423.1989.12.18 Любовта, Словото и Делото (асуин, лоринор и орландиум)

Книга 13

18.ХІІ.125(1989)г.

София - Изгрев

ЛЮБОВТА, СЛОВОТО И ДЕЛОТО

АСУИН, ЛОРИНОР И OРЛАНДИУМ

Най-висшата  цел на Словото и Делото

21,00 - 23,23ч.

            Ликувайте! Има неща, които още не знаете. А най-малко се знае за Любовта, най-много и най-малко съм говорил за Любовта. Словото е второто нещо след Любовта, за което се знае най-малко, а третото нещо е Делото. Сега повтарям: няма нужда отникакво Слово и Дело, ако на практика Любовта из­вира постоянно отвсякъде. Словото и Делото са само пътищата, за да се отприщи Любовта изо­билно. Ако нямате още Любов, ако отникъде не идва, ако и вие самите не сте станали извори на Любовта, тогава непременно трябва да се срещнете със Сло­вото, а после и с Делото, за да можете да останете живи. Понеже никой, който не пропуска Любовта през духа и душата си, не може да остане жив. Няма та­къв случай, наистина няма! А щом не сте дорасли до Любовта, имате още два шанса да се задържите на повърхността: това Словото – на първо място; на второ място – Делото.

          Сега ще ви говоря какво произвежда Словото в съществата. Това се постига леко с Любовта, най-леко от всичко, ала постигането на Любовта е най-тежкото нещо за всички ония, които искат да наме­рят нещо извън Любовта. Нещата извън Любовта са ненамируеми! Никой никога не е намерил нещо извън Любовта. Намерите ли нещо извън Любовта, нами­рате смъртта – празакон! Със Словото обаче вие имате шанс да се противопоставите на смъртта с огромен успех - на практика, равностоен на успеха чрез Любовта. Единствената разлика е, че насла­дата е неизмеримо по-малка от насладата, която идва като обичате Божествено. Всички вие, които слушате и проучвате Словото Божие, сте опитали Неговата сладост. Наистина, ако сладостта на Словото е тъй неизказана, каква трябва да е сла­достта на Любовта?

          И тъй, първото нещо, с което Словото подра­жава с успех на Любовта, това е постигането на безсмъртие. Няма нито един безсмъртен дух или чо­век в космоса, който да не се е срещал лице с лице със Словото на Отца Ми, със Словото на Христа, Който се намира навсякъде, навсякъде, навсякъде!

          Словото се отличава по това, че съдържа Но­вото във всяка своя молекула, във всеки свой атом и прачастица. Когато някъде Аз произнасям Словото, непременно казвам неща, които не са били казвани никога от никого, но и никога няма да бъдат казани по същия начин. С възприемането на Словото, пър­вото нещо, което се пробужда, това е умът на че­ловеците. Фактически, всяко приемане на Словото и вътрешно пропускане на смисъла Му до разумяване на същността Му извиква наистина силна виделина от духовния свят и насища с нея умственото тяло на човека. Проумелият Словото е акумулатор на ви­делина. А виделината не е като светлината – с нея вие можете да вървите и в тъмното. Словото има светлина, но преди всичко съдържа виделина. Когато пък Словото се превръща мигновено в Дело, тогава се пробужда яснината, пробужда се божественото тяло на човека.

 Значи, Словото като светлина пробужда ума на човека, Словото като виделина пробужда разума на човека, а Словото като яснина пробужда Мъд­ростта на човека. С ума вие още не сте се занима­вали. Науки, професии, вземане-даване, пари, роднин­ства, сметки, къщи, планове, нотариални актове – всичко това не е ум, това са практически нули... Вие ги имате за ум, но животът вас не ви има, понеже от всичко това вие оглупявате прогресивно и, в крайна сметка се, оказвате слаби, остарели, недъгави. Ако учеността, богатството, славата бяха признаци на богат ум, вие нямаше да бъдете посмешища, когато ги имате. А няма нищо по-жалко и смешно от един земен учен, от един милионер или някой естраден пе­вец, когато се озове пред вратите на Небето. И то­гава, именно, Комисията му задава въпроса: "А не знаете ли някоя дума от Словото?"

          Словото – това е златната врата на Небето! Ако някой мисли, че има ум, а атакува Небето с ман­три и упражнения, той е много далече от Истината. Всички средства извън Любовта са приумици; всички средства извън Словото са приумици; всички средства извън Делото са човешки приумици – нищо по­вече! Фактически, умът започва да се развива едва тогава, когато човек намери някъде поне два реда от Словото. Има страхотно подредени светски и окул­тни системи – шапката да ти падне. Който няма ум, той се сащисва от тяхната логика и почва да ги превежда и разпространява като ненормалните от някоя лудница... Не, с това не искам да кажа, че тия стройни системи са напълно излишни. Напротив – за оня, който още няма ум, те са крайно необходими, понеже го въвеждат в забавачницата на ума – онова, което Аз наричам “предумие”. Предумието изгражда върха на носа и надочните дъги – центровете, свър­зани с вниманието и наблюдението. Ако някой мисли, че Словото не ги изгражда, той няма никакво поня­тие от Словото, понеже по-голямото изгражда онова, което изгражда и по-малкото. Ала предумието няма още практическите резултати на ума, нито неговата светлина, понеже си служи с формалната логика. Словото няма само тази логика в глъбините Си – то си отличава с всичките ония 49 вида логика, за които вече съм ви загатвал.

 Статистическата причинност – ето плебейс­ката практика на предумието, с което е пълна ця­лата ви светска наука и конюнктура. Когато се каже някъде, че еди-кое си нещо се повтаря еди-колко си пъти и тия “пъти” са някакви много високи проценти, простият ви мозък се шашва и вие вземете, че се по-бъркате... Побъркате ли се така, вие започвате да вярвате, че това е "реалност", и започвате да пов­таряте някаква “истина” заедно с патките, които са повярвали на тия високи проценти. Не че няма та­кова явление в природата, ала това е само 1/49 част от науката. Тя произтича от закона за статисти­ческата причинност, който е закон на ясновселената и работи с много голяма точност – няма дума, че точно така е.

          Та, на практика, Любовта прави на пух и прах не само простите ви проценти, но и самата статисти­ческа причинност на Пралайя, която работи за опре­делянето на Отца. Отец обаче никак не обича да се усеща определен и противопоставя на статисти­ческата причинност парадоксалната. Когато някой процент вземе да върви към стоте, Абсолютният Дух ритва кросното, понеже вече Си е изтъкал платното... Вие не можете да имате и най-бледа представа за онзи ужасен вой и плач на Майките на ясновселената, които вият като оплаквачките на гробищата, когато Отец Ми превключи логиката си на по-висш градиент. Ужасени от пълната непонят­ност, те се опитват да постигнат Отца ни, ала... само се опитват... Даже най-малкият им скок по по­сока на Неговото проумяване, когато се е изтръгнал от тяхната последна формулировка, е по-мъдър и необятен от всичките компютри и академии на кос­мичните цивилизации! При все това, тези велики ясновселенски Майки смирено припадат пред нозете на Истинния, с молба да ги просвети да проумеят Но­вото, което се е изтръгнало от глъбините Му.

          Ето с каква велика привилегия сте надарени вие, които сте родени на Земята! Вие имате достъп до Словото, с което Господ на вековете и простран­ствата изравнява потенциалите между логиката на ясновселената и алогиката на тотвселената. Всяка най-малка буквичка в Словото съдържа сила, опит, синтез, който е в състояние да успокои не друг, а самата ясновселена! На практика, когато вие проу­мявате Словото, извършвате една жизнено важна работа за просъществуването на самата Мирова Душа. Майката може да разбере Отца само чрез Сина си – това е абсолютен закон. Ако Христос не беше резултат от Любовта между Тот и Пралайя, никога нямаше да се надява да следва Отца по стъп­ките Му. Ако вие, клетките на Христа, человеците на Трите Вселени, планетните человеци, не бяхте създадени така, че да можете да проумявате Сло­вото, самата природа – Майка ви – никога нямаше да може да Го проумее. И когато тя ви е формирала, тя пак е получавала, получава и ще получава есенцията на Словото чрез вашия безсмъртен ум. Понеже при­родата е Жена - и като всяка жена, колкото и да е прекрасна и велика, тя не може да не следва някого. И понеже не може да следва Съпруга си като сянка, тя следва рожбите си, макар и да ги ражда физически.

          Крепете тази мисъл, че от вас зависи формата и функцията на самата Вселена, и това ще ви нап­рави силни да вървите по стъпките на Словото. Не че ония, които още не могат да се вдъхновят от Словото, не са синове на Баща си, но те още са на вашия гръб – вие ги носите, докато се събудят. Те са още в преддверието на Словото, в “предумието”, по­неже всяка видимост, всеки формален, временен ус­пех в света, те го вземат за нещо рационално и умно, без да се интересуват от последствията на своята простотия. А това, че развалиха света до печални и страшни размери, че овониха въздуха, раз­ровиха органите на планетата, превърнаха фобиите и мързела си във вещи, направиха стотици и хиляди болници и лудници и побъркаха, избиха милиарди свои сестри и братя и продължават да ги избиват – това те считат за ум, представете си! Не само те, но и повечето религиозни, окултни и философски учения, представяйки маниите за истина и отблясъците за слънце, поразяват не по-малко “успешно” още повече нещастни сърца и души и в Трите Вселени. Ако не беше Словото Божие – да се явява там, когато всичко вече е пред пълна разруха, - нямаше да има вече никакъв шанс за прогрес и развитие.

          А Словото Божие носи не само свобода и безс­мъртие. То носи преди всичко красота и младост; носи здраве и сила за понасяне на болестите и изпи­танията - това носи Словото на физическото тяло. На сърцето носи разширение на сферата на вашата обич – повече от един значи път към необятни простори! Онова, което не е Слово, проповядва лю­бов само към едного. С това то стеснява потока на живота и ви прави роби на някого, пътници към ин­фаркта, рака и гробището.

           На ума Словото дава проумяване на реал­ността – на Космическата реалност. Прилежните занимания със Словото пробуждат самия ум, а не предумието, и тогава човек започва да се интере­сува не само от вестници, книги и списания, от филми и телевизия и митинги, а и от живите предс­тавители на Космоса, които са между вас, на Зе­мята, които сте ги оставили да се превиват под товара на гнусотата ви, наречена пълна икономи­ческа безизходица и отчаяна сърдечна непроницае­мост. Те самите са напълно свободни, но имитират робство и подчинение, с единствената цел някъде някой да се трогне, да отпусне от джоба си десятък, а от сърцето и ръката си – ласка и милувка за пада­щия под колелетата. (Относно молбата на единатора да замени думата "десятък" тук и за реакцията на Елма – прочети накрая – л.п.)

          Трогването – ето още по-горното стъпало на ефекта от Словото, когато то докосне будическото тяло на съществата. Трогне ли се някой от страда­нията на ближния, той наистина има сърце – няма съмнение. Ала сърцето има твърд радиус и корави дъски на оградата си – то не пуска навън озапте­ното и не пуска вътре онзи, който е “външен”. А да се трогнеш от мъката на неближния, да поставиш ближния на една везна с неближния, това е акт на душата, т.е. на будическото тяло – и този акт се пробужда единствено от Словото. Само най-напред­налите синове на човечеството са направили тази крачка напред към бъдното на Земята ви и са пола­гали душата си за неближните със същата тая сила, с която майката полага сърцето си за своята рожба! Ето, тогава именно Словото започва да работи за разширяване на вашите чела – там, горе, където се намира Нептуновата любов, Урановата любов – лю­бовта към неближния. Към онези, които са сродни души от вековете.

          И когато Словото докосне само с крайчеца на някой от своите диамантени лъчи и духа ви, т.е. ва­шето атмическо тяло, тогава се ражда жаждата за подвиг. Подвиг в името на човечеството, в който вие изгаряте като светло съкровище на Вселената, врязало се в атмосферата на живота от далечните пространства на Космоса.

          Страстно и ярко горене, пълно изгаряне на ол­тара на саможертвата, абсолютна самоотдаденост на духа, борба за Новото – ето какво върши Словото с оня, който се отличава с теме, подобно на купол небесен! Темето на атмическия човек е високо над петнадесет сантиметра от отверстието на ухото! Той няма привързаност, която да го прилепи обратно на Земята или обратно на Небето. Щом като вече се е отдал на зова на духа си да пламти като факел на Новото, той не прави вече нищо друго, освен онова, което иска да прави. Човекът на духа не проститу­ира по никакъв начин – нито умствено, нито сър­дечно, нито душевно, нито духовно. Човекът на духа се откъсва от всички условности, пръсва се като бомба в пространствата, пламва с потенциала на милиарди звездни експлозии и осиява бъднините на всички човечества с реалността на Любовта и Доб­рото.

          Прочее, бъдете синове на Духа и на Делото всички вие, които сте получили семе от Словото! Разумът – това е само първата стъпка в преддвери­ето на духа и душата. Словото има, преди всичко, тая сила в духовния свят, да прави човека разумен: то пробужда неговото принципно тяло. Идейките на различните школи и школички нямат нищо общо с принципите на разумния свят, наречен още от някои “причинен”. И наистина, той е също и причинен, ала принципите са плодовете на причини и следствия, които са от божествен порядък. Принципите озна­чават устои, непоклатимост на духовните позиции пред старото и поклатимост без граници, когато става дума за Новото.

          [И обратно]: Никой, който е от някаква шла­герна църква или панаирджийска окултна система няма да приеме понятието "поклатимост на принци­пите". А [много] от принципите трябва да бъдат и "поклатими" - пред Новото. Принципът е само една форма на кондензиран опит, която може да подлежи на ревизия.

          Принципи вечни има – непоклатими, твърди, не­зиблеми! Те са самата сърцевина, конституция, тяло на Божия Дух, Който съществува благодарение на вечните принципи. Ала непоклатимостта се измерва само по отношение на Абсолютната Точка – Отца ни. Когато Отец твори, Той придвижва Битието по посока на Новото, а Божият Дух придвижва принци­пите Си по посока на Отца, която никога не е ста­тична. Именно в това вечно придвижване се корени и непоклатимостта на Неговите принципи – принци­пите на Духа Божий. И тогава всичко останало, ко­ето в предишния миг е било верен принцип, ако не последва движението на Духа към Отца ни, се пок­лаща в огромно космическо разтърсване. Всички раз­търсвания, катаклизми и всемирни космотресения се дължат именно на това – някъде материята не е могла да последва Баща си начаса по пътищата на Негови нови решения. И тогава единственото нещо, което може да извърши преустройството на Вселе­ните по модела на Новото и да роди нов живот от Всемирния Хаос, е Словото.

          Словото, преминало през ума на ученика на Но­вото в такива драматични моменти на Всемира, се оказва единственатасила, която е в състояние да го организира. Един само ученик на Словото, будуващ в ранните часове на предизгрева над някой апокриф на Словото Божие, произвежда толкова много асуин, лоринор и орландиум, че молекулите на простран­ството започват да трептят от възторг и от щастие и тайнствено се подреждат в нови органи, системи и космоси някъде в Битието! Нова музика зазвучава, нова звездна симфония, която подрежда по нов начин вселените – понеже някой някъде се е про­будил да осъзнава последното послание на Краля Не­бесен, изпратено на Земята чрез някой отритнат и оскърбен ...

Пояснение:

При молбата тази дума (десятък) да бъде заменена, понеже изглеждаше твърде материална и даже нещо като "корист" (“какво ще си помислят хората"...), Източникът реагира остро и даде да се разбере, че десятъкът, даже и най-неталантли­вата му форма – паричната – е свещен Божи закон и че той не подлежи на ревизия. В каквато и форма и размер да отдаваме някъде друг вид безкористен принос, той си е нещо отделно и не се причислява към "сметката" ни на небето в графата за десятъка. Десятъкът се отдава в пари; извънредно рядко и по изключение - в труд и натура. Това е така, защото човекът, комуто отдаваме десятък (половинък, цялък, плаващ принос или стотък) не трябва да бъде ограничен от нашата предс­тава от какво има нужда, а да използва средствата по свое усмотрение. При условие, че се дава персонално и тайно, и то непременно на едного, а не някакво общество – на човека, който от наша гледна точка работи най-добре и най-безко­ристно за Бога, десятъкът е спасителен за човечеството. Така са се освободили от икономическо и политическо иго хи­ляди светове в космоса. Дори и днес някои дисиденти бяха поддържани анонимно от своите хиляди почитатели, чрез банковите им сметки. Друг е въпросът, че пари, минали през банка, се обезчестяват и накървяват от демоните на прес­тъпленията и светските цели, за които се използват от банката. Когато се появи банка на светии, тогава можем да я ползваме. Въпреки това, Елма одобри компромисната форма на анонимно изпращане на десятък чрез банкова сметка. При условие, че сме "уцелили" най-божия човек на земята в мо­мента, банковата карма в случая отпада напълно и токовете на този изключителен избор не само снемат вината, но и тръгват по ефира на банковата система да спасяват добри и да наказват лоши. Принципът на десятъка се разглежда в не­бесната "ликономика" на Елма (наука за икономиката на Не­бесните Ликове) като базален, понеже осигурява свободните действия на божите човеци, когато създават нова култура. Не е тук мястото този въпрос да се разяснява по-подробно, но в осиянията, спуснати от Елма, се разглеждат още тънкости – какво става с нас в зависимост от това, дали и кому си отда­ваме десятък, що е "половинък", "цялък", "плаващ принос" и "стотък" – и пр. (Напр., стотък отдават пенсионерите и крайно бедните; "хилядък" се отдава, също тайно и персо­нално, на най-чистия човек от друга вяра, различна от на­шата или даже на най-лошата, според нас. Последното е добро, защото, подхранвайки така сравнително най-чистия и добър човек от дадено лошо общество, ние внедряваме там божественото и предизвикваме промени. Тайността на отда­ването е и гаранция, че дареният няма да се чувства благо­дарен или отговорен персонално. Това е и меха­низъм, който ни дава свобода да престанем да поддържаме някого, който тръгва надолу и престава да бъде образец за Божи човек. Тогава търсим друг представител на Бога на зе­мята. Чрез тия индивидуални действия по съвест, хората с душа постепенно прерязват юздите на представителите на ада, с които те ни държат и експлоатират, и наливат сила в строежа на рая на земята. - б.п.)