667.1994.02.26 Щастието да си обикновен

Книга 21


26.I.130(1994)

Рига

ЩАСТИЕТО ДА СИ ОБИКНОВЕН

17,50

- Може ли да се даде препоръка за провеждането на сре­щата относно Сириус в събота, на 29.01.1994г.? Може ли да се продиктува какво дава Сириус в хороскопа - по важните точки, в домовете, в съвпадите с планетите и пр.?

Вярно ли е усещането ми, че трябва по-скоро да си замина в България, тъй като и тук работата се влачи и няма хора, които да отговарят на темпа на Словото и Делото?

- Срещата проведи така, както си я замислил, но без много подготовка повече. Относно Сириус няма по­вече да диктувам, понеже това спада към голе­мите бъдещи книги по астролония, ако въобще се стигне до тях.

Относно срочното заминаване, чувството ти е вярно. Трогателна е грижата на приятелите тук: те направиха всичко, което могат.

Шансът на една страна, на един град обаче, да за­държи проводник на Словото, има няколко катего­рични условия. Няма да ги изброявам тук, понеже те или сами се изпълняват, или не се дават разяснения за тях.

Сега завършú започнатото, без да превеждаш нови материали. Съсредоточи усилията си изключи­телно в това. Срок - 11 февруари. След това бърже уреди заминаването си. Не се пилей с излишни срещи, разговори и пр.

Приеми щастието да станеш пак редови труже­ник, понеже това наистина е щастие. Да работиш за Словото и Делото с пот и сълзи, със сълзи и кръв по 16 часа в денонощи­ето без почивни дни, а да ня­маш среден доход над този на един западен прези­дент - това още не е култура на човечеството! Ти никога не би приел хонорари или заплата, но ползва­щите труда ти досега имат, в десятъци, доход, много по­вече от една президентска заплата. А и "президент­ски", "служебен", неограничен кредит ти е необхо­дим...

А какво се получава? Не искам да обяснявам какво се получава... Носителят на Словото не трябва да издържа само себе си (от тайни жестове и последо­ватели), но и прави опит за обезпечение на братс­тво първо от 12 души; после  от 144 души; и накрая - 144000! Когато една планета така поддържа един носител на Словото, тя се спасява от печална ги­бел.

А щом Словото няма реализация нито в ръкописи, нито машинно, нито редовно в печата, и то неза­бавно след получаването - закрива се пак Кранът на Словото.

Остава щастието да си обикновен човек.

Нереализирано Слово - от това няма по-голямо нещастие!