592.1992.09.29 Вашата държава – свободата

Книга 18

29.IX.128(1992)г.

София – Изгрев

ВАШАТА ДЪРЖАВА – СВОБОДАТА

- Кои са жреците на черната магия, Дон Хуан?

 - Нашите събратя – хората. Те са жреци на черната магия. И след като си сред тях, значи и ти си магьосник. Помислù малко. Можеш ли да се отклониш от пътя, който те са ти предначертали? Не. Твоите мисли и действия се ръководят от техните пра­вила. Това се казва робство. Аз, от друга страна, ти давам свободата. Свободата струва скъпо, но цената ù не е непости­жима. Така че, страхувай се от твоите по­робители, от твоите водачи. Не си губи времето и силите да се страхуваш от мен.

  Карлос Кастанеда

                          “Приказки за силата”

13,25 ч

- При издърпването на конеца за контакта, се изв­лече, едновременно с белия, и черен. При опита да се скъсат едновременно, бе прекъснат и изваден само белият. Значи ли нещо това, тъй като и в други случаи цветът на конеца и други фактори са имали значение?

- Това значи, че и черните се опитват да минат в Новата Вселена и да правят контакти, които нагло наричат "холизации". И че ти си готов да ги толери­раш, но няма да се получи!

- Може ли да се даде обяснение за крайно неблагоп­риятните събития напоследък? Защо посрещането на гос­тите от Латвия и Русия започна така добре и завърши с пе­чален провал? Защо и тях, и нас, ни гонят от всички квартири по най-жесток начин и станахме скитници по горите и мазе­тата? Защо дори най-вътрешните приятели са разбити до такава степен, че вече никъде не виждат просвет за спасе­ние?

- Ще ви говоря сам!

                       Бог Отец

Синът Ми не може вече, защото е крайно нажален и същевременно недоволен. Раздиращата Го милост и жалост, както и отдръпналото се навътре Негово велико търпение, са причината, поради която се на­месвам лично. (Тази вечер съобщиха за затишие в Югославия, което можело да има исторически значение - б.х.)

Внимавайте – тази намеса е такава: веднага се изявявам на дело. Аз като Елма, Сина Си, се проявя­вам според степента на чистотата и възможнос­тите на всяко същество. А Аз като Себе Си се проя­вявам най-слабо, т.е. най-силно, т.е. – мигновено.

(Отвън се чу шум.)

Вина в света не съществува. Никой не ви обви­нява, а най-малко Аз. Този, Който е създал частите Си, не може да ги обвинява, понеже ще обвини Себе Си. Аз разглеждам събитията не като вини и наказа­ния, а като опити. С това се отличавам от почти всички духовни йерархии, въпреки че съдържам и тях  и - когато трябва - Съм Съдникът.

Сега не ви осъждам, а казвам: дал съм свобода на херувимите да ви изпитват. Самите вие подписахте договор с Баща си, че може да ви изпитва, след като получихте безценния дар на свободата. Духовните ангели са еднакви като кукли. И божества има, на­пълно еднакви. Само човекът – последното творение – има свобода на избор и възможности за проследя­ване на последствията от избора. Затова всички се стремят към планети, светове като Земята, тъй като щастието, блаженството, абсолютната хар­мония се оказват скучни – трябва да има свобода! Парадоксално, но тъй е. Абсолютните светове са затворени, те се изчерпват. Тогава Аз раждам све­товете на относителното – с многото варианти на избор – за да добиете сила; понеже Абсолютните същества нямат сила. Философите ще Ме разберат. Силата се появява само при нарушение на Абсолюта, а Аз искам да бъдете пълноценни: абсолютни, когато поискате, но когато поискате – силни.

Това е знакът на Марс, правилно сте го предали. Точката е изчезнала и се превърнала в стрела навън: Абсолютът се проявява. Ако тази проява беше строго програмирана, дори и от Самия Мене, Бити­ето щеше да бъде автомат, съществата – авто­мати; чувствата, мислите и постъпките – авто­мати. Всичко това отдавна ви е известно. Но забра­вяте поученията, че болката е сигнал. Страданието не е толкова последствие, колкото сигнал, че там, където се намирате, не ви е мястото; това, което правите, не е вашата работа; тия, с които общу­вате, не са вашите хора. Вие обаче веднага забра­вяте тази аксиома, забравяте закона за ритъма, и оставате при някого по-дълго отколкото е опреде­лено.

"И това го знаем!" – чувам ви Аз предварително всички ония, които ще четете това сътворение. Осиянията дава Синът Ми, а Аз правя "сътворения", когато благоволя да се явя лично.

Така и днес – помнете този ден! Аз слизам в този час с едно сътворение, за да прекъсна зловонната река към всемирната пропаст, която ви е повлякла, напълно безпомощни. Аз решавам това. Наблюдавах, страдах с вас нáедно – боли Ме много повече от вас поотделно, защото сте всичките в Мене. Чрез Сина Ми, когато се включа – боли Ме. Когато се изключа от Битието, остава само Нищото. Там няма и бла­женство. Блаженството е в Битието, понеже има страдание. Който преживява блаженства, той неп­ременно трябва да страда. Това е постулатът! Блаженството, най-високото даже – блаженството от сливането с Бога – също е свързано с дявола. Това, което Аз изживявам в своята най-съкровена глъбина, е Тишина и Мълчание. Ето защо, когато ня­кой стигне до Тишината и Мълчанието, той се от­казва от всички човеци, ангели и божества и се връща в Тъмнината. Тъмнина, за която все още ня­мате дума и затова се плашите от това, което ви казвам, мислите: "Сега кой ни говори?..."– Та това е само превод. Аз вече Съм ви говорил за татвана.

Сега ще ви говоря за ума – Атма в действие. По­неже вие нямате още ум в действие или действие с ум, налага се да се блъскате в мрака като слепи птици. Бог се терзае от това, но ако сляпата спи непробудно и не прави никакви опити, тя никога няма да прогледне. Проглеждането е резултат от блъс­кането. Мнозина от вас и до днес се блъскат в неща, които не са за тях. Блъскате се в гърдите, блъскате се един-други в миши дупки, наречени "стаи" – а ис­кате да не падате... Това е невъзможно!

Има неща, които и за Бог са невъзможни. За Бога е невъзможно да унищожи творение, в което е вложил Самия Себе Си, т.е. искрата Си. Ето защо, Той ви предоставя на изкуствени същества – ангели, хора, дяволи, божества даже – които се опитват да уга­сят искрата ви или да я изгонят от вас, когато вие се опитвате да им подражавате. За Напредналите вие не сте още излезли от маймунския стадий, по­неже подражавате. Подражавате на богатия, подра­жавате на семейните, подражавате на учените, ар­тистите, търговците, на духовните грандомани.

Атмосферата ви сега е силно увредена – няма до­бър предпазен щит, пробихте го. Оттам нахлуват пълчища и пълчища ваши врагове от тъмната все­лена,иззад която вече изскачате, с надежда да останат непретопени. Те се внедряват в предста­вителите на черната ложа на Земята и им предават всичките си знания, цялата си мощ, натрупана през хилядолетията. Ето защо средствата им сега са тъй страшни! Това е такава интелигентност, за ко­ято вие нямате съвършено никакво понятие, тъй като те са непобедими откъм сянката.

Вие преживявате най-страшни страдания, понеже сте преплетени с тях, а Аз Съм почнал да ги изт­ръгвам. Това са паразити; това са дървета с огромни корени – отровни и хищни до връхчетата на клоните си! И те всички – старите и най-новите, които сега се спуснаха – намериха почва у вас , без изключение!

(В същия миг връзката се прекъсна от внезапно появило се външно лице по най-неприятен начин; съвсем малко след това, близък на записващия се проявява с грозна заплаха.)

Продължение на 30.IX.128 г.

Юдóл от сълзи и скръб – това е все още Земята. Най-гъстата и черна утайка на дъното още не е пречистена. Въпреки вашите полети на духа от време на време, сърцето ви не е станало още нито ангелско, нито Божествено. Това, че се разделихте с най-вътрешните приятели и се оставихте да ви смучат пак роднини, вълци и пауни, не позволява на струята от чистотата да се вреже в тази тиня и да почне да я чисти. Това, че на двойки - на двойки все още се мъчат един друг свързаните със Словото, създава стъкловидни мехури с най-гнусна кал. Така че и да почнем да мием дъното, враговете ви ще из­мием, а самите вас няма. Съхранявате си периме­търа на стария свят, пържите си се в собствената слабост, не можете да живеете сами с всички.

Проумейте! Сродната душа рядко идва на Земята. Тя е обикновено в друг свят и общува с вас чрез мно­жество души. Понеже е грамадна, обхваща множес­тво млечни пътища. Как си мислите – че може да влезе само в едного и да не го пръсне? Ако някой може да издържи – похвално; но като не можете, защо държите жиците постоянно на късо? Късо съе­динение на монада не може да изгори бушон – изга­рят само съществата със сажда или кухина. Посто­янното съжителство на същества с искра Божия създава натрупващо се напрежение, святкане по ця­лата инсталация от сродни души, която не е само на Земята, а по цялото Определено Битие! Затова ви е такава незавидна съдбата на вас, земните хора и ан­гели – понеже пълните Рионидната Сфера със зло­вещи пукнатини, с постоянни мълнии, поради навика си да живеете на постоянни малки групи. Единстве­ната сила, която предпазва Рионидната Сфера от разпадане, от взрив, е тежкото страдание, спъва­нето на вашите работи, сълзите и въздишките.

Сина Ми може да излъжете – Той позволява това, въпреки че няма от Него покрито-скрито. Той Си затваря очите, но вижда и през клепачите си; а вие сте като камилските птици: скривате се по проз­рачните си кутийки и там произвеждате толкова па­кости, колкото разумът не може да побере!

Бог ви обича и затова не смее да пусне последната струя. Лошото би измил, съществата без пламък ще изхвърли в стария свят, но как да пробие стъкле­ните ви мехури, под който се крие воня и смрад на из­вержения? Две напълно нормални същества, с искра от Отца, щом се мине някое време, а не се разделят, почват да бълват кълбета смраден пушек и се пълни токовата атмосфера с напрежение. Сам Бог се отв­ръща от такава проядена планета, напълно затъ­нала в горния астрал. Да, долният астрал не е тол­кова миризлив при вас, както горният. Привърза­ността ви е много по-отвратителна и разпростра­нена, отколкото развързаността на вашето чове­чество. Ангелите проникват, все пак, и в публичните домове, и в залите за хазарт, и в кръчмите – но в се­мейните ви гнезда от оси проникване няма: те са плътно набити със злоба и отчаяние! Аз, когато Си облека прокурорската мантия, най-строго съдя тия свещеници, които са съединили “навеки” канарче с пе­пелянка, сърна с носорог или листо с гъсеница. Най-голяма победа на черните треньори е пробивът, който направиха, приемайки случайния брак за канон. В Небето, за да се свържат два ангела, трябва да минат през петстотин седемдесет и осем квадри­лиона комисии по съвместимостта, привличането и хармонията! Свещеникът от ада – напротив – под­писва и прави черна магия в църквата при всички слу­чаи, стига да му платят. С това той вдига ръце и си казва: "Тяхна си работа от сега нататък..." Единст­вената грижа е да слухти и шпионира чрез рода и ма­халата, да не би да почнат да отсъстват жертвите от кочината...

Черната ложа ви угоява, не разбирате ли? След 50-60-70 години най-много (а напоследък почнаха по­головно и млади прасенца и агънца, щото са много по-сладки), Смъртта ви туря ножа и вие се озова­вате в пространството. Там виждате всичко това, за което сега ви говоря, осъзнавате се много бързо и обещавате с покъртителен плач, че ако ви пуснат отново, никога повече няма да живеете с друг, а ще си ходите само на гости от време на време. Като се гмурнете в клоаката, пóчнете пак да шавате там по двама по двама, като попови лъжички (и в двата смисъла...). И стъкле­ните мехури се пълнят с това, за което не мога да намеря и Аз думи да го опиша... Почнеме да ви миеме – клоаката светне отвънка като аптека – а вие сте под мехурите, заедно със изверженията си! Как да усилим струята – нали ще счупим илюзиите и ще ви избием? Та Бог се примирява с тази нереалност, ос­тавя ви да гниете, а вие наричате това "благородна старост"... И ви намира съответни треньори, които ви измъчват до смърт, та да се яви някой ден у вас стремеж да зачукате с човка по черупката...

Ако вие, най-вътрешните, можехте да бъдете единни – да сте сами и пак да се обменяте, но като волни птици, а не като гниди, – тези трагедии сега нямаше да съществуват. Появила се е една нова ак­рáлна – пукнатина, която стига чак до центъра на монадата! Монади с пукнатини има, това е предви­дено, но щом се появи акрална пукнатина, има опас­ност от разцепване на монадата. Тя на две половини никога не може да стане, понеже е Божествена, но може да се разтвори и да почне да пърха от обстоятелствата като безпомощна пепе­руда. Вие сега сте в подобно положение. Тази тра­гична пукнатина премина – сега сте пърхащи... Проце­сът е познат, това се е случвало и друг път в Бити­ето. Това е необходимо, за да можете да се отър­сите от нáлепи. Пърхането е най-добрият начин, но е много болезнен. Налепите са много противни, те не се откъсват лесно, но пърхането създава у вас потенциал, мъката повишава силата ви и налепите сами почват да се отблъскват от вас, тъй като не могат да дишат в атмосфера на самота или мно­жество контакти. Самите налепи ви отблъскват вече с всичката си ярост, а вие сте още сълзливи и си ги коткате, понеже ги мислите за човеци...

Това изгонване от домовете през последните ня­колко месеца – на милиони същества с монади – тре­вожи всички, но е най-хубавото: единственият шанс за последно измиване на дъното. Живите ще се изка­чат на свобода, а плътоците и едноядите ще си ос­танат в тинята. Те не могат да създават мехури като вас, тъй като не обичат фантазиите. Фанта­зията, мечтата, илюзията им е противна – те са "реалисти"... – реално си живеят в тинята и са на­пълно доволни от нея. Затова и след разделението ви, до март догодина, горко ономува, който спинка още при тате или при мама, или при някой, който се мисли за много напреднал в еволюцията!

Напредналият в еволюцията не може да скверни душата с ревност и пъклени думи! Първите в еволю­цията са смирени по сърце и не ги напъва нагон за говорене. Напредналите в еволюцията никога не проповядват с думи, но с дела! Смире­ното сърце никога не може да си представи, че е станало плът на Христа, на Учителя! А когато е станало, то не може да повярва в това и затова не може да го изрече – в никакъв случай, при никакви об­стоятелства! Не се заблуждавайте от пътуващи и домашни проповедници, които си мислят, че са превъплъщение на Христа, а имат обратна захапка или не могат да спрат да приказ­ват.

Светът е направен така, че сърцата на чистите да живеят с лекота, а замърсените сърца да срещат трудности по пътя си: понеже всичко, което не е за вас, е предвидено да бъде скъпо, трудно достижимо и чудовищно състаряващо.

Пукнатината вече не е пукнатина – вие сте “пър­хащи”. От днешния създателски акт, от началото на това създание половините ви започват да се завръ­щат и пърхането скоро ще престане. У някои прес­тана още снощи. Няма да ви пърха сърцето вече от безпокойство какво щяло да стане с близките, с де­цата ви. Вие ще се борите за децата си с всички бла­городни средства, но няма да се плашите – каквото и да стане с тях, – защото Аз живея навсякъде и съд­бата на всички е определена.

Това исках да ви кажа. Отменям страданията ви – Аз сам се подписах! С тия, които не се обменят със сродни, повече работа нямам. А с тия, които не мо­гат да живеят сами – скъсвам договора. Залежúте ли се някъде да ви разтриват, ще ви разтриват по всички правила: и с думички, не само с ръчички... Може да сте най-напреднали в еволюцията – именно вие, на които внушават точно обратното. Благословени­ето по двойки се дава само за определен срок и в оп­ределен ритъм. Оня пък, който не може да използва това благословение, ще му пораснат колената, ще му излязат венички по краката и ще почне да съди като вещица. Постоянно самотните, като не се об­менят ритмично със сродни аури, стават упúри, а не вампири. Има разлика. Хималаите са пълни с упири. Тибет, Кавказ, пълчища от манастири и пътуващи брахмачарии са пълни с упири. Те отблъскват При­родата и си плащат с безобразие, с отвратителна старост.

Първото, по което ще познаете упира, е неговата уста. Той не кълне като вампира, не изис­ква нищо за себе си, не те държи за гушата, но те съди – съди те на всяка крачка! Той има жабешки очи за недостатъците и сам си присъжда правото да оп­ределя що е грях, недостатък или грешка. Упирът мирише много по-лошо от вампира и затова никой не може да живее при него, даже и когато ти дава по 100 хиляди долара на ден – с жест... Упирът се прави на благодтел, но той е работодател. Той дава, само когато одобрява, а одобрява само себе си. Упирът слуша само своя вътрешен глас – за него Истината съвпада с вътрешния му глас... Затова той не може да изслушва – втори признак. Ако случайно те изслуша докрай и не те прекъсне, той моментално ще те "за­чука" – ще се изходи на твоята Истина... Никога няма да приеме твоята Истина! Упирът обича да унижава и затова чуждите Истини са мишена за него.

Пращам помощник от много високо. Той ще ви обедини отново. Тези които се предадоха, се покай­ват и се връщат. Тамтамът на Правдата ще свика бойците на свободата! Ако трябва, на палатка жи­вейте; ако трябва – на кол набучени, но не давайте повече на пъкъла да ви съчетава в молекули от адска програма. Струята се пуска, измиването предстои! Клоаки вече няма да има. Край на попската представа за съжителство. Ония, които продължат да вегети­рат така, ще загубят човешкия си облик. Свобод­ните ще живеят и по двама, ако много се привличат, но никой няма да ги знае точно кога, къде и как се об­менят. Това е майсторство на женитбата, на се­мейството: да се явяваш, когато не те очакват; да не се явяваш когато те очакват – и всички да са ра­достни и щастливи. Като очакваш – да не те боли; като не очакваш – също.

Срастналото да се разцепи, разцепеното да се срастне – но там, където трябва, тогава, когато трябва и между тия, които трябва. Щом съм казал, то почна!

Иска ли някой да се залепи за вас, той е враг. Мъ­ките са големи, когато счупеният крак зарастне нак­риво. Вие всички така сте се сраснали! Затова трябва ново счупване, та да ви намерят вашата кост или плът, сродна на вашата и после да я на­местят правилно. После ще полежите в гипс, после внимателно ще проходите. Няма да пълзите като сега – няма да изглеждате на старци!

Дом, сложен на канара, устоява! Дом, построен в пясък, се разпада. Канарата е самотата, пясъкът са роднините. Понеже Англия много държеше на рода и още лъже народите, първа ще потъне.

Ще въздигна племе, което е разбрало правилно Сина Ми чрез думите на Сведенборг. Многото жени и многото мъже наистина развратяват сърцето и хвърлят душата в пъкъла. Но Христос, чрез Сведен­борг, има предвид вашето многоженство и многомъ­жество през преражданията – нищо, че сте с едного през едно прераждане. А едноженството и едномъ­жеството, което възвръща човека в рая и го прави едно с Отца, означава вярност на Бога, т.е. на пър­вия импулс, когато Той се проявява в настоящия миг и се изявява чрез сродната ви душа във всяко същес­тво, което може да я приеме за няколко мига. Тези, които са способни да я приемат за няколко минути – те са титани, истински, Божествени титани на Духа! До един час на Земята, само 7 случая зная до­сега някой да е издържал присъствието на сродната душа у партньора. Тогава станаха 7 велики рухвания на династии, 7 стъпвания на велики Учители на Зе­мята!

Носете това разбиране за едноженство и едномъ­жество – и вие ще бъдете безсмъртни. Останалото са лъжи на ада, който измисли смешната дума "пре­любодеяние" и ви държи вързани с нея като говеда в обор. Търговците имат нужда от купувачи, затова си произведоха производители и свещеници. Скъсаха връзката ви с топлината и приятния хлад, като нак­лониха оста на планетата. Така ви направиха роби на дрехите и къщите и ви внушиха, че не можете да живеете сами или със сродни души сред природата. Наредиха на свещениците да ви уплашат с ада, ако не си стоите по къщите, и така търговците си имат постоянно стадо от клиенти. Като се смени произ­водството, търговецът плаща на нови жреци и све­щеници да сменят религията, та да знае стадото кои са новите стоки. А за да купува, глупавият трябва да има къща, та да я пълни с неща, които умъртвяват тялото и душата. За да се връща в къщи и да ползва тия глупости, той трябва да има пазач, охрана, която да го връща. Ето това е ес­теството на всички адски религии – да те връщат вкъщи при пазача; да те връщат вкъщи със стра­жар...

Аз пък нямам нищо общо с вашите вещи, пазачи и бърлоги! Аз ви призовавам на свобода, защото сте създадени свободни, защото можете да спите нався­къде, всякога, всякак и всячески! От тая свобода се плашат полицаят ви вкъщи, полицаят на държавата и полицаите на религията – защото без къщно го­ведо, и трите системи незабавно се разпадат.

Носете тази истина в сърцата си, не я преда­вайте при никакви обстоятелства и сияйте в прос­торите, летящи и неуловими! Понеже вашият дом е вселената, вашият любим – сродната ви душа, ва­шата държава – свободата!

                                          ↔

- Верен ли е образът на психотронната бомба, който обяснява опустошенията напоследък сред всички ду­ховни хора, верни на Словото?

- Образът е верен, но втората част от въпроса ти не е вярна.

- Защо?

- Не е вярна по два пункта. Първо, няма духовни хора, верни на Словото и - второ - верните на Сло­вото никога не могат да бъдат опустошени.

-  По подробно, като за прости хора...

- По-подробно: духовният човек клони към духов­ното, а природното потъпква. Божественият човек уравновесява духовното с природното в индивидуа­лен ритъм, съчетавайки ритъма си с ритмите на сродните души, само в хармоничните отрязъци от фазите. Божественият човек не заклеймява духов­ното или природното, нито даже пъкленото, защото правото на заклеймяване – на полагане на клей – е само Мое. Като заклеймиш, ти после ще чистиш стотици векове наред собственото си клеймо, ко­ето си положил някъде. А това чистене е много трудно. Става първо с удряне, кълцане, чегъртане, търкане с гласпапир... Това са все стадии на страда­нието. После идва миенето със сапун, ако е останало петно. Ако не се измие следата от клеймото даже и със сапун, това значи омазнена психика и тогава трябват разтворители. С най-силните разтвори­тели всичко се изчиства. Като се приложи и най-сил­ният разтворител, тогава се познава каква ви е ос­новата. Ако основата ви не изчезне, значи е Божест­вена. Ако преминете в агресия  два мига преди да изчезнете – значи основата ви е само физическа, вие сте били вампири. Преминете ли в отдръпване – три мига преди да изчезнете, – вие сте били упири, ду­ховни вампири. Пасивната агресия иде от гордост и се нарича "отдръпване". Ти се отдърпваш от Словото, защото не ти отърва да го приложиш на дело.

Да приложиш Словото на дело, значи да отделиш таен десятък за най-достойния преди или след тебе, ако имаш деца; а ако нямаш или са пълнолетни (28 навършени години – б.х.) – да даваш половинък или цялък. Значи да отделиш своето жилище от жили­щето на близките си и да живееш сам. Значи да гос­туваш и да ти гостуват сродни души от време на време. Значи да отсъстваш от жилището си от време на време и да пускаш там други. Значи да ос­таваш и да ти оставят мястото на гостуване в пълна комплектност и порядък, та да го напълниш като хазна за другите с плодове на земята и сър­цето си. Значи да изтръгнеш корените на еднокъщ­ничеството веднъж и завинаги! Значи да живееш в една къща цял живот с когото си поискаш, само ако забележиш, че не ставаш зъл, печален, състаряващ се.

Да приложиш Словото на дело, значи да разпреде­лиш благата си поравно на себе си и на своите деца, а един дял да се счита за родителите, братята и сестрите ти. Значи да не се съдиш с никого за своя собствен дял, а да го припишеш на тия, които ти го искат. Да не отдаваш дяла на децата си другиму доброволно. Значи да просветиш хищните, че повече на Земята, значи по-малко на Небето. И друг път Съм ви казвал чрез Сина Си: нотариален акт, спес­товна книжка, предмети, книжа, акции и пр. баласт на шията значат сигурно потъване в морето, си­гурна бариера пред рая. Милиардерите на Земята са с милиард вериги на Небето. Ако си си отишъл без една стотинка, без една собствена керемида над главата си, тебе те приемат във всички светове! Но не хитрувайте да приписвате всичко на децата си или на симпатичните ви хора и общества. Своят дял, своята лепта, ти ще раздадеш на бедните.

Що значи "бедни"? – Бедни значи бедни на Земята, богати на Небето. Ако раздадеш на бедни на Земята, бедни на Небето, ти раздаваш на упúри. Ако разда­деш на богати на Земята, бедни на Небето, ти раз­даваш на вампири, плътóци. На богат и в двата свята няма какво да раздаваш – това са редки случаи. С такива наедно ще раздавате.

Най-богатият на Небето и на Земята е Моят Единствен Наследник, Христос по вашему. Който Ме познае като Единствен Бог, той ще познае и Наслед­ника Ми. Който познае Единствения Наследник, той ще има и дял от Наследството – т.е. всичкото Нас­ледство. Който има всичкото Наследство, той може да бъде навсякъде.

- А за психотронната бомба?...

- За "психотронната бомба"... – така я наричате вие. Природата я нарича другояче. За Мене "психот­ронна" бомба значи дявола на трон в психиката ви... Щом се намести напълно, психиката ви избухва. Пълно наместване на дявола в душата се познава ето как: искаш да си в центъра, да ръководиш. Искаш да ти плащат, да печелиш. Искаш да си напреднал, свят, богоравен – самолюбив си. Като се съчетаят и трите провáла, това е пълно наместване на Сата­ната в тебе. Ето защо, правилната дума за всеки фараон, папа, патриарх или върховен майстор, или магистър на йерархична династия е именно "намест­ник" – само че не на Бога, а на дявола на Земята: на­местил се в него напълно...

Папа, който Ме е познал, отпечатва Словото Ми в оригинал! Патриарх, който Ме е познал, отпечатва Новото Ми Слово, най-Новото - това, което никога не спира. Върховен майстор, който Ме е познал, раз­пуска ложата си. Велик магистър, който Ме е познал, се захваща да реализира Делото Ми.

А Моето Дело е да изчезнат градовете и сели­щата! Моето Дело е всеки да бъде свободен! Моето Дело е Земята да бъде градина! Моето Дело е май­ката да бъде богиня – но не по иконите, а в гради­ните, в сърцата, в делата ви! Моето Дело е да бъ­дете плодни сърца: да давате плод изобилно, без да мерите на кантар. Моето Дело е никой да не ви вижда, никой да не ви знае. Последни, тихи, скрити, най-малки: титлите ви да паднат, самомнението ви да падне – да паднат всички обвивки на Сатаната. – Ето ви по- подробно...

- И, все пак, за психотронната бомба на новите интер­венти?...

- Те не са нови, те са все същите. Само че, осем хиляди години те управляваха Земята чрез хората, а сега слязоха лично при вас (това са 200 милиона земни години – б.п.). Ти не го гледай, че е Тар­зан, Гаврош или свети Панталеймон. Не го гледай, че е баща ти, майка ти или певеца с най-много плочи и почитатели. Сега половината са подменени. Те пра­вят съвършени копия. Ти я гледаш А. – това не е съ­щата А. Тя може да ти внедри вирус за подлудяване, вирус за пропадане, чума на пълно съсипване на всич­ките ти надежди, на всичките ти работи! Тя може да ти внедри някой от своите така, че всички да се чу­дят: какво стана с това дете, с тоя добър човек? Тя може да пали "психотронни бомби" в пространст­вото, да подхвърля психотропи, да сее смут, неверие и разколебаване в Новото, едновременно да превежда беседите Ми и да ръководи паневритмията! И ще върши това безпогрешно, за да я помислите за фак­тор. И – същевременно – да изпепелява с поглед и дума, да краде, лъже и интригантства; да се явява в едно и също време в една редакция, в един дом, на едно събрание, за да блокира текването на Новото.

Всичко това стана възможно, понеже вие, "най-вътрешните" си обменяте отрицателни оценки. По­неже си живеете още постарому. Понеже не се об­меняте. Понеже Словото е разделено на две.