646.1993.04.25 Още указания за Звездата. Из Дневник`93.2

Книга 20

26.ІV.129(1993)г.

София - Изгрев

ОЩЕ УКАЗАНИЯ ЗА ЗВЕЗДАТА

                       

           

Един от вариантите за компютърно изпълнение на Христовата Звезда (Звездата на Елма)

 Преглеждайки множеството холизации устано­вих, че сме изпълнили събирането на камъни и Действото погрешно. Казано е да започнем от десния лъч, а аз се подда­дох на някого, който бе казал, че е редно да се почва от Първо посвеще-ние. Просто не проучих добре инструкциите. Искам да запитам това фатално ли е или поправимо; ще даде ли отра­жение върху събитията? На практика, ние се върнахме в І-то Посвещение, за да затворим, да очертаем Пентаграмата, а е трябвало в V-то .- Възкресението. Но и за мен е било нелогично да се почва оттам. Задавам въпрос.

Отговорът на Елма в 5,05 ч. сутринта:

            - Аналогична грешка правите на много места, не само тук. Няма само възхождане, но има и слизане. Това знаете от пентаграмиката, но сте го забра­вили. Земните духове, които възлизат от материята, минават естествено от долу на горе, а небесните, непреживели никога грехопадение, обратно. Като казах да почнете от Петия Лъч, Аз имах предвид да се защитят именно тия, последните. Тъй, както го на-правихте, защитихте възлизащите, а не слиза­щите. Но Аз не се намесих, понеже това е само един начален опит – при това в миниатюр, макар и ус­пешен.

          Моята надежда е, че наистина ще го изпълните на 22 май, заедно с начертаването на Звездата, ко­ято направихте на компютъра. Тя не е съвършена, понеже преплетохте остроъгълна звезда с радиуси. Няма такова нещо в Определеното и Проявеното Битие. Казал съм, за всяко нещо, било и най-малкото, да питаш.

          Сега няма нищо опасно, но на този етап Звез­дата ви защитава по-слабо. Радиусите никога не из­лизат от Абсолютния, радиуси от Татван няма! Татван е независим, а по радиус можеш да стигнеш до центъра. Той не иска да контактува пряко с уни­версума, а върши това чрез Христа, посредством Отца.

         

- Ние възприемаме микроскопичната алена точка именно като “Отец” - Тот, Който е блестящ и ярко ален. Значи, това е Татван, светът на Абсолютния? Тогава бялата точка би трябвало да е Отец, така ли?

- Не, алената е Отец, а Татван няма измерения. И Отец няма, но проектира отрицателната Си Същ­ност по този начин. Бялата точка е образ не на Христа, а на Пралайя – ето нещо, което не бях ви казвал досега. На нея съответства на небето “Се­лена” – пълната луна. На този етап съм ви продик­тувал Звездата с бяла точка, но всъщност тя пул­сира и навремени става черна – това е “Новата Луна”. Затова преливането, за което говоря, не винаги става към бяло – периодично е към напълно черно. Тогава именно са “Нощите на Брама и Пралайя” – тези 12 милиарда години, за които съм ви говорил в беседите. Тъкмо тогава Звездата става лазурна на розов фон: съществата физически спят, но са ак­тивни в духовния свят. Един ден вие ще направите жив модел на Звездата – не неподвижен и плосък.

- Искам, най-после, да си изясня нещо окончателно. На­ричаш я "Христова звезда", а се искат 365 основни върха. Но това са земните денонощия, и то на една планета с изкривена ос – плод на грехопадението. Нима Христос не е Космически Дух, защо Звездата Му да има земни мерки?

- На всяка планета Звездата има толкова ос­новни върха, колкото са денонощията й. Затова ком­пютрите ви дават кръст – разпнатия Иисус. Тия "грешки" в наслагването не са случайни. Като сложи и радиусите сега, получи квадрат, нали? Ето защо квадратът е затворена фигура – ограничение, сим­вол на Татван вътре в Себе Си. Но това за вас са от­влечени въпроси.

- Как да начертая “хиляди лъчи”, след като основните върхове в локалната Христова звезда са 365?

- Междините не трябва да се запълват, а вътре лъчите.

- Това значи ли, че трябва да се впишат определен брой намаляващи се звезди?

- Напълно вярно!

- Защо досега не го изясни? Толкова години правим неус­пешни опити…

- Грешката бе твоя. Ти не проучваш осиянията. Едва напоследък осъзна, че не са радиуси, а е писано “звезда”. Като почна да попълваш междините, пак не Ме пита…

- Мисля, че Те питах и  каза да се пуснат 24 радиуса.

- Намерú точно къде и ще ти обясня откъде иде грешката ти.

- Сега, когато аз ще я правя ръчно, това вписване на звезди в Звездата, и без това много гъста, изглежда невъз­можно. Да го повторим ли пак на компютър? Но там цветовете не излизат добри.

- Можете да го повторите, при възможност.

- Пак се връщам на описанието: Ти бе казал, че връхчета трябва да има.

- Да, именно! Те се получават естествено. Ти си измисли това хлътване чрез скъсяване на радиусите, понеже не ме питаш за всичко.

- Какво значи “хиляди лъчи”? Определено ли е колко - или свободно? При 365 върха има двойно повече лъчи. Но за да са “хиляди” (не хиляда и нещо), туй значи да се впишат поне две звезди.

- Това е минимумът. Поне него се опитайте да осъществите.

- А максимумът?

- Според разделителната способност на вашите чертожни уреди и инструменти.

- Имам въпрос: не се ли превръща Звездата в Нощите на Пралайя от центростремителна в центробежна?

- В крайните си фази е такава. Затова Звездата тогава прилича на окръжност, на лазурна окръжност. Трииз­мерно, това е куха светлосиня сфера, в безкрайно тънка, прозрачна розова плацента...

- Пралайя е бременна?...

- Именно.

- Значи, само при настоящата фаза на Битието пропор­циите са такива, каквито продиктува?

- Менят се винаги, но алената точка си остава.

(Следва фигура – шест лъча, подобни на тесни триъ­гълници, с върховете нагоре и вписани в тях по-малки триъ­гълници)

- Правилно ли си представям сега вписването на лъчите?

- Да.

- Това предполага посока на въртене. Каква?

- Розовата звезда се върти по паневритмията; синята – обратно.

- Радиусите, т.е. лъчите, абсолютно ли са фиксирани?

- Не, всеки един също се движи навън и навътре по свой ритъм, но това засега е недостъпно за вас да го изобразите. Представете си едно морско жи­вотно като розово слънце. Ако медитирате над него, ще имате големи успехи.

- Да сондирам ли приятелите от [...] дали не мога да ри­сувам там Звездата, след като се дава свобода?

- Може.

Тази нощ сънувах, че купувам свръхмощен черен мото­циклет марка “Ферари”, който се монтира в момента, но е бил изоставен и оцапан. Производителят хич не се тревожи, че има петна по него – абсолютно сигурен е, че го купувам, защото е в единствен брой и такъв като него няма. Развива 1200 км в час, може и да лети… Дава ми пакети с допълни­телни части. Не зная дали марката му е възпоменание за филма с Ал Пачино ”Усещане за жена” - или сънят е знак за нещо. Прочетено обратно, “Ферари” дава “ИРАРЕФ” Помислих си, че може да получа скоро писмо от Ира...  “РЕФ” може да значи много неща: след 6 дни (седмици, месеци – F е VІ-та буква);  “F” е и феникс - възкръсва из пепелта. Но тогава “R” пред “F”  какво е? Някога смачках един лист с диктовка от Елма, но после го предадох в архива. На него пише, че у Ира расте пре­даност без граници.

Забравих да кажа, че вчера получих една снимка на една негърка на Рила. За нея Дим. e говорил на Д. точно в деня, ко­гато получихме осиянието “Мили негри”. Трябва да се про­вери дали не съвпада с някакъв негърски празник. Д. счита, че става нещо много важно с душата на негрите в момента. Отговорих й (аз или не аз), че пълната гадост, която цари в популярната музика в момента, иде от негрите, но че сега пак те ще създадат нещо съвършено ново – като деца на яс­новселената, - което пак ще залее света, но този път  с добро и светлина, с истинска красота, без адски произход.

Съседката Н. снощи ми подари още много дърва и сухи клони от тяхната градина.

26.ІV.129(1993)г. 13,13 ч.

- Прочетох указанията за звездата от 20 април. Сегашната Ти критика, че сме пропус­нали радиуси, е в рязко противоречие с инструкциите Ти да има радиуси. Именно по тази причина съм продиктувал на програмиста модел на звезда плюс радиуси. Как да си обясним това фрапиращо про­тиворечие? Първо пуснахме не по 24, а по 3 радиуса, само до пресечните точки, но се получи ясно разграничен кръгов пояс от тях, загуби се преливането. Затова ги пуснах до бялата точка. До това водеше цялата логика. А сега виждам, че от­ричаш радиусите. Как става това? Казваш: “междините не трябва да се запълват, а вътре лъчите.” Това е противоре­чие. Не е вярно, че не съм питал, когато почнах да попълвам междините. Има документ – осиянието от 20 април, - че именно те трябва да се попълнят с 24 градуса.

   

Тук съм държал доста разпуснат тон към Източника, а наистина не съм бил разбрал правилно текстовете. Лъчите на Звездата не са и не могат да бъдат радиуси, но вътре под всеки връх на Звездата се спускът към центъра по 24 свръх-тънки радиуса. И наистина, Елма отговаря:

- Предишното осияние от 20 април не си го разб­рал правилно, защото не бе довършено. Трябва да знаете, че много осияния ти ги прекъсваш когато си искаш или при настъпването на неблагоприятни условия: някой дошъл, някой тропнал, някой отклонил мисълта си и пр. Това вписване на радиуси в межди­ните е почти невидимо, мога да го нарека "абстрак­тно". Сам специалистът ви каза, че не е възможно да се начертае, но може да се програмира математи­чески. Нека да съществува в програмата, но да не се подава команда за чертане. Само така ще имате един символ на часовете в денонощието, подобен на Духа: присъстващ, но невидим. Останалото е лесно.

- Има ли ограничен брой вписани звезди в основната - или са теоретически безкрайно множество?

- Всичко зависи от тънкостта на линията. При грамадни размери и все по-тънки линии, звездите мо­гат да се умножават без ограничение.

Черно-бял вид на Звездата на този етап от опитите ни с компютър. Тук елементите си личат по-добре.

Днес дойде В. и редактирах 5-6 осияния. Получи се и едно ново – за него, по повод на едно ново обръщение към Бога (виж го на следващата страница). После почнах да пиша писмата за Звездата с образците до вярващите в Елма. Дойдоха Краси от С., а после и Са­вата с Елен. Говорихме си сладко навън. Днес направих имп­ровизирана пейка с камъни, треви и клечки, натрупани отгоре. Реши се да се пътува в четвъртък до един манастир в Бал­кана, а в неделя – до Сандански (Свети Врач). Аз не зная дали ще ходя – имам много работа.

Савата разказа много интересно нещо: наскоро през нощта е сънувал, че към него се приближава нещо сферично, светящо - като живо, но недоброжелателно. Тогава той извед­нъж се видял извън тялото си, но тялото му се оживило самó, вдигнал ръцете си и от дланите му излезли два лъча, които по­разили интервента. На сутринта видял обгорено точно в средата на дланите си. Още личи – показа го и на нас.

А Елен каза, че съм ù бил говорил (когато бяхме в турс­ката сладкарница преди няколко месеца с нея и Савата) за нейни минали прераждания. Тия дни една ясновидка в Троян ù била казала точно същите страни.

Намерих на масата плик с 30 лв. за Звездата, а вчера бях казал на Д., че ме сърби лявата длан и че ще дойдат пари... Тия "чудеса" и "предчувствия" не винаги са съвсем чисти, понеже в наивността си понякога не разбираме, че "чудото" го прави човекът, комуто сме споделили това... По-добре е такова предчувствие да се опише и затвори в плик - и да се отвори, едва след като нещото вече е станало...