549.1991.04.09 Небето като от брилянти

Книга 17

9. IV.127(1992)г.

Йулма (Родопа)

"НЕБЕТО КАТО ОТ БРИЛЯНТИ"

ЖЛО / ЕБТ

17,06 - 18,12 ч.

 Като плуваше надолу по Дон с пъстрите кораби, ти знаеш ли как хубаво пееше? Рибите даже изска­чаха с отворени усти да те слушат!... Те знаеха, че не си рибар, а пътешественик, купец, търговец – с вечно бяла рубашка и с хармониката... Частушки танцуваше като никой друг! Песента ти се носеше и разливаше надлъж и нашир и повдигаше много мо­мински гърди от въздишки... Ти бе самата волна птица – купуваше ту тамян, ту бакър, ту коприна, пшеница... Разнасяше ги по Божиите градове на Свята Русь и се кръстеше благоговейно в църквите, палейки свещичка на свети Николай, твоя закрилник. Добрата ти дума подаряваше почти всичко на бед­ните, около тебе се тълпяха сакати, прокажени, просяци, и ти се връщаше често пеш, продал и трите си кораба с шарени платна...

Вкъщи пишеше мемоари, стихчетата ти се пееха навсякъде и първите учебници за просторите на Ро­дината и нейните нрави, обичаи и богатства бяха написани от теб – боляринът Никита. Ти пръв осво­боди крепостните си селяни и им даде повече земя, отколкото заслужаваха, та половината я пропиха и продадоха за жени и за ядене... 17 църкви и досега се славят поради твоето добро – ти им подари пари и материали и плати на майстори и зографи.

След това ти дойде в Италия и пя канцонети, пре­чистващи душата и трогващи сърцето. Но веднага се провали, понеже нямаше пукната пара и не оби­чаше да ти плащат за изкуството. Рано си замина оттам – едва 23-годишен, - понеже душата ти копне­еше за Родината, а ти си руски национален дух – един от светиите на най-древна Русия. Ти много обичаше да разсаждаш брези - още в зорите на рус­кото християнство – и пак пееше... Тогава правеше особени смеси от билки и четеше молитви за спо­лука и здраве. "Порфирий" те зовяха мужиците, а попо­вете, които почнаха да никнат по това време като гъби, не те обичаха...

После ти беше в женско тяло - Нана в северна Бенгалия, от светлите индийци. Напяваше мантри и танцуваше, беше по-волна от другите, но не беше браминка и затова се провали мечтата ти да учиш и да попаднеш в най-тайните храмове. Родителите ти те бяха обрекли на ранно омъжване за сина на едно богатско семейство, и на 9-годишна възраст те вен­чаха. Помниш ли как се хвърли в реката през прозо­реца, когато беше на 13? Там ти не успя да постиг­неш своето си, понеже те извадиха полужива и те предадоха пак на жениха ти. Тогава пропя тъй жално и трогващо, че повикаха ведически свещеници, за да ти пеят сутри – дано изгонят "бесовете" от тебе... Един от тях беше млад и той откри пет тетрадки под леглото ти, пълни с поезия, скъта ги, поиска разрешение от тебе и обясни на родителите на Пандо, че ти не си обикновено момиче, а надежда за родината и пътница за пещерите на Хималая. Пандо беше вдигнал ръце от тебе и си имаше приятелки, но баща му поиска откуп и Омал го плати в сребро и тъкани. Оттам се губят следите ти, тъй като Омал не успя да те удържи – дори с обещанието да се изучиш и да попаднеш в един Хималайски манастир за послушници... Пламъкът на твоя свят отзова душата ти и то­гава твърде рано, тъй като никъде не можа да си намериш място.

Пътувал си много по световете и си пребродил много звезди и полета. Ти си нежен полъх от обожа­ние, извираща жажда за сладост и преливане! Ти си повей на бъдещото човечество, когато ангелите ще се разхождат по Земята и усмивката ще бъде раз­менна монета. Ти си самата жажда за молитва, творчество и дарение, напълно изгаряща на олтара на Вечното.

Усмиряването на неспокойния ти дух не може да стане на едно място и в път, напълно извес­тен. Ти имаш какво да даваш на хората, бъди на­пълно верен на себе си и се потопи в океана на съби­тията, за да опознаеш по-добре душите, на които после трябва да помагаш.

Твоят свят се нарича "Опон" – една особена вът­решност на конична вселена, която блести като скъпоценен камък. Няма човешки думи да се опише великолепието на нейната природа и  необикнове­ността на Небето й! Нейното небе е всъщност вът­решност на вселена, обсипана толкова нагъсто с кондензирани планети, осветени отвътре, че наис­тина небето ви прилича на покрив на катедрала или купол на църква, покриваща целия хоризонт, а отгоре – един до друг скъпоценни камъни, горящи вътре с различни цветове...

Тези слънца и планети-кристали са толкова на­гъсто, че понякога се виждат като реки от скъпо­ценни камъни в небесата ви – неизменно живи, бле­щукащи, искрящи всеки отвътре...

Ти си свикнал на това пищно разнообразие, на тази приказна картина, на този небесен калейдоскоп, запълващ цялото пространство отгоре ви. Посте­пенно, местата на около 300 милиона планети от твоята система се променят и затова почти ця­лото небе над вас там, с изключение на един пояс на хоризонта, се изменя постоянно като стъклопис и блестяща мозайка от скъпоценни кристали. Поясът околовръст - над целия хоризонт, от всички страни, - представлява небето с "неподвижните" звезди от вътрешността на твоята галактика. И затова той не се променя: има златист цвят и повечето звезди там са като блестящи главички на златни топлийки. Но някои – почти една осма от всички видими - са зе­лени, сини, червени, виолетови; и блестят, понякога пулсирайки, понякога издължавайки цветните си лъчи като иглици, понякога превръщайки се в многоцветни пръстени, които се разширяват и деформират, по­добно на вашите течности от кристали.

В такъв причудлив свят, ти бе същество с мно­жество криле (или по-скоро лъчи, подобни на криле), което прилича на човек и на ангел, но не ходи по зе­мята. Вие там се въртите като сфери с тези свои разнобагрени, спирални криле, и най-голямото щас­тие за вас е, когато една "сфера" открие друга, по­добна на нея по структура и размери, за да влезе на­половина в нея, въртейки се...

Така изглежда "любовта на сферите", понеже има не само "музика на сферите"... Това се нарича "сера­фимно зацепване". И така, две по две, но понякога и повече сродни същества от твоя свят се съединя­ват и въртят едно в друго, почти докосвайки всяко същество в центъра, от което вие изпитвате невъ­образим екстаз и наслада.

След обмяната на щастие, вашите спирални криле-лъчи се разтварят отгоре подобно на цвят, който се разпуква, и бавно се изправят, полягайки на всички страни по земята. В средата на всяко такова едно космическо цвете лежите вие – спектралните серафими – с притворени очи в блаженство, и се из­лъчвате. Душите ви се издигат, подобно на цветен тамян, всеки различен или сякаш е пусната някаква светяща, силно разтворима боя в аквариум. Така всеки един от вас се кълби и се вие най-фантастично към небесата, потъвайки в царството на плане­тите-минерали, за да проучвате техните тайни и се наслаждавате на сливането с техните пламъци в центъра. Сутрин бавно се прибирате, подобно на пъстри, въртящи се струи отгоре, натежали от опит и впечатления. Влизате в прозрачните си тела с неописуема красота, отваряте очи - и се изправяте. Когато вдигнете ръце нагоре за обливане, се вдигат и всичките ви лъчи от земята, отново ви затварят в сферчни спирали - и вие тръгвате "на работа"... Вашата "работа" е да се зацепвате...

Аз съм ви казвал отдавна колко трилиона са фор­мите на Любовта в Проявеното Битие в момента. Вие се страхувате от само една, а ви очакват още множество трилиони!

При това положение, спектралните серафими на Земята биват много нещастни, ако не запълнят тази празнота някъде под лъжичката, поради лип­сата на свръхкрасота и постоянно преливане. Не ги лишавайте от поезия или илюзорни "заместители", понеже те имат навик да си отиват рано. Същевре­менно, наблюдавайте и събирайте всичко прекрасно, което те леят по пътя си, защото те подаряват видения от световете си със същата тая лекота, с която ще ви подарят една вселена или изцяло ду­шата си.

 Арùн, Аорùн, Асуùн! – Господи, пази капките от красота във вселената, за да могат да възкръсват неживите, а живите да пият цветно безсмъртие!