588.1992.08.27 Осияните от Силата

Книга 18

27.VIII.128(1992)г.

София - Изгрев

ОСИЯНИТЕ ОТ СИЛАТА

ЛП / Ноинна

-    Да си замина ли или да остана – вече не издържам!...

- С най-решителни мерки да остава тук! Ни­какво връщане – това ще е крах на всичко! Стегни се, работи, плащай наем, докато намеря по-топли души за теб. Светът е леден, приятели няма, запомни си го. На никой не можеш да разчиташ – хората са про­менливи и егоистични. Ти си дошла да се бориш, друг път за тебе няма.

Сега направù всичко възможно да опънеш каи­шите докрай! Не губи присъствие на духа, каквото и да ти правят. Примири се с ролята си на учителка, докато не удари големият ти час. Той не е далече. Заповядай си да не се разболяваш; ако трябва влачисе на работа, но работи. Много препятствия още ще имаш. Те са ти определени, понеже си от кръстните духове. Ти си носещо скеле, както съм Аз. На него жи­веят всички несъзнателни тухли, всичката мазилка, всичката иконопис и плакати на тщеславните. Нека се перкат, нека се представят – един ден ще се види кой носил, кой просил. Тия, дето им е леко, те просят одобрение, помощ – и често ги получават. На теб се забранява да просиш, защото си Крез по богатство. Сърцето ти е по-богато от стотици и хиляди сърца на изявени и реализирани. Приеми кръста и не пъш­кай, понеже, като пъшкаш, Ми забиваш бодили в плътта!

Няма ли поне един да се примири от вас и да счете тия няколко десетилетия не за каторга, а за подвиг с песен? Аз най-много обичам сърцатите: те му вадят ноктите – той се смее; те му режат кра­ката – той благославя; те му колят децата пред очите – той вика: „Слава тебе, Господи!”...

Осияните от силата на Духа не се безпокоят от нищо, покриват с благодарност всеки проблем и завързват всяко противоречие – даже и когато све­тът пропада! Не мислù никога за себе си, нито за таланта си, нито за неукротимата любов, за която няма утоление на тая земя. Раздавай като пламък светлината си, плахост не допускай, нито съмнение, че съм те изоставил. Искам да се бориш, ама мъжки! Поставям ти всички тия пречки, понеже не си нап­реднала още по въпроса майките - нещастните майки, които трябва да те видят по телевизията и да станеш техен огнен трибун. Трябва да пропищи всичко нагло и дебелооко от твоите слова! Трябва да имаш телефон и хиляди записи от разговори с отча­яни майки и деца. Трябва радиото и телевизията и вестниците да те търсят за автентични матери­али, както прокаженият дири Христа! Само тогава ще ти уредя всичко. Понеже можеш, а се моташ... Знам, слаба си в една своя точка, но преодолей я. За­помни своята формула за това прераждане:

Животът е подвиг! Животът е миг! Ще го изживея, пламтейки за другите!

Аз, Бог Живий

- А да върна ли децата?

- Не ги връщай, но устрой да се снима от теле­визията и да присъстват репортери, когато ще дойде да си ги взима. Това ще е началото на бит­ката. Битката не срещу него, а срещу скапаните им закони. Най-малкото, да направиш всичко възможно - чрез К. или някой друг - да се снима как децата ще плачат, какви ще им са лицата, ако дръзне да ги вземе насила. Ако нямаш засега шанс и успее да ги вземе – значи съдбата те освобождава за пълно пос­вещаване на борбата. Това е пак радост. Въобще, радвай се на всичко, каквото и да стане!

- Развързана ли е вече кармата ни с мъжа ми?

- Не.

- А кога ще я развържем?

- Когато създадеш полиция за защита на де­цата и майките.

- Имам ли карма с някой друг?

- Да. Но засега – достатъчно.