Книга 11
27.VІІ.124(1988)г.
София-Изгрев
ИСТИНСКАТА РОЗОВА
15,30-19,45ч.
Една вечер, на 26 юли, на “Синия”, който ще бъде на Шестото езеро, неочаквано се обажда изключително близка приятелка, с която не са се виждали много, много месеци. Той вече е говорил с друга своя, извънредно скъпа приятелка от детинство, и тя се съгласява да отиде с него като “Розовата Любима” за действото на това езеро – “Сърцето”. Тя изразява дълбок интерес към предстоящата акция на деветорката, запознава се с осиянията по този повод и изказва само две опасения: едното съществено, а другото - не толкова. Предупреждава, че няма предишното емоционално отношение към Синия (на което той отговаря, без да е сигурен, че е прав, че за Шестото езеро са достатъчни хармонията и платоничният вариант); и че тя... нямала друга розова дреха, освен жилетка...
Виждайки предварително всичко това, Елма решава и оповестява, че поема лично задачата със сродните души за Шестото езеро. Синият, желаейки Розовата да е именно любимата му от най-ранната младост, счита въпроса за уреден и затова е спокоен, но...
Изненадите на Елма наистина са в Неговия стил: днешната среща в 15,30 с другата обична приятелка се оказва потресаваща! Тя, нямаща и понятие за това свещено действо, което предстои, се е облякла с розова блузка и носи розова чанта и розово сако на ръка. Синият този ден, съвършено несъзнателно е облякъл синя риза, син панталон и светлосин пуловер... Преживяването е толкова силно, че неочакваната Розова не може да се държи права поради внезапен удар в слънчевия възел и сяда на тротоара; след това, неимоверно силното преживяване се премества в главата й. В самото начало пък Синият преживява вътрешно толкова силно единение с нея, че то се оказва много по-реално от това, което преживяват мъжете и жените обикновено – явно ”ударът” в Розовата е синхронен с това негово преживяване и идва поради Предопределението да се срещнат точно днес – няколко дни преди акцията на Шестото езеро с другата “Розова”.
Отиват в една сладкарница, за да поседнат – тя просто не може да върви от преживяното. Оказва се, че пият шейк със сламки, увити с розова хартия, а шоколадът е със син станиол... Точно пред сладкарницата е вързано “тяхното” дежурно бяло кученце: почти всичките им срещи през годините са протичали с появяването на бяло кученце по улицата. А сега се появява и второ; веднага след него – и черно, а после – черно-бяло... Появяват се и още две, в други разцветки. На масата до тях седи двойка: момиче с розова блузка и бяла пола и нейна приятелка с бяла блуза и светлосин панталон...
Двамата излизат - и всеки тръгва в посоката си. Синият разбира, че токът за Действото е проведен, работата на сродните души е извършена предварително, независимо от това, какво ще стане на Рила след няколко дни и дали въобще ще стане нещо. По пътя за в къщи, само за 15 минути по безлюдните улици, той среща 15 момичета с розови блузки, от които две са с партньори със сини панталони!
Чак сега той разбира защо Елма бе казал:
“Самият Аз поемам задачата...”
Всичко това Елма провежда светкавично няколко дни преди акцията, понеже вижда, че ще има провал с двама участници в Деветорката: те ще отидат на Рила на Шестото езеро, ще преспят там на палатка, но Синият ще е много нещастен, защото Розовата, избрана от него, не го обича до загуба на съзнание. Той е обещал да бъде “джентълмен” и го спазва, но Господ се интересува от други неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар