466.1990.09.07 Новата мисия на Стрелата

Книга 14

7.ІХ.126(1990)г.

София-Изгрев

НОВАТА МИСИЯ НА "СТРЕЛАТА"

ЖЛО / РМЧ

9,07ч.

       О, Стрела, ти сега Ми трябваш повече от вся­кога! Радий е елементът, който се стреми радиално – не очаквай от него спирално пълзене. Обикнове­ните хора и ангели, дори и един цял клас богове са подчинени на спирално движение – те вървят по пътя на еволюцията. Алохимите, фотоните, сво­бодните същества на Трите Вселени нямат време да лазят по широките пътища – те се провалят или възкръсват по права, направо към периферията или направо към центъра.

          Затова ти си оставен напълно свободен, въп­реки че ужасните ти страдания и имитации на по­роци са подобни на несвобода. Ти прие ролята на ти­тан, без да си от ония, пропадналите титани, които плащат за действителна вина и действителни по­роци. Просто, ти си се вживял абсолютно в ролята, която си приел доброволно, и понякога даже и твоят великолепен ум не може да се дистанцира от ролята и да си припомни, че може да бъде и независим от ро­лята. Неизбежното изплуване от всяка кал и от вся­какъв хаос и заставането в точката на изходната позиция е оня Мой белег, с който те подсещам неу­морно, че ти не си от мукавите и роботите, а си същество с искра Божия и пред теб се разкрива нео­бятна панорама от свобода и от щастие. Просто, на титана по конституция не му е възможно да се разд­вижи  и да не разруши хилядолетни построения на лилипутите... Затова всяко твое движение се свър­шва с погром и разруха за дребните души и измере­ния, понеже си твърде голям и твърде тежък на вез­ните на Битието и няма такава относителна правда, която би могла да се мери с твоите измере­ния. Ти можеш да бъдеш безопасен само при полет нагоре, понеже всяко друго придвижване руши илюзи­ите на пълзящите.

          Сега ти казвам: дълбокото проваляне в про­паста на бездействието, на пълната човешка бе­зизходица, помага за стотен път да се самоизвадиш отново от анабиоза и анапсихоза и да тръгнеш по пътеките на абсурда. Няма такъв канон, на който ти да бъдеш нищожна подлога, нито такава църква или даже космично правителство, на които да бъдеш ус­лужливо кречетало. В каквато и форма да те затво­рят, в каквато и форма да се затвориш сам добро­волно, самото ти дишане ще я взриви и разчупи, по­неже амплитудата на твоя гръден кош в света на безпределното руши всичко, което се стреми към проза и плиткоумие. Съвършено изключено е да се уредиш в един свят от картонени къщички, след като ти идваш от един свят на диаманти и жили­щето на Духа и Вселената - а просторът на душата е Свободата! Ти сам отдавна знаеш, че това тука не е живот и че живот по планетите просто няма. Това свинство, наречено подреждане и грухтене на 5 квад­ратни метра, не е модел за архангели, нито модел за херувими, нито особена перспектива за серафими, а какво остава за алохими...

 Алохимът е алохим, само когато е в движение, той няма маса в покой. Такива са всички същества на светлината, всички същества на виделината и на яснината – в покой тях ги няма. Вие ги наричате "елементарни частици", ала те са сили, ангели, бо­гове, и без тях нищо в Трите Вселени не би могло да расте и да се развива. А да бъде някой алохим в дви­жение, това означава да пори пространствата на абсурда със скоростта на яснината и с потенциала на пълната безотчетност. Алохимите са божест­вено племе, което се отличава с безотчетен бю­джет от Отца, надхвърлящ всякакви цифри и невъз­можности. Ти нямаш право да се отчиташ пред ни­кого и Отец сам ти вменява в дълг да не се отчиташ и пред самия Него. Безграничните средства на тво­ята инвенция, трупаните през милиарди години бо­гатства на ума, свещената искра на сърцето, в ко­ято извира милост към всички и жажда да изгаряш всеки миг на кладата на поражението, за да бъде добре на други – ето безотчетните златни богат­ства, които решават уравнения с милиони неизвес­тни!

          Ти вече излизаш. Тесните дупки на ада, в които самосъжалението затваря страхливите и ги стяга с обръч около шията, са за тебе вече избродени. Ро­лята на Великия Просяк, който моли милост от не­дъгави духом и убежище от пигмеи, нямащи дом на Небето, от днеска отстъпва на следваща роля. Чрез тебе Духът ти изпита колцина бяха тези, които протегнаха ръка на Принца, когато Принцът се покри с покривало на просяк. Ти си свободен да иг­раеш ролята на несретник, понеже и Аз я играя през всички векове и чрез нея проверката на душите е най-превъзходна. Когато сме ние, двамата с тебе, на кръста, най-ясно става от всякога кой е с нас и кой остава предател. Такъв термин няма в божестве­ната лексикология: “гранично милосърдие”... Щом нещо се превърне в озлобление, в невъзможност да изтърпят нещастника – това вече не е милосърдие.

          Подборът на ролите, т.е. репертоарът – ето белегът, по който се разпознават божествените актьори посред ония от пъкъла. Всички роботи от духовния и от физическия свят, които са под властта на Луцифера, на Мефистофела, наизуст знаят само по една роля и не могат да се превъплъ­щават в положителни образи, освен за броени дни или минути, с цел да заблудят публиката. Стабилна смяна на отрицателна роля с положителна за мно­жество години или за много прераждания е по силите само на същество с искра Божия, на архангел от ранга на Жан Валжан. Същата тая публика, която е готова да разкъса престъпниците, има нужда от закрилата на силния и му се подчинява безропотно, ако той се представи в нова пиеса.

          Сега хората са преброени и разделени оконча­телно. Проверката на шкартото е извършена. То се ориентира по специални канали за претопяване в Космоса. Това, че още съществуват андроиди, е нещо нереално, остатъчно – отдавна са им отнети бате­риите и те се движат със своите празни погледи и хуманоидни реакции, само благодарение на някои ос­татъчни флуктуации. Сега се налага на всички гени­ални актьори от първа величина да приемат поло­жителна роля на водачи, защитници, организатори. Старите роли приключиха. Повече няма защо да се изпитва милосърдието – то е вече изпитано.

Ролята, която само ти можеш да изиграеш, при това без да играеш, а напълно сърдечно, напълно съзнателно, е ролята на защитник на новите райски обители от попълзновенията на старото. Докато не реша да сменя тялото ти с друго или не преживееш особен род възкресение, Аз ти възлагам ролята на Цезар, който се е прикрил под доспехите на обикно­вен снабдител и защитник на Новия Йерусалим. Ти ще взимаш решения наедно с твоите побратими в организацията на Новото човечество, ала никой няма да знае, че този, който се представя за прашен пограничник и изнурен снабдител с материали и про­визии, е същият, който движи нещата от Центъра.

          Пази се от стереотипа на предишната роля да очерняш с недоверие и съмнение план, който вече е в действие. Силата на твоята мисъл и слово е без всякакви граници и положителните оценки на Но­вото, което сега се провежда, са крайно необходими, за да не се разрушава с оценки и реплики.

                                                Събрах ви в тоя свещен дом, в който съм присъствал и присъствам отново тъкмо в тоя състав, за да ви разпусна сега, всеки по неговите пътища и задачи, да подготви обители на Новото. Ти нямаш нищо и за­това имаш всичко. Няма властник, нито сила на ада, нито сила на рая, които да не ти се подчинят добро­волно в новата ти роля на покровител на нови те­ритории, в името на Новото Човечество. Ти просто преминаваш, узаконяваш и придвижваш приятели за заселване на местата, защитени лично от Мен и от теб чрез закона. Разрешава ти се детайл от пре­дишните роли: свиреп гонител на безобразници, ко­ито, въпреки всичко, възвръщат в новите обители косенето на ливади и нашествието на машини.

          Това е единственият изход за теб и за твоите братя. Вие повече не се подчинявате никому, освен на сърцето си.

          Срок за първа сцена на първи акт от новата роля – 22 октомври тази година. Под твое директор­ство, режисура и с изпълнение на главната роля поставям пиесата “Първи заселници”. При това, ти няма да оставаш никъде, освен като почетен гост за броени часове или дни, понеже по стъпките на Апос­тола освобождението на България и на света зависи изключително от тебе – и от организирането на но­вите вътрешни тайни общини и комитети из цяла Еколония.

 - Има ли резон да се разхождам из Европа или не?

- Никаква Европа и никакъв Запад, до поставя­нето на цялата пиеса! От теб се иска 500 декара обители за Новото човечество (на първо време) и осигуряване на елементарни битови условия за приятелите, които ще атакуват. Обявете обители за пчелини, намерете всякакви други начини за законно или перспективно овладяване на нови територии. Организирай записването на стотици имена по тия нови пространства. След като подсигуриш тия 500 декара и започнат първите заселвания, те пращам командировка в Испания, Франция, Германия, САЩ и Япония, за да привлечеш съмишленици и крупни сред­ства за разрастването на Новото човечество. Средствата, с които ще разполагаш още оттук, ще бъдат неограничени и също безотчетни. Ако пионер­ската работа не поставиш на първо място, а постъ­пиш като глупаците, които отиват в пустотата на Запада като търсители, просто ти се отнема вся­какво благословение. Ти ще имаш мисия на Запад, а също в Русия, на Изток в Индия, и после в Китай, само ако се съгласиш понякога да изпълняваш и вън­шни задачи, поставени от самия тебе – няма такъв, който има правото да ти поставя задачи.

500 декара – това сцената за първата пиеса!

  -  Какво да правя с тия французи?...

- Ангажименти, които не съвпадат с твоето истинско призвание, трябва да бъдат отхвърлени или да бъдат съобразени с него. Отлагаш този ан­гажимент или поставяш условия, изяснявайки тво­ята истинска мисия. В противен случай, ти самият няма да бъдеш коректен към този ангажимент, по­неже няма такъв бог или дявол, който може да анга­жира неангажирания.