355.1988.09.19 Основи на жабологията

Книга 11

19.ІХ.124(1988)г.

София - Изгрев

ОСНОВИ НА ЖАБОЛОГИЯТА...

17,00ч.

- Щастие е, че отново няма причини да се блокира връзката, понеже трета, още по-голяма катастрофа се очертава на тефтера на България. То е тънка ра­бота балансът на Словото: понякога Слово без Дело или без Любов натежава в атмосферата на Земята и пре­дизвиква трагедии; а понякога спирането на Словото се превръща в отворен канал за наказания. Предупредих ви още през лятото, че се очакват сривове, опасности по пътя на работата ви със Словото. Трябваше да се скриете по-умело, но от предателството не успяхте да се скриете. Още повече, че Аз сам ви отворих сър­цето за онзи, който се състезава с Мене през вековете. Аз съм особено разположен към него, защото той има голямо бъдеще, пък и трябва да има някаква разлика между нас: той Ме изкарва плод на душевна болест, но Аз виждам в него божествената монада...

 За някои прия­тели е нужно челата им да пораснат с по още няколко сантиметра. Лицата им, черепите им да се изменят, за да проз­рат на кого служат и какви са последствията от съп­ротивлението към Словото.

Трябва да почертая, че ви предупредих и за влаковата катастрофа само няколко дни преди тя да стане ("В столицата се очакват нови, големи и кървави транспортни катастрофи"). Когато се сблъскват влакове, пътнически с товарен, то не е случайно. Всичко, което става, е следствие - само след­ствие, - но символиката, съответствието, са абсолютно точни. Пътниците в експресен влак са символ на ония, които най-бързо искат да стигнат до Отца, т.е. на повярвалите в Словото, а товарният влак със стока е старото – ония мъртви уче­ния, които се врязват самоволно във вагони със сто­тици живи души.

Ако не искате да следвате Словото, ако се делите, ако се карате, ако богохулствате, Аз не виждам никакъв друг резултат, освен нещастия. Поначало в Словото няма никаква вина, запомнете това, но вината е в ония, които Му се съпротивляват. Те са слепи къртичета, те са безумно племе, сипващо барут в пещта на Словото, вместо да Му дадат простор и въздух. Същото е и с Любовта: когато някой ù се съп­ротивлява -  от тесногръдие или смъртно дихание в сърцето, - то той е осъден на провал, на болести, отча­яние, гибел. Приемете това за сведение, не като зап­лаха. Сложете в сметката си и това, че проводниците на Словото, на Любовта, се товарят сами със съсип­ващо бреме, когато на Словото, на Любовта им се съпротивляват, не ги оценяват.

Само с "Котешкия марш" сте за никъде, но вие се отказвате даже и от него, понеже сте користни. Под "Котешки марш" разби­рам по двамка да си общувате, вечно по двамка да прес­пивате, без да се върти гостуването по различните къщи, в различен състав. Е няма да излъжете Небето, пък ако ще и 100 милиона години още да опитвате с тая теория! Тя е валидна само в много редки случаи - само в случаите на кардиналните прераждания, когато сродните души се срещнат на Земята и има условия да са само по двама. Туй се познава по крепкото им единс­тво, по беззаветното служене на Словото, на ближния, на братството; по спонтанността в първата среща и още по туй, че единият никога не може да си помисли нещо отрицателно за другия, да го погледне лошо, да му направи и най-малката забележка. При сродните души законът е абсолютен: даже и когато единият греши, другият е абсолютно сляп за погрешката му. Погрешки правят и те, сродните души, ала са слепи, напълно слепи за тях, напълно неспособни да не оправ­даят във всичко любимия. И Хитлер има сродна душа, и Сатаната даже има - и тези техни сродни души са на­пълно слепи за прегрешенията им. Нека светът съди малките и големите престъпления, нека съдбата ги държи на отчет, ала сродната ви душа се отличава по това, че ви обожава съвършено. Тя понякога дори съ­действа на вашите заблуждения, но това става несъз­нателно, понеже същината на Любовта е да желаеш да виждаш в любимия съвършенството и да считаш, че той е съвършен, независимо от това, доколко туй е действително. Който критикува някого, знайте, че той не го обича. Отпървата забележка, на Мен Ми е ясно каква е тази "любов", "правото" която е решила да разкрива... Чувството за правда се отличава по това, че не цепи басма никому. И туй е необходимо, когато вие още не сте се срещнали лице с лице с Любовта. Пра­ведният е с остър поглед, с остър език и остро сърце – той все ще те намуши с нещо, все ще се намуши на нещо по пътя си.

Праведност е необходима и на вас, колкото и да сте жадни за Любов, понеже в света на змиите трябва да сте таралежи. Ако ти си една меко­тела жаба, змията ще те глътне веднага. Таралежи трябва да сте дотогава, докогато Любовта още не е почукала на вратата ви. Ала останете ли си таралежи, с таралежово съзнание, когато пътник отдалече е дошъл да ви поднесе в нозете безчислените дарове на Седемте Трепета и смарагденото Присъствие на Онова, Което Няма Начало и Край – о, тогава вие веднага приберете бодлите си! Отворете розовите си лис­тенца и се оросете от небесната, свежа благодат! Старците, стариците, предателите, блудните синове и дъщери на човечеството – всички те са били тара­лежи, когато Любовта ги е повикала; а са се ококорвали като жаби пред изкусителите, с които съдбата ги изпитва какво точно желаят и как си представят но­сителите на тези желания...

 Приказката за Царицата-жаба не е нещо случайно. Пред всяка жаба стои пробле­мът да избира между обикновения търгаш или пройдоха - и Принца. Пред всеки Принц стои проблемът коя жабка си е жабка и коя е Омагьосаната Принцеса. Има един осо­бен поглед у жабите, каквито сте всички вие във ва­шето човешко въплъщение, който отличава земновод­ното от пламенната йерархия на всеотдайните. Зем­новодното се огражда със земни притежания и се под­сигурява с преходни удоволствия. То никога не може да направи скок към пълното самоизгаряне на олтара на Любовта, и това очертава съдбата му: жабурняк, кря­кане и ококорени очи за светски придобивки; за онова свое собствено право, с което се занимават всички жаби в жабешкия парламент на блатата и локвите... Със своето право и с това, доколко другият не е прав се занимават само земноводните. Правото е тяхното основно вълнение. Те затова стават жертва на змии и щъркели, т.е. на хитреци и "специалисти по пра­вото", които ги слагат на сигурно място – в своя собс­твен стомах...

Ако и сега една особено голяма жаба се е надула да се състезава с Божествения Вол на Присъствието, не се смейте, понеже такива жаби обикновено се пукват с трясък. Самомнението и самоупованието требят смирението, както пламъкът треби евангелието. Тия остри задничета на жабите и на "правдолюбците" са знак на природата, че имате работа със страхливци, които не смеят да отпуснат Любовта, да отпуснат благостта, да отпуснат прощението. Тия техни "та­лии" се отличават с "набамкването" без дъвчене, с лакомията да погълнеш колкото може повече блага и впечатления от този свят, а да не отдадеш нищо. Бог не прави разлика между живуркане и "жабуркане", между съвременната ви кухня и вмирисаното блато. Вода, ко­ято не тече, е чувство, което не се опреснява. Приро­дата е дала много ясни примери – ако чувството не се опреснява, ти ще блатясаш, ще жабунясаш. Това бла­тясване се отразява на фигурата ви, точно по подобие на фигурата на жабата – стесняване на дупето отдолу и разширяване на търбуха; позеленяване на етерното тяло с неприятна смрад на разложение и пъпчиво етерно тяло, като краставо. Защо е пъпчива обикно­вено "жабата"? – То са ония хормони, които не могат да излязат навън по нормалния път; то са като ергенс­ките пъпки и циреите. От стеснителност, "жабоидът" не смее, не може да се прояви свободно и творчески и затова си отравя кръвта с планини от ядене, обикно­вено несдъвкано. Затова е голяма устата на жабата! И змията има такава уста, но тя не дебелее като своя антипод: нейната лакомия се превръща в "наука", в хитрост, в коварство. Това са вашите професори, политици, пресметливци и редови шмекери, които ползват ума си само за комбинации, та на тях да е лесно, а на другите да не е лесно.

Ако искате, някога ще ви говоря за хипопотама, като антипод на жабата - въпреки че той има и допирни точки с нея. Ще ви говоря и за божествения хипопотам – един особен архангел на синтезата, на дедукцията, считащ, че слиянието с чуждата енергия и с чуждата истина е път към братство и добруване. Ако вие оставехте животните свободно да се развиват и не ги избивахте, не ги превръщахте в "полезен рогат и крилат добитък", то от тях щяхте да получите не само урожай в приро­дата, но и особено познание, особени уроци, които не се преподават в университетите. В "Приказки за живот­ните" Аз ще ви дам формулите, призивите, чрез които Орфей се е свързвал с животните и чрез които Посве­тените влизат във връзка с ония архангелски йерархии, които са ги създали. Туй, че вашите трансформирани животни не отговарят на техните божествени про­тотипове, се дължи на отклонението на ангелите преди много време, поради което сега животните са символ на отрицателни работи и обект на перото на баснописеца. Прочее, баснята трябва да се развие от поетите-философи, като ще олицетворят още мно­жество антиподи от човешки недостатъци и доброде­тели, чрез съответните им противоположни двойки животни. Изучавайте характерологията, изучавайте анимализма през всички епохи, за да видите колко богат е опитът на човечеството в това отношение. Това се казва тема, достойна за дисертации и многотомни изследвания, за сборници и нови басни!

А сега, да приключа с тази тема с едно пророчес­тво. Русия няма да се върне вече никога при старото, въпреки опитите. Тя ще си проправи път нагоре – това е неизбежно! Сега се очаква нов адепт там, но няма да успее, ако не се стегнат ония, които са свързани със Словото.

 Простирам плам и сияние по пътя на Моите, огнените приятели, които не се замислят пред Сло­вото, Делото и Божествената Любов и ги сливат в едно – всеотдайност! Аз не се отказвам от думите Си, че не на Запад, а именно на изток – в Русия - е опреде­лено да работи в скоро време премазаното от мъка създание, което използвам за радио. Русия ще го оцени и приеме, понеже е Христово убежище.

 Подгответе комплект от силните материали. Планът Ми е неумо­лим! Свършите ли тази работа, смазващата планина ще се смъкне. Ако не, тя ще премаже "радиото", както е премазвала всяка Христова Тръба през вековете, за да поеме тя по-голямата част от последствията в името на народа си, на човечеството. Ако се намереше поне едно същество с ангелска полярност, което да пре­върне мъката на Тръбата в песен, то не е необходимо тя да бъде премазвана. Ала "ангелоподобните" същес­тва на Земята реагират само с подобие на милост и нежност и пламенност, и то само тогава, когато са убедени, че ще имат жертвата в ноктите си посто­янно. Те не могат да напълнят раните на боеца с бал­сам само мимоходом, само понеже той трябва да оживее за следващата битка... Те искат да завлекат такъв в бърлогата си и да го излекуват само заради себе си - а боец в бърлога умира! Боецът търси бойното поле – полето на подвига за Новото Човечество, полето на любовта къмвсички и живота за всички! Там поне има милосердни сестри, които са способни да превър­жат раната, без да се пазарят – и да отминат. Те са дàли нещо от себе си, а да дадеш нещо от себе си, без да очакваш отплата, Аз наричам това “подмладяване”. Не че е лошо някоя милосердна сестра да познае своя побратим от древността и да го прибере в своя дом за продължително лечение, но това се нарича "благодат Божия" и се допуска само при много тежко раняване, близко до смърт. Понеже е подобенслучаят, такава милосердна сестра се търси и сега. Говорителят може и без помощ, ала Тръбата наистина се нуждае от осо­бено внимание, специални грижи. Предавам я в ръцете на удивително нежно създание, което може да свири на струните на сърцето и да докосва съвършено тихо и нежно...

Една близка душа от пътешествието и лагера в Кавказ

...Не мога да довърша мисълта Си поради тежката съпротива на приемащия, който не вярва на нито една буква от обещанието, че му изпращам сродна душа на Земята. Тежко премазаните най-малко вярват в това. Съпротивата им е голяма, понеже се познават и по­неже следващото им отваряне за доверието към сродно същество от другия пол за тях е равносилно на смърт. Те са уверени, че няма да издържат още един такъв удар.         

   

Коментар:

Обещанието на Елма се изпълнява: скоро след това се отваря необикновено силна и широка панорама за работа на "тръбата" в Русия (Москва, Петербург, Кавказ, Урал, Латвия, Башкирия) - с удивителни духовни резултати. Същевременно се намира и "милосердна сестра", която поема въпросния човек "на лечение" с божесдтвен балсам за цели 7 години... Ако попита някой защо не за цял живот, може да се отговори, че на земята трябва да става това, което е определено, а не което сме си измислили. Ако надделее второто, неизбежно се връщаме в блатото.