петък, 19 август 2011 г.

663.1993.12.31 Канон на математическата аспектология

Книга 20


Зима 129/130(1993-1994)г. Латвия, Рига
27.II.145(2009)г. София-Изгрев

КАНОН НА МАТЕМАТИЧЕСКАТА АСПЕКТОЛОГИЯ
(Може и да отидете направо на стр.5927)

























           Статията е публикувана и в едно българско астрологическо списаниеhttp://www.astrohoroscope.info/aspekti.htm

            Желателно е таблиците по-долу да се пречертаят и препишат ясно и точно на компютър, понеже Fine Reader не може да ги разчете. Когато се състави програма, тя сама ще си изчислява всичко по алгоритъма.
            По-долу се добавят оригиналните таблици на аспектите според КМА от 2 до 178 градуса. В празните колонки би трябвало да се изчислят орибисите им според формулите, дадени в материала. Тук орбисите са изчислени само в интервала от 15 до 165 градуса.


Особено интересни за изследване са така наречените «екзотични» аспекти с повтаряне на една цифра или периоди от по две или повече цифри след десетичната точка, когато са в десетичен вид; или с повтарящи се цифри, когато са в градуси, минути и секунди  -  например: N324 = 1.11111111…, H177 = 2o02`02”,  H162 = 2.222222…и др., отбелязани в приложените таблици.


Според КМА, аспектите и по трите формули, между 0 и 1 градуса  са "ядрени" аспекти; между 1 до 12 градуса – "микроаспекти",  между 12 и 30 градуса – "миниаспекти", между 30 и 90 градуса – "мезоаспекти"; а между 90 и 180 градуса – "макроаспекти". Ядрените биват “лупи”, “лазери” и “черни” и “бели дупки” и генерират специфични входове към съвпада – действие на Божествения свят. Те са в орбиса му, но имат и собствени микроорбиси. Някои от микроаспектите също влизат в орбиса на съвпада, но, както ядрените аспекти, имат най-голяма сила при първичните дирекции.



                И така, целоградусовите аспекти от 1О до 12О се наричат съответно микросъвпад, микроопозиция, микротригон, микроквадрат, микроквинтил, микросекстил, микросептил, микрооктил, микрононил, микродецил, микроундецил и микродецил. Те имат мощно френологическо действие. Миниаспектите са физиогномически, мезоаспектите – корпологични (свързани с тялото и околната среда), а макроаспектите боравят с аурите и висшите тела на човека, по-големи от физическото, и с проникване навън във физическата вселена. Ядрените имат пряк достъп до епифизата, ултрафизата, яснофизата, тотфизата и холифизата на човека и са вход към невидимите ни тела вътре в нас, но това значи и отвън, до безкрайност.

                Повече подробности са дадени в продължението на статията, но то не бе отпечатано след излизането на първата част на КМА в Русия през 1995г. За това има определени причини, за които не са виновни издателите. Те разкриват тайни, които не бива да се разпространяват нашироко – например, за устройството на аспектрона. Желаещите за изчислят орбисите на аспектите в непопълнените графи са добре дошли, както и въобще всички астропрограмисти, които оценяват верността и дълбочината на тази система или могат да я доразвият. Още през 1996 г. един учен от Москва преизчисли настоящите орбиси според тригонометричната стереоастрономия и състави нови таблици. Настоящите планиметрични орбиси обаче имат своето място в изследването на човека и света, доколкото ние сме още с плоско, а не с обемно, диалектическо съзнание. В Битието има 49 вида логика, така че планиметрията и стереометрията имат отношение само към формалната и диалектическата логика и астрология.
                Към горната таблица фигурират бележки за аспекти, използвани от някои астролози, но невалидни за “Канон на математическата аспектология”, тъй като не се “класират” планиметрически като образуващи ъгли на правилни многоъгълници никъде помежду другите. Това са ъгли като 3/11 (98.181816О),  100О, 105 О и 112.5 О.


                Желаещите да открият всичките си аспекти според КМА ще бъдат точни, само ако изчислят орбисите на тези, които са дадени тук с непопълнени графи за орбиси. Това ще им даде възможност и за установяване кой е аспектът и, следователно, шанс за  изчисляване и на точност-та и мощта му. Според дадените формули и обяснения, това е много лесно и е в рамките даже на прогимназиалното образование.  Който обаче няма желание да си припомня часовете по математика и геометрия от юношеските години, може да ползва само най-елементарния начин за установяване на даден аспект – по таблиците по-горе. Ако изчислената дължина на една планета или точка по еклиптиката (или ректасцензия по екватора) е на по-малко от 1/3 от дъговото разстояние между два аспекта от таблицата, то, най-вероятно, в сила е по-близкият аспект. Но тъй като орбисът от двете страни на всеки аспект е различен и в някои случаи това различие е значително, по-добре е общата разлика между околните таблични аспекти да се дели на 4, но никога наполовина. Тогава ще сме сигурни, че попадаме в орбиса на един или друг аспект.

    Пример за установяване на аспекта, към който клони дъговото разстояние на две планети. Да допуснем, че Слънцето и Марс се намират на 47О15`48”. Проверяваме в долната таблица на стр. 17 тук и виждаме, че в случая имаме шанс – това разстояние е в рамките на таблиците, в които орбисите са изчислени. Виждаме, че Слънцето и Марс в случая са в орбиса на аспект Ф15 (48О), където делителят n = 15. По формулата e = [100(r-d)] делено на r (стр.12, най-долу), след като α = 48 Оα` = 47О15`48”, r = 1 О 2`37” (според таблица 2 на стр.17)d = 48 О - 47О15`48” = 0O44’11”, то[100 (1 О 2`37” - 0O44’11”) : 1О2`37” = [100 (1.04361111 – 0.73639)] : 1.04361111 = 29.44% точност на аспекта. А мощта на аспекта B = (10е) : n = 249.4 : 15 = 19.63.

            За домашно:

            В  текста на статията е обяснен и случаят, когато нямаме изчислен табличен орбис, но виждаме точния аспект в нея, най-близък до нашия аспект в орбис или в орбиса на съседния. До вземем дъгово разстояние 174О46’53”  Колебанието в чий точно орбис  нашият аспект идва именно в случаите, когато той е някъде около средата, дори и тази "среда" да е в рамките на 1/3 от разстоянието между двата таблични аспекта. В такива случаи, установяването на табличните орбиси е задължително. Да вземем за пример табличните аспекти Е68 и С35, на които орбисите в таблицата не са изчислени. Техните стойности, съответно  Е68 = 174 О42’21” и C35 = 174 О51’26”, се намират на еднакви разстояния от дадената дължина 174 О46’53”, затова е нужно изчисление, за да се види в чий орбис е тя и какъв аспект в орбис, съответно, представлява тя. Да се установи какъв е аспектът, каква е точността му и какъв е балът му (мощта му).

            Още по трудна задача, но пак в рамките на прогимназиалното математическо образование, е да се установи естеството, точносттта и мощта на ядрен аспект или аспект до 2 градуса, тъй като в нашите таблици тези аспекти не са дадени.  По обясненията и формулите в статията обаче това е напълно възможно и много лесно. Оставя се на желаещите сами да зададат такова малко дъгово разстояние и да решат задачата.

            Езотеричната славянобългарска аспектология в лицето на КМА е безпрецедентна в историята на тази наука. Тя се базира на факта, че всеки етнос, всяко общество и всеки индивид имат свои уникални чакри, тела, точки и меридиани, управляващи съответните системи, центрове, органи, нерви и  пр. Олтарите, Престолите и Дверите, като чакри на Трите Свята, отговарят на строго определени аспекти в небомига на човека и затова взаимодействието с тези светове и с другите индивиди зависи от точното познаване на естеството, точността и мощта на всеки отделен аспект. Картинките на източните чакри, меридиани и точки в  източните народи отпреди няколко хиляди години, които пълнят фантазиите на много гурувци, лектори, курсисти и читатели, нямат абсолютно нищо общо с реалния брой, местоположение, вид и функция реалните космически центрове и течения у нас, абсолютно различни във всеки етнос, във всяка епоха и във всеки индивид. Ако накарате деца или непредубедени и неинформирани хора да се съсредоточат по неманипулативен начин, с неезическа медитация, те ще ви опишат съвършено различни картини на аурата и центровете от това, което рисуват по книгите и си представят и даже «виждат» някои вярващи мистици и окултисти. Ако виждат нещо, съвпадащо с филмите и картинките, които се пропагандират, то са егрегорните чакри. Това са мисъл форми, създадени от силното желание на мнозина стремящи се към такова виждане и познание, поради което те "гипсират" реалните си чакри, добити с толкова векове специфични упражнения и страдания, и пробуждат закърнелите си езически,  старозаветни и новозаветни чакри, точки и меридиани. Някои са именно такива, а някои са чиста фантазия поради невежите визуализации; но фантазиите създават форми. Затова, на такива хора картинките на «Дървото на живота» и чакрите по книгите и таблата им изглеждат напълно верни. Те отново са съгласни да надянат униформа – представата за еднаквите сефироти, системи и чакри във всички народи, епохи и индивиди.

      Това, което знаем като Школа на Небето и на Земята, има отношение към Шестата Космическа Раса на планетата ни, към Новото Небе и Новата Земя, които сега настават. В този смисъл, един точно изчислен аспект и неговият дирекционен, прогресивен и транзитен комплект с други аспекти по КМА може да изстреля Посветения в неизследвани светове, недостъпни за теоретиците, манипулаторите и фантазьорите от третата, четвъртата и петата раса и за тяхната кабала, астрология и аспектология. Някои ядрени и някои микросъвпади и опозиции могат да ни свържат директно с Бога и със Сродната ни Душа в Битието. Микротригонът може да извика Духа и да ни подмлади; микроквадратът – да привлече Космическия Огън, който да подпали искрата ни Божия или от който да се получи монада, ако някой има само физическо, астрално и ментално тяло. Микроквинтилът ни свързва с Учителя и Школата, а микросекстилът – с веригите ни от сродни души из вселената, всяка от които е готова на всичко заради нас и не се разсейва по хора и ценности без душа. Които постигнат микросептила, ще добият кристални тела, с които ще летят и ще се телепортират из всички светове, без изключение.
27.02.2009г. 20:30:50
          - Фокусите на езическата и старозаветната астрология са познати – манипулация и печалба. Новозаветните не печелят, но използват Новия Завет за манипулиране, за прекъсване токовете на Божественото. Те са много виновни за провалянето и пропадането на милиони хора. Окултните науки на "праведните" - също, понеже изтъкват само духовното, но не и Божественото. Съдническите позиции на така наречените "праведни" имат известна роля, но не градивна. "Праведните" също ще останат в Старата Вселена, ако не станат Ученици.
          Щом някой ви вземе паричките, той е старозаветен – ако ще да му е златна устата. Щом някой ви учи на ум и разум, но иска да сте като него, той може и да е новозаветен, но ще се разболее, ще умре. Когато говоря за "новозаветни", аз нямам предвид Новия Завет в оригинал. Новият Завет в оригинал е в записите на природата и той се преподава постоянно. При него няма църкви, ритуали и собственост, нито даже собствено мнение, налагано на другите. Истинският новозаветен си отстъпва не само жилището, но и сърцето. Той става сърце за всички. Говори ли ви някой нещо друго, той е новозаветен в старозаветни гащи. Странно колко упорито изоглавени са всички, които четат и проповядват Евангелието!... Едни мазни, други с остри очи – но всички си пазят къщи-те. Пазят си сърцата за гнидичките, които ги вкарват в гроба.
          С небомъдрието на Новото Небе и Новата Земя ще занимавате само ония, които ви приемат в дома си (небомъдрие в случая значи "астрология" – б.п.). Приемат ви в дома си, но и вие ги приемате във вашия. Ако той живее в дворец, а ти в кашон или под гумен цървул, периодично си сменяте жилищата. Ти живееш там сам или с неговите близки, той ти отвръща със същото. Само тогава съвпадите ще ви правят едно цяло с Бога или Природата. Опозициите извикват сродната душа само тогава, когато й се откликвате мигновено и пълноценно в други хора. Тя посто-янно ви търси чрез хората, които ви обичат и харесват. Вие не използвате опозициите в природата за сливане, а предпочитате отблъскването, нереагирането. Точно по същия начин ще ви отблъснат и тези, които вие харесвате. Небето използва опозициите от милиони години именно с тази цел, но хората пак не разбират, умират. Тригонът е "Явлението на Духа" – шансът да обикнеш трети. Не "рогът на изобилието" в материален смисъл, не шансовете да те признаят. И това става при тригоните, но после си плащаш с циреи. Циреите не са само големи – има ги с милиарди и в астралното, и в умственото тяло на горделивите. Горделивите искат избрани обстоятелства и избрани същества, но пак са смъртни. Те не знаят как да посрещат тригоните – шансовете за приласкаване на различния.
          Сега няма да продължа с аспектите, нито с другите дялове на астролонията, понеже всички до един лъжете като дърти цигани. Не видях никой да си смени жилището и близките с някой друг – нито за една нощ или денонощие. Почти излишен е и опитът ви със Сириус след няколко дни. Ние почнахме тия опити с надеждата да ви подготвим за преминаването в системата на Термона, понеже там всички живеят така. Там не само осем нощи, но една трета от годината живееш всяка нощ в различна аура. Именно затова сирианците са най-красивите в целия звезден остров. Там болести не съществуват, освен ако не попаднеш на чужда честота, на чужд морал.
          Моралът по двойки е нещо отречено във всички светове, във всички разумни обиталища. Препоръчва се само на кандидати за гробищата, когато искат да сменят повече тела за по-кратко време. Значи – и това помага на еволюцията. От такива прераждания душите носят силна, отровна горчилка, която ние ползваме, както учените ползват отровата на змията. Капваш микродоза такова "щастие" някому в сърцето – и то оздравява. Това е, понеже животът по двойки идва от носталгия. Това е носталгията по сродната душа, която е свещена. Отровата иде от несъвместимостите, от гниенето без чужди аури, но в тази отрова има доза копнеж по Единствената – Онази, която се намира Навсякъде.
Истинската Единствена понякога живее в тяло някъде, но душата й е съзнателна и огромна като вселената. Тя ви търси чрез стотици същества, за да стигне до вас. Като се капсулирате в род и брак, тя няма как да влезе, понеже сте токсични и миришете много лошо, смъртоносно. Всяка двойка, която не е минала през Центъра – през Бога, - непременно се вмирисва. Затова внимавайте с аспектите – без съвпада, всички аспекти се вмирисват.
Съединението в плоскостта на екватора при вас е решаващо, понеже вие пропаднахте по линия на слънчевия екватор. Минахте транзитно през любовта и милосърдието, поискахте изява пред смъртни. Прогресиите при вас също не са много прогресивни – не проявявате свободната си воля свободно. Затова се гледа верносттта ви по земния екватор. Това са Първичните Направления на Бога – семената от шансове, които Той е посадил в почвата ви (Това са примарните дирекции – б.п.). В това отношение новата българска аспектология е от полза, понеже е точна и изчерпателна. Тя може да ви покаже къде са тези семена и кога могат да покълнат, ако ги поливате.
           Значи, прогресиите са вашата свобода и вашето възвишено разбиране да поливате семената на Бога. При лоша наследственост и френология, прогресиите поливат семената на смъртни същества, имат вкус към смъртни. Астролозите ще ме разберат. Тогава не очаквайте нищо добро при транзитните аспекти. Те са само куки или лопати. Негативните са куки, за да ви издърпат в ада; положителните са лопати, но с блага, които ще ви вмиришат. Ако знаете обаче къде са скрити семената на Бога и приемете тях да поливате, а не други, тогава щастието и младостта няма да минат транзит през вас.
          Тези термини не са истинските, но стават за игра с думите. Ние имаме право да си играем с думите, ако това може да ви помогне да не си играете с Любовта. Любовта като играчка е предвидена само в началните класове, когато още едва стъпвате. Вие трябва да я хвърлите, да я счупите, за да видите какво има вътре в нея. Щом една любов падне и се счупи, тя е била само пособие, сянка на Любовта. Който се научи да сглобява счупени любови, той става майстор. Най-лошите, най-неспособните деца късат и хвърлят каквото им попадне. Тогава идват негативните уроци на космоса.
          Значи, има два вида последствия от негативните аспекти: когато не си разпознал, или когато си захвърлил семената и плодовете на Бога.
Една подробност: не правете дирекции на съществата без душа. И да им ги изчислите, те чакат събития. Съществата с душа правят събитията, останалите ги очакват. И без никаква астрология можеш да направиш прекрасни аспекти! И при най-благоприятните аспекти може да не получиш нищо.
          Всичко зависи от това: разпознаваш ли, поливаш ли Семената на Бога.
Един от най-великите мъдреци, психолози, музиканти, поети, писатели, художници, хуманисти и астролози на всички времена е Дейн Ръдиар (Dane Rudhyar -1895-1985-). Относно примарните дирекции (семената на Бога), той казва: "Кармата не е наказание. Тя е последствие от изпуснат благоприятен момент, даден от Бога".

                            

 

 

 

ОПИСАНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТА И
ОСИЯНИЯ ЗА КОНТАКТА СЪС СИРИУС

БЪЛГАРИН ОРГАНИЗИРАЛ КОЛЕКТИВЕН КОНТАКТ СЪС СИРИУС В РИГА ПРЕЗ ЯНУАРИ 1994 ГОДИНА
(бележки към материалите и осиянията)

След пре­д­ва­ри­тел­ни ра­зя­с­не­ния по оси­я­ни­е­то за Си­риус в “Зве­з­д­ни при­ка­з­ки", от 2 до 12 яну­а­ри 1994 г. в Ри­га бе про­ве­ден колекти­вен опит за свър­з­ва­не с та­зи зве­з­да. Свръх­съ­з­на­тел­но и подсъзна­тел­но уча­с­тие са взели повече хора, а съзнателно - око­ло 100. По­с­тъ­пи­ха ма­те­ри­а­ли, от­ра­зя­ва­щи пре­жи­вя­ва­ни­я­та на все­ки: кар­ти­ни, му­зи­ка, те­к­с­то­ве; опи­са­ния на съ­ни­ща, ви­де­ния, слу­ч­ки. Из­ве­с­т­ното, ас­т­ро­но­ми­че­с­ко име на Си­ри­ус не бе съ­о­б­ще­но пре­д­ва­ри­тел­но, за да бъ­де чист опи­тът. Бе им ка­за­но са­мо име­то "Хис", с ко­е­то все­ки тря­б­ва­ше да при­зо­ва­ва Си­ри­ус в на­ча­ло­то на проди­к­ту­ва­ни­те ас­т­ро­ло­ги­че­с­ки ча­со­ве за Ри­га (Ура­нов и Слън­чев). Вси­ч­ки уча­с­т­ни­ци по­де­ха ини­ци­а­ти­ва­та с го­ля­ма вя­ра, усър­дие и енту-сиазъм. Бя­ха пре­да­де­ни много те­т­ра­д­ки след края на експери­мен­та, през вре­ме на кой­то бе во­ден дне­в­ник от все­ки ­ не само по да­ти, но и по ас­т­ро­ло­ги­че­с­ки ча­со­ве. С ри­сун­ки, зна­ци, но­ти,  те­к­с­то­ве­.


Об­щи­те об­ра­зи, съ­би­тия и пре­жи­вя­ва­ния от­го­ва­рят във висока сте­пен на оси­я­ни­е­то за Си­ри­ус в "Зве­з­д­ни при­ка­з­ки" от 1984г., ко­е­то не бе из­ве­с­т­но никому в Рига до 29.I.1994 г., ко­га­то им бе про­че­те­но.
Об­ра­зът на ви­хъ­ра и спи­ра­ла­та се яви в по­ч­ти вси­ч­ки ри­сун­ки, зна­ци, ви­де­ния, съ­ни­ща и пр. Три­ма­-че­ти­ри­ма уча­с­т­ни­ка твър­дят и са на­пи­са­ли още в са­мо­то на­ча­ло, че ста­ва ду­ма имен­но за Си­ри­ус.
В ед­на от те­т­ра­д­ки­те на­п­ра­во те­кат по­с­ла­ния от Си­ри­ус, след ка­то уча­с­т­ни­ч­ка­та знае са­мо име­то "Хис". В 4­5 ри­сун­ки, сънища, ви­де­ния и пре­жи­вя­ва­ния се яви об­раз на ле­тя­ща же­на. Ня­кол­ко уча­с­т­ни­ка на­ри­су­ва­ха ку­че­та.
При ана­ли­за, ние пре­д­по­ло­жи­х­ме три не­ща:
1. Че Си­ри­ус се е "обадил" по то­зи на­чин, тъй ка­то се на­ми­ра в съ­з­ве­з­дие "Го­ля­мо ку­че";
2. Са­мо­то ку­че мо­же да про­из­хо­ж­да от Си­ри­ус;
3. Под вли­я­ние на то­ва, че се знае за на­ча­ло­то на го­ди­на­та на ку­че­то (1994).
Вси­ч­ки съ­з­на­тел­ни уча­с­т­ни­ци, а и ня­кои дру­ги хо­ра, ко­и­то не са зна­е­ли нищо за то­зи наш опит спо­де­ли­ха, че в ка­за­ния срок би­ли пре­жи­ве­ли не­ща, ко­и­то им се слу­ч­ват за пръв път в жи­во­та.
Дру­го до­ми­нан­т­но яв­ле­ние, по­ч­ти във вси­ч­ки съ­ни­ща и видения, са ис­к­ря­щи­те, въ­т­ре­ш­но све­тя­щи цве­то­ве и необикновената, не­зем­на кра­со­та. Ня­кои хо­ра се из­ле­ку­ва­ха; дру­ги твър­дят, че са от­к­ри­ли сми­съ­ла на жи­во­та си; тре­ти ­ че са се свърза­ли със свои бли­з­ки ду­ши в не­ви­ди­мия свят, а на четвър­ти им е про­вър­вя­ло в до­ма, в ли­ч­ния жи­вот, в ра­бо­та­та. От допъл­ни­тел­на­та за­да­ча ­ да се из­с­ле­д­ват, по въз­мо­ж­ност, кар­ти­ни­те на де­ца­та в де­т­с­ки­те гра­ди­ни и учи­ли­ща­та и на ху­до­ж­ни­ци­те в то­зи пе­ри­од в Ри­га ­ се кон­с­та­ти­ра до­ми­ни­ра­не­то на спи­ра­ла­та:
Не вси­ч­ки уча­с­т­ни­ци са има­ли въз­мо­ж­ност да на­ме­рят малинов сок или чай, за­то­ва са из­по­л­з­ва­ли ма­ли­но­ви кон­фи­тю­ри и сладка. Ед­на уча­с­т­ни­ч­ка с уди­ви­тел­ни ре­зул­та­ти не е има­ла и такава въз­мо­ж­ност, но по­ра­ди го­ля­ма­та си вя­ра е ри­су­ва­ла ма­лин­ки, за да на­п­ра­ви кон­такта... По­с­та­ве­на бе го­ля­ма­та на­у­ч­на за­да­ча да се изслед­ва кул­ту­ра­та на чо­ве­че­с­т­во­то до­се­га и в бъ­де­ще при все­ки подо­бен пе­ри­од от 8 дни през годината, до съ­в­па­да на Слън­це­то с Уран. Опи­тът ни по­ка­за, че от не­тър­пе­ние или обе­к­ти­в­но, то­зи срок има ор­бис: по­с­тъ­пи­ха ма­те­ри­а­ли още от­пре­ди но­ва го­ди­на, чак до 15­-16 януари 1994г. и даже до края на месеца. Впе­ча­т­ля­ва­що е и по­до­би­е­то, ед­на­к­во­ст­та на ня­кои пре­жи­вя­ва­ния на уча­с­т­ни­ци­те по да­ти. Например - твър­де­ни­е­то, че нормал­но­то съ­с­то­я­ние на "Хис" е в IV из­ме­ре­ние. У ня­кол­ко ду­ши на­п­ра­во се от­во­ри яр­ко етер­но или ас­т­рал­но зре­ние и те опи­с­ват неща, изумител­но пре­к­ра­с­ни и из­не­на­д­ва­що   съ­в­па­да­щи   с   ба­зо­ва­та   инфор­ма­ция,   с   опи­са­ни­я­та  на дру­ги уча­с­т­ни­ци и с об­раз­на­та си­с­те­ма на пле­ме­то "до­го­ни", до­ш­ло, спо­ред ми­то­ло­ги­я­та му, от Сириус.

На 12.I.1994 г. уча­с­т­ни­ч­ка­та Н.М., опе­ча­ле­на, че при нея не се е слу­чи­ло ни­що особено въ­п­ре­ки ста­ра­ни­я­та и вя­ра­та й, на­ми­ра на ули­ца­та огър­ли­ца със светли ­си­ньозе­ле­ни ка­мъ­че­та, може би не­ф­рит, и я пре­да­ва на ор­га­ни­за­то­ра на опи­та с въ­п­ро­са, мо­же ли то­ва да има нещо об­що с Хис. Ме­ж­ду­в­ре­мен­но, точно в часа на разкриването на тайната, че ста­ва ду­ма за Си­ри­ус, ня­кой до­на­ся  непреднамерено два броя от спи­са­ние "На­у­ка и ре­ли­гия" със ста­тия за Си­ри­ус и до­го­ни­те. Го­т­вей­ки се да обо­б­щи ма­те­ри­а­ли­те от ко­ле­к­ти­в­ния опит и уди­ви­тел­ни­те съ­в­па­де­ния с ин­фор­ма­ци­я­та от та­зи ста­тия и с ос­но­в­но­то оси­я­ние от 1984 г., ор­га­ни­за­то­рът разка­з­ва, че ве­че е чел пре­ди го­ди­ни в Бъл­га­рия по­до­б­на ста­тия за дого­ни­те.
Тъй ка­то пред вся­ко за­ни­ма­ние - в ко­я­то и да е ау­ди­то­рия в Рига, не­за­ви­си­мо от те­ма­та - се че­те фра­г­мент от бе­се­да на Учи­те­ля Петър Дънов на бъл­гар­с­ки, ла­т­вий­с­ки и ру­с­ки език, той ра­зо­па­ко­ва книгата "Учи­тель го­во­рит" от ве­с­т­ни­ка, с кой­то е била за­ви­та от човек, ня­ма­щ ни­що об­що с то­зи ко­ле­к­ти­вен опит и на­ми­-ра­щ се дру­га­де. Той слу­чай­но е за­ви­л кни­га­та с то­зи ве­с­т­ник, но ко­га­то го раз­г­ръ­ща, аси­с­тен­т­ка­та на ор­га­ни­за­то­ра, уди­ве­на, по­ка­з­ва го­ля­мо загла­вие на ста­тия за Си­ри­ус и до­го­ни­те... От све­де­ни­я­та в нея и от ве­че спо­ме­на­та­та дру­га ста­тия ста­ва яс­но, че на­ме­ре­на­та огър­ли­ца - по вси­ч­ки свои чи­с­ло­ви и други по­ка­за­те­ли без из­к­лю­че­ние - отго­ва­ря на ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки­те на Си­ри­ус:

10 из­б­ра­ни­ка би­ли по­ме­с­те­ни от Бог Ам­ма в “ко­с­ми­че­с­ки ковчег" и би­ли из­п­ра­те­ни на Зе­мя­та,­ огър­ли­ца­та има на 5 ме­с­та по 10 зър­на. Спъ­т­ни­кът­-зве­з­да на Си­ри­ус оби­ка­ля око­ло не­го за 50 зем­ни годи­ни, а огър­ли­ца­та има 50 зър­на. Бог Ам­ма е съ­з­дал в на­ча­ло­то 4 риби­-сам­ци, а пет­те по­ре­ди­ци зър­на са раз­г­ра­ни­че­ни от по 4 тръ­би­ч­ки. Ам­ма е съ­з­дал пър­во­на­чал­но 5 чо­ве­ш­ки ро­да, а от огърлица­та из­ли­за от­дел­на ви­сул­ка с 5 зрън­ца! Цве­тът на камъчетата е  не­ф­ри­тов, а то­ва е лю­би­ми­ят и до­ми­нан­тен ма­те­ри­ал в из­ку­с­т­во­то, ма­ги­я­та и сим­во­ли­ка­та на Дре­вен Еги­пет, кой­то се е по­к­ла­нял най-мно­го на Сири­ус и Слън­це­то. От ста­ти­и­те уз­на­ва­ме, че на­ше­то пре­ди­ш­но Слън­це е би­ло Си­ри­ус, а чрез участничка в на­шия опит се твър­ди, че Си­ри­ус е наш по­к­ро­ви­тел. Според тези статии, догоните описват "вихро­ви, спи­рал­ни по­то­ци", "ви­х­рен вя­тър", кой­то бил са­ми­ят Ам­ма. Казват, че Ам­ма бил за­вил ця­ла­та про­с­т­ран­с­т­ве­на стру­к­ту­ра на све­та в спи­ра­ла и мно­же­с­т­во спи­ра­ли. Не­що по­ве­че ­ ед­на от уча­с­т­ни­ч­ки­те, ко­я­то ня­ма от­къ­де да знае, че Хис е Си­ри­ус, е на­ри­су­ва­ла сфера, от която из­ли­за спи­ра­ла, а в ста­ти­я­та на проф. Ро­зин­с­ки се раз-правя за из­ли­за­не­то на спи­ра­ла от яй­це - пак спо­ред до­гон­с­ка­та ко­с­мо­го­ния.
Някои поети и художници улавят вълните на асуина – есенцията на Абсолютната красота – по всяко време. За тях не е нужен съзнателен експеримент в  рамките на съвпада Слънце-Уран. При все това, в един голям орбис около тази дата, различна за всяка година, типичните за Сириус образи, чувства и теми се констатират и в Латвия – страната, където извършихме за пръв път съзнателно колективния опит и наблюденията за въздействието на тази звезда.
Спо­ме­на­то­то твър­де­ние в те­к­с­то­ве­те на три­ма уча­с­т­ни­ци за то­ва, че Си­ри­ус се на­ми­ра в IV-то из­ме­ре­ние, се по­т­вър­ж­да­ва и от митологията на до­го­ни­те. Съ­в­па­де­ни­е­то на ня­кои име­на от холизация­та за Си­ри­ус през 1984 г., в ма­те­ри­а­ли­те от се­га­ш­ния опит и в ми­то­ло­ги­я­та на до­го­ни­те, свър­за­на със Си­ри­ус, съ­що е впечатляващо ­ най-ве­че име­то "По". "Амма" е един от ипостасите на Елма като "Алма". Подобни паралели откриваме и при други имена в холизациите: пак през 1984г. Елма нарича нашето слънце “Хо”, а 15 години по-късно научаваме от българския фолклор, че някога сме наричали слънцето “Ко”, от което произлизало и името на кокичето в българския език (“Вестник за жената”, 15-20.02.1999г., Петя Василева: “Срамежливото кокиче помага при пареза”).
Не зна­ей­ки ни­що за тези статии и за до­го­ни­те; ня­май­ки предс­та­ва, че звез­да­та Хис е Си­ри­ус, ня­кои уча­с­т­ни­ци в пе­ри­о­да на опи­та ви­ж­дат и ри­су­ват бели, бле­с­тя­щи струи ка­то тън­ки во­до­па­ди, а до­го­ни­те го­во­рят същото за не­ви­ди­мия спъ­т­ник на Си­ри­ус "По" – или "зър­но­то". "По" е най-мал­ко­то не­що, съ­з­да­де­но от Ам­ма, из­лъ­ч­ва­що сияни­е­то на ня­ка­к­ва фи­но-бя­ла пе­пел, на ня­ка­къв "си­лен ме­тал, по-те­жък от же­ля­зо­то".
На­ме­ре­на­та огър­ли­ца има и две ме­тал­ни съ­е­ди­не­ния, посребре­ни или сре­бър­ни, ед­но от ко­и­то е три­ъ­гъл­но (Си­ри­ус е трой­на зве­з­да), а на дру­го­то има ба­ре­леф на Бо­го­ро­ди­ца с ръ­це на­до­лу, от които из­ти­чат две тън­ки струи бле­с­тя­ща во­да. Неизбежно е в тази книга да включваме и картини на художници извън Рижкия експеримент, които илюстрират дадено положение. При официално издаване обаче трябва да се сондират авторите за тяхното съгласие и спазване на авторските права. В случая е поместена репродукция на картина от съвременна френска художничка, последователка на Учителя Петър Дънов. В споменатата ста­ти­я­ се говори, че ка­то из­ля­з­ло от яй­це­то, "зър­но­то" По по­ч­на­ло да из­лъ­ч­ва ча­с­ти­ци ве­ще­с­т­во, ко­и­то из­да­ва­ли звук и све­те­ли, а уча­с­т­ник №2 опи­с­ва не само во­до­па­ди и спи­ра­ли от яр­ко-бял огън, но и "ря­дък, едър дъжд – сякаш от бе­ли, про­з­ра­ч­ни то­п­че­та, ко­и­то звъ­нят"! Ус­т­но тя раз­ка­за до­пъл­ни­тел­но, че не е опи­са­ла ед­на уди­ви­тел­на по­д­ро­б­ност, за­що­то й се е ви­дя­ла пре­ка­ле­но фан­та­с­ти­ч­на: в по­ло­ви­на­та от дъ­ж­до­в­ни­те кап­ки или сферички си­я­е­ли се­д­мо­ц­ве­т­ни дъ­ги­ч­ки, а в по­ло­ви­на­та ­ све­т­ло­си­ни пла­мъ­че­та! Та­зи уча­с­т­ни­ч­ка не знае аб­со­лю­т­но ни­що за кни­га­та "Ас­ко­то­ния" от Ел­ма в Бъл­га­рия, къ­де­то Той опи­с­ва то­ч­но по та­къв на­чин образа и ве­ч­на­та лю­бов ме­ж­ду про­ти­во­по­ло­ж­ни­те йе­рар­хии на ат­ми­че­с­кия свят ­ Си­ни­те Пла­мъ­ци и Дъ­ги­те Не­бе­с­ни или Космически­те Же­ни.
Силно впе­ча­т­ля­ва и по­до­би­е­то ме­ж­ду об­ра­зи­те на "Не­по­с­ти­жи­ми­те Въз­лю­б­ле­ни" в пър­во­то оси­я­ние за Си­ри­ус от 4 януари т.г. - и конкре­т­ни пер­со­на­жи от до­гон­с­ки­те ми­то­ве, ко­и­то "ве­ч­но се го­нят и не мо­гат да се до­с­ти­г­нат".
Пре­г­ле­ж­дай­ки още ве­д­нъж ма­те­ри­а­ли­те на уча­с­т­ни­ци­те, както и но­ви­те, ко­и­то се по­лу­чи­ха на­по­с­ле­дък от Ри­га, съ­що автенти­ч­ни, но ос­та­на­ли там досега за ко­пи­ра­не, мо­же да се до­пъл­ни следното:
На 30 януари уча­с­т­ник №10 е съ­ну­вал ку­че, а съ­що и ня­ка­к­во хла­д­но и бя­ло ве­ще­с­т­во; же­ле­зен тъ­нък стълб; и още ве­д­нъж ку­че, с мно­го осо­бе­ни пе­т­на (бя­ло с чер­ни зна­ци).
На 31 януари съ­ща­та участничка съ­ну­ва яр­ко­бе­ли вра­ти и бя­ло ку­че. Участ­ник №11 пре­д­с­та­вя две гра­фи­ки от по­с­ле­д­ни­те дни на 1993 г. с мно­го спи­ра­ли и зна­ци. На ед­на­та яс­но е на­пи­са­но "Си­ри­ус ждëт!". Тя, ка­к­то и дру­ги­те, не знае че "Хис" е "Си­ри­ус"; не знае ни­що за базо­во­то оси­я­ние за Си­ри­ус, в ко­е­то има ду­ми: "Си­ри­ус ви ча­ка!"      
На 1 януари и уча­с­т­ник №8 съ­ну­ва ку­че. Той си е по­ми­с­лил и е запи­сал: "На Но­ва го­ди­на в къ­щи е до­ш­ло ку­че, ко­е­то ще ни по­мо­г­не, и за вси­ч­ки по­мо­щ­та му би би­ла по­ле­з­на".
На 2 януари Е.Н. съ­ну­ва, ме­ж­ду дру­го­то, и къделя въл­на (ня­кол­ко дни по-къ­с­но при друг уча­с­т­ник ид­ва текст за зла­т­но­то ру­но), и появяване на пла­мък от въл­не­но оде­а­ло, ко­га­то се уд­ря с нож по не­го (об­раз на асу­и­на, спо­ред нас, ка­к­то у дру­ги уча­с­т­ни­ци).
На съ­ща­та да­та уча­с­т­ник №4 е на­ри­су­ва­ла две кар­ти­ни: "Изгрев" и "Ду­хът на Пла­не­та­та" или "29 ли­с­т­че­та". Повечето от оригиналните рисунки тук са обработени в цветни варианти с програма “Фотошоп-5”. На пър­ва­та  рисунка, от пла­не­та­та из­ли­зат спи­рал­ни ви­х­ри; на вто­ра­та има пла­не­та, извираща от гей­зер, по­до­б­на  на  цве­те  с 29 ли­с­т­че­та.  От­ля­во го­ре ­ пепе­ру­да, от­дя­с­но ­ ле­тяща жена с ли­ра (об­ра­зи на Кра­со­та­та в ба­г­ри и му­зи­ка). От ли­ра­та се лее не­що (мо­же би са­ма­та му­зи­ка?), ко­е­то се вли­ва в цве­те­то-пла­не­та. Това са об­ра­зи из­ця­ло в ду­ха на ос­но­в­ния текст за Си­ри­ус, уз­нат от вси­ч­ки чак на 29 януари.
Да надникнем сега и в дневника на една българка - какво е преживяла на 2 януари в Бургас? Тя не е имала никакво понятие за влиянието на Уран и Сириус в този момент:

“Днес пътувах с влака. Седях на седалката по посока на движението, откъм коридора на вагона. Вляво до мен дремеше пътник, а вдясно, откъм прозореца, нямаше никой. Срещу мене седяха двама пътника, които също дремеха. Затворих очи и аз. Чувах тракането на колелата по релсите и шума на вагона, който леко се полюшваше наляво и надясно. След малко престанах да чувам. Настъпи тишина – и ето, изведнъж, вдясно от мен, до прозореца, видях да седи млада руса жена! Без мисъл и чувства съзерцавах главата й, която така добре се очертаваше върху прозореца. Беше над 30-годишна, с нежен профил и прави, сламеноруси коси, като моите. Те бяха на дължината на лицето й, оформени на черта. Не познавах тази жена. После вниманието ми беше привлечено от черно, къдраво куче, порода “болонка”, което подскачаше в краката ми, въртеше опашка и ми се радваше. Постепенно започнах да чувам тракането на колелата. Отворих очи. Пътниците в купето спяха, а вдясно от мен, до прозореца, нямаше никой. Нямаше го и кучето”.

Както при опита в Латвия, така и на други места и в други години по време на съвпада Слънце-Уран, кучето играе основна роля в сънищата, мислите, чувствата, виденията,   рисунките   и   живота  на  хората.  Ако  се прегледат писмата и дневниците на повече хора в подобни периоди, сигурно ще се открият удивителни преживявания и съвпадения.

Да прелистим дневника на същата приятелка-българка една седмица по-рано. Опитът ни учи, че Уран и Сириус действат и извън осемте дни, в които сега пием съзнателно малиновите сокове:

"Събудих се и седнах в поза за медитация. Поех дълбоко въздух, и като затворих очи, започнах бавно да издишвам. Без мисъл и чувства, без концентрация, започнах да потъвам в себе си. Всичко изчезна – не чувах нищо, не усещах тялото си и загубих всякаква представа за място и време.  Настъпи тишина – и ето, много бързо, изведнъж, както никога досега, ме обгради и проникна бледожълта светлина! Концентрирах се в нея, и колкото повече ми се засилваше концентрацията, толкова по-силна, по-ярка, по-ослепителна ставаше тя. Блажено отпусната в тази Божествена прегръдка, аз усетих как самата аз се превърнах в светлина; и ето, още малко – и ще се слея стози огромен океан от светлина! Изведнъж правя крачка назад, опитвам се да се освободя, разтърсвам глава, отварям очи – нищо не виждам, всичко е светлина! Разтърках очи и отново се огледах: започнах да виждам предметите, стаята. Взех дълбоко въздух, отпуснах се, и вече малко по-спокойно притворих очи. Но като ги затворих, отново ме озари светлина. Като че ли самата аз светех – всяка моя клетка светеше!"

Но да видим как продължава опитът в Рига:
На 3 януари 1994г. уча­с­т­ник №3 ви­ж­да не­що ка­то ци­лин­д­ри­чен контей­нер в ко­с­мо­са, а само след 4 дни уча­с­т­ник №11 от Юр­ма­ла също ви­ж­да ци­лин­дър във вселената, ма­кар и по­ле­ви, в кой­то съ­з­на­ни­е­то му се раз­тя­га в глъбините й.
На 4 януари уча­с­т­ник №12 ви­ж­да насън вя­тър­на мел­ни­ца, а ри­сун­ка­та на уча­с­т­ник №1, изо­б­ра­зя­ва­ща съ­ня му в съ­ща­та нощ, има съ­щия вид; и два­ма­та са ви­де­ли пъ­те­ки, ре­ки, не­о­би­к­но­ве­ни светящи цве­то­ве и пей­за­жи. Съ­ну­ва­щи­те сто­ят в изум­ле­ние пред тази странни фигури и символи, пред тази неочаквана и съ­вър­ше­на кра­со­та!
             Ка­то се съ­бу­дил, един от уча­с­т­ни­ци­те дъл­го сто­ял, по­ра­зен от своя кра­сив сън, ка­къ­в­то ни­ко­га до то­зи мо­мент в жи­во­та си не бил съ­ну­вал. Осо­бе­но го впе­ча­т­ли­ли зла­ти­с­ти­те дър­ве­та, бле­с­тя­щи във вси­ч­ки цве­то­ве на дъ­га­та, от­ра­зя­ва­щи се и във во­да­та. Участниците и много хора извън опита, но в рамките на същото време, твърдят, че виждат такива видения и сънища за пръв път в живота си.
           

На съ­ща­та да­та, уча­с­т­ник №1 на­п­ра­во пи­ше:
"12,59ч., Сириус" (а още никой не е обявявал, че Хис или Термона е Сириус! – б.п.). Дава ци­тат от про­ро­че­с­т­во­то на ве­ли­кия ми­с­тик Но­с­т­ра­да­мус  и се чу­ди за­що Но­с­т­ра­да­мус я го­ни в съ­ни­ща­та й (В зве­з­д­но­то ска­за­ние за Си­ри­ус от 1984 година се ка­з­ва, че Но­с­т­ра­да­мус е до­шъл от там). Участнич­ка­та по­с­ле е на­пи­са­ла име­на­та на 6 зве­з­ди, но послед­на­та ­ Си­ри­ус ­ е с го­ле­ми бу­к­ви и по­д­чер­та­на: яв­но е тър­си­ла въ­т­ре­ш­но коя от­го­ва­ря на при­зи­ва "Хис". Пак ле­тя­ща же­на, пак образи на кучета, пак фонтани и радиал­ни лъ­чи от цен­т­ра­лен из­то­ч­ник, ка­к­то мел­ни­ци­те у дру­ги учас­т­ни­ци; от­но­во спи­ра­ли и ду­ми­те: "Аз си до­й­дох!" Ве­чер­та, то­ч­но по време на Ве­не­ри­ния час, без да знае то­ва, тя чу­ла не­о­би­к­но­ве­на, не­зем­на му­зи­ка. След из­ре­че­ни­е­то "Осъ­з­на­вам ко­ре­ни­те си", тя опи­с­ва своя сън за пре­д­с­та­ви­те­ли­те на сво­и­те 7 ро­да, при­с­ти­га­щи в мо­мен­та от вси­ч­ки стра­ни на све­та към из­во­ра ­ сър­це­то й. Тя не знае, че друг уча­с­т­ник в съ­щия пе­ри­од по­лу­ча­ва от Си­ри­ус ин­фор­ма­ция за из­во­ра на ве­ч­на­та кра­со­та и мла­дост, кой­то ще из­б­ли­к­не, ако при нас до­й­дат сро­д­ни­те ни ду­ши откъм вси­ч­ки стра­ни.
През де­ня уча­с­т­ник №2, ма­кар и на­чал­ник на счетоводителите в един ин­с­ти­тут, пре­да­ваща го­ди­ш­ния си ба­ланс, при вся­ко за­т­ва­ря­не на очи­те си ви­ж­да пе­не­щи се во­до­па­ди с по­ра­зи­тел­на бе­ло­та, ле­тя­щи от ог­ром­на ви­со­чи­на - а дру­ги са на­ри­су­ва­ли то­ч­но таки­ва струи и во­до­па­ди! Уча­с­т­ник №4 в то­ва вре­ме се ви­ж­да сред бе­ли и не­ж­ни цве­тя с ви­о­ле­тов цен­тър, но ог­ром­ни ка­то дър­ве­та. Мнозина в Рига по това време неизменно  виждат  и рисуват неземни образи.
По съ­щия на­чин, съ­вър­ше­но не­за­ви­си­мо от вси­ч­ки и без да знае какво става на толкова места, съ­щия ден уча­с­т­ник №6 получава текст директно за Си­ри­ус, за­по­ч­ващ та­ка:

Ця­ло­с­т­ни­ят текст на  фун­да­мен­тал­ните ма­те­ри­а­ли от то­зи опит е при­ло­жен след на­с­то­я­щия пре­глед. В ми­ну­ти­те, до­ка­то един по­лу­ча­ва ин­фор­ма­ция за бле­с­тя­щи­те струи и во­до­па­ди "асу­ин" - ве­ще­с­т­во­то на Аб­со­лю­т­на­та Кра­со­та от Си­ри­ус, ­ друг, на дру­го мя­с­то в Ри­га, ви­ж­да ве­че по­то­ци, яр­ко бе­ли ка­то ос­ле­пи­те­лен сняг! На сле­д­ния ден тре­ти уча­с­т­ник, пи­ещ ма­ли­нов сок, ри­су­ва клю­чо­ве "сол" (пак спи­ра­ли) и по­лу­ча­ва по­с­ла­ние "Зо­ве ви Си­ри­ус!" ­ след ка­то го е викал са­мо с име­то "Хис" и още никой не знае че Хис е Сириус. В същото вре­ме в сво­я­та кан­це­ла­рия, ме­ж­ду две сче­то­во­д­ни опе­ра­ции уча­с­т­ник №2 ви­ж­да със за­т­во­ре­ни очи во­до­пад ­ ве­че от вси­ч­ки страни, - но не от во­да, а "от не­що ле­ко и с ня­ка­к­ва му­зи­ка"; а №4 се сре­ща насън с чо­век с не­о­би­к­но­ве­но кра­си­ва ау­ра, след ко­е­то наблюдава на­ча­ло­то на ко­с­ми­че­с­ка би­т­ка по ли­ни­я­та Зе­мя-­Хис (според него, ня­кой ис­ка да ни ли­ши от бла­го­дат­та, ко­я­то ни се спуска). В съ­що­то вре­ме №1 чу­ва и но­ти­ра ме­ло­дия, свър­за­на с "Хис"; чер­тае ед­на за­га­д­ка от Но­с­т­ра­да­мус (пак!) - и от­но­во пее пе­сен­та на Си­ри­ус, ка­то то­ва въз­бу­ж­да в нея три­к­ра­т­но ви­де­ние на зла­ти­с­то ми­га­ща зве­з­да; а мал­ко по-къ­с­но ви­ж­да ин­тен­зи­в­на си­ня све­т­ли­на около но­щ­на­та си лам­па, ко­я­то по­с­ле пла­в­но се спу­с­ка на­до­лу. Ве­д­на­га след то­ва по­г­ле­ж­да не­бе­то през про­зо­ре­ца, ко­е­то за-почва да свети "с гъ­с­та ма­ли­но­ва све­т­ли­на"...

Вече на границата между 5 и 6 януари тя чувства нечие "невидимо, добро присъствие", и чува странен шум. Други направо рисуват това Присъствие, защото Го виждат, по подобие на десетки и стотици съзерцатели на този Образ, явил се още в края на миналия век в атмосферата на Земята и в Космоса. И в Рижския опит някои участници Го рисуват, но по-горе поместваме само един от тези портрети.
Ра­но су­трин­та пък Е.Н. ви­дя­ла как та­ва­нът из­че­з­ва и се отк­ри­ват не­бе­то и зве­з­ди­те. От­къ­с­ва се зе­ле­на зве­з­ди­ч­ка и ле­ти към нея. Има чу­в­с­т­во­то, че то­ва не е сън.
По същото време на съвсем друго място едно момиче от Рига, медитиращо върху Хис, оформя тази идея с пастел и флумастери и пак подарява картина на България.
На 6 януари уч. №2 ви­ж­да със за­т­во­ре­ни очи едър дъжд, сякаш от бе­ли, про­з­ра­ч­ни и звън­тя­щи кри­с­тал­ни то­п­че­та. Ка­к­то вече бе спо­ме­на­то, в по­ло­ви­на­та "ка­п­ки" има­ло си­ни пла­мъ­че­та, а в дру­га­та по­ло­ви­на ­ си­яй­ни се­д­мо­ц­ве­т­ни дъ­ги­ч­ки! То­ва е най-потресава­що­то ви­де­ние от опи­та със Си­ри­ус, тъй ка­то по­т­вър­ж­да­ва опи­са­ни­е­то в не­пу­б­ли­ку­ва­на­та кни­га на бъл­гар­с­ки език "Ас­ко­то­ния", аб­со­лю­т­но не­из­ве­с­т­на в чу­ж­би­на, а в Бъл­га­рия по­з­на­та са­мо на неколци­на. Уч. №4 в то­ва вре­ме ри­су­ва "зна­ка на Хис", кой­то има об­щи еле­мен­ти със зна­ка на съ­ща­та зве­з­да, да­ден на 12 януари чрез участник №6. Участник №5 от­но­во пре­да­ва ди­ре­к­т­но от Си­ри­ус текст-­предупрежде­ние за опа­с­но­с­ти­те, ко­и­то заплашват Зе­мя­та. В по­с­ла­ни­е­то има и та­ки­ва ду­ми: "с лъ­чи­те на дъ­га­та и то­п­ли­на­та". Кой ще ос­по­ри, че най-ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра да­ва си­ни­ят пла­мък? Не е ли пак по­т­ре­са­ва­що съ­в­па­де­ние с об­ра­зи­те на две­те йе­рар­хии от атми­ч­ния свят - и то в един и съ­щи ден с участник №2?
Съ­щи­я ден участник №6 по­лу­ча­ва и за­пи­с­ва при­ка­з­ка от Сири­ус, ко­я­то е при­ло­же­на тук от­дел­но, а №4 ри­су­ва графич­но   кар­ти­на,   за   ко­я­то  лю­би­ма­та   ду­ма  на  водолейска Русия "пот­ре­са­ва­що" е твър­де сла­ба: три све­тя­щи же­ни­-ан­ге­ли дър­жат сфера с ду­п­ка от­го­ре, от ко­я­то из­с­ка­ча пру­жи­на ­ то­ч­но съ­в­па­де­ние с яй­це­то на бог Ам­ма, от ко­е­то из­ли­за спи­ра­ла, спо­ред ле­ген­ди­те на до­го­ни­те, до­ш­ли от Си­ри­ус...
Тря­б­ва да се по­лу­чи спе­ци­ал­на пи­с­ме­на де­к­ла­ра­ция и от та­зи участнич­ка, че тя не е иден­ти­фи­ци­ра­ла съзнателно в то­зи ден Хис със Си­ри­ус и с ми­та за до­го­ни­те; в про­ти­вен слу­чай тря­б­ва да се предпола­га, че тя пре­д­ва­ри­тел­но се е до­се­ти­ла за та­зи връ­з­ка. И та­ка да е ­ то­ва го­во­ри за го­ля­ма­та й на­че­те­ност, ин­ту­и­ция и смелост за изобрази това с един замах, въпреки че не е художничка. От ня­кои уча­с­т­ни­ци та­ки­ва пи­с­ме­ни де­к­ла­ра­ции ве­че се по­лу­чи­ха, ­че не са зна­е­ли и не е имало от­къ­де да уз­на­ят, че Хис е Си­ри­ус.

      Участник №7 в то­зи ден на­пи­с­ва сти­хо­т­во­ре­ние за Бо­га, звезди­те, Лу­на­та, мо­ре­то и Ви­с­ша­та Ду­хо­в­на Све­т­ли­на; и за то­ва, че "са­мо зве­з­ди­те зна­ят, че Ви­с­ша­та Ду­хо­в­на Све­т­ли­на е всъ­щ­ност Любо­в­та без гра­ни­ци". В съ­що­то това вре­ме участничка №1, пъ­ту­вай­ки през Ри­га, за­т­во­ри­ла очи и при­зо­ва­ла Хис. Ве­д­на­га ви­дя­ла как се от­ва­рят някакви ме­ки, зла­ти­с­то­оран­же­ви све­т­лин­ни за­ве­си (ка­то ли­с­т­че­та от цен­тъ­ра на цве­те). По­с­ле от ня­ка­к­ва тъм­на ду­п­ка из­ля­з­ло не­що неж­но­ли­ла­во, с лю­ля­ков цвят; ви­дя­ла ня­ка­к­ви дви­же­щи се фи­гу­ри (не са ли при­шъл­ци?…). Въ­т­ре­ш­но е уве­ре­на, че ви­ж­да пре­се­ле­ни­е­то на хора от Хис на Зе­мя­та (а за то­ва се твър­ди в ба­зо­во­то ска­за­ние за Сири­ус от 1984 г. и в ми­то­ве­те на до­го­ни­те). В чер­на­та ду­п­ка се въртя­ло про­з­ра­ч­но къл­бо с бе­ли па­ра­ле­ли и ме­ри­ди­а­ни - съ­що ка­то око. Ка­то си по­ми­с­ли­ла то­ва, ве­д­на­га на­и­с­ти­на ви­дя­ла златисто­оранжево око, ко­е­то ми­га­ло. Би­ло й ка­за­но още кои ве­ли­ки ру­с­ки ле­ген­дар­ни ли­ч­но­с­ти са до­ш­ли от Хис.
7 яну­а­ри. Все­ки в своя дом, в слу­ж­ба­та си или на ули­ца­та продължава да преживява странни неща. №1 пак ми­с­ли за Си­ри­ус - че мно­го от те­зи хо­ра, до­ш­ли оттам, би­ли за­ги­на­ли от "тор­моз и тай­ни мо­рал­ни и нра­в­с­т­ве­ни на­па­де­ния". №2, в бу­д­но съ­с­то­я­ние и пак ме­ж­ду две сме­т­ки в го­ди­ш­ния ба­ланс  ви­ж­да не­ща, ка­к­ви­то ни­ко­га не е и съну­ва­ла: не­що ка­то грозд, от кой­то ри­т­ми­ч­но се от­де­лят сфе­ри­ч­ки и по­с­ле се връ­щат на­зад. Ние зна­ем, че гро­з­де­то е под вли­я­ни­е­то на Уран, кой­то пре­да­ва в то­зи мо­мент об­ра­зи от Си­ри­ус ­ сим­вол на класа, гру­па­та уче­ни­ци. В един не­из­ве­с­тен и в Бъл­га­рия ма­те­ри­ал от 1985 г. ("Ко­ло­ни­те на Но­вия Йе­ру­са­лим") се опи­с­ва от­ли­та­не­то на диаман­те­ни хо­ра от яд­ро­то на ня­кои пла­не­ти, пъ­ту­ва­не­то им по тех­ни­те си­ло­ви ли­нии из ко­с­мо­са и въз­в­ръ­ща­не­то им в ро­д­ния грозд от кри­с­тал­ни чо­ве­ци. 
А.Л. е ви­дя­ла в то­зи ден и сле­д­но­то: по ня­ка­къв път вър­вят же­ни; тях ги до­гон­ва и из­пре­вар­ва зла­тист лъч във вид на спи­ра­ла, но те не го ви­ж­дат и про­дъл­жа­ват да вър­вят. В същото време №3 (В.Б.) е пер­ма­нен­т­но в ко­с­мо­са и пак на­б­лю­да­ва бе­ли ска­фан­д­ри, ци­лин­д­ри и би­т­ки.Участничка 4 е на­ри­су­ва­ла ви­де­ни­е­то си: бял гъ­лъб, кой­то тя дър­жи в ръцете си, а съ­ще­в­ре­мен­но при нея е сля­з­ла и ин­фор­ма­ция: "В на­шия свят съ­ще­с­т­ва ка­то зем­ни­те ня­ма. Ние сме съ­в­сем раз­ли­ч­ни. Жи­ве­ем в че­ти­ри­п­ла­нов свят, на­ши­те въз­при­я­тия и усе­ща­ния са съ­вър­ше­но дру­ги. Раз­ви­ти­е­то ни е оти­ш­ло мно­го на­пред. Ня­ко­га на­ши ду­хо­ве живя­ха на ва­ша­та пла­не­та, но днес то­ва не про­дъл­жа­ва. Ние съ­в­сем не при­ли­ча­ме на вас, ня­ма­ме фи­зи­че­с­ко тя­ло, на­пъл­но не­ма­те­ри­ал­ни сме и об­щу­ва­ме из­ця­ло на ду­хо­в­но ра­в­ни­ще. С ле­ко­та се пре­ме­с­т­ва­ме в про­с­т­ран­с­т­во­то. Ние сме ед­но ця­ло. Но и ние си има­ме сво­и­те несъвър­шен­с­т­ва. И тъй ка­то вси­ч­ко е едно, то ко­га­то ня­къ­де ста­ват гло­бал­ни про­ме­ни, то­ва вли­яе на раз­ви­ти­е­то на це­лия ко­с­мос. Ние с вси­ч­ки си­ли ис­ка­ме да ви по­мо­г­нем, при­я­те­ли! Очи­те на вси­ч­ки ни се­га са на­со­че­ни към вас!". То­ва по­с­ла­ние от Хис про­дъл­жа­ва с по­же­ла­ние да се бо­рим за за­па­з­ва­не ми­ра на Зе­мя­та.
В това време млад рижанин също подарява картина. И той мечтае да попадне в България - на Рила. Какво е видял там: полет или паневритмия?... Защо и младите художници в интернет по това време публикуват  подобни неща?
Ка­к­то все­ки път, уч. №5 (А.М.) за­по­ч­ва с ду­ми­те: "Ви­ка ви Сири­ус!" - по­ч­ти пъл­но съ­в­па­де­ние с по­с­ла­ни­е­то на уч. №4 ­ опа­се­ния за съ­д­ба­та на Зе­мя­та и при­зив за спа­ся­ва­не­то й, "ка­то из­лъ­ч­ва­ме душе­в­на то­п­ли­на и све­т­ли­на­та на до­б­ро­то”.


Участничка №11 от Юр­ма­ла е опи­сала из­вън­ре­д­но ин­те­ре­с­на опитност на 7.I.1994 г.:
 "От са­мо­то на­ча­ло на опи­са­ни­е­то на сво­и­те преживявания ис­кам да по­д­чер­тая – пише тя, -  че вси­ч­ко то­ва ми се слу­чи непредна­ме­ре­но и без ка­к­ви­то и да е би­ло све­де­ния ко­га то­ч­но мо­же да се оча­к­ва кон­такт с Хис. Аз уз­нах за та­зи ини­ци­а­ти­ва два дни по-късно, т.е. на 9 януари!
Още през ля­то­то бях на­б­ра­ла от юр­мал­с­ки­те дю­ни ди­ви мали­ни и си на­п­ра­вих сла­д­ко. Без да зная аб­со­лю­т­но ни­що за ва­шия опит с Хис, око­ло но­ва го­ди­на ре­ших да от­во­ря то­ч­но то­зи бур­кан и вся­ка ве­чер пи­ех чай от бил­ки с ма­ли­но­во сла­д­ко. От ня­кол­ко го­ди­ни съм и ве­ге­та­ри­ан­ка.
На 7 яну­а­ри, ра­но су­т­рин­та, в по­лу­сън­но съ­с­то­я­ние из­пи­тах ня­ка­к­во за­б­ра­ве­но, но по­з­на­то усе­ща­не: не­що ка­то сър­беж в цен­тъ­ра на гла­ва­та; по­с­ле пре­ми­на в гър­ло­то ми и най-по­с­ле  в слън­че­вия въ­зел. То­ва съ­с­то­я­ние се съ­п­ро­во­ж­да­ше с усил­ва­щи се въ­т­ре­ш­ни ви­б­ра­ции. То­ва са фи­зи­че­с­ки­те  ми усе­ща­ния; по­с­ле вси­ч­ко ста­на по­д­съ­з­на­тел­но ­ субективно.
В про­це­са на въ­т­ре­ш­ното ми ви­б­ри­ра­не се по­я­ви ци­лин­д­ри­ч­на форма, в ко­я­то се на­ми­ра­ше тя­ло­то ми. Ци­лин­дъ­рът се удъл­жи, а аз, усе­щай­ки то­ва ня­какси въ­т­ре­ш­но, незри­тел­но, се мъчех да не загу­бя съ­з­на­ние и спо­со­б­но­ст­та си обе­к­ти­в­но да пре­це­ня­вам то­ва, ко­е­то ста­ва. Ци­лин­дъ­рът се удъл­жи и на­п­ра­ви мал­ка за­д­ръ­ж­ка на гра­ни­ца­та на Слън­че­ва­та  си­с­те­ма, за ко­е­то по­лу­ча­вам и не­с­ло­ве­с­на ин­фор­ма­ция.


По­с­ле сле­д­ва вне­за­п­но удъл­жа­ва­не из­вън пре­де­ли­те на Слънчева­та си­с­те­ма. Тя­ло­то ми се раз­тя­га и се всму­к­ва в то­зи цилиндър. Съ­з­на­ни­е­то, за­па­з­вай­ки спо­со­б­но­ст­та си тре­з­во да оце­ня­ва си­ту­а­ци­я­та, по­д­с­ка­з­ва ва­ри­ант на ед­но от уп­ра­ж­не­ни­я­та на йо­ги­те за въз­мо­ж­но­ст­та да се на­пу­с­не те­ле­с­на­та об­ви­в­ка и да се пъ­ту­ва в тън­кия свят. Но аз съ­з­на­вам, че без при­съ­с­т­ви­е­то на моя Гу­ру е опасно да се из­с­т­рел­вам са­ма в та­ко­ва пъ­те­ше­с­т­вие. За­то­ва  от­ва­рям очи, за да се накарам да ос­та­на тук, на Земята; но чу­в­с­т­вам, че не съм в тя­ло­то си ­ под мен е са­мо ед­на черуп­ка. Опи­т­вам се да си ощи­пя ръ­це­те ­ ни­ка­к­ва ре­а­к­ция! За­т­ва­рям очи и с уси­лие на во­ля­та да­вам за­по­вед да се пре­к­ра­ти то­ва преживява­не.
И ­ вси­ч­ко в об­ра­тен ред: от­на­ча­ло ци­лин­дъ­рът око­ло мен, с по­ч­ти съ­ща­та без­пре­дел­на дъл­жи­на. Но по­с­те­пен­но ви­б­ра­ци­и­те започ­ват да уга­с­ват, ци­лин­дъ­рът за­гу­б­ва мно­го бър­зо дъл­жи­на­та си и ня­какси се раз­т­ва­ря в про­с­т­ран­с­т­во­то. Съ­з­на­ни­е­то ми по­с­те­пен­но се въз­в­ръ­ща в тя­ло­то ми. От­ва­рям очи, опи­п­вам се ­ ка­то че ли вси­ч­ко е на­ред. Вре­ме ­ 5,30 ч. су­т­рин­та. С то­ва вси­ч­ко се свър­ши и по­ве­че нико­га не се по­в­то­ри.”
Л.Б, Юр­ма­ла

"P.S. Тук тря­б­ва да от­бе­ле­жа -  добавя Л.Б., - че по­до­б­ни състо­я­ния, но не та­ка яс­ни и яр­ки, съм пре­жи­вя­ва­ла още ка­то де­те. До­б­ре по­м­ня един слу­чай от­пре­ди 15 го­ди­ни, ко­га­то в по­до­б­но състояние по­лу­чих без­с­ло­ве­с­на ин­фор­ма­ция, чи­с­то ви­б­ра­ци­он­но, от ня­ка­к­ва пла­не­та в съ­з­ве­з­ди­е­то Лъв. По то­ва вре­ме още ня­мах и понятие от ас­т­ро­ло­гия, и след учу­д­ва­не­то си от пре­жи­вя­но­то го забра­вих. Но по-къ­с­но в сп. "На­у­ка и жизнь" про­че­тох в една ста­тия, че учени­те би­ли от­к­ри­ли въз­мо­ж­ност за съ­ще­с­т­ву­ва­не на ци­ви­ли­за­ция в съ­з­ве­з­ди­е­то Лъв и шанс за кон­такт с та­зи пла­не­та."

И пак следват щедри подаръци, пълни с асуин:


Ка­к­то се ви­ж­да, ня­кои от уча­с­т­ни­ци­те в опи­та са има­ли и пре­ди не­о­би­к­но­ве­ни ко­с­ми­ч­ни пре­жи­вя­ва­ния, но по­ве­че­то твър­дят, че в пе­ри­о­да 2­-12.I.1994 г. та­ки­ва не­ща са им се слу­чи­ли "за пръв път в живота". Тук ня­ма да се спи­ра­ме вър­ху един друг опит с ри­жа­ни, органи­зи­ран от съ­щия бъл­га­рин в на­ча­ло­то на фе­в­ру­а­ри 1994 г. В то­зи опит, на три уча­с­т­ни­ч­ки не­що пак им се слу­ч­ва "за пръв път": добиват спо­со­б­ност за кон­такт от ти­па "хо­ли­за­ция". Не­за­ви­си­мо една от дру­га по­лу­ча­ват един и същ от­го­вор на мно­го спе­ци­фи­чен въп­рос, който всяка си го е задала отделно, без някой да го е формулирал гласно: "Кой е Този, Който диктува осиянията?" Ед­на от тях (М.Ш.) е на­пи­са­ла сле­д­но­то пи­с­мо на организатора:
  
   "С ува­же­ние ­ на Г.
...Бях из­тер­за­на в про­дъл­же­ние на ня­кол­ко дни от сил­на бол­ка и ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра. В гър­ло­то ми зре­е­ше абсцес. Не бях пи­ла ни­ка­к­ви лекар­с­т­ва, ле­ку­вах се из­к­лю­чи­тел­но с на­ро­д­ни сре­д­с­т­ва. За­ка­ра­ха ме къ­с­но ве­чер­та спе­ш­но в бол­ни­ца­та за опе­ри­ра­не на аб­с­це­са, но той не бе­ше още уз­рял и ка­за­ха да ос­та­на в бол­ни­ца­та. Аз от­ка­зах и из­ля­зох в ко­ри­до­ра, за да се об­ле­ка. Бе­ше ми ло­шо, до­к­то­рът ме бе раз­бо­лял още по­ве­че. Бол­ка­та ми­на вси­ч­ки до­пу­с­ти­ми гра­ни­ци и в то­зи миг аз разбрах, че гу­бя съ­з­на­ние. И ми­г­но­ве­но се озо­вах в та­ки­ва ви­с­ши сфе­ри, за съ­зер­ца­ва­не­то на ко­и­то мо­же са­мо да се ме­ч­тае!
Пър­во­то, ко­е­то при­ко­ва вни­ма­ни­е­то ми: са­ма­та аз бях във вид на мал­ко, зла­ти­с­то, про­з­ра­ч­но об­ла­че ­ не­що ка­то сгъ­с­те­на енер­гия. Фор­ма­та ми постоянно се ме­не­ше. Аз ле­ко плу­вах из про­с­т­ран­с­т­во­то. Око­ло мен ­ мо­ре от цве­то­ве с не­зем­на кра­со­та и фор­ми! Мно­го­о­б­ра­зи­е­то на техни­те ню­ан­си не мо­же да се опи­ше с ни­ка­к­ви зем­ни ду­ми! И вси­ч­ки те ис­к­ря­ха и се пре­ли­ва­ха. Ця­ло­то про­с­т­ран­с­т­во бе из­пъл­не­но с интен­зи­в­на зла­ти­с­та све­т­ли­на. А има­ше и му­зи­ка ­- не­о­би­к­но­ве­на, незем­на; вси­ч­ки зву­ци бя­ха ся­каш из­тъ­ка­ни от звън на сре­бър­ни камбан­ки!...

Аз -­ зла­ти­с­то­то об­ла­че ­- пър­хах сред цве­то­ве­те. И из­ве­д­нъж по­чу­в­с­т­вах, че око­ло мен има мно­го Све­т­ли Съ­щ­но­с­ти. Не ги ви­ж­дах, ня­ма­ше кон­к­ре­т­ни фор­ми, но ги усе­щах. От тях из­ли­за­ше мо­щен поток от ра­дост и аз се къ­пех в та­зи ра­дост, ви­б­ри­рах и са­ма излъчвах от­ве­т­на ра­дост и ща­с­тие.


            Из­ве­д­нъж чух глас, по­в­та­рящ име­то ми: "Ма­ри­на, Ма­ри­на, Ма­ри­на!..." А аз про­дъл­жа­вах да пър­хам и да об­щу­вам с не­ви­ди­ми­те съ­щ­но­с­ти върху въл­ни­те на Ра­до­ст­та. И пак чужд жен­с­ки глас по­ч­на да по­в­та­ря име­то ми. Аз от­но­во се замислих: мен ли ви­кат? И ка­то ми  ми­на  ми­съл­та,  че  викат  именно  мене, ми­г­но­ве­но  се  вър­нах в из­мъ­че­но­то си тя­ло. Жен­с­ки­ят глас бе на ме­ди­цин­с­ка­та се­с­т­ра, ко­я­то се опи­т­ва­ше да ме вър­не в съ­з­на­ние. Но след та­ко­ва пъ­те­ше­с­т­вие на мен ми бе без­раз­ли­ч­но ще ме вър­нат ли вкъ­щи или ще ос­та­на в бол­ни­ца­та. Бях ви­со­ко над ужа­с­ни­те бол­ки. Оста­нах в бол­ни­ца­та и изу­ми­тел­но бър­зо оз­д­ра­вях. При­я­те­ли­те, дошли още на дру­гия ден, не мо­же­ха да про­у­ме­ят за­що си­яя от ща­с­тие. Си­гур­но от моя по­лет съм по­лу­чи­ла та­къв за­пас от све­т­ли­на, че  прив­ли­чах ка­то ма­г­нит вси­ч­ки бол­ни от ста­я­та - 8 ду­ши. Вся­ка си изп­ла­к­ва­ше бол­ки­те, а аз на­ми­рах съ­вет и уте­ше­ние за вся­ка...

Ето по какъв начин в един най-тру­ден мо­мент от живота ми ми бе по­ка­за­но към ка­к­во тря­б­ва да се стре­мя. Спо­ме­нът за то­ва аз па­зя ка­то скъ­по­це­нен би­сер. И се ра­д­вам да го спо­де­ля с Вас!
М.Ш. – Рига"

На 7 януари е до­шъл и текстът: "Гер­бът на Ри­га ­ вход към Си­ри­ус" - чрез участник №6. Както всички други материали, в които хората са открили, че връзката е именно с тази звезда, и този бе оповестен чак в края на месеца - за да няма повлияване в опита.
8 януари 1994 г. Пи­е­не­то на ма­ли­но­ви со­ко­ве и ча­йо­ве в ця­ла Ри­га бла­го­го­вей­но про­дъл­жа­ва в ука­за­ни­те ас­т­ро­ло­ги­че­с­ки ча­со­ве; а в Слън­чев и Ура­нов или съ­в­сем спон­тан­но  уча­с­т­ни­ци­те пак преживяват:
№1: "При­и­с­ка ми се да се об­ле­ка в бя­ло. Ви­ж­дам бял гъ­лъб! За миг той се за­дър­жà във въз­ду­ха ­ а в Ри­га ня­ма бе­ли гъ­лъ­би. От­къ­де до­й­де? Ка­к­ва чи­с­та, ис­к­ря­ща кра­со­та!" (А участничка №4 на 07.01 е нари­су­ва­ла бял гълъб, до­шъл в съ­ня й. Колко много гълъби в рисунките и виденията около тази дата!)
"Съ­ну­вах Гун­де­га (племенничка­та на №1 - Е.З. - е бол­на по това време) ­ как тря­б­ва да се из­ле­ку­ва. Ос­вен вси­ч­ко дру­го, тя тря­б­ва да има спе­ци­ал­на огър­ли­ца." ­ (То­ч­но за­то­ва Н.М., ко­я­то на­ме­ри "Огър­ли­ца­та Си­ри­ус" на 12 януари, бе по­мо­ле­на да я пре­да­де вре­мен­но на то­ва мо­ми­чен­це, до­ка­то я из­ле­ку­ва - б.п.).
"Из­г­ле­ж­да за пръв път осъ­з­на­вам раз­ли­ка­та меж­ду уче­ни­я­та на "Жи­ва ети­ка" и "Бя­ло­то Бра­т­с­т­во" и отличителните им белези. Братството из­ве­ж­да от задъ­не­на­та ули­ца ­ ис­тин­с­ко, сър­де­ч­но въз­в­ръ­ща­не към Бо­га, към Божестве­но­то! (Мо­ли­т­ва)".
"Ко­га­то по­мо­лих за то­ва и по­ч­нах да го опи­с­вам, на сте­на­та на от­с­ре­щ­на­та къ­ща се по­я­ви вер­ти­кал­на иви­ца с не­ве­ро­я­т­но прекрасен, ла­зу­рен, яр­ко све­т­ло­син цвят (20­-30 см.)!"
"Ви­ж­дам жи­ци­те про­з­ра­ч­ни. От­вън би тря­б­ва­ло да са чер­ни, а аз ги ви­ж­дам си­ни. Ви­ж­дам све­тя­щи сле­ди от пти­ци!..."
В съ­що­то вре­ме в слу­ж­ба­та си пре­к­ра­с­на­та А.Л. смя­та на кал­ку­ла­то­ра, но в ми­го­ве­те ме­ж­ду два сбо­ра ви­ж­да яр­ки спи­рал­ни потоци и тън­ки лъ­чи с бял и зла­тист цвят ­ “то­п­ли, ме­ки - да­же се усе­щат!...” Ръ­ко­во­ди­те­лят на ау­ди­то­ри­я­та аг­ни­йо­ги­с­ти В.С.Б., пръв повярвал на България, вся­ка нощ по вре­ме на опи­та със Си­ри­ус е на бой в ко­с­мо­са или от­по­чи­ва сред раз­но­ц­ве­т­ни, све­тя­щи цве­тя­-дър­ве­та. А ед­но не­ве­ро­я­т­но красиво, ви­со­ко мо­ми­че от Ри­га - под №4 в опи­та - ни пре­да­ва сло­ва­та на съ­ще­с­т­ва­та от Хис: "Ка­к­во още да ви ка­жем за своя свят? ­ Той е че­ти­ри­п­ла­нов, но не спо­ред ва­ши­те раз­би­ра­ния ­ той е на ду­хо­в­но­то по­ле. Мо­же да се ка­же, че ние сме по­с­ти­г­на­ли по­ч­ти пъл­но съвършенст­во, т.е. със си­ла­та на ми­съл­та и же­ла­ни­е­то си по­с­ти­га­ме вси­ч­ко, ко­е­то по­и­с­ка­ме."


От 8 януари е и те­к­с­тът-осияние, за­пи­сан от участник №6 ­- ор­га­ни­за­то­рът на кон­та­к­та от България: "Вер­ди и Ва­г­нер ид­ват!"
9 януари. Най-ре­до­в­ни­ят и "по­ли­фо­ни­чен" уча­с­т­ник в опи­та Е.З. (№1) от­но­во пре­жи­вя­ва, пи­ше и ри­су­ва:
                    
      "О, аз съм би­ла ве­че ня­ко­га на та­зи зве­з­да Хис! По­лет на Хис!!! Све­т­лин­на га­ма ­ све­т­ло­ви­о­ле­то­ва, але­на, ро­зо­ва...Си­гур­но то­ва са цве­тя ­ мно­го, мно­го, мно­го! И аз гле­дам всичко това от­го­ре..."
За­по­ч­нах да си за­да­вам въ­п­ро­си: оби­та­е­ма ли е та­зи пла­не­та, кои я уп­ра­в­ля­ват? - На все­ки въ­п­рос по­лу­ча­вах не­за­ба­в­ен от­го­вор в карти­ни.
А ще се вър­на ли, по­не още са­мо ве­д­нъж, на та­зи зве­з­да? ­ И тръ­г­на­ха ни­м­би, ни­м­би, ни­м­би; а по­с­ле из­ле­тя­ха хо­ра. Аз бях сред тях ­ ние се из­ди­га­х­ме в не­бе­то в си­во­сре­б­ри­с­ти дре­хи...
- А къ­де е до­мът ми, в кой­то съм жи­вя­ла? ­ И ве­д­на­га ви­ж­дам не­що ка­то ку­ла ту шо­ко­ла­до­ва, ту оран­же­ва ­ про­ме­ня се цве­тът. (В опи­та и дру­ги уча­с­т­ни­ци ви­ж­ дат и ри­су­ват ку­ли и всякакви вълшебни къщи и царства ­ б.п.)
-  А ще ста­на ли не­о­би­к­но­вен ас­т­ро­лог с раз­ви­та ин­ту­и­ция?... ­ И из­ве­д­нъж тръ­г­на­ха сим­во­ли на ас­т­ро­ло­ги­я­та!...
- А да­ли съм на­с­ле­д­ни­ца на Но­с­т­ра­да­мус?... ­ Из­ве­д­нъж ми ста­на то­п­ло; по­с­ле не­тър­пи­мо го­ре­що, чак до за­дъ­х­ва­не. Из­по­тих се, а го­рях в не­ви­дим, сух огън. То­га­ва си по­ми­с­лих:
Ис­кам, ис­кам, ис­кам на та­зи зве­з­да! Мно­го ис­кам! Ис­кам да се ох­ла­дя в по­ле­та." ­ и го­ре­щи­на­та из­че­з­на..."

Във вла­ка тя ви­дя­ла, то­ч­но в слън­че­вия астрочас за кон­та­к­та, една бя­ла или не­ж­носин­ка­ва зве­з­да; после зла­ти­с­та спи­ра­ла; после ви­хър ка­то водо­вър­теж ­ и мно­го, мно­го, много цве­тя...
По­с­ле за­с­пи­ва и бо­га­та­та й ду­ша съ­ну­ва Мал­кия Принц... После - по­г­ре­бе­ние на "вто­ро­то Аз"... И пак за­пи­с­ва: "Си­ри­ус" ­ и ко­ор­ди­на­ти­те му в набесната сфера. В сле­д­ва­щия Слън­чев ас­т­ро­ло­ги­че­с­ки час тя вижда пак Но­с­т­ра­да­мус и дру­ги­те си лю­би­ми хо­ра от Си­ри­ус:
   "Чу­до ве­ли­ко! Бла­го­да­ря Ти, Го­с­по­ди!"
Участник №2 в това време в  кан­це­ла­ри­я­та си съ­зер­ца­ва във въз­ду­ха "цве­т­на мо­зай­ка ка­то ки­лим, стра­ш­но кра­си­ва. Ка­к­во ли е това?"
№3 от­с­то­я­ва по­зи­ци­и­те на "бе­ли­те" в ко­с­мо­са;
№5 по­лу­ча­ва но­во по­с­ла­ние ди­ре­к­т­но от Си­ри­ус, пак с ко­да на клю­чо­ве­те "сол": "Па­зе­те сър­ца­та си от зло­ба и за­вист; тря­б­ва да си припомните за­б­ра­ве­ни­те ду­хо­в­ни пе­с­ни, сти­хо­ве, по­е­ми, при­ка­з­ки и мъ­д­ри из­ре­че­ния!"
Един уча­с­т­ник (№9) спо­де­ля, че пил ки­ло­г­ра­ми ма­ли­нов сок, а ви­ж­дал са­мо образ на го­ла, не­по­д­ви­ж­на же­на, ка­то мра­мор­на ста­туя. Счи­та, че то­ва са ком­п­ле­к­си. Бе му обя­с­не­но, че съ­ще­с­т­ву­ват кристал­ни и ме­тал­ни ци­ви­ли­за­ции, съ­що свър­за­ни с "Хис"; и че в най-вътрешните небеса хората са голи.
№10 пак ви­ж­да ос­ле­пи­тел­но бя­ла рам­ка­та на вра­та­та  при съ­бу­ж­да­не и го­во­ри за две пъ­те­ки - коя е пра­вил­на­та, по ко­я­то да тръ­г­нат хо­ра­та? То­ч­но ка­к­то съ­ня и ри­сун­ка­та на уч. №12 (И.М.): кой от пъ­ти­ща­та ще из­бе­ре ду­ша­та ни?
№1 се пи­та: "За­що по-ра­но ни­ко­га не съм се опи­т­ва­ла да из­ля­за във все­ле­на­та? ­ Про­с­то до­се­га не съм зна­е­ла ка­к­во е ис­тин­с­ка медита­ция!"
10 януари. Участник №1: "Пред из­г­рев слън­це ви­дях, че мо­я­та ли­ч­на ко­с­ми­че­с­ка про­г­ра­ма, изо­б­ра­зе­на ка­то фи­гу­ра на "Стре­мя­ща­та се", през ця­ло­то вре­ме ме­ни де­тай­ли­те си и на­к­рая  да­же конфигураци­я­та на са­ма­та фи­гу­ра.
До­й­до­ха сти­хо­т­во­ре­ни­я­та "Ме­ди­та­ция" и "Про­с­ти, о моя звезда!"
А ве­чер­та, въ­п­ре­ки дъл­го­то без­съ­ние по­ра­ди пу­ше­не­то на близ­ки­те й в къ­щи, най-по­с­ле в нея пак на­х­лу­ват цве­т­ни­те съ­ни­ща...
В сти­хо­т­во­ре­ни­е­то "Май­ка­та на Све­та", на­пи­са­но от Е.З. на 10. 01.1994 г. по по­вод на това, че била купила репродукция на картината със същото заглавие от Рьо­рих, сил­но впе­ча­т­ля­ва ду­ма­та "яснолика" (свързана с ясновселената), ка­к­то и въобще цялото сти­хо­т­во­ре­ни­е­:

    Ето и се­га,
в ми­га на твоя сив сум­рак,
аз гле­дам в све­щ­та лъ­чи­с­та, яр­ка.
Фор­му­ла ви­ж­дам, чи­с­то би­нар­на:
фор­ма­та на про­я­ва­та ­
ато­ми, яд­ра, съ­е­ди­не­ния
или раз­ши­ря­ва­не, раз­про­с­т­ра­не­ние.
Не­що по­з­на­то из­ве­д­нъж се мяр­на ­
та то­ва е про­г­ра­ма­та на Все­ле­на­та!
Че­с­то се явя­ва не­из­мен­на;
са­мо по­ня­ко­га ся­каш се оп­ро­с­тя­ва,
или не­що до­пъл­ни­тел­но се да­ва ­
за миг се мер­не, на­пъл­ни, оти­де си...
О, са­мо да мо­же да се из­чи­с­ли,
да се на­ме­ри не­й­на­та съ­щ­ност;
мо­же би ин­ту­и­ти­в­но да се от­к­рие...
                          Ключ към Без­пре­дел­но­ст­та
                                                    тря­б­ва да се на­ме­ри!

В "Ме­ди­та­ция" тя опи­с­ва ви­де­ние на "Кра­ля на Хис" ­ "в оде­ж­ди сре­б­ри­с­то­бели, ат­ла­зе­ни, но тъй ле­ки, ка­к­ви­то ни­ко­га не съм виждала!"...

"О ми­ла, све­т­ла Зве­з­да!
Към тебе се стре­ми ду­ша­та ми
с все­ки из­ми­нат ден и час все по­ве­че и по­ве­че
и ис­кам да уз­ная или да си спом­ня по­ве­че;
и да ти по­го­с­ту­вам, все та­ка да ти бла­го­да­ря!
Все по­ве­че и все по-да­ле­че,
мо­же би в про­с­т­ран­с­т­во­то,
аз се раз­ши­ря­вам, про­с­ти­рам се.
А мо­же би към Един­с­т­во­то се ус­т­ре­мя­вам?"

В та­зи на­си­те­на ри­ж­ка ат­мо­с­фе­ра от ви­де­ния и въз­тор­зи на по­вяр­ва­ли­те в зве­з­да­та Хис, в то­зи ден А.Л. ви­ж­да на не­бе­то кра­си­ви мъл­нии и дъжд ­ а фи­зи­че­с­ко­то не­бе е съ­в­сем чи­с­то...
Към да­та 10 януари се чи­с­лят още три лùс­та с ма­те­ри­а­ли от участник №6: "То­ва са за­ко­ни, за­ко­ни, за­ко­ни"; и две уди­ви­тел­ни графики под вли­я­ни­е­то на Хис, не­да­ти­ра­ни то­ч­но, но край­но впе­ча­т­ля­ва­щи.
            11.I.1994г. Тре­та ме­ди­та­ция на уч. №1, пак в сти­хо­ве:
               От­но­во та­зи вра­та от ро­зо­ви ко­ра­ли;
са­мо но­щ­та се­га е по-тъм­на...
Ето и зве­з­ди­ч­ка­та ­ си­яе си­ня и тре­п­ти!
Си­гур­но се­га за на­ша­та зе­мя Той ми­с­ли за нас!
Си­гур­но ни ви­ж­да на­сън ­ и сне­го­ве­те,
и не­бе­то ни си­ньо,
а мо­же би и за­с­к­ре­же­ни дър­ве­та...
А аз вли­там във вид на об­ла­че ­
све­т­ло, тън­ко и про­з­ра­ч­но;
аз вли­там, об­ви­вам, про­бу­ж­дам, го­во­ря,
го­во­ря и умо­ля­вам да ми се да­де та­ка­ва дар­ба,
ко­я­то от­да­в­на не е би­ла да­ва­на на хо­ра­та:
да мо­га да им по­ма­гам, да ги во­дя,
оза­ря­вай­ки и про­бу­ж­дай­ки ги
за жи­вот ве­чен, жи­вот рай­с­ки ­
за по­к­ло­не­ние на Бо­га
през вси­ч­ки по­ко­ле­ния!...


... и тук Е.З. от Йел­га­ва от­но­во опи­с­ва в сти­хо­т­во­ре­ни­е­то си го­ля­мо ку­че с бле­с­тя­щи, кри­с­тал­ни очи! Вси­ч­ко, към ко­е­то се обръща ду­ша­та й в то­зи ви­сок свят, ве­д­на­га от­го­ва­ря на въ­п­ро­си­те й - но не с ду­ми, а…

                          …из­лъ­ч­вай­ки са­мо све­т­ли­на ­
 и не про­с­то све­т­ли­на, а цвят!

И пак й се явя­ва ку­че ­ вто­ро...

...и из­ве­д­нъж в све­т­ли­на кол­ко­то гра­х­че ­
ле­ка и лун­на ­
се пре­вър­нах по­с­те­пен­но...
........
А се­га ве­че се тър­кул­нах
май че в ру­чей...

Въз­вър­нах и си­ли­те, и по­з­на­ни­я­та си,
и спо­со­б­но­с­ти­те на съ­з­на­ни­е­то.
Из­къ­пах се, ос­ве­жих се,
уто­лих жа­ж­да­та си и съ­б­рах си­ли ­
по­лу­чих дар ве­лик аз
за слу­ж­ба на Зе­мя­та!

На ри­сун­ките й се виждат две­те ку­че­та и тън­ки­те водопади от не­бе­то ­ съ­ну­ва­ни, ви­дeни, опи­са­ни в сти­хо­ве и нарисувани от та­зи уди­ви­тел­на йелгавка, чий­то син е ла­т­вий­с­ки поли­цай, уна­с­ле­дил тън­ка­та ду­ше­в­ност на май­ка­ си.
Еми­лия не е пре­с­та­на­ла да е в ек­с­таз и да се раз­ли­ва из космоса ­ и да се съ­би­ра в ка­п­чи­ца све­т­ли­на, за да се... тър­кул­не в ручей, докато в същото време дру­га уди­ви­тел­на, до­б­ра и пре­к­ра­с­на ду­ша ед­ва вижда пред се­бе си сме­т­ки­те от го­ди­ш­ния ба­ланс (но ги за­вър­ш­ва, все пак без ни­то един сан­тим грешка) и пи­ше:

Фон­тан се пре­ли­ва във вси­ч­ки цве­то­ве на дъ­га­та! Мно­го краси­во и във вид на спи­ра­ла се из­ди­га­ха лъ­чи на вси­ч­ки стра­ни. Мно­го на­си­тен ма­ли­нов цвят ис­к­ри не­ж­но - ка­то ма­ли­но­ва сфе­ра, от ко­я­то се раз­ли­тат ис­к­ри в ма­ли­но­во..."

А участник №10 съ­щия ден описва: "Ви­дях на­сън го­лям мост ­ и там сто­ят на опа­ш­ка мно­го хо­ра. И пак­ ка­к­то във вси­ч­ки­те ми сънища по вре­ме на опи­та ­ ос­ле­пи­тел­но бя­ла рам­ка на про­зо­ре­ца!... Дъ­лъг ко­ри­дор в учи­ли­ще. Вра­та­та (о чу­до!) ­ с цве­т­ни стъ­к­ла ка­­то в пре­ди­ш­ни­те ми съ­нища и с бе­ли­-бе­ли рам­ки; но зад стъ­к­ла­та ­ чернота. Знам, че то­ва е учи­ли­ще и че ве­че е за­по­ч­нал пър­ви­ят урок. Аз съм за­къ­с­ня­ла."
(уч. №10 дей­с­т­ви­тел­но се вклю­чи по-къ­с­но.)

"Из­ве­д­нъж ви­ж­дам един по­з­нат ­ и то­га­ва, хва­на­ти за ръ­це, се за­ти­ч­ва­ме стремително на­дя­с­но. Из­ли­за­ме на дво­ра..."
От та­зи да­та е и те­к­с­тът "Зла­т­но­то ру­но", до­шъл чрез уч. №6. Сле­д­ва го ед­но не­да­ти­ра­но и не­по­д­пи­са­но пи­с­мо от близка душа в Ри­га от то­зи пе­ри­од, абсолютно резониращо на про­б­ле­мите, описани в "Зла­т­но­то ру­но".

12.I.1994 г. Слън­це съ­в­пад Уран ­ цел­та на вси­ч­ки ма­ли­но­ви бде­ния, вър­хо­в­ни­ят мо­мент за най-пълен кон­такт със Си­ри­ус!

 Участник №2 ви­ж­да "ма­ли­но­ви лъ­чи на вси­ч­ки стра­ни. Повто­ре­ние на ви­де­ни­я­та от вси­ч­ки пре­ди­ш­ни дни. Мно­го цве­тя! Няка­къв град, но вме­с­то тран­с­пор­т­ни сре­д­с­т­ва ­ лъ­чи!” (Има­ше така­ва им­п­ре­сия от ед­на бъл­гар­с­ка по­е­те­са ­ Кинка Константинова ­ пре­ди по­ве­че от 35 го­ди­ни) “По те­зи лъ­чи е ле­с­но да се пъ­ту­ва."         
         
 Участник №3 ле­ти в ко­с­мо­са, ве­че към дру­га пла­не­та.

№5 - пак с му­зи­кал­ния ключ "сол" - пре­да­ва ди­ре­к­т­но от Си­ри­ус: "По­ми­с­ле­те за ду­ша­та, за сър­це­то си ­ ка­к­во ще да­де­те на дру­ги­те све­то­ве във Все­ле­на­та?"
№1 е за­пи­сал: "По­ч­ти вси­ч­ки ис­тин­с­ки кра­ле и све­тии на Зе­мя­та са би­ли свър­за­ни със Си­ри­ус. (Ве­че не пи­ше "Хис", но за­вър­ш­ва пак с име­то на Но­с­т­ра­да­мус и с при­зи­ва "Хис").
 №10 не мо­г­ла да пие ма­ли­на, но цял ден ми­с­ли­ла за ма­ли­ни. То­ч­но в Ура­но­вия ас­т­ро­ло­ги­че­с­ки час тя за­с­па­ла и съ­ну­ва­ла "…бя­ло, кръ­г­ло стол­че. Зад не­го ­ мла­деж с ос­ле­пи­тел­но бя­ла ри­за. За­що въ­т­ре има чер­на пе­пе­ру­да? Скър­би ли сър­це­то му за не­що?... Ед­на же­на стои на коле­не пред мен, гър­бом, но аз зная, че не тря­б­ва да е на ко­ле­не, НЕ ТРЯ­Б­ВА!" (Но­ва­та епо­ха на Во­до­лея, ко­га­то Маи­т­ре­я ве­че хо­ди, а не е в ло­тос или в мо­ли­т­ве­на по­за на ко­ле­не ­ б.п.)
"Гру­па уче­ни­ци, съ­що за­къ­с­не­ли за пър­вия урок, в бе­ли ри­зи и тъм­но­си­ни (Уран ­ б.п.) ко­с­тю­ми."
"Не­бе­то е чи­с­то, си­ньо; от дя­с­но на ля­во плу­ват бър­зо мал­ки об­ла­ци ­ си­ни, чер­ве­ни, жъл­ти, зла­ти­с­ти; ко­га­то се на­с­ла­г­ват, получа­ва се цвят "бор­до". Плу­ват бър­зо. Хо­ра­та се бо­ят от не­що ло­шо, но то не на­с­тъ­п­ва.
Зла­ти­с­ти по­к­ри­ви, ку­по­ли, не­бе­са, об­ла­че­та... ти­хо..."

"Три­те из­бо­ра" е ко­рон­но­то оси­я­ние за Си­ри­ус чрез уч. №6, в ко­е­то се да­ва и не­го­ви­ят знак.

Ма­те­ри­а­ли­те, от­ра­зя­ва­щи пре­жи­вя­ва­ния на уча­с­т­ни­ци­те, про­дъл­жа­ват и след 12 януари:

13.0. Участник №1: след не­пре­ве­де­но сти­хо­т­во­ре­ние на латвийс­ки език пи­ше, че пак е ви­дя­ла мно­го ку­че­та.  
          
От 14 януари е по­с­ла­ни­е­то от Си­ри­ус чрез уч. №5, в ко­е­то, между дру­го­то, се ка­з­ва: "Ва­ши­те до­б­ри ми­с­ли сти­гат до нас; чистота­та и лю­бо­в­та раз­ру­ша­ват пре­г­ра­ди­те на тъм­ни­на­та!"
Яр­ки­те съ­ни­ща и ви­де­ния про­дъл­жа­ват и на 15 яну­а­ри.
23 януари. Участник №13 (И.М.) пре­да­ва об­шир­но опи­са­ние на пре­жи­вя­ва­ни­я­та си с ри­сун­ки и раз­ми­ш­ле­ния: Започва така: "Тол­ко­ва мно­го не­ща се слу­чи­ха в то­зи пе­ри­од!…"
Съ­ну­ва­ла уче­ни­че­с­ка чан­та, от ко­я­то се по­да­ват из­ря­за­ни бу­к­ви (Уран й се изя­вя­ва със сим­во­ли­те на Учи­ли­ще­то и Аз­Бу­ки­то ­ т.е., при­е­та е за уче­ни­ч­ка! Ве­д­на­га след то­ва пра­ви ус­пе­ш­на стъ­п­ка за спа­сяване на чо­ве­ш­ка ду­ша чрез об­ща ра­бо­та и сбли­жа­ва­не. Ето какво пише още:

"Аз раз­б­рах, че ХИС е не­що, свър­за­но с при­б­ли­жа­ва­не­то на Иису­са Хри­с­та. Ве­ро­я­т­но то­ва вре­ме е до­ш­ло! Хри­с­тос Ии­сус  - "Хис". Ви­на­ги съм ми­с­ли­ла, че то­ва са ко­до­ви бу­к­ви."

"Об­щу­вай­ки с моя при­я­тел, аз му раз­ка­з­вах, че чух ня­ка­к­ва хар­мо­ния, че тя е тук и във вси­ч­ко. А той до­не­се ве­с­т­ник със ста­тия: "Хар­мо­ни­я­та ­- то­ва е Бог".
"Се­га ве­че ми е съ­вър­ше­но яс­но, че Бог е жив и Той е в нас!"

              

"Българският Христос" – стъклопис в една катедрала в Рига

И.М. вяр­ва, че са­мо ор­га­ни­за­то­рът на опи­та от България е в съ­с­то­я­ние да раз­тъл­ку­ва ня­кои об­ра­зи и из­ре­че­ния-­сим­во­ли, свързани с жи­во­та й: три бе­ли ко­ня я от­на­сят в един дом; мал­ки­ят й сал не е тол­кова лош...
Тя за­да­ва ми­с­лен въ­п­рос към ор­га­ни­за­то­ра, може би надценявай­ки не­го­ви­те ли­ч­ни ка­че­с­т­ва: тря­б­ва ли да про­дъл­жа­ва опити­те за спа­сяване на един чо­век? Но мол­ба­та й до­с­ти­га чрез "антена­та" до са­мия Жи­вот, кой­то не­за­ба­в­но й от­го­ва­ря с дей­с­т­вие:
"Аз не­о­ча­к­ва­но се влю­бих в своя ко­ле­га, въ­п­ре­ки че са­ма се чудех и се пи­тах: "Ка­к­во, аз да се влю­бя!? ­ Не мо­же да бъ­де!..." Ис­ках да по­тъ­п­ча в ду­ша­та си лю­бо­в­та, да из­т­ръ­г­на те­зи чу­в­с­т­ва... но... той ми се ска­ра ­ да имам страх от Бо­га! Ми­с­лех, че съм ве­че съ­в­сем за­гу­бе­на, ко­га­то... той ме чу. – И  за­з­ву­ча, за­с­ви­ри Хар­мо­ни­я­та; за­пя вси­ч­ко наоко­ло, ожи­вя! Жи­во­тът се съ­бу­ди, аз из­ве­д­нъж ви­дях съ­в­сем яс­но в ка­к­во е Кра­со­та­та на Све­та ­- в Ии­сус Хри­с­тос! Аз на­ме­рих своя ГЪЛЪБ! (Вече тре­ти уча­с­т­ник в опита се занимава с гълъби… ­ б.п.). По-ско­ро, той ми бе из­п­ра­тен, но аз не го по­з­нах ве­д­на­га ­ Не­го, гъ­лъ­ба, моя ангел.. Та то­ва е ща­с­тие, ЩА­С­ТИЕ, ЩА­С­ТИЕ!
И аз Ви бла­го­да­ря!!!
Тъй се бо­ях, че ня­ма да го по­з­ная, стра­ху­вах се, че ще го пропус­на; но мо­я­та ме­ч­та ­- ме­ч­та­та на моя жи­вот ­ се сбъ­д­на. Аз разбрах къ­де е ща­с­ти­е­то, аз го пи­п­нах с ръ­ка! Се­га да­но го за­па­зя, да не го раз­п­ли­с­кам, да не се спъ­на! Дай Бо­же! По­мо­г­ни и за­па­зи! По­мо­г­ни и за­па­зи!"
               
               И тази съвършено прекрасна млада латвийка продължава:
   
  "Го­с­по­ди на моя дух, не­дей ве­че на­пу­с­ка стран­ни­ка!
              С Теб не се боя от не­ве­де­ни­е­то си;
              при­з­ра­ци­те пред Теб из­че­з­ват...
              По­ве­ди ме, Бла­го­с­ло­ве­ни, по Тво­я­та пъ­те­ка!"

Това е едно от най-трогателните излияния в експеримента “Сириус`94” , разкриващо ни, че тази удивителна звезда помага и на влюбените, и на всички, чието сърце и ум  до този момент са били отчаяни и съкрушени.

Ни­ма още с пър­во­то по­я­вя­ва­не пред ау­ди­то­ри­я­та на Валерий Сергеевич не се за­се­г­на въ­п­ро­сът, че мо­ли­т­ви­те ве­че не дей­с­т­ват и че се­га­ш­ни­те стра­ш­ни ата­ки на ада мо­гат да се от­б­лъ­с­нат само и един­с­т­ве­но в сро­д­ни обя­тия?...

И.М. про­дъл­жа­ва:

         "Ко­га­то раз­б­рах, че са­ма­та ми ду­ша се е о­т­во­ри­ла, аз про­у­мях за­що днес си спом­ням вси­ч­ки­те свои съ­ни­ща ­ без­брой! И за­що то­ч­но се­га?...
През це­лия ми жи­вот до­се­га, през це­лия ми без­ду­хо­вен жи­вот душа­та ми се мо­ле­ше, чу­ка­ше ти­хо да й от­во­ря да из­ле­зе на слън­це! И те­зи съ­ни­ща, по­до­б­но на слън­че­ви лъ­чи, се втур­на­ха във вся­ка моя кле­т­чи­ца през от­во­ре­ния про­зо­рец! И из­ве­д­нъж вси­ч­ко ста­на тъй ясно..."

Въз­мо­ж­но ли е на та­зи уча­с­т­ни­ч­ка да са били дàли ве­че приказ­ка­та за Пло­рин­да? Не – тя бе преведена мно­го по-къ­с­но и бе прочетена пред всички ед­ва на 29 яну­а­ри.
    Ка­к­то и да е, про­бу­де­на­та ду­ша се от­к­ли­к­ва през пространст­во­то  и  без  ну­ж­да­  от  че­ти­во.  А и  да  има че­ти­во­, ако ще би от Самаго Бога, душата  ня­ма да тре­п­не, ако е още спя­ща и си ми­с­ли, че има не­що дру­го, освен Лю­бо­в.

     И.М. е на­пи­са­ла по-до­лу:

 Вот и ска­з­ки ко­нец, а кто слу­ша­ет ­ мо­ло­дец...
 Ска­з­ка ложь, а в ней на­мек -
 добрым мо­ло­д­цам урок...
 Сло­во Твое ­ Ис­ти­на!

И сле­д­ва ед­на от най-уди­ви­тел­ни­те ри­сун­ки, по­да­де­ни от уча­с­т­ни­ци­те в опи­та за кон­такт със Си­ри­ус в Ри­га през яну­а­ри 1994г.:

В те­к­с­та чрез участник №6 от 4.I.1994 г., кой­то ста­ва известен на ау­ди­то­ри­я­та, включително и на №13, ед­ва на 29 януари се ка­з­ва:

"Си­ри­ус е един­с­т­ве­но­то мя­с­то, все пак, къ­де­то Преле­с­т­ни­те Дъ­ги се сре­щат със Си­ни­те Пла­мъ­ци" (ви­дени яс­но и от уч. №2 в кри­с­тал­ни­те ка­п­ки от ви­де­ни­е­то й, без да знае ни­що за то­зи текст!) "Си­ни­те Пла­мъ­ци ко­п­не­ят за пре­да­ни любими, а Ко­с­ми­че­с­ки­те Же­ни -­ за Непо­с­ти­жи­ми Възлюбени. Все пак, за ча­с­ти от ми­га, на Си­ри­ус Възлюбени­те ста­ват по­с­ти­жи­ми, а Лю­би­ми­те ­ пре­да­ни. От то­зи тъй ря­дък син­тез се ра­ж­да асу­и­нът, ­ ве­ще­с­т­во­то на Аб­со­лю­т­на­та Кра­со­та."

На стр. 4 от за­пи­с­ки­те на И.М. от 23 януари 1994г. има ри­сун­ки и текст.
"То­ва е от мо­и­те съ­ни­ща и не­съ­ни­ща и от вси­ч­ко, свър­за­но с тях. (Го­ре е нарисувала кра­си­ва же­на, раз­пе­ри­ла ръ­це над све­та)  "Защо съм са­ма? Къ­де сте се дя­на­ли?..."
В сре­да­та ­ сре­д­но­ве­ко­в­на, кръ­г­ла ку­ла, с хо­ра. От­дя­с­но ­ "Ква­зи­мо­до", отдолу ­ ня­ка­къв ара­бин. До­лу дя­с­но ­ по­с­т­рой­ка: "Замъкът на за­б­лу­ж­де­ни­я­та"...

Сле­д­ва опи­са­ние на №13 за то­ва, че тя този ден е ми­с­ли­ла интен­зи­в­но за ку­че­та и за обе­ди­не­ни­е­то на ду­хо­в­на Ев­ро­па и Азия. По ули­ца­та й се да­ват сим­во­л­ни зна­ци; съ­ну­ва­ла е още необи­к­но­ве­ни съ­ни­ща, ка­к­то вси­ч­ки уча­с­т­ни­ци. И тя съ­ну­ва дъжд, и ка­п­ки­те му съ­що са про­с­ве­т­ле­ни от слън­це. От­до­лу ­ све­жо­зе­ле­но дър­во. Са­ма­та тя тъл­ку­ва:

"Зе­ле­но дър­во ­ то­ва е лю­бов, влю­бе­ност ­ то­ва дър­во си­гур­но е мо­ят при­я­тел, а дъ­ж­дът ­- дъ­ж­дът на кар­ма­та. Се­га ве­че знам!"

Нов ден,­ нов кар­ти­нен сън: "От­но­во ви­дях цве­тен сън под ярко слън­це. Аз съм на пла­жа - на пя­съ­ка при мо­ре­то, -  на не­що ка­то греда.  Има­ше хо­ра. И ви­дях как от­въд мо­ре­то се лю­лее гъст ли­лав дъжд,­ дъ­ж­дът на кар­ма­та! А мен не­що ми е мъ­ч­но. Тръ­г­нах, пре­да­дох клю­чо­ве­те на ко­мен­дан­та - и се при­го­т­вих за път..."
"А ня­къ­де пре­ди око­ло го­ди­на съ­ну­вах Ии­сус Хри­с­тос. Бях с ня­ко­го на ед­ни стъл­би, на вто­рия етаж, а от че­т­вър­тия сли­за Ии­сус и мно­го бър­за. Ис­ка­ше да при­ти­ча край нас на­до­лу и да из­ле­зе, но ка­то ме ви­дя, Той се спря учу­ден и въз­к­ли­к­на: "Я гле­дай ти!..."

И.М. сигурно няма как да съобрази, че е съ­ну­ва­ла то­зи "сън" в края на 1992 г.(II етаж), а Ии­сус се е вър­нал във вре­ме­то от че­т­вър­тия (1994), за да я за­пи­ше още то­га­ва в кла­са Си!...

"И въ­о­б­ще аз се­га, кол­ко­то по­ве­че пи­ша за съ­ни­ща­та си, толко­ва по си ги спом­ням. Те са мно­го! И вси­ч­ки­те го­во­рят за кармата, за ня­ка­къв за­вой в жи­во­та ми. Се­га аз раз­би­рам, че те са гово­ри­ли за мо­я­та ду­ша, за ду­хо­в­но­то ми из­ди­га­не. Просто не мо­га да раз­бе­ра как ус­пях да не про­пу­с­на то­зи мо­мент!"

Сле­д­ва про­с­та ри­сун­ка с по­я­с­не­ния:

         "На­ля­во при­ка­з­ка раз­ка­з­ва, на­дя­с­но пе­сен за­х­ва­ща Котаракът-учен…"
"Раз­до­рът ме­ж­ду два­ма влю­бе­ни или два­ма уче­ни­ка"
"Ко­га­то те­зи два­ма раз­бе­рат за­да­ча­та си и из­дър­жат на всич­ки из­пи­та­ния, са­мо то­га­ва ще се от­во­ри хра­мът на раз­би­ра­не­то на Лю­бо­в­та,­ Бо­же­с­т­ве­ни­ят храм" ­ пи­ше №13.

Както казах по-горе, на 18 януари е из­ля­з­ла в Ри­га (в-к "СМ") ста­ти­я­та "За­га­д­ките на до­го­ни­те" от Юрий Гро­мов. То­ва е още един уди­ви­те­лен син­х­рон ­ Гро­мов не знае ни­що за про­ве­ж­да­не­то на опи­та със Си­ри­ус (все пак това трябва да се про­ве­ри). Имен­но с то­зи ве­с­т­ник, съ­в­сем слу­чай­но,  Ан­то­ни­на за­ви­ва ед­на кни­га, ко­я­то връ­ща на ор­га­ни­за­то­ра точно на 29.I.1994 г. (Те­к­с­тът на ста­ти­я­та да се вклю­чи в сбор­ни­ка за опи­та, а на Гро­мов да се да­де ко­пие от нашите материали за све­де­ние.)

На 30 януари уча­с­т­ник №10 е съ­ну­вал ку­че, а съ­що и ня­ка­к­во хла­д­но и бя­ло ве­ще­с­т­во; же­ле­зен тъ­нък стълб; и - още ве­д­нъж ­ ку­че с мно­го осо­бе­ни пе­т­на (бя­ло, с чер­ни зна­ци).

На 31 януари друга участничка съ­ну­ва яр­ко­бе­ли вра­ти и бя­ло ку­че.

Следва репродукция от картина на рижката художничка и журналистка Б.О., рисувана в орбиса на влиянието на Сириус през 1994 г., без тя да знае нищо за нашия групов експеримент. Ясно се виждат три спирали и малинов цвят.

След като в този сборник видяхте включени както оригинални творби от участници в опита, така и произведения на класически и съвременни романтици и фантасти, ще продължим с базовото осияние за Хис, със самите холизации по време на експеримент "Сириус`94" и с описание на контактите ни с тази удивителна звезда от 1984г. досега.

       

        

        

Няма коментари:

Публикуване на коментар