599.1992.10.04 Осияния за труда

Книга 18

4.X.128(1992)г.

София - Изгрев

ОСИЯНИЯ ЗА ТРУДА

Въведение

- Масата се събра – сферичната маса! Кръглите маси са на духовните рицари, а сферите – на Божес­твените. На кръгла маса се решават духовни проб­леми, а на сферична – Божествени. Затова, пийте сега и яжте сладко, тъй като се събрахте отново. От днес и човечеството ще се събира по нов начин – не в плоскост, а в дълбочина. Отварям пак широко щастието да бъдете с Мен! Вярата празнува праз­ник, тича с едри крачки пред познанието, по стъп­ките на Любовта. Изневярата произтича от невяра.Това е точната причина на всички изневери: не вяр­ваш на ближния - и той си търси друга вяра. Така и тия, които си изневеряват, са паднали в невяра към Светлото Начало в себе си и са попаднали под тъмни внушения отвън. Тогава Светлото Начало ви ревнува – То единствено има право на това. Участи­ето ви в световната драма е винаги в две действия: слизане от вяра в изневяра и качване от изневяра във вяра. Тъй смисълът на същината се разкрива, сто­маната на тъмнината става все по-крехка и започва да се троши.

Фаталности няма. Фатално е само правилото на стоманата, че трябвало да носи "прогрес". Тъмни­ната, сгъстена до стомана, създаде най-големите трагедии в света. Стоманата съществува и в сър­цето. Щом желанията станат твърди от въглерода на егоизма, те стават мощни, но чупливи. Този чо­век, който е станал "стоманен", се гордее със силата на желанията си, постига ги винаги със сила, но в края на краищата се счупва. Там има предел. Сърце, което се насилва, стомана е. То се сломява от един по-силен удар, не може да се огъне. Сърцето на чо­века трябва да е ковко. Затова сърцето създава златото – най-ковкия херувим в Битието. Значи, благородството е ковко, а силата – чуплива. Сплавта от въглерод и желязо, която измислиха тъмните, се размножи в сърцата на хората и сложи начало на "стоманения век" – века на егоистичните желания. По същия начин някога ще ви говоря и за епохата на месинга – сплав от чувството с ума, ко­ято роди семейството.

Тънко трябва да се пипа, ко­гато имате работа с метали! Те са много взиска­телни и предават на Трите Вселени уроци по вяр­ност на себе си, но в името на обществото. Монокрис­талът се интересува само от себе си или от се­мейството си в друзата, а металът – това е цял народ, цяло човечество. Там отделните съдби са кристализирали в ясна структура, подчинена на структурата на човечеството. Да намериш себе си като метал, значи да откриеш своята професия. Монокристалите са единици, те си изкар­ват прехраната с ум и гений, но не могат да се сра­ботват с големи колективи. Те имат още много да се смаляват, докато стигнат до понятието "професия". Професионализмът е качество на лич­ността, а верността на призванието – сила на инди­вида. Като индивидът да си уникален, съвършен – свръхчовек, титан, бог даже – но ти винаги ще страниш от работа с много хора и няма да издържаш на тълпата, докато не се смалиш достатъчно, за да влезеш в света на херувимите.

Професионализмът - това е плодът на персонали­зацията. Пътуващите, сменящите много адреси, предприятия, самотните пещерни светии и бледоли­ките домашари се крият от творчеството на лич­ността, понеже са още себични. Не могат да учат езици, те са монокристали: сияят, преливат от фантазии и идеи, създават цели велики култури, стават аватари, водачи и гении, рушат империи, кроят нови вселени – но самотни.

 Самотността от­вътре не винаги е самотност отвън. Царят е само­тен, тъй като не изпълнява чужда програма – ако е станал абсолютен монарх. Той може и да е Божест­вен Син, Син на Небето, Баща на Народите, обаче неговата структура няма още деление. Той не смее, не иска, не може да се дели вътрешно, понеже ще престане да се мисли за голям – ще стане непрозра­чен. Царете рядко са били личности – това са еди­нични случаи, когато личност е изпълнявала ролята на цар. Светии-личности са само "топлите" светии, които са спали, яли и работили заедно с народа. Като оре днеска на нивата с труженика от ранни зори до след мръкване, тогава народът го нарича "златен човек" и му носи сол и хляб и го черпи с во­дица. Светиите по пещерите и стаите, които са студени; тираните, които не излизат навън, освен с охрана; примадоните, с които никой от сцената не иска да говори, освен чрез реплики от пиесата – всички те са били някога "деца-чудо", но никога не са обичани от народа.

Да се натовариш с проблеми и грижи, с тичането на майката по опашки, с тормоза и бележките на де­цата в училище, със скъсаните обувки на чедото или течащия таван на приятеля – това са душевни из­мерения от ясновселената, от която започва сърце­вината на личността.

 За величина като дух, като подвиг и мисъл, съот­ветните шестици ще ви бъдат написани много кра­сиво. За единичните рекорди, с които оставате в "спортните" анали на Атма, ще се говори с векове и години. Светлината ви ще огрява времена и народи заради славните открития и подвизи, които сте из­вършили еднократно в живота си. Това е работа на духа, трасиране на бъдещето, благословение за бъ­дещите поколения.

 Но решите ли да направите голяма крачка напред в еволюцията си и да се обърнете на "запад" - за пръв път в своята космична история, – вие трябва да се спрете и да помислите трънен ли е бил пътят на Посветените. Ако разберете, че е така, ще се обър­нете на 180º и ще поискате да станете малък. Ще се запишете в училището на работното време и в класа на труда.

 Трудът - това е най-великата привилегия на сми­рените, която няма почти нищо общо с работата. Ние сме ви говорили за мъчение, труд и работа и вие сте разбрали същината на работата – свободно самоотдаване и дейност, която е вашето призвание и с която сте на "ти", защото сами разполагате с времето си. В този смисъл, малцина са хората на Земята, които имат привилегията да работят. Трудът обаче строи едно висше тяло, което рабо­тата не може да проумее, нито да строи абсолютно по никакъв начин. Разбира се, има труд-мъчение и съзнателен труд, които трябва ярко да се разграни­чават. Трудът-мъчение съсипва сърцето, защото е в страшен дисонанс с призванието, с чувството за свобода.

Универсализацията е следваща ера – ера на ра­ботата; а "персоната" – личността - трябва да се труди. По-точно, ти трябва да си станал личност, за да можеш да се трудиш в пълния смисъл. Ето защо посвещавам това осияние на труда, за който искам да ви продиктувам цяла книга, а не само пред­говор. С човешките ви думи това е "предговор", а малко по-точно – "предисловие". Ако трябва да дъл­баем още повече в точността на думите, то не е и "предисловие", тъй като и сега слиза Слово. Трябва да намерите дума, свързана със Словото, която да отговоря на "въведение". Тогава ще ви разкажа що е труд в професията, що е труд в майчинството и бащинството, що е труд в семейството и рода; труд в приятелството, труд в обичта, труд в лю­бовта.

 Ако нямате място, на което винаги да се завръ­щате по едно и също време, в един и същи ритъм, с една и съща дейност, макар и търпяща разви­тие, и с едни и същи хора - вие никога не ще усе­тите покълване на яснофизата, шепота на херувим­ното тяло, майчинския път на илухима!

Напоследък прекалено много Аз ви занимавах с алохимни проблеми, с темата за свободата на уче­ника и отчаяната му борба - с нокти и зъби - срещу "вампири" и "упири", системи и национални дракони, а темата за труда забравихме. Трудовото поведение на човека, който иска да стане личност - първо пред Бога и пред ближния, а после и за човечеството, - е слонът, един от трите слона, на които се крепи Земята ви. Кои са другите два, ще ви говоря допъл­нително. Кой е китът (търпението) и какво тяло се изработва изключително на земята и само в мате­рията – това е тема от голямата книга за труда, която ви моля да приемете като дар от Съученика си. Аз, Синът на Баща Си, съм само Един - и това е канон на вселената. И, заедно с това, всички ние с вас сме съученици, защото всеки един от вас, без из­ключение, стига да има оригинална светлинка, треп­каща в сърдечната област, е един от братята Ми, потенциално равни на Мене! Всеки един от вас, без изключение, може да постигне всичко, което съм постигнал и Аз, ако знае да се труди.

Моят труд е в трите живи "механики" – механиката на ултравселе­ната, механиката на супервселената и механиката на вселената. Тия три механики Ме принуждават да ограничавам свободата Си в работа, а работата – в труд. Ако не знаех да се трудя, Слънцето никога ня­маше да изгрее утре когато го очаквате, електро­нът на водорода би си вдигнал шапката, а молеку­лите на "ДНК" – те щяха да играят шабаш... Има неща, при които няма мърдане и не може да има никакво мърдане! Там мърдането е микроскопи­ческо, постепенно, и по строго определена програма на Природата, която ви принуждава да се трудите. Принуждава да се трудя дори самия Мен, тъй като и Аз не Съм абсолютно свободен, а трябва да плащам известна признателност на Майка Си, която се грижи за реда и порядъка. Съвършеният ред и поря­дък са възможни само при съвършения мир, а мирът е душата на Майка Ми. Ето защо, трудът е условие за поддържане на мира, а мирът – за реда и порядъка, щастието. Същевременно, плащам радостна дан и на Баща Си, когато Ми пусне някой снаряд от абсурд, та да тресне в обиталищата на тия, които са поч­нали да превръщат труда в мъчение, а мъчението са провъзгласили за "труд" и "работа". Абсурдът е смаз­ката на Битието, без която то започва да клеясва и някоя от трите механики започва да скърца застра­шително. Абсурдът и творчеството са смазката, горивото на тотвселената, чрез които трудът се превръща в работа, работата – в свобода, а свобо­дата – в Истина! Истината е плодът на Духа, който снема в себе си резултатите на труда, работата и свободата, и ги съчетава съвършено с абсурда, творчеството и даването. Тези всички нива и сте­пени на Проявеното и Непроявеното Битие се под­държат единствено чрез саможертвата на Любовта и светлината на Мъдростта.

 Има светове, в които трудът се изключва и тези светове са в недрата на Отца Ми. Слезе ли обаче някой отец в трите механики, той се сдобива с коса и кожа и започва да работи, да се труди. Трябва и да се мъчи, ако се наложи, тъй като мъчението, бо­лестта, страданието, са кондензиран труд. Трудов стаж от 7 години се трамбова в седеммесечен прес­той в тежко състояние в някоя болница... Значи, бол­ният може да вземе "седми разряд" само в 7 месеца! Защо им се изостря носът на тежко болните? – За­щото в страданието, в мъчението, в труда няма мърдане! Многото мърдане насам-натам когато си искаш, с когото си искаш и както си искаш прави носа ви топчест, а главата  лъскава, и човекът се връща в състоянието на ония животни, които още никога не са впрягани. Съвършеният свят не допуска робство и на животните, ала в Работилницата – Земята – впрегаемите домашни животни са послед­ният стадий на труда и мъчението, в който пращат най-неспособните ангели и човеци, за да се научат на примирение. Има смирени като самата Майка Божия, които излъчват съвършена красота и богоподобие. И, в същото време, те нямат и помен от понятие за примирение, защото никога не са били впрягани. Най-съзнателните от тях - един прекрасен ден, ко­гато започнат тежко да въздишат и да усещат странна скука дори в лоното на райската градина – осъзнават необходимостта от примирение и сами тръг­ват да се трудят. Те влизат в световете на определеността и техните маршрути и место­жителства стават определени! Те се научават да се връщат на едно и също място в продължение на много десетилетия и години и да оплитат по този начин с аурата си определена хармонична плете­ница в Битието. Тяхното движение е орнамент, а не топка от хаос. Така носовете им постепенно за­почват да се удължават, да се изострят приятно и да добиват Христова форма. Те са в състояние да бъдат майки, труженици, мъченици или впрегатни животни в продължение на 30-40 години в един живот – стаж, който е недостижим за развейпраховете. Абсолютно никакви философии, никакви "тантри", никакви мантри, никакви анархизми, нихилизми и щу­ротии не могат да оправдаят свинското ви поведе­ние, когато от живота ви остава хаотична следа в Битието и тя започне да разбива стотици, милиони човешки съдби, защото вие се блъскате неистово в рамките на своята слободия, мислейки, че сте на простор и сте свободни.

Последователност, ритъм, прилежност, трудова дисциплина, дългогодишност, родова дисциплина, точност, обусловеност от по-опитни и от колектив, отговорност, повторяемост, усърдие, напрежение, норма, план, съвест, определеност, титанични спо­собности за довеждане на познанията и уменията до навици – ето какво дава трудът; ето как се кове ха­рактер и се става личност!

Учителят – самият Всемирен и Миров Учител, Който сега беше при вас, на Земята, доказа всички тия велики качества на труда във всичките фази на Своята биография, бидейки един отличен студент, учен, цигулар, пианист, медик, проповедник и спаси­тел. Той никога не се отклони от Своята тежко натоварена програма и доказа, че най-свободният Дух на Трите Вселени – Майсторът на Универсума – може сам да Си поставя всички задачи, нямащ над главата си никого, освен Отца – и пак да се труди по-добре от всеки професионалист в сво­ята област и да "изкара" по-дългогодишен "трудов стаж" от всеки пенсиониран трудящ се, като остави, при това, повече беседи от всеки автор на Земята.

 Титаничният дух е способен на титаничен труд! Затова – бъдете титани на примирението, лили­пути на самодейността и съвършени человеци на Царството Божие, на което трудът е основата, ра­ботата – красотите му, а свободата –просторите!

Мир вам, мир ви желая! Косите ви да се сгъстят, носовете ви да станат Христови и характерът – диамантен, та да има защо да е казано: "Посей пос­тъпка и ще пожънеш навик; посей навик и ще по­жънеш характер; посей характер – и ще пожънеш съдба".

Съществата без пламък, с кухина или имитация на монада, също се трудят и могат да се трудят. Само че това не е труд, а механика. Това никога да не ви заблуждава! Състезавайте се с тях, само за да се изпитате, но знайте, че никога няма да ги дос­тигнете. Автоматиката се постига, но само с три­лионолистника, който превръща съзнателните уси­лия в подсъзнателност. Истинското, Божественото подсъзнание предстои да замени сегашната вселена на съзнанието и тогава вие ще извършвате без уси­лие всичко, което пожелаете. Трудът дотогава ще бъде неизменният стълб на людете Ми!