597.1992.10.03 Вдишвай Слово и Слово и Слово!

Книга 18


 6.Х.128, 18:10ч.

3.X.128(1992)г.

София - Изгрев

ВДИШВАЙ СЛОВО И СЛОВО И СЛОВО!

ЖЛО / ЗНП

(По нейна молба, Елма тълкува случай във вилата им)

Леонардо и Пол Синяк

- Чашата на ума пълни чашата на сърцето, а ча­шата на сърцето се разлива като живот. За някой, който слиза от ума към сърцето, това е така. Но ангели, които се качват от сърцето към ума, трябва да станат на водоскоци. Следователно, чувствата са подвластни на гравитацията, когато слизат от ума. Човешкият ум е преходен и затова сърцето се пълни с понятия, с представи и любов, които са редакти­рани.

Що значи водоскок? – Сърце, което блика. То не винаги може да стигне до алпийските върхове на ума, но затова пък е чисто, първозданно, бистро.

Ти си от сърцата-фонтани. Същевременно, върхо­вете ти се издигат на шеметна височина, но по сре­дата някъде, по реките ти са заложили каптажи. Затова се губят по средното си течение и бликват силно чак в полето. В тая област между каптажите и полето имаш една мъртва зона, в която лесовете плачат. Това е зона на опита – опит ти трябва още на тебе, за да се притечеш на помощ на сърцето си.

Сега, какво значи селска къща? Какво значи вила? – Селската къща е салмата – вашата салма. Градс­ката къща е символ на праната. А вилата – това място, където те се обменят. Салмата ти – т.е. природната ти енергия - се оказа пълна с гризачи. Плъховете също са символ – не само отрицателен, но и положителен. Те прегризват понякога и илюзии. Обиталището на салмата е слънчевият сплит, така че селската къща, това е плексус соларис; а село поначало значи "сел" – Селена, Природата, подсъз­нанието. Тя е клетка – клетката на духа, в която той трябва да отрасне, да заякне и да се прояви. Плъховете са "големите мишки". Те също развиват върха на носа – вниманието; и ръба на ухото – чут­костта, финеса, интелигентността, но не в такава степен както мишките. Плъховете преработват нисшия астрал по-мощно от всички други животни. Поради това, ако в къщата ви прошумоли плъх, той е точно толкова нужен, колкото котката, кучето или петелът. А когато се размножат, плъховете прера­ботват грамадни количества салма, поразена от нисшия астрал.

Говоря ти иносказателно. Плъховете са много умни, почти равни по интелигентност на свинете. Те са интелектуалците на подземния свят. Подсъз­нателното в изкуството, музиката, литратурата, културата – ето тяхната стихия. Сега вашата култура е пълна с "плъхове", които изкарват нисшия астрал на повърхността. А това доскоро беше па­зено в подземията, пресовано, пакетирано и забра­нено, под опасност за смъртна казън.

Сега ти имаш една силна позиция в това прераж­дане – да станеш трансформатор на подсъзнанието в слънчевия си сплит и да изведеш подсъзнателната култура в сферата на свръхсъзнанието. Там, където е съзнанието, засега реките ти са каптирани. Това не е вина, а роля. Ако не беше така, трябваше, да се разрасте огромна джунгла в полите на духа ти и ти щеше да се видиш в чудо. Ти си смела, чиста, благо­родна, но колцина знаят, че скръбта яде душата ти?

И когато се натъкна на толкова много плъхове в селската си къща, ти видя с колко представители на подземната култура си била свързана през вековете. Това беше една агитация, шокова агитация, та да се спреш и осъзнаеш накъде са тръгнали реките. Тън­ката психика се заблатява, ако културата на мина­лото, на подземния астрал, не се смила и сублимира своевременно в мостове от опит. Ролята ти да суб­лимираш подсъзнателното чрез връзки с големи плъ­хове на подсъзнанието си остава, обаче трябва да отвориш всички порти на пещта си, за да влиза там кислорода на Новото Учение. Пещта ти е грамадна. Материал вътре - много. Горенето се е приглушило там някъде в ниското, а вратите ти са позатворени напоследък. И знаеш ли какво става в такива случаи? – Става шок – избухване. Ако вратите са постоянно и широко отворени, това няма да се случи - ще мо­жеш да изгориш всичко, до което се докосва любо­питната ти лопата, събираща шедьоври и гении нàедно с парцали. А също и гении в парцали, и парцали с венци на гении... Всичко това ти го слагаш в устата на пещта си и го подлагаш на горене – на Велико Всемирно Горене. Като жрица на Тангра, ти се молиш денонощно сънят ти да не пламне внезапно от при­ливи, които не ще можеш да удържиш; и – същевре­менно – се молиш тия приливи никога да не те отми­нат...

Едно натъпкване с гориво от всички светове, из­паднало в мазетата и стаите на "соларис", за което нямаше достатъчно въздух, предизвика агонията на душата ти и силния шок от пламъци, когато се дойдè до критичната точка.

Ти не жалù никакъв материал – трябва да прето­пяваш всичко. Не всеядност, а мощ на духа и сърцето те кара да се хвърляш на всичко, от което можеш да придобиеш познание. Само едно не забравяй – въз­духа! Въздухът за сърцето е сродството – тези, ко­ито са от твоите светове; въздухът за духа е творчеството, а кислородът му – даването. Възду­хът за ума е Новото, а въздухът на душата – свобо­дата и грижата! Като пуснеш всички тия духала, като отвориш всички врати и всмукатели, ти ще можеш да прегориш и самия дявол, ако по любопитс­тво си го приела в селото си...  Селлà!

Съобрази ритъма на бумтенето с ритъма на сво­бодното, волното вдишване. Вдишвай Слово и Слово и Слово; и умри, ако трябва, но изгори Стария свят до последната сажда, за да възкръснеш отново!

 Тор, която прегори, дава райски градини. За да не подпали зрялото жито, не покривай торта със заб­рава, не я затрупвай с неравенство, а я разрий да диша свободно и пусни в нея ветровете на Своите.

Ар, Арàм, Арамùта!

Да потекат реките отново и да стане джунглата на градина!

– Какъв символът на полето и на гората; и това, че го­рата е средата?

- Гора по средата на планината, където си капти­рана, означава колективните представи и понятия, дошли до стереотипи. Това, че ти каптирахме пра­ната, е една стратегия. Тя потъна надълбоко, за да не храни – и с това да изчезне – моделите и изисква­нията на нормативната интелигенция. Ти си буйна, решителна, ала суетност, с която още не си се справила, би те подтикнала да се съобразиш с езика на времето, за да те харесат. И сега го правиш, но талантливо, не съвсем гениално. Благодари, че си каптирана, защото в противен случай щеше да ста­неш джунгла в основите на планината. Това е мо­дернизмът - щеше да се повлечеш по буйната си фантазия, но нямаше да се разминеш с гротеската, карикатурата, сарказма, иронията. Щеше да се по­диграваш на обществото чрез гения си и да станеш един Домие, един Бешков, един Рабле. Това вече си го правила.

Като отминат по тайни пътища сухите гори, способностите ти избликват в полето – областта на чувствата. В изкуството това е здравият дух на фолклора, прелестта на примитива, свежестта на натурата, великото дело на импресията. Каптажът ти те спасява от модернистична експресия, с която би се киприла пред нисшата интелигенция на плъхо­вете – та дори и пред най-големите. Душата ти ще избликне с водоскоците на импресията в поля и ли­вади - там, където народът не е загубил чувството си за Абсолюта и отвращението си към гротеската.

Ти ще създадеш неокласически и неоромантически образи, които ще изглеждат силно ретро за плъхо­вете на подсъзнанието, но ще дадат жива вода на села, колиби, паланки. Разтърсù изворите на народното   творчество - и ще откриеш пак там себе си.

Аз ще бутна каптажите ти, ако се съсредоточиш да медитираш върху Мостове. Трябва ти време да се хвърли мост между фолклора, романтизма и Божес­твения модернизъм. Божественият модернизъм те­първа ще избухне като "селва", в която няма да има опасни насекоми и хищници. Т.е. с колорита на Свръхновото да се запазят пропорциите на Абсо­люта.

Който се опита да нарисува ангела в пеще­рата с четката на Ван Гог, а после да творú в този дух, той ще създаде стил, който условно наричам "новозенландски" – "Божествена джунгла"... Там няма да се подигравате на падението на човечеството с вашите линии, а ще го моделирате изново. А коло­ритът в техните рамки нека беснее с най-фантас­тични приумици, ритми, фактури (в рамките на съвър­шените линии, на Прекрасното – б.х.).

Не забравяйте, творци: типовете, които сте съз­дали, ще се превърнат в хора в другите ви превъп­лъщения! Така че сами избирайте средата си. Гогол и до днес се терзае в низшия ментал, тъй като още го гонят неговите герои от умовете на учениците, ко­ито го изучават.