на мнозина със служба старателна и премилостива, служба богоугодна, соединителна.
53 Соединяваш ли си с ближния в името на Бога, ти си вече творец, а не само ангел,
54 ала и не разрешавай на ближния си да те обвърже с коноп или злато, а пътя си напред продължавай!”
ГЛАВА ІІ
14,43 – 16,18ч.
1 Цялото праведно Царство Христово праща синовете си на огнено кръщение по земя като тази, ала има и такива, които са определени да бъдат Синове на Познанието.
2 Такъв съм и аз, Тома - онзи, който разделя, разграничава, тънко различава цветовете и нещата. 3 Будно е моето съзнание, аз рядко спя.
4 Ясно съзнание малцина имат за този свят. Ала един от следовниците на Небесния отговаря тъкмо за познанието на малките и тънки неща на земята. Верният в малкото е верен в многото. Христос на мен го каза, а за познанието на малките неща Той отделяше повече внимание, отколкото говореше за Небесното Царство.
5 Ето тия дванадесет, които бяхме около Него, отговаряха за различни неща в Братството - ту за греховете и тяхното изкупуване, ту за вярата, ту за осияването свише.
6 Пък на мен Учителят ми подари най-малкото – Христовото учение за природата и нейните поделения, сили и прочие. Ризницата на природата например - онуй, което е оградата на естеството, - ми я показа Господ като светящо обкръжение от нещо самодвижещо се около всяко ангелско и природно създание.
7 Сега пращат насам и натам посланици да проповядват Словото на Учителя, ала мен Той ме остави в сянка, понеже отвори зрение на очите ми вътрешно, с което виждам повече малкото, отколкото голямото.8 Просеното зърно на вярата не е нищо в сравнение с малкото познание, понеже пред него вярата е както Голиат пред Давид.
9 Праведните души се спасяват чрез вяра и пребивават в сините небеса на най-горните светове.
10 Ала смирените деца на Отца са отдавна спасени и те нямат друго блаженство, освен познанието на малките неща.
11 Тъй говори веднъж Господ Христос, събрал ни на празника Пасха, като разгръщаше красната Си мантия: “Истина, истина ви казвам. Всяка нишка от тази мантия е една пътека към Отца, а колко трудно се тъкат нишките! Тъй и Божественото Царство представлява седем такива мантии, една в друга загърнати, и сияние силно със седемте краски на Завета Господен излиза от всяка мантия.
12 Тия, които са верни на Царството Божие, Аз ги наричам “тъкачи”; но преди да са били тъкачи, те берат. Берачите още по-малки са от тъкачите, понеже повече се навеждат, а колкото по-малък си в Царството на Мамона, толкова по-голям си в широкото Царство Небесно. 13 Берачите са първите приятели на познанието, понеже отбират това, което не го яде нито ръжда, нито молци го ядат.
14 Небесните Истини, Правди, Небесни Блаженственици са големите работи, на които апостолът е този, що зидарите отхвърлиха от ъгъла на къщата - Симона.
15 Ала Аз реч ви говоря сега за мантията на Бога, на която берачите са Първото славно съсловие.
16 Самотни сте още вие, берачи на светлите гледки и наблюдения! 17 Аз ви говоря постоянно ловци да станете на хора, ала тук са рибарите по съдба и призвание; но и златар имам Аз помежду вас, и от него ще тръгнат поколенията на златарите, на берачите, предачите и тъкачите.
18 Първо, най-първо от всичко е окото ти да отбира най-хубавото от подвижните пазарища и стъгди на човешкото царство.
19 Потопява ли се окото ви в лошото, грозното, нечистото,
20 вие не сте берачи, а сте плътоядци с очи; радва ли се сърцето ви на развала, прах, кал, крамола и прочее – не сте синове на Отца, а сте още деца на Лукавия.
21 Живееше един нищ под дверите на храма, та просеше милостиня от вярващите, когато излизаха от проповед.
22 Ала приказките за него говореха, че е много особен и не взима всеки асарий и всяка друга дребна монета, а една бута обратно, та даже я хвърля на земята, па приема само лъскавите и новите.
23 Прочее, дойде при него първосвещеникът на синагогата и му връчи цял сребърник, ала вехт и замътен. 24 Той си беше прехвърлил сребърниците предварително и още вътре в синагогата отдели най-калпавия за нищия.
25 Поклони се лицемерно на последния, па му подхвърли парата, а онзи я вдигна от земята, па я замери по първосвещеника.
26 Тоя фарисей се обхвана от бесове и повика слугите от храма да напъдят просека надалече, викайки: ”Нечестивецо, не ти ли е достатъчно, че сам първосвещеникът те дарява със сребърник?”
27 А оня му отговори: ”Фарисеино, лицемерецо, аз не искам милостиня от тебе, нито от ехидните в тоя храм, нито пробвам кой ще ми даде повече, ала Господ ме прати тук на стража, да видя Славата Му у бедните и позора на света у богатите.
28 Запомни, митаре, от род митарски, който навлече хитон на първосвещеник: не е многото в много пари, което прави душата да се провре в Царството Божие, а малкото от малкия асарий, но да избереш от двата по-новия.”
29 Тъй са и берачите от Царството Божие. 30 Те събират само онова, което е съвършено на Земята, за да се събере всичко останало, което притежават, ведно с Отца им, горе на Небето.
31 Берач събира с око, но с ръка не пипа, щото ръката осквернява онуй, що окото е отбрало като Божествено.
Тъкачите пипат, ала те са следващите по пътя на малкото познание, което води през тясната врата, по тесния път към Отца ми.
Предачът, отбрал само първокласен памук или вълна, се нарича още “първомислител” – работник на нивата Божия и в дома Господен, който търпеливо премисля всичко, що е отбрал с очите си, та го предé дълги дни и години с тънкото вретено на ума си.
Берачът още не е напълно Христов, понеже още 
позволява да се отклонява мисълта му от едно поле на друго, от едно пазарище на друго, от един памукопродавач - на друг.
позволява да се отклонява мисълта му от едно поле на друго, от едно пазарище на друго, от един памукопродавач - на друг. Ала предачът влиза вече в тайния път на Отца ми, понеже неговата мисъл не се отклонява.
Истина, истина ви казвам: предачът се намира още по-горе от берача и по вяра в Небето, понеже не се бои да прекъсне преденето, когато викачи и стотници се мъчат да го прекъснат. Предачите - туй са на Небетомислителите, а на Земята – писари и книжовници.
Предачът преде на вретеното, а писарят наприда Слово търпеливо, буква по буква...”
Като рéче Иисус това, пазачът на онуй книжно хранилище, пред което Учителят ни говореше, се усъмни дали е добре заключил и се помоли Господу да се прекъсне за малко, та да иде да провери.
Пламна тогава Иисус от негодувание и се измени обикновено кроткия вид на лицето Му: “Сине човешки, що мислиш - че Небето няма власт да пише със собственото писмо всичко онуй, което пишат и не пишат човеци и ангели?!
Спокоен бъди - и прочее, ето ти ключа от хранилището, що беше отключено от пет часа насам, ала никой досега не е влизал.” И пазачът на хранилището се чудеше заедно с другите как може тоя човек да отключва и заключва врати посред бял ден отвъд главните порти, които и сега са заключени, та да му дава сега за нея ключ от вътрешните врати, след като ключът стои на ключарна халка и пазачът никога не го е снемал.
И поведе ни тогава Учителят към пазарището на тъкачите, и сред подвикванията, продължи да разправя.
“По-горен е тъкачът от предача в Царството Божие, понеже одеждата се тъче нашироко, а преденето проследява само една мисъл.
Сноването на различни мисли и мъдрости, втъкаването на нишката на твоята мисъл посред нишките на мислите на другите – това се нарича вече широта Божия, та затова тъкачът никога не е намусен и не се сърди, когато му прекъснат тъкането.
Тъкачът знае коя мисъл след коя мисъл следва, а Отец го учи как да преплита в съзвучие и съответствие противоположните мисли и мислите, които са на кръст. Предачът будува да не се прекъсне нишката и затуй се удължава носът му, както носът на Сина Божий, но и на фарисеите; ала тъкачът будува да не се прекъсва съчетаването на нишките в платното на мъдростта человеческа и божествена.
Тъкачи имаше още в Египет, ала те тъкат и до ден днешен познания зачовешкото Царство, ала за милост и жертва още никой досега не е тъкал.
Слушайте, слушайте, оглашени и вярващи! На тънко вретено прилича умът на праведника; и на стан от ароматно дърво е подобен умът на апостола. Ала има и още по-горни – кроячите, които са мъдреците на Царството Божие.
И там има закон връз закон на познанието, когато не трябва да режеш, преди да си мерил до седем пъти.
Туй, кроячите, са вече Небесните ученици на Речта и Словото, които до седем пъти премислят, преди да отрежат някоя дума, та да я кажат на ближния. Кроячът има око, по-остро и от това на предача, понеже се отправя нощем с очите на кроячите в самото Царство на Новия Йерусалим, че да вземе мерки за кроежа нацялото Царство Небесно..
Тъкачите още не могат да пътуват с колесници Небесни, понеже се разлива нашироко мисълта им и мислят за много неща едновременно - и това е тяхната служба на Царството.
Ала кроячите съм ги виждал да летят на небесни колесници по безчетните домове на Отца ми, разпръснати като бисери нощем по синагогата тъмна небесна!
А има още и шивачи, па и по-горни от тях, за които Учителят ми е говорил, та съм ги виждал как шият плътта на живините земни и небесни, тъй както се шият дрехи от опитните майстори по палатите на първенците.
Още много неща ме научи Този, Който ми възложи това тънко бреме на плещите – да се съсредоточавам с око и с мисъл в малкото, за да позная плана на голямото. Още ме научи Той, с едно духване как да променя медника на сребърник, а сребърника или пиринча или свинеца - с най-чисто злато.
Даде ми Господ Словата, с които да превръщам дървени въглища в диаманти и пръчката от плет - в жива лозница.
Като ми даде всичко това, научи ме на всичките тайни думи на болестите, с които Небесният прогонва бесове и вдига несретници от постели.
Та когато възкръсна, самият аз не повярвах в началото, че Онзи, Който възкресяваше мъртви, сега не може да си излекува собствените си рани от разпятието.
Сега пишат някои, че не съм бил повярвал във възкресението Христово...
Не, повярвах, познах Го веднага - и трепет Божий ме разтресе от радост и щастие; ала не можах да разбера що е язва Христова и защо Учителят се явява на народа с кървящи рани от гвоздеите.
Прочее, как се превърнах от Тома в по-горен служител на Царството, понеже разбрах що значи рана Христова и колко повече струва тя от езика на чудесата и от цялата Мъдрост Небесна, ще ви разкажа по-сетне.(Евангелие на Тома ще се довърши след изпита и осъзнаването на едного, когато върне осиянията, които сега не иска да върне. Елма нарече един от приятелите “Тома”, считайки го за една от проекциите на този велик апостол – б.п.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар