петък, 19 август 2011 г.

510.1991.01.20 А.С.Ч.Г.Н.К.П.

Книга 16

31.І.127(1991)г.
София - Изгрев

А.С.Ч.Т.Н.К.П.



2, 10ч.

-Утре заминаваш!
-Какво значи “утре”?
-За Мене “утре” е след изгрева.
-А показалеца и звездата?
-Твоята работа приключи. Щом се губят посла­ния и никъде няма условия, твоята работа приключи. Ще прегледаш само фишовете. Други ще довършат на машината. Аз не се шегувам. Излязохте точно шест дни на червено. Ако проверяват по двойки и един пише на машината, ще го свършите точно за шест дни.
          Ти беше дотука.
          Честта се осланя на закон, създаден от безчес­тни. Един е повече от двама, когато двамата ги няма. И двама - повече от трима, когато двамата ги има. И трима – повече от шест, щом на шестте им липсва чест. Шестте гътват и дузина, щом тя се меши с мнозина...
          Намерих не дузина, а мнозина... Нито намерих шест със чест; нито пък трима ги има; и нито двама – щото няма! Единостава – туй е по-красиво от вярно Слово, а Дело сиво. Аз не коря ни верни, ни не­верни. Понеже Господ не кори, но вие хвърляте кори. На който Елма му омръзва, той много скоро се подх­лъзва. Колкото ви говорих, толкоз  пречки ви сторих. Има чест на глупците, има чест на летците. Който ходи по гости, няма нужда от пости. Щом не сменяте гости – идват великите пости. Сега по-“простите”, по-малко ще постите. Нека по-философите броят на пръсти картофите... Понеже блъснат ли Словото – завалява оловото. Що се е грешно смесило, Господ пак Му е весело: ще идвате, ще се връщате, доде си разлюбите къщите. Щом си не сменяте стаите, ще плачете, ще се каете. Една стая сърце изпива, една къща душа затрива! На едно място заседне – скоро ще му приседне. Работата ви не работа – утре ти викат “бабата”. Деца – не деца, пак на пачи яйца. Имоти-имоти – накрая само ломоти. За който се грижиш, така ще те стрижат. Всичко за плътόци – гнόища потоци; всичко за близките – пак ще се оп­лискате. Нещо си го пазиш – скоро ще загазиш. Къ­таш си приятел – идва неприятел. Устата ти клев­éти – дете зареве ти. Гений гений прокóбил – пет народа загрóбил! Тиха жлъчка съска – рожбата се тръска. Стомна не подава – стомна му строшават. Много думи чепати – има глава да пати...
            (От самото странно заглавие до последната дума, ин­формацията “чатка” с картечна скорост и едва се записва... Така може да си продължава до свършека на света - сега пък Нещото е решило да се занимава с мерена реч в рими и с пос­ловици и поговорки... Можело да изсипе така няколкостотин тома, без да Му мигне окото, както и на всяка друга тема и във фор­мата на всяка наука, стил, жанр и пр...)

Няма коментари:

Публикуване на коментар