655.1993.05.08 Точка

Книга 20


8.V.129(1993)г.

София – Изгрев

ТОЧКА

22,55ч до 6ч. на 9 май 129г.

Събития и проблеми вчера и днес. Незабавно след твърде­нието на Диктуващия, че ще трябва да започна светска ра­бота и вероятно да напусна София за неопределено време, само в 1-2 дни ми се предлагат 3 неща с извънредно добри ма­териални условия. Сега имам да избирам между 4 страни: една южна, една източна, една северна и една западна. Най-инте­ресното е, че, според вътрешния глас на Д., Словото и рабо­тата по него се прекратява. Тя казва, че по досегашния на­чин, за известно време и с този тип контакт (с приятели, а не насаме) повече няма да продължава. Трябвало да получа ня­какво посвещение (то изисква абсолютно единение и самота), което предстои и след което нещата ще стават по съвсем друг начин.

 Истината е, че въпреки цялото участие и всички жертви на най-верните приятели, работата почти не мръдва – няма нито място, нито душевен минимум от комфорт, за да може приемащият да се съсредоточи. Трябвало да започна да мисля сàмо за себе си и било абсолютно необходимо да прес­танат да разчитат на мен за каквото и да е било, включи­телно и за дооформяне на Книгата. Дори Д. каза, че тия, ко­ито настояват за това, щели да си платят. От друга страна, най-пре-даните ме чакат вече 8 месеца да ми се "на­мести" нещо, за да мога да придвижа до край окончателните, извънредно важни фигури и текстове за І-я том на Книгата. Вече девета година той не може да се довърши! А се твърди, че поради несрещане на Словото, ежедневно измират едиколко си стотици или хиляди дỳши.

Днес отидох на паневритмия и имах голямо желание да си поговоря лично с англичаните от Финдхорн, но се оказа, че не трябва да се приближавам пръв. И в този случай важи законът за Мохамед и планината. Може да сме пълни нищожества пред Учителя и наистина сме такива, но в да­дени моменти Цялото избира един микроб и тогава е много важно кой към кого ще се приближи. Един брат – това се описва в книгата на Влад и той лично ни го е разправял – стигнал късно през нощта на “Опълченска” и имало виелица. Бил премръзнал – идвал от провинцията. Застанал нереши­телно пред вратата на Учителя и дълго стоял, казвал си: "Ако трябва, Учителят ще ме усети и сам ще ми отвори без да чукам, както е ставало стотици пъти..." Чакал, чакал – нищо. Накрая се решил и плахо почукал. В секундата вътре лампата светнала и Учителят мигновено му отворил – Той стоял зад вратата! Казал: “Такъв е законът: трябва да поискате от Божественото”.

Моят характер е съвсем друг и аз досега ни­кога не съм го можел това нещо: като доверчиво дете, винаги пръв се приближавам и ми е неудобно да играя роля на някой, комуто трябва да му се представят. А напоследък това се изисква.

Веднага след паневритмия, Др. ме взе с В. с колата и оти­дохме при В. и сина й С. да се уговорим за компютъра. После Др., след дълго умуване къде да се спася, за да работя без да ме безпокоят, предложи да попитаме Марийчето дали не може да предостави една от стаите на бр. Борис за десетина дни. Тя отказа – чакала сестра от Холандия. С нерешен проблем тръгнахме към К., за да работим по книгата или поне да се уговорим. Вчера не можах да отида, въпреки че бях обещал, защото си бях направил сметката без "Кръчмаря". Поне в 4 часа трябваше да бъда пред нотариата, за да се срещна с К. и Б. и да уредим авторското право на холизациите на името на К. и “Арете”. Обаче Б. не се  явил и К. го е преживял нелеко – той отдавна вече е на не знам какви резерви, отвъд всякакви граници на здраве и търпение. След като и аз не си изпълних обещанието по независещи от мен причини – вчерашното осияние продължи твърде дълго, като че нарочно, за да пре­дизвика такъв финал, - К. вече съвсем вдигнал ръце от нас и си казал: “Край, дотук!” (Аз си го казвам също толкова пъти!)

 И така, приближаваме с колата “Г.10” и виждам К. по улицата срещу нас. Спираме – той отминава; връщаме се, пак спираме, брат му говори с него – той не желае да разговаря. Е, човек и корабни въжета да има, пак един ден се скъсват. В колата ко­ментирахме какво да се прави и аз склоних да заминем веднага за В. – там има и апартамент, и къща. Готов бях да заминем незабавно. Но веднага, в мига на моето съгласие разбрах, че Нещото се съпротивлява. И да заминем, за да до-вършим кни­гата, То няма да е с нас. Моментално потече обяснение защо. Независимо от обяснението, аз потвърдих готовността си да заминем, за да не помислят най-близките приятели, че клинча. А известно е какво се случва, когато предприемаш нещо без благословение: и в рая да идеш, някой ще се погрижи там да стане ад. А бих могъл да се справя. Щом на 22 май трябва да почна Звездата и да се извърши същевременно На­ционалната Фигура, остават само 10 дни, но са достатъчни, ако работя както си знам – по 18-19 часа в денонощието. Има да се довърши словометрията, да се оформят 2-3 страници, да се направят резюмета и анотацията. Но Нещото не дава.

Сега съм много изморен, защото имам пак проблеми. Ко­гато се върнах вечерта, след един много плодотворен разго­вор относно назначението ми в една фирма, леглото ми пак бе заето. Реших да спя в палатката, но когато вече си меч­таех как ще спя на свеж въздух, дойде... “Стрелата!”... която "или попада в целта или попада в целта"... Не беше идвала цели 5 месеца! В деня, когато се издънихме, “ангелът” й е по­нюхал, че сме замирисали на мърша и я е изпратил с точен прицел, на минутата! Не е имало никакво изключение досега. “Стрелата” – “космическият офицер с особени поръчения”, “прекрасният алохим” държá реч до 4 без 15 сутринта, с видими следи от алкохолно вдъхновение. Аз, разбира се, обещах на В., че няма да прекъсвам работата и че като се свърши кръвта, “че мааме с кокали”... Понеже К. е потвърдил, че спира учас­тието си и не иска да замине и за В., аз си отдъхнах, защото се отърваваме по този начин от бъхтене на празни обороти. “А нима сегашното не е на още по-празни?” – попитах се аз. Оказва се, че не било. Ето това вече не мога никак да си го обясня, след като на завършването на Книгата (а досега вече трябваше да са 18 книги от по 200 до 500 страници и повече – материалите чакат) се протака без край.

Сега може да съм побъркан за сън, но няма да легна нито при единия козирог в палатката, нито при другия в стаята, тъй като имам нужда да спя сам или не със зодия лъв или козирог... Това е положението! Затуй ще си попитам пак – имам чувството, че за последен път. Както се казва – "този път завинаги". Щом като и втората “луксозна” писалка изб­ледня, довеждайки до логичен край усилията на доброто жела­ние, защо да не избледнее окончателно и връзката по този начин, и търпението ми да остана в София и България?

Хайде сега да видим какво ще ни кажеш Ти, Необикновено Нещо, връзката с Което тежи точно толкова, колкото и смайва? Защо, например, днес ме прати до “Канон”, като Те питах да ида ли, а там беше затворено? (незабавен отговор: за да съм останел сам, иначе тук щял съм да се пукна от присъствие на хора).

- Повече никога няма да правим връзка по този на­чин! Пред вас се разкри панорама от удивителни неща, но някой счита, че Господ е “нередовен”, след като приказва Сам на Себе Си. Пълноводието на по­желания при нула приложение избива повече същес­тва, отколкото непубликуваното Слово! Приемане на Слово без самота и крайно разнообразие на гос­туванията е равно на 1000 гилотини в секунда! Ако някой чака с нетърпение да приключи Книгата и после да е "свободен", то Аз ще му изиграя такива мръсни номера, че ще му окапе не косата, ами и но­сът...

 Прави сте, че без тръба не може. Всички ос­новни неща и всички най-тънки детайли ви диктувам чрез “тръбата”. Но тръба под водата не пее – през тръбата трябва да пее водата!

 Казах: "Не на ма­шина!" – пак пише на машина... Казах: "Не с кинопро­жектор от миналия век, за който няма и ленти вече” – той пак се мъчи! Затуй поломих машината и спрях и прожектора. Казах: "Не пиши и с ръка" – ти пак пи­шеш... Какво искаш: да ти строша и ръката ли?! Ама жал ти било да се губи ценно Слово и опитности... Какво – Аз да не би да Съм печатал и записвал Сло­вото Си? Не заслужават, сине, престани, не заслу­жават! Преброй колко касетофони има по "прияте­лите", които слушат Слово и музика. Не можеш ли? – Аз пък мога! Сега ще се сепнат и ще ти отпуснат (тук пропуснах от неудобство: “... поне твоя, който ти го плати с издръжката на Л.”, но се настоява да го запиша), ала "късно е чадо" – излишно е. И да направят нещо – не се зачита. Повече няма да говоря – даже и на лента. Ако приемеш – ще го счукам на сол!

 Казах да се делят парите на 5 каси, а не всички само за Словото – пак пълна глухота. Пловдивчани те канят, само че никой от тях не дойде досега – не им е толкоз зор (Идвала е В., но не са я довели при мен.). Носú специален поздрав, щом те чакат, но ще видиш, че и там водата още не е кипнала. Да кипне водата – това значи непрес­танна обмяна!

Приемете, че отменям задължението ви да за­вършите Първата Книга. Аз такава книга няма да пусна на бял свят никога! Тя е пълна с подвиг и сила, но по страниците е пълно вече с червеи. Ти нямаш право да даваш разрешение на никого! Аз Съм, който дава разрешението да се работи върху Словото и да се определят авторските права. Правото може да представя само човек, който не се отегчава! Пра­вото може да защитава само човек, който не се раз­болява! Правото може да защитава човек, който не се обезсърчава, не се изказва отрицателно и остро за нищо и никого и не прави сцени. Пишú, пишú, нищо че ти е пръв приятел!

Прекратявам постъпките за узаконяване на ав­торското право. Забранявам извършването на Действото и правенето на Звездата. Каквото било – било. Забранявам печатното разпространение на Словото Ми – включително и на компютър! Забраня­вам отпечатването на ксерокс и по какъвто и да е друг лесен начин. Направете само няколко копия – на 7 места. Който търси – да преписва на ръка оттам!

 – А касетите?

 – Забранявам най-строго да изпра­щате касети! Разрешавам презапис от 5 места в София, но само ако кандидатът е дошъл лично от провинцията или странство. (При това - целия текст, а не конс­пекти и из-вадки или резюмета.). Забранявам от сега ната­тък до касетите да се докосват хора, които не пос­рещат изгрева на Слънцето и не ходят на панев­ритмия. Позволение за получаване на касета – само с ръкопис със съдържанието на касетата.

 Т о ч к а.

Коментар: За нас си остава енигма как така не само след нееднократните "клетви" на приемащия повече никога да не получава холизации, но и след изявления на самия Диктуващ, че това е "за последен път", скоро след това Словото да потича пак. Всъщност, в горното "назидание" точто такова нещо няма. Казва, че няма да говори вече "по този начин", но Неговите начини са безброй.