509.1991.01.28 Хреми, тонзилити и синузити

Книга 16

28.І.127(1991)г.

София – Изгрев

ХРЕМИ, ТОНЗИЛИТИ И СИНУЗИТИ

5,25 ч.

            - Каква е причината за упоритите хреми, синузити и тон­зилити напоследък и пр. Дали е виновна радиацията? Чо­вешката или космическата - или и двете? Има ли връзка с ми­наването на Сатурн, Уран и Нептун през Козерога? Методи за лечение. Психически причини. Инак основната физическа причина е ясна: употребата на захар, яйца и тестени изделия и пиене на студена вода и ледени напитки. Тия външни неща обаче са израз и символ на определен вид желания и психически недостатъци – кои са те?

           Ринологията и ринопсихологията са науки за човешкия характер. Съвършеният нос - това е носът на Христа, на Учителя. Който няма още божествен характер, непременно ще приеме състоянието на обикновените хора. Аз ще ви чета някога поредица от лекции за изграждането на божествен характер. Всичко онова, което ви е говорено за аза, за егото, на практика се нарича “характерология”. Характерът носи, но и се разграничава. По тази причина хората с неизграден характер не могат да носят дълго време някаква тегоба или божествено поръчение – те се отмятат. В това отношение, слонът е свещено жи­вотно между индусите – той отговаря на чрезмерно развитото его. Когато индусът реши нещо, той го прави, независимо от всякакви връзки и обстоятелс­тва.

          Ринопсихологията има за обект носа. Приемете ли да бъдете человеци, а не животни, вие прокарвате вече линия на съдбата (в живота си и на дланта си – б.п.).  Не само животните, но и всички ангели и половината божества нямат още характер – нямат причинно или принципно тяло. “Причинното” тяло на Сатурновия си полюс е при­чинно, а на Юпитеровия – принципно. Носът – това е причинното тяло; челото – принципното.

          Сега, като сте още с неразвити чела, това по­казва, че вас все още ви влачи насам-натам общест­веното мнение, наследствеността – принципи ня­мате. Заради непълноценни същества, вие се подда­вате на тревоги и милозливост. Не! Принципите са за това: да не се поддаваш на сълзливост и състрадание, докато още не си оформил челото си. Докато е още първо­лак, човек не може да бъде Пазител или Спасител.

          Началото на хремите – това е допускането на по-неразвити същества във вашата етерна и аст­рална аура. Студът не е причината, той е само пус­ковият механизъм. Някои от вас са опитали как и най-фатално запушеният нос като по чудо се от­пушва в секундата, когато сте най-близки със сродна душа. Мъкнете ли ярема на несродните, ходите ли им по гайдата, тропате ли им на хорото, вашето поле ще отслабне първо в областта на носа. Чак то­гава ония микрослужители, които съм заредил там в спящо състояние, за да ви пазят, се събуждат и за­почват да се размножават. Щом допуснете човек с по-нисък потенциал от вашия до своето тяло – свършено е, нямате още характер!

           Милостта, обичта, саможертвата, нямат абсолютно нищо общо с ясновселената, когато не кърмите. Кърменето, прегръщането, обласкаването са благодатни само при майката. Ако тя не е прегръщала детето си до седемгодишна възраст, ако не го е кърмила три го­дини и не го е целувала; не е ли спала с него почти неотлъчно, у него остава една хлабина на сърцето, една огромна неутолена жажда за нежност, която после го гони цял живот.

          Ако вие искате да създа­дете деца с характер – дайте им всичко в първите седем години. После почнете постепенно да ги от­късвате от себе си Остане ли някой в леглото на майка си до 14-годишна възраст, с него всичко е свършено! Постоянно живееш ли в една стая или в едно жилище до 21-годишна възраст с родителите си, считай, че после ще бъдеш нещастен. А да оста­неш при тях след този срок – имам специални назва­ния за такива нещастници...

          Когато се говори за физическо приближаване, носът играе най-съществена роля. Малките носове не са много придирчиви – те са прасета, които ядат всичко. Може да не е от много копанù наведнъж, може да ги опосква една по една, но прасето непременно ще опита от всичко. Ако имате нещастието да се влюбите в някого с неоформен нос, ще видите как той шета насам-натам. Не спирайте прасенцата да скитат по света и да се каращисват. Да затвориш прасенце в кочина, значи да добиеш свиня или шопар. Глиганът обича да скита и да рови – оставете го в диво състояние! “Нежните” същества от филмов или журнален модел затова ги рисуват без носове или с малки носове, защото това е желанието на мъжа от ада – плячка, лесно достъпна. Лесното приближаване и обилните приключения – ето лошата черта на прасенцата, които иначе са много милички. Не слу­чайно дивото и питомното прасе минават за най-интелигентното животно. То много е скитало, много е опитало, но никъде не се е спряло. Спре ли се, става шопар.

          А да се спреш истински – това е началото на характера. Късоносите светски звезди сега са кумир на прасен­цата, които квичат и врещят от възторг, на концертите им – особено женските прасенца... Но когато нямаш още причинно тяло, ти трябва да хойкаш по света, за да набираш опит. Ти трябва да имаш един набор от няколко милиона опитности с различни типове и физиономии, за да се научиш да различаваш.

          Сега Америка с какво ви разв­ращава? – С най-много две неща: славата на късоно­сите и пробутването на чудовищата. Като съблаз­нява прасенцата по света с пътешествията на къ­соносите, черната ложа в Америка бие по причин­ното тяло и не позволява началото на неговия гра­деж. Това тя извършва предимно чрез естрадата и лековатите сценки. Пробутвайки пък чудовищата, особено космическите в съвременните филми, Сата­ната си подготвя почва за един невероятно подъл десант: неговите изчадия да бъдат приласкани от прасенцата още на Земята, и по този начин да се промъкнат в Новата Вселена.

          Само че с несъвършените носове – дотук! Не­бето се умилява от прасенцата и хипопотамче­тата, от патенцата и хилядите още видове все­ядни, но, приближи ли се някое от тях до портите на Царството Божие – няма пролука! Царството Божие се охранява надеждно не само срещу духовни горили, пуяци и бизони, но и срещу милионите патенца и пра­сенца, които нямат и понятие от гръбнака на носа.

          Гърбứнката – това е секретът! Гърбинката се явява най-вече у огнените асценденти и отговаря на действащо причинно тяло. Такъв човек вече е нап­равил своя избор и никога няма да му се пробута нещо нез­ряло. И у земните носове има гърбинки, та и бая гър­бица, но пък това са ония, които не можеш да ги пом­ръднеш. Козите и магаретата са особен чешит и не се подкарват лесно, но затова пък и рядко страдат от хреми. Магарето пие само кристална вода, а въл­кът няма паразити по кожата си.

          Сега и вие, като искате да се освободите от онази напаст и да задишате свободно, не се страху­вайте. Големите майстори Сатурн, Уран и Нептун сега ревизират характера ви и затова имате - повечето хора - проблеми с носа. Като излязат от Козерога, ще се освободите.

          Повечето хора не знаят, че болестите сами ми­нават, когато се разпаднат негативните аспекти. В паниката си прибягват до антибиотици и хирурзи и по тоя начин нанасят неизчислими вреди на орга­низма си.

          В резюме: хремата идва от Нептун, тонзили­тът – от Сатурн, а синузитът – от Уран. Като се смесваш с неподходящи аури – ще почнеш да подс­мърчаш; като сложиш чувството за емоционален дълг в главата си – ще почнеш да си преглъщаш со­полите; а като задържаш чувствата си и не ги обме­няш с равни – синузитът е налице. (За мигрената е "виновен Юпитер" – б.п.)

           Що е “морска краставичка”? – Морска краставичка е онази мисъл, която ще те насочи към обмяната с равни. Преста­неш ли по свински – да се обменяш с когото падне, - хремата ти ще престане. Не се ли чувстваш длъжен да правиш някого щастлив или да не го изоставяш – тонзилитът изчезва. Престанеш ли да си студен с равни и да ги избягваш, понеже свинския ти вкус оби­чал помия – синузитът дим да го няма!

          Сега вие имате приятели и приятелки, които още искат да обикалят по витрините. В чужбина има много витрини; църквите правят много витрини; много манекени има още по света, от които все още се нуждаете. Никой да не спира такива свинчета и глупави патенца: те все още трябва много да опитват - “да им види гъзът път”, както казва народът,  - за да съберат материал за своето причинно тяло. Те нямат още нужната бройка контакти, за да почне покълването на причинното тяло. Те нямат още нужното число опитности, за да се породи у тях мисленето, прин­ципното тяло. Може да се пукате от мъка, че Си­нята Птица за тях е невидима. Може да изгаряте от въздишки по някое чипоносо прасенце или по някое “маценце”, да не сте съгласни, че те си търкат кози­ната и четината с глигани и котараци, но самите вие сте си виновни за това. Вашият вкус с нищо не е по-добър от техния, щом ви вълнуват същества от стадото или кочината.

          Онзи, който е избрал Синята Птица, няма нужда от никого. Словото и Делото са крилете на Синята Птица, а Любовта към Бога - нейното тяло. Що е Любов към Бога? – Любов към всички, поравно! Що е обич към Господа? – Самоотдаване на Словото и Делото, за да летиш над всичко! Що е любов към ближния? – Любов към онзи, при когото те изпраща Господ, за да се научиш да кацаш където трябва. Що е любов към себе си? – Способност да се дистанци­раш от всичко и всички, когато имаш общочовешка или лична учебна задача.

        Другаде в Словото се изяснява и основната причина за мигрените: гордосттта, самомнението, моралистичният инат и страхът и ужасът от промяна на статуса. Човек си е решил да не еволюира и да не се обменя с други, освен с тези, с които се е обвързал – или да се вледенява в горда самота. Получава се моралистично високомерие и постоянно мърморене и недоволство. Развива се много неприятна мнителност и взискателност. Повеселите го удрят на постоянно оригиналничене и подигравчийство, често унижават ближния или когото им падне, но периодично изпадат в меланхолия и мигренни и психически кризи. Всъщност, това е нещастие – душата дълбоко страда от липса на истинска и пълноценна любов, от искряща спонтанност, от необходимата доза житейска "лудост", за да може да се отприщи емоционалността и здравето. Понякога мигренните типове правят революции, имат забежки, обичат карнавали и маскаради, за да се спасят временно от болки и полудяване. Но то е като ония аристократки, които се отдават на първия срещнат на улицата от гордост и отчаяние - за да натрият някому носа или да избият чевии. Мигрената никога няма да им мине, понеже тяхното не е любов, а амбиция: имат обект, който е изместил в съзнанието и подсъзнаниено им всички други обекти. Мислят си, че им трябва само този обект и никой друг – заместване при тях е невъзможно. Приключенията им са само от инат и – по правило – с непълноценни същества и даже по механичен начин. Без изключение, почват да посягат към чашката или цигарата. Ако не - към кафето, без дозиране. За тях са немислими "каноните" на истинската истина и истинската любов и обич – "където има равни и по-висши от тебе; където Бог те прати".  (б.п.).

          Спазвате ли тия канони, вие сте неуязвим от всякакви паразити. Спазвате ли ги напълно доб­роволно, свободно, с осияна душа и сърце, освободено от привързаности, няма да приемате повече болест, освен за да помогнете. Понеже дъщерята на Всемира и синът на ясновселената не могат да бъдат щаст­ливи, ако търсят Синя Птица навънка. Вътре в себе си или най-вътре, в Дома на Смирените, за вас има всичко.

          Н. Н. Н.

         НАВЪНКА НИЩО НЯМА!

            "Вътре в себе си" не значи затваряне за обмяна. Това значи човек вътре в себе си да развие космически вкус и да се насочи къв Високия Идеал. Първо вътре в себе си да открие верните образи и обекти и да вземе правилните решения. Ако обаче не ги приведе в действие, болестите и нещастията няма да престанат. Именно в тази светлина е валидна магичната фолмула: "Христос е Човекът на проявената Божия Любов и Обич". В разгърнат вид, срещаме тази формула и така: "...на изявенета, проявената и осъществена Божия Любов и Обич". Защо "Божия", а не коя да е? – Защото "Божия" "божествена" Любов значи "към всички" и "където Бог те прати", а "божествена Обич" – разпознаването на Сродната Душа. Тя обикновено е на небето, но търси подходящи хора на земята, чрез които да се обмени с нас. Тия хора нямат нищо общо с нашите принизени вкусове, съображения, амбиции и монофиксации (б.п.)