443.1990.05.24 Гълъби, боклуджии и помияри

Книга 14

24.V.126(1990)г.

София-Изгрев

ГЪЛЪБИ, БОКЛУДЖИИ И ПОМИЯРИ

               

    Глупости! Пòлети... Съвсем друго си е с чужди буквички и стоки...

21,29-22,35ч.

           

          Преди новите познания за трите нива на осмис­ляне живота на хората през последните някол­костотин години, държа да поясня и потвърдя закона за абсолютното право на Царя на Словото да бъде и пъдар. Пъдар е онзи, който пъди; а царят поддържа пъдар и пъдари, понеже такъв е засега порядъкът във вашата област. Когато ви говори стилист от духовния свят, той обича да си придава фасони, по­неже е суетен и префърцунен. Това, на пръв поглед, минава за принципност, естетика, пиетет, но на втори поглед, погледът, който е "пръв" се оказва погрешен. Само Моят пръв поглед е безпогрешен!

          Пъдарят в новия път понякога е някой ученик от обкръжението на Учителя, който има проблеми в психиката, нервите или характера. Аз никога не про­пускам възможността да подсигуря на братството неуравновесени братя, сестри и оглашени, за да Ми бъдат пъдари на Школата. С техните чудатости, постъпки и олелии, те пъдят пришълците от дру­гите школи, от които най-много се пазя.

           Пришълец от света, да - приемам такива с ши­роки обятия! Но претенциозни Христови против­ници, ония от старите школи – не само духовно, но също и душевно, битово, емоционално - са огън за нашата школа, първа опасност най-много за себе си, а после – за правилното развитие на Школата.

          Пъдарите на Новото Учение са, най-често, закъ­сали души, попаднали при нас поради милосърди­ето и търпимостта на Провидението. На ония, ко­ито считат, че трябва да се изгонят подобни братя от братството казвам: а по-добре ли е тия братя да се пържат по лудници, кръчми и пъклени родове?

          Но има и такива, които не са закъсали поради лична карма, а са ангели и илухими, дошли при нас да ни по­кажат закона на смирението. Най-често, те не съз­нават, че са такива и наистина си мислят, че са ма­лоумни; обаче рядко има и ангели с пълно съзнание за своята мисия. Значи, не само гърбавите, отврати­телните, сакатите носят товара на всички ви, но и ония, които наричате “ненормални”. На тях, именно, се възлага най-неблагодарната задача - да напъждат отровителите на Школата, идващи на пир като ча­кали, които очакват победа.

          Аз не искам сега да критикувам ония, които са на ръба на прелитането, ония, които са пред ново­раждане. Съвършено естествено е, на практика, да има ученици от старите школи, които са започнали да проглеждат. Те още се крепят за сухия клон на прокълнатата смоковница, понеже не могат да пла­ват - и правилно! Не ги съветвайте да се пуснат от там, понеже ще се удавят. Между пътя на Новото и пътя на старото прелива и се пени буйна, дълбока, опасна река, която е взела живота на хиляди. Протя­гащите се към новия бряг са трогателни – те са ония, на които очите нямат наочници. Но има и та­кива, които не само се държат за стария клон, но се стремят да примъкнат съчки, клонаци и цели ог­ромни дънери от старите учения на брега на Новото Човечество. Понятно е тогава пъдарите за какво ни са. Пъдарите непременно оскандаляват свещеното действо, на което присъствате, и по този начин да­ват шанс на преждевременно проникналите или на интервентите да избягат обратно.

          Общоприетото поведение - намазаното с мед и масло, излъсканото с блясъка на одобрението и фри­зираното, напудрено мислене - е признак на всички стари учения, които не отчитат реалността на настоящето. Известното ви от Божието Слово - така, както е в Евангелието - не е всичко, което го­ворú и вършú Христос преди 2000 години. Вие ня­мате представа как Христос може да ругае търгов­ците и с какви думи може да пъди самомнителните! По тази, именно, причина, Словото Божие на някоя планета, в някой свят като вашия, макар и абсо­лютно съвършено – над 99% и още в части от про­цента, - съдържа и нищожния дял на пъдарството, когато пъдарите отвън не са в състояние да се оп­равят. В оригиналните записи на Моето Слово и Дело преди 2000 години още се пазят някои смуща­ващи неща, които се пропускат от почти всички монтажници на акашовите филми. Този закон, от на­чалото на световете, няма по-велика цел от целта на духовните йерархии, които монтират, в един съ­вършен свят, само съвършените плодове на живота. И това е началото на безсмъртието! И наистина, само абсолютно прекрасното може да остане в света на Духа Ми, на свръхвселената, на която ос­новното правило няма никакви изключения. Ала бо­жественият свят напълно допуска поведение, което съдържа и "буталца и ченгелчета". Тия буталца и ченгелчета са необходими на Бога да отстранява или премества ония, които са още горделиви, на ко­ито очите са още затворени. Ония, които са още незрели, не разбират закона за прощаването на мал­ките погрешки и имат навик поради бълхата да изга­рят юргана. Ей такива бълхички, именно, пускам и Аз понякога в средите ви или вътре в Моето Слово, за да наблюдавам кой как ще реагира.

          Екстремистите на духа непременно са и екстре­мисти на личната воля, екстремисти на мо­рала, инквизитори на юргана в името на бълхата... Тъй, както отричат едно цяло Слово, един Миров Учител, едно Ново Учение и движение на Абсолют­ния, понеже там скачали понякога подобни животинки или се явявали “непочтени” думи и изрази, нарочно допуснати от Присмехулника, по същия начин ще из­горят и душата на ближния си поради негов най-ма­лък недостатък или погрешна насока. Такива после­дователи на фризираното Слово и мармаладените свещени писания търсят само фризирани отношения и мармаладени партньори, които отговарят на тех­ните “високи” критерии. Попадне ли такъв наивник на Моето Слово в оригинал, а не на литературно ре­дактираното, каквито са повечето Ми беседи и сега след първите годишнини, той непременно ще се пог­нуси от "сополите", за които понякога ви говоря, и от клетвите, с които гоня вампирите от братството и които втрещяват понякога и най-близките Ми уче­ници...

          Правилата, които са строги за ученика, изключ­ващи съвършено отрицателното слово, отрицател­ната мисъл и отрицателната постъпка, не са за­дължителни за Учителя в оня малък дял от про­цента, където Той решава, че трябва да пъди. Пъдя претенциозните, пъдя префърцунените, пъдя наду­тите, пъдя поголовно всички ония, които не умеят да прощават погрешки и виждат бълхата като слон, през увеличената лупа на своето самомнение. Такива не ни трябват, те са още езичници. Тая наука Аз я предадох някога и на Питагор - и вие знаете на какви хули, подигравки и мръсни думи понякога бяха подла­гани пришълците, опитващи се да проникнат в све­тата обител. Ония, които са още от света, но поз­нават нещо от окултизма или религията, предпочи­тат пасти, торти и пандишпани, а окултните школи и религиозните автори са признати майстори на такива стилистики, понеже те искат признание, одобрение, слава приживе. Те твърде много внима­ват да не би да има някой бодил в пастата или някоя черупка в ореховата кифла, тъй като на панаира клиентите няма да им купуват стоката. И такивасергии са нужни, и окултни лавки, въртележки, слад­карници и пр., но само ние с Питагора си знаеме колко хубава работа вършат “лудичките”, колко прекрасно изглеждат пред очите на ясновидеца сестрите с не­огледните дрехи и каква безценна пъдарска, спаси­телна мисия имат Моите "буталца" и "кукички" в Сло­вото...

          По въпроса за гълъбите, боклуджиите и помия­рите няма да ви говоря тази вечер, но без проблема на пъдарството, тия три категории хора нямаше да бъдат напълно понятни. Само едно ще кажа на тази тема за завършек: гълъбите са невинни и затова кълват само зрънца, не обичат пасти и шарени пръчки от захар. Боклуджиите боклучат света и все­лената с производство, вещи, помии и остарели учения; а помиярите ядат техните попари и измишльотини и насищат глупостта и тщеславието си до пълно опразване на ду­шата...