506.1991.01.23 Коментар на Елма за събитията в края на януари 127(1991)г

Книга 16

23.І.127(1991)г.

София - Изгрев

КОМЕНТАР НА ЕЛМА ЗА СЪБИТИЯТА В КРАЯ НА ЯНУАРИ 127(1991) г.

 

 3,00 - 5,10 ч.

Развитие на събитията – бележки на холизатора:

            След подарения ден на тримата и 6-те “опростени” дни от Източника за довършване на книгата (остават четири дни на червено), работата продължи при все по-влошаващи се усло­вия. На фона на войната в Близкия Изток (то не се знае кое на кое е фон...), се обявява война и на носителите на Словото. Всичко е започнало много рано, хлуе вода през пробойните на кораба. Трудно е да се говори за виновни, тъй като много неща идват и от любов, вдъхновение, ентусиазъм. Пътят на абсолютната вяра и послушание е въпрос на високо посвеще­ние, затова никой не може да бъде обвиняван.

            Само един ден преди преместването на възрастния прия­тел от санаториума в къщата в Симеоново, х. получава на­реждане от Елма да се изнесе от там незабавно. Той не знае какво ще стане не следващия ден, но изпълнява заповедта точно. Съжителството на два центъра би било опасно; освен това, за облекчаване на тежко болния и на положението му не само че не се препоръчва личното участие на х. в грижите за него (“бягството” от санаториума и изоставянето на В. е ос­новен възел в небесния сценарий за разграничаване на шко­лите и избор между Милостта и Словото), но и се дава образ: ако х. остане в къщата, дори и да не поема дежурства при брата, това би било лошо за последния, тъй като енергиите на останалите биха изтичали като водата от една верти­кална тръба, ако една странична дупка би останала незапу­шена.

            (Коментар от 13.09.2009: В момента на редактирането на този текст не може да не се отбележи, че ситуациите и уроците се повтарят през 9 години на Земята, по една от главните системи на нумерологията. Тази година за п. е също Двойка, както е било през 1991. На 4 пъти възниква буквално същият проблем: той се смилява над най-близък възрастен роднина в бедствено положение и 3 пъти го гледа като малко дете по 8-10 часа на денонощие, в продължение на месеци. С всички екстри – включително чистенето му с памперси и без памперси... В същото време пак има работа със Словото, която е занемарена от 35 години насам и чака някого да се сети за думите на Бога, че Словото Божие е бебе, оставено неповито зиме на улицата. Има случаи, когато човек трябва да направи своя избор между милостта и Работата. Всеки ден измират, самоубиват се и полудяват хиляди хора, понеже Словото не е стигнало до тях – понякога Елма дава точни статистики за даден период. А ние допускаме това заради един отделен човек. Наистина, има и Христов закон за изоставяне на Стадото заради една овца, пострадала някъде в пропастта, но това е друг изпит, друга дилема. Тя се решава в други случаи и е изпитание за друг тип Посвещение. В случая имаше импулс да се запита Елма дали това отклоняване от свръхзадачата не е предопределено, дали пък не си взимаме изпита правилно - липсата на достатъчен дебит от консумация на Слово от хората по света може да е опасна и затова понякога работата по него да има нужда да се намали, да се дозира. Има и такъв момент. Но отговорът на Най-Главния и днес бе същият: Словото - над всичко! Когато човек няма моралната сила да разбере това и да послуша, Небето му устройва лични инциденти със здравето или по друг начин, за да има оправдание пред "съвестта" си и пред безпомощните, че се отдръпва. И факт: по време на тия грижи, книга 14-та от по тия 300 страници бе изработена за 1 месец, а след напускането на роднината 15-книга стана за 9 денонощия – б.п.).

          

            Продължава текстът от 1991г.: А тези грижи на всички, които не са пряко заети със Словото, би трябвало сега наистина да имат пълно предим­ство (в Годината на Служенето – 1991 = 11 = 2), за да се по­мага на най-страдащия и най-достойния от “старата гвар­дия”, както и на майките.

            В къщата нещата биха могли да продължат и по друг начин, но пробойните са вече много и все тежки, "вода" нах­лува отвсякъде, Източникът обявява опита за “божествен живот” през годината Единица за неуспешен.

            Двама приятели се оттеглят по твърде сложни при­чини в друго, духовно общество (тук запетайката да не се премахва, тъй като в идеален вид Учението и Движението на Учителя са божествени, а не духовни и физически). Една при­ятелка не възприема буквално изискването да дойде или с де­цата си, или въобще да не идва; други приятелки и приятели вървят още по пътя на личните импулси и решения и на сво­бодната воля, което не е вина, а свещено право на човешката душа, но сега се изисква нещо друго. В къщата се развалят всички електроуреди, чис­тотата и подборът на гостуващите са на още по-ниско рав­нище – пак по сложни причини. Войната срещу Словото и срещу опита за Дело се води вече на няколко фронта. Една майка, обезпокоена за децата си в братската къща, се включва в общество за трансцедентална медитация, без да е ликвидирала с черног­ледството си и медиумичната агресивност, и така пращат, чрез нея, мощни порции езически енергии, стоварващи се върху съдбата и здравето на дъщерите й. Същото става и чрез групата, в която са отишли двама приятели. В къ­щата живеят и хора, които не са разбрали (или това не им е изяснено), че преспиването и живеенето в този дом може да става само с лично разрешение на Елма, освен в една стая – "приемната" на приземния етаж (външната); и то даже и за там съществуват предварителни изисквания. Пристига и група за празниците, която не може да бъде върната (по сърдечни и християнски съображения), но в която няма пълни симпатии към Словото на Елма. Някои приятели не могат да разберат, че Източникът става автоматично противоречив, дезинфор­миращ и неуловим от човешки и ангелски логики, когато някой не желае да се откаже от лидерство или от частичното си разбиране на Учението, на етиката, на морала. Елма не по­нася роля на мишена за изяснявания, определения и експери­менти, въпреки свободата, която ни е дал да изпитваме даже и Него.  Ще се остави да Го "изпитваме", но половината Му – другата половина, носеща наследственост от Отца или Тот, - се отдръпва мигновено, като очето на охлюва при докосване.

            Има и проблеми, особено остри, свързани с тайните на жребиите и съжителствата; с нуждата една свещена бре­менност да не се оповестява абсолютно пред никого, докато не проличи - и пр., и пр., и пр.

            Въобще, оценката на опита за Дело е отрицателна, тъй като още е твърде рано в това човечество за надежда за Тройка, напълно вярна на Слово и Дело; какво остава за Шес­торка – Специален Клас от 120 души или Орфически, Евродо­ров от 144 – т.н.

            Когато Източникът определя само две приятелки да отнесат тежката пишеща машина до поредния бункер на Словото, Елма не случайно забранява на х. да се докосва до нея при пренасянето. Изискването е и само те, двете, да знаят местонахождението му, обаче скоро и трето, четвърто и пето лица се явяват неканени в “бункера”...

            "Петото" лице води остър разговор с х. относно "мо­рал", "изневери", "психиатрии" и пр. Така потвърждава думите на Елма отпреди няколко дни, че войната е обявена и че ще трае кратко. При спомените на носителя на Словото от ве­ковете за една негова смърт чрез разстрел (пак от ревност), както и поради съвсем пресния случай отпреди няколко години със заплахи за смърт (пак от ревност), нервите му не издър­жат - и се налага преместването в нов, още по-следващ "бун­кер"...

            Човекът, който може да обявява "война", е вече далеч зад борда - и корабът ще продължи съвсем сам, независимо от “пораженията”, които си мисли, че е нанесъл (всъщност, само на леда...). "Истина", водеща до конфликт, не е Истина. Любов, която не опазва на първо място Словото, не е Любов.

            Що се отнася до преките обвинения в стил “нож в гър­лото” и “брадва зад гърба” – кой с кого точно бил близък, от­говорът е, че фактите по този въпрос никога не се изясняват и че всеки има свободата да бъде близък с всички, с когото си поиска или с никого; и че още не се е родил човекът, който има космическо право да задава директно такива въпроси, нито да му се отговаря директно.

            По всичко личи, че завършването на предметния пока­залец може да излезе наистина с 5-6 дни "на червено" и от това да произтекат непредвидими събития...

            Все пак, Елма е винаги с най малко 10 до безброй ходове пред врага  и затова указанията Му не са случайни. Когато се каже, напри­мер, че някой трябва да се премести незабавно на таен адрес и там да довърши работата си, това значи да се очакват лоши събития на предишното място, от което вече защитата е снета поради липса на божествени взаимоотношения. Щом някой мисли, че може да устои, това е похвално за храбростта му, но усложнява много нещата и повишава опасността от риск. Тогава ударът е и върху здравето, и върху вярата, и върху Словото и Делото.

            Ето какво каза Елма по повод на всичко това:

           - Който съжалява себе си или ближния повече от пеленачето-Слово, изоставено на пътя през зи­мата, той не може да бъде ученик!

          Господ не е човекът, който може да бъде пос­тавен на колене! Служителите на Господа не дават отчет пред никого и не се обясняват с никого - осо­бено с ония, които искат да поставят хипервселе­ната на колене.