647.1993.04.26 Кой тъжи, той тежи

Книга 20

26.ІV.129(1993)г.

София - Изгрев

КОЙ ТЪЖИ, ТОЙ ТЕЖИ…

ЖЛО / ВТК

"С това приеми поздрав от Сирáх – светът, от който се усмихва сега сродната ти душа от веч­ността. По един тъничък лъч от душевно злато, тя скоро ще почне да слиза при тебе и ще я приемеш в сънищата си."

16,14 ч.

               Думи на В. към Бога:

            - Господи, нима в живота на човека има един единствен път? Прости ме, Боже, събирам цялата си смелост, за да на­пиша следващите редове. Винаги съм вярвал в Теб – с Теб преминах нелекия за мен път досега. Вярата ми е велика, а силите – неизчерпаеми. Често съм бивал самотен и уединен, в такива моменти гонех от съзнанието си всичко грозно от настоящето и стремях към бъдещето. Божествен възторг изпълваше гърдите ми, започвах да дишам свободно. Душата се изпълваше с музика, очите жадно поглъщаха красотата на формите и багрите, ръцете тръпнеха от желание да моде­лират или въплътят този красив свят във звуци. Животът е хубав с любовта и прекрасен с музика! Този тайнствен свят на знаци, които превръщат всичко в хармония, винаги е бил моя мечта, която желаех да превърна в реалност. Човекът и инструментът, удара на лъка, отпускане на китките върху се­дефената хладина на клавишите – и изпод пръстите се разк­рива един нов свят на неподозирана Божествена красота! Не ме кори, Господи – това е вик на душата ми, вик от най-далеч­ните глъбини. Наистина ли съществува само един път? Моля те, извини ме, извини ме! Винаги съм мечтал да бъда с инст­румента или четката в ръка, сам-самичък.

            Прося прощение за смелостта си.

            Бъди благословен Ти, Който създаваш светове, вселени и космоси!

            Да бъде волята Ти.

 11.ІV.129(1993)г. – 4ч.сутринта.

            - Слушай ти, който правú едни от най-хубавите цигулки в Италия! Поетическият ти дар никога не падаше по-долу от твоята виртуозност в ръцете – навсякъде и във всичко. И когато те виждам развих­рен в обществена дейност, това не значи, че ще бъ­деш непременно такъв прост организатор. Не. Само с няколко тона ти ще постигаш това, което преди теб не са могли да направят и най-големите органи­затори, и най-изкусните майстори на природните дейности. Така че ти бъди верен на единството в сърцето си - прави туй, което ти диктува то и само то. Това, че всеки трябва да има по сто занаята, се отнася за ония, които не могат да се съберат в тънката струя, а ти си съвършен в това отноше­ние.

 С праматерията си на “ти” – можеш да я моде­лираш с ръка – тъй, както Бог създава свето­вете. С докосването си до природните същини, ти променяш всичко в тях: сриваш следите от хаос и полагаш нова хармония в недрата им. Затова страстно си бъди самият ти и не върви по никакви чужди програми – дори и когато сам Аз съм посочил някое от следствията на твоята вярност на себе си.

И градини, и цветя, и организация – всичко това ще последва, но не от послушание, а от продукт на твоята виртуозност. Така и Бог твори световете: Той само пее и свири, а всичко останало се подрежда самó около Него. В свободното Си време Той също прави други неща, но пак по вътрешен импулс. Така че, няма никакъв проблем! Като поставиш Словото на нозе и го пуснеш да се размножава самó, ти си на­пълно свободен, както и брат ти, да се занимаваш с музика или с каквото намериш за добре.

          Предпочитам сега да не се разпростирам, по­неже живоструйното ти лично осияние тепърва предстои. С други думи, досега исках само да смажа малко óсите на тъжната ти душа, за да не скърцат от носталгия по един съвършен свят, от който си дошъл. Те скърцат и вият понякога и песента им се носи сладостно по тъмните пространства, за да се се-щат божества и ангели, че са останали съкровища на Земята. Вие сте заровените скъпоценности на Небесното Царство, които спят с болка в сърцето и не смеят да се пробудят напълно, понеже усещат пластовете тежка земя над себе си. А който тъжи, той тежи… Пред тази Божествена тежина, славата на милиони признати нищожества не представлява нищо!

          Затова и на теб ще дам – понеже ставаш служи­тел на Словото – силата да влагаш цялата си душа в инструмента, на който ще свириш: ще видиш, че фиданките ще разцъфват, болните ще оздравя­ват и реките ще стават бистри около тебе. Снего­вете ще се топят, ветровете ще пеят, а очите на хора и ангели ще ронят сълзи от вълнение!

          С това приеми поздрав от Сирáх – светът, от който се усмихва сега сродната ти душа от веч­ността. По един тъничък лъч от душевно злато, тя скоро ще почне да слиза при тебе и ще я приемеш в сънищата си.