587.1992.08.09 Неизвестност и обилие

Книга 18

9.VIII.128(1992)г.

София – Изгрев

НЕИЗВЕСТНОСТ И ОБИЛИЕ

...КОЙТО СЕ КРИЕ ЗАД БОЖЕСТВЕНА МАСКА...

5:25 ч

Лойола пристига – колкото и странно да ти се струва началото на сегашното единение. Искам да предпазя Своите Си от разрухата, която носи този служител на Сатаната. Вие очаквате напътствия за отличителните качества на белия брат и бялата сестра, а Аз започвам от средината на черното, за да имате представа на какво се дължи смъкването на ангелите в ада.

Първото нещо: мракът няма опора. Светли­ната, виделината, яснината имат опора, понеже из­вират от Източник. Мракът не може да извира, по­неже няма източник. Божественият Мрак също няма Източник, но той почива в Абсолюта. Духовният и физическият мрак превръщат неизвестността в из­вестност, а обилието - в присвояване.

 Вечният живот има два полюса: неизвестност и обилие. Колчем снеме някой неизвестността в известност, полови­ната му дух потъмнява. Оня пък, който иска да заг­раби и употреби някоя част от Цялото само за себе си или за своите си, обилието го напуска и полови­ната му душа почернява. Ако някой е наполовина че­рен откъм душата и наполовина тъмен откъм духа, той почва да тъче мрака на небитието. Той загубва опората си, силите му го напускат и първородст­вото му пропада за милиони и милиони години.

Така мъката не закъснява да се настани пос­тоянно в него, печалното му лице обременява очите на търсещите, дряхлите му телеса показват колко силно се отклонил от светлината и Истината.

Новият свят, който се появява вече сред пеле­ните на стария, няма да снема вече неизвестността в известност, нито ще продава обилието за прите­жание.

 Половин дух и половина душа все още ви кре­пят на повърхността, ала Битието има и трето из­мерение. Височината е третото измерение на Божия Дух, но дълбочината е третото измерение на Отца Небеснаго. С половин душа и половин дух, вие плу­вате на тънката граница на панвселената и по съ­щество сте плоски – още нямате ни височина, ни дълбочина. Височината изключва известността, а дълбочината не признава никакво притежание. Ето защо, нито един дух, който е известен, няма печата на Духа Божий; нито една душа, притежаваща нещо свое, няма съкровената красота на Отца ни, Който е Обилие на всички Обилия. Когато потъмнее духът и почернее душата, половините им все още не са поги­нали – те се крепят на повърхността на Битието посредством светлината и виделината.

На прост език казано, притежание на сродна душа и изява на показ пред трето лице или повече поддържат диша­нето на духа и душата ви на повърхността на мо­рето. Пелените на живота – привързаността на ня­кого към някого и гъделичкането на признанието (от страна на) на другите – все още са ви необходими.

Новият свят няма нужда от такива пелени! Там новороденото не мирише така остро – няма пелени, в които да се на­акват сърцата и душите ви... Пелените на хора и ан­гели не се подменят никога; някои ги подменят, най-много, по няколкостотин пъти в едно прераждане. На бебето изверженията колко пъти трябва да се про­миват? – Питайте майките, те знаят... А вие си жи­веете в пелените на своите привързаности и своята жалка слава – нямате понятие за подмяна на аурите, подмяна на името ви при всеки нов акт на изява.

Сега ще Ме цитирате, понеже съм казал, че Бо­жествените връзки са неизменни. Да – неизменни са връзките на яснината - яснината не може да измени никога! Яснината не изменя на Божественото – около нея всичко е ясно, понеже няма центрове на за­вихряне. Завихри ли се някой около себе си или около някого другиго, той веднага започва да произвежда виделина и светлина. Итова е добро, но тогава ми­гом изчезват височината и дълбочината, вие загуб­вате опора и започвате да се движите панически, за да не се удавите. Ние така ви виждаме откъм Вечния свят: трудите се панически, привързвате се пани­чески – панически се държите на повърхността на живота, която е само една илюзия. Страх ви е да потънете надолу – към обилието на Абсолютния; не можете да излетите нагоре – към неизвестността на Оня, Който витае над бездната.

И прави сте: никой, който няма още дробове за Отца, не бива да се отпуска – движете се, движете се интензивно, дори и панически! Паницата леща – предателството на притежанието – няма да ви нап­рави сферични, обилни, многоистинни: ще си оста­нете в плоска галактика. Ще мъкнете радостчиците и скърбиците на плоските, плитките души и сърца. Ще ви трепери духчето от драгостчицата, когато отправят поглед към вас, когато ви слушат ду­мата...

 Притежавате ли нещо, няма друг начин: трябва да цапате с всички сили с ръце и крака до издъхване, за да останете на повърхността на жи­вота. Няма друг начин за повърхностните същества. На по-върхностните дай вторачване, вглеждане, фик­сация. Повърхностният се набръчква още на 60 го­дини, понеже непременно се е вторачил в някой бли­зък. Плоската съвест се вглежда по-дълго от част от секундата в някоя монета, банкнота, сметчица. Като бърка в джоба си да даде, тя много точно раз­личава златната парà от простата – и простата ù глава дарява именно простата, а не златната. Така нумпирът и нумархът на по-скъпата монета си остават в джоба, в къщата, в банката на глупака, и той се подлага на ранно застаряване, под хищните погледи на стотици вампири и дракони на парите, богатствата.

Третият вид повърхностни плувци са ония, ко­ито се фиксират към някоя наука, система, човешко учение. Има и ангелски, и титански учения, които изискват фиксация от жертвите си, умствено гип­сиране. Като ти гипсират ума и сърцето, като те поставят в спирт и стъкленица, ти започваш да гледаш като препариран. Няма благост в очите ти, няма радост, няма жизневеселие. Ти може да повта­ряш като папагал, денонощно, името на Кришна или Рама, понеже някой набръчкан е фалшифицирал тек­стовете на Словото Божие и е решил, че може да се плува на повърхността с мантри, тенджери и при­щипнати сърца...

Не няма да излъжете Височината и Дълбочи­ната, не можете никога! Още по-гърчави ще ста­нете, още повече пъпки ще ви избият по сърцето и гърба! Още повече тлъстини ще провиснат като тесто из нощви! Но няма да излъжете обилието, нито неизвестността, като мислите, че майките ви са по-важни от любимите и че отлагането не е път към пъкъла. Първият момент, отминат, става на мрак! Мракът поражда половинчатости, половинча­тостите – осъждане, а осъждането – бръчки и бас­туни. Ти ще осъждаш – и съдбата ще те осъжда. Ти ще отсъстваш – и щастието ти ще отсъства. Точно когато трябваше да сте в центъра, защото са нужни акушерки на Новия свят, вие стоите при майките си, строите си къщи или помагате на от­състващи.

Още повече ще ви говоря, още повече ще мълча... Не заставай в центъра, защото трябва да си в Центъра! Служи на невинния, за да не служиш на виновния! Не кради пари и документи, ценности, с името на Братството на уста! Не спирай Словото и Делото Ми и не боклучи ефира с астрологическите си глупости. Не смей да заставаш срещу хонорар на сцена пред хора с искра Божия, защото ще те по­разя! Не разделяй архива на Словото на две, за да не се разделят хората на партии, секти и двойчици! Не купувай и не продавай ни Слово, ни Дело, ако не искаш да те направя безсловесен, безобразен и безделник...

Докато не започне ерата на самостоятелните квартири, където всеки сам да решава кой ще му гостува, преизобилието на Слово и младост се от­лага.

Ако правите нещо, правете го сега – няма бъ­деще. То се отлага до безкрайност, когато отлагаш мига. Костите са път към проумяване.

Простете Ми, че се намесих пак в сметчиците ви...

12.X.128 г., около 10 ч.

Тактът на Битието изключва сметта лична сметка. Личната сметка на всяко същество се опре­деля само от Природата – от никой друг! Колкото повече работите за безсмъртието, толкова по ви се увеличава личната сметка. Смятате ли си я сами, оставите ли се на счетоводители да ви я смятат, вие сте загубени.

Алхимията на Любовта превръща всяка вяр­ност на импулса в духовно злато. Мъдростта снема послушанието в душевнозлато, а Истината конден­зира свободата и работата в органическо злато. С този личен капитал, с тази печалба вие сте съвър­шено свободни да пребивавате и в Трите Свята. Ако и трите вида злато текат у вас правилно, един ден те се синтезират в Божествено Злато. Царевицата дава органическо, преварената и гореща изворна вода – душевно, а пресните плодове направо от дър­вото – духовно. Така се печели по външен начин.

 Но трябва преди всичко да синтезирате богатството си по вътрешен път: самият правилен живот синте­зираБожествено Злато; творчеството и даването – духовно; грижата и чистотата – душевно; а срод­ните души – органическо. Процесът е двустранен.

Вие сега сте пълни с мас и желязо, със сол и захар, с всякакви боклуци, алкохоли и никотини, с грамадни количества кофеин. Претъпкани сте с отпадъци от инфлацията на сладкия живот, на горчилките. Бъ­дете богати с пълноценно, звонково злато, което се котира навсякъде. Като спечелите богатство от тоя вид, вие ще се появявате навсякъде, където по­искате. Всички полета, всички светове ще бъдат на ваше разположение!