620.1993.03.28 Аз умея да чакам

Книга 19

28.ІІІ.129(1993)г.

Варна

АЗ УМЕЯ ДА ЧАКАМ...

           

С Ойлумùна из Варна – катедрала "Св. Успение Богородично"

- Можем ли да питаме?

          - Да. Три денонощия, след като си заминете всеки в своя град...

            -  Не важеше ли това правило само за София?

            - Важи навсякъде.

          - Добре, доколкото разбирам, тази екскурзия ни се дава, тя е благословена.

          - Точно така. Както виждате, на всяка крачка съм с вас.

            - Тогава?

          - Това не отменя закона за ритъма на само­тата и несамотата. Даже и в благословените слу­чаи, това важи. Именно защото са благословени.

            - Няма ли случаи, когато комбинацията на аурите е хар­монична при ежедневно общуване дни наред?

          - Има, разбира се. И сега при вас е точно така. Но Слово – само при спазване на божествения ритъм. Вашият е прекрасен, но ангелски. И това е опреде­лено, не се безпокойте. Е, Словото се отлага, но Аз умея да чакам…

Късна вечер във Варна.

На път към хотела. С Ойлумина минаваме пак покрай катедралата.