четвъртък, 18 август 2011 г.

424.1989.12.25 Коледно осияние за събитията

Книга 13

25.ХІІ.125(1989)г.
София - Изгрев

КОЛЕДНО ОСИЯНИЕ ЗА СЪБИТИЯТА
(Коментар на холизатора, преминаващ спонтанно в единение)


5,00-6,25ч.

            Веднага след предупреждението на Елма за Великия Музи­кант, който трябва да слезе (Джузепе Верди), се разразя­ват трагичните последствия от неприемането му по най-идеалния начин: у нас стават 4 влакови и множество автомо­билни катастрофи с много човешки жертви и започва кърва­вата баня в Румъния. Тези нещастия е можело да бъдат из­бегнати 100 на 100, ако Музикантът бе посрещнат с физи­ческо раждане и семейство на Земята при строго избрани родители, които са били на прага на този шанс. Нещо повече, в генеалогията си един от тях (или и двамата) имат и румън­ска кръв, която би била антената за поврат без насилие в Румъния, ако най-подходящата за майка на Музиканта не се е била отметнала от първоначалния си божествен импулс. В осиянието за Елеонската планина се говори точно за тази удивителна избраница на Небето, че в следващите четири години тя може да има изпитание, ако отхвърли тази любов и мисия.
            На единаторите се дават предварително ясни знаци за много лични и световни събития – не само чрез вътрешна хо­лизация, но и с езика на символите. Падането на режима на Живков, например, се илюстрира ден преди това чрез сблъск­ване на червена лека кола пред очите на п. И пак с инцидент с червена кола, само ден преди падането на Чаушеску, на еди­натора му се представят като на филм кървавите събития в северната ни съседка; в същия миг, и САЩ нападат Панама.
Тук трябва да се поясни, че и най-нищожната клетка в хиперфизата на човечеството, каквато представлява всеки холизатор, е не само свидетел, но и участник в събитията чрез моделни микро-действа, за да се разразят веднага след това съответните събития. Двата случая с червените ав­томобили, за които става дума, са не само “илюстрации”, но и действа, в които п. участвува лично, макар и свръхсъзна­телно.
Първият случай: в много тясно ухо, където въртят с предимство служебни МПС от градския транспорт, влиза червена лека кола, за да направи обратен завой. П. обаче не я чува и вижда, понеже пречи неговия дълъг син “Икарус”, и в съ­щия момент засилва една от големите дървени макари за де­бели ел.проводници, озовала се напряко на уличката - и то с все сила, за да освободи пътя, така че инерцията да стигне макарата да се качи през бордюра на острова в средата. То­гава именно изскача ненадейно колата и макарата се бухва в нея, деформирайки ламарините й. Потича мигновен ток на информация, че силата на Елма сваля от власт “червената машина” в България чрез водачи на синя машина... Това става на 9.ХІ.1989 г. (Пояснение за чужденцитена 10.ХІ.1989г. в Бълга­рия партията на сините свали партията на червените).
            И при втория случай, ден преди събитията в Румъния, п. отново не е виновен. В неговия син тролей червена кола сама се е блъснала отзад поради поледицата; хората са окърва­вени. Може наистина това да са само съвпадения, но парале­лите са интересни. Много от тези случаи са документирани в осиянията, други се осмислят по-късно.
            Всички тези паралелни събития, в контекста на Сло­вото и на Преустройството в Източна Европа, биха могли да протекат по други начини (особено в Румъния), ако свърза­ните с Бога в една страна на Бога в момента биха реагирали божествено (т.е. спонтанно или поне с послушание, неотмя­тане от първия импулс). В случая трагедиите се намаляват до ¼, поради прогнозата на Източника за случая с Компози­тора, че аварийният вариант винаги си остава самотната Голгота (проводник без сродна половина).
            Един ден ние ще гледаме всички тия събития в акаша от причинния свят в тяхната тънка взаимозависимост с бор­бите и личните драми на хората, които са се паднали да бъ­дат клетки или нещо друго в командните органи на плане­тата. Както от един “урицраóр” обективно зависят милиони човешки животи, така те зависят и от добрите групови души на народите, въплътени понякога в отделни личности. ("Урицраор" означава свръхвампир на властта като Чингиз хан, Калигула, Нерон, Хитлер, Сталин и пр., според мистичното съчинение “Розата на света” от Д.Андреев в Русия). И тъй, както едните посрещат космическите циклони на Любовта, така ще се настройват и “урицраóрите”, и всички духове на рая и ада, които провеждат само последствията.
            Ние познаваме множество случаи, когато от един Учи­тел или двама ученика зависи съдбата на една война, на едно земетресение. Така, Елма нарече едного в Русия "хипофиза на руския народ” и “Небесен Цар”, а другиго –“хиперфиза” и “Кос­мически Прислужник”. Подобна е службата и на всички велики или скромни групови ангели, въплътени като хора на Земята. За физиолога преминаването на 15 милиарда неврона през една централна жлеза в мозъка не е никакъв абсурд. Необходимостта от един мирен договор или една всенародна победа може да извика някого от Китай или Франция в строго опре­делен ден на нужното място, за да се оправи времето и да светне небето без нито едно облаче след сед­мици бедствия, гъсти мъгли и поледици. За Небето не е ника­къв проблем да срещне серафим от Процион с дух от Алдебаран в техните човешки тела на Земята, без самите те нищо да подозират, за да може чрез една прегръдка или един остър поглед да се оформи ходът на историята... Уви, повечето пришълци или ангели тук, на арената, вървят като сомнам­були през миражите на своите илюзии и егоизми и стават причина някъде да замирише фитилът на атомната бомба или да се разлее сиянието на Свободата. Обладани от рефрена за самите себе си, самохипнотизирани от егоцент­ризма и стереотипията, мнозина отказват на човечеството изход от катастрофата или затваряне паста на епидеми­ята. Ние вървим като ходещи насън - самовлюбени, вторачени и самоуверени до лудост в туземните си зарове и еквилиб­ристики ...
                Но ето и мнението на Елма:

          - Прочее, зрящи, и вие сте свръхотговорни! Не будете сомнамбула от безлюбието, когато е на ръба на покрива. Колкото и магнитна да е сомнамбулата – гола, по късичка нощница, - когато се яви на прозо­реца ви, лунната светлина на илюзията не ще я съ­буди за обич. Оставете я да се катери нагоре към нищото или даже да падне долу на плочите – вие не сте онзи, който може да разтвори насила пъпката на анемонията. Нека вие мъката ви в пространствата, нека пак се разтресат земи и народи от трусове, но самият си остава сам и Голготата си остава Гол­гота. Зловещият глас на фъртуните попива нез­найно в порите на всеки Божи страдалец, както во­дата изчезва в гъбата.
Тайнозрящите и самотно въздишащите – се­рафимите и илухимите на земята – имат още едно богатство: безграничен потенциал за абсорбция! Вие кондензирате и попивате в себе си грандиозни кубически мили астрални миязми и изпарения на егоизмите! Вие туширате вледеняващи токове на ги­гантски разстояния от себе си! Вие представлявате страхотни центрове на милосърдието, прахосму­качки и пречиствателни станции на човечествата, от които зависи дали те ще дишат или няма да ди­шат. Вие сте в състояние да обработите избухва­нето на сто милиарда плутониеви бомби само с една своя тежка въздишка! Мъката на непомилвания тежи като чисто божествено злато! Затова Ми сте тол­кова много необходими.
          Успокойте се, малки Мои големи! Има един свят, в който Любовта е възможна, откликът е въз­можен, разпознаването е възможно. Вие ще се завър­нете един ден в тоя безсмъртен свят, от който даже тука черпите с пълни шепи и с цели кошóве. Аборигените нямат никаква представа какво отми­нават, отритвайки даровете на Космоса. Кучето яде салам, хиената – мърша, котката – мишки. Никак не е задължително някой да знае, че една звездна нощ на души, които не са андроиди, може да погълне сто милиарда ядрени пъкъла! (Нека прелестното и мило племе на аборигените не се обижда от споменаването им тук като отрицателно прозвище – Елма го използва в случая само сти­листично, имайки предвид ползването му в този вид от някои българи. Инак Той по-добре от всички знае, че аборигените са пришълци, които са дошли от Бога и скоро ще се върнат гру­пово в Него - б.п.).
            9,20ч. П. се събужда пребит от преумора след нощна смяна, със съмнението, че твърденията в това писание са прекалено бомбастични – плод на “метафорично мислене” и “художествени преувеличения” на самото негово подсъзнание или направо реакция на още веднъж наранена и много болна душа от тежка мъка и обида. Източникът се намесва:

            - Мислú си каквото щеш. Ти се питаш: «Ако беше така, защо досега светът не се е оправил? Нима не е имало нито една щастлива среща между хора с искра Божия? Нима никога не са се срещали още живи души, които никога не търсят своето право, не ревнуват и не се наскърбяват?...»
          Истината е в това, че и до ден днешен дори и най-изчистени искри подражават в някаква степен на “мукавите”. Затова съм казвал, че досега още никоя двойка на Икло не е взела Небесната Награда. Изиск­ванията са огромни!
          Но и друго ще кажа: не е имало нито едно прими­рие, нито един урожай, велико творение или откро­вение, или предотвратяване на природно бедствие, без среща на сродни души – някъде, някога, в някаква степен. Мислейки за желанието на другия, но без да отстъпиш изцяло от себе си. Малка или голяма жертва, без да изгубиш свободата си. Ако има такъв отклик, вие сте спасени.
          Точно поради това черната ложа скъсва пла­нини от цървули, за да внуши на една душа да не отк­ликне на друга; държавник да не откликне на рефор­матор; редактор – на гений; член на една секта – на член от друга. Всички вие сте още много заключени.
          Я погледни навън! Има ли следа от вчерашния ден? Тази дата (24.ХІІ.1989г.) – запомнете я добре! Тя бе “отработена” спешно, за да пресекне кръвта в Ру­мъния.
          Каква значи “отработване”? – Да постъпиш тъй, както е добре за другияКой е “другият”? – Онзи, който мисли първо за Господа, после за сестрите и братята си, най-после за тебе, а за себе си – ако останат сили и време... “Другият” е онзи, който не говори и не плаче за себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар