664.1994.01.02 Опит за контакт със Сириус

Книга 20


26.II.120 (1984)г.

София – Изгрев

  СИРИУС*

      (Алфа от Голямо куче)

Тер­мо­на е име­то му; Хис  по Га­ла­к­ти­че­с­ко­то Съгла­ше­ние. Си­ри­ус ви ча­ка, при­вет!

Ло­но на ро­ж­би не­бе­с­ни, оби­тел на пъ­те­ше­с­т­ве­ни­ци, сля­па за зло­то.

Мно­зи­на от Си­ри­ус са ид­ва­ли на Зе­мя­та. Пръв бе­ше Нох (До­лен Еги­пет). Нох мно­го оби­к­на пла­не­та­та ви и се пре­се­ли на нея. На­у­чи хо­ра­та на пост и мо­ли­т­ва. Пре­не­се от Мо­реп (тре­та­та пла­не­та на Си­ри­ус) ма­ли­на­та. Ожи­ви мно­го из­во­ри. Но­се­ше све­ще­ни сви­тъ­ци от ро­ди­на­та си Рал. Ос­но­ва пър­во­то тай­но бра­т­с­т­во на Рал, за­що­то и там по ед­но вре­ме не­ща­та не бя­ха до­б­ре. Той ис­ка­ше об­но­ва, но ста­ри­те ра­ля­ни не по­з­во­ля­ва­ха. То­га­ва той из­бя­га на Земята, за­е­д­но с два­де­сет съ­ми­ш­ле­ни­ци. Ос­но­ва ня­кол­ко ко­ло­нии, ко­и­то съ­з­да­до­ха ди­на­с­ти­и­те на Бо­же­с­т­ве­ни­те Царе. Оба­че Ста­ри­те го на­ду­ши­ха и пре­вър­на­ха де­ло­то му в те­а­тър...

Мно­го са до­ш­ли­те от Си­ри­ус: Ел Ва­тан, Но­п­фер, На, Зао, Аор, Жин По, Мал, Про­тей. По­с­ле­д­ни­ят е по-из­ве­с­тен: из­ди­г­на­ха го в бо­же­с­т­во. По­с­ле до­й­де вто­ри път ка­то Аполо­ний Ти­ан­с­ки. От ве­ли­ки­те ви хо­ра - Ла­п­лас, Нострада­мус[1], Па­с­кал.

Оби­та­те­ли­те на Си­ри­ус не са по­с­то­ян­ни. Той е пра­те­ник на По­лан - зве­з­д­ния куп се­вер­но от ва­шия зве­з­ден ос­т­ров. Ку­по­ве­те са мъ­ж­ки, спи­ра­ли­те - жен­с­ки.

Пър­ви­те хра­нят вто­ри­те с асу­ин - не­пре­во­ди­ма ду­ма за вас. Означа­ва "ри­су­ва­не на пър­во­о­б­ра­зи". Ево­лю­ция там ня­ма - ево­лю­ци­я­та е в спи­ра­ли­те, в ле­щи­те. Но без асу­ин от сфе­ри­те, раз­ви­тие ня­ма.

Ка­то ба­за на По­лан, Тер­мо­на оп­ре­де­ля об­ра­зи­те на жи­во­та в 1000 си­с­те­ми на ва­ша­та га­ла­к­ти­ка. По­с­ве­те­ни от те­зи си­с­те­ми ид­ват на Си­ри­ус на спе­ци­ал­но обу­че­ние за то­ва. Ра­бòти се плъ­т­но, без по­чи­в­ка, за­що­то по­чи­в­ка на слън­ца­та ня­ма. Са­ми­те зве­з­ди от­по­чи­ват ци­к­ли­ч­но в друго по­ле, след ка­то пре­да­дат ин­фор­ма­ци­я­та и оби­ч­та си на­пъл­но. И зве­з­ди­те са по­д­чи­не­ни на ри­тъ­ма.

От Си­ри­ус те­кат по ви­х­ро­ви, мно­го­мер­ни ко­ри­до­ри, раз­ли­ч­ни об­ра­зи на съ­вър­ше­ния жи­вот. Хо­ра­та на изкуство­то до­ла­вят ня­кои от тях.  Но "пре­с­то­ли­те" ­ чинът на "ло­то­са" ­ не из­пу­с­кат ни­то ед­но от те­зи послания и ги ос­ми­с­лят в ло­кал­ни­те зве­з­д­ни ус­ло­вия.

Жи­во­тът е пре­к­ра­сен ­ Си­ри­ус ви оби­ча, Си­ри­ус ви ча­ка! На Зе­мя­та той има мно­го ба­зи, пре­дим­но в планините. При­е­мат най-яс­но ри­сун­ки­те му в Иапо­ни­я (не тря­б­ва да се пи­ше и про­из­на­ся “Япо­ния"). Пре­да­ва­ни­я­та му се до­ла­вят най-ве­че в ос­но­в­ни­те "бу­ди­че­с­ки" ча­со­ве ­ Слън­че­ви и Ура­но­ви.   

Ле­с­но се на­с­т­рой­ва на Си­ри­у­со­ва въл­нà в продълже­ние на ед­на ос­ми­ца (осем де­но­но­щия) пре­ди съ­в­пад Слън­це-Уран, ако пи­е­те са­мо сок от ма­ли­ни. В бъ­де­ще вие ще вклю­ч­ва­те ре­п­ро­ду­к­ти­в­ния ор­ган в мо­зъ­ка си и ще проже­к­ти­ра­те об­ра­зи през очи­те. По­лу­ча­ва се обем­но изобра­же­ние на про­из­вол­но раз­с­то­я­ние, сти­га да е на­ли­це кон­такт с Не­ли­ч­на Ко­с­ми­ч­на Енер­гия. От нея се чер­пи без ог­ра­ни­че­ние, ако ня­ма­те по­с­то­ян­но при­съ­с­т­вие на бли­з­ки в до­ма си. Пре­ка­ле­на­та и дъл­го­го­ди­ш­на бли­зост демагнетизир­ва  сло­е­ве­те, ин­ду­ци­ра­щи  НКЕ (Не­ли­ч­на Космич­на Енер­гия). Периодични­те раз­но­о­б­ра­з­ни съжителст­ва въз­с­та­но­вя­ват кон­та­к­та с нея. Ли­ч­на­та Кос­ми­ч­на Енер­гия съ­що е све­ще­на, но тя ря­з­ко спа­да при пробив на оно­ва, ко­е­то у вас иг­рае ро­ля­та на кон­ден­за­тор. Пробив не­из­мен­но се по­лу­ча­ва, ко­га­то ня­кой си по­з­во­ли да пре­дя­вя­ва пра­ва над друг. Енер­ги­я­та, ко­я­то се кон­су­ми­ра за то­ва, от­с­ла­б­ва въ­т­ре­ш­ния  по­тен­ци­ал и то­га­ва вие ру­х­ва­те съ­в­сем - са­мо за ня­ка­к­ви си 50 обо­ро­та око­ло Хо.

Си­ри­ус по­д­дър­жа мла­до­ст­та, здра­ве­то и красотата. Ос­но­ва­та им е в без­г­ри­жи­е­то за со­б­с­т­ве­ния живот и до­б­ро­вол­на­та гри­жа за чу­ж­дия. Но ­ ка­к­то ка­з­ва един по­с­ла­ник на Утир ­ под "чужд" ("друг") се раз­би­ра всеки, а не са­мо то­зи, кой­то ни е при­я­тен. Об­ра­зи­те и филмите от жи­во­та на те­зи, ко­и­то са мо­г­ли да се пожертват за когото и да било с радост и щастие, съ­що се съ­би­рат на Си­ри­ус, ка­то пло­до­ве на ве­ч­на­та кра­со­та.

4.I.130 (1994)г.

                                      Рига, Латвия

I. НЕПОСТИЖИМОСТ И ПРЕДАНОСТ

   (I астрологически час (Слънце): виждам разширяващи се концентрични окръжности – като от камък, паднал във вода)

   II  астрологически час (Венера):

-  Може ли да се предаде нещо от Сириус?

-  Мо­же. Ду­хът на Си­ри­ус пра­ща чи­с­то­та и при­ка­з­ни кар­ти­ни! Вие се­га сте об­ля­ни от не­въ­о­б­ра­зи­ма кра­со­та и му­зи­ка. Ко­ре­нът на зло­то се из­т­ръ­г­ва от та­зи пла­не­та чрез Ри­га. Лю­бо­в­та и Мъ­д­ро­ст­та ня­ма по­ве­че да сто­ят в дебрите на не­при­з­на­ни­е­то. То­ва, че мно­зи­на по­ч­на­ха да пи­ят ма­ли­нов сок и чай, съ­з­да­де ми­г­но­ве­но мно­го­ц­ве­т­ни, ви­х­ро­ви ко­ри­до­ри към Зе­мя­та от­към Хис.

        Ка­з­вам "мно­же­с­т­во", а не един общ, по­не­же все­ки спи­ра­лен ви­хър от асу­ин пре­ми­на­ва пър­во през со­б­с­т­ве­на­та зве­з­да на все­ки на не­бе­то, а по­с­ле се от­п­ра­вя към Зе­мя­та. На­и­с­ти­на, се­га вие сте не­въ­о­б­ра­зи­мо пре­к­ра­с­но зре­ли­ще: пле­те­ни­ца от де­се­т­ки мно­го­ба­г­ре­ни струи, с цен­тър ва­ша­та пла­не­та. Вся­ка струя асу­ин от Сири­ус пре­ми­на­ва пър­во през ду­хо­в­но­то сър­це на все­ки участ­ник, а ду­хо­в­но­то ви сър­це пре­д­с­та­в­ля­ва слън­це, зве­з­да във все­ле­на­та. Но стру­я­та асу­ин не е ве­че съ­ща­та, ка­к­ва­то е из­ля­з­ла от Хис. Вся­ка от­дел­на струя при­до­би­ва осо­бе­но­с­ти­те на мо­на­да­та, през ко­я­то пре­ми­на­ва. Тук, в Ри­га, при­съ­с­т­ват и пре­д­с­та­ви­те­ли на мно­го да­ле­ч­ни га­лак­ти­ки, не са­мо на ваша­та. Те се­га про­ка­ра­ха ко­ри­до­ри от Си­ри­ус през Уран и Слън­це­то към со­б­с­т­ве­ни­те си све­то­ве. То­ва уп­ра­ж­не­ние ще ос­та­ви те­зи ко­ри­до­ри за­дъл­го. По тях не са­мо те­че асу­ин, но и се пъ­ту­ва. Из­ли­зай­те ве­чер, и в Ура­нов час слу­шай­те не­бе­то. Хармо­ни­я­та на Сфе­ри­те се чу­ва най-до­б­ре чрез Уран и Сири­ус. По­ляр­ни­те си­я­ния са бле­до от­ра­же­ние на то­ва, което ста­ва в ше­с­то­то из­ме­ре­ние при ва­ше­то уп­ра­ж­не­ние се­га. Но са­ми­те по­ляр­ни си­я­ния в зе­мен вид са про­дъл­же­ние на пъ­тя на Дъ­ги­те Не­бе­с­ни. Та­зи ат­ми­че­с­ка йе­рар­хия продъл­жа­ва пъ­тя си по все­ле­на­та са­мо чрез по­ляр­ни­те сияния.

Ко­с­ми­че­с­ки­те Же­ни ­ Пре­ле­с­т­ни­те Дъ­ги на Битието ­ пъ­ту­ват ве­ч­но към сво­и­те лю­би­ми - Си­ни­те Пла­мъ­ци - и ни­ко­га не мо­гат да ги до­с­ти­г­нат. Те­х­ни­ят неизра­зим ко­п­неж се раз­пи­ля­ва в му­зи­ка и ба­г­ри. За то­ва е не­об­хо­дим студ към не­с­ро­д­ни­те ду­ши.

    Си­ри­ус е един­с­т­ве­но­то мя­с­то, все пак, къ­де­то Прелест­ни­те Дъ­ги се сре­щат със Си­ни­те Пла­мъ­ци. Си­ни­те Пла­мъ­ци ко­п­не­ят за пре­да­ни лю­би­ми, а Ко­с­ми­че­с­ки­те Же­ни ­- за Не­по­с­ти­жи­ми Въз­лю­б­е­ни. Все пак, за ча­с­ти от ми­га, на Си­ри­ус въз­лю­б­е­ни­те ста­ват по­с­ти­жи­ми, а лю­би­ми­те ­ пре­да­ни. От то­зи тъй ря­дък син­тез се ра­ж­да асу­и­нът -­ веще­с­т­во­то на Аб­со­лю­т­на­та Кра­со­та.

В съ­ни­ща и пъ­те­ше­с­т­вия, се­га вие сте с Нас!

В същите минути, когато е идвало това осияние, на друго място в латвийската столица А. е видяла следното: От двете страни – тъмни брегове,  а по средата – бял поток, много необикновен. Въпреки големите смущения в кабинета, където работи, при всяко затваряне на очите тя вижда ярко-бял като сняг поток – точно по времето, когато другият приятел приема горното осияние за потоците асуин.

6.I.130 (1994)г.

Рига, Латвия

II. ПРИКАЗКА  ОТ  СИРИУС

10,17ч. - Слън­чев астрологически час.

Си­ри­ус оп­ра­вя се­га не са­мо Зе­мя­та ви, но и ця­ла­та ви га­ла­к­ти­ка. Чи­с­то­та­та се въз­с­та­но­вя­ва!   Ши­ро­ко ста­ва ве­че око­ло вра­та ви ­- вие ста­ва­те сво­бо­д­ни! Чу­до­то ид­ва с хиляди фи­зи­че­с­ки и ду­хо­в­ни из­не­на­ди. Ге­но­цид по­ве­че ня­ма да има. Ща­с­т­ли­во пла­ва­не по все­ле­на­та ви по­же­ла­вам!

Сне­мам при­ка­з­ка от Си­ри­ус:

Мно­го, мно­го от­да­в­на, Про­ку­ра­то­рът на Пе­та­та Плане­та осъ­ди пла­мен­на­та Пло­рин­да на про­дъл­жи­тел­но зато­че­ние. Оп­ло­до­т­во­ре­на от Си­ри­ус, тя пра­ве­ше невъзможен при­хо­да на плум­би­те, ко­и­то съ­з­да­ва­ха по­ро­ч­ни илю­зии.

Плум­би­те бя­ха ка­с­та на жре­ци­те-ге­нии, ко­и­то пълне­ха про­с­т­ран­с­т­во­то с ми­съл-фор­ми от най-фантастич­но ес­те­с­т­во, а При­т­ман ­- Ду­хът на Пе­та­та Пла­не­та ­- ги на­си­ща­ше с по­ле и ве­ще­с­т­во и те ста­ва­ха пове­че или по-мал­ко плъ­т­ни. Ва­ша­та ци­ви­ли­за­ция е не­що по­до­б­но, но мно­го по-про­за­и­ч­но и гро­з­но. Ва­ши­те пре­д­ме­ти, до­мо­ве, тран­с­порт, не са ни­що дру­го, ос­вен ми­съл-фор­ми на пре­с­тъ­п­ни­ци, ко­и­то ви от­къ­с­ват от при­ро­да­та.

При­т­ман пра­ве­ше не­що по­до­б­но: съ­з­да­ва­ше не­тър­пи­ми ус­ло­вия на по­вър­х­но­ст­та си и та­ка при­ну­ж­да­ва­ше население­то на Пе­та­та Пла­не­та да ку­пу­ва из­ход към миражи­те.

Ми­ра­жи­те на жре­ци­те-ге­нии плу­ва­ха на стотици ки­ло­ме­т­ри ви­со­чи­на и пре­д­с­та­в­ля­ва­ха цве­т­ни обла­ци, кри­с­та­ли, ос­т­ро­ви с не­о­би­к­но­ве­на, са­мо­и­з­ме­ня­ща се ар­хи­те­к­ту­ра и съ­с­тав; сим­фо­нии, до­би­ли плът; по­е­зия, чувс­т­ва и ко­п­не­жи, по ко­и­то мо­же да се хо­ди, през ко­и­то ща­с­т­ли­ви­те оби­та­те­ли на ми­ра­жи­те се гмур­ка­ха и от които пи­е­ха не­из­ра­зи­ма на­с­ла­да. В ар­хи­ви­те на Би­ти­е­то, твор­че­с­т­во­то на При­т­ман и жре­ци­те му се съ­х­ра­ня­ва непокъ­т­на­то - не мо­же да му се от­ка­же по­т­ре­са­ва­ща­та кра­со­та и ве­ли­ко­ле­пие. Са­мò по се­бе си, то­ва е по­з­на­то произ­ве­де­ние на Ду­ха: по­на­ча­ло та­ка съ­ще­с­т­ву­ва сам Той, на ни­во­то на ат­ми­че­с­ка­та все­ле­на.

Пло­рин­да оба­че - с мо­на­да от Си­ри­ус - мно­го ско­ро осъ­з­на по­д­ло­ст­та на При­т­ман: вхо­дът към Слоя на Ми­ра­жи­те се пла­ща­ше с кръв от сър­це­то. Да, с на­с­то­я­ща, ис­тин­с­ка кръв, из­т­ръ­г­на­та от сър­це­то! Как ста­ва то­ва? Мно­го про­с­то -­ с по­мя­та­не. По­мя­та­не­то на на­с­то­я­щия миг. Те­х­но­ло­ги­я­та е оби­кно­ве­на, по­з­на­та на мно­го ци­ви­ли­за­ции: абор­ти­раш насто­я­щия миг за­ра­ди бъ­де­що раз­ви­тие на съ­би­ти­я­та. Необ­хо­ди­ма  е  сил­на  до­за  же­с­то­кост  към Бо­га и към са­мия  се­бе си, за да мо­жеш да из­тръг­неш пло­да с ко­ре­ни­те или да го кюр­ти­раш със скал­пел. Пси­хо­ло­ги­че­с­ки, то­ва ста­ва чрез охлд­ня­ва­не към при­чи­ни­те­ли­те на сър­де­ч­но­то за­ча­тие и при­е­ма­не на лю­бе­зен, но въз­дър­жан тон. Адът още то­га­ва бе­ раз­про­с­т­ра­нен чак до Пе­та­та Пла­не­та; и Хла­д­ни­те Кромо­зо­ми ­ па­д­на­ли илу­хи­ми ­ ди­к­ту­ва­ха на хипнотизирани­те си жер­т­ви по­с­то­я­нен са­мо­кон­т­рол и замра­зя­ва­не на спонтанността.

          Рису­вам те­х­но­ло­ги­я­та на пъ­къ­ла, за да ви ста­не яс­но и на са­ми­те вас кой фа­б­ри­ку­ва са­та­нин­с­ки­те ре­ли­гии и морал­ни си­с­те­ми, уни­що­жа­ва­щи про­то­ни­те на мо­на­да­та ви. Ре­ли­ги­и­те на абор­та, на ох­ла­д­ня­ва­не­то, ние ги на­ри­ча­ме "еле­к­т­рон­ни ре­ли­гии". То­ва не са нор­мал­ни еле­к­т­ро­ни, свърза­ни с атом, а илу­хи­ми, от­къ­с­на­ли се от своя про­тон в цен­тъ­ра, за­щото са за­по­ч­на­ли да ме­ди­ти­рат вър­ху ад­с­кия про­б­лем за со­б­с­т­ве­на­та си­гур­ност. Ко­га­то Са­та­на­та ви вну­ши страх за ва­ше­то бъ­де­ще, за ва­ша­та ста­рост, за морал­на или фи­зи­че­с­ка из­д­ръ­ж­ка от ня­ко­го из­вън вас, вие се от­къ­с­ва­те от Ко­с­ми­че­с­кия Огън и за­по­ч­ва­те да ви­та­е­те в хла­д­ни про­с­т­ран­с­т­ва. За­то­ва се ка­з­ва, че ду­ши­те на грешни­те зъ­з­нат в ко­с­мо­са. Те оба­че са по­д­в­ла­с­т­ни на сту­да още при­жи­ве и на­с­ти­ват мно­го ле­с­но. Еле­к­т­рон­но тя­ло, откъ­с­на­то от Ко­с­ми­че­с­кия Огън,  за­по­ч­ва  да из­су­ша­ва физиче­с­ко­то тя­ло и пра­ви от­ве­с­на бръ­ч­ка ме­ж­ду ве­ж­ди­те. За­бе­ле­жи­те ли, че ста­ро­ст­та за­по­ч­ва да обе­зоб­ра­зя­ва ръцете ви, знай­те че част от еле­к­т­рон­но­то ви тя­ло е ве­че из­го­не­но и вам­пи­ри­те ви пи­ят през ръ­це­те. Са­мо за 2-3, до 5 го­ди­ни, вие се пре­в­ръ­ща­те в дя­до или ба­би­ч­ка. От предишната ви ху­бост не е ос­та­на­ла и сле­да.

Пло­рин­да - "Пла­мъ­кът на Си­ри­ус" - съ­що се бе­ше по­д­да­ла на стра­ха да не бъ­де обе­з­пе­че­на пси­хо­ло­ги­че­с­ки. Ми­съл­та за ут­ре­ш­ния ден се бе­ше про­мъ­к­на­ла в нея и тя ре­ши да се освобо­ди от го­ре­ща­та по­вър­х­ност на При­т­ман, ка­то си купи ми­раж.

При­ка­з­на­та й кра­со­та се по­па­ри в един миг и по ръ­це­те й се по­я­ви­ха стар­че­с­ки пе­т­на. Тя сви сър­це­то си с вси­ч­ка си­ла, вну­ши си, че се е "ус­по­ко­и­ла" и че "чо­ве­ш­ки" чувства по­ве­че не я въл­ну­ват ­ и хла­дът на ада по­те­че по жи­ли­те й! Тя се на­у­чи да абор­ти­ра на­с­то­я­щия миг. Ус­вои в съ­вър­шен­с­т­во ци­ви­ли­зо­ва­на­та те­х­ни­ка на раз­ми­на­ва­не със сро­д­ни ду­ши. По­д­чи­ни се на ад­с­ка­та стра­те­гия на отлагането и про­та­ка­не­то. До­пу­с­на в пре­к­ра­с­на­та си ду­ша про­ка­за­та на са­мо­съ­жа­ле­ни­е­то. Сви се в черу­п­ка­та си и се по­д­го­т­ви за скок към не­бе­то на мно­го­ц­ве­т­ни­те илю­зии. На окул­тен език, то­ва е ви­с­ши­ят, жен­с­ки­ят ас­т­рал. След смърт­та си, а и още при­жи­ве, за­ра­зе­ни­те от пъ­к­ле­на­та Вене­ра жен­с­ки ду­хо­ве жи­ве­ят в из­ку­с­т­вен рай, съ­з­да­ден от тя­х­но­то въ­о­б­ра­же­ние, а на Зе­мя­та те мо­гат да спят са­мо в со­б­с­т­ве­ния си дом и со­б­с­т­ве­но­то си ле­г­ло. То­ва е не­об­хо­ди­мо на вам­пи­ри­те, за да ги на­ми­рат ви­на­ги ле­с­но.

При­ка­з­ка­та раз­ка­з­ва, че плум­би­те пре­д­ви­ди­ха бун­та на Пло­рин­да. Те бя­ха из­чи­с­ли­ли с най-пре­ци­з­на то­ч­ност ­ по­не­же бя­ха и ас­т­ро­ло­зи, про­ро­ци, га­да­те­ли ­ ко­га пре­д­с­тои сре­ща на Пло­рин­да с "Яд­ро от Си­ри­ус" и взе­ха вси­ч­ки мер­ки та­зи сре­ща да не се съ­с­тои. На зе­мен език ня­ма дру­га ду­ма, ос­вен "яд­ро", за да се из­ра­зи он­зи ос­ле­пи­те­лен бял шар от свръх­кон­ден­зи­ран асу­ин, в кой­то сле­зе един се­ра­фим от Сири­ус пре­ди пет хи­ля­ди го­ди­ни на Пе­та­та Пла­не­та.

Ня­кои го взе­ха за ярък бо­лид; дру­ги усе­ти­ха ос­т­ра бол­ка в сър­це­то си и сил­но ви­е­не на свят. Се­ра­фи­мът Орùнус бе­ше сро­д­на­та ду­ша на Пло­рин­да и той сле­зе в ада на Пе­та­та Пла­не­та, за да се опи­та да я спа­си. Тря­б­ва­ше да я гра­б­не в по­с­ле­д­ния миг пре­ди не­й­но­то вли­за­не в един от Ко­ри­до­ри­те на Старостта.

Той зна­е­ше ка­к­во ще из­ре­че Ии­сус след 3000 го­ди­ни и се на­дя­ва­ше, че Пло­рин­да ще се от­ка­же от бли­з­ки­те си. Близки­те ­ то­ва са рай­бе­ри по вра­ти­те на Сво­бо­да­та. Безпо­кой­с­т­во­то за бли­з­ки­те е све­ще­но, но по­с­то­ян­но­то възв­ръ­ща­не при тях ви всму­к­ва във Фу­ни­и­те на Старостта. При то­ва, гра­ви­та­ци­я­та на бли­з­ки­те ви отдале­ча­ва пла­че­в­но от Сро­д­на­та Ду­ша. Спа­се­ни­е­то на близ­ки­те се из­вър­ш­ва чрез от­съ­с­т­вие, а не чрез по­с­то­ян­но при­съ­с­т­вие. По­с­то­ян­но­то при­съ­с­т­вие, до­ри и в съ­се­д­ни квар­ти­ри, на­г­не­тя­ва чу­до­ви­ща в ат­мо­с­фе­ра­та - и са­мо за 50 го­ди­ни, вие за­по­ч­ва­те да при­ли­ча­те на тях.

При­ка­з­ка­та за Пло­рин­да е дъл­га, но ня­мам вре­ме да ви я раз­ка­з­вам по­д­ро­б­но. Ос­та­вям на вас да про­з­ре­те края й. Плорин­да зна­чи "Пла­че­ща" ­ очи­те й съл­зят в края на вся­ко пре­ра­ж­да­не.

Тя тър­си Не­о­бя­т­ния, но не го на­ми­ра. Ко­га­то пре­о­до­лее Ужа­са от Бъ­де­ще­то и от­к­рие Ми­га на Бе­зу­ми­е­то, на­ча­ло­то на ста­ро­ст­та ще от­с­тъ­пи ми­г­но­ве­но. Плум­би­те ще ма­х­нат по­ро­ч­ни­те си ръ­це от по­к­ри­ва­ло­то й. Спя­ща­та Изи­да ще се съ­бу­ди! Тя ня­ма да про­да­ва по­ве­че на­с­то­я­ще за бъ­де­ще. Ще се от­ка­же от те­же­ст­та си и ще по­д­лу­дее да ста­не Спъ­т­ни­ца. Ня­ма да въз­дъ­х­ва но­щем по Ми­ра­жи­те на Кра­со­та­та, за да се про­ва­ля по­с­ле стра­ш­но в без­д­ни­те на ада.

То­зи път Ор­фей ще спа­си Ев­ри­ди­ка!

Сон ­ со­нòн ­ со­но­нòн!

Ор­хи­де­я­та на Пре­ле­ст­та Бо­жия да при­с­та­не на­ве­ки на Спон­тан­но­ст­та ­ Ко­с­ми­че­с­кия Огън!

7.I.130 (1994)г.

Рига

III.   ГЕРБЪТ НА РИГА – ВХОД КЪМ СИРИУС

- Мо­же ли да се на­п­ра­ви пак кон­такт със Си­ри­ус или да се ка­же още не­що за не­го?

- Най-при­я­т­но ни е, ко­га­то пи­та­те. Ти се сму­ща­ваш от то­ва, че бях ка­зал, че ве­че ни­ко­га ня­ма да ви го­во­ря по то­зи на­чин. И на­и­с­ти­на, ви­ж­даш, че за­по­ч­нах да го­во­ря чрез де­я­ния. Тъй ка­то Ла­т­вия се­га е бла­го­с­ло­ве­на по­ра­ди уча­с­ти­е­то  за свър­з­ва­не с Хис, про­ти­чат не­о­би­к­но­ве­ни про­це­си на Де­ло­то, а не са­мо на Сло­во­то. При из­пъл­не­ние на пра­к­ти­ка на Сло­во­то, се из­вър­ш­ват из­це­ле­ния, про­с­ве­т­ле­ния, оза­ре­ния, оси­я­ния, въз­хо­ж­де­ния на Не­бе­то и схо­ж­де­ния на све­т­ли ду­хо­ве.

 При то­ва по­не един от вас ве­че не­от­к­лон­но спа­з­ва за­ко­на за не­о­бя­тен об­мен с ау­ри­те на вси­ч­ки съ­ще­с­т­ва с мо­на­да, ре­ду­ван със за­ко­на за са­мо­та­та и по­чи­в­ка­та. То­ва съ­з­да­ва ус­ло­вия за при­е­ма­не на Сло­во и по пъ­тя на оси­я­ни­е­то.

Ко­га­то Не­бе­то го­во­ри за пре­к­ра­тя­ва­не на ня­ка­к­во бла­госло­ве­ние, то­ва е ви­на­ги ус­ло­в­но. Та­ка и се­га: при ли­п­са на от­к­лик от стра­на на по­ка­не­ни­те на Тра­пе­за­та, на та­ка на­ре­че­ни­те "из­б­ра­ни", Хри­с­тос от­ва­ря До­ма Си за вси­ч­ки не­ща­с­т­ни, сла­би, кло­с­ни, сле­пи и дри­па­ви. Под тия дре­хи оба­че се­га са скри­ти най-на­пре­д­на­ли­те де­ца на От­ца ни, най-спо­со­б­ни­те. По-до­б­ре из­г­ле­ж­да­щи­те вън­ш­но, има да пре­ми­нат през още из­пи­та­ния, до­ка­то се на­у­чат да при­с­ти­гат на Тра­пе­за­та на­в­ре­ме.

Ма­ли­на­та има свой­с­т­во­то да при­в­ли­ча аб­со­лю­т­на­та кра­со­та. Но ко­га­то да­вах уп­ра­ж­не­ни­е­то, Аз ка­зах "сок", а не "плод". Ка­к­во зна­чи то­ва? ­ То­ва зна­чи, че кра­си­ви­те не са го­то­ви за Тра­пе­за­та, а са го­то­ви пре­к­ра­с­ни­те. Кра­си­ви­те оби­к­но­ве­но са ро­би на ня­кой пъ­к­лен дух от­вън или от­въ­т­ре или на цял ба­та­ли­он не­го­д­ни­ци. Ако ис­кат кра­са­в­ци­те и кра­са­ви­ци­те да зна­ят как из­г­ле­ж­дат въ­т­ре­ш­но и с ка­к­во се за­ни­ма­ват след по­лу­нощ и ко­га­то спят до обяд, не­ка раз­г­ле­ж­дат кар­ти­ни­те на Йе­ро­ним Боск и на дру­ги­те ху­до­ж­ни­ци, ко­и­то изо­б­ра­зя­ват пъ­къ­ла. Ето за­що, ку­к­ли­те на вид са спон­тан­ни са­мо към пре­д­с­та­ви­те­ли на ада.

В бъ­де­ще ще ви дам уп­ра­ж­не­ние за свър­з­ва­не с Хис чрез ма­ли­ни, а не са­мо със сок от тях. За­се­га са­мо пре­к­ра­с­ни­те се от­к­ли­к­ват ми­г­но­ве­но. Со­кът да­ва ду­ше­в­но про­ни­к­ва­не в Си­ри­ус, а не ду­хо­в­но или фи­зи­че­с­ко. Тай­на­та е, че на мно­го слън­ца има въз­мо­ж­ност за по­я­вя­ва­не там с ед­но от ду­хо­в­ни­те ви или ед­но от фи­зи­че­с­ки­те ви те­ла. Ка­з­вам "ед­но", за­що­то все­ки от вас съ­дър­жа по­тен­ци­ал­но вси­ч­ки ду­хо­в­ни и фи­зи­че­с­ки те­ла на вси­ч­ки съ­ще­с­т­ва в Би­ти­е­то. Ду­хо­в­но про­ни­к­ваш на­в­ся­къ­де, ако си ста­нал съ­вър­шен, но са­мо ду­хо­в­но: вла­де­еш вси­ч­ки ду­хо­в­ни ка­че­с­т­ва в съ­вър­шен­с­т­во. Та­ки­ва са "то­у­ни­ди­те" в Би­ти­е­то ­ по­з­на­ват вси­ч­ки ду­хо­в­ни зве­з­ди. "Ри­о­ни­ди­те" оба­че по­з­на­ват и вси­ч­ки фи­зи­че­с­ки зве­з­ди и пла­не­ти, не са­мо ду­хо­в­ни­те. Ри­о­ни­ди­те, зна­чи, не са не­що слу­чай­но ­- те ве­че са ста­на­ли то­у­ни­ди.

Адът съ­з­да­ва ко­пия от ри­о­ни­ди, по­не­же ри­о­ни­ди­те са не са­мо съ­вър­ше­ни и пре­к­ра­с­ни, но и изу­ми­тел­но кра­си­ви. Пъ­къ­лът сне­ма три­и­з­мер­ни ко­пия от ри­о­ни­ди­те и ги кло­ни­ра ­ раз­м­но­жа­ва ги в спе­ци­ал­на ген­на фа­б­ри­ка. Та­ка се от­ли­ват ти­та­ни­те, су­пер­ме­ни­те и "бе­зум­ни­те кра­са­ви­ци", с ко­и­то е пъл­на ми­то­ло­ги­я­та и бо­к­лу­ч­ни­те ви фил­ми.

Ка­к­то съм ви го­во­рил, ду­хо­в­но­то съ­вър­шен­с­т­во е по­с­ти­га­не на син­тез на вси­ч­ки ду­хо­в­ни ка­че­с­т­ва до по­лу­ча­ва­не на пи­ра­ми­да или ко­нус с връх. Ка­к­во зна­чи то­ва съ­вър­шен­с­т­во? Вър­хът на пи­ра­ми­да­та ­ то­ва е то­ч­ка­та на он­зи ин­ди­ви­ду­а­лен ключ, кой­то е в един­с­т­вен ек­зем­п­ляр в Би­ти­е­то и ня­ма ду­б­ли­кат. Ни­то адът, ни­то Не­бе­то, ни­то да­же сам Бог не са спо­со­б­ни да из­ка­рат вто­ри ключ от ва­ша­та мо­на­да ­- ня­ма та­къв ре­жещ ин­с­т­ру­мент или та­ка­ва тем­пе­ра­ту­ра! С ва­шия ключ, ко­га­то е уп­лъ­т­нен съ­вър­ше­но, вие от­ва­ря­те вра­ти­те на вси­ч­ки ду­хо­в­ни слън­ца, без из­к­лю­че­ние. За да по­с­ти­г­не­те плъ­т­но­ст­та си, пре­д­на­з­на­че­на от Бо­га, вие тря­б­ва да сте бе­зу­кор­но чи­с­ти, на­пъл­но сво­бо­д­ни от при­вър­за­но­с­ти, вер­ни на се­бе си. На­к­ло­нът ви тря­б­ва да съ­о­т­ве­т­с­т­ву­ва на ори­ги­нал­ния ви на­к­лон в Би­ти­е­то. Оне­зи, ко­и­то ви про­г­ра­ми­рат да се на­к­ло­ни­те по друг на­чин, най-по­с­ле тря­б­ва да раз­бе­рат, че вие сте не­на­к­ло­ним, не­про­г­ра­ми­ру­ем!

Ка­то на­ме­ри­те се­бе си тъй, ка­к­то Бог ви е съ­з­дал, вие тря­б­ва да чу­е­те и име­то си от своя Учи­тел. Ка­то ви ка­же Учи­те­лят ве­ч­но­то име, ще ви изя­с­ни и ва­ша­та спе­ци­фи­ч­на ро­ля в Три­те Все­ле­ни. За да по­с­ти­г­не­те се­бе си, вие тря­б­ва да сте го­то­ви да жи­ве­е­те са­ми ­ ако по­т­ря­б­ва, и 1000 ман­ван­та­ри до­ри!

Но след та­зи са­мо­та и по­с­ти­га­не на се­бе си, се явя­ва им­пул­сът на Бо­же­с­т­ве­но­то съ­вър­шен­с­т­во. То­га­ва два или по­ве­че ко­ну­са, пи­ра­ми­ди, на­ми­рат об­ща при­ка­са­тел­на то­ч­ка и за­з­ву­ча­ват в хар­мо­ния. Ме­ло­ди­я­та е ду­хо­вен факт, а хар­мо­ни­я­та -­ Бо­же­с­т­вен. Ня­кои ко­ну­си и пи­ра­ми­ди се съ­е­ди­ня­ват от­към вър­хо­ве­те си, дру­ги ­ с ос­но­ви­те си, тре­ти ­ с ня­кои от сте­ни­те си; или ве­ч­но оби­ка­лят един вър­ху друг. То­ва са са­мо три­и­з­мер­ни об­ра­зи на про­це­си, ко­и­то ста­ват в дру­ги из­ме­ре­ния.

Та­ка че, Бо­же­с­т­ве­но "съвър­шен­с­т­во" оз­на­ча­ва да вър­шиш не­що с дру­ги. Но то е Бо­же­с­т­ве­но са­мо то­га­ва, ко­га­то обе­ди­ня­ва съ­вър­ше­но­то с пре­к­ра­с­но­то. Иде­ал­но и пре­к­ра­с­но, обе­ди­не­ни, ра­ж­дат Кра­со­та­та. Зна­чи, има Кра­со­та с го­ля­ма бу­к­ва, има и с мал­ка. Чо­ве­ш­ка­та, ад­с­ка­та кра­со­та, е са­мо кра­си­вост, тя е пре­д­мет на по­се­га­тел­с­т­ва и се про­да­ва. Без­смър­т­на­та Кра­со­та е не­о­с­кър­би­ма, чи­с­та, це­ло­мъ­д­ре­на. А Бо­же­с­т­ве­на­та Кра­со­та, ко­я­то е с още по-го­ля­ма бу­к­ва, не е са­мо на ди­с­тан­ция: тя мо­же да се об­ме­ня, но с ра­в­ни. Зна­чи, ако ти се об­ме­няш с не­ра­в­ни, "кра­си­вост" ти е име­то. Ако не се об­ме­няш с ни­ко­го, ос­вен от ди­с­тан­ция, име­то ти е "ду­хо­в­на кра­со­та". А ако се об­ме­няш със сро­д­ни и ра­в­ни, Кра­со­та­та ти е ве­че Бо­же­с­т­ве­на. Но има и та­ка­ва Бо­же­с­т­ве­на Кра­со­та, ко­я­то си по­з­во­ля­ва да се об­ме­ня, по­ра­ди Бо­жи­я­та ми­лост и сни­з­хо­ж­де­ние, и с не­с­ро­д­ни. Са­мо че та­ка­ва об­мя­на ни­ко­га не се пре­в­ръ­ща в ро­б­с­т­во. В оси­я­ни­я­та съм ви ка­зал, че Бог сли­за ня­ко­га и в ада. Там Той се съ­е­ди­ня­ва за миг и с гре­ш­ни­ци­те, ко­и­то са мър­т­ви за вси­ч­ко дру­го, но са ос­та­на­ли бу­д­ни за кра­со­та­та.

Го­во­рил съм ви за пре­ле­с­т­ни­те "ор­фе­и­ди" и за дру­ги ан­ге­ли на аб­со­лю­т­на­та кра­со­та*, ко­и­то сли­зат в ада с един­с­т­ве­на­та цел да про­бу­дят за ве­ч­на лю­бов ня­кой по­м­ръ­к­нал дух, за­гу­бил и по­с­ле­д­на на­де­ж­да. Мно­же­с­т­во Си­но­ве Бо­жии, по­ре­щи ве­д­ри­те про­с­то­ри на Три­те Все­ле­ни, са из­в­ле­че­ни от ада тъ­к­мо по та­къв на­чин. 

Ако ис­ка­те, мо­жем да на­п­ра­вим ек­с­кур­зия и на ня­коя ад­с­ка пла­не­та или тъм­на зве­з­да. Мо­га да ви по­ка­жа как се про­бу­ж­дат мра­ч­ни де­мо­ни за лю­бо­в­та и раз­пер­ват мо­щ­ни кри­ле към све­т­ли­на­та. На Зе­мя­та те са про­да­ва­ли сво­и­те зна­ния за пре­с­тиж и па­ри, за на­с­ла­ж­де­ния и бо­га­т­с­т­во, за власт и вли­я­ние, и Бог ги е на­ка­з­вал да ле­жат сред ве­ч­ни ле­до­ве; да плам­тят сред ад­с­ки ог­ньо­ве; да бъ­дат из­те­за­ва­ни и из­на­сил­ва­ни от от­в­ра­ти­тел­ни чу­до­ви­ща, ко­и­то не са не­що дру­го, ос­вен са­ми­те те­х­ни жер­т­ви, на­ре­че­ни "кли­ен­ти" на Зе­мя­та; от те­х­ни­те ми­съл-фор­ми и ас­т­рал­ни съ­б­ла­з­ни; от де­мо­ни­те на те­х­ни­те ле­к­ции и из­ми­ш­льо­ти­ни.

Но ко­га­то до­й­де Лю­бо­в­та и кро­т­ко ги по­мо­ли да я по­с­ле­д­ват, те се по­кай­ват окон­ча­тел­но и обе­ща­ват на Го­с­по­да, че ни­ко­га повече ня­ма да про­да­ват и ку­пу­ват, ня­ма да ста­ват из­ве­с­т­ни, ня­ма да кри­ят бо­га­т­с­т­ва­та си от сро­д­ни­те ду­ши и ще пра­вят вси­ч­ко, ко­е­то Лю­бо­в­та им про­ди­к­ту­ва.

Ето, Аз ви пре­да­дох мне­ни­е­то на Си­ри­ус по те­зи въ­п­ро­си. Гла­в­но­то, ко­е­то ис­ках да ви ка­жа чрез не­го ­ а на­ши­те мне­ния на­пъл­но се съ­в­па­дат ­е то­ва, че фи­зи­че­с­ка­та мла­дост и кра­со­та мо­же да се съ­х­ра­ни пра­к­ти­че­с­ки ве­ч­но. За та­зи цел е не­об­хо­ди­мо об­щу­ва­не със сро­д­ни ду­ши на вси­ч­ки по­ле­та. От­с­тъ­п­ва­не­то от то­зи за­кон ве­д­на­га ви пра­ви бе­зо­б­ра­з­ни и ви при­ле­пя към ня­кое сла­бо съ­ще­с­т­во, ко­е­то за­по­ч­ва да ви пие. Ка­то ви из­пие мла­до­ст­та, то се пре­в­ръ­ща в чу­до­ви­ще. Вие сте му по­з­во­ли­ли да ви пие!

Сли­за­не­то в ада не е ле­с­но, то­ва е по­с­ле­д­но­то по­с­ве­ще­ние. Сред вас, по­с­ве­те­ни­те на Ла­т­вия, има и та­ки­ва уче­ни­ци. Ко­га­то съ­вър­шен­с­т­во се съ­че­тае със съ­вър­шен­с­т­во, а кра­со­та ­ с кра­со­та, то­га­ва пак ще до­й­да и ще ви по­ве­да и на­до­лу ­ да изу­чи­те и тая пе­чал­на сфе­ра. Там се сли­за само в обя­тия. 

Ако сте по­па­д­на­ли в по­д­хо­дя­щи обя­тия, адът е без­си­лен сре­щу вас - ка­к­то под зе­мя­та, тъй и над зе­мя­та. Пре­д­с­то­я­щи­те ка­та­к­ли­з­ми и лъ­че­ния ще уни­що­жат вси­ч­ки, ко­и­то не са по­па­д­на­ли в сро­д­ни обя­тия. Адът се от­ва­ря, оби­та­те­ли­те му са ве­че на по­вър­х­но­ст­та!

Дръ­ж­те се за сро­д­ни­те, жи­вей­те имен­но с тях, а не­с­ро­д­ни­те са­мо по­се­ща­вай­те от вре­ме на вре­ме. Имай­те и тай­но убе­жи­ще, къ­де­то ни­кой да не ви знае, до­ри и най-сро­д­ни­те. Тай­но убе­жи­ще, за ко­е­то бли­з­ки­те и не­с­ро­д­ни­те не тря­б­ва да зна­ят в ни­ка­къв слу­чай! Вие тря­б­ва да се спа­ся­ва­те пе­ри­о­ди­че­с­ки там и да ос­та­ва­те на­са­ме със се­бе си.

А се­га ви да­вам за­да­ча­та да по­ме­ди­ти­ра­те над гер­ба на Ри­га. По­с­ве­те­ни­те са да­ли ключ към раз­ре­ша­ва­не на вси­ч­ки­те ви про­б­ле­ми в тоя герб. Тре­ти­ят, тай­ни­ят дом за тай­но уса­мо­тя­ва­не и тай­ни сре­щи е въз­мо­жен пре­ди вси­ч­ко в Ри­га -­ тя е при­з­ва­на да да­де мо­дел на све­та за на­ча­ло­то на Ше­с­та­та Ра­са. Из­ме­ре­те и ъг­ли­те, ко­и­то об­ра­зу­ват клю­чо­ве­те над тре­тия дом и по­ми­с­ле­те ка­к­во оз­на­ча­ват тия ъг­ли. Ас­т­ро­ло­зи­те ще ви обя­с­нят. Съ­о­б­ра­зе­те чии са те­зи клю­чо­ве и ко­га тря­б­ва да се от­ва­ря тай­ни­ят дом от все­ки по­от­дел­но и ко­га -­ за­е­д­но. За­дай­те си въ­п­ро­са, за­що в пър­вия и вто­рия дом вла­де­те­ли­те гле­дат на­вън, а не на­въ­т­ре, един към друг? Ка­к­во оз­на­ча­ва то­ва?

Си­ри­ус и днес ви же­лае вси­ч­ко най-ху­ба­во и ви ча­ка за сре­ща чрез свои по­с­ла­ни­ци на 12.I.1994 г. Все още има шанс за та­ка­ва сре­ща, ако из­пъл­ни­те по­ве­ля­та на Цен­тъ­ра на Гер­ба. Знай­те, че ри­ж­ка­та Шам­ба­ла е свър­за­на със Си­ри­ус с по­с­то­я­нен и пряк ка­нал.

Сре­да­та на гер­ба ви е вход към Хис!

8.I.130 (1994)г.

Рига

IV. ВЕРДИ И ВАГНЕР ИДВАТ!

10,43ч. – Слънчев астрологически час

-  Мо­же ли да се ка­же още не­що за Си­ри­ус?

- Рой съ­ще­с­т­ва сли­зат, но не мо­гат да се въ­п­лъ­тят, ни­то все­лят. Още ня­ма го­то­ви ду­ши, да­же и в Ри­га. Де­се­т­ки ко­ри­до­ри се об­ра­зу­ва­ха, но ня­ма спой­ка на кра­со­та с кра­со­та. Кра­си­ви­ят, ко­га­то е пре­к­ра­сен и съ­вър­шен, при­ли­ча на пти­ца, ко­я­то без­по­г­ре­ш­но на­ми­ра пти­ца­та-лю­бим, не­за­ви­си­мо от об­с­то­я­тел­с­т­ва и раз­с­то­я­ния! А вие ос­та­ва­те при­шъл­ци в но­к­ти­те на плъ­хо­ве. Но да ос­та­вим та­зи тъ­ж­на те­ма.

Ча­ка­те не­що от Хис?

Ща­с­ти­е­то от­ми­на­ва гор­ди­те! Ра­до­ст­та на­пу­с­ка без­сър­де­ч­ни­те. Мла­до­ст­та се из­п­лъ­з­ва от вя­ли­те. Око­ко­ре­ни­те в се­бе си не ще имат дял в Цар­с­т­во­то Бо­жие. Не­т­ре­п­ва­щи­те от спо­ме­ни ня­ма да при­с­тъ­пят в Но­ва­та Все­ле­на. По­ся­га­щи­те към Кра­со­та­та, ако са­ми­те не са съ­х­ра­ни­ли зър­но­то й, ня­мат пра­во на по­ве­че от миг. Вла­че­не­то на на­с­ле­д­с­т­ве­ни по­кор­но­с­ти пред об­с­то­я­тел­с­т­ва­та ще ви ос­та­ви раз­кър­ва­ве­ни по пъ­ти­ща­та. Ни­кой ни­ко­му не е длъ­жен, ако се опи­т­ват да се впи­ят в нас.

На Хис, ка­то три­и­з­мер­на зве­з­да, про­ти­ча пре­в­ръ­ща­не­то на Пре­к­ра­с­но­то в Кра­си­во. Зна­чи, пре­к­ра­с­ни­те ду­ши, но още не­к­ра­си­ви вън­ш­но, те­кат на ви­х­ри към Хис, ше­ме­т­но се гмур­ват в не­го и през ше­с­то­то из­ме­ре­ние се озо­ва­ват на сво­и­те ме­с­та, на­пъл­но въз­ро­де­ни и ху­ба­ви. Опи­тай­те се и вие, ня­ма да съ­жа­лявате!

Но за да се пре­ми­не към три­и­з­мер­но­то съ­с­то­я­ние на Хис, не­об­хо­ди­мо е по­па­да­не в че­ти­ри­и­з­мер­но­то. Че­ти­ри­и­з­мер­ни­ят Хис е на­в­ся­къ­де ­ то­ва е спе­ци­фи­ч­на енер­гия. Тя се съ­дър­жа в се­мен­ца­та на ма­ли­на­та. Та­зи енер­гия се въз­бу­ж­да, са­мо ко­га­то кра­со­та­та се об­ме­ня. За цел­та е ну­ж­на зре­лост на сър­це­то и об­ръ­г­на­лост от стра­да­ния. Та­зи сте­пен се на­ри­ча "сте­пен на го­то­в­но­ст­та". Най-ти­пи­ч­но­то й про­я­в­ле­ние е Раз­по­з­на­ва­не­то.  

Око­ко­ре­но­ст­та към се­бе си се сме­ня с яс­но зре­ние. Сър­це­то ста­ва яс­но­з­ря­що. По­къл­на­ла­та мо­на­да се от­ли­ча­ва от спя­ща­та имен­но по то­ва: пъ­къ­лът не мо­же ве­че да удър­жи ра­с­те­жа. Ня­ма се­ме, ко­е­то да ра­с­те са­мо на­го­ре ­- ми­г­но­ве­но се по­да­ва и ко­рен. Дя­вол­с­ки­те си­с­те­ми про­по­вя­д­ват са­мо ко­рен или са­мо сте­б­ло. Та­ко­ва не­що ня­ма! Та­ка по­къл­на­ла­та мо­на­да, под вли­я­ни­е­то на че­т­вър­то­то оси­я­ние на Хис, жа­д­но за­по­ч­ва да ра­с­те на­го­ре и на­до­лу. Ако мо­на­да­та е от Бо­га, тя се при­вър­з­ва не­пре­мен­но за оп­ре­де­лен срок към сво­я­та един­с­т­ве­на сро­д­на ду­ша в Би­ти­е­то, сли­ва се с нея, и по­с­ле то­зи ве­лик съ­юз пре­ми­на­ва в не­пре­ри­в­на лю­бов към вси­ч­ки, без из­к­лю­че­ние.

Кой­то ве­че се е слял, не мо­же да ос­та­не с ни­ко­го за­дъл­го. То­ва зна­чи да се вър­не от Бо­же­с­т­ве­ния в ду­хо­в­ния свят или да не е мо­на­да от Бо­га. "По­ла­да­та" е по­ло­вин мо­на­да ­ вие по­ве­че­то сте по­ла­ди. Не би­ва да бър­ка­те то­ва по­ня­тие с "по­ли­а­ди". Не че не сте мо­на­ди, но сте раз­де­ле­ни на две: те­зи, ко­и­то се на­ми­рат в ло­но­то на От­ца, не мо­гат да оби­чат оп­ре­де­лен обект и по­с­то­ян­но за­пъл­ват с не­у­то­ли­мо­то си дви­же­ние ця­ло­то Бо­же­с­т­ве­но про­с­т­ран­с­т­во. Те не са об­вър­за­ни с ни­що и ни­ко­го, но са не­с­по­кой­ни: ис­кат да тво­рят. Зна­чи, мъ­ка­та не им е чу­ж­да. Из­мъ­ч­ват се и "по­ла­ди­те", по­чи­ва­щи в по­ко­и­те на яс­но­в­се­ле­на­та ­- по­ла­ди­те с от­ри­ца­тел­на по­ляр­ност, от­да­де­ни на Май­ка си, Ми­ро­ва­та Ду­ша. Не осъ­ж­дай­те та­ки­ва ан­ге­ли: чу­в­с­т­во­то за при­вър­за­ност, дълг и ми­ло­сър­дие ги дър­жи по­с­то­ян­но в ор­би­та­та на ня­коя бли­з­ка ду­ша.

Вие не се мъ­че­те да от­къ­с­ва­те ан­гел на оби­ч­та от обе­к­та на не­го­ва­та гри­жа и вни­ма­ние. То е съ­що­то, ко­е­то би­х­те на­п­ра­ви­ли, ако се опи­та­те да бръ­к­не­те с нож или "фи­ли­пин­с­ка" ръ­ка през ко­ре­ма на бре­мен­на­та, за да из­ва­ди­те пло­да. Не! Ос­та­ве­те та­зи май­ка или то­зи плод да си из­пъл­ня­ват пре­д­на­з­на­че­ни­е­то: те има да ми­на­ват още път! Не въз­ди­шай­те те­ж­ко и пре­те­ж­ко, оча­к­вай­ки бре­мен­на­та да ос­та­ви пло­да си вкъ­щи и да до­й­де да ви уте­ши... Ни­то се на­дя­вай­те пло­дът сам да из­ле­зе в то­ва не­до­вър­ше­но съ­с­то­я­ние и да се пре­вър­не в по­с­те­ля­та ви в раз­ко­ш­но, пре­да­но съ­з­да­ние.

По­б­ра­ти­ми, не раз­ди­рай­те ду­ша­та си от не­и­с­то­ва мъ­ка, че ня­кой не ос­та­ва при вас на­ча­са. По­се­с­т­ри­ми, не­ка не пла­че гор­ко сър­це­то ви, че ня­кой не ос­та­ва при вас за­ви­на­ги. При­ми­ре­те се, ако сре­щ­не­те про­ти­во­по­ло­ж­но­с­ти, а не по­до­бия. Не ко­ре­те, не ко­ре­те, не ко­ре­те ни­ко­га ня­ко­го, кой­то не раз­би­ра ези­ка на про­ти­во­по­ло­ж­на­та все­ле­на. Не се опи­т­вай­те да учи­те ези­ка на ду­ха с ре­ч­ни­ка на ду­ша­та! Не пре­ве­ж­дай­те Сло­во­то на Ра­зу­ма с фра­зи­те на ума. Не се опи­т­вай­те да при­ми­ри­те ро­мо­на на сър­це­то с ко­с­ми­че­с­ка­та ек­с­п­ло­зия на Бо­же­с­т­ве­но­то Же­ла­ние. Все­ле­на­та на чу­в­с­т­ва­та по­с­то­ян­но вра­ж­ду­ва с ко­с­мо­са на же­ла­ни­я­та. Та­зи вра­ж­да се по­ч­на пре­ди 8000 го­ди­ни; се­га е вре­ме тя да се пре­к­ра­ти! (8000 години в Словото съответства на 2000 милиона земни години – б.п.)

   

  В то­зи ря­дък мо­мент, ко­га­то пре­д­с­тои Хис, Хлоя (Слън­це­то) и Про­тан (Уран) да се съ­е­ди­нят в сър­це­то на Ин­ла­ния (Зе­мя­та), в при­съ­с­т­ви­е­то на Нюл (Не­п­тун), се из­вър­ш­ва не­о­би­к­но­вен син­тез, не­ми­с­лим за ми­на­ли­те вре­ме­на. (Виж осиянията "Живоът на Нептун" от 2.III.131(1995)г. и "Животът на Плутон" от 1.III.131(1995)г. – относно размяната на имената им напоследък  - б.п.)

           

Пре­д­с­та­ви­те­ли на Хис се­га ви­та­ят ве­че в йо­но­с­фе­ра­та ви! То­ва са ду­ши на ге­нии, ко­и­то ис­кат да се про­я­вят на Зе­мя­та. Ме­ж­ду тях е и ве­ли­ки­ят дух на Джу­зе­пе Вер­ди, кой­то е ве­чен Пър­во­ж­рец на Хис. В про­с­т­ран­с­т­во­то се­га със стра­ш­на си­ла при­съ­с­т­­ва и Ва­г­нер! Ла­тин­с­ки­те и гер­ман­с­ки­те на­ро­ди ще по­лу­чат ви­за в Бо­же­с­т­ве­ния свят, ако то­зи път не от­хвър­ли­те не са­мо Вер­ди, но и Ва­г­нер. Вер­ди ус­пя на ко­съм да се все­ли по­ра­ди лю­бо­в­та на 16 двой­ки по ли­це­то на Зе­мя­та, но той тър­си и собствено фи­зи­че­с­ко тя­ло. Зна­е­те ус­ло­ви­я­та: не се съ­г­ла­ся­ва на ра­ж­да­не при сво­бо­д­на май­ка. На не­го му тря­б­ва кла­си­че­с­ко се­мей­с­т­во и дом па­т­ри­ар­ха­лно-бо­же­с­т­вен. Ва­г­нер ­ око­ло­зем­ни­ят ве­чен Ле­тящ Хо­лан­дец, ­ на­про­тив, тър­си са­мо все­ля­ва­не. Той сли­за на все­ки се­дем го­ди­ни и но­си Пре­жи­вя­ва­не, а не фи­зи­че­с­ко за­ча­тие. Но при на­с­то­я­ща­та кон­с­те­ла­ция е въз­мо­жен уни­ка­лен ва­ри­ант: фи­зи­че­с­ко ра­ж­да­не на Вер­ди и ед­но­в­ре­мен­но все­ля­ва­не на Ва­г­нер в тя­ло­то на май­ка­та, ба­ща­та или са­мия Вер­ди. Те има да се сдо­б­ря­ват, по­не­же не се оби­ча­ха мно­го на Зе­мя­та. Не е ну­ж­но да съ­о­б­ща­ва­те то­ва пре­ди 12 яну­а­ри, тъй ка­то за­ча­ти­е­то тря­б­ва да ста­не на 21 март.

Ето ка­къв ще е пло­дът на ва­ши­те ма­ли­но­ви бде­ния! При то­ва, раз­ре­ша­вам опи­тът да се про­ве­де на­в­ся­къ­де, тъй ка­то ня­кои ве­ли­ки ду­хо­ве не се все­ля­ват са­мо в ед­но тя­ло. Ни­кой ни­ко­га не би­ва да уз­нае къ­де е ос­но­в­но­то тя­ло на та­къв дух ­ за­що­то има и ед­но ос­но­в­но. Ос­та­на­ла­та му си­ла се раз­пре­де­ля, про­по­р­ци­о­нал­но на лю­бо­в­та ме­ж­ду ро­ди­те­ли­те. Те­зи, ко­и­то се оби­чат най-сил­но, ще при­в­ле­кат яд­ро­то му. Не­об­хо­ди­ма е та­ка­ва ве­ли­ка лю­бов, че не­по­с­ти­жи­мо­ст­та на ба­ща­та да се пре­то­пи във вре­мен­на по­с­ти­жи­мост, а не­вер­но­ст­та на Евада се превърне поне за ня­кол­ко го­ди­ни в пре­да­ност, ня­ма­ща ра­в­на на се­бе си.

От­се­га ви­ж­дам, че Ва­г­нер пре­д­по­чи­та да се все­ли в ба­ща­та. От то­ва сле­д­ва не­о­би­к­но­ве­на­та за ед­на зем­на же­на пер­с­пе­к­ти­ва да по­с­ти­г­не пре­да­ност ед­но­в­ре­мен­но към де­те­то и съ­п­ру­га си, и то в един не­по­с­ти­ган от ни­ко­го до­се­га срок -­ це­ли 14 го­ди­ни! Пре­да­но­ст­та на Ева се раз­па­да за 2 ме­се­ца; най-мно­го за 10.

Не­об­хо­ди­ма е го­ля­ма гра­ди­на, на­пъл­но об­за­ве­ден дом и обе­з­пе­че­ние на се­мей­с­т­во­то. Оп­ре­де­ле­но е да взе­мат уча­с­тие 86 двой­ки. Не­за­ви­си­мо от то­ва, че ня­кои ще уз­на­ят по-къ­с­но, Сири­ус ще ги сре­щ­не на­в­реме!

10.I.130 (1994)г.

Рига

V.

ТОВА СА ЗАКОНИ, ЗАКОНИ, ЗАКОНИ!

                             

                                  Рига

11,2 ч., слън­чев астрологически час

- На­и­с­ти­на, след пре­г­ле­да на про­ве­де­но­то до­се­га, се връ­щай. Не че ня­ма пре­к­ра­с­ни и край­но по­д­хо­дя­щи ду­ши, но ти по­лу­чи сво­и­те уро­ци от­но­с­но "пъл­на­та" не­при­ко­с­но­ве­ност на жи­ли­ще­то. То­ва са за­ко­ни, за­ко­ни, за­ко­ни!

- Не­що за Си­ри­ус още ня­ма ли да се ка­же?

Елма не отговаря и не обяснява защо. Това, че въобще проговори, бе едно голямо изключение - поради опитите на едного да не живее само на едно място. Така завърши една задача и мисия в латвийската столица -  Рига

   11.I.130 (1994)г.

Рига

VI. ЗЛАТНОТО РУНО

 20,23ч. – Слънчев астрологически час

Ок­ри­лям вли­за­не­то в лъ­ча на Си­ри­ус! Сре­д­с­т­во­то при вас бе ма­ли­но­ви­ят сок и Не­ли­ч­на­та Ко­с­ми­че­с­ка Енер­гия, но в пре­вод то­ва оз­на­ча­ва "об­мя­на на не­ж­ност с пла­мен­ност". Не­ж­но­ст­та е кой­ка на пла­мен­но­ст­та в Оке­а­на на Жи­во­та. Все­ки пла­ме­нен дух е мо­ряк, кой­то тър­си да­ле­ч­ни ми­ро­ве. Пла­мъ­кът но­си ус­т­рем, стрем­ле­ние на­да­леч, на­д­х­вър­ля­не на ма­те­ри­я­та, в обя­ти­я­та на ви­х­ри­те. Но за да го­ри пла­мъ­кът, без да пре­ди­з­ви­к­ва по­жар, не­об­хо­ди­ма е "кой­ка", вме­с­ти­ли­ще, ос­ве­те­но блю­до.

На се­га­ш­ния си етап на раз­ви­тие вие сте още "Бо­же­с­т­вен оле­ум", т.е. го­ря­що ма­с­ло на Ду­ха, а не плам­тящ газ или взри­вя­ващ се кри­с­тал. Има пет по­ро­ди съ­ще­с­т­ва, ко­и­то го­рят по пет раз­ли­ч­ни на­чи­на. Най-съ­вър­ше­но го­рят, без да из­га­рят ни­ко­га, ело­хи­ми­те, ко­и­то оси­я­ват Би­ти­е­то, Не­би­ти­е­то и Иму­ма с не­т­лен­но го­ре­не. На тях не е ну­ж­но го­ри­во, тъй ка­то све­т­ли­на­та им се са­мо­за­ра­ж­да. Те оби­чат съ­вър­ше­но и лю­бят съ­вър­ше­но ­- ня­ма ни­ка­к­во не­ра­в­но­ве­сие в оби­ч­та и лю­бо­в­та им. Ос­та­на­ли­те че­ти­ри по­ро­ди се ну­ж­да­ят от го­ри­во: ало­хи­ми­те ­ от ог­не­но, илу­хи­ми­те ­ от те­ч­но, ду­хо­ве­те ­- от въз­ду­ш­но, а плу­то­но­ви­те йе­рар­хии ­ от твър­до. Вие спа­да­те към ду­хо­в­ни­те, а не към по­д­зем­ни­те йе­рар­хии. Ето за­що, за да го­ри­те, ви е не­об­хо­дим "въз­дух", т.е. об­щу­ва­не. Но от 8000 го­ди­ни па­д­на­х­те под вла­ди­че­с­т­во­то на илу­хи­ми­те и за­то­ва ва­ши­ят огън е с те­ч­но го­ри­во. Об­раз­но ка­за­но, вие се­га не сте в ори­ги­нал­ния си вид, а при­ли­ча­те на дви­га­те­ли с въ­т­ре­ш­но го­ре­не -­ мо­на­да­та ви е ста­на­ла те­ч­на. Са­ма­та ис­к­ра не е те­ч­на, тя не е и ог­не­на -­ има един Бо­же­с­т­вен "оле­ум", от кой­то се ра­ж­дат ис­к­ри­те Бо­жии. В то­зи Аб­со­лют те още не го­рят, не све­тят ­- за­пал­ва­не­то им ста­ва, ко­га­то вля­зат в то­т­в­се­ле­на­та - в све­та на От­ца.

Ето за­що вся­ка мо­на­да е по­тен­ци­а­лен Аб­со­лют. От про­то­ни­те оба­че Аб­со­лю­тът се по­д­пал­ва и све­ти в без­чи­с­ле­ни раз­но­ви­д­но­с­ти, под без­чи­с­ле­ни ог­не­ни на­к­ло­ни.

  И  в то­зи си вид мо­на­да­та е ве­че изя­ве­на. Но тя не е още ни­то оп­ре­де­ле­на, ни­то про­я­ве­на. За да се оп­ре­де­ли, тя тря­б­ва да по­па­д­не в яс­но­в­се­ле­на­та ­ в све­та на Пра­ла­йя, Ми­ро­ва­та Ду­ша. Там по­чи­ват илу­хи­ми­те; а в све­та на От­ца е ис­к­ря­що­то све­ти­ли­ще на ало­хи­ми­те. Ало­хи­ми­те па­лят по­жа­ри­те на все­ле­на­та, тъй ка­то съ­що ня­мат вме­с­ти­ли­ще. И знай­те, че ако ня­кой чо­век по­д­пал­ва на­в­ся­къ­де по­жа­ри, вди­га фо­йер­вер­ки, ус­т­рой­ва пи­ро­ве и пра­з­нен­с­т­ва на мно­го ме­с­та, той е още не­о­п­ре­де­лен ­- то­п­ка от ог­нен ви­хър, бя­с­но блу­ж­да­ещ лю­бо­вен клик, бу­шу­ващ ко­с­ми­че­с­ки гей­зер от твор­че­с­т­во, по­д­ви­зи и по­жа­ри! Но ако сее не са­мо жи­вот, а и опу­с­то­ше­ния, мъ­ка, скръб, той е от йе­рар­хи­я­та на "про­ме­те­и­те" и ан­ге­ли­те на Ло­го­са го оп­ре­де­лят ка­то "по­д­пал­вач". Той не мо­же да се ук­рие от Стра­ш­ния Съд и ра­но или къ­с­но ще бъ­де при­ко­ван.

Ка­в­каз -­ то­ва е кре­по­ст­та на Бо­же­с­т­ве­на­та Же­ни­т­ба. В Бо­же­с­т­вен Ка­в­каз се до­би­ват пър­ви­те еле­к­т­ро­ни на съ­ще­с­т­ва­та с ис­к­ра Бо­жия. Пър­ви­те стъ­п­ки по пъ­тя на Бо­же­с­т­ве­но­то Съ­п­ру­же­с­т­во се до­би­ват са­мо по пъ­тя на илу­хим­но­то по­с­ве­ще­ние. Пър­ви­те илу­хи­ми са Май­ки, Дъ­ще­ри Бо­жии, съ­вър­ше­ни съ­п­ру­ги. Па­д­на­ли­те илу­хи­ми, под чи­е­то ро­б­с­т­во все още се на­ми­ра­те, пре­да­до­ха Си­но­ве­те Бо­жии по мно­го по­дъл на­чин: склю­чи­ха до­го­вор с кро­мо­зо­ми­те и уси­ли­ха по­ле­то си. По то­зи на­чин ато­ми­те пре­с­та­на­ха да пу­с­кат про­то­ни на­вън и ва­ша­та ма­те­рия за­гу­би сво­я­та све­т­ли­на и про­з­ра­ч­ност. В Нор­мал­на­та Все­ле­на все­ки про­тон, по спе­ци­а­лен ри­тъм, из­ли­за от гра­ви­та­ци­я­та на сро­д­ния си еле­к­т­рон и пъ­те­ше­с­т­ва ка­то фо­тон, не­у­т­ри­но или дру­го съ­ще­с­т­во, с его­цен­т­ри­зъм в по­кой, ра­вен на ну­ла. Но па­д­на­ли­те илу­хи­ми не по­и­с­ка­ха да пу­с­кат въз­лю­б­е­ни­те си на пъ­те­ше­с­т­вия за на­съ­би­ра­не на асу­ин, ко­лон, ор­лан­ди­ум и дру­ги из­въ­на­том­ни бла­га и есен­ции и по­ч­на­ха да за­дър­жат "своя" си про­тон "ве­ч­но" ­ т.е. про­да­до­ха се на пъ­къ­ла.

Те сте­с­ни­ха по­ня­ти­е­то "вяр­ност" в рам­ки­те на атом­ния ра­ди­ус и по­д­ку­пи­ха жре­ци и све­ще­ни­ци да фал­ши­фи­ци­рат Бо­жи­и­те За­по­ве­ди. Спо­ред ва­ша­та фи­зи­ка, съ­ще­с­т­ву­ват "ча­с­ти­ци", по­до­б­ни на та­хи­о­ни­те, ко­и­то оп­ли­тат ту по-ба­в­но, ту с без­к­рай­на ско­рост ця­ло­то Бо­же­с­т­ве­но Би­тие. Про­то­ни­те оба­че, ли­ше­ни от въз­мо­ж­но­ст­та си да се пре­в­ръ­щат в та­хи­о­ни, фо­то­ни или ви­де­о­ни, не­из­мен­но при­е­мат не­у­т­рал­на по­зи­ция въ­т­ре в са­мо­то яд­ро, щом не ги пу­с­кат на­вън. Еле­к­т­ро­нът, ли­шен от то­п­ли­на, мно­го ско­ро се от­чай­ва, па­да или от­ли­та и по­ги­ва от ог­не­на смърт или ко­с­ми­че­с­ки студ. 

На ези­ка на ели­ни­те, "Кол­хи­да" е оно­ва съ­с­то­я­ние на ду­ха, в ко­е­то той от­к­ри­ва сво­я­та по­ло­ви­на. Зла­т­но­то ру­но пре­д­с­та­в­ля­ва се­мей­но­то гне­з­до. Сам Зо­ро­а­с­тър,­ Ве­ли­ки­ят Учи­тел, бе­ше се­ме­ен ня­кол­ко пъ­ти по­ред. Ра­ма, Кри­ш­на, Ор­фей ­ Ве­ли­ки Учи­те­ли ­ сля­зо­ха да на­ме­рят сво­и­те Ко­с­ми­че­с­ки Лю­би­ми. Исус пръв ус­пя да син­те­зи­ра ду­ха и ду­ша­та в един Дух - Хри­с­тос,­ и от 2000 го­ди­ни на­сам ние ве­че не го­во­рим за вън­шен брак. Но за да сти­г­не до Хри­с­то­во­то съ­с­то­я­ние, вся­ка раз­по­ло­ве­на ду­ша тря­б­ва да ми­не през по­с­ве­ще­ни­е­то на Кол­хи­да.

     Ето за­що на пи­ли­г­ри­ми­те -­ мо­ря­ци­те на Ко­с­ми­че­с­кия Огън -­ е ну­ж­но ло­же, "кой­ка", вме­с­ти­ли­ще! Вие сте още ог­не­те­ч­ни и тря­б­ва да не се раз­ли­ва­те, ко­га­то го­ри­те. Инак вся­ка ва­ша ог­не­на пръ­с­ка ще при­чи­ня­ва по­жа­ри. И то­ва е кра­си­во, но ако по­д­пал­ва­те ве­ч­ни кри­с­та­ли. То­га­ва ало­хим­на­та лю­бов не е пре­с­тъ­п­ле­ние. А вие сте на­о­би­ко­ле­ни от съ­ще­с­т­ва, ко­и­то имат стро­го оп­ре­де­лен ка­па­ци­тет -­ тя­х­на­та лю­бов е сла­ма, съ­ч­ки, пу­ш­ли­ви въ­г­ли­ща.

Смя­та­те ли, че ще бъ­дат до­вол­ни, ако ги по­д­па­ли­те и огъ­нят им се свър­ши за ня­кол­ко се­кун­ди? При то­ва те са мо­к­ри, мно­го мо­к­ри! Те са про­пи­ти от са­мо­съ­жа­ле­ние, страх за ут­ре­ш­ния ден, па­ни­ка от об­ще­с­т­ве­но­то мне­ние, ужас от са­мо­та­та, опа­с­ност от по­д­лу­дя­ва­не и смърт при смя­на на дей­с­т­ва­щи­те ли­ца и об­с­та­но­в­ка­та... Про­ме­теи, имай­те пре­д­вид, че вие не сте ни­то в своя свят, ни­то в све­та на зел­мо­и­ди­те, ко­и­то са бла­го­дар­ни да ви сре­щ­нат са­мо ве­д­нъж и да при­па­лят огън­че от вас, след ко­е­то да се раз­ми­не­те за­ви­на­ги! Зная, то­ва е най-го­ля­мо­то ща­с­тие за ало­хи­ми­те, но за илу­хи­ми­те то­ва е най-го­ля­ма­та ка­та­с­т­ро­фа. За­то­ва съм ка­зал, че на то­зи свят мъ­жът и же­на­та не мо­гат ни­ко­га да се раз­бе­рат.

Се­га, ко­га­то пре­д­с­тои осо­бе­но тър­же­с­т­ве­но по­с­ре­ща­не на го­с­ти от Хис в Ри­ж­ка­та ба­за на Шам­ба­ла, Аз по­в­та­рям: сър­ца Мои, пу­с­не­те ма­ли­нов сок в жи­ли­те си! В бъ­де­ще не кръв, а ма­ли­нов сок ще те­че във ва­ши­те ар­те­рии! То­ва зна­чи, че сър­це­то ви ня­ма да бъ­де ве­че дя­вол­с­ко: то ще си при­по­м­ни При­по­м­ня­не­то, Раз­по­з­на­ва­не­то и Ми­г­но­ве­ния От­к­лик. То­га­ва вся­ка Пи­а­ла ще при­ла­с­кае своя со­б­с­т­вен Огън! Вие се­га сте тре­п­ка­щи, скръ­б­ни, блу­ж­да­е­щи ог­ньо­ве, за­що­то ва­ши­те Пи­а­ли са се за­т­во­ри­ли, ­обър­на­ли са се с дъ­но­то на­го­ре. Те са се при­ми­ри­ли да сто­ят там, къ­де­то са ги по­с­та­ви­ли: над пу­ш­ли­ви то­ри­ща, по се­мей­ни пе­ч­ки и еле­к­т­ри­че­с­ки пло­чи... Кол­ко ще из­дър­жи ед­на кре­х­ка ча­ша на то­зи кар­ми­че­с­ки огън?

И вие, блу­ж­да­е­щи ог­ньо­ве, не се лъ­же­те да вли­за­те във вся­ка пи­а­ла, ко­я­то е от­во­ре­на за вас! Зная, зная, по­ка­ни­х­те на тра­пе­за­та гла­д­ни­те и жа­д­ни­те, по­не­же те­зи, ко­и­то по­ка­ни­х­те, не до­й­до­ха. Но има и пре­д­ви­д­ли­ви, ра­зум­ни де­ви­ци, ко­и­то на­пъл­ни­ха с ма­с­ло лам­пи­те си. Те ще при­съ­с­т­ват на Ве­че­ря­та, за­що­то Же­ни­хът ще им от­во­ри.

Ма­с­ло­то или Пи­ти­е­то на Без­с­мър­ти­е­то, про­с­ло­ву­та­та Ам­ри­та или ам­б­ро­зи­я­та на бо­го­ве­те , то­ва е съ­щи­ят оня ма­ли­нов сок, кой­то се про­из­ве­ж­да на Тре­та­та пла­не­та на Хис, ко­я­то се­га е в дру­го по­ле. Се­га тя се на­ри­ча "Мо­лàн" и пре­д­с­та­в­ля­ва въл­нà в яс­но­в­се­ле­на­та. Кой­то ис­ка да се на­с­т­рои на та­зи въл­на, тря­б­ва да си при­по­м­ни ма­ли­но­вия звън в сър­це­то си - звъ­нът на Аб­со­лю­т­на­та Кра­со­та, ко­я­то се съ­е­ди­ня­ва с Аб­со­лю­т­на Кра­со­та, а не с от­но­си­тел­на. И ка­то си спом­ни обер­то­но­ве­те на пре­да­но­ст­та; и ка­то раз­по­з­нае тем­бъ­ра на он­зи, кой­то е един­с­т­вен за нея, Кой­ка­та ще при­е­ме своя Оди­сей и ще го спа­си за­ви­на­ги от си­ре­ни­те!

         Ан ­ Анàн ­ Ана­нàн!

Ко­е­то е от Бо­га, да раз­по­з­нае то­ва, ко­е­то е от Бо­га!

Ко­е­то е от Бо­га, да се от­к­ли­к­не на то­ва, ко­е­то е от Бо­га!

Ко­е­то е от Бо­га ­ да при­ла­с­кае то­ва, ко­е­то е от Бо­га!

Мо­ле­те се с та­зи мо­ли­т­ва ­- и вси­ч­ко ос­та­на­ло ще ви се при­да­де.

12.I.130 (1994)г.

Рига

VII. ТРИТЕ ИЗБОРА

12,30ч. – Слънчев астрологически час

- Мо­же ли днес, в тър­же­с­т­ве­ния ден на съ­в­па­да Слън­це­-Уран, да се ка­же още не­що за зве­з­да­та Хис?

- На­ли по­к­ро­ви­тел­с­т­вува Зе­мя­та ­- Хис е ваш по­к­ро­ви­тел! Но­се­те не­го­вия знак ­- тия, ко­и­то сте от там, а съ­що и оби­ча­щи­те съ­вър­ше­на­та кра­со­та. Ос­та­вям ви то­зи знак с на­де­ж­да­та, че ле­с­но ще го по­л­з­ва­те. На­ри­су­вай­те ок­ръ­ж­ност. На хор­да­та го­ре ­ про­из­вол­но, но не по-бли­зо от 2/3 до цен­тъ­ра, тря­б­ва да се на­ри­су­ва ви­хър -­ са­ма­та хор­да го об­ра­зу­ва.

Хор­да­та се на­ми­ра под раз­ли­ч­ни ъг­ли за раз­ли­ч­ни­те жан­ро­ве и ти­по­ве кра­со­та. Зна­чи, раз­с­то­я­ни­е­то до цен­тъ­ра оп­ре­де­ля през коя мо­на­да ми­на­ва да­де­на кра­со­та; на­к­ло­нът, ви­да спе­к­тър или ес­те­ти­че­с­ка про­г­ра­ма; ме­с­топо­ло­же­ни­е­то на "ви­хъ­ра" -­ ко­орди­на­ти­те на та­зи кра­со­та, ко­га­то се е ро­ди­ла, а го­ле­ми­на­та му -­ си­ла­та на та­зи кра­со­та.

На­ри­су­вай­те се­га ка­к­ва­то и да е кра­со­та, кой­то и да я е ро­дил и къ­де­то и да е ро­де­на, но с най-го­ля­ма си­ла.

                          

         Не­п­ра­вил­но!

Хор­да­та не тря­б­ва да сли­за по­ве­че от 1/3.

Се­га е до­б­ре.

Кра­си­во, пре­к­ра­с­но и съ­вър­ше­но ­ то­ва са тре­ти­ни­те. Ние тук изо­б­ра­зя­ва­ме Си­ри­ус -­ ду­хът на Аб­со­лю­т­на­та Кра­со­та. Ако на­чер­та­ем де­тай­ли в ос­та­на­ли­те 2/3, то­ва ве­че ня­ма да е Си­ри­ус, а друг Дух, дру­га зве­з­да. Зна­чи, вся­ка мо­на­да има раз­ли­ч­на аб­со­лю­т­на си­ла на кра­со­та­та, по­не­же се на­ми­ра на раз­ли­ч­но раз­с­то­я­ние от Цен­тъ­ра. Но "сла­бо­ст­та" на Кра­со­та­та, ам­п­ли­ту­да­та, тем­бъ­рът ­ то­ва са дру­ги не­й­ни свой­с­т­ва, не по-ма­ло­ва­ж­ни от си­ла­та.

Си­ла­та на кра­со­та­та е ду­хо­в­на, а сла­бо­ст­та -­ Бо­же­с­т­ве­на. Има кра­со­та, ко­я­то не се пре­да­ва при ни­ка­к­ви об­с­то­я­тел­с­т­ва, тя ос­та­ва не­по­къ­т­на­та, це­ло­мъ­д­ре­на. Но кра­со­та, ко­я­то се пре­в­ръ­ща в не-кра­со­та, за да по­д­к­ре­пи дру­га кра­со­та ­- то­ва е ве­че Бо­же­с­т­ве­но: най-пре­к­ра­с­на­та сла­бост на кра­со­та­та!

На се­га­ш­ния етап, ко­га­то вие об­щу­ва­те с не­с­ро­д­ни ду­ши, гър­ди­те на же­на­та се де­фор­ми­рат при кър­ме­не -­ де­те­то е из­с­му­ка­ло сал­ма­та им и ня­ма ве­че си­ла, ко­я­то да ги поддър­жа. Ако май­ки­те зна­е­ха ко­го да до­пу­с­кат да га­ли гър­ди­те им, и при 12 де­ца те ня­ма да се от­пу­с­нат! Не­об­хо­ди­ма е мно­го ви­со­ка фи­зи­че­с­ка съ­в­ме­с­ти­мост.

Но май­ка, ко­я­то е кър­ми­ла по-дъл­го и не е има­ла лю­бим с ви­со­ка съ­в­ме­с­ти­мост, про­я­вя­ва Бо­же­с­т­ве­на­та сла­бост на кра­со­та­та: в ста­ро­ст­та  гър­ди­те ще са от­пу­с­на­ти, но в све­та на ду­ша­та тя си­яе с не­о­пи­су­е­ма кра­со­та! В сле­д­ва­що­то въ­п­лъ­ще­ние тя ще се ро­ди тъй пре­к­ра­с­на, че ня­ма да се до­ко­с­не ста­рост до нея никога. А не­го­д­ни­ца­та, що не е кър­ми­ла де­те­то си или го е от­би­ла ра­но, за да за­па­зи фор­ма­та на гър­ди­те си, има го­ля­ма си­ла на кра­со­та­та, но ну­ле­ва сла­бост: яс­но­ви­д­ци­те ви­ж­дат две от­ро­в­ни змии, из­ли­за­щи от гър­ди­те й! Кой­то по­с­мее да се до­ко­с­не до та­ка­ва гръд, осо­бе­но ня­кой с ни­с­ка съ­в­ме­с­ти­мост или ня­кой от ма­не­ке­ни­те на пъ­къ­ла, той не­пре­мен­но ще бъ­де уха­пан! При то­ва Не­бе­то не се лъ­же: ако ня­коя е пре­с­та­на­ла да кър­ми по­ра­ди мал­ко мля­ко или от­ро­ве­но, ня­ма про­ш­ка ­- "обе­к­ти­в­ни при­чи­ни" не съ­ще­с­т­ву­ват. Тя е тази, която си е из­б­ра­ла пар­т­ньо­ра; тя е по­же­ла­ла да не кър­ми; тя е до­пу­с­на­ла да се раз­бо­лее. Май­ка, ко­я­то е Май­ка, ос­та­ва де­в­с­т­ве­на и пре­к­ра­с­на ви­на­ги. "Де­в­с­т­ве­на" зна­чи кър­ме­ща ­- то­ва е оп­ре­де­ле­ни­е­то! До­де­то кър­ми, е де­в­с­т­ве­на; пре­с­та­не ли пре­ди 3 го­ди­ни, тя е ве­че обе­з­че­с­те­на от пъ­къ­ла.

Се­га ня­ма да ви го­во­ря за ам­п­ли­ту­да­та и тем­бъ­ра на кра­со­та­та, ни­то за на­к­ло­ни­те. Са­мо ще ви ка­жа, че и те­зи не­й­ни па­ра­ме­т­ри се про­я­вя­ват в за­ви­си­мост от то­ва, ко­го то­ч­но до­пу­с­ка­те до плът­та си. Съ­вър­ше­но­то е свър­за­но с ду­ха, пре­к­ра­с­но­то ­ с ду­ша­та, а кра­си­во­то ­ с плът­та, с тя­ло­то ви. В за­ви­си­мост от то­ва, ка­к­во е ва­ше­то по­ня­тие за кра­со­та и ка­къв е ко­с­ми­че­с­ки­ят ви вкус, вие до­пу­с­ка­те съ­о­т­ве­т­ни хо­ра в об­се­га на ва­ша­та ау­ра.

           Ако сте по­па­д­на­ли на ну­ж­ни­те хо­ра и зна­е­те в ка­къв ри­тъм да об­щу­ва­те с тях и да ос­та­ва­те са­ми, вие мо­же­те да на­с­т­ро­и­те кра­со­та­та си на та­ка­ва ам­п­ли­ту­да, на та­къв на­к­лон и тем­бър, че не са­мо да за­па­зи­те мла­да фи­гу­ра­та си, но и да тран­с­фор­ми­ра­те ме­се­ч­но­то си те­че­ние. Не са­мо ре­в­но­ст­та е при­чи­на за не­го, но и ам­п­ли­ту­да­та на ва­ша­та кра­со­та ­- с кол­ко съ­ще­с­т­ва се об­ме­ня­те. При­я­т­ни­ят тем­бър на гла­са и ти­хо­то го­во­ре­не са из­раз на бли­зо­ст­та ви до без­бо­ле­з­не­но­то ра­ж­да­не. Тем­бъ­рът на кра­со­та­та ста­ва пре­к­ра­сен, ко­га­то лю­би­ми­ят ви от­съ­с­т­ва по­ве­че, от­кол­ко­то при­съ­с­т­ва. В бъ­де­ще, ко­га­то до­с­ти­г­не­те до со­б­с­т­ве­ния си тем­бър, вие ще пре­с­та­не­те да ра­ж­да­те по то­зи на­чин. Ра­ж­да­не­то ще бъ­де бла­жен­с­т­во, ка­к­то за­че­ва­не­то,­ да­же сто­ти­ци пъ­ти по-го­ля­мо бла­жен­с­т­во! Се­га вие има­те три го­ле­ми бол­ки: ко­га­то ста­ва­те же­на, ко­га­то ра­ж­да­те, и ко­га­то не кър­ми­те ка­к­то тря­б­ва и ко­го­то тря­б­ва. До­пу­с­на­ли сте на­сил­ник ­- ще ви бо­ли; ра­ж­да­те не от ко­го­то тря­б­ва ­- ще ви бо­ли; кър­ми­те звер­че ­- ще ви бо­ли! Не ис­ка­те да кър­ми­те ­- пак ще ви бо­ли.

А по вси­ч­ки­те ре­ги­с­т­ри на кра­со­та­та, вие мо­же­те да пе­е­те и да не се бо­и­те от ни­ка­к­ва бол­ка, от ни­ка­к­ва оби­да, от ни­ка­к­ва скръб и ос­кър­б­ле­ние!

- Каква е връзката между “бухалите” и “чучулигите”, от една страна – и любовта, брака, родителството, роднинството и въобще съжителството – от друга?

- Не пи­тай, за­що­то та­зи те­ма е мно­го пе­чал­на! Ня­кой ми­с­ли, че има мо­ра­лен съ­п­руг, по­ч­тен и ве­рен дру­гар в жи­во­та, за­що­то не е за­къ­с­ня­вал ни­то един път, ни­ко­га не е от­съ­с­т­вал... В съ­що­то вре­ме не­го­ви­ят пар­т­ньор ля­га къ­с­но и спи след из­г­рев слън­це. С ко­го и с ка­к­во се за­ни­ма­ва  той  в ни­сшия ас­т­рал в то­ва вре­ме ­ и по ка­къв на­чин,­ то­ва Аз ни­ко­га не мо­га да го из­ре­ка, за­що­то ня­ма та­ки­ва ду­ми!

Съ­ще­в­ре­мен­но ония, ко­и­то са хла­д­ни към сро­д­ни­те си ду­ши, а ми­на­ват за мо­рал­ни, за­що­то си сто­ят в къ­щи, те жи­ве­ят в не­о­бу­з­дан раз­в­рат и пер­вер­зии със со­б­с­т­ве­ни­те си май­ки, ба­щи, де­ца, ко­га­то се из­лъ­чат след по­лу­нощ в ада! Ако не се съ­бу­дят и пре­ди из­г­рев слън­це, ор­ги­я­та про­дъл­жа­ва със сто­ти­ци дру­ги па­д­на­ли ду­хо­ве ­ та­ка че не мо­же да се го­во­ри до­ри за "вяр­ност" към бли­з­ки­те - по ни­ка­къв на­чин! Ад­с­ки­те ре­ли­гии ви на­ти­ка­ха да жи­ве­е­те по те­зи ку­тий­ки и да се връ­ща­те ви­на­ги на ед­но и съ­що мя­с­то, за да имат пля­ч­ка ег­ре­го­ри­те и пъл­чи­ща­та им.

Да зна­е­те, че ор­ги­и­те под зе­мя­та са са­ди­с­ти­ч­ни и ма­зо­хи­с­ти­ч­ни. Там съ­що има "ве­ге­та­ри­ан­ци", но на­п­ра­з­но се опи­т­ват. Не, не ис­кам, не ис­кам да ви го­во­ря! Ка­то сле­зе­те в ада на ня­кое от на­ши­те уп­ра­ж­не­ния, са­ми ще ви­ди­те вси­ч­ко. Там не са­мо пи­ят кръ­в­та на жер­т­ва­та си, за да се въз­бу­дят, но и я изя­ж­дат, след ка­то са я об­ла­да­ва­ли по най-ужа­ся­ва­щи на­чи­ни. Но ма­те­ри­я­та на ас­т­ра­ла се са­мо­въ­з­с­та­но­вя­ва и ня­ма да ви изя­дат са­мо един път. На­и­с­ти­на, мъ­ки­те са без­к­рай­ни, ни­кой още не ги е опи­сал! Вие тук "жи­ве­е­те" с ня­кой в не­що, ко­е­то на­ри­ча­те "дом", и не сме­е­те да пра­ви­те пъ­те­ки, но съ­щи­ят то­зи "бли­зък" ще про­дъл­жи да ви гло­з­га в ада и след смърт­та ви. Осо­бе­на раз­ли­ка ня­ма.

Ан­ге­ли­те се от­в­ра­ща­ват от вас, вие ми­ри­ше­те от­да­ле­че! Смър­ди­те на вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то са ви вка­ра­ли в све­ти­ли­ще­то -­ ва­ше­то со­б­с­т­ве­но етер­но и ас­т­рал­но тя­ло ­- бе­со­ве­те след по­лу­нощ и след из­г­рев слън­це, ако ви за­ва­рят спя­щи. Мо­же да се къ­пе­те с ка­к­ви­то ис­ка­те шам­по­а­ни, да упо­т­ре­бя­ва­те вно­с­ни де­зо­до­ран­ти, то­ва още по­ве­че на­с­тър­вя­ва вам­пи­ри­те. На­я­ли сте се до на­си­та след за­лез слън­це, обър­на­ли сте бу­тил­ка­та, по­пу­ши­ли сте си, ха­п­на­ли сте си и ри­б­ка -­ и ето ги без­г­ла­ви­те в ста­я­та ви!

Но то­ва не е кар­ти­на за дне­ш­ния пра­з­ник. Да ос­та­вим "бу­ха­ли­те" ­ те са за пре­то­пя­ва­не. "Бу­хал" ря­д­ко мо­же да бъ­де спа­сен,­ той тря­б­ва да за­с­пи с "чу­чу­ли­га" пре­ди за­лез слън­це. Ако ус­пее, ще се озо­ве на Слън­це­то. А от Слън­це­то се пъ­ту­ва по вси­ч­ки све­то­ве, по вси­ч­ка­та об­шир­на Все­ле­на! Ста­не­те ли с "чу­чу­ли­га" пре­ди из­г­рев слън­це, не за­с­пи­те ли пак, вие уз­на­ва­те Ко­да на Но­ва­та Все­ле­на. По­лу­ча­ва­те кар­та за вси­ч­ки ли­нии -­ без­п­ла­т­на!

Има и та­ки­ва кар­ти, ко­и­то мо­же­те да си ку­пи­те. Пак с ран­но ля­га­не и ста­ва­не, пак с "пре­во­з­ни­те сре­д­с­т­ва"­ - пе­с­ни­те на Учи­те­ля. Излезете ли без такива "кар­ти", ще ви сва­лят. Кон­т­ро­льо­ри­те на ас­т­ра­ла  и мен­та­ла са мно­го стро­ги, гло­би­те са мно­го ви­со­ки на­по­с­ле­дък.

Ако ня­ма­те пра­на за по­ве­че от ед­на нощ, пъ­ту­вай­те с ня­кой от По­с­ве­те­ни­те. Те имат слу­же­б­ни кар­ти за два­ма; кар­ти за це­ли гру­пи...

В пър­вия опит за кон­такт със Си­ри­ус вие ус­пя­х­те! Ви­дя­х­те и на­у­чи­х­те мно­го ин­те­ре­с­ни  не­ща. В два­ма от вас се за­се­ли­ха при­шъл­ци от Хис. Че­ти­ри­ма са при­е­ти за ста­жан­ти ­- но­щем ще ги взе­ма­ме на Си­ри­ус в про­дъл­же­ние на ед­на го­ди­на. Те ще ви раз­ка­жат мно­го ин­те­ре­с­ни не­ща.

Ма­ли­на­та ви да­де на­ча­лен им­пулс да се от­ле­пя­те ве­че от плъ­т­с­ки­те си, кар­ми­ч­ни ор­би­ти, и да до­би­е­те пре­д­с­та­ва за Из­бор. Из­бор на при­я­те­ли, из­бор на съ­щин­с­ки ро­д­ни­ни, из­бор на Учи­тел и Шко­ла.

Ето и едно писмо:

Здравей, Приятелю,

днес, четейки осиянията, попаднах на едно страхотно съвпадение. В Осиянието за Сириус се казва, че много са били пратениците на Сириус и се изброяват, като между тях фигурира името на Нострадамус. Веднага го "вързах" с едно мое съновидение от 12.02.1994 г., в което ми се каза буквално следното (думите са записани в дневника ми): "Нострадамус не е божествено творение, а е творение, заченато от цивилизацията на Сириус." Тогава със сигурност не съм знаел за твоето осияние. Съвпадението е интересно! (Писмо по интернет от Борислав Русанов, сряда, 2008, Август 13 19:04:26 EEST)

Коментар на това писмо: Феномените на контакт със Сириус се проявяват не само в осемте дни до съвпада на Уран със Слънцето, но често и до един месец преди и след това. През 1994 г. този съвпад е на 12 януари. От това следва, че Б. е взел свръхсъзнателно участие в първия ни колективен опит за контакт с тази звезда, без да е знаел външно нищо за нашата инициатива, както става и с други хора и досега. Който е чел книгите му, ще види, че те са пълни с идеите на Сириус за Любовта и Свободата, и с асуин – всемирната Сириусова есенция на Красотата. От думите, казани на Б. насън, че Нострадамус не е божествено творение, следва още нещо много важно: въпреки че този велик пророк е от Сириус, той не е от Божествения свят. И деействително, неговите преобладаващи пророчества за войни и катаклизми, дори и да са верни, не говорят за Божествено съзнание. От Учителя Беинса Дуно знаем, че в цялата история на човечеството има само трима души от Земята, които са влезли в Божествения свят. Единият от тях бил Ганди. (б.п.)

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ КЪМ ЕКПЕРИМЕНТА “СИРИУС`94”

Три стихотворения от руснаци и латвийци,

 посветени на българи

ГИMН БЕЛОМУ БРАТСТВУ

Светлое, чистое, смелое,  

Нежное, верное, белое, 

                                 Вечное, непоколебимое,

В жизнй и смерти любимое!  

Щедро и мудро дающее,  Сердцем, душою поющее. 

Духом, умом благородное, 

Миру и  Космосу сродное, 

Вечно, как солнце горящее,   Истинное, настоящее, 

Белое Братство насущное.   Благословенно и свято,

Ты постоянно распято  

Черным, зловонным и злым. 

                                 Вот – поднимается дым,

Так на кострах изгорали          Светлые души Грааля

Но на всем крестном пути

                                 Вы продолжали идти    

                                 Стремительно и красиво!

                    Пусть усмехаются криво           

                                   Черные, мелкие души

Всем им томится в удушье.  

Учитель – Божественный Дух –  

Волей слияния двух

Светлых, творящих начал, 

нам  путь Любви указал.

                    Венир

                                      ПОСЛАННИКУ СВЕТА

                                 Какое счастье слушать Вас

И прозревать, и сознавать,

Что то, что свыше нам дано,

Должны мы в жизни применять.

Пришла пора нам

действовать,

Отбросить лишнее, эгоистичное,

Сердцебиение вчерашнее,

Чтоб в ритм нам Космоса войти,

Творить, оставивь позади

Завистников и самомнителей,

В одеждах светлых часто разодетых.

Посланник Ты от Шамбалы иль Бога,

Чтоб время поясное нам

Отодвинуть хоть немного.

Но ясно всем: Ты тут - не случайно,

Не "мимолётное видение",

Судьбой дано. 

 Ты – Светлое Творение:

Учи, твори, руководи;

Для цели высшeй нас объедини!

  Емилия Звирбуле

                                                                             Януари 1994г. Рига               

            

          ДУШЕВНАЯ РЕСПУБЛИКА  - СТРАНА

Понятие мое не связано с гордыней, оно дано мне свысока:

Российская земля защищена Богиней, в Божественных мирах,

В руках издалека.

Есть Свод Небесный, есть Лучезар - обозреватель Он и Ангел

поднебесный.

Несёт в Россию Божий дар, и талисман несёт, пока что безсловесный.                                                                                           

Россия – Родина Богов - окружена со всех сторон стихией.

Вихрят, летят, несут гонцов, благословленные Богиней.

Колокола звонили; и теперь звонят – оповещают новое столетье,

Под небесами свод хранят и Сына Божьего Распятье.

Россия, не забывай рождение своё: ты входишь в Свет и Истину рождаешь.

Ты есть лице, и сердце здесь твоё "Богиню Матерю" теперь ты называешь

О, Божья Матерь, прикоснись к народу малому по духу,

Лицем своим Ты освятись, прозрением его и не по слуху.

Народ велик своим нутром. В России он сейчас под Богом,

Здесь Лучезар является гонцом, торопится, чтоб затушить пожар под стогом,

Стихии ветра усмирить, стихии моря успокоить,

Стихию пламя загасить на то веленье Божье

И матери, и Присно Девы, и Марии.

Под небом все; под небом и Россия, объединенная духовностью надежда,

Не возгордишься Ты, не возгордится и "МЕССИЯ"

Проснутся все, проснется и невежда.

О, Матерь Божья, Твоя рука давно протянута к пожатью,

ложится здесь, сейчас строка: "Россия вновь готовится к зачатью,

Так, станем ВСЕ, и приготовим руки - протянем их и к Свету, и к  Любви!

О, Богородице, в слезах мы не от скуки – от радости, что Ты здесь для Любви!

Благослови народы наши, благослови и чрева наши,   Благослови сердца и души наши,

Благослови нас вместе ВСЕХ – благослови!

Аминь. Амен. Аум.

В.А.Попова, г.Рига, Латвия,1994г.

ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 21

uralonii@abv.bg       toyonus@abv.bg     inolaria@abv.bg 

  

holzelohim@gmail.com

---

* Из т.”Необятното  говори”, холизация “Звездни приказки”-1984г. София, България.

[1] Виж бележката за Нострадамус накрая.

*Например, “прелестните мелианиди” (виж “Осияния за Красотата”)