454.1990.07.11 Чувството за дълг, носът и коленете

Книга 14

11.VІІ.126(1990)г.

София-Изгрев

ЧУВСТВОТО ЗА ДЪЛГ, НОСЪТ И КОЛЕНЕТЕ

ЖЛО / ГЖК

Септември 1982г., Рила. Един от хамалите от Сточна гара и услужлив шерпа на високо духовни създания с висок идеал за физическо целомъдрие. В средата – звездата Хамал (вечната овца...) Виждат се и другите ярки звезди от Овена – Мирах (вляво) и Ениф (горе).

 Здравословното състояние на Г. бележи точно местата, които са свързани с вашия основен проб­лем. Носът и коленете са свързани със Сатурна; и когато те боледуват, това означава процес на ко­рекция на чувството за дълг. Чувството за матери­ален дълг към рода и народа е свято чувство, но то се превръща в непосилно бреме и меч над главата на оня, който има небесна мисия. Чувството за дълг към човешката наука, култура, морал и закони е не­обходимо чувство за всички ония, които са граждани на Земята. За оня, който е гражданин на Царството Божие, всичко туй не е задължително, а напротив, идва ден, когато се изпречва като канал на пътя му.

Оставù тормоза си и за това, ще се отпечата ли или няма да се отпечата по човешки Словото Бо­жие. Оставù мъката си за това, дали ще има или няма да има скоро хора, машини, издателство, които да разпространят Новата култура по Земята. От­кажи се от това чувство за дълг дори и към разпрос­транението на Новото, понеже то не е твоя задача. Изворът трябва да блика, слънцето трябва да грее, птиците трябва да чуруликат, вятърът трябва да вее - и всичкото останало е работа на Господа.

Живей свободно! Люби свободно! Ходи свободно! Почивай свободно! И всичко това ще дойде от само себе си. Самият Аз чакам вече 2000 години да преда­дат Словото Ми в оригинал и - наистина го “преда­ват”… предатели. Още 2000 години ще има да чакам да се явят честни хора, хора на Новата култура, ко­ито да изнесат Словото на Христа без промени и съкращения. Ето, Аз имам търпение, а ти що си да мислиш, че хората са вече узрели да жадуват за Сло­вото, за новия братски живот, като за въздух и слънце? Затова, бъди верен на себе си - остави де­лата на Братството и грижата си за близките и на­рода в ръцете на Милостта, а ти поеми нагоре и вече не се връщай. Остани нависоко - там където цари Любовта; там, където Разпознаването госпо­дарува; там, където нежността и доброто строят дом на Господа. Твоите ще дойдат при тебе, но ти вече не слизай при никого. Ако трябва да слезеш, Аз сам ще те пренеса, Аз сам ще те изпратя, ако пре­ценя лично, че човек, народ или вселена заслужават вниманието на Вечния. В оня миг, в който разбереш, че имаш чувство за дълг само към вътрешния си глас - към това, което желаеш най-много, коленете и но­сът ти ще се оправят моментално.

 Сега вече съм спокоен, понеже една чутка душа - един твой възвишен брат - знае с точност какво най-вече ти е необходимо.

 - За "механизма", който Д.Н. видя в главата на Г.?

 - Това е все същото нещо, видяно през очите на ясновидеца и повлияно от мисълта на мага. Ти дойде в Швейцария, за да се сблъска окончателно чувст­вото ти за дълг към хората с твоя вътрешен глас. Твоят брат от вековете успя да види чувството ти за дълг и да го фокусира по Моя воля, за да може нà­едно, в най-близък срок, да го изхвърлим от тебе за­винаги. Но то при тебе това е тъй упорито, тъй здраво свързано с представата ти за етика и ми­лост, че и до този момент си мислиш как трябва да помогнеш на близките си и да се върнеш в ада на производството, ако се окаже, че издръжките отново увиснат. Признай си, че не пусна молба за напускане само с тази мисъл: да продължиш да се бъхтиш в пъ­къла, ако от нийде не дойде подкрепа. Аз пък ти заб­ранявам да се самоубиваш от сега нататък, понеже смирението ти е проверено отдавна. Ти отиде от­татък всякакви граници! С общи усилия, ние с брат ти отлепяме сивата топка и скоро ти ще дишаш на­пълно свободно.

 Ти знаеш от много отдавна, че сивото е цве­тът на страха, останал дори и у тебе – страх за близките, страх за твоята полезност, страх за де­лата на Братството. Остави всичко “на майната му”, както Бог е оставил всички същества и вселени, които не се интересуват от Него. Този, който се интересува от Господа и е дошъл до мига да се за­душава без Него, той сам ще открие пътя към Сло­вото, сам ще се посвети до последната фибра на Делото и ще открие Баща си, дори и Той да е скрит като последна песъчинка в центъра на всемир от гранит и пясъчник! Господ се разкрива само съот­ветно на силата, с която Го търсите в центъра на такава вселена. Всякакви други кандърми и разпрос­транения са предназначени за духовни недоносчета и негодници на ума и сърцето. Такива, даже и да Ме прочетат от корá до корá, отново ще си надигнат бутилката и отново ще си правят гешефтите. Аз такова “слово” окачам на пирона на тоалетната и само гледам кой за какво го употребява...

 Затова – бъдете верни на себе си - и всичко останало ще ви се придаде!

Коментар от 2009 г. Това осияние се редактира от същия човек, за когото се отнася, точно 19 години откакто е дошло. Доколко през всичките тия години той си е взел поука от казаното по-горе от Елма, може да се съди по десетките и стотици благотворителни отклонения, които допуска, иг­раейки ролята на Бърза помощ и Тимуровската команда... Включително и в момента, вече 68-годишен, пишейки тези редове на компю­търа на братовчед си в дома му, където лежи тежко болен възстар чичо и няма кой друг да се грижи за него с всички екс­три, както при бебетата... И това става за трети път, по­неже първите два пъти чичото си чупи таза и крака при па­дане, а сега има други усложнения и е прикован на легло. Често плаче и моли Господ да си го прибере, но има нужда не само от битови грижи, а и човешко присъствие, душевна нежност, внимание. А след цял ден при него – грижи за една леля, също над 90 години...Така че наистина има неизкореними неща от психи­ката и характера на някои хора, въпреки че общочовешката работа през това време стои и чака. То нещата си имат и антропологически причини: неразвит тил... Проблемите с носа са отпаднали – може някой изпит да е бил взет добре, - но ко­ленете страдат сериозно и двете. Лайтмотив от една година е немият въпрос-недо­умение, макар и под формата на примирена молитва: "Гос­поди, след като се оказва, че страданието и служенето са по-важни от Словото, приемам това с благодарност, но Ти си ни казвал, че на ден се разболяват, полудяват и умират еди колко си хора, до които Словото не е достигнало; а от когото това зависи, си играе на пожарна команда... Вина ли е това, безхрактерност и непослушание – или в дадени периоди наистина служенето и саможертвта са най-важни?..." Шивананда казваше, че служе­нето на един болен една нощ е равно на 200 хиляди пъти про­изнасяне на думичката "ом"... Днес например се наложиха 12 часа дежурство; друг път е по 8-9-10, но памперсите за под­мяна са повече (а често и без памперси...) Дали не трябваше да се откаже това учас­тие? Годишната вибрация е Втора, в нея се изучава раздвое­нието и противоречието, но и примирението и саможертвата, като единствен изход. Но дали  не се изпитва и характерът и изборът на приоритети? Може би трябва да избираме между отговорите чрез галактика NGC 772 в Овена - или ни пишат шестица, или ни казват с деветката.: "Край, приключвай с хамалството и тръгвай сам на море!"... Зависи от гледната точка, както при тия две астрономически снимки:

            И наистина, проблемът е сложен. Или ще се оставим някое доста ячко его да ни товари до издъхване с кошовете си розови илюзии – да бъдем само и единствено негови; или ще си припомним упражнението "късай – хвърляй" и един от най-важните надписи, издълбани в гнайса на Рила: "Пазù свободата на душата си!"...