468.1990.09.08 Божественото майчинство

Книга 14

8.ІХ.126(1990)г.

София-Изгрев

БОЖЕСТВЕНОТО МАЙЧИНСТВО

Тест за наличие на душа

(виж коментара накрая)

10,55ч.

          Нощта преди духовното раждане, тази приятелка, която е назована от Елма “духовна майка”, сънува сън, в който вижда бъ­дещето на "новороденото" – нейната обична приятелка, - като невеста на този, когото Елма сочи за "духовен баща". Въпреки любовта си към този приятел, тя не се смущава от съня си - за нея той е пророчески и предвещава много важно събитие. На другия ден, рано призори, се осъществява самото духовното но­вораждане, което е нещо изумително! Приятелката моли Елма за тълкуване на съня й по-подробно – на сутринта след новоражда­нето.

          - Съществото Авелун-и-Авеста е невеста, но не­веста Христова. Ти видя Христовата проекция в един ваш приятел и затова помисли, че Е. е невеста на този приятел, но тя е невеста само на Христос и на Христовото начало във всички Христови проекции. А че ти е дъщеря от тази нощ, когато я родихте, е факт - и сега е необходимо особено внимание към “но­вороденото”. Започва периода на духовно кърмене! Приемаш ли? В противен случай, ще намеря кърмачка, която си знае добре работата.

          Периодът на духовно кърмене е различен. Поня­кога е няколко години, ала може да се съкрати на сед­мица, даже дни, ако се спазват законите на божественото майчинство.

             -  Насоки за духовното кърмене?

          - То е много трудно и затова те питам приемаш ли. Ако има остатък от лични чувства, по-силни от космичните чувства и от лични желания, смилащи во­лята Божия, мога веднага да включа друга кърмачка, ко­ято се е посветила на Бога изцяло.

          Аз съм ви говорил вече за периода на бременността и кърменето на всички райски планети. При пра­вилно решаване на проблема за отсъствието на ба­щата по време на тия две тайнства, за да скита по земните и небесните райове без съпругата си и да изп­раща оттам асуин, периодът на кърмене може да се съкрати много и периодът на щастливото съжителс­тво в един дом след това да се увеличи също значи­телно. Това се “нечовешки” изисквания, поради което óвреме поставям въпроса “приемаш ли” - и приема ли го новородената.

          Сега обсъдете този проблем с нея и ми дайте бърз отговор. Ако не приемате, това няма да е вина, но ще се наложи една жертва, без която не може. Желани­ето за общ живот на обща, тясна територия, и то преди периода на носенето по небесните ветрове, се заплаща по-тежко, но онзи, който ви обича, е готов да поеме последствията. Каква обаче би била обичта му, ако не би пожертвал здраве и нещо още по-скъпо, за да бъде около вас, по закона на обикновените хора?...

            - Това значи ли, че духовната майка и новороденото трябва да живеят заедно в един дом?

          - Духовното кърмене се осъществява на малка територия, понеже духовното мляко се прелива от майката на детето само при много близък контакт. Територията няма значение, но все пак е желателно, както при бременната и кърмещата, уединение и под­бор на аурите, с които общувате. В някои божествени школи или семейства, раждането на една душа за Бога е познато от най-дълбока древност. Божествена женитба на Небето представлява единение между две души, които имат еднаква представа за Лю­бовта, Истината и Доброто. Когато тия представи са различни, никакъв брак не е възможен, тъй като от самото начало се стига до постоянни спорове, разяс­нения, осъждания и даже кавги и побоища. Тази картина съм я изяснил най-подробно на Сведенборга, комуто по­казах Небето и ада и всички небесни и адски общества. Там още изясних за голямото учудване на някои ангели, когато виждат как някоя адска двойка продължава с де­сетилетия своето брачно съжителство, въпреки ужас­ните драми и борби помежду им. Аз обясних, че такава двойка не се разделя (или даже и когато се разделят замалко, те пак се събират), понеже основната наслада на адските духове е да живеят в лъжа и насилие и пос­тоянно да търсят своята правда и да укоряват ближ­ния. Взаимното нараняване в адската женитба и съжи­телство е особен източник на наслаждение, който е необходим на тези нещастници, както на ангелите, намиращи се в божествен брак, е необходимо взаимно съгласие. Ето защо адските женитби по правило са же­нитби на същества от различни адски йерархии, до­като божествените женитби се извършват изключи­телно между същества от едно и също ангелско об­щество. Тъй като разбирането за Любовта, Истината и Доброто във всяко отделно ангелско общество е раз­лично, то и същества от две различни ангелски об­щества никога не могат да бъдат в състояние на бо­жествена женитба, защото истината за единия няма да бъде истина за другия; представите за Любовта ще се разминават постоянно; а когато единият иска да направи добро някъде, другият ще го укорява, че това не е добро.

          В божествената брачна двойка основното блаженство е жаждата да се съгласяваш с всичко, което твърди и върши ближният, и щастието да обичаш всичко и всички, които той обича и люби. Това най-вър­ховното щастие и блаженство на ангелите, които се намират в състояние на божествен брак и които, съ­щевременно, изпитват всички останали наслади и бла­женства на брачната любов. Именно това се нарича "пълно сливане с Бога" и е известно като най-високата форма на служене на Бога. Дотук всичко ви е известно от съчиненията на Сведенборг.

          Известно ви е също и какво значи раждането на дете от една такава ангелска двойка, намираща се в състояние на божествена женитба. Това значи раждане на една душа за Бога. Когато два ангела от различни полярности се обикнат божествено, те привличат една трета душа от човешкия свят и от света на ду­ховете и раждат тази душа в най-вътрешното небе, за което Сведенборг говори. Това най-вътрешно небе, къ­дето най-вътрешните ангели са напълно голи, защото живеят в състояние на най-пълна невинност, е именно божественият свят, за който Аз ви говоря вече от толкова време. Но състоянието на невинност там няма нищо общо с понятията "невинност", "девстве­ност" и "целомъдрие" в адските църкви и учения и тех­ните крепости в човешките и ангелските светове.

          Това, за което Сведенборг не писа, е какво предс­тавлява бременността и кърменето на божествената майка, заченала една душа за Бога в божествения свят. Всичко, което важи за майката на Земята, важи и за небесната майка, макар и тълкованията да са различни и истините, съответни на земните форми и функции, да са нещо съвсем различно, на пръв поглед, за вас.

          Да си заченал една душа за Бога, означава в една душа да сте посадили с любимия мисълта за Божестве­ното, т.е. че духовното и природното са едно цяло и между тях не трябва да има никакво стълкновение. Ко­гато вашето мощно божествено сливане с онзи, с ко­гото се намирате в състояние на брачна любов на не­бето, попадне в някоя зряща душа, която вече премного е страдала, в нея се появява първата божествена ми­съл – мисълта за единството на съзнанието; първият лъч на божествената Мъдрост – мъдростта, че При­родата е божествена и че Бог се проявява в Природата. Тогава се извършва нещо изумително: тази душа за­почва да свети в пространството и Бог я забелязва, защото тя е вече оплодена. Тя се е отърсила от лъ­жите на духовете и на някои ангели, че природата трябва да се подтиска и че дяволът бил вложил "грях" в природата, както и от ценностите на ада, с които се ограждат плътските хора, в стремежа си към земно уреждане и щастие.

Ако в периода на носенето божествената майка е успяла да внуши на плода в утробата си, че не трябва да разчита на никого, освен на Бога в себе си, то помя­тането се счита за невъзможно и надеждата да се стигне до новораждане е огромна. Ако в навечерието на раждането и непосредствено след това божествената майка не е допуснала и най-микроскопичния спазъм в сърцето си от безпокойство за утрешния ден, то раж­дането се счита за сполучливо и новороденият няма да има никакви поражения от носене на плода в нетрезво състоя­ние. Заченати и носени в нетрезво състояние се счи­тат всички ония нещастни души, чиито родители са допуснали бича на насилието върху ближния, отнема­нето на чужда свобода и пиянството, наречено "разчи­тане на някого". Дори и в духовния свят, от такова ал­кохолно зачеване и криминална бременност се раждат недъгави духове, които са, фактически, изроди и се от­личават с погубен вътрешен мир и постоянно безпо­койство за утрешния ден и външните условия.

          Ето защо, първото нещо, което изпитва новоро­деният от една божествена майка, от един божествен баща, от любовта на една божествена двойка, е нуж­дата да се прилепи до гърдата на майката. Млякото, което роденият за Бога жадува и без което не би могъл да живее и диша в атмосферата на най-вътрешното небе (земята и небето на божествения свят) няма име, изразимо с вашите звуци, и може да се опише като Мир, изтичащ от душата на майката, и Блаженство, нес­мущавано от никакви лични чувства и колизии.

          Кърменето в божествения свят не е абстрактен процес, а безгранично, неизразимо красиво изливане на безметежност и щастие, дори и когато вселената рухва и Брама сменя полярностите й, без надежда за някакво лично спасение! Ако двойнороде­ният, както наричат роденият два пъти далече на Из­ток, получи незабавно и продължи на получава това всемирно успокоение от гръдта на своята майка, той започва да наддава и при него никога няма да се поя­вят духовните колики, които имат същия произход, както и при бебетата на простосмъртните майки – адското чувство на изоставеност. Вие може да нари­чате това чувство “човешко”, ала то е най-силното оръжие на пъкъла, най-мощната хипноза на сянката на Пралайя, която държи в несвяст все още милиарди чо­вешки души и сърца и ги кара да се самоубиват психи­чески.

Безметежност! Колко проста и колко велика симфония на пробудената човешка душа, която може да е стегната от всички калъпи на ада, проглушена от всички острия на жлъчта и егоизма, но никога не за­губва тази своя велика опора – опората на упованието в Безграничния! Величието да не очакваш разрешение, съвършенството да не жадуваш сигурност, милостта да не трепериш за продължение, абсурдът да си сам с Вселената и да преливаш от радост и щастие, когато са те разглобили на елементарните ти частици и от­никъде няма и помен от лъч на надежда - точно за този миг в пътя на човешката душа се казва, че това е ми­гът, когато тя е най-близо до Бога. Но понеже във всички останали мигове вие имате повече или по-малко зрими “надежди” и, следователно, зрими за вас обекти на "сигурност", то и във всичките тия останали мигове вие сте по-близо до тези обекти, отколкото до същи­ната на Бога.

А същината на Бога е неочакване!

А същината на Бога е даване!

*

            Коментар от 2009 г. към илюстрацията и началото и осиянието:

Тръпка, харесване, разчитане, съображения – това е водещо при смъртните хора, които имат само физическо, астрално и мен­тално тяло. Затова, когато се преродят, кармата разменя ро­лите им, за да видят какво значи страдание и нещастие, какво значи умиране от глад и жажда, изгаряне от жестока самота. Хората с душа имат съвсем други мотиви, съвсем друго щастие. Затова видът им на старини и в другите животи е съвсем раз­личен от този на обикновените хора. Те не знаят, че един ден Небето ще им даде и лично щастие, и то над всичките им очак­вания и представи. Всъщност, най-напредналите не го й очакват - не вършат добро, за да проработи законът... Те просто не мо­гат да престанат да живеят за достойните и лишените. Имат усет за хората с монада и живеят именно за тях и с тях, а не с простосмъртни, освен за малко и по волята Божия.