654.1993.05.07 Истинското редуване

Книга 20


7.V.129(1993)г.

София - Изгрев

ИСТИНСКОТО РЕДУВАНЕ

     

Без Диригент и редуване на тоновете и изпълнителите, без хармония между тях, музика на душата е немислима.

       Този текст и самите думи на Елма в него спадат към тези, които не се харесват на някои приятели. Той е казал да не Го безпокоим на 7 число и при VII вибрация, инак ще бъде рязък, критичен и даже ехиден. По-късно омекоти тази тенденция, но Словото Му в тия случаи пак е строго и Той нарича изказванията Си по такова време не "осияния", а "назидания".

Описание на събитията вчера и въпроси към Елма. Две от нещата във вчерашното осияние, които представляват мои мощни доминанти – банани и жажда за живопис, фотография, кино – се реализираха минути след като сложих точка на тек­ста. Нали се оплаквах, че са останали само сухи кори хляб за ядене; нали в холизацията се говореше колко асуин изливали едни цветни фотоси – и ненадейно идва като от приказките  С., носи ми банани и ме завежда с колата да изпълня една своя мечта: пуснах си 6 диапозитива на цветен ксерокс! В. я нямаше и помолиха да дойдем пак – чакали я да се върне от провинци­ята. Тя обаче дойде минута след нас. Междувременно, моми­чето, което ни прие, каза че Звездата, сложена там на бю­рото й под стъклото, излъчва топлина – топли й ръката!

По пътя си мислех за думите си към вчерашното осияние: изглежда онеп­равдавам една приятелка, като постоянно пиша и говоря че тук не ме оставя сам, че “юнакът болен лежи”,  защото тя не си живеела в къщата или  в палатката, която си опъна на нашето место. Почувствах, че Елма има да говори в нейна защита. Само Той може това: да раз­бира всяка душа, да я обича и да я защитава, защото е част от Него. Оприличú я на с.Теофана Савова и сестра й, които живеели и през зимата на палатка до салона на Учителя. Каза:

- Всеки друг си има нещо и някой, при когото си жи­вее, т.е. направил е избора си. Ти не би ли спал като куче пред прага на Словото, ако беше на Земята преди половин век? Всеки си прàви избора! Не мислú, че това е прословутото "горнооряховско и велико­търновско нахалство". Едно същество е имало въз­можност да бъде и с мъжа си, и с децата си, и с който си иска мъж където поиска по света, защото има качества, но стои тук. Защо? – Не е заради чер­ните ти очи... Тя получава ІІ-то Посвещение, което изисква плътно, преобладаващо, чисто физическо, а не само духовно присъствие при Учителя или около извор на Словото и Делото. Не обвинявайте без да знаете! Като получи окончателно Посвещението, тя ще стане пълноценен апостол: не само ще пише стихове, но и ще разпространява Словото.

Втори проблем във връзка със вчерашното осияние: май че каза, че съм бил получил някакво “петорождение”, преди да е дошло четвъртото. Текстът не е тук, за да го сверя, но ако е така, аз си го обяснявам с един от законите на Пентаграми­ката: посвещенията не се “взимат” последователно, а според доминантата на човека. Може да си взел блестящо някакъв изпит за V курс, а да ти е останал невзет от ІV. Бо­жествената Педагогика е на такъв принцип, инак същест­вата ще се отчаят. Възможно е и друго: отделни изпити за физическия, духовния и Божествения човек в нас. Ако физичес­кият възхожда, то духовният (не всеки) слиза и затова полу­чава Посвещенията в обратен ред. Но това са само хипотези, трябва да се пита как е конкретно.

М. се бе върнала – изключено беше да не я посетя. Бебе­тата са още в родилното, но скоро ще си ги вземе. Бог иска от приятелите голямо посрещане: идват си двама много близки хора от братството, царски  син и дъщеря от Индия, "Син Божий и Дъщеря Божия", както ги нарече напоследък, по­неже са родени от Майка Божия – по любов, без да е извèстен бащата. Много, сто пъти съжалих, че нямам "шпионски" маг­нетофон или поне уокман – изпуснахме невероятен разказ за събитията около бременността и раждането. Никога не мога да го разкажа като нея – тя е гений! Помолих я да запише па­тилата си, но тя разказа това само на нас – не иска да ос­тавя отрицателни неща на хартия. Ужасяващото, сатанин­ското ниво на някои професори, лекари и персонал в храма на Ро­дилката направо ни отчая. Поради отказа й да взема антиби­отици са я унижавали и малтретирали като престъпник в затвора, както и по причина на вегетарианството, вярата й и самотното майчинство. Основният най-просташки въпрос е “Кой те издържа?”; всекидневните реплики: “А-а, ти още не си умряла...”; “Тая няма да дойде да си вземе децата” - и пр. Но при­съствието на Някой през цялото време, удивителната сим­волика (защото при хòра на Господа, в миниатюр се разиграва цялата планетна и всемирна драма) на имена, действия и факти; изчезването на най-тежки смъртоносни болести и постоянният наплив на сестри и лекари и други родилки при М., за да им говори – всичко това е цяла епопея, която само тя може да предаде. Слава Богу, че нищо не се губи - всичко се филмира в акаша. Свинеглавите, бикоглавите и плъхоглави уроди, добили власт дори и в най-святото място, където се посреща Човекът, един ден ще се гледат на кино какво са представлявали: и професорите, убиващи жени и деца от рев­ност към доцента; и усойниците, сипещи кипяща злост пред бременни и родилки; и мръсните и гадни гадини, които крадат продукти от рациона на даряващата живот, и човекоподоби­ята, които изоста­вят майката и я стъпкват в калта, тъй като не била омъ­жена. Абсолютно, пълно, агресивно и безнадеждно плебейско злово­ние - затова тази най-сакрална област ни задължава да се борим с всички сили за Новата Майка, Новия Човек!

След М., на която (и на К.) предадох пакет дрехи от Е. и те си избраха, се дигнахме и отидохме на среща с гости от Финд­хорн. Видяхме диапозитиви, разказаха за живота там. Посре­щали по 6000 души годишно! В събота ще дойдат на панев­ритмия. Взимали по (забравих колко) лири на месец първите две години от всеки, който иска да остане там. Понеже ние първи преведохме книгите им в България и сме ги пропагандирали наши­роко, осмелих се да им задам въпрос: “Ако ня-кой безпаричен от бившия соцлагер има само палатка и тръгне пеш, ядейки само трева по пътя; и ако успее да се добере някак до Финд­хорн и си сложи палатката на скромно място отвън имотите ви – и про­дължава да пасе трева, понеже се е научил да се спасява от гладна смърт по този начин като средновековните източни по­ети, - ще има ли право да участва в живота на фондацията?” Отговор: “Ще помедитираме - и ще решим. Овцете не знаят граници..." М.М. ми предложи да бъда оператор на филм за Финдхрон, имали събрани пари за път. Още не зная какво да отговоря.

След срещата, Хр. най-после, ме запозна с едно чаровно момиче, което слуша касетите и ми беше говорил за нея. Тя изяви желание да си поговорим веднага, извика и свои прия­тели и щяхме да пием чай някъде и да им отговоря на въпро­сите. Една нейна приятелка попита какви са тия листчета, каква е тази инициатива (относно поканите за участие в оби­колките тази година). Отговорих, че като идем да пием чай след малко, ще се опитам да им обясня. Но тя каза: “Не може ли сега, за една минута, защото бързаме?...” – бързаха за една будистка медитация, обявена току-що от П.Н. и П.Б. Обясних им, че в Индия има и такива гурувци: тича днес спринт 150 км. през Хималаите без пътека – и така всеки ден. И ако ня­кой остане с него след един месец, той ще му каже нещо, ко­ето важи за цялата вечност. Така че, въпреки че ние сме обикновени хора, а не Учители, някои принципи важат и тук. Въпреки това,  разказах и за случая с Георги Томалевски, ко­гато се е наложило на едни чужденци, които също така много бързали, да разкаже за 7000 беседи и хилядолетия Школа само за няколко минути.. И това е възможно, ако човек е ге­ний. Все ще посадиш някое семенце в някоя душа, която “бърза” – има си други интереси. Та и без да съм гений, бях готов на питащите в този момент да им кажа за какво става дума (една от питащите бе майка, която удари шамар на детето си, докато се "интересу­ваше"...). Бях готов точно с едно изрече­ние, но те нямаха време и за това, понеже вече всички се бяха хванали в кръг за ръце за медитацията. П. и П. много мило ме викаха и мен – и аз щях да отида, но НЕЩОТО ме спря.

Останах сам. Даже и С. отиде не само защото е интересна медитацията – Буда се обаждал само този ден през годината и в момента ме­дитират по цялата Земя, – но и понеже бил дал якето си някому (С., не Буда...)

Разбрах, че въпреки голямата ми симпатия към познатите и непознати чудесни хора, в момента аз трябва да остана сам, защото вече бе светнало Зелено. Още в мига, когато по-молиха за разговор, стана ясно, че сам Той иска да им говори тази вечер и че спуска коридор от Присъствие. Из­вестно е, че в такива редки мигове (откога не е говорил пред мнозина!) не само се узнават извънредно интересни неща, но и изчезват купища проблеми, изфирясват се болести. Тъй като знаех за кога и за къде е определен този коридор, наложи се да си тръгна сам, за да попадна там навреме. Друг е въпросът, защо този нов водопад от Присъствие бе провокиран от Някого точно в мига, когато приятелите зад музея на кристалите викаха друг водопад – този на егрегора на Буда. Не желая да се обиждат инициаторите, но ако имаха понятие къде е Буда сега, щяха да потърсят по друг начин връзка с него. След като избяга преждевременно от Агарта без да е завършил курса на посвещенията си, Буда създаде многомилионно дви­жение, но с недостатъците на своята философия на напуснал ученик. Сега той се осъзна и се роди при Учителя, получи ІІ-то посвещение – разбра, че има само един Учител, само един Ученик и само една Школа. Че смесването на методите и енергетиките в окултно-мистична салата; твърденията на западни и източни самодейци, че разни “богомили”, “Дъновци” и пр. не представляват нищо пред “истинската мъдрост” са само игра с космичните токове, с психиката на хората и особено на децата.

"Водопадите" днес по цялата Земя от егрегора на Буда трябваше да бъдат контрирани в един миг от самия Учител на Буда, Който извика за тази цел в момента смире­ния Го(а)тама (сега се казва другояче), и точно в 21ч 05м тази вечер Те, Двамата, успяха да надделеят над стихията на пла­нетния егрегор на Буда. Аз можах да бъда свидетел на това и за пръв път видях колко съвършен и прекрасен може да стане един самодеец, когато се смири и се върне да завърши обуче­нието си в Агарта!

Когато се прибрах, Д. ми разказа, че е имала тази вечер разговор точно на тази тема с едни почитатели на източ­ните школи. Даже фразите ни са се съвпадали – аз там, а тя тук - и че точно в 21,05ч. силата на Живия Господ е надделяла над наводнението на самодейците. Егрегорът на Буда е тлъст и прави тлъсти и самонадеяни всички свои жертви, докато самият Буда е с тънка талия (има и едно такова негово изображение) и със съвършено, прекрасно, фино лице, с брилянтни зъби. Д. смята, че не силата на Бога е надделяла, защото кап­ката не може да се бори с Океана, но че точно в това време снощи самодейците са се отказали да се противопоставят на Океана.

 Психически, мотивационно, нещата седят много по-комплицирано. Вярващите в егрéгорите на Христа в църквите и гностичните школи, повлияните от егрегорите на Кришна, Буда, Хермес Трисмегист, Мохамед, Конфуций и пр. искрено вярват, че общуват със самите “оригинали” – и тази детин­ска вяра наистина ги свързва в някаква степен с “оригинала”. Но когато някой каже: “Моят Бог е по-голям от твоя” или “Може и хармонична смес от най-различни школи” – съответният егрегор или егрéгорът–салáта плътно обгръща своите си и не им позволява да разпознаят кой е Единственият Учител – в да­ден космически момент, на дадено поле, слънце или планета.

Затова искам да питам какво се случи снощи, правилна ли ми беше реакцията, че се отделих от всички и не се съгласих да участвам в тази медитация? Нали това не е от тесногръдие, фанатизъм?

Защо ли ми текат сълзи в мо­мента? Така става, когато с някого се случва нещо в даден момент или някой си заминава от този свят. Или скоро нещо ще се случи. Така беше и мигове преди земетресението в Армения, става и при други общо­човешки и частни случаи.

 Затова се отказвам да ходя, дори и с М., на разни медитации, обявени за изпълнение на Витоша, Рила или Родо­пите от прииждащи самодейци от Запад. Тя ги толерира и понякога стават чудесни симбиози, но на мен не ми е ясно защо кръв-ните клетки трябва да правят симбиоза с кръвта, след като те поначало са си в симбиоза. Не знам дали е ясна мисълта ми. Да ти треперят нервите и да си пилиш ду­шата с един допотопен “Макинтош" от архайската ера; да подготвяш на него Слово за издаване на книги за западните народи, те да си ги продават там, а да не ти купят нов компютър... Но да не говорим за това.

Извинявам се на приятелите, че напоследък предислови­ята към осиянията са толкова дълги, но Той ме принуждава да описвам живота и размислите си, считайки това за важно.

Преди отговора (ако дойде) – само още едно “чудо”: вчера “нахално” избрах не 3, а 6 от най-хубавите си диапозитиви за отпечатване на ксерокса... Просто не можах да не се изкуша – всеки от тях е доста хубав. А се притеснявах, защото С. плаща  по 25 лв. на парче. “Хайде – каза – може 4...” А аз оста­вих 6 – страшно нахалство!... Цяла сутрин се притеснявам, че увеличих бройката и по този начин изнудвам пръв приятел. После не се и уговорихме точно кога да се видим, за да идем да ги вземем.

Преди малко В. ми каза, че вчера някой ми оста­вил под машината пари. Точно 150 лева!

- Питаш Ме защо чета редовете ти на кръст. – Понеже така се осъзнават най-бързо; на практика  мигновено. Вие се плашите от кръста, правия ъгъл, квадрата, но те съкращават неимоверно процесите. Понеже съм силен, предпочетох кръста преди 2000 години. Така изнесох кармата ви, пратих адските ду­хове в ада само в един миг. Сами щяхте още да се балтавите.

Относно Ноúнна. Прав си относно "лепилата", но си прав и относно относителността на поведението й. Присъствието не винаги е любов; отсъствието често е любов, но ти забрàви, че тя само играе ролята на плътно присъствие. Така и ония, които се прилепят физически към Словото, получават повече, понеже повече ще загубят. Трябва да има и такива роли – да знаете какво се получава.

Отсъствието под предлог да не ти пречат, също не е винаги чиста работа. Отсъства се по две причини: или поради омраза, или поради безразличие. Първите ги изключвам, те не ни интересуват. По втория пункт също има разнооб­разие – няколко различни категории. Ще засегна първите две: “Не ме интересува словото ти” и  “Не ме интересуваш самият ти”. Има и комбинации... А има и подсъзнателни стратегии: “Не ме интересува словото ти, но ще се правя, че ме интересува, за­щото ме интересуваш самият ти...” Такива птици са се ровили и ровят постоянно в средището ви, с надеждата да намерят лично зрънце. От глад, понякога поглъщат и Слово... Ако са се натъкнали на лично зрънце, ще започнат да кукуригат и кудкудякат и Слово, но по-голямата част ще го изцвъкат. Ако не намерят своето си, няма какво да им раздвижи червата - и тогава ще по­върнат.

Вие си нямате представа какво ужасно мъ­чение е за кокошките, които очакват да им се качи петел, някой в същото време да им тъпче Слово в гърлото... Не правете тези грешки повече никога! Което е от Словото, ще остане при Словото; което не е – ще изпоцвъка всичко наоколо и ще отиде да цвъка другаде.

Курешките са бéли, понеже имат ос­татък от Слово... Като ви цвъкат пред другите ко­кошки, те ще употребяват и цитати от Словото – вие сте им дáли да го четат... С цитати ще оцъ­кат и вас така много, че ще съжалите защо сте ги тъп­кали... Или слагайте лично зрънце на такива, за да им се раздвижат вътрешностите и да не изцвъкат ця­лото Слово, или просто викнете “къш!” още преди да са ви напълнили с кокошинки...

Кокошките нямат благ поглед - те гледат изцъклено всеки, който не им под­хвърля лично зърно. Подхвърлите ли им, почват да го провлачват кроотко-кротко... Много приятно е да се слуша такова кокоше пеене, тихо говорене... Но нас­тъпите ли я по страха – веднага се разкряква!

Какво казва кокошката? – “Коо” – иска да направи съдруже­ние... Да влезеш заедно с нея в “коша” – “ко-кошка”...

Няма защо да се смеете – смешно е, докато не вле­зете в коша. Престанете да залъгвате кокошките с лични зрънца, та да четат Слово! И те са живи съ­щества; и те носят душа. Кокошка не кълве бисери, колкото и да приличат на житно зърно. Напротив – на тях им трябва по някоя пикантна песъчинка – по някое и друго тъпо вестниче, романче, клюкица, – за да раздвижи душевното им храносмилане. Те имат нужда да мислят и да говорят за някого лошо, та да се чувствуват живи.

Не мислете обаче, че "х" и "у" са от тоя род. Като казвам, че искам да се съберат в една стая и да са заедно дотогава, докато не се обикнат горещо, Аз имам предвид да се пусне жица между православните и католиците. И като почнат да канят и по-младите приятелки, а те самите да отсъстват в това време, Бог ще покаже на зрите­лите в Космическата Зала как се усмиряват и про­тестанти, петдесятници, съ-ботяни, адвентисти, окултисти... Ще видите ясно на екраните на сърцето си дали в този дом тук се прави "разврат" или се раз­върта космическата енергия по нов начин.

Вие сте паднали, сринати и нещастни, защото си играете на мач: застанали две вратарки и не пускат Топлото да мине по никакъв начин – при тях гол няма!... При тях няма гол..., понеже обличат любовта си в присъствие, а постоянното присъствие облича и най-влюбения съпруг в пълно бойно рицарско снаряжение, с все шпа­гите, боздуганите и арбалетите в семейното легло... Нека се мъчи да му направи нещо тогава – с нищо не може да намали буреносното му хъркане... Така присъствието ражда истерия, а почти еднов­ременно с нея – и прочутия критически вам-пиризъм.

Сега вие може да съжалявате, че употребих цели пет листа (Простата ми глава – коментира пишещият – поиска да се увери дали случайно Елма не греши, че са точно пет, но се оказа, че са именно толкова) да ви занимавам с психология на кокошките и с дивния свят на кокошинките и курешките, но Аз разтегнах тези неща, защото извършвам психотерапия на онзи, на когото държа най-много. Като пееш песенчицата му в различни гами и арпежи, той се освобождава, понеже намира съчувствие. Ето, сега ще стане и ще дойде при вас да работите. Ако беше сам и му идваха на гости повече приятели, без никой да се задържа, първо щях да ви разкажа по-подробно на какви насе­коми оприличавам пък ония, които слушат касети, а не се интересуват от носителя на Словото.

Разли­чаването на Словото е велик прелом в душата на търсителя, но това още не е прелом в духа. Прелом в атмическото тяло става само тогава, когато у вас се разцъфне Розата: разпознаването на носите­лите на Словото. Това значи проява на Вкуса – на Небесния Вкус. Тогава вие почвате да жадувате да се виждате с носителите на Словото, а не само да го четете и слушате.

Но разцъфтяването не е всичко – то трябва да завърже и да даде плод. Това значи не само да се виждате от дъжд на вятър – мине не мине година – с носителите на Словото, но да се отка­жете от старата си обстановка и старите привър­заности и да се преместите в селището на носи­теля (ако Бог ви разреши това). Да си дойдете при своите си, без да влачите някакви опашки – нито предразсъдъци, нито съпрузи, нито привързани към вас. Семейните, обвързаните, да си стоят по мес­тата!

И като ти разреши Бог; и като почнеш да се виждаш поне веднъж седмично с носителите на Сло­вото (но не и по-често от два пъти), тогава плодът ще завърже и ще започне да нараства. Завържете ли та-ка на Земята, ще бъдете завързани и на Небето. Отвържете ли се от Словото и носителите му на Земята,  вие ще абортирате и на Небето: тогава пак ще ви яхат, но духовните и адските ездачи.

Божественото – това е да си на всички места ед­новременно: и в Природата, и в Духа, и в Човечест­вото! Ако се обменяш само природно, ти си напълно загубен. Ако се обменяш само духовно, ти си наполо­вина загубен. Ако се обменяш обаче с Човечеството – с Човеци, а не с античовеци, - ти ще редуваш При­родното с Духовното, както и Човека с Човека, и тогава ти си напълно спасен: Господ ще ти найде място в Царството Си.

По какво ще познаете античовеците? – По това, че не могат да редуват природното с духовното и Човека с Човека. По това, че разбират редуването като секс. - Не, едни от най-страшните античовеци са ония, които редуват античовеци сексуално, и то само природно! Те разпиляват силата на Отца Ни по най-мръсни и кални помийни ями. Редуването не е секс, то е нещо много по-голямо, велико, преизпъл­нено с мирис на свежест! Да редуваш световете и съществата между паузите на собствената си са­мота и никой да не ти “свети” какво, как и колко ре­дуваш – ето смисълът на съвършеният живот; ето приятното място, което се намира на Земята и е по-прекрасно и от рая!                                                

                                        ↕