Книга 17
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИКА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИКА
29 април 1992г. Извънредно мъдро решение на проблема ми, че се чувствам в Москва безполезен: М.Л. съобрази, че единственото, което мога да направя само аз и никой друг, е да разкажа на касети спомените си още от най-ранните детски години за всички възрастни и заминали си хора от Братството. Гениален ход на М. - сега се презаписват навсякъде първите 15 касети, а колко още мога да разкажа!... Това е жив опит, който струва повече от 1000 тома фантастика или окултна белетристика. И досега (1995) съм му длъжник - и на всички приятели и други души по света. Никой още не е успял да ги препише от касетите.
За сведение от 2009г.: тия спомени общо станаха на 26 касети, които се презаписваха и все още се копират от познати и непознати не само в България. Целта им беше не само да се разкаже за лични опитности с безценни последователи и ученици на Учителя, но и да се види, че някои от тях знаеха и можеха всичко, за което разказват например Крыжановская и Йогананда; а и неща, за които не сме чели и чували никъде. Вече 17 години не сме успели да ги конвертираме в МР3-ки, но наскоро Ойлумина ги преписа електронно и имаме цяла книга над 440 страници. И тя си чака реда за редактиране...
Писмо от Г.М. от Москва(18-годишна) до Елма - април 1992г:
Благодарю за прекрасные пожелания, Любовь моя! Когда люблю, Ты со мной! Ты тот, Кого люблю: Моцарт, Есенин, все человеческие души. Для Тебя я сохраню свою чистоту, всю себя; для Тебя постараюсь вспомнить поле "наùри" и себе там. Ты - сама любовь! Сколько радости, гармонии и добра Ты дал мне! Благодарю бесчетное количество раз. Молюсь Тебе. Помоги мне во всех светлых делах, укрепи в вере. Правильно ли я люблю? Какую получить профессию, чтобы дать больше радости и добра людям? Исполнится ли мое самое огромное и заветное мечтание - встретиться с Моцартом?... А может я уже встретилась?... Скажи мне то, что самое важное для меня. Благодарю.
1 май 1992г. Отново в Латвия. Продължават случаите с двете числа, които се повтарят в почти всичките ми документи и житейски ситуации: 46 и 64. И сега живея все на адреси или в квартири с тези номера; съдържат ги и телефоните, адресите или документите на хората, с които ми върви най-много.
2 май 1992г. На най-красивото място в Юрмала - станция Мàйори. Излизаме с Х. на морския бряг. Тук направих две от най-хубавите си снимки на Балтийско море. Незабравим ден!
3 май 1992г. Участие в семинарите на Т. и С. Говорих им за съответствието между числа, планети, цветове, тонове, аспекти и пр. Запознанства с нови хора (Л.Ш., В.Д., Г.Т., Л. )
4 май 1992г. Много приятен ден: разходка с М. – художествен музей, парк със скулптури. Душевен комфорт, отпускане. М. каза, че това е един от най-щастливите й дни, защото си била взела "отпуск" от къщи...
Молитвите вече не помагат
(латвийска скулптура и гербът на Рига – едно илухимно тайнство)
5 май 1992г. 0,10-5,30ч. - пътуване от Рига за гр.Лйèпая с Х и Y. Интимна изповед пред тях за емоционалните ми проблеми.
Когато пристигаме, на гарата в Л. виждам два знака – прогнози за развитието на някои събития. Когато споменахме М-а., падна пликът със сушени ябълки и три изкочиха и останаха на пода: две една до друга, а третета - като връх на остроъгълен триъгълник – по-далече). На стената на гарата - петно като женска фигура, а до нея – мъжка, която едва се очертава. Много по-късно разбрах, че това е било програма за етапите на едно голямо приятелство: на първия етап двете точки ще си останат сближени, въпреки появата на третата; а на втория, много по-късно, ще останат само две фигури, но мъжката ще избледнее (или сега е още бледна в съзнанието на другата?...)
Вечерта много емоционално говорих в групата на А. по астрология за стелиума от фактори, които ме карат да съм тъй щастлив в момента: два най-любими етноса в една стая - и то само прекрасни млади жени...(като Вивалди и девическия му състав...) Те в хор казаха, че вече ме обичат... Именно тогава направих една от най-хубавите снимки на А.Г. със синята блузка - как слуша лекцията по астрология на Ерик.
Ако имахме гения на Майстора, щяхме да рисуваме само такива образи.
Тази ни мечта остава за друго прераждане...
5-6 май 1992г Първата безсънна нощ в гр.Л. Много кратка - само 3-4 часа - и бяла. Безкраен, тревожен балтийски фьон. Виждам душата на Латвия.
Знамя и герб Латвии
Това стихотворение дойде на руски език след една безсънна нощ в Лйèпая. Преживявах душата на Латвия. Заради него имам вечни приятели и в тази дивна и изстрадала страна:
Белой молитвой, сквозь пурпур немевшей крови;
лавой серебрянной в тëмнокарминные дали -
Латвия, Латвия - сон чистоты и Любви,
Божий сугроб на хребте из рубинной печали!
Как же мне высказать все, что меня потрясло
в пòлночь багряных латвийских просторов -
там, на Мосту, где я видел число
всех латышей, что венчал за бессмертие порох?
Там, на Мосту из прозрачных, лилейных костей,
в бархате бездны из сумрачной грусти червонной,
долго я слушал как сонно поëт суховей,
как до припадка все липы кадят благовония!
С кем-то в реке из расплавленной стали плыву -
вплоть до истоков еë, в берегах из граната.
Вдруг появились - клянусь я - совсем наяву
два херувима, один из которых - крилатый!
"Нет, серафим ест тот, правый - мне голос сказал. -
Звëздная Латвия тайну свою сохраняет...
Каждый народ - ето странный небесный вокзал -
странной любовью он каждую душу питает."
- Демон ты правый, зачем мишурою блестишь?
Что значит милость, на фоне любви из кармина?
Демон молчит. Промолчал и вожатыйлатыш.
Только взгляд их сверкнул, словно пламя лучины...
- Демон ты слева, что страшно и рдяно молчишь -
что значат страсти в объятьях серебрянной нити?...
Демон моргнëт - и опять затаëнная тишь:
так неподвижен, как будто на гербе он шитый...
Знаю, о Латвия - сходит Небесный Латыш:
звездочки обе он выпрямит вверх головами;
Мара Владычица, вверх ты опять полетишь!
Матери Латвии, Вечность обнимется с вами!
5-6.V.1992г.
Ето буквалния превод:
Като бяла молитва през пурпура на изтръпналата кръв; като сребърна лава в тъмнокарминени далечини - Латвия, Латвия - сън на чистота и Любовта, Божия пряспа върху хребет от рубинена печал! Как да изкажа всичко, което ме потресе в полунощта на алените латвийски простори - там, върху Моста, където видях числото на всички латвийци, венчани за безсмъртието от барута? Там, на Моста от прозрачно-бели кости, в кадифето от сумрачна, тъмночервена скръб, аз дълго слушах как пее суховеят, как до припадък всички липи кадят благовония! С някого в река от разтопена стомана аз плавам - чак до изворите й, между брегове от гранат. Изведнъж се появиха - кълна се, съвсем наяве - два херувима; единият - крилат! "Не, серафим е десният - ми каза един глас. - Звездна Латвия пази своята тайна... Всеки народ е странна небесна гара - тя храни всяка душа с особена любов." - Ти, Демоне отдясно, защо тъй сърмено блестиш? Какво значи милост на фона на карминена любов? Демонът мълчи. Премълча и вождът ми - латвиец. Само очите им блеснаха като пламък от борина... - Демоне отляво, който страшно и червено мълчиш - що значат страсти в обятията на сребърна нишка?... Демонът мигне – и пак стаена тишина. – Тъй неподвижен, сякаш е извезан върху герб... Зная, о Латвия: слиза Небесен Латвиец, двете звездички той ще обърне нагоре с главите; Богиньо Мара, ти пак ще полетиш нагоре; Майки на Латвия, Вечността ще ви прегърне!
По-късно ми съобщиха, че по повод повдигнатия тук и в нашите разговори въпрос за необходимостта да се обърнат с върха нагоре две от звездите в герба на Латвия, проектирани някога от един пияница-швед, и досега се водят разгорещени спорове в парламента им. Това беше първото нещо, на което им бях обърнал внимание още при първия поглед върху герба на Латвия и обърнатите петолъчни звезди в ръцете на тяхната статуя на свободата. Че това е фатален удар върху родината им от страна на две чужди магически и окупационни общества, независимо дали художникът-швед го е съзнавал. Изказах се в този дух директно пред големи аудитории, в печата, в ефир. Всичко свестно и умно от разни краища на страната почна да пътува към Рига, за да присъства на тези просветителни окултни изказвания и лекции от българска гледна точка. Разбраха го веднага – Латвия е една от най-будните страни, просвещавани в този дух още от семейство Рьорих. Вдигна се брожение, въпросът се постави в парламента, по-късно ми казаха, че сам президентнът на Латвия се бил съгласил с това. Определени сили обаче, които управляват всяка страна и са над парламенти, учени и президенти, и тук се била опънала яростно и не позволили промяна. Явно много добре знаят на какво се крепи властта им. Ария прегледа и ми показа гербовете на Латвия и на всички техни градове, в които има петолъчни звезди. В старите гербове и всички гербове на градовете им никога не е имало, и до днес няма нито една обърната звезда!
Дневникът от 1992 г. и осиянията от Елма продължават в книга 18
Няма коментари:
Публикуване на коментар