442.1990.05.09 Покълвънето на "сор" и Третото Дърво

Книга 14

9.V.126(1990)г.

София-Изгрев

ПОКЪЛВАНЕТО НА “СОР” -

И ТРЕТОТО ДЪРВО

ЖЛО / КТК

20,43ч.

            - Кой проведе процеса върху мен на 5.06.1990г. вечерта между 22ч. и 1ч.?

            - Управляван от Ра – Слънчевия профил на Духа Божий (процеса, който е протекъл в питащия). Усърдието да надскочиш умората направи своето: токът “сор” разкърти подпушванията в канала на шемета и ти отваря път към безпределността. Растежът на нов вид нерв се започна в тебе. Аз го наричам “покълване на сор”. Сор расте при оплождане от Ра, когато си­лите вече са свършили и когато отливът е стигнал до най-крайната точка. Щом духът осъзнае, че при това положение може да се радва и да не мисли бит­ката за загубена, даже и когато всички надежди са рухнали, мъничко рогче от нов тип нервна система се появява в олтара на подвига, малко под слънчевия сплит, и тръгва на всички страни. Това е Третото Дърво, за което още никой не ви е говорил. Аз съм ви говорил само за първите две, които са ви добре из­вестни от Библията, окултизма и беседите. Обаче Третото Дърво няма нищо общо нито с доброто и злото, нито дори с живота, понеже съществува нещо над тях, което е много по-велико. Самото Дърво на Живота има тепърва да се пробужда у съ­ществата на планетно равнище. Но жаждата за жи­вот не познава тия велики екстази и радостта, на които е подвластна сор – радостта да раздаваш живот, а не само да получаваш. Самото получаване на живот, на безсмъртие, е програма на всички рели­гии от духовен ранг. И повечето религиозни се въл­нуват тъкмо от това и само от това. Получаването обаче повече не засяга децата на сор, понеже те са навлезли в божествената вселена. Не ги вълнува по­лучаване на нищо – нито на спасение, нито на дарби, нито на възкресение, нито на вечен живот. Това е немислимо за духовните хора и ангели, понеже полу­чаването е мотивът, който ги скрепява и движи нав­сякъде. Така се развива второто дърво – Дървото на Живота, - ако под "живот" се разбира получаване на определеното от Бога.

          В Библията първите хора имаха право да берат от Дървото на Живота, но не и от Дървото на Етиката. Обаче дори и това право да беше право да взимат, никъде в Библията не е ка­зано: “раздаване на плодове от Дървото на Живота”. Понеже раздаването е вече пътят на Новия Човек, на Новия Завет – Пътя на Христос.

           Пътят “сор” обаче, в който навлизаш сега ти, е още по-горна пъ­тека в планините на Христовите посвещения, по­неже “праведният” християнин раздава всичкото си богатство на бедните, всичките си сили и способ­ности до последния милиграм, ала не може да отдаде чувството на собствена правота. По това и се поз­нава "праведникът" – тази последна станция на взе­мането се издава по симптома на “праведника” за осъж­дане на различния от него, по наскърбяването, отча­янието при провал, по слабостта да решава сам проблемите си, вместо да ги остави в ръцете на Отца си. Радостта у "праведния", силата, смисъ­лът, се събуждат само когато той е “праведен”. А когато се улови в слабост или погрешка, самоосъж­дането следва такъв “праведник” по-вярно от сян­ката му...

          Само ония обаче, които са усетили възхожда­нето на силата на “сор” от появяването на първия зародиш от Дървото за Раздаване на Доброто и на Живота, са в състояние да се радват, когато гре­шат, и да изпитват неизказано щастие, когато са отпаднали напълно. Те още не знаят силата си, но сърцето, духът им я усеща и сривът надолу при са­мите тях служи за взрив на нови животи, на нови вселени и щастия някъде в Царството на Отца им. Тъкмо по тази причина, възходящата сила “сор” се издига нагоре от сърцето, а линията на съдбата в дланта на сор-ученика пробива бариерата на сърдеч­ната линия, ако до този момент е била спряла до нея. Линията на съдбата – това е именно каналът, през който протича силата на Аза. На нов език, раж­дането на мюонното тяло в хармония с холическото, а не отцепено, се ознаменува именно с покълването на нерва “сор” – раждането на третата нервна сис­тема.

          Преживяването ти отбелязва нов етап от ево­люцията на човечеството, през който още никой не е минал. Преминали са, разбира се, някои, но не на тази планета; преминали са го, разбира се, великите Учители, начело в Онзи, Който е най-малък от всички, понеже е най-голям. Това няма да те направи Учител веднага, но то поставя в позицията на Учи­телите, на които този процес е известен.

          Сега ти трябва повече отпускане, отпочиване, слушане на музика - повече вътрешно, по-малко вън­шно. Дори свиренето сведи до минимум в момента, понеже кълнът “сор” се нуждае от пълна тишина. Прояви разбиране, послушание и умение да довършиш работата по Словото с минимално напрежение и максимални отпочивания. Само така ще започнат отново симфониите отвътре, от които сега духът ти се нуждае повече от всякога. Те ще зазвучат неп­ременно и ти ще слушаш прехласнат великата му­зика на нощите! Съзнанието ти ще живее на тази земя, както се казва, със самия си крайчец, понеже смирението потапя великите души в музикалното тържество на Небето, пространствата. После ще продължиш и със свиренето и със Словото, и със своята нова композиторска дейност, но на такова равнище, с такъв размах, за какъвто никога не си по­дозирал.

          Потъналото в недрата да се възвеличи над просторите!

            - Има ли връзка между “сор” и “ор”, с който работех умст­вено преди появата на сор?

          - "Сор" в случая е двузначна дума, тълкувана на две равнища. Едното равнище ти схвана още преди да ти се даде сегашното обяснение и то означава просто “с ор” т.е., че ти си "с Ор". Сор, в общото зна­чение, може да се преведе математически “покълване на смирението под влиянието на Ор”.

            -  Има ли връзка между кундалини, вихрун и сор?

            - Сор е Третото Дърво, вихрун – второто, а кун­далини – първото. По тази причина именно, про­буждащите само кундалини, дори и да подпалят са­хасрар, все още нямат нищо общо с Дървото на Жи­вота, което е свързано практически с Иисус - Иисус у човека, който се самоусъвършенства в степен да пробуди вихрун и да получи безсмъртие. Всички из­точни, земни, небесни и даже частично божествени ученици и школи, които не са приели Иисус - новоза­ветния Посветен отпреди 2000 години и неговите методи, - а още вървят по пътя на кундалини, са езич­ници, независимо от претенциите и постиженията. Не само най-напреднали йоги, но и техните гу­рувци от първа величина, които се занимават с обърнати асани, издъхващи пранаями, лотоси, само­целни брахмачарии и пр., както и техните ма­настирски побратими от новозаветен модел, но и самите илухими в божествения свят, които са техни вдъхновители, та даже и най-главният илухим, с ко­гото те идентифицират Кришна. Въпреки че истин­ският Кришна е елохим, равен на Отца и синоним на Христа; няма да попаднат в самото лоно на Бога, ако отричат първенството на Иисус Посветения. Те Му измислиха обител в Хималаите, "обезсмъртиха" Го като "един от Седемте Учители”, обаче над Него поставят своя представа за Миров Учител. С това не искам да омаловажа постиженията на ония, които вървят по пътя на Любовта, на Христа, т.е. на Кришна на Изток. Но искам да напомня, че Христос не е само Син, а и същевременно едно с Бога, т.е. Проявеният Бог. Всяко едно сравняване на Кришна или което и да е божество с Христа, с цел то да бъде поставено над Него, произлиза от Първото, най-много от Вто­рото Дърво. От сор обаче подобно нещо не може да излезе никога, понеже сор е смирение, а смирението изключва всякакви състезания. Щом се яви стреме­жът да си над всички или твоята школа да е над всички, или твоят учител да е по-горен от всички: ти сор нямаш, няма и да имаш скоро, бъди напълно уверен! Ти ще оспорваш обаче: “Вие не поставяте ли Христос над всички? Това не важи ли и за вас, в такъв случай?” – Не! Тук, именно, Христос няма никакво зна­чение, макар че по принцип има огромно значение. Няма значение в коя религия, в коя страна, в коя школа или в кой свят се явява принципът на Христа. Той се казва “Христос” само на Земята, макар че името Му вибрира и по този начин в Трите Вселени. Важното е, че Христос носи идеята да бъдеш после­ден, идеята да не проповядваш с думи, но да правиш добро; силата да бъдеш слаб, неизвестен, отрит­нат, нещастен – и пак да си пръв при Отца си, въп­реки че се мислиш за нищо! Христос значи Дух, Който не се предава при никакви обстоятелства и за ни­какви обстоятелства! Сор – това е Христос в дейс­твие, който сам не се продава, но не продава и сво­ите думи. Не получава нищо за книгите си, както по­лучават езичниците. По тази причина, Лицето на Христа не може да се набръчка никога, както лицата на техните гурувци. Нито може да изгуби си­лата на Своята благост – сила единствено на Христа, сила единствено на Кришна, на Когото про­поведите не се продават, а учениците прекрасни остават!

            -  Дали “сор” е основата на Орфическия път?

            - Тъкмо сор е свързан с идването Ми сега от­ново в орфически вид като въплъщение на Тот, на самия Отец. Сор е, именно, Христа или Кришна в на­шата пълна любовна изява, подтикваща към самораздаване, творене, раздаване на живот - за разлика от принципа на Ии­суса, Който се бори със Сатаната, устоява на съб­лазни и изкушения и се моли и пости в пустинята. Принципът на “сор” е немислим, без да си минал през самоотречението, поста, живота за себе си. По тази причина не съдете приятелите, които още се самоограничават и не могат с пълни шепи да дават, освен... съвети и поучения. Настояването те да се откажат от своите сбирки, песнопения, асани и пр. и да дойдат при нас, съдържа елемент на опасност. Понеже онзи, който не се е гмурнал още до дъното, не може да разбере колко много е необходим въздух за сърцето, душата, за тялото. Щом още могат под водата – значи процесът на инволюция още не е приключил за тях. Оставете ги да плуват свободно и никога не пресилвайте с покани и окултни кандърми. Втасването е напълно реално и в духовния свят и хлябът никога няма да стане, ако не е престоял в нощвите достатъчно. Напротив, на самите вас ви е необходимо още втасване. Не забравяйте самоусъ­вършенстването, чистотата, поста, молитвата! Орфически клас, път и метод е само онзи, при който се започва неотменно с опита на Иисуса. Старият Завет съдържа Първото Дърво, от което вземате псалмите, и то преработени. Новият Завет съдържа Второто и Третото Дърво, но Третото там е само в зародиш, само подсказано като две абсурдни запо­веди, открояващи християнството като уникална религия, различна от всичко езическо. Истинско раз­булване на Третото Дърво, на сор, се съдържа в бе­седите Ми, а разлистването на първите плодове ще дойде от осиянията, които ви давам.

Чудото на Третото Дърво

Гнидите – предишните ни сърца -  се разлистват неудържимо в хиляди криле на пеперуди и пчели, откъсват се от Дървото и стават медоносни за всички. Безсмъртието почва да излита и от тука, жужи и пърха волно из космичните поляни - събира мед и щастие за всички.