485.1990.11.27 Бог обича да Си противоречи

Книга 15

27.ХI.126(1990)г.

София - Изгрев

БОГ ОБИЧА ДА СИ ПРОТИВОРЕЧИ

                     Сапьорът на Бога не мисли за кацата с мед...

17,55 ч.

 О, прости му, сестро, той няма никаква вина!

          Аз поемам на силния Cи гръб противоречия, много по-грандиозни от това, което ви сломява. Помнете, че Бог обича да противоречи на самия Себе Си или на изминалия момент, само и само някое съ­щество да не пострада. И ако преди бях казал, че той обещава от самия себе си, а после казах, че Аз спи­рам гласа Си през тази тръба, в туй няма никакво противоречие, понеже самият Аз съм навсякъде и разлика между Мен и Моите части няма.

          Казвал съм ви: когато не съм Аз, пак съм Аз. Ко­гато е сам дяволът, сама лъжата, сама най-гроз­ната дезинформация – това съм пак Аз, понеже съм го допуснал! Това са ямите, които поставям пред но­зете на Своите Си, за да съкратят пътя си към Бога с векове и милиардолетия. С ямата от Мен, опит­ността се добива по-бързо и по-безболезнено, откол­кото ямите, поставени от самите вас или от враго­вете ви. Тъй опитният водач учи учениците си на всякакви изненади и ги кара да опипват местността със собствения и мозък, а не на доверие. Кьорчовци и кьопчовци не са Ми нужни в пътя през джунглата, та по-добре е сам да си ги пообъркам и потренирам, от­колкото боата да им се изпречи насреща, когато блеят някой псалм или молитва, напълно доверени на Мен...

          Пълното доверяване на Бога има не само поло­жителна осанка, но може да има и... сянка. Сянката на предоверяването, даже и на Мен, е безсъвест­ността, т.е. непоемане на лична отговорност. Тъкмо така, повярвалите в Бога са сатанинските църкви или учения, които дават 100%-на гаранция за истинността на тяхната връзка, погубват и пос­ледния остатък от собствена съвест и мислене, по­неже се оправдават с пунктове и “пунтове” от Све­щените книги... Затова, не се е родил още Оня, който ще се осмели да Ми отнеме правото да бъда треньор, преди да си е сменил нааканите пелени... Тия, които още се нааквате, нямате право да съдите Оня, Който ви е пратил, или да решавате вместо Него кое е противоречие и кое не е противоречие. Противоречията са особен вид поношения, свърз­ващи несвързваеми от невежия светове. През про­тиворечието може да се попадне там, където чрез нищо друго не може да се попадне.

          И сега, като обяснявам противоречията на пос­ледните няколко послания, Аз не търся път отново да приканя доверието ви на Словесната Ми трапеза, понеже не Аз, а вие сте гладните. Ако някой обещае от себе си, че няма да говори, щом нещо не се е из­пълнило в някакъв срок, Аз може да не съм съгласен в началото и да отбележа това в осияние, но после да се съглася с него, отчитайки прекомерния товар на обещалия и давайки почивка от стръмните пътеки на Словото. Така че, хем е от него обещанието, хем не съм съгласен с него, хем е от Мене впоследствие, хем съм съгласен с него... Не само впоследствие, но и в самото начало пак Аз съм го казал, понеже самото желание на частта Ми е било предвидено от Мене и Аз съм решил да поема отговорността върху Себе Си.

          Неизпълнението на обещания въобще или на обещания в посочения срок се дължи не на Мен, а на Онзи, Който е над Мен; или на онзи, който е под Мен. Онзи, Който е над Мен, може би анулира всяка Моя прогноза както и когато Му хрумне, без да дава обяснение дори на Мен. Понеже Аз съм Син и стра­хопочитанието пред Баща Ми не подобава да въз­бужда обяснение. Комуто не се харесва това, нека и не Ме има за Свой Учител – учители много по света. Затова пък от това неизпълнение следват две малки придобивки, които са немислими при всички учители или лъжеучители, напълно уверени в себе си. Първата е съмнението – съмнението в Бога извън себе си, за да потърсите Бога в себе си. За това съм ви говорил неведнъж.

          По този начин Аз имам малка, но страхотна ар­мия от Мои хора, които не престават да се бият когато Аз млъкна или когато им казвам обратното - т.е. хора-богове, а не хора-палячовци! Който не иска да бъде палячо от някой куклен теа­тър, трябва да може да се изтръгне от пръчките, които го движат, и да проходи сам. –“Ама туй бил сам Христос, който ме движи!...” – Даже и да е така, Хрис­тос не обича палячовци. Той няма да уважава Себе Си, ако е спомогнал творенията на Отца Му да ста­нат Негови роби-машини, а не Негови братя. Хрис­тос е най-щастлив, когато види побратими, а не слуги на Царството Божие.

          Ако прогнозата при Б. не се осъществи, то е за­щото той не искаше да се осъществи. Да признаеш Истината за себе си – това е най-големият подвиг. Аз не го съдя, но казвам: приятелката му се отметна от него, защото той самият се отметна от нея вътре в сърцето си, предварително.

Прогнозите, повтарям, са пожелания, които стават навреме и точно, само ако човек постъпи идеално. Всяка Моя точна прогноза е само матема­тичеки модел на събитието при оптимални условия. Във всички случаи, когато Моите прогнози се осъ­ществяват - а при вас те са подавляещото болшинс­тво, понеже сред вас има и Мои, вие сте реагирали по най-добрия начин – затова не спъвате прогнозата.

          Но когато някой хем иска прогнозата да се из­пълни, хем не иска, понеже бил на особено мнение, той премълчава особеното си мнение - първо пред самия себе си, а после и пред Мен или другите. Осо­беното мнение не винаги е осъзнато - напротив, то обикновено е неосъзнато. Ако Б. искаше наистина да посрещне сродната си душа, готов на всичко, абсо­лютно на всичко, включително на женитба с раждане на деца, той нямаше да чака тя да го търси, а щеше да стои неотлъчно при нея. Това значи Любов: не­възможност да си отидеш! Това значи Любов: оти­ваш си, понеже другият не е още зрял за океана от обич в тебе. Товазначи Любов – не си отиваш, ма­кар че трябва да си отидеш понеже невръстният има нужда от тебе, без да си в една стая с него…

          Аз не си позволих да проведа докрай срещата на Б. с не­говата избрана, понеже той щеше да я про­вали. На сегашното си ниво той си въобразява, че има неща, по-важни от Любовта, и че разбира Учени­ето по-ясно, отколкото Учителя си. Аз знам не един случай, няколко от които напоследък в Москва, ко­гато, твърдо уверени в себе си аскети или техни сродни души увисваха на гредите по таваните, по­неже се бяха озовали в пустиня.

          Така че не Ми отнемайте правото да коригирам прогнозите в последния миг преди да са се изпъл­нили, ако намеря, че това ви спасява. Не Ми отне­майте силата да ви водя през ями, изкопани от Са­мия Мен, за да ви тренирам лично. Серия от обърква­ния предприема и най-простият педагог, ако иска да просветне мозъкът у учениците му, та не Ме изкар­вайте по-прост от най-простите даскали... Серия от противоречия, абсурди и обърквания предприемам всеки път, когато видя, че особено надарени души искат да бъдат верни само на Бога вътре в себе си, а не на Онзи, Който говори чрез побратим. Бог чрез побратима може да говори точно обратното на Бога вътре в сърцето ви - и да е прав и в двата слу­чая. Слушайте сърцето си, дори и да плаче с кървави сълзи, защото да слушате Бога в побратима си, а сърцето ви да леденее, значи да останете скоро без сърце.

Аз не зная какво говорят подредените като ап­текарски шишета учения, но зная само едно: Бог на всеки говори различно - и от това се ражда мирът вътре във вас; Бог от всеки иска да приеме различи­ето у другия - и от това се ражда разбирателст­вото между душите. Бог отколе се надява да срещне две различия, които се търпят и не изискват нищо от другия, та от това, най-после, да се роди нейде Животът.

          Докато не приемете тия три положения, Аз ви­наги ще ви рия ями пред краката, ще ви отнемам на­деждата, ще правя прогнозите невалидни.

          В заключение: който обича най-много себе си, а не Божественото в себе си, той се чувства подобно на куче в каруца. Каруцата на кармата го друса и мята насам-натам, докато му омаломощи ината и своеглавието. Всяко куче има право да скочи от ка­руцата и да хване дългата накъдето му видят очите. Само че навън го чакат вълците и то или ще бъде оглозгано до кости, или трябва да се върне във въл­чата еволюция. Значи, даже и да роптаеш, даже и да ти е неудобно в Божията каруца и всичко в тебе да вика против неравностите на Пътя, по-добре е да останеш в нея, по-добре е и вие да останете в кон­такт с Мене, въпреки ямите на “дезинформацията”, породени от вашето самоупование.

           “Дезинформацията” не е нищо друго, освен сиг­нал за непослушание! “Дезинформацията” не е нищо друго, освен знак за прекалено полушание! Скаче­ният с Господа е готов за откачване във всеки мо­мент, та да се види има ли Го вътре в сърцето му. В откачения от Господа се познава, че има Бог в сър­цето му, ако даже и сред вълците отстоява своя ко­съм на благородно и чисто създание. Скаченият с Господа, ако не смее да се откачи нито за миг и да поеме лична отговорност, напълно верен на Абсурда, на Милостта, Любовта или Чистотата, той, рано или късно, се превръща във вълк вътре в кошарата и изпояжда овцете отвътре!

          От всинца ви се иска онова, което всеки иска по­отделно. Ако някой наложи своя представа на друг, той е вълк и иска да грабне овцата. Ако някой не иска да признае импулс вътре в себе си, различен от вън­шното Слово, той е най-мизерно псе, подвило опашка пред каноните, та дори и тия канони да са послед­ната дума на Господа. Бъдете верни на сърцето си - ако сърце е онова, което не яде другите! Бъдете верни на сърцето си, ако е сърце онова, което не яде себе си! И нямайте страх от нищо и никого, освен от безлюбието. А безлюбие не значи само да не оби­чаш, а и да искаш другите да те обичат. Обичта отвън иде тогава, когато престанеш да я очакваш. Обичта остава при тебе завинаги, когато не я от­ритнеш, след като си престанал да я очакваш. За­щото злото и инатът в човека, животното в него, личната амбиция на гордостта и тщеславието от­ритват любовта, ако не дойде когато те искат. Така Господ си играе на мач с искащите...

          Формулата “или всичко или нищо” произлиза ма­тематически от самия център на пъкъла, нарича се "перфекционализъм" или "свръхегоизъм" и не дава възможност на живота да покълне в никаква форма. Високият идеал няма нищо общо с тази формула! Ви­сокият идеал се постига на степени, на твърде малки степени, и Божественото се разпознава по това, че е доволно от най-малкото. Всичко останало е уста на ламя, била тя пъклена, ангелска или илу­химска. Ако претендирате за многото – дайте мно­гото, не искайте многото!

Всеки един от вас трябва да знае, че е виновен, че в тоя свят вие сте дошли с присъди до един и че доживявате доживотен концлагер. Да ламтите за лично щастие, и то с устата на ламя, когато пред вас са пияниците със шмайзерите, е най-малкото абсолютна слепота за положението ви. Вие сте на фронта - тук щастие няма, не е възможно и скоро няма да бъде възможно. Който иска да дезертира, майната му. На Мен Ми трябват Трима, не 10 000. На Мен Ми трябват двама, не трима. На Мен Ми трябва един, не двама! Един, но истински! Един, който не циври, който е стиснал зъби и прокарва тунел под мрежата. Вътре в това заграждение, в този клозет, дето плувате, само да се отворите устата, за да кажете “искам” – знаете с какво ще се напълнят?... Е, ако пък искате малко ракия и малко топло посред ада, можете и да въртите флирт с някого от паза­чите, с презрените фукльовци, които заемат висо­ките места в света. Те ще ви турят на коленете си и ще ви приказват с речник от осем думи, пък дори и да са 80 000…

          Речникът на Отца Ми е малко по-голям… Рабо­тата е в това, че тия пияници и убийци са усвоили фасадата на таланта и подобието на интелекта, за какъвто приемат иронията, съмнението и спора. Същевременно получават заплата от ония, които държат карабините и които не разрешават на ум­ните опоненти да излязат от ямите. По тоя начин придворните службаши минават за гении и за "чес­тни" в очите на по-изостаналите, тъй като никога не са се срещали лице в лице с достоен противник..

          Те ти ги "три изречения", Пролонна… Ако някой си мисли, че може да Ме накара да млъкна – прати Ми го... Поздравявам те, че можа да отключиш Кон­такта, понеже приятелят ви се е заключил със 70 катинара и ключа...