Книга 18
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИК'92
Дневник от 2 до 25 юли 1992г.: Москва – Киев – Москва
След разписание на лунните фази, в дневника ми фигурира текст: “Писмото ми до едикойси от К. му бе предадено, но той не съдейства за изпълнението на нито едно от предложените мероприятия, защото имаше инструкции от Мистър Хикс да ме бутне в девета глуха. Затова си позволих да си взема писмото от дома му когато пристигнах - за документ.”
Ето съдържанието му:
“2.VII.92г. Едикойси, моля те да ме приемеш заедно с едикояси. Можеш да ни устроиш в една стая, ако тя няма нищо против – ние сме близки. Може да се обяви паневритмия още утре сутринта – не по-късно от 9 часа, на хубаво място сред природата. Нужен е касетофон с батерии. От понеделник ще играем всяко утро от 7 часа – където решите. Трябва да се обяви нашироко.
Готов съм да проведа практически и теоретически занятия по часова астрология, пентаграмика, защита от излъчванията на парите и техните еквиваленти; поетическа вечер на фона на романтична музика (всеки ще чете любими стихове – аз предлагам стихове на Р.Тагор – трябва да се намерят 2, 4, 7 и 8 том от руското издание; ако има – и на украински; а също и други стихове. Мога да ви прожектирам 3 кинофилма (трябва “Русь”-8 и супер-8мм). Също и лекция и упражнения на тема “Основи на индометрията”, както и други интересни теми. Искам да купя в Киев касети с киноленти супер-8 – цветни или черно-бели".
Това е писмото. На другата страница съм написал дните от седмицата и месеците на украински – особено интересни са месеците 1-сичень, 2-лютий, 3-березень, 4-квитень, 5-травень, 6-червень, 7-липень, 8-серпень, 9-вересень, 10-жовчень, 11-листопад, 12-грубень. Отдолу съм изчислил астрологическите часове за 7 юли в Киев, като съм прибавил отдясно и времето на аспектите през деня – 4 квадратури, Слънце опозиция Уран и само два положителни аспекта. Сигурно съм счел този ден за особено опасен (седмо число, осма вибрация, вторник, плюс с такива аспекти, за да внимавам много с контактите и дейностите тогава). Отбелязал съм и къде са планетите в рождения ми хороскоп по транзити. Сега, като прелиствам дневника, виждам как ми се е отразило всичко това – дори и в рамките на орбисите. Бях забравил, че ако почнеш на седмùца, ще ти сложат крак и ще паднеш на земята. Уж голям опит през годините...
Но засега да се върна в Москва, в навечерието на заминаването ми:
3.VII.92 г. Интензивно дооформяне на данните за покани за Башкирия и новите от Москва – преписване и комбиниране в перфектен вид. Планиране на дейностите в мое отсъствие. /.../ сътрудничи юнашки! След като бяхме изгонени от апартамента на В.М., въпреки че ми бе обещан до септември, сега живеем в Райско гнездо или Тараканкно – студентската стаичка на /.../, където се е преселил отдавна и /.../, въпреки че държи квартира на друго място (празна, което особено ме изумява). 17-годишните момичета /.../ и /.../ от гр./.../, след големи перипетии успяха да се откъснат от контрола на загрижени хора и сега в Хлебаркино живеем на 5 квадрата 5 души, а дойде и още една приятелка... За да се спазва ритъмът на присъстивята и отсъствията и така гнездото да си остане райско, а не гнездо на оси, някои двойки и тройки или четворки се качваха на покрива – времето беше хубаво и спяха там. А може да е влязла в употреба и празната квартира на /.../. Така доказахме, че здраве и щастие е възможно и при най-бедните обстоятелства. След години ще се ширя сам на пет квадратни метра, а ето, в Тараканкино сме оцелели и сме били "безумно" щастливи шестима!... Макар и да бяхме далече от рекорда на Гинес – колко души могат да се съберат в една телефонна кабина... Важна беше стратегията: В Новата Вселена има "въртене по къщите" (и по покривите)... Така, дори да бяхме в Тараканкино и 100 души, пак щяхме да сме кандидати за отлитане. "Нашите" само гледат, дебнат – и чакат... Не само с летящи чинии... Даже от покрива по-лесно ни взимат – засега само на екскурзии... През зимата е по-трудно – по покривите на става. Тогава трябва да има поне две стаи на различни места. За да останат двама насаме (по жребий или не), останалите 98 за една нощ все могат да се хванат в другата стая. Даже и да се наложи да спят прави – имаме опит от хижите на Витоша и Рила...
Пуснах им следващите два филма, които бях снел (”Лиепайски сънища” и “Спомени от Рига и Санкт Петербург”. С подходяща електронна музика, ефектът е значителен – само любителската архайска техника (при това съветска) е майка плаче. Инак на места цветовете са разкошни. Чувствам, че без кино, фото и живопис едва ли ще оживея на тая земя – жаждата за красота и донасянето ù до хората ми е първа доминанта. Може би заради Везните на МС или Венерата ми с 98% КПД във Водолей и втори дом? Пък и Рибата си пада по това.
Сега, като преписвам този текст точно 3 години по-късно, намирам за интересно да цитирам по този повод откъс от една много интересна книга, която чета в момента (”Селестинското пророчество”). Формално би трябвало да вместя цитата под ъгъл 9 градуса, понеже е от “външен автор”, но не се знае дали това не е и за 36 или 72 градуса – прилича на истинско Слово. Нали Учителят постоянно говори за Красотата като израз на Истината? Ето откъса от Джеймс Редфийлд:
- Това е изключително място – каза тя, когато приближи. – Стигна ли до момента, в който се говори за възприемането на красотата?
- Да – отвърнах аз. - Но не разбирам докрай смисъла му.
- По-нататък в Ръкописа – каза тя – се изяснява по-подробно, но аз ще ти го обясня накратко. Начинът, по който ти въздейства красотата, е нещо като барометър, по който разбираме до каква степен сме се приближили до възможността да възприемаме Енергията. И това е така, защото Енергията и Красотата са от едно и също естество.
- Говориш така, сякаш я виждаш... – казах аз.
Тя ме погледна без никакво смущение.
- Да, виждам я, но първо развих по-дълбок усет за красотата.
- Но как става това? Не е ли красотата нещо относително?
Тя поклати глава.
- Нещата, които възприемаме като красиви, могат да бъдат различни, но фактическите характеристики, които приписваме на красивите обекти, са подобни. Помислù само. Ние възприемаме като красиво нещо, което ни поразява с яркото си присъствие, със своеобразната си форма и въздействащи цветове. Не е ли така? То се откроява. То грее! Струва ни се почти лъчисто, в сравнение със сивотата на околните, не дотам привлекателни предмети.
Аз кимнах.
- Огледай се наоколо – продължи тя. – Сигурна съм, че просто си очарован от това място, както сме всички ние. То направо покорява човека! Цветовете и формите тук изглеждат просто магически. Следващото ниво на възприятие е да се види енергията, която обкръжава всичко наоколо.”
4.VII.92 г. Поради желанието да препиша безпогрешно на машина списъка за поканите, вечерта закъснях за Киевския влак.
Ето, точно за тука се разправя....
За пръв път закъснявах за влак през живота си – това също е трябвало да ме накара да се размисля. Проблем – върнаха много по-малко рубли – 1/3 глоба - и се наложи да обменя марки на безценица, при това не мои, трябва да ги връщам. Втори знак – щом липсва благословия отгоре и няма средства; щом се посяга на чужди пари – макар и с мисълта да се върнат, – значи акцията е осъдена на провал. В такива случаи човек трябва да се върне. Взех си скъп билет от спекуланти за следващия влак, но пътувах с много симпатични хора: с една жена от Мирний (разправя много интересни работи за златотдобива и живота им там) и двама мъже – украинец и татарин. Татаринът е много интелигентен и говорù за България и Желю Желев с голямо възхищение. Другият човек бе с бастун – преживял е катастрофа. Също много интересен човек, но не може да се прости с мисълта, че виновният шофьор е длъжен да му се изплати с пари. Черпих спътниците си с кайсии, а те се отвориха и дамата купи от една гара чудни ягоди – за пръв път ям тази година. Една жена ми продаде 5 варени картофа с магданоз за 10 рубли – страшно вкусно, тъкмо навреме...
В Киев звъних безуспешно на /.../ - безпокоях се как е пристигнала. Тя сама бе поискала да дойде с мен (17-годишна) и е тръгнала с нормалния влак. Заминах направо за адреса, намерих вярната улица и един много любезен човек през цялото време ходи с мен и разпитва за блока, който търся. Говорихме си много интересни работи. Узнах от него за един голям жест и подвиг на Дзержински: Събрал на един кораб всички осъдени аристократи (а е имал заповед от Ленин да ги унищожи) - и някъде в морето ги е пуснал да бягат накъдето им видят очите. Винаги съм се питал как е възможно Дзержински, с такова красиво и одухотворено лице, да бъде глава на ЧК. Явно мисията му не е била случайна, въпреки терора.
По пътя на два пъти ме упътиха в обратна посока – това са все знаци, - но аз упорито вървях към “клопката”. На една пресечка от целта камион блъсна червен мотоциклет - беше смачкан под колелата му – пак знак, и то какъв! Най-накрая отново ме информираха неправилно и чаках на една пейка пред съвсем друг блок. Най-после, след като си почетох за почивка Кастанеда, се намери човек да ми посочи търсения адрес и открих роднините на /.../ - тъща и шурей, младо, одухотворено момче. То ме заведе във вила с градина, където заварихме /.../, жена му, и - слава Богу – моята млада приятелка, успяла е да ги намери. Аз и досега взимам за чиста монета тия странни привързаности на съвършено млади момичета в Русия, които ме следваха навсякъде. Не вярвах в някакви други мотиви, които ми бяха обяснявани още от съветския консул и от други познати, намекващи, че това са ми вързани "опашки" – по нечия заповед, макар и в посткомунистическо време. За нито едно от "прелестните и прекрасни създания", чиито образи ще останат завинаги в душата ми, не исках и не искам да си помисля такова нещо. Това че в даден момент изчезваха завинаги, си го обяснявах с младосттта им. Много естестено: всеки иска да си уреди живота, да има семейство и деца и добра работа, където да признаят талантите и способностите му. Всеки си представя живота като жилище и обзавеждане, по възможност кола и вила, летуване на хубави места, ходене по чужбина и ако се получи - оставане в чужбина.
Чудесна къщичка: ягоди, тишина, романтика – и книги до тавана. Домакинът вòди в Киев астрологически курсове от името на Академията. На този етап съм написал в дневника си: “Страхотно дълбоко и умно същество – по всички линии сме в синхрон”. Отдолу, под линия, по-късно съм изяснил: “Баба ти...” В Москва той ме бе впечатлил особено много и с радост се отзовах на поканата му – има лице на Посветен.
Вечерта – голямо преживяване: по инициатива на младата ми спътница, отидохме на проповед на известния Висарион, в планетариума. Аз вече бях виждал обяви за дейността му в Москва, където имаше негова снимка и обяснения, че е последното въплъщение на Исус. Тогава реших, че е поредният маниак и не проявих интерес, но сега, когато заговори... Наистина, долната част на лицето му не е точно Исусова (има обратна захапка) - но очите, скулите, гласът, косата! Дали си внуших, дали по друга причина – но едва сдържах сълзите си, защото чух неща, каквито може да говори само Христос и никой друг: абсолтно в духа на Любовта. При това се оказа не “провинциален православен пророк”, както си мислех, но мъдрец, гностик от висока класа. Постоянно говори от името на Отца. Облечен е в яркочервена мантия с бял шнур през кръста. Излъчва удивителна кротост и смирение, речта му се лее като музика и утешава душите, вдъхва надежда, предупреждава. Основна тема тази вечер: предстоящите тежки събития. Земята е изчерпала своето търпение и е започнала да се защитава, ще изхвърли в ада всички, които са студени, които нямат милост, чистота, топлина и Любов. Отец е дал на Висарион нова Господня молитва и чрез нея е с всички, които я произнасят. Последователите му са с червени ризи и са много мили млади хора. Отидох при едного, който ни бе посрещнал още пред салона много сърдечно - Вадим - и го попитах как човек може да има касети и текстове с беседите на Висарион; може ли да го последва и къде му е базата. Тук отляво е Висарион, а отдясно – Вадим.
Засега пътувал. Вадим го питал за мене и той казал, че трябва да се върна в България и да му устроя проповеди навсякъде, аз да му бъда пътуващия и писмения преводач, а после щял съм да се върна в Русия, Естествено, на мене ми е ясно чий ученик съм и каква ми е работата на този свят. Който и да е Висарион, обикнах го от цялото си сърце и душа – такова същество не може да не се обикне. Ако лицето му бе изцяло подобно на Исус, т.е. Учителя; ако не говореше някои работи в полза на кръста и църквата (строи си храм някъде в Сибир) и ако не правеше проповедите в 11ч. вечерта, вместо сутрин преди изгрев, щях да помисля, че е Той – нали Го очакваме всеки момент в Русия!.. Може пак да е Той като проекция; може и да се развие в съвършенство – нищо не се знае: и на Учителя лицето като млад съвсем не прилича на онова, което знаем, освен само очите. Когато Духът реши, и от камъните може да въздигне богове. Неговите изненади са непредсказуеми. Взех координатите им в Москва. Интересно съвпадение: твърди, че е получил Духа точно на датата, когато ние в Родопите узнахме за розовия лъч от Розовата звезда, по който бил слязъл на Земята на този ден много велик Дух – цялата Вселена празнувала (според видението на Елинка и обясненията в холизацията).
За да проверя така ли е, по-късно пратих на хората му уводната касета за Учителя и осиянията, прочетена вдъхновено от К. на руски език. Нямаше никакъв отклик и като видях пак само “еднопосочно движение”, без разпознаване на Последното идване на Словото, реших че Висарион е още само пророк и не е получил втория Лъч – Лъча на Влъхвите. Мисля, че им пратих и снимки на Учителя, а при това положение да не се откликне някой, работата е ясна. Не съм проверил, може и да не са получили пратката. Във всеки случай, не се видях в ролята на сателит и организатор на проповеди на Висарион в България, докато не се уверя дали стъпва върху канарата на най-последното идване на Бога в плът на Земята – основен признак за разпознаване на Пророците. Разбира се, имаме си и местни и чуждестранни самообявили се наместници на Учителя, стъпили твърдо на Неговата Канара, но краската на простотията, фюрерството, негативизма и тщеславието е твърде ярка в аурата им. След завръщането си в България щях да се уверя за пореден път в това: един млад българин бе започнал да се подписва с името “П.Дънов”. Но не е единствен. Е, по-добре е да си “фен” на Учителя, отколкото на Хитлер или някоя рок-звезда... Във всички случаи и досега се гледа из България една видеокасета с проповеди на Висарион, която получих от неговите хора. Просто изтръпваш като го гледаш и слушаш – особено последния епизод: на моменти сякаш наистина в него влиза самия Исус! Имам и една печатна негова проповед, която бях приложил изцяло в оригиналния си дневник, но приятелите, които оформят осиянията, махнаха всички допълнителни материали извън холизациите, за да няма разводняване. Може и да са прави, но имаше инструкции от същия Източник, че Животът и Делото са не по-малко важни от Словото; и че дневници, писма, фотоси и други свидетелства в този дух трябва да се включват хронологично помежду единенията, с по-дребни букви и гъсти редове. Макар и да не сме по църквите, в Киев има зашеметяващи!
Ето как съм отразил събитията по-нататък в дневника си:
6.VII.92г. Живеем в чудна стаичка със създанието и сме в хармония с прекрасните домакини. Пълно отпускане, спане, почивка – никакви програми и инициативи. Въпреки писмото ми до /.../ с какво мога да ги занимавам в Киев, ако събере куп хора – на първо място с паневритмията, - явно сега планът отгоре е друг; или просто пак някои хора са взели мерки... Свързал се е с Олег Бердник и Олег ме чака – скоро ще се видим (справка – “Баба ти”...). Той е "Президент на духовна Украйна” и утре имат конгрес на 70 км от столицата. Поканен съм, но нещо става с мен: непоносима болка във венците отляво вече трета седмица – упорито не минава. Нямам желание абсолютно за нищо – спи ми се като пор. Размътено съзнание, възпален до крайност ляв троичен нерв. Според някои приятели, съзнателно съм бил подложен още от Москва на магическа или психотронна атака, за да не преча повече никому, но на мене ми се иска да мисля, че Небето ми е било дало малко почивка, въпреки болките. Като се знае какво беше и какво ми е предстояло, малко отдих с едно тъй мило създание "на курорт" в Киев е бил наистина чудесен контраход на моите хора. Те винаги са с няколко хода напред, но ние не всякога разбираме това и понякога се дразним, че сме “бити”. Както казах, скептични приятели са на мнение, че и “милите ангели”, които ме придружават навсякъде, били “торпили на врага”, курдисани съзнателно или хипнотично. Но аз полусериозно се утешавах, че от християнска гледна точка ние сме силни донякъде и в "любовта към врага" и че не е чак тъй страшно, когато раздаваш по-малко информация и повече нежност... Някои мили същества се вбесяват от тази тактика и светкавично се преориентират към други, по-наивни обекти. Но на други им харесва да не се се държат фюрерски с тях и да пътуват по цял свят - и преминават на наши позиции, ако магическите или някакви други юзди на господарите им не ги дърпат грубо и навреме обратно... В такива случаи ние не играем на въже, защото по средата има живо човешко същество и може да бъде разкъсано. Ако то вече е направило своя избор и Вкусът и Разпознаването му са на страната на Новата Вселена, мускулите и жилите му са станали достатъчно яки, за да почне и то да дърпа и тогава се случва доста едри и черни риби от противния отбор да падат – на парче или на серии – по земята. Но ако успеят да го придърпат те, яка му гърбина – ще го направят на нищо; масовото изнасилване, независимо от пола и мястото, е най-малкият му урок, помежду побоите. Там няма милост. Наблюдавали сме и не малко случаи, когато присъдата е незабавна смърт – черните не понасят “измяна”. И като се прибави фактът, че манекените на ада са обикновено най-привлекателните външно мъже и жени, за да лапнем въдицата, по-романтичните Дон-Кихотовци често изпадаме в трагикомични ситуации, посвещавайки цели поеми на биологически машини. Такава машина е вторачена само в господаря си – той я подчинява с шока на Ерос и Танатос. И със Златния Телец, разбира се. Понякога – със съучастие във властта: светска, духовна, артистическа, научна, магическа.
Стана цял трактат. Да продължа с дневника:
Пак цял ден болки и лежане. Единствено вишните и ягодите са малка разтуха. Минах на режим – инак няма спасение. Пих ябълков оцет – има малко подобрение. С /.../ се разбираме и по линия на Раджнеш /Ошо/ – той има книги и списания – разкошни, цветни. Американците са го затваряли, малтретирали, заради учението му Тантра – свобода и любов.
Отровили са го с талий - с инжекции. Старият свят не може да прости на Божествените Посланици. За голяма и неприятна изненада открих, че Ошо е бил плешив. Още не мога да си отговоря на въпроса какво прави тестостерона с главите на мъжете. Може би и да е оплешивял от мъченията в затвора. Аз бях изненадан преди няколко месеца, когато си купих на български книжката му “Тантра, духовност и секс” – получих отговор но всичките си въпроси, и то в най-висока степен. Ако го нямаше всичко това в Учителя, макар и закодирано, непремено щях да замина в Индия да търся ашрама на Ошо. Щях да остана там завинаги. Но ние си имаме славянска, българска тантра, и заради нея бият път с хиляди километри и от изток, и от запад, и от север и от юг. При това, Учителят ни не е плешив. Преди 10 дни за пръв път видях ясно как изглежда главата ми отзад – на филмите с паневритмията в Лйèпая, където разреших да ме снимат, за да я разучават после. Някога Венно ни "строи" с М. да изиграем една паневритмия на Рила за учебен филм – и досега се гледа в Англия, но определени лица не искат да го върнат.... Но сега, като видях какъв "фар" блести на тила ми, направо се отчаях – камерата, особено с контрастен филм, е жестока. Това бе повратен пункт в живота ми – поне в това прераждане. Учителят казва: "Ако някой ви проповядва нещо, вижте го как изглежда". Е, наистина, и Ганди е плешив, а Учителят твърди, че той е един от тримата, влезли в божествения свят – трима в цялата човешка история! Независимо от това, като се види човек как изглежда, ако е честен, трябва завинаги да се дръпне от арената и да си остане до края на такова нещастно прераждане, в което се е обезобразил, зад сцената – по-добре там, след като нямаме право да се връщаме в Родината чрез самоубийство. Заради сантиметър плешивина бих изчезнал от този свят без да ми мигне окото, ако не знаех закона! Има жени, които обожават мъжете и дебели, и плешиви, и всякакви, но това не е никакво утешение. Дали е суетност или не – Бог ще съди; Но къде сме се откъснали от Истината? Това е проблемът. Никой и нищо не може да ме убеди в противното. Рама, Кришна, Орфей, Заратустра, Иисус, Учителят не са плешиви. Когато Б. видяла за пръв път Кришнамурти, без да иска, във фургона му пак си слага перука – преди една негова лекция в Швейцария, - тя се отказала да влиза да го слуша: "Какво да го слушам! Имаме си Учител, който не е плешив...."
Край. Пълно оттегляне от всякакви инициативи с много хора, преди да разбера причината за това бедствие и да се справя с него! Въпреки изказванията на приятели, че по-добре гола глава с хълм отгоре и добър камперов ъгъл, отколкото гъста четина или коси до кръста – върху глава-летище с камперов ъгъл на лисица или змия... Това не е утешение. (Тук следват цял куп размисли на 2-3 станици на тема плешивост, които смятам да пропусна. Любопитен е финалът): Ленин попитал Дзержински на какво се дължи оплешивяването. Той показал главата си отпред и казал: "От много дум"; после посочил тила си и допълнил: "От много дам"... – Ако това е вярно, картинката е ясна... М. много ми помогна на една беседа в гората, когато прочете мисли от Учителя на тази тема: главата оплешивява от безхарактерност. Чел съм стотици статии, дойдоха и 2-3 осияния за плешивостта, но тази мисъл си остава основна: човек трябва да опазва радиуса на своята аура. Не да не допуска близост, но само когато трябва и с когото трябва – не поголовно. А това, че много развратници и проститутките не оплешивяват, би трябвало да има обяснение. Край на темата. Основен ремонт – ако въобще това е възможно. Инак – скромно отшелничество, покаяние и размишление: откъде е тръгнала проказата. Само от потресенията от десетките обиски и арести и сърдечни нещастия – или сериозно отклонение от Истината? Плешивостта няма да си я простя никога! Въпреки, че все още има нещо като коса отгоре, не е като без хич...
И двата ми кумира от Братството – В.и Б. – имаха видима плешивост отпред. Какво значи това? Първият бе мъдрец и бял маг от първа величина, а вторият – въплътен ангел на земята, образец за ученик, според Учителя. И двамата не бяха аскети, доколкото ми е известно. Какво бе това? Остатък от тщеславие? Интелектуализъм? Тежък живот? – Или и нещо друго?
Тази нощ – твърди /.../ лампите в тяхната стая и в коридора били светнали сами. Пита дали случайно някой от нас не ги е включвал. Никой не е мърдал навънка. Венците поутихнаха, но още ме болят.
На 7.VII.92г. вечерта, докато вечеряхме, /.../ удари с лакет по масата и лампата угасна. Пошегувах се: “Какъв магьосник си! ...” Той удари втори път – лампата светна.
8.VII.92г. Днес ходихме в Киев. За да се отсрамим пред домакините, купихме сладкиши от валутен магазин и скъпи малини. После купих за девойката 12-те тома на Тагор от една антикварна - само за 150 рубли!
След обяд /.../ ни заведе на гости да гледаме видеофилм с Раджнеш /Ошо/. Последната му лекция, преди да си замине. Олюляваше се, но бе прекрасен. Хиляди обожатели го гледаха в устата със затаен дъх.
Общият извод от Киев е, че по желание на съдбата или по друга причина тук не се запознахме с нито един нов човек, не посрещнахме нито един изгрев, не играхме паневритмия. Намеренията ми и тук да изникнела "огромна паневритмия" увиснаха във въздуха. Кои са силите, които блокираха този шанс за Украйна, е отделен въпрос. А за мен урок или необходима почивка. Само да вметна: вчера ми бе казано с достатъчно ехиден тон от домакина ми: “А ти тук предвиждаше някакви срещи, инициативи, пропаганда...”
Събитията в Русия, които са на прага, ще разкажат по-добре ли е било да ни парират и да не помогнат на нито един от 144-те предмета във вълшебната торба на "Дядо Мраз" (или "Друмник-Сладкодумник") да стигне до хората. В дневника се посочва и дата, от която нататък се очакват конкретни последствия в Русия и Украйна. От най-древни времена и до днес Словото обяснява и историята потвърждава, че като се удари върху определени личности, дори и неизвестни, но глави на вериги, измират много хора зад тях по света. Пак подчертавам: това не е мегаломания, но закон. Тези, които пострадват поради болната глава, също не са невинни – те до един са се съпротивлявали на Истината и Любовта и козината им не е чиста. Просто главата е пусковият механизъм.
Излязох сам да търся Олесь, тъй като не бе оказано съдействие.
9.VII.92г. Излязохме с моята млада спътница на разходка из Киев. Трябваше да открием Олесь – големия адепт, ясновидец и писател, който ми бе познал всичко до най-малки подробности, когато се срещнах с него тук преди 24 години и който бе казал за Учителя, че е най-високият Дух, който се е раждал някога като човек на Земята. В секундата, когато тя пита на “справки” къде е “Бульварь Лихачова”, пред нея, от опашката, се обръща едно момче и пита: "Да не би да търсите Бердник – и аз идвам при него!" Не беше в къщи – не е било писано този път.
Прекарахме чуден ден из Киев – на Печорската лавра, където слушахме трима музиканти да свирят Хендел и Бах; ядохме до насита черници, почивахме сред тревите; нагледахме се на зелени хълмове и простори; черпихме се в сладкарници... Естествтено, на снимката тука дърветата не са зелени и момичето не е същото, но за сметка на това Лаврата си е същата, усмивката е същата, погледът е същият - Бог в едно от най-прекрасните си тела като Рускиня на Земята. При това – има нещо общо с Тази, която живее в мене и понякога излиза навънка.
През нощта – най-високото небе! Никога не съм бил тъй нависоко като тази нощ, благодарение на душата на тази, която спеше до мене. Душата ù е несравнима с нищо!
Пътуванията и Озоваванията са възможни само при абсолютна любов и хармония. Такова преживяване струва повече от 100 хиляди паневритмии, 200 хиляди слънчеви изгрева и милион милиона молитви. Ние бяхме в един свят пред престола на Бога, който не може да се опише с нищо.
10.VII.92г. сънувах, че свалям нисколетящ хеликоптер, управляван от някакъв важен полковник или генерал. Хвърлих му десетина динамитни фишека в момента, когато беше на по-ниска позиция от моя хълм – и го направих на дим и трески... Какво беше това – не знам. Дали не изкочи Рамбо от подсъзнанието?..
Последен ден. След някои уроци за мен в емоционален план, които ме върнаха към самия мен, реших да не правя компромиси в определен аспект.
Излежаване, почивки, отпускане.
Завърших подборката от Тагор.
През нощта четох на съществото пиеската за Амариус - направо е потресена. Иска да я преведем и да я поставим.
Дигаме се и заминаваме. Когато не е писано да общуваме с много хора, знаем как да отпочиваме в "лоното на Пралайя"... Небето е по-хитро от най-хитрите.
След 2 дни съобщиха за покушение над виден политик.
Пътуваме обратно за Москва. С горчилка от последните думи на големия астролог със съвършен профил: "И за какво беше понесъл тая голяма раница с какви ли не неща за Киев, след като не ти свърши работа?...."
Във влака направих направих необикновено красивите снимки на залеза и на К. през напуканото стъкло.
11-12.VII.92г. В спасителния килер "Тараканкино" в Москва – аз, /.../, /.../, /.../, и /.../. Те са само 17-18 годишни, но не искат да се разделяме. Искат братски живот и превеждане на Словото.
В общата каса има 100DM, 7 долара и рубли. Решихме да се плати следването на /.../ и /.../ с тия пари (по 1000р)
Получих куп писма от София: от /.../, който уреди всички покани; от скъпоценната и обична "МТО", от Д. От приятелка в Канада, която ме кани да работя там; и от една нова приятелка на Словото /В.С./, която по-късно ми разказа как е плакала на глас, когато е чула за пръв път касети с осияния.
Забравих да разкажа, че в нощта на 10 срещу 11 юли, когато пътувахме с /.../ и спахме пак на едно легло с нея, пак сънувах много красив сън или това бе реално преживяване в много висок свят. То бе свързано с нея – някъде я приеха, някъде я посветиха и всички същества горе се радваха. Нещо изключително се случи тази нощ там, но не помня нищо конкретно. Само безкрайно щастие! Тя вече разбира нещо, вече може нещо, вече е от “нашите”. Не зная кое е това нещо, но няма да забравя възклицанието ù, когато с дива радост се прегръщахме всички при пристигането в "Райско гнездо": “Искам да се оженя за всички: и за тебе, и за тебе, и за тебе!.." Какво дивно прескачане на невинността над летвата на ада, който иска да се самоопределиш към негов човек, за да умреш!
И наистина, в Хлебаркино пак се дивим, че мигновено изчезват всички хлебарки, когато сме заедно... Ако бях направил снимка колко са много, когато някой е сам, включително и по стените... Не е ли така и с всички червеи и вируси, които ни убиват?
11.VII.92г. С В. - на гости при негова близка в Подмосковието – станция Тарасовка. Странно съвпадение с името на станцията, на която слязохме за към дома на /.../. Нещо като “поправителен изпит” на Тарасовци.... В електричката, отляво ми седна момиче в бяла пола и синя блуза. Скоро заспа и се опря на мен. Главата ù през цялото време бе точно на сърцето ми. С В. се спогледахме: той видя кой влезе в нея и какво очаква това момиче в най-скоро време, кой я бе изпратил на нашата седалка. Без Бога ние сме нищо, но ако Той е в нас, докосването спестява векове страдания. Припомних си едно пътуване до Горна, с единствената цел да ни се срешнат очите с един серафим в тяло на момиче. Спомних си и божеството-рускиня срещу мен във вагона по Кольцевая през 1968 или 69г. – как успяхме накрая да си отворим очите след преливането на два Космоса един в друг и сигурността, че съдбите ни сега да тръгнат по съвършено други орбити. Има неща над секса, които не могат да се сравнят с нищо. То и там се получава, но много рядко. "Един миг в Любовта струва повече от милиони прераждания без любов" – казва Главният. "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта".
У познатата на този приятел - В.Н. - прекарахме чудесно. Дача, градина, ягоди. Тя ни нагости богато с палачинки и какво ли още не – мед, пресни градински зеленчуци, всичко. Наистина, сега в Русия е слязъл раят! Сродните души пристигат на вълни на вълни. В. също се прояви като съвършена небългарка и рускиня: целува ме, прегръща ме, възклицава "родной", "милый" и пр. Разкри сърцето и душата си докрай, и то пред очите на мъжа си, с когото са сключили брак само преди 2 дни - на 12 юли, денят на Учителя. Просто умопомачителни хора... За какво искам да се върна и да умра в Русия. В България човек ще си пукне от студ - да се разминават хората у нас сякаш е "закон Божи"....Един приятел казваше: "Голям келепир – да станеш вампир"....
Мъжът е много интелигентен, преподавател по медицина. Поговорихме си до насита. Той видя нови възможности в тълкуването на пентаграма – изуми ме с дълбочината на мисленето си. Иска да го нарисува цветен, голям. В., който ме доведе, им е нещо повече от син. Разходихме се край реката – аромати, красота, къпят се хора пред залез слънце. Много искаха да останем да спим във вилата, но трябваше да се връщаме – имам да раздавам още покани за България. Иди в Англия – и виж колцина на 10 хиляди ще те посрещнат така – и даже ще плачат...
Това е точно Тарàсовка - със сигурност!
И там има хора с душа – прегръщат не само близките си.
15юли 92г. Обявих, че от днес ще чакам всеки ден от 19 до 20ч. В метро Красногвардейская хората, получили покана. Цял ден работихме по организацията. Правих презаписи на поетическата вечер в Лиепайя, на ЕММ и обясненията. К. прочете Евенгелие на Мария Магдалина отново, много вдъхновено. Накрая на сигналната, първа касета, която ще се разпространява за презаписи из цяла Русия, тя каза от себе си: “Родни души, мили приятели, ние с вас непременно ще се срещнем – непременно! – И няма да се разделяме вече никога...”. Дава се адрес и всички се канят на паневритмия навсякъде по света и в България.
За всяка кардинална мисъл в беседите на Учителя трябва да работим и страдаме 25 хиляди години, за да я постигнем сами. А има 7 000 беседи – колко базални мисли има във всяка от тях? Една такава мисъл е достатъчна, за да изправи и най-убития от живота човек на крака завинаги. За мен такава мисъл е: “Вие трябва да се срещнете с всички души, с които сте се обичали през вековете. Ако не отблъснете нито една и се обмените с нея както трябва, вие ще постигнете безсмъртието.” - Само една мисъл - нож в сърцето ва всички адски и догматични системи на Черната ложа! А колко още такива "ножове", т.е. елексири на безсмъртието се крият във всяка страница на Словото?...
Писах писма на чудното момиче от Львов, на /.../ в Одеса, на /.../ от Виница и на Олесь Бердник в Киев. Описвам му живота си от 1969г. насам и случката във вилата край Киев сега. Не писах само на Володя Леви - не му знаех адреса. Толкова много щяхме да се радваме да се видим! Бях превел една от книгите му ("Искусство быть другим"). Той ми посвети едно невероятно стихотворение, в което един Учител моли ученика си да го посвети! Всяка душа може нещо, което никоя друга не може.
Тук отново слагам образа на Олесь Бердник в различни варианти:
Някъде съм разказал, че той написа и публикува в Украйна фантастичен разказ, посветен на един български приятел ("Хармония на елементите"). Безсмъртният Дядо Г. си имал малък космичен кораб-кълбо, с който браздял вселената – също като цар Соломон. Бил го построил от елементи и кристали, които бил поставил във взаимна хармония – дълги години и векове работил върху това. Огромен труд и старания му коствало да "убеди" отделни елементи и кристали да не се отблъскват. На тази база дойде писанието "Приказка за Друмник Сладкодумник". Там става ясно, че този Друмник обикаля света също да търси такива елементи, които са човешки души. Разказал съм също, че Олесь ме прегърна още при запознанството ни и възкликна: "Приятелю мой, не сме се виждали още от декабристките времена!" – и аз се разревах. Декабризмът ми е ясен повече отколкото на професорите; и от цялата огромна литература за него най-потресаваща за мене е книгата "Жените на декабристите". Какво нещо е руската душа, руската истинска любима! Оставяли са децата си сукалчета и напускали дворците, за да идат да живеят в тъмниците при окованите си мъже – с разрешение на царя! Освен уникалните си окултно-фантастични романи и разкази, преведени на много езици, Олесь ни остави и едно знаменито есе за Мечтата. Без мечтата човекът е нула – всичко възвишено и прекрасно първо е тръгвало от Мечтата. И Щастието е невъзможно без него. Икаровците, Дон Кихотовците, Идиотите на Достоевски прокарват пътя на човечеството към Безсмъртието. Той описва и една небесна сватба – на Михайло и Гануся. Който хареса и обикне човек с душа, както е в приказките, може да отразнува и сватба на Небето и да направи сватбено пътешествие из цялата вселена.
След 8,15 вечерта от метрото ме “плени” М. и отидохме у тях. Много романтична вечер, чудна вечеря. Чуха се шумове в апартамента. Баба ù си е отишла през февруари или март тази година. Безпокои се, че нещо не е в ред: били са свързани кармически, баба ù още е там, нещо зависи от М., за да се развърже възелът. Спомних си за подобни случаи, при които се помогна на заминалите да се ориентират и поемат нагоре. Много умрели не знаят, че са в другия свят – особено ако са атеисти – и се чудят защо никой не им обръща внимание. Почват да тормозят близките си, вампирясват. Включих на "фантазия" (или нещо друго) и разказах следната версия (понеже малко преди смъртта си, баба ù паднала и си счупила крака. В предишно прераждане те са били съперници и онази я е бутнала в един вир или езеро. “М” паднала и си счупила крака в една скала, после се удавила. Сега баба ù е трябвало да я роди чрез майка ù и цял живот да се налага да си трият ръбовете, докато най-после “М” се е научила да я обича, да ù прощава и да се моли за нея. Оказа се, че наистина не им е било лесно в този живот: баба ù е била много суров човек, партийка, и се е опитвала с всички средства да ù програмира живота: да влезе в партията, да учи това или онова, да се омъжи и пр. Но и М. не е невинна: тя е измъчвала баба си в друго прераждане. Сега се препоръчва всяка вечер да ù чете духовни текстове на глас, свързани с живота след смъртта. Точно това се даде някога на С.Г. от Венно, когато майка му умря и вилнееше из къщата им, докато накрая не се осъзна. У Невена Неделчева има един разказ – истинско нейно ясновидско преживяване – как веднъж високо в Балкана видяла хайдути, които се готвят за следващата схватка с турците... Тогава тя им обяснила коя година сме и ги накарала да се поогледат в полето – минали са сто години... Видели завод в полето, аероплан в небето...
През нощта преживях страшен кошмар – така съм викал и плачел с глас, че М. ме е чула през две стаи и се е уплашила. Сутринта ù разказах съня си: макар и в съвременни дрехи, се беше разиграла ужасна драма. Никак не е изключено това да е пак работа на баба ù – вамипирте не търпят чуждо присъствие вкъщи, особено нощем. Отнемат им жертвата, даже и през няколоко стаи. Ето го сънят: Майка ми с още две жени, обвинени в магьосничество или разврат, са изправени пред бесилки и ще ги бесят. Четè се присъдата, а те играят странен танц – от крак на крак, в зловещ ритъм, наляво-надясно. Сякаш искат да кажат, че смъртта и палачите не могат да ги уплашат. Аз съм сред тълпата, но не издържам и полудявам пред очите на всички: почвам да буйствам, да крещя и да ридая до изстъпление. Всичко това съм правил тази нощ и наистина и М. се е побояла да дойде и да ме успокои. Не изключвам в тази драма да е участвала и лично баба ù – да е била от съдиите или палачите. Ние не случайно се срещаме с някои хора или рода им в следващи прераждания. Изведнъж в съня ми дойдоха двама помощник-палача в черни трика и капишони – само очите им се виждат, - завързаха ме през ръцете и устата с черни ивици еластичен плат и ме изведоха. Какво бе това – не знам. Ако е символ за опасност за самата ми душа (майката в сънищата) - много лошо. Аз си го тълкувах и по най-тривиалния начин: добро наяждане късно вечер - попадаме в низшия астрал. Или ново нападение на московските черни сили, които се нахвърлят върху всички, които нямат защита – всеки спи далече от другия. Но наистина, напълно възможно е сънят ми да е бил свързан с някое от кармичните прераждания на М. и на баба ù, в които съм бил замесен и аз – и сега е трябвало да поема или преживея още веднъж ужаса, за да си разчистим сметките: пито-платено. Всички хора, с които се срещаме, са кредитори или длъжници от миналото и ние трябва много добре да усетим какво точно да се направи, за да приемем благото или наказанието. Универсалният начин за ликвидация на карма е чрез Любов; но когато не сме будни и се съпротивляваме на токовете ù, трябва да се разплатим - дори и насън, чрез страдание. Човек трябва да е много развит ясновидец, за да наблюдава, че там, където душите не се съпротивляват на Любовта и я провеждат спонтанно и свободно, се разгаря до бяло божествено огнище, в което кармата – и даже чужди карми наоколо – изгаря без остатък. Така че, може да се мине и без катастрофи, болести и кошмари...
16.VII.92г върнах се към 11 ч. в “Райско гнездо”. /.../ и /.../ заминаха още вчера. Сега /.../ ми каза, че /.../ вече се е определила и няма да изпълнява чужда програма: отказва се да кандидатства в еврейския университет и взима друго, фундаментално решение. Ясно: или тя е еврейка, или евреите в "братството" са искали да я вкарат в такъв егрегор и затова са били много амбицирани да я откъснат от друго влияние. Ние не сме антисемити, обожаваме прекрасното и доброто в еврейската култура и душа, но отделни хора искат да упражняват влияние над своите да ги задържат в рамките на старозаветния егрегор.
Вече няколко дни досега всичко ни се затваряше: отказаха няколко квартири с телефон, свършихме всички монети за втомат и не можем да звъним на хората за поканите – отрязани сме по всички канали. Знаех защо така “върло” не ни върви, но обясних това само на /.../. Веднага обаче след като /.../ промени поведението си, благодатта се отвори и ливна като из ведро. Само пет минути след промяната дойде В. /мислехме го за заминал/ и остави сам ключовете от квартирата си с телефон: сам ни се моли - няма кой да храни рибките му и да полива цветята... Обявихме телефона му до края на юли за всички делови и други контакти.
Това, което малцина разбират, е естеството на Божествената Община. Всяка бяла клетка в нея първо мисли за благото на всички и на всяка друга клетка от Общината; тя не само мисли, но и може да решава всички проблеми на всички сестри и братя без изключение, стига това да ù е в обсега на възможностите ù. Ако обективно не може, това става ясно след всички усилия, положени доброволно, съзнателно и от любов. Налице е желанието да отдадем живота си, ако потрябва, и душата си дори за всеки, без изключение. За Небето е дстатъчно да види това горещо обещание, да констатира саможертвената ни любов и свръхусилия да помогнем. Ако това се окаже свръх силите ни, нямаме вина, но вече сме издържали изпита си – включили сме вълната на Божественото Присъствие. То незабавно пробужда подобен импулс в сърцата на най-будните околни “бели кръвни телца”, те схващат проблема и тръгват от всички страни към раната. Удивително! Там време няма: често импулсът е получен предварително – малко преди възникването на проблема някъде – и воинът на Доброто се явява където трябва, в секундата на събитието. Случаи – колкото искаш. Стига обаче някой да помисли за себе си или за това, какво щели да кажат близките или светът – и Божественото се вакуумира на това място, т.е. ние изчезваме от него. Достатъчно е някъде да се обособи двойка или група, неблагословена от Бога реално и специално – и всички възможности се затварят, изобилието секва и нещата се закучват и стават трудно постижими. Така хората се самоизгонват от рая и им се налага да гонят своите химери с кървав труд и пот, с пари, кански усилия, унижения, компромиси, престъпления, болести, съсипване, погрозняване, старост и смърт.
“Колко е лесно!” – ще възкликне някой. – Най-лесното и най-трудното. Не защото този зов за любов към всички и отклик на всички липсва в човешката душа, а понеже тя е затлачена от хилядолетия от тинята на адски религии и учения, които я учат да се стесни до обекта. Само майката има право на това – и за нея то е Закон Божий. Всички останали опити са самоосъждане на смърт. Редките изключения, когато отгоре е благословено усамотяване или живот с близко същество, са валидни само за строго определен срок: от няколко минути до няколко години, рядко десетилетия. За съжаление, “благословени” от инферналния морал и инферналните религии, хората тук оключват своите пигмейски, туземни договори за доживотно затворничество и “вярност”. Със също така осъдени от кармата затворници и луди на планети като Земята. Учителят казва: “Женитбата на Земята е път към смъртта”; “Двама е много опасно, много безопасно”.
Усещайки всичко това до последната фибра на душата си, дръзвам да демонстрирам пред себе си, другите и Небето абсолютния си бунт срещу тази традиция и да приемам всеки ден нови покани за гостуване. Ако пък някой се навре да спи в стаята ми две нощи последователно – спя на гарата или в гората...
Като ученик, гледах един филм по разказ на Горки: “Като волна чайка”. Тогава намразих героинята му до смърт – пожелах ù всичко най-лошо, забравих всички християнски заповеди и ако можех, бих я разстрелял лично в упор, бих я нарязал с ятаган на парчета... Тя не искаше да остане при никого, винаги бягаше - за нея волността и свободата бе всичко. Ако не бях преживял това в пуберитета на душата си, ако не ми се бе случило малко по-късно да ревнувам цели 2 часа през живота си, никога нямаше да разбера защо повечето хора са готови да разкъсат на части всеки проповедник на свободната любов – всеки изтръгващ се от ноктите на смъртта т.е. от брака, рода, монофиксацията.
Снощи спах у /.../ - съвършено прекрасна жена, всички въздишат по нея. Половината ми същност – отляво – все иска “живот до смърт” само с една любима /колко точно казано.../, но другата половина казва: “Не, в никакъв случай!” Къде е истината?
Всеки път, когато ме "нападат", обяснявам естеството си много точно, даже сгъстявам черното до максимум (ако е черно...), за да сплаша "до смърт" някоя едновалентна душа с подходящи примери от живота си – да не се лепне за мене. Така давам шанс на нещастните женски души още в първия миг да настръхнат, да се опънат като струна и да се съпротивят с всичките си “ангелски” сили срещу възможно хлътване. На всички обаче бясно им се иска да остареят, оглупеят и вампирясат като майките и бабите си...
Вечерта чакам хора за поканите и чета Кастанеда. Заговаря ме много хубава рускиня: “Защо четете точно тази книга?” – “Защото вие я четете...” – “Ах,! Откъде знаете? Точно същата ми е в чантата... А...само четете ли такива работи?” – “Не, по малко се и занимавам.” Поканих я на паневритмия в събота, разменихме си телефоните. Балерина. За какво искам да си умра в Русия! Хората се делят на непосредствени и... посредствени...
17.VII.92г. Паневритмия в Измайловси парк. От тази пролет тук и в Теплый стан за пръв път се провежда ежедневна игра - не само в събота и неделя. Днес /.../ дойде в Измайлово с мен, въпреки че на другото място ù е по-близко. Взех си част от багажа от /.../ и сем. /.../ ми помогнаха да го мъкна. Щях да ходя с тях на някакъв конгрес по линия на Кришнамурти, но закъснявах и се върнах. /.../ и /.../ бяха заминали вече.
Тук пропускам част от текста, тъй като никак не го харесвам. Откровеността би трябвало да има граници.
Сега, като тръгвах за /.../ (тя ме покани въобще да се преместя при нея с все багажа си), пак ми се случи нещо, което би трябвало да се знае. В напълно празен вагон на метрото, отляво ми седна един пияница, а отдясно - друг. Притиснаха се до мен като към родната си майка... Левият ми обясняваше колко много ме мрази, а десният постоянно вадеше банкноти и ги пилееше по пода, като после с труд ги събираше . Подадох му и последната 25-рубльовка и той мило ми благодари.... Толкова ясен език на Небето, но тогава нищо не съм разбрал. Кармата ме предупреждава да не пилея тъй безотговорно благата на душата си, защото после трудно се събират. Година и нещо по-късно това ми бе казано директно в едно лично осияние, на заминаване от Рига. Във всеки случай, левият пияница накрая се “сдобри” с мен, поклони ми се и се разделихме по братски... Това сега тълкувам като извода на споменатото осияние: понеже, все пак, съм правел всичко не от порочност, а от добро сърце, щели да ме пратят на основен ремонт, а не в “затвора”...
Срещнахме се с /.../ - тя ме заведе на златна сватба на свои приятели, където пихме и ядохме “от пиле мляко” – доста необичайна трапеза за бедна Русия. Тази приятелка е полуеврейка и може би затова тази вечер попаднах в една свръхинтелигентна и начетена среда, където звучаха познати отнякъде бързи, остро подигравателни, ехидни и жлъчни квалификации и смехове, нетипични за славянската душа. /.../ е много духовна и пищна до немай къде (но с тънко кръстче...) и призна, че нищо човешко не ù е чуждо - винце, месце и пр., а е в ръководството на едно от Братствата. Излязохме на балкона. Проведохме обяснителен разговор, в който се постарах да ù разкажа образно всичко “най-лошо” за себе си. Тук пак ще пропусна част от дневника си.
18.VII.92г. На паневритмия с /.../ в Царицино – 20 души. Беседа от Учителя за Любовта – превежда от оригинала М. После говорù удивително трогателни неща за Учителя: обяснява на последователи на други школи защо толкова много Го обичаме: за нас Той е само един, както майката е една.
Аз решавам да се върна час по-скоро в България – веднага след като се намерят пари за път. Пред Т. и М., съкрушен от умора, зъбобол, колебания и съмнения, се самоунижавам докрай като някой герой на Достоевски, казвайки, че не искам да “мърся” повече Русия с личността си (“рибешка” ми работа – използвайки тази силна дума, исках да направя удоволствие на слушателя си, защото мислех,че той мисли така за мен...) и че затова няма да дойда и на летния лагер в Горячий ключ – даже и да остана. А нещо ме влачи към Кавказ...
Тази нощ сънувах, че ми режат десния прасец и отвътре го дамгосват с нажежено желязо – защо, не зная. Чертаят някакви знаци. Коя от ложите ме е обработвала и този път и с каква цел – още не съм питал. Днес знам, че има психотронни, електронно-компютърни оръдия, с които владетелите на този свят елиминират неудобните.
Паралелно с мен, някои приятели в България също поемат нечовешко напрежение от проблеми, предизвикани от хора на стария път и Старата Вселена. Една от тях също си води дневник и нещата ни се съвпадат буквално – по естество и по време. Ние сме едно цяло – няма разстояние. Ето извадки от този дневник:
“През цялото време, което прекара в дома му в София, тя изпитваше много странно за самата нея чувство на безкрайна тъга и дълбоко разкаяние за нечовешки тежкия живот на х. Пред очите ù се занизаха картини, спомени и видения, доказващи пълното неразбиране от страна на другите на неговата същност и благата ведрина, с която той е посрещал всичко това.
Последва дълбоко откровение - преживяване относно грехопадението. Проумя колко важно е да не се повтори драмата на кръста. Преживя шанса за СПАСЕНИЕТО – реалната Любов – Любовта към всички, която да не е в конфликт с любовта към едного.
Още на другия ден започнаха събитията.
Тя знаеше, че отиването на х. в Русия е свързано с една и нейна задача: трансформация на западните влияния на изток, разчупване на вампирическата двойка, работа върху тройката”.
Руската “тройка”.... Руската “матрьошкина” душа... Брезата в Русия и руското звездно небе... И колко много още знаци и символи на Водолея в руската история и култура - ясно свидетелство за шанса, в Русия най-после да се роди Новият Човек – човекът с многовалентно сърце...
19-21.07г. Само лежа – в пълно душевно и физическо разложение. Влача се по Москва тук-там по задачи, но нямам сили и зъбът постоянно боли. Оказа се остро възпаление на троичния нерв – дали съм настинал от шофьорството в тролеите, дали от нещо друго... /.../ ме води на зъболекар: правиха ми електрофореза или йонофореза с новокаин – успокои се.
Чета Кастанеда – “Учението на Дон Хуан”. Единственото, което мога да правя. Нямам желание за нищо друго. В същото време, в София същата приятелка пише, без да знае външно нищо за мене:
“Един от приятелите в Русия и новопристигналата приятелка в София трябва да трансформират непослушанието към Новото Слово, недоверието към новия тип провеждане на Словото чрез “тръби”. И двамата много силно чувстват тия състояния като свои – по закона на Живото Слово. Разбират, че х. в Русия и приятелката в България, която по вътрешен път е в тясна връзка с всички събития там, са нападнати коварно от нечисти сили – едновременно в Русия и в България.”
Дадох 40 DM (и трябва да ги върна) на /.../ да ми вземе билет за София – на 31 юли, най-късно на 9 август. Преизтощих ли се, загубих ли смисъл на живота – не знам. Разправят, че има такива психотронни програми. Искам да умра или да изгния от глад някъде в планините... Напоследък искам да замина за Кавказ и там да си направя колиба – понеже тук в живота нищо не върви.
Дадох си парите да уреждат паспорти – изгубили поканите и 60 долара... Аз знам, че това е кражба и виждам как е станала: има хора или подобия на хора, инструктирани да се бият с нокти и зъби срещу младежите, които каня в България – да не би да попаднат под наше влияние. Нишките водят до строго определени лица, които вършат тия работи. По-късно разбрах, че в този период, по едно и също време, са изчезнали от различни домове в Москва, Рига и Лиепайя паспорти, покани за България и пари. Как става това? Интересно с какви “хора” работя: 60-те долара и поканата за /.../ изчезват веднага след изпращането ù от къщата на един духовен приятел, който иска да продаде хеликоптер на друг духовен приятел в София, който пък, от своя страна, иска да му продаде... газови маски... Същевременно, първият приятел твърди, че един мой телекс с имена на хора за покани се бил загубил, поради което задвижвам “триблираща” връзка (дубълът също се оказа предател) – лице, което няма отношение към далавери, военни, или магически кражби и хипнози. Може и да съм несправедлив в момента към някои добри хора, които са ми правили само услуги, но аз съм много уморен и вече не зная какво да мисля.
“И при двата опита – пише в дневника си в това време приятелката в София, без да ù е казано нищо – старата драма, позната ни отдавна, се повтори: външната толерантност прикриваше вътрешното желание за водене по собствен сценарий или поставяне на познатия ултиматум: "Избирай един от двамата". Автоматично изгърмяват бушоните - както в България, така и в Русия."
Най-сетне днес попаднах на следата на “корундите” – тези, които се бяха сблъскали с “диамантите” през 1984г. Точно от тази година е и книгата, която купих вчера, съвпадаща по време с първата солидна вълна на холизациите (тук ще спестя заглавието и името на автора). Колосална мистическа и магическа система! Наистина – “корунди”, имащи всички основания да се считат за първи и всемогъщи и да предизвикват страшни магически атентати по света навсякъде, където още не им се подчиняват. Така възприех дейността им тогава, на която бях личен свидетел – дано не съм прав. Бил съм под напора на силната лична драма с /.../ тогава, манипулирана, както си мислех, от техни асове – и затова ги възприех като “главни врагове”. После купих още една книга на жена от същия кръг – и нея познавах лично, като първата. И двете авторки бяха в кръга на А, който се споменава в предговора. За тримата и други хора се получиха осияния още в "Новогодишни картички'85, които съдържат точни прогнози за тях. Още тогава обаче /.../ бе квалифицирала осиянията на Елма като плод на "13-та сфера" - "Сферата на самоуслаждението" - и на "духовните илюзии". Има глава за нея и в книжката на И.У. Тази глава е ценна и вярна по същество, но ако е вярна и за мене, едва ли скоро ще мога да се радвам на избавление. Като я дадох на /.../ в тролея и в болницита да я прочете, тя категорично "потвърди", че съм точно такъв... Ако това е вярно, по-добре е да ида някъде и да се гръмна. Вече трета година съм солидарен с приятеля, който изхвърли от дневника ми хронологично подредените допълнителни материали - писма, снимки, дневници, печатни откъси и пр. в подкрепа на Делото - Словото е по-важно. Но не мога и да бъда крайно непослушен към изискванията на Източника, тези материали да вървят между осиянията, а не само отзад - като притурка. Могат да се оформят с много по-дребен шрифт, но трябва да си останат. Съпротивлявах се и да цитирам откъси от дневника на приятелката от София, както направих вече по-горе, понеже се боях това да не е "самовъзхваление" чрез устите на симпатизанти: всеки знае, че и Хитлер е имал поддръжници... Но острите, змийски определения на едно или две гнезда от оси тук и в чужбина - на хора, лично засегнати от мен по определени причини, би трябвало да се сравнят, според Елма, с отношението на други души: за контраст. Това не е моя воля - инак никога не бих цитирал думите на /.../ от София, написани по същото време, когато други хора казваха за мене: "Ужас, ужас!13-та сфера!" Ето какво пише Ноинна:
"За щастие, на тази грешна земя има и души с искра Божия, които бързо скъсват сценариите на пъкъла по най-прост начин - те никога никому не се чувстват длъжни. На тях им е чужда любовта към обекта, защото знаят, че най-високата Любов на Бога е Любовта като Принцип. И затова такива странници често остават неразбрани от другите: защо сменят силната си любов с неочаквана строгост и силно отдръпване? Не им се чудете: те са Любов само дотогава, докато Бог присъства. Намесят ли се човешките мисли, амбиции, мнения - тях не ги търсете, те отсъстват! Те са само с тези, които изпълняват волята Божия. Те са с тези, които обменят Любов не за себе си, а за благото на другите. По това ще различите методите на пъкъла от постъпките на Моите."
Ноинна като малка
Вижда се, как един личен дневник на сродна душа, свързана с Христа, т.е. с Любовта, непринудено преминава в осияние. Такива думи би трябвало да се преписват под друг ъгъл, но тук нямам тези условия и затова продължавам преписа само в алено:
"Моите се разпознават по това, че никога не дават съвети, не пускат коренче, не искат да променят никого. Любовта никога не умува - тя може само да обожава и да се възхищава - и на най-пъкленото създание даже! Тя не вижда недостатъците и пороците на другия; тя никога не може да не раздава; тя не може да не прави точно това, от което има нужда другият; и ако другият има нужда тя да изчезне - готова е и за това.
Любовта не живее за себе си - тя живее за ближния. Тя не спасява себе си - тя спасява ближния. Тя няма свои проблеми, защото всичките ù проблеми са проблемите на ближния. Тя е щастлива в постоянното си самоотричане и в отстъпване място на ближния; тя не може да си представи слънцето да грее само на едно място и предпочита вечно да е на кръста - но на ближния да му е добре...."
По-нататък в дневника си от това време през 92г., тази приятелка споделя опита си и своите изводи и размисли за неуспеха ни да постигнем "тройка" и "шесторка" - и в България, и в Русия. Текстът е тъй дълбок и невероятен за възможностите на почти всички останали души в женско тяло, че го оставям за архив - да го изследва и се опитва да го разбере бъдещото човечество. Сега съобразявам, че ако намерим този неин дневник и продължението на тази мисъл, ще я цитираме допълнително. Да се прояви казаното в личното осияние за нея - да се уцели серафимната любов - е тъй трудно, както да се уцели малко езеро от скачач от Еверест. Наоколо е пълно с трупове. Това е описано от Елма в едно лично послание до нея. А сега, с малко закъснение, ще цитирам тук един неин разказ, записан на касетофон - за един неин сън и после мистичното ù преживавяне в планината. Той трябваше да бъде включен към предишно осияние за нея, но тогава още не можехме да намерим лентата, а книгата вече е оформена. Един приятел е прослушал записа и го преразказва:
"Тя се събужда с особено чувство за щастие, което е имала само когато е била на сцената в спектакли. Сънувала импровизация на нейни приятели и актьори на открито и казва, че било пред НДК. При импровизацията, един неин приятел запитал: "Какво, какво е Любовта?" - и всички били много доволни, щастливи и се почувствали свободни. Затова същата сутрин усетила рядко чувство за свобода, което я правело особено щастлива и взела решение да тръгне за София, за да почне да работи отново, да пише и да твори. Но само след 5 минути усетила стягане в слънчевия сплит и разбрала, че е съвсем свободна само на по-горните полета, а сега има нужда да общува с много сродни души, за да събере сили за битката. С това решение излязла навън и тръгнала, със силното желание да види приятелите - и по пътя за полянката, където сте посрещали изгрева преди, чула да се пее 91 псалом. Тя помислила, че сте вие, понеже звучели мъжки и женски гласове, и си казала "Колко хубаво пеят!" Обаче, приближавайки, видяла че няма никой, а песента продължавала да звучи... Тя си казала, че толкова много ви обича и иска да ви види, че ù се причува, че пеете. Тръгнала обратно - и отново на същато място се е пеело 91 псалом. Тогава в нея се появили асоциации с Крум Въжаров, както с него са пели с много чувство и много духовно. В нея се породило много хубаво чувство към него и видяла и теб, и М.Митовска, и Крум, т.е. цялото ядро, което сте били. Тя обаче имала силно желание да ви види и тръгнала от мястото, а това пеене го чула пак от отляво. При тръгването, отдясно на същото място чува да се пее "Вехади" от женски ангелски гласове, сякаш ги чува в катедрала. Това е разказът."
В Русия и Латвия ми откраднаха 3 неща: скъп нов апарат "Практика", една тетрадка-дневник и 60 долара. Моля се крадците да бъдат простени, ако това зависеше от мен. Филмите на живота обаче показват какво се случва всички ония, които нямат още център на съвестта. Особено когато се посяга на честта и имуществото на "белязани атоми", Карма е много по-светкавична, понеже нападателите не са сами - те са само шипове на жилата на Черната ложа. В такъв шип обаче има и нерв, от който зависи живота на самата ложа. Ако шипът, в своята самонадеяност, удари на камък, нервът се оголва и удря обратен ток със смъртоносно напрежение в самите свърталища на ръководителите им.
След провала в изпита на тримата души, наречени "опорни точки на Скинията", и след провала и на българския опит за Тройка, събитията в Русия и по света не дават основания Делото да се продължи в тази страна.
Това всичко - ако не сме жертва на "13-та зона"... Ако сме - не знам.
Междувпрочем, /.../ се отказа завинаги от цигарите (не ù се налага повече да лъже) - и изслуша с внимание първата касета с осияния на руски език. Още един "наш" - или пореден проблем? - Ще видим в бъдеще. Ако се окаже от "нашите" - моето пребиваване в Русия наистина започна и завършва с името на Бога. Това положителна оценка ли е за самия човек - или само подкрепа?...
20-24.VII.92г. Една приятелка дойде един ден на гости в "Райско гнездо". Прослуша пак най-внимателно ЕММ и "История на холизациите". Казва, че е изумена и пита защо досега не съм ù бил казал за най-важното.
На 23-и бях у /.../ (тя се беше върнала), за да видят филмите. Предадох на /.../ подаръците за рождения ù ден - със закъснение, тъй като бях в К. Бях ù купил "Скарамуш" и още един роман от любимеца си Рафаел Сабатини и направих за нея копие от Лйèпайската касета с Р.Тагор. Всичко в новогодишната картичка до "зайчика" от 1985г. се бе осъществило. Душата ù за миг се бе разтворила за росата на Присъствието, тя бе повярвала и се бе докоснала до Бога - рядко някой на тази възраст може да напише такова изумително любовно писмо до Баща ни. Заедно с нея, за Него се бе отворила и една нейна приятелка, на която сам Той бе изпратил "любовно писмо" за Новата 1985г. Да получиш любовно писмо лично от Бога! Тя и близките ù не повярваха, че именно то е причината да ù подейства благотворно външното лечение. За жалост, някои хора не разбират, а с усилията се да разубедят тези две крехки и млади души във вярата и опитността им, че Бог е жив, могат да ги лишат от преизобилието на Неговите дарове. Живото Слово и Присъствие на Христа - Проявения Бог - във всеки миг от човешката история е факт, крайно неудобен за самодейците от "старата гвардия". Но нас ни е казано, че не трябва да съдим слепците за тяхната слепота, дори и когато са коварни и крадат или се озлобяват. Слепецът е прав да защитава своя душевен дом, а с какви средства - за това има Кой да съди, не сме ние съдиите. Те посягат и на децата ни, строяват ги със съблазни и ултиматуми, правят ги ледени и отчуждени с чираческото си изкуство на разни магически хипнози, но Бог е търпелив и умее да чака - човешката душа трябва да премине през полето на опита, докато се пробуди.
Тази вечер, без уговорка, у Х. дойдоха най-чистите и прекрасни млади хора - сякаш някой ги бе повикал нарочно - и видяха филмите от Москва, Лйèпая, Рига, Питер, и филма "Космос". Най-голямата изненада бе идването на прекрасната А, излязла в Лиèпайския филм като богиня, когато играе "обливането". Съвършена одухотвореност и невинност! По-горе се вижда не само тя - точно от този момент, - но и гербът на Лйèпая и фрагмент от една грандиозна Лйèпайска катедрала.
Беше и една тяхна приятелка от Москва; дойде и С. - най-благото същество в М., когото не пускат в чужбина, защото е работил при военните. Как мечтая и той, и други чисти руснаци като него да идват на Рила, заедно с любимите ни приятели евреи! Ние нямаме предвид физическата етническа кръв на човека. В духовния свят юдей е всеки, който разпознава Христос в последното Му въплъщение или изява на Земята, отказва се от всички предразсъдъци и превилегии на рода си и става беден, но верен като Йов.
Последния ден и нощ от пребиваването си на Христова територия прекарах наистина под крилото на "Аллаха" ("Еллаа"). С /.../ намерихме (тя намери на земята) една рубла, пак с мойто число - 64. Бих искал копие от изображението ù - с това, което написахме върху нея - да се приложи към тези записки: такива неща имат сила. Грижата отгоре и присъствието бе тъй явно, че никога няма да забравим този финал - нещо като щастлив акорд, по-силен даже от паневритмията, на която не отидохме. Денят бе необикновено ярък и ведър - духа за пръв път свеж ветрец. Сякаш даден за нас! Сипеха се знаци на благословение, изобилие, Присъствие! Тогава усетих как пожелавам завинаги да остана с това чаровно, възхитително същество, но ние знаем, че животът на една територия изгонва Бога за броени денонощия и затова решихме да съхраним любовта си завинаги. Не искам сега да споменавам имена на чужденци, които доста емоционално ми отказаха да правя последна редакция, понеже знаели перфектно български и моята помощ не била необходима... Взех това за ревност по лични причини, но дай Боже нещата да не са много по-лоши. От най-древни времена до днес не само в чужбина, но и в самата родина на Словото в даден век и след това, определени сили се стремят да го пипнат така, че да се стигне до това, което представляват днес "свещените писания" на народите. И – в частност – изданията на беседите в България днес. Именно затова Учителят с огорчение казва, че след 2000 години хората ще имат друга култура и тогава ще предадат Словото Божие в оригинал. И тука съм имали случаи, когато съм искал да участвам в издаватето на беседите след дълъг редакторски опит не само в Братството, но и като зав.редакция в наше елитно издателство, но съпротивата на някои хора е странно злобна и непробиваема. Реплика на едного от крадците на оригиналите: "Кой е тоя?! Не го познавам. Баш на него никога няма да дам да редактира!... Аз си плащам комуто трябва – и изданията вървят и се купуват."). Това е главната причина, поради която тръгнаха осиянията, а един ден Елма нареди и да ги изчитам на касети, "за да си нямаме после разправии"...
Един пресен български случай от 2009г.: Приятелка наскоро сънувала майка ми – влязла през прозореца ù казала, че трябва незабавно да ми даде оригиналите. Чак сега ми казва, че имала всичко (първа духовна приятелка от най-вътрешния кръг... Предпочита да разпространяваме филма с паневритмията). Поисках да ми ги даде веднага, но - първо - били забутани така, че трябвало с месеци да се търсят; и – второ – не можело то оригиналите, трябвало да ми изкара всичко на ксерокс. Можете да си представите колко време и пари са нужни за това, колко стотици пакети са. Аз можех да ги сканирам и реставрирам и редактирам досега 100 пъти. Комунистите си отидоха преди 20 години (без пълна сигурност...). Оригиналите продължават да избледняват и да се разпадат (вече над половин век). Главните хора от Братството не са ги дали на мене, понеже комунистите постоянно ми правиха обиски и ме разкарваха по участъци. А тя е дъщеря на комунист и затова ще ги съхрани. Слава Богу, тя издаде няколко книги с беседи, но никому не е хрумвало, че в такава работа трябва да вземе участие българист и професионален редактор, работил в Съюза на писателите, при това израсъл на Изгрева. Просто до умовете на българите такава мисъл не може да достигне. Както се вижда – и на руснаците. Сега се издават беседи не от синтезираните 6 стенограми, а от отделни стенограми само на един стенограф - някои откраднати, други дадени на Държавния архив от Държавна сигурност. Всичко, което казвам, не е от лична обида и от амбиция, просто го изнасям като факт. Остава за Домашно защо Учителят допуска всичко това. Задачка с усложнени параметри.
Забравих бързо неприятния инцидент в офиса на "Бялото братство" на 24-ти, когато узнах, че изхвърлят от тази квартира /.../ и /.../, понеже поставяли над всичко Учителя. Изгонените са тези, които ме водиха в Страната на Живите Приказки. Те настояват да съм останел в Москва до девети август, защото тогава идвал виден французин от Париж – спонсорът за наема на този офис и на преводите на михайловистките книги. О.С., твърди, че французинът искал да ме види лично и че само аз трябвало да превеждам беседите на Учителя на руски език, а не други, понеже те изменяли смисъла. Затова щял да ми плаща... Обясних ù кои приемат хонорари, печалби и заплати за духовна дейност. Наистина, с някои филолози в Русия и Латвия сравнявахме досегашните преводи на беседи на руски и на латвийски видяхме сериозни разлики. Аз си представях, че като българин с българска и руска филология и отраснал с беседите на Учителя би трябвало да правя последна, смислова редакция на всички преводи, но видях странна съпротива. Всъщност, не паневритмията и всичко останало, а именно това виждах като главен смисъл на оставането ми в Русия.
После висяхме с /.../ цял ден на опашка за билет за София. Точно пред мен затваряха гишето на няколко пъти по най-различни причини. От опашката казаха, че съм "невезучий"...(Марко Тотев). Отговорих, че – обратно - Русия не ме пуска да си отида; че ако зависеше от мене, бих си останал тук завинаги... Също като лудите - имам брат, първи братовчеди и стотици приятели на запад, но искам да живея в Русия...
Апропо, пак един пресен случай. От него се вижда нагледно, че наистина някои дъски не са ми заковани... Миналата година (2008) подадох молба в руското посолство да ми дадат руско гражданство - отказвам се от българското, нищо че вече влизаме в Европа. Още като видя първите редове, момичето отиде при началника си, той отиде при друг – и от няколко врати излязоха руснаци. Започнаха подозрително да ме гледат. Служителката каза, че досега не са имали такъв случай. Да чакам писмо. Получих отговор – не можело, без да е живял човек 5 години в Русия.
В нощта срещу 25 юли сънувах удивителен сън: Показват ми кристална скулптура на някакво извънредно красиво животно или космическо същество и ми казват: "Това е единството на твоето съзнание. Ти го постигна". Самата /.../ твърдеше през деня, че необикновената чистота и прозрачност и ведрост на духа ни и на небето днес показват, че наистина съм постигнал това. Ако си въобръзявам, че съм в "13-та зона", както твърдят И.Ч. и Т.И., - разбрал съм, че не е така. Че новото съзнание, с което преживях тази последна нощ в Русия, означавало окончателно възвръщане към истинската ми същност.
25 юли 92г. Пътувам вече - след трогателно изпращане: /.../, /.../, /.../, /.../ и прекрасния А., когото снимах на паневритмиите повече от всички. В последния момент дойде и художничката /.../, която не можах да посетя във вторник. Багажът ми е огромен: 12 парчета, повечето - книги. Помолиха ме да сменя купето: от 26-то място на 32. Падна се славна компания: Кавказките гърци Д. и Я. и О. от Москва. Страшно сърдечни хора - веселихме се, черпихме се, чудесно настроение. Д. – математик и инженер - ме покани сърдечно на гости в Кавказ, около Пятигорск: имал голяма къща, градина, лозе на баир, 3 дъщери и много приятели... За него приятелството е над всичко - най-голямото богатство на света.
И така, първото и последното ми денонощие в Русия бе под крилото на две чудно хубави души с едно и също име – името на Бога. За мен това е ясен знак Кой ме посрещна, бе навсякъде с мен и ме изпрати след това дълго и плодотворно гостуване.
Пътувайки за България, преживявах всичко отново и отново. Често се връщаше и образът на една "древна" приятелка от Москва, която видях и сега и на която дължим "Звездни приказки" – тя е първият им импулсатор. Тя е същата, която е била спасена от Венно на станция Первомайская, докато в същото време ние всички общувахме с него тука.
Дотук с този дневник. Има още около 60 страници ситен ръкопис на гъсти редове под наклон 36 градуса. Описани са преживяванията, срещите, проблемите, размислите, сънищата и какво ли още не в България до края на годината, съчетани по дати с дневниците на най-близки приятели – за да се види сродността и синхронът. Който желае, този дневник може да му бъде предоставен, но със сигурност няма защо да продължава тука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар