567.1991.05.11 Велко Пандура – или "край" на Контакта

Книга 17

11.V.127(1991)г.

Йулма (Родопите)

ВЕЛКО ПАНДУРА –

ИЛИ "КРАЙ" НА КОНТАКТА...

   

- Има ли съкровище в областта? Ако има - освободено ли е и може ли да действаме?

23,15 - 23,50ч.

- В тази област има още 8 места, които крият заровени богатства. Най-голямото е три ковани сандъка със злато. По-малките са най-различни. Трябва да ви кажа, че освободено съкровище никога не е имало и никога няма да има, понеже винаги парите и скъпоценностите са кондензирана кръв и пот. Друг е въпросът, че в редки случаи много висши същества освобождават съкровища по голямо изключение, поемайки лично кармата му или искайки съгласието на иманяра да си плати сам или чрез рода си до пето коляно, ако иска да претопи адските елементали. Има такива, които знаят този закон, но се жертват в името на по-голямо добро. Обикновено това са борци за свобода или освободители на роби, на бедни хора.

Трябва да направите скици на областта, в която знаете, че има накуп заровено, за да ви посоча кое е освободеното, понеже то е само едно в този момент. И винаги казвам: информацията Ми ще бъде с точност до милиметър, ако правилно планирате разхода на парите. Колкото е по-неправилно, с толкова по-голяма неточност ще ви бъде посочено.

- Може ли да се даде по-точно описание на плана за парите и за тяхното изразходване?

- План може да се даде и отгоре, но с това ще огранича свободната ви воля, а тя е закон над всичко. Мога само да подскажа нещо, което вече ви е известно: средства за разпространение на Мъдростта и за защита на новите майки и деца.

Аз нямам нищо против да ви разкривам много такива места, но в момента, в който се изяде една кокошка, купена с такива пари, пръв холизаторът ще плати половината карма. Ако ти стиска, разкривай на хората материални богатства, но всяка грешка в ползването ти се пише на тебе в тефтера. Направете опит – това може и да ви бъде и от полза, и за урок... "Освободено" значи, че няма да се плаща с кръв, но не значи, че няма да има неприятности.

Ако преминете изпита си добре, ще освободя и голямото, но тогава ще трябва да го дадете на държавата и ще получите колкото тя ви даде.

Под "правилно" не разбирам да раздадете всичко за висши цели, тъй като вие сте чисти души и хора с лични нужди. Така че, правилното е да спазите десятъка или половинъка, а останалото – каквото сърцето ви подскаже. Само че искам на никой да не се казва нищо, понеже славата на Елма не бива да бъде слава иманярска... Когато се свързвате с хора, знаещи за подобни слухове, се съобразявайте с начина им на живот и знайте, че поемате половината от кармата им, както лекарите. Вие може да гледате леко на този зелен семафор, но Аз ви пускам с него и другите два – жълтия и червения.

Конкретно: правите план, после стеснявате плана, и при третия план ще ви посоча точното място. Не препоръчвам на тези, които сте в пряк контакт, да участвате лично в изравянето, но може да стоите на върха и да работите чрез плановете. Също не ви препорачвам и да се докосвате до съкровището, тъй като може да се получи "късо съединение".

Жаля не вас, а духовете пазители, понеже и те са души и не разбират от високи духовни материи, а си изпълняват вярно службата. Това не значи, че останалите ви приятели не са чисти, но те са по-силни от вас на земята и имат изолация на духовното тяло заради разумната си практичност на тази Земя. Не ви препоръчвам и да ползвате от това благо, освен ако вашите приятели го превръщат от време на време в храна и най-елементарни битови условия, защото, фактически, туй е и ваше богатство – богатство на народа, който е окраден от първенци и разбойници. Аз мога да разгоня и тях, и то не насила, а като ги пратя да пазят по-голямо съкровище – за тях това е "дюшеш"; но засега това не се налага, защото и "малкото" ще ви стигне за дълго време...

Пазете се да не Ме занимавате с иманярство повече от два-три пъти в годината, защото ако тръгнем с вас по хората и по следите на такива слухове, ще стане много дълга процесия и ще ви премачкат...

- Вярна ли е информацията за кладенеца, реката и камъка?

- Там има, но не е освободеното. [Тук някой е попитал нещо и Източникът пояснява]: Не, взето е, но само част. Понеже те имат навик да слагат "заблудители" – по-малки съкровища.

- Може ли да се даде обяснение за триъгълника, който видях около реката, камъка и кладенеца? (въпрос на ДКШ в момента)

- Точно в този триъгълник ще го търсите!

-  Има ли връзка това, че то е триъгълник?

-         Давам го в триъгълник, понеже Аз вече реших да ви го предам, а трябва да го обезвредя кабалистически окончателно. Съкровището няма кървав печат, понеже е на Велко Пандура, който не бе поробител, а хайдутин за правда и съвест. Той не убиваше, за да обира, а го беше спечелил с честен труд и търговия в странство. И търговията не е цвете, но в случая няма кръв. Разбойниците го знаят, но не могат да се приближат до него, понеже ги пáри - нали е на свят човек; и него го пареха техните парù. Велко има пра-пра-внуци. Можете да ги потърсите и да им дадете половината, без да знаят обаче – просто ще им го подхвърлите, поравно на всички, с една бележка – "от пра-пра-дядо ви"...

 За Дионисий ще говорим друг път. Тук случаят е много сложен, понеже откриването и изваждането на неговата статуя и свещените предмети би било знак за промяна на съдбата на цели нации. Само че на вас казвам: първо предпочитам да разкрием Орфеевото главно светилище, тъй като такива разкопки и открития имат не само символичен, велик смисъл, но и огромно магическо въздействие. Ако американците изпреварят и оповестят култа на Дионисий, ще се съживи цялата Дионисиева култура, която е Лунна, а не Слънчева. Ако Слънчевият култ изпревари, т.е. ако се разкрие първо Орфическият център, ще надделеят съвсем други вибрации. Тази година се хващам на такова хоро, но само през 9 години Ме търсете за такава работа!

- Дали е разкрил малкото човекът, на който един наш приятел е разказал за предполагаемото съкровище?

- Не се косете, но сте прави: той взе кармичното, но остави освободеното.

-    А за децата на Н?

- Грабването на ярчицата от ястреба тази сутрин бе знак, че ако ти не поемеш пътя на новата Ева, това ще бъде взето от А.

(Тук се налага скоба от по-късни години. Н. си замина рано от този свят не само поради лични грешки и заради възможносттта да помогне за тръгването най-после на Словото по света, ако тя приеме "доброволно висене на кръста" и в другия свят; не само защото на избрани души бе предложено да не живеят дълго този път, за да дойдат в нови тела при влизането на Земята в Новата Вселена, което е съвсем предстоящо. Тя знаеше от настоящото осияние и чрез други откровения, че едно от децата й ще поеме част от последствията ако майката се хлъзне в  пътя на старата Ева - и реши да се пожертва, за да спаси и дъщеря си. Избра си болест, от която да си отиде. Този въпрос обаче има да се доизяснява: дали е успяла напълно да поеме напълно контрата върху себе си, зависи от това, дали детето й ще изчисти мисълта и сърцето си от тълкуването на някои проблемни преживявания като малка и дали ще се насочи към Словото и Делото и техните истински представители на Земята  - б.п.)

Х. отваря на Библията.  Пада се на палеца Пророк Езекиил:

Гл. 1, стих 4 –   Видях, и ето вихрушка

идеше от север

голям облак и пламнал огън,

а около него - сияние;

и посред него се виждаше

нещо наглед като светъл метал

от средата на огъня.

Х. отваря напосоки и беседа: “Заветът на Любовта”: “Днешният ден показа, че Небето е разположено към нас.” – стр. 222.

На 12-и сутринта всички чакат х., за да тръгнат към указаното място, но х. е в криза поради нов пристъп на невяра и съвършено отвращение към иманярството. Преди да се запилее за цял ден по горите - сам, огорчен от липсата на условия за работа даже и тук, - той пита:  “Как мислите, има ли Бог?” Отговарят му, че има. – “А всемогъщ ли е?” – “Всемогъщ е...” – “Е, като е всемогъщ, ако наистина имаме нужда от злато, да го телепортира тук, в средата на стаята!... А аз, за всеки случай, за да съм сигурен дали Той говори или ни разиграват духовете, ще изчакам да проверите имало ли е такъв човек "Велко Пандура" - и ако е имало и са останали наследници, тогава съм с вас..."

Не знам дали по-нататък е описана акцията за "изкопаване" на имането на "Велко Пандура", която стана окончателна причина един от нас да се откаже "завинаги" от Контакта. "Завинаги" в кавички, понеже не се случва за пръв и последен път – рано или късно осиянията пак текват... Дори и в случаите, когато сам Източникът се е "клел", че повече никога няма да ни проговори, това се нарушава и Той проговаря отново. Казва, че това е по линия на абсурдите на "Баща Му", Който единствен може да отменя решения на Сина... Такива обрати смущават контактуващия повече от всичко и той пак замлъква. Но като почнат да падат и се местят предмети из стаята и да стават други необикновени неща, той разбира, че Нещото пак иска да говори.

Дори и да е описан случаят в следващо осияние, тук може да се резюмира, че с копаенето "за зелен хайвер" над гр.Пещера ни се даде особен урок - урок предимно за х.("х." в този период е съкращение за "холизатора"; по-късно то преминава почти навсякъде в "п" – "приемащия". На места фигурира и като "д" – "действащия", но не е продължило, понеже е станало ясно, че сме още далеч от Делото, въпреки отделните удивителни случаи и периоди. Било е казано, че по-нататък "д"-то трябва да мине в "ж" – "живеещият", "животворящият", "жизнедарителя" – и това да не се отнася само за една конкретна личност. Въпреки че Словото трябва да ни е доминанта в тази епоха, описанията на случките към повечето осияния и дневниците, които ще включваме в резюме или почти изцяло, намират и ще намират място в тези томове пак по настояване на Елма. С това Той иска да ни окуражи, че Словото не е било само приказки, но че самият ни живот става истинска приказка, когато вярваме и изпълняваме; когато сме верни на сърцето и душата си).

В случая с "Велко Пандура" урокът беше следният: х. приема участието на Н. в търсенето, като се доверява на нейната интуиция или Контакт – вярва, че и тя е холизаттор. Иска да покаже на приятелите, че в тази област няма монопол. Дава му се един район, където би трябвало да се намира съкровището, и той почва да го обхожда. Има няколко активни точки и той посочва едната, но има намерение да провери и останалите. Тогава Н. се спира на първата и казва уверено, че именно там е това, което търсим. Х. не й противоречи, за да не урони престижа й като "холизатор" – и приятелите копаят, докато почне да се вижда само главата им и докато ... накрая намерят само един ръждив капак от консервена кутия... Х. си спомня случая с една сестра от Братството, която била отстъпила реда си на друга за влизане при Учителя – от добро сърце. Учителят й казал, че изпуска благословението: има случаи, когато предимството не бива да се подарява. Това е нещо като първородството, което не се продава за паница леща. "Паница леща" може да е и прекалената толерантност от ниско самочувствие, но и от тщеславието да бъдем "добри"; или постановката, при всички случаи "да не обидим някого" и "да има хармония". При Рибите това е "първа специалност", затова само Овните и Скорпионите могат да бъдат "лоши", когато провеждат индивидуална мисия. Изясни се още, че съкровището наистина е било някъде там, но не ни е било дадено по друга, много по-основна причина от този периферен урок. Небето е проследило кой какво си мисли за ползването на това съкровище, ако го изкопаем. Видяло е, че нито един от нас не си е представил правилната му употреба – дори и тия, които са искали да бъде само за Словото и За Делото; дори и представата на самия единатор не е била вярна. Тогава потекла информация, че ще бъдат предоставени случаи да наблюдаваме как всеки един от нас ще си представи работата върху Словото и неговото оповестяване в света, и как различията ще бъдат толкова основни, че отново ще доведат до блокиране и  забавяне на разпространението. Тази информация не бе записана и съобщена. Авторитетът на Елма би наложил блокиране на самоинициативата и свободната творческа воля, а човек трябва да стигне сам до коригиране на представите и грешките си, на самонадеяността си – това е най-ценно. По-ценно дори от бързо разпространение на Словото. Ако не беше така, сам Христос би взел мерки Словото и Делото Му да стигнат до човечеството в оригинал и бързо. Той не е безпомощен - би могъл да стори това с един замах. Не му трябват никакви разрешителни, апостоли, съкровища и спонсори. Явно Небето чака друго узряване.

По-долу се включва една интересна информация от интернет за иманярството в България, но в окултен и духовен аспект. Въпреки плана пояснителните тесктове да бъдат в отделни томове след осиянията, понякога правим изключения като това. Ако някой иска да чете само Слово, спокойно може да ги прескача:

СЪКРОВИЩА УБИВАТ ИМАНЯРИ И АРХЕОЛОЗИ

Сайт на Окултен център "Селена"

Написано от Маг Селена

Събота, 22 Септември 2007 00:00

Увлечени в ръчкането на тракийските могили, родните индиана-джоунсовци забравят за поверията, че който разкопае сакрален обект, рано или късно го настига прокоба.

Напоследък в България пламна истинска “златна треска”. Археолози се надпреварват да откриват през месец златни предмети от времето на траките, като всеки рекламира находката си с единственото прилагателно: “уникална”. Увлечени в ръчкането на тракийските могили, родните индианаджоунсовци забравят за поверията, че който разкопае сакрален обект, рано или късно го настига прокоба. Поразеният се поболява и умира, без да има видима причина за смъртта.

Подробности за такива трагични инциденти, обвити в мистерия, трудно се процеждат в медиите. А случаите съвсем не са малко. Като почнем от Царичина, където се говори, че било открито златно имане, минем през Мишкова нива в Странджа и стигнем до т.нар. Долина на тракийските царе в Казанлъшко. Зачестиха и случаите на загинали иманяри, пробвали късмета си в местността Беглик Таш край Приморско, където според поверието било заровено несметното съкровище на Вълчан войвода.

Ако има някакво правило, то е, че най-много жертви дават т.нар. секретни разкопки. Наскоро на българския пазар се очаква да излезе сензационно изследване за гробницата на фараонката Бастет в Странджа, което претендира да разбули всички загадки около печално известното ровичкане в граничната зона под егидата на Людмила Живкова.

КАКВО СТАВА В ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ?

Ето един от най-пресните примери, свързан с Долината на тракийските царе. Става въпрос за търсенето на древен тракийски град от ранга на Севтополис. Шеф на експедицията е археологът Домарацки. Когато започва разкопките, той е в цветущо здраве. Ненадейно обаче смъртта го настига и работата остава недовършена. И тъй като археолозите “по света и у нас” са суеверно племе, тайно се договорили да не продължават търсенията, докато проклятието не се “изчисти”. Кога ще стане това, никой не може да каже със стопроцентова точност.

Наскоро казанлъшкият скулптор Спас Мавров, който се прочу и като изследовател на паранормалното, лансира тезата, че селището Оструша е естествен енергиен генератор, свързан с пирамидите в Гиза, и че могилите, освен археологически находки и атракция, са и мощен енергиен излъчвател, който понякога има вредно въздействие върху хората. Българският Шлиман - проф. Георги Китов, също сподели любопитни размисли по въпроса. Включително и това, че се е свързал със… Световния съвет на екстрасенсите във връзка с гробницата в Старосел.

“Аз съм дълбоко убеден, че траките са били в някои отношения много по-досетливи, с нюх са усещали къде нещата са благоприятни и къде не. Колкото до енергията в тракийските храмове, има, изглежда, нещо такова, защото много хора, влезли в тях, смутени от тяхната архитектура, стихийно се зареждат. Почти е доказано това за Старосел и от Световния съвет на екстрасенсите, които са провели там свое заседание.

ЕНЕРГИЯТА ОТ ТРАКИЙСКИТЕ ХРАМОВЕ ДЕЙСТВАЛА ОТРИЦАТЕЛНО

За енергията има значение и психическото състояние на човека. Но съм чувал и другата крайност за тракийските храмове - че действали отрицателно…”, призна Китов. Преди името й да нашуми с находката край Златиница, неговата колежка от НИМ проф. Даниела Агре разкрива, че едно от най-ценните съкровища по нашите земи - от Скравена, Ботевградско - е задигнато. Според местни спецове, археоложката силно преувеличавала, защото много по-ценна била находката от друго село в района - Боженица, - където се намира крепостта “Боженишки урвич”. Златните предмети и антики, открити там и датиращи от IV в. пр. н. е., били разграбени до шушка от иманярска банда. При подялбата на плячката обаче се стигнало до кървава разправа. Двама от търсачите на съкровища били заклани от своите ортаци, а труповете им - захвърлени в изоставен рудник.

Не е по-радостна и участта на единия от водолазите, гмуркал се нееднократно край нос Калиакра, за да дири т.нар. златен град на Лизимах, прочут пълководец от свитата на Александър Македонски. След смъртта на императора всички негови пълководци - т.нар. диадохи - си поделили наследството му.

НА ЛИЗИМАХ СЕ ПАДНАЛА РАЗМИРНАТА ТРАКИЯ

Според античния географ Страбон, Лизимах основал своя резиденция в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон, именно там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища. Това кратко сведение и досега не дава мира на българските иманяри. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени “ентусиасти” са опитвали късмета си на легендарния полуостров. За един от тях обаче се знае със сигурност, че загива при пътен инцидент - и то на равен и прав участък на шосето за Балчик, малко след поредното гмуркане. А неговият брат бил натиснат от семейни неволи и се обесил само година след катастрофата. По времето на Тато, секретни разкопки стартирали в местността Мурсалица над родопското село Мугла, което до 1989 г. е било в граничен район и до него се е стигало само с открит лист.

Мурсалци твърдят, че били наследници на древен и богоизбран свят. Преди 10 години, на няколко души от местните, цанили се за работници в разкопките, им се случили нещастия - раждат им се мъртви деца, пожари изпепеляват къщите им, падат от скали, удря ги мълния… “Това е отмъщението на божеството!” - шепнат суеверно мурсалци и гледат да избягват мястото на разкопките.

ОТКРИВАТЕЛИТЕ НА ПЕРПЕРИКОН СЪЩО НЕ СА СРЕД ЖИВИТЕ

Светилището на Дионис все пак е открито - макар и след доста години, от проф. Николай Овчаров на каменния хълм Перперикон на 15 км североизточно от град Кърджали. Навремето от ДС мислели, че там има голямо златно съкровище. Впрочем, хората, ръководили експедицията за търсенето му, също не са между живите.

“Първите разкопки се проведоха през 1970-1982 г. от двама днес покойни археолози - проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт и Иван Балкански, уредник в музея в Кърджали, разказва Николай Овчаров. Те се правеха под някаква много страшна секретност и затова около Перперикон тръгна една легенда, която днес още съществува сред местното население. Това беше времето, когато от Държавна сигурност бяха полудели на тая тема и все търсеха разни съкровища, като на Вълчан войвода например. Те отцепиха района на около 3-4 км, докато учените копаеха. Хората, които виждат отдалече как се спускат военни хеликоптери и вдигат някакви сандъци, заговориха за открито имане…”

Според бивши служители на ДС съкровище наистина е имало, но съдбата му и към днешна дата продължава да е неизвестна. Предполага се, че е изтъргувано за покриване на дългове на България. Част от агентите за специални поръчки, взели участие в сделката, после остават в странство като представители на смесени фирми-перачници. Проклятието обаче ги настига и далеч от родината. В средите на бившите разведки се говори за банкрути, отвличания и обири, както и за мистериозни “африкански” вируси, покосили някои от агентите и техните близки.

Невероятно, но факт - мумията на Амон Ра била заровена в… Пиринско, разтръбиха преди време екстрасенси от района. Според шамана от Сандански Костадин Тренчовски, енергийният триъгълник между Сандански и селата Никудин и Кърналово бил образуван от “вибрациите” на мумията. Затова Пиринският край щял да бъде ударен от страшни катаклизми. Някои от тях се сбъднаха. Неотдавна “гневът” на египетското божество “изсипа” върху главите на горките хорица кален дъжд. До края на лятото, пророкува още Тренчовски, можело да се очаква мокър сняг, който след няколко часа щял да премине в “библейски потоп”...

Зла поличба настигнала и иманярите и изследователите на известната джамия на Осман Пазвантоглу във Видин. Наскоро тя бе реставрирана, за да се пресекат набезите на търсачите на антики. За нея се знае, че е единствената в ислямския свят джамия, която на върха си вместо полумесец има сърце. То било символ на независимия дух на Осман, чиято майка била българка. Самата джамия била построена в чест на посечения от турските власти баща на Пазвантоглу. А библиотеката до нея била издигната в името на майка му.

Но легендата, че в темелите на джамията и библиотеката имало закопано имане - златни турски махмудии - години наред разпалвала чивиите на иманярите. Те подкопали стените, унищожили ценни архитектурни детайли, обърнали и изпочупили надгробните плочи. Ясновидските видения обаче им обещават смъртоносно проклятие до девето коляно - болести, разорение и липса на мъжка челяд щели да налегнат родовете на иманярите. Страшната турска магия нямала разваляне, категорични са нашенските окултисти."

                                                   *    

Още няколко думи на тази тема от личен опит. Този, който се наименува с "х" в тия осияния, е бил на почивка в с.Стрелча и учител в с.Боженица, малко преди да бъдат открити съкровищата там. Той ги засича по вътрешен път и знае къде са, но не ги разкрива. Има и други такива случаи в живота му, но един ден трябва да се проследи в акаша дали всичко това е било случайно. Два от по-пресните случаи са "командировките" от Елма в с.Стражица малко преди земетресението, и в Белене - с определена мистична мисия. Има случаи, когато едно природно бедствие може да бъде парирано или намалено, а другаде заключени духове на страдалци да получат освобождение. Когато логиката пречи, Небето ни устройва абсурдни сценарии, за да бъдем където трябва когато трябва.

От съкровището край Стрелча