619.1993.03.11 Из Дневник`93.1

Книга 19
Из Дневник'93.1

11-12.ІІІ.93 г. Сън: Един човек мери със специален уред изтичането на газове и течения от пукнатини в стените. Излизат цветни димове и флуиди – много красиви. Аз му взимам уреда и му казвам, че неговото е нищо: слагам си го отзад и пръдвам – излизат великолепни кълбета цветен дим, разноцветни флуиди… Какво е това развинтено подсъзнание – смешки ли ми прави?..  Или моите горе са решили да ме развеселят?... Винаги съм казвал, че дори само поради този акт, материализмът и атеизмът стават на пух и прах с аргумента си, че душата не можела да съществува отделно и независимо от тялото...(На български се казва: "Изпуснал си душата".)

15.ІІІ.93 г.- Рожден ден (не е сън...). Отивайки при майка ми, вече близо до дома, усещам как искам да ù кажа “Пúльо”, както ù викаше някога баща ми и тя на него. Като се видяхме, ù викам – за пръв път в живота си – “Пильо, как си?” – и я целувам, което почти никога не съм го правил. Тя щеше да падне от чувства: през нощта била сънувала баща ми… Сигурно е дошъл да ни види по случай рождания ми ден... Чувствам, че нещо важно ще се уреди – ще ни тръгне най-сетне и материално...

23/24.ІІІ.93г. На пътешествие с Ойлумина. Каварна, хотел "Добрòтица". Сънувах нещо извънредно силно и задоволяващо душата, свързано с Агни Йога. Сякаш направих вътрешна връзка с нея. Направо като че ли течеха мисли-отговори на наболели мои въпроси, точно в стила и духа на Мория. Като попитах на какво дължа тази привилегия, проектираха ми числото 333 – направил съм бил някакво “отчисление” за Агни Йога в този размер...

Оригинална снимка от този ден – с Ойлумùна край Каварна

24.ІІІ.93г. Чета Антон Дончев (ІІ том за Хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес). Ето какво съм си преписал:

            – "Ала това (императорът да изкупи всичкото жито – търговците ще го свалят незабавно) е все едно да бръкнеш в червата на ромееца. Това е против цялата им търговия и бяс за злато. Какво ще прави ромеец, ако не купува и продава?" (с.115)

"И дали наистина усилията на всички тия царе, пълководци и оратори не бяха само една блъсканица на паяци, бръмбари и щурци в една стъкленица, която Божественото държи на дланта си и се усмихва?..." (с.142)

25.ІІІ.93г. – С автобус до Шабла, оттам с такси до с. Тюленово. После – до целта ни: Камен бряг. Потресаваща красота!

Маях се по цветните шуплести скали с часове и правих снимки. Брегът е такъв с километри.

Наистина излиза природен газ: на едно място гореше “вечен огън”. Представих си какъв страхотен филм ще излезе, ако камерата имитира летене над тия невероятни симфонии от цветни варовици... Представих си и друго – какво ли ще е тук при буря и с един мощен касетофон да се слуша Вагнер?...

По онова време е нямало как да зная, че точно тук, след 6 години и половина, ще си отиде един ангел от земята. Странното е, че само няколко дни преди това посетих Тюленово и спах в пещерите до морето върху слама съвсем скоро преди огромната вълна от турското земетресение да прибере в родината му един "Вечен пътник"...

Дали не е трябвало да му се прокара някакъв коридор?...

Пещерите по брега край Тюленово