441.1990.05.06 Колони на храма и звънарни на вселената

Книга 14

6.V.126(1990)г.

София-Изгрев

КОЛОНИ НА ХРАМА И ЗВЪНАРНИ НА ВСЕЛЕНАТА

ЖЛО / МДД

9,45-11,25ч.

            - Каква е връзката между името Корина и Пролонна? (Пър­вото име е самата тази, до която е посланието, и тя счита, че това е име от нейно минало прераждане, а Пролонна е дадено вече за нея от Източника – б.п.)

            - Слабостта ти иде от Корина, а силата – от Пролонна. “Пролон” иде оттам, дето си вечна, а Ко­рина те свързва с едно твое гръцко прераждане, къ­дето си прахосвала енергията си за пищни празнен­ства, танци и поетически празници. Совестта ти обаче се пробуди именно тогава, понеже ти си била винаги чутка за Истината, а поезията се познава с Истината най-изкъсо. Поколенията нямат природна сила, освен тая от рода си, а силата на духа се пре­дава само чрез плодовете на Духа – вечната съкро­вищница на културата, на религията, изкуството. Под името "Корина" ти не само се весели, пя и тан­цува, но подаде ръка и на поети, писатели, философи и лечители, от които хората имаха полза – истинска полза за вековете.

          - Мога ли да вярвам на състоянията и картините, ко­ито преживявам от последното новолуние насам?

            - Не само че можеш, но си длъжна! Отприще­ното Слово се нарича "Празник на Трите Вселени"; и с това, което бе обещано, се получава триумфът на Словото в края на този век! Самият Аз, с Когото ти общуваш и Който се проявявам сега чрез тебе, съм възхитен от прелестта на образите и силата на метафората, на символа, в Словото, което преми­нава през тебе.

          Прекарана през превъзходно светилище, свете­ната вода става осветена трижди! Звучността на мисленето, живата радост на сърцето, плодната сила на мъдростта в тебе раждат поезия с непре­ходна красота. Само че това не е само поезия, нито само образи от свръхсъзнанието, а живо словодейс­тво, преобразяващо духовното тяло на планетата. Предателите на мисълта предлагат почти умърт­вено значение на всяка дума, докато произходът на понятието, на думата не е скрит за онзи, който е свързан с Абсолютното. И понеже ти си създание на Отца, то ти (както и Аз в Словото си) имаш право да изменяш обикновеното значение на думата и да твориш нови думи. Плъховете, наречени "грама­тици", също както физиците и астрономите от Нютонов тип се придържат към вулгарната етимо­логия, понеже нямат криле. На практика обаче Сло­вото, преминало през тълкование на Първожрец на Словото, получава ново значение и вибрира в Бити­ето на нова вълна, като напълно ново творение.

В Проявеното и Определеното Битие също има тълковни речници, също има речници за произхода на думите, но те не съдържат едно значение, а регист­рират значенията, които им отдават всички същес­тва на Трите Вселени поотделно! Така, общото зна­чение на Словото “РАДОСТ”, например, може да е едно, но то варира в 500 нонамилиона милиарда раз­новидности в настоящия космичен момент, спрегнат с новациите на Абсолютния Дух... Само че по-голя­мата част от тия разновидности са подвластни на радостта като илюзия, докато словото “радост”, преминало през създание от божествен порядък, по­добно на теб, получава реално значение, понеже снажда радостта с безсмъртие зърно след зърно, мънисто след мънисто, бисер след бисер, елмаз след елмаз в огърлицата на Пралайя! Съществуват сенки на Пралайя, богини на Радостта като пяна, щаст­ливи еднодневки на Майя, допуснати до Патриарха на Световете, за да режисират пиеси, в които същест­вата се учат на вкус, на избор, на преданост. Пове­чето поети от относителната вселена на образите са служители на тая словесна прелюдия. Прелюди­ята е необходима, тя е неизбежна, но ражда мрак, скръб и смърт след изчезването на пяната. А Сло­вото, преминало през Колона на Храма Господен, през звънарна на Вселената, престава да бъде леко и сухо, понеже се превръща в звонково злато на Духа. И ти, която приемаш и самата създаваш в пещта на духа си образци от подобно звонково злато, отдавна престана да плуваш в покрайнините на полето “на­ири”, където се кълби пяната на поетичните мечти. Поезията на Първородните слага златен прът в ко­лелата на илюзията и спира нейната колесница, за да започне нещата от нулата. Магите и магините на Словото Божие, получили мюонно тяло, се проща­ват веднъж за винаги с нуждата от образ извън себе си и прековават цялото злато на имагинерното Би­тие вътре в ковачницата на словотворчеството. Тогава те вече не са зависими от образци и предста­вители на красотата отвън, понеже Словото им привлича нещата с неотразимо притегляне! Понеже изборът вече е направен и вкусът е станал напълно божествен, то радостите, щастието и смисълът на живота вече не бягат от готовия, а сами се привли­чат от него.

          - Моля за светлина по отношение на сбирките в понедел­ник от 20,30ч. и в четвъртък от 19ч.! За Христина и Борислав?

            - Още по-голяма сила ще добият, ако ги разграни­чиш жанрово – понеделник в един стил и дух, а в четвъртък – в друг. Опитай и мълчанието, по методите на безмълвната медитация – не по-малко от час, след което никой нищо да не говори, а само да записва какво е преживял. После – тихо разоти­ване по домовете. Ако не се каже нито една дума и всичко стане в пълна тишина, обещавам, че ще про­ектирам такива състояния и преживявания, които ще се запомнят. Относителният мъдрец владее си­лата на Словото за сметка на тишината или си­лата на тишината за сметка на Словото. Абсолют­ният мъдрец умее да ги дозира според случая, а об­щият баланс е поне едно към едно или натежаване в блюдото на тишината. В редки случаи, разбира се, Словото трябва да преобладава, но ясновселената зорко бди, в друго време този период да бъде компен­сиран с двойно мълчание.

          - Може ли няколко изречения за университета, за рабо­тата ми там, за дипломирането и за отношенията ми с проф. Х.? Искам сила и светлина да се справя блестящо. Моля, горещо моля за подкрепа! Искам метод. Трудно ми е да чета.

            - Примири се с равнището на преподавателите и системата и не пилей творческия си дух за тях­ното осъзнаване и преобразяване. Сведи нещата до изпълняване изискванията и не се откроявай, не се откроявай, не се откроявай! Открояването не винаги е венец на Найанда. Открояването понякога, а във вашия свят – всякога, е сянка на Атма и карикатура на Неделимостта. Спорът отлага съвършенството, а изтъкнатият недостатък умножава прераждани­ята! Премълчаването на грешка изгаря прераждани­ята като хартия, полята с бензин, а незабелязаният грях ги взривява!

          Преумният е трудно да бъде слепец, ала слепе­цът на Бога се превръща в мъдрец. Преумният обича да поставя умния на място, ала мъдрият оставя глупавият на свобода. Преумният не умее да крие превъзходството си, а божата кравичка в лоното на Отца се представя за нищо и никаква, понеже не иска да прави впечатление. Брилянтният мозък, лъчеза­рието от блясъка на ума, осияността на децата Господни не бива да влиза в състезания и съревнова­ния с пъплещите по пътя, понеже това губи време и сили. Ако ти си решила да ставаш реформатор на университети, на етимологии и скудоумия и да до­казваш на светските пуяци колко много са недогле­дали, прояви се и там – няма да имаш проблеми. Ала разумният прави реверанси на скудоумния - и то не перфидни, нито изпълнени с намеци и “благородс­тво”... Същинският ученик на Христа умее да бъде смирен пред света съвършено безкористно, без да се забелязва неговата свръхинтелигентност и безк­райността на познанията му. Това е един упрек за напредналите ангели, когато се въплътят на Зе­мята и почнат да се бият с рицари и портиери, нав­личайки техните железа и униформи с еполети... Със свръхум на свръхйерархии, пределно смешно е да вли­заш в схватка с аборигени, понеже не е честно. Не­честният си мери силите с племена, които превъз­хожда и се опива от това понякога. (Отново извинение към автралийските аборигени, които са дошли от космоса. Нека Елма бъде из­винен от тях, че ползва думата "аборигени" със съвсем друго значение, съвпадаща само външно с тяхното етническо наз­вание – б.п.)

          С тези думи не искам да кажа, че ти вършиш преднамерено неща, които са под поетическото ти достойнство. Напротив, искам да те предпазя от прекомерно изхабяване на сили за нещо, което трябва да приключиш почти формално. Когато уче­никът иска да покаже някому погрешките, той не ги изтъква направо, но създава произведение, в което нещата са съвършени. В такова произведение, в та­кова поведение, в такава “пиеска”, където ученикът се проявява като виртуоз, по-бездарните виждат погрешката си, ако перата на гордостта им не са им засенчили разума. Безспорно е, че твоята дипломна работа трябва да бъде непременно откривателска, творческа, приносна, понеже без това твоят дух не може да диша, но и там не хвърляй прекалено много сили, а се отчети пред ръководителите си с подхо­дящата скромност и мяра. Зная, че прекалената фосфорност на ума и магнезият на Духа не могат да не правят фойерверки, обаче ученикът успява да върне експлозията към центъра, превръщайки я в имплозия. В противен случай, той ще стане един светски парвеню, подвизаващ се по симпозиуми и кон­греси и издаващ бестселъри и научни шедьоври. Одобрението на публиката, дори на специалистите, набира висок бал по скáлата на индивидуализацията, ала по скáлата на ученичеството преуспяващият излиза на червено. Оригиналът не може да не бъде оригинал и уникатът – уникат, безусловно; обаче Айнщайн работеше в бюро за патенти, а Спиноза шлифоваше лещи. Ако ти си родена да подпалваш душите със Слово от Извора и да бъдеш лидер на сърца от съзвездията, що ти трябва да кокошкаш с кокошките и да се петляркаш с петлите?... Оставù пернáтите да се перят и влечугите да се влекат, а ти застани на нозете си, виж се в космическата си величина - и поеми на гърдите си деца от своята раса, понеже твоята гръд в Небето е пищна и мля­кото на твоето Слово – крепително!

            - Моля те, благослови ме за изявата...

              (Привежда се в действие.)

              (Елма нарича всеки изпитвач “портиер” в най-унизител­ния смисъл на думата... – б.п)