354.1988.09.15 Божествена самодостатъчност и думичката "разчитам"

Книга 11

15.ІХ.124(1988)г.

София-Изгрев

БОЖЕСТВЕНА

  САМОДОСТАТЪЧНОСТ

 И  ДУМИЧКАТА  “РАЗЧИТАМ”

ЖЛО / НИ

Встъпителни думи:

Архатът не трепва, дори и вселената да се срива. Но когато някое същество страда, той се изпълва с остро божествено безпокойство и изгаря напълно в саможертва и служене, в пълно самоотричане и себеотдаване. Плаче и ридае заедно с нуждаещия се и пострадалия, полага балсам в раните му, дава му без замисляне всичко, от което нещастният се нуждае и му дарава безмерно здраве, радост, блаженствио  и щастие. Веднага след това архатът пак изпада в архатската си медитация и безтрепетност, докато се яви друго неждаещо се същество, народ или вселена. Такива са божествените архати, за разлика от фалшивите и адските (б.п.). 

Тя трябва всичко да свърши абсолютно сама, без да разчита абсолютно на никого и без да търси помощ абсолютно от никого. Това е последното из­питание за нейния нежен и твърде напреднал дух. В момента, в който Н. веднъж завинаги приключи с ми­сълта че трябва някой да й помага и с огорчението, че няма кой да й помага, тя ще завърши развитието си на Земята.

          По напредналост в еволюцията тя е една от тия, които се броят на пръсти в България. И ако реши този въпрос правилно, туй ще бъде нейното последно прераждане на Земята. Френологически и физиогномически, тя е съвършена. Проблемът с хи­гиената и външният й вид са нещо нищожно и той ще се реши в една нощ – в момента, когато тя престане да се огорчава.

          Запомни и приложи: от сега нататък никога и никаква молба към никого за каквато и да е помощ! Абсолютно без никакви изключения.

          Ако искаш да знаеш, братство има, скъпоценни и любящи приятели има - и те много искат да ти по­могнат. И те не веднъж са тръгвали да ти помагат, но Аз съм Тоя, Който ги е спирал по пътя, защото си Ми свидна и не искам повече да се прераждаш. Прес­тани да бъдеш жена, защото ти си ангел! Престани да се безпокоиш и да се страхуваш, да лъжеш и да обвиняваш с език и вътре в сърцето си! Аз съм ти казвал, че ние с тебе сме самотници. Единствената ни разлика е в това, че Аз приемам това като най-го­лямото щастие, а ти го приемаш като нещастие.

          Повтарям и подчертавам много дебело: божест­вено за тебе е само онова, което можеш сама да направиш. Специално за тебе, всичко останало е от Сатаната. Не отхвърляй помощ, ала повече ни­кога не допускай и най-бледа сянка от мисъл, че някой трябва да ти помага. Състоянието на Великия Просветител зависи изключително от това, как ще решиш ти тоя въпрос. А когато нещо ти се изплъзва, гýби се и се разваля, и когато наоколо ти ста­ват нещастия, които се изплъзват от възмож­ността ти да ги предотвратиш, ти не се отчайвай, а помни вечно, че Аз съм този, Който допуска тези нещастия. Това е другата ни разлика засега: Аз се радвам и на нещастията, докато ти още не можеш.

          Сложна, сложна задачка: радвайки се на нещасти­ята и, запазвайки абсолютен вътрешен мир, да си същевременно остро божествено тревожен за съдбата на ближния. И да си готов да си пожертваш и живота за него. И - в крайна сметка – да не губиш свободата си...

          Всичко, всичко, всичко, всичко за Мен е повод за радост!