469.1990.09.13 Адските гънки на съвършенството

Книга 14

13.ІХ.126(1990)г.

София-Изгрев

АДСКИТЕ ГЪНКИ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО

ЖЛО / ТБЕ

11,00-13,30ч.

       Детонатор от трета величина в съзвездието Пегас. Световните детонатори са сравнително малко в една галактика. Това са светове, крайно чув­ствителни към абсолютната красота, когато тя се появи някъде във Всемира.

          Детонацията на Артáн, звездата на Т., е от ІІІ величина, понеже откликва само на красота, която е преминала през съвършенството. Природната абсо­лютна красота не е преминала през съвършенст­вото, понеже е естествена – създадена от природни йерархии.

          Абсолютната красота, отлята по законите на духовния свят и преминала през сърцето на гения, се отличава с грамадна концентрация на асуин – прера­ботена натура в горнилото на субекта. Субектът предава на натурата безсмъртна прелест, въпреки че хубостта на природата, сама по себе си, е неизра­зима. Една сърна или една фантастична риба са ше­дьоври на природната красота, но те съдържат само модела на абсолютната красота, който трябва да се доразвие и одухотвори от художника.

          По модела на кошутата, на антилопата, на газе­лата или на рибите-"сури" (с горна устна над дол­ната – имат се предвид духовете-сури от “Махабхарата” – б.п.), геният на човешкия дух сътворява човешки, ан­гелски лица, които се отличават невъобразимо, но са в рамките на божественото единство.

          При тази детонация от ІІІ величина, значи, ду­хът на вашата приятелка откликва само на одухот­вореното великолепие, не на природното. Тя е едéн – ангел от атмичния свят, произхождащ от Дъгите Небесни.

          Всички тия върховни ангели от женска поляр­ност и мировете на Духа са в най-различни степени Детонатори на Съвършената Прекрасност. Точно казано, те са свити в първото измерение спектри, които очакват импулс отнякъде, за да се разгърнат в цветни спирали от съзвездия. Пространството е велико, то дава вместилище на всякакви бъдещи раз­первания на „Космическия Фазан” и „Райската Птица”– оня необозрим Дух на пъстротата, от който све­товете получават премала, когато бликне във Все­лената.

          Най-първите, който откликват незабавно на аб­солютната духовна красота, където и да изскочи тя сред световете на Атма, са именно ангелите еден. Един от тях е Ноéн, отговарящ за мъжката полярност в дъгата Артан. Артан не е звезда във физическото поле – тя е атмична. Образно описано, тя е звезда от дъги, спирално излизащи от един център, който постоянно мени положението си вътре в звездата и вън от нея. Тези дъги са необик­новени – нямат нищо общо с познатия ви спектър, понеже са с 80 до 500 октави над видимия за вас светлинен обхват. Същевременно, те са най-живи същества-дъги, прекъсващи своето съществуване на прага на шестото измерение, но бликащи отново навсякъде в Битието, където някое сърце е разпоз­нало абсолютната, съвършената духовна прекрас­ност.

          Това са дъги от аромат, симфонии, суперфонии и усети със същата тая неизмеримо по-богата па­литра от вашата, с която се отличава и цветният й спектър.

          Дъгата Ноен – архиеденът “Таня” - е родоначал­ник на повече от 700 по-долни едена-дъги в шестото измерение. С преценката си за абсолютната хармо­ния, красота и мяра в света на съвършенството, Ноен не познава компромиси – не го корете за него­вата безапелационност, категоричност. Компромиси ангелите еден не познават. Ако ангел-еден направи компромис в усещането си за абсолютна красота, световете се изкривяват и потръпват от предусе­щане за катаклизъм.

 Целта на всички движения, на всички стремежи и действия във в Всемира, е постигането на Съвър­шеното Единение – съвършеното единство между Праматерията и Прадуха. Праматерията е програ­мирана от Прадуха да се разтяга и деформира по всички посоки на свободната воля и сами те да изпи­тат себе си. Свободата на волята предполага отклонение от моделите на абсолютната красота и хармония, за да изпитат съществата неизбежната болка от дисхармонията, която сътворяват, и да се възвърнат в лоното на Абсолюта.

          Всички деформации в поведението, в мислите, в културата и изкуството на човешката цивилизация, които са въплътени ангелски йерархии, принуждават съответните творци на деформации да се въплъ­тят във формите, които са сътворили. Така един Пикасо или един Шьонберг, сатириците на всички ве­кове и всички карикатуристи, модернисти, абстрак­ционисти, които не са създали положителни образи в достатъчно количество и с достатъчна сила, за да унищожат своите предишни изчадия, са принудени да се въплътят в своите отрицателни творения, макар и да са само тяхна фантастична рожба. Търкането, ужасните страдания, които изпитват духовете на такива творци, докато са вързани вътре в собстве­ните си адски мисъл-форми, са нещо неописуемо. А духовете “еден” произнасят неумолими присъди над всичко, което е отклонение от романтическата кра­сота и съвършенство.

          Като се говори за романтизъм и идеализъм на фòрмата, Ноен не възприема това като бъдеще, а като вечно настояще,което съществува, и което трябва да се отразява и сътворява. Така Ноен съдейства на Атма да отбира само съществата, ко­ито са преминали към безсмъртния свят и са отх­върлили бренните си обвивки от астрална и нисша субстанция. Праматерията, която е разтег­лива по измеренията на грозотата и прозаическия реализъм, се отхвърлят категорично от филтрите на едените и се приема само оная Праматерия, ко­ято се е върнала девствена в невинните прегръдки на Прадуха.

          Такава е ролята на едените и такъв е животът на ангелите-дъги от света Артан – звезда от III де­тонация от съзвездието Пегас. Затова не се сър­дете на Артан, когато ви засича с незабавна реак­ция, ако усети вашето отклонение от абсолютната стойност на Прадуха – стойността на съвършената красота и безсмъртие. Съществата едени са спо­собни да последват покорно всяко създание, което е носител на тази абсолютна стойност. Съществата едени са безгранично нежни, предани и омаяни от та­кова съвършентво, поради което не ги спирайте да ви следват неотстъпно по световете, когато са ви открили. Когато вашето слънце нейде в просторите - сърцето ви - е попаднало на следа от абсолютно съвършенство, то и звездите от III съвършена вели­чина се откликват незабавно на епохата, която съз­давате по законите на тази тайнствена седмоиз­мерна трета детонация. Шестмерни са само явле­нията на абсолютната красота, а 7-мерна е способ­ността на самотния да се възпламени от нея. Дето­нирайки, избухвайки от полето на първо измерение, слънце от типа на Артан се превръща от абстрак­тна спектрална точка в цяла вселена от спирални багри и сияния, в която се раждат плеяди от нови същества. Тези същества са душите от Новата, Шестата раса, които сега очакват да се родят и във вашата зона, а рядко срещат родители с оплоди­телната сила на Ноен – ангелът на пиянството от съвършенство.

          Същевременно, Ноен си има и своите почивки от съвършенство, когато хлътва в гънките на Сед­мото измерение, от които вее мирис на нощ. Всяко измерение си има особени гънки, които го свързват с хаоса, за да докаже на екстремистите от всички светове, че супервселената няма тотална власт в Битието и че над Правилната Реакция се простира един неотразим нов свят, в който само Неправил­ната Реакция или Сдържаната Реакция може да са белег на пълна Божественост.

          Правилната Реакция - по законите на духовното съвършенство и духовния пиетет - непременно поддържа конструкцията на духовните светове, ала тя е конструкция, изключ­ваща алгоритмите на Милостта и Абсурда в името на Христа, понякога да не реагираме отрицателно, когато се докоснем до сенките на Битието и не­мощта на безобразното. Лъхът на Абсурда изисква понякога да останем напълно безмълвни – да не пос­ледва и помен от реакция, от отрицателен поглед, от надменно кимване или помръдване на рамото, ко­гато пред нас прекрасното е още в пелени или не из­дава произхода си, както Грозното Патенце. Тъкмо поради това духовните ангели, дори и от най-вър­ховния свят – атмичния – периодично стават жер­тви на духовни тресения, които поклащат устоите на супервселената и принуждават укрепилите се в своята категоричност и бързина на реакцията да се въргалят безпомощно по повърхността на съвър­шенството, докато изпаднат в някоя от гънките на духовната сфера. Там те се чувстват уморени от мрака на хаоса, и в пълна безпомощност преживяват своята драма трагично, понеже водите на хаоса имат своите дълбоки и черни въртопи. Оттам се протягат ноктите на всички оскърбени от техните остри и безмилостно точни анализи. Жертвите им събличат не само одежди, но и кожи, оголвайки даже върховни архати до скелета, до самата монада, за да получи горделивият импулса на начална божестве­ност, на примирение и толерантност пред несъвър­шенството. В тези тесни пропасти, каньони на сян­ката Божия, духовните същества се учат на мило­сърдие и се отучват от надменност и бързи реакции. В тези блата и вонящи отходи на дъното, те затъ­ват до шията в омразните пáри и тиня на точно тия естетически и житейски миязми, които са отричали. Тогава самите те изглеждат жалки в очите на сво­ите събратя, на които им е още лесно да порят пространствата на яснотата и да се плъзгат по по­върхността на оценката – на ония събратя, които още не са хлътнали ненадейно в гънката на своята непълноценност и още не са страдали. Със силата, с която архангелът, алохимът или херувимът е бил способен на ехидния присмех, сега той самият се проваля на дъното на своето високомерие, за да от­бележи болката на бездарния и ужаса на измамения - на всички ония, които нямат сили да излязат отгоре, понеже са потъпквани от блестящите, твърди пети на иронията…

          Процепите на съвършените бития или тех­ните гънки към ада са необходимото училище за претопяване на духовната грубост. Когато излезе обратно от такова училище, изтерзаният дух на твореца и съдника се отучва завинаги да се изказва мигновено или да реагира като барут при дóсега с несъвършенството. Това не означава, че той губи усет за “реалиите” на Битието, но означава, че той се възнася в нови реалии – или в тия реалии, които са вечни, напълно безсмъртни и божествени.

          И така, духът на Ноен, преминал през множес­тво бойни кръщения, за които ще ви говоря в след­ващите контакти, е дошъл на тази планета за един последен подвиг – последно изпитание. Последният подвиг е свалянето на стотици и хиляди образи на съвършената красота от полето Артан – звезда от Трета Детонация в областта на Пегас, които да за­живеят в платната и душите на Новата култура. Още едно, последно изпитание – достигането на съ­вършена прекрасност и в отношенията, при които плебейството на духа – незабавната остра реакция - ще се трансформира завинаги в надфизическо злато - в благородството на духа, което е сляпо за недостатъците и посреща вълните на низкото с не­изменна добродушна усмивка – без капка ирония.

          АСТРАН, АРТАН, АРТЕМОЛИУС !

          Глъбините на невинността да благословят из­терзания дух с незамираща благост!

          До четири седмици от този ден, очаквай пратка лично от Мене.

 Веднага след това послание, Т. изпуска едно луксозно огледалце, което се пропуква, образувайки знак, подобен на голяма буква “А”, а на острия й връх са изписани два малки ка­тета така, че върхът на буквата прилича на върха на стрела, а лявата страна на буквата представлява ченгелче. Елма обяснява:

          Индивидуализмът преминава в индивидуализация, а печатното “А” става на ръкописно – готовност за колективно участие, толерантност и социалност.

Подарък, нарисуван на 8 март 1995 г. от тази, до която е горното лично послание от Елма. Тя е от Русия. До нея е и новогодишна картичка №1 от осиянието "Новогодишни картички" (26.12.1984). Жълтото тук, в оригинала е златно. На гърба е написала сърдечни думи по случай рождения ден на един приятел, пожелавайки му "здраве, щастие, нежност и любов; и – най-главното – да не спира песента на твоята лира"...