Книга 17
10. IV.127(1991)г.
10. IV.127(1991)г.
Йулма (Родопа)
ЕПИЗОДИ ОТ АКАША
ЖЛО / СДК (Елмоàнна)
Звездата над главата на момичето е истинската Спика от Дева –
2300 пъти по-ярка от нашето Слънце. Тя е двойна звезда. Не сме знаели това, когато се е говорело в това лично послание за двойната същност на Елмоанна. Двете звезди се завъртат около равновесния център само за 4 земни денонощия – нещо нечувано за звезди-гиганти.
8,29ч.
…Илонка носи пита хляб и шарена чинийка с чубрица. Тя посреща конници и разчупва питата много тържествено. Всеки си отломва залък, топи в чубрицата, прекръства се - и яде…
…Илонка насича тънки тресчици и запалва огнището, за да се окъпят пратениците, а после носи чисто бельо и горни дрехи да се преоблекат…
…Пее народна песен от Краков за ясните соколи, преминали девет земи и девет морета и дошли най-после в Родината….
…Светлокосите, силни момци, стават от трапезата, събират се, покланят се и изваждат ковано ковчеже: "Илонка, Илонка, гълъбице наша! Чуй сега каква е волята на Господаря." – Навеждат се отново, покланят се, а един отваря ковчежето и вади оттам навит пергамент. Започва развълнувано да чете: "Цялата околия, и Краков заедно с нея, се отдава на Илонка Белоронката да плоди там хляб, мляко и правда и да го закриля от нашественици. Всички местни войводи и панове трябва да й се подчиняват безропотно, понеже на нея се пада първородство, а на вас – честта да й служите…
…Насъбрала се е тълпа селяни и граждани, всички поред целуват царския указ и после започва веселие: хорà, песни, танци, гонитби… Децата играят и надават викове… Отваря се начаса панаир; сладкари и рибари се надвикват и хвалят стоката си; знатни господа и госпожи важно се носят по средата и оглеждат пазара и хората…
…Илонка изведнъж дава знак, стражите чатват пики и мечове; вестовои, тръбачи и стотници накарват народа да млъкне, защото новата господарка иска да говори. Тя говори нещо разпалено, хората й отговарят възторжено, а после почва черковна процесия. Важни свещеници с цветни дрехи пеят и отпяват, носи се Мадоната и носи се Иисус Разпятий, носят се мощи и свещени предмети. Накрая Илонка получава корона, окачва тежък златен кръст на шията и получава придатък: нова-новеничка каляска, запрегната с четири коня…
***
14.IV.127(1991)г.
Йулма (Родопите)
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА
"ЕПИЗОДИ ОТ АКАША"
ЖЛО / СДК (Елмоанна)
А сега – на друга планета. Почнал ли съм нещо, се довършва.
…Òпо. Така се нарича по Галактическото съглашение разкошната звезда Спика от Дева. Ти се роди там преди 570 милиарда години по вашето време. (При всички случаи, когато Елма съобщава толкова древно време, немислимо за днешните космолози, Той има предвид, че даден небесен обект е съществувал и в други вселени, преди появата на сегашната. Там може да е бил с други имена, но същността му, монадата му е безсмъртна и преминава през времена и измерения от вселена във вселена - б.п.) Винаги съм казвал кога се е родила някоя монада, а същевременно знаете, че духът на човека е безначален и без край. Как да си обясним това противоречие? – питате. – Възрастта на всяка искра Божия се измерва от момента на нейното влизане в пределите на Определеното Битие, т.е ясновселената. Преди това, всички искри са в предначалния огън на Отца, но и там съществува състояние на различие, понеже самият Отец е ненаклоним, а Неговите наклони-отражения са неизчислими. Ето защо, ние говорим за наклони на Космичния Огън, които представляват отклонения от началната точка на Всемирното Махало под определени ъгли спрямо един нулев радиус, който е самата Единица. По тази причина, има наклони на Отца, а има и наклони на Мировата Душа. Първите са отклонение от Радиуса, а вторите – от Оста на Пралайя. Тъй като пространството около Тот е надизмерно, не може да се ограничи броят на отклоненията на Махалото и затова наклоните са безброй. Отгоре на всичко, те се образуват не последователно, а едновременно, тъй като Тот е и над времената. От това следва, че всеки един от вас е протон, неутрон или острон – строго определен наклон на Отца отдясно, Отца вляво и на Учителя най-вляво, още преди да сте посадени в Определеното Битие. До посаждането ви във Всемирната Почва, вие сте само "точки", макар и под определен наклон; и – в този смисъл – в тотвселената наистина съществувате вечно, наедно с Отца си.
Затова, разграничавайте понятието "безсмъртен дух" от понятието "душа". Всичко, което съм ви говорил за монадата, се отнася за душата ви и тя именно има начало и край, във формата си на искра или пламъче Божие. Той като ясновселената формира вашите точкови проекции предварително под формата на звезди и планети и пр., то посаждането на душата ви по тях става в определен момент на Всемирното Време и на определено място. (В Словото до края на 1944 г. се казва, че един ден не само душата, но и духът ни ще престане да съществува, той като даже и те са само "превозни средства" - б.п.)
Там, където още не е посаден духът на някого по този начин, Аз не говоря за звезда, на която се е родил, а казвам, че той е с еди какъв си наклон. Туй са особени божества, които още не са попаднали в ясновселената и се намират в "хамбара" на Отца. На земята могат да се родят без искра Божия, но със светяща точка в областта на сърцето, така че различавайте такива и не ги укорявайте, че са още индивиди, но не са личности. Те именно странят от всички, предпочитат самотата и не изпитват нужда да се учат и развиват. Те често стават неадекватни в общуването. Но някои от тях са Отци, гении, първодвигатели!
Всичко това ви говоря, за да отличите съществото Елмоанна от всички останали, за които съм ви говорил досега. Тя е особено, двойнодишащо създание, което е едновременно искра и точка. Всички вие, които сте се родили на звезда или на друг обект от този род, сте станали души и вашият дух е изцяло продължен в искрата ви, без да се възвръща в точка. У Снежа се наблюдава нещо изумително: периодично сменяне на искра с точка! Това означава, че тя умее да е личност и да служи най-предано на Природата, на ближния, но в определени периоди се прибира в себе си и тогава е напълно недостъпна. Подобен ритъм има и при монадите, но той представлява право или обратно искрене, а не прибиране в точка.
Прибирането в точка при всички души е последен етап – тогава, когато се възвръщат в Океана на Абсолютния. С тези образи искам да онагледя чисто божествени, душевни процеси. Елмоанна става ту безгранично нежна и пластична, ту вглъбена до неузнаваемост – а всъщност тя е и двете неща едновременно. Това е необходимо на Битието и на Небитието, за да има обмен между Абсолютния, Отца и Пралайя. Такива същества са ноаи в единия си полюс, елохими в другия, и янтрини – "по средата". Понеже материята е много сложна за вас, ще ви преведа тази странна комбинация на езика на чувствата.
Тройновселенските Пламъци са всъщност горене на Всемирната Течност. Нещо като вашите запалими жидкости. Това означава, че те пребивават в мира необезпокоявани отвътре, но са периодично пламтящи по повърхността. Ако си представите планета или звезда от чист бензин или спирт, вие ще видите вътрешността й прозрачна, отдадена на невъобразими съзерцания, мечти и сънища, непонятни дори за ясновселената. Там, в центъра, се извършва едно вътрешно горене навътре, което прилича на ярка точка, а понякога – на ярка... тъмнота. В цялата сфера се появяват удивителни сънища на ясновселената, а отвън горят диви пожари!
С няколко думи: същество, отдадено на Бога и на себе си със силата на духа си; сънуващо светове и сказания безспир в душата си, и пламтящо със сърцето си като звезда, която не може да се укроти никога. С тази тройна мощ на Обичта, Любовта и Желанието, тя представлява необикновена картина в съзвездието Дева, понеже слънцето й е Спика от Дева – "Онази, Която Пламти Обаятелно"... Съществата на тази звезда се превръщат постоянно от ноаи в алохими и от алохими в янтрини, понеже свободата им е неограничена, нежността им прелива без мяра, а огънят им бразди просторите практически навсякъде.
С този епизод на "филма" й, нейното лично послание не завършва. Следващия път ще видите една трогателна космична история, в която Опо се превръща в ангел на милувките и пътува по световете, за да възкресява мъртви, без да се е помръднала Спика от мястото си...
11,30 ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар