484.1990.11.25 За Словото, Тръбите и Вярата

Книга 15

25.ХI.126(1990)г.

София - Изгрев

ЗА СЛОВОТО, ТРЪБИТЕ И ВЯРАТА

ЖЛО / Т, БРБ

7,10 - 8,34ч.

            - Имам големи основания да смятам, че това, което бе прогнозирано на 21 август на Рила не се сбъдна, а Той каза, че ако думите Му не се сбъднат, Той се оттегля от Т. като от Негов Проводник. (въпрос на Б. от Свищов.)

            - Сънят ти се даде от Небето. Крайно точно си запомнил и разтълкувал.

          Още в беседите съм казвал, че Истината е ви­наги 50% субективна - иначе не е Истина. Ако се лиши Истината от цвета на монадата, през която преминава, тя би била насилствена истина, с която могат да оперират демагози и горделивци. Това всъщност се прави през всички векове от грехопаде­нието насам и адските представители обсебват онази част от Истината, която е абсолютна, нала­гайки я на повече същества отвън, като "закон за из­пълнение". Божественото всякога отчита потреб­ността на всяка отделна душа да осъзнае Истината по свой начин и в онова време, когато е узряла за нея. По тази причина, именно, Словото Божие, за разлика от всички проповеди, философии и умувания, съдържа ненаситена противоречивост без граници.

          Противниците на беседите се отблъскват от няколко неща. Първото от тях е различното обяс­няване на един и същ проблем, по различно време и в различна аудитория. Това е Милостта Божия, ко­ято снизхожда до понятията и равнището на всяка отделна душа и пречупва абсолютната Истина, без да я изменя по същина, през спектъра на отделната монада.

          Друга причина е силното желание на някои хора, на някои духове и даже божества, да се осъществи строго определено тяхно желание, на което Бог не отказва, ако са много страстни или много целеуст­ремени. Изпълняването на лично, субективно жела­ние, е първият закон на свободната воля - и Бог е първият, който съдейства за това или, най-мал­кото, не пречи.

          Точно по тази причина, плюс още няколко допъл­нителни, Аз отдавна отчитам личното желание на Т. да се оттегли от контакта с Мен под формата на Словото, понеже се счита за много несъвършен и не­съответстващ по вид и поведение и по чувства на високите неща, които предавам чрез него. Той при­ема обясненията, че тръбите Божии най-често не са били съвършени като Учителя и че това се просле­дява в цялата религиозна философия на човечест­вото. Той съзнава, че тръби или радио не са повече от инструмент и че, независимо от външния вид и белезите от тежкия транспорт и боравене от страна на несъзнателни същества, станцията може да се лови точно. И, въпреки това, не е съгласен да бъде само радио или телетайп, а същевременно да не започват сериозно Явленията, Полетите, Деяни­ята. Той мечтае да има единство между Слово и Дело и, съответно, единство между равнището на носителя и равнището на това, което носи. Тоест, той иска да изглежда като Учителя, за да има пра­вото да провежда Учителя. Аз отколе отчитам този негов болезнен проблем, понеже личният живот и напредващите разрушения, наложени от обстоятел­ствата и възрастта, отдалечават желаното от на­личното.

          От най-древни времена до днес Аз имам пребо­гата галерия от примери, която се начислява от по­рядъка на пенталионите във физическата вселена, що се отнася до броя на Тръбите, които не са прили­чали на Господаря си и са често изпомачкани от ви­хъра на боя, но са били със здраво музикално уст­ройство.

          Работата е в това, че повечето пророци и апос­толи, с извънредно малки изключения, каквото изключение е Йоан, все още носят лични проблеми или общочовешки недъзи на гърба си и не могат да изглеждат като Първоучителя.

          Но, отчитайки и втората причина, датираща от най-древни времена у пророците, които са хора на Делото, а именно нуждата им да се впускат в бит­ката заедно с Първите и да приемат рани и белези, понякога дълбоки, ведно с героите, Аз виждам все по-малко тръбачи, способни да остават в ариегарда. Ние отчитаме тази жажда за Дело, наедно със Сло­вото, но не можем да помогнем с нищо за надскачане на личната еволюция, понеже тя е свещен закон.

          И така, конкретно: с най-точната божествена математика, благодарение на която повечето от прогнозите са изпълнени и ги има документирани, ние предвидихме момента, когато могат да се из­пълнят няколко желания на приятели, стоящи на възлови позиции между вас, и някои събития, които предстоят в най-скоро време - въпрос на месеци.

          Словото можеше да влезе в синхрон с Делото и тогава да не се налага прекъсване на Контакта, ако трима апостоли на Новото, един от които е на се­вер и изток от тука, а двама са в София, можеха да преживеят предстоящата мутация на човешкия вид чрез Любов, а не чрез аскетизъм. Такъв шанс имаше в очертаното време, и то и за тримата, понеже Аз насочих необходимите сродни души, независимо от постоянните промени, които се налагат от обстоятелствата, при изпълнението на една прогноза.

           Прогноза в чист вид, с неизменени разпознава­телни белези и абсолютна точност във времето, се е осъществявала нееднократно пред очите ви, само когато и от двете страни, и от трите страни, и от всички страни посочените са били готови за правилно разбиране и обмяна на Любовта. Когато се дават прогнози в абсолютен вид и се посочват точно времето и обстоятелствата, тя се дава ма­тематически в нейния идеален вариант, само при по­ложение, че участващите биха откликнали на Лю­бовта и Истината без лични интерпретации и моде­лирано поведение от някаква гледна точка, която не е напълно божествена. В противен случай, сродните души се разминават и пророчеството не се изпъл­нява в прогнозирания вид или време.

          Отчитайки предварително проблема на всеки от вас, както и вашите мисли и реакции, ние още през лятото съпоставихме оптималния вариант с реалния и наблегнахме върху условността на не­щата. Това, което можеше да стане с много голяма точност в пътя на Б., за да го изведе на най-предни позиции в Делото, наистина щеше да се осъществи чрез не само една, но даже чрез две сродни души, в назначения срок. С отхвърлянето на тази възмож­ност заради собствени представи за Любовта и не­видимост на обекта поради вдъхновен поглед в Небе­сата, шансът за възкресение чрез Любов, който е мечта и за Учителите, на този етап отмина не само адепта на североизток, но и двамата апостоли в София.

          Каквато и да е степента на вашата обмяна, тя не е на всичките седем полета едновременно, поради което остават две неща: нагърбване на самотни­ците с кръста на индивидуалния подвиг, независимо от групите, които водят подире си. Това е наша специалност от памтивека - и ако Учителят е девст­веник, тоест “КУМÁРА”, то е защото и досега няма още ученик, който би могъл да Го последва и направи контакт с Него така, че в сюблимния момент възк­ресението да стане чрез блаженство, а не чрез смърт и разпятие. Щом като Самият Христос, сам даже Учителят не е намерил на тази планета го­това сродна полярност за възкресение чрез блажен­ство, то колко по-малко е шансът на ученика!

           При все това, такива шансове съществуват точно десет пъти във всеки ваш живот на Земята. За да се осъществи прогнозата, т.е. програмата точно, вие не трябва да включвате лични клавиши и лични интерпретации на алгоритъма, след като сам Върховният е пуснал програмата в действие. Причи­ните са три: или гордост, или съмнение, или сла­бост.

          Каквито и да са причините, ние сме длъжни да преминем към втора точка и да потвърдим божест­вената валидност на Своите думи, че при неизпъл­нение на тази прогноза, Словото през тази тръба ще се прекрати. Това става не само поради липсата на зрели души да се почне Дело по божествен, а не по духовен образец, но и поради напрегнатостта на атмосферата, преизпълнена с вибрации от песни, молитви, и Слово, непревърнати в практически дела на Земята.

Отговарям: песните и молитвите са най-вели­кото Дело, но те са най-великото Дело на духов­ното поле. Милостта и братството, разбирането реалните нужди на ближния – ето кое е най-великото Дело на Земята! Ако тези две практики на Делото не се уравновесят, няма шанс за божествено разби­ране и практикуване на Учението, и нещата пак ще останат половинчати.

 Затова се налага и сега една предстояща драма, с настъпването на най-силния мрак преди Из­грева на Космическата Пролет. Вие ще бъдете сви­детели как ще си отидат милиони хора от Земята! Вие не сте виновни, че имаше и друг вариант за осъзнаване на повече души от вашите космични ве­риги, но не сте в състояние да постъпите напълно божествено – и самите вие да дадете импулс по ве­ригата. Това ще разстройва всички прогнози по обс­тоятелства и време и изпълнение, и само един или двама измежду вас, от сега нататък, са на равни­щето да следват Гласа на Небето с абсолютно пос­лушание, без своеглавие. Под “вас” разбирам един по-широк кръг от приятели, измежду които тия души ще изкочат.

(Коментар от 2009 г.: Както в беседите Си до 1945 г., така и в осиянията, Учителят прогнозира епохална промяна със Земята и човечеството в края на ХХ век. На места обаче Той предупреждава, че това може да се промени или отложи по съображения на Бога или при уникални решения и проявления на човешката свободна воля. Някои автори поясняват, че космични братя отдалече са помолили Бога да отложи драстичното събитие и че Той се е съгласил, ако те успеят да проведат успешно сложен експеримент, за да дадат последна надежда на нашето човечество. Така че вече 9 години ние все още живеем в същите форми и на същата планета в старите й координати  "по милост" – б.п.)

Сега става трудно, особено трудно, понеже има същества, които могат да останат на Земята само чрез контакт със Словото или контакт в Любовта. Когато се отнемат или липсват тия две възмож­ности, серафимите обикновено си отиват и не из­държат много години на Земята. Серафимът не е като херувима, архангела или илухима, да върви по пътя си към Бога само по абсолютно права линия. Той има нужда от сродна душа или от контакт със Словото Божие отвътре. Независимо от това, ние знаем случаи, когато серафими са ставали аскети от първа величина, за да поемат лично страхотния удар на Любовта, не намерила подходящи поемници. Това е практиката на Христа и на Учителя през всички векове досега на Земята, и даже в цялата ваша Галактика. Затова приветствам всеки, който подражава на Христа, на Беинса Дуно, на великите и невелики мъченици и светители, които оставаха сами със своята Истина и, като "странници в този свят", изпълняваха онзи закон, който засега е недос­тъпен на вашето човечество: единият да е сам и да общува с многото. Надеждата на Учителя да срещне Вехади на Земята си остава надежда за осмата раса, понеже няма още готови ученици. А вие бъдете спо­койни и следвайте своя път неотклонно, понеже за Бога няма значение по кой път се стремите към Него и по какъв начин поемате космичеките взривове на Любовта: чрез Божественото - или чрез кръстния подвиг на самотника.

Аз не мога да не изпълня обещание, но от това не следва, че такъв извор може да бъде запушен. Сега ще избия ненадейно на десет места – две от които заработиха в момента и вече работят от ня­колко месеца. Ние не можем да не си подготвим от­душници, инак би се взривила планетата. С изключе­ние на един случай, който не е единение, обявявам още две други тръби и още осем, предстоящи до края на годината - холизатори!

Целува те необозримата Виделина на Трите Вселени!

                                                                           АЗ

      - Конкретни насоки?

- Накоплението (натрупването) на твоя плане­тен опит - да се изявява чрез някаква дейност и слу­жене.

 Въплъщавай в най-висока степен идеала за съ­вършен човек и ученик – а, именно, да учите!

 Прави паралели и с древна мъдрост, и със съвременното Сло­вото Божие, и със съвременна наука. [Великолепният ти ум е способен на всичко това и ще съдейства за пречистване аурата на планетата].

 В тайната ти стаичка, радостите на инте­лекта, озарен от Мъдростта, [наистина] прeчистват ментал­ната аура на планетата. Всеки, който се докосне до твоята аура, ще получи просветление, осияние, сво­бодно ментално дишане. Това е твоята мисия на Земята! Всичко останало ще ти се приложи.

Коментар: по-късно Б. сподели, че прогнозата за него се е изпълнила, макар и не веднага. Дали това е семейството му и двете ангелски същества, които се родиха, това е въпрос за доизясняване. Той написа и пише уникални книги, които се ценят високо от българския и световния духовен елит – б.п.

            Ето фрагмент от произведение на този приятел. Кой казва, че Бог няма тръби по света?:

"Когато някой ни дава нещо, което желаем, или има възможност да ни даде или ние мислим, че има възможност да ни даде, надяваме се, очакваме, ние като че ли сме склонни да проявим любовта си. Но това любов ли е? Не е ли желание за използване, за експлоатация? Тайният ни умисъл не е ли евентуалната изгода, която бихме имали, ако проявим любовта си? И ако не получаваме това, което желаем, не бихме ли я оттеглили? Даже не бихме ли намразили? Любовта желание за консумация ли е? Тя разменна монета ли е – “танто за танто” – “аз ти давам, но само и единствено, за да ми дадеш и ти.” Любовта винаги ли е мотивирана? Винаги ли зависи от обект и е ориентирана към обект? Или е възможно любовта да съществува и без обект, без да е мотивирана, без да има причина или пък цел, без да е проява на отношение, а да бъде състояние, в което пребиваваме? Или пък може би тя е наша природа, наша същност, до която все още не сме се докоснали, която все още не познаваме? И ако е така, тогава пък какво замразява или подпушва потока на любовта у нас? Можем ли да изпитваме любов към всичко съществуващо, към всяка живинка, или в живота ни неминуемо трябва да има и любов и омраза (или безразличие – б.п.). Но любов и омраза съществува само там, където има двойствен стандарт – “свое” и “чуждо”, “мое” и “твое”, “приятел” и “враг”, “приятно” и “неприятно”, “харесва ми” – “не ми харесва”. Възможно ли е да бъде превъзмогната тази двойственост на съзнанието? Като че ли е възможно, само при положение, че си лишен от ЕГО , че не гледаш на света през призмата на собственото си “аз”; само при положение, че си свободен от себе си и животът преминава през теб, без да привнасяш личностен елемент в него т.е. без да го замърсяваш и деформираш. Това означава да нямаш своя собствена гледна точка, според която да класифицираш нещата, да не си център или пъп на света, в който живееш, и да смяташ, че всичко се върти около теб. Това означава да нямаш чувството, че си някой, че си нещо, че си значим; да бъдеш никой, ничий, нищо – просто пустота, несъществуване или съществуване, но без обект, лишено от личностно присъствие. Защото само съществуване, което счита себе си за някой, за нещо значимо, може да бъде ранимо, може да бъде засегнато и следователно враждебно настроено и агресивно отреагиращо. В противен случай нещата просто ще преминават през теб, но без да те засягат, защото, за да те закачат драките на човешкото невежество, трябва да има нещо или някой, но ако ти не си, ако нямаш “его”, ако теб те няма, тогава…? – Никой и нищо не може да те засегне, никой и нищо не може да ти навреди! Въпрос: а възможно ли е да съществуваш  "несъществувайки"; да живееш, без да притежаваш ”его”. Ето това е въпросът.

            Само свободното, необремененото, необвързаното, нефокусираното съзнание е истински способно на любов – любов, която не е отношение, а състояние; любов, в която не се появява отровният и задушаващ дим на ревността. Докато ако съзнанието е фокусирано, може да се прояви някакво изкривено, деформирано подобие на любовта, но това ще бъде сектантска любов, фокусът ще включва определен спектър, а ще изключва останалата част от цялото, т.е. това ще бъде едно отношение – черно-бяла мозайка, в която ще бъдат примесени любов и омраза, нежност и агресивност. И цветето на любовта, което ще поникне, ще бъде отношение, а не състояние -  отношение на любов, което за съжаление ще включва неизбежно и своята противоположност – отношението на омраза (или безразличие б.п.). Тази "любов" ще прилича на концентрационен лагер, в който надзирател ще бъдеш самият ти и ще бдиш постоянно да не би затворникът – обектът на твоята любов - да  избяга... Ти ще го обичаш,  и едновременно с това ще се страхуваш да не би да избяга, защото си заложил щастието си на карта и картата е в неговите ръце. Ти си надзирателят, но си зависим от надзиравания."