668.1994.01.27 Наука за сенките. Холоùн

Книга 21


27.I.130(1994)

Рига

(недовършено)

НАУКА ЗА СЕНКИТЕ;

ХОЛОИН

7,30

Току-що се събудих, силно впечатлен от един много жив сън от "адската" серия. Бях писал някога фантастичен раз­каз, в който главният герой Сарудин минава за специалист по райовете и адовете в Космоса... "Сарудин" означава съкра­тено "Самотният Рушител на Династии"... Явно, това е об­раз на моята собствена роля в сънищата ми, а може би - и на­яве... Този сън обаче е пак един от тия, които си заслужава да се опишат и да се зададе въпрос какво е това, ако въобще е нещо извън подсъзнанието. За всеки писател, сам по себе си, такъв сън би бил "чест" да се опише, т.е. богатата и "лакома" образна система и фабула, от която става необикновен раз­каз. Ще се опитам да опиша това, което съм запомнил, а помня почти всички детайли - това ме кара да мисля, че не е игра на фантазията, а поредната визия на ада, на низшия ас­трал. При това вчера имах "вход" към него: донесоха ми хляб, извара и сметана, и аз се наядох до насита, като за десерт си намазах и 2-3 филии с конфитюр отгоре...

Този сън, явно, е вариант на осиянието за семейните дра­кони, които висят, кой знае защо, от средата на тавана. Само че аз, помнейки осиянието, винаги съм си ги представял като химери от медузи, октоподи, пиявици, вени и артерии, изпускащи кръв и слуз, и издаващи неописуема смрад. Никога не съм мислел, че има и други, "сухи" дракони. В какъв смисъл "сухи"?

Тази нощ видях нещо като грамаден полилей или кръгла къщичка на баба Яга, висяща от тавана. От нея, също както в приказката, висяха птичи крака. Те бяха червени и хищни, с много остри нокти, и то не само два крака - най-малко три. С някого в стаята коментирахме това: той казваше, че вече за нищо на света никой не смее да се изкачва там, защото в та­кива вълшебни къщички стават странни неща. Особено деца не бива да се допускат. Хората не виждат тия висящи неща - в случая птичи крака, - нито чудовището, което живее в къ­щич­ката или полилея, но вече усещат какво става горе и от­давна избягват да удовлетворяват любопитството си, да се изкач­ват. Аз казвам: "А какво се страхувате толкова, не мо­жете ли да унищожавате такива гадости?" Отговаря ми се, че това е страшно; и по какъв начин?... Аз взимам отнякъде грамаден кухненски нож и с няколко замаха отсичам висящите птичи крака, които до този момент се свиваха и разпускаха, тър­сейки жертва. Отгоре изведнъж се подаде и увисна като змия птича глава с дълга шия, но червена, гола и много грозна: като на пуяк или лешояд, кондор. Аз, без колебание, отсякох и нея...

Тогава видях до себе си странно съоръжение, което до този миг бе невидимо: един цял свят под стъклен, цилиндри­чен похлупак, висок колкото човешки бой и с диаметър не по­вече от един метър. Вътре кипеше живот: нещо се въртеше около централна, невидима ос, но не мога да го опиша. Помня само, че се култивираше нещо, което трябва да расте - като салата или бели дробове, но в период на съзряване. Там ле­тяха и 2-3 човечета със странни жълтеникави, полупроз­рачни тела, които явно се грижеха за цялото това "нещо", ко­ето растеше и се вълнуваше, въртейки се. Едно от човече­тата излезе отдолу изпод похлупака и, държейки пъстър ба­лон, предимно червен с такава форма: (рисунка), полетя към та­вана - може би на ревизия, поради нещастието с химерата? Другото човече гледаше точно към мене, отдели се от рабо­тата си и почна беззвучно да ми се кара, но много ядосано. После бавно се спусна на дъното на стъкленицата и се из­легна: започна да следи процеса в най-долната част на този удивителен свят. Там нещата бяха по-различни: въртеше се нещо като талаш, смесен с други елементи и субстанции, но не сами по себе си, а чрез силата на същества-риби, които аз не виждах, но усещах. А, може би, на моменти, почти съзи­рах също тъй мънички измъчени човечета, които бяха длъжни да въртят цялата тая фантасмагорична система, като коне на харман или нещастници, вадещи вода от кладенец. Лежа­щият надзирател беше готов всеки миг да се нахвърли върху тях, ако някой се отпусне...

В един момент трето човече-надзирател също излезе из­под стъкленицата и се понесе със своето балонче към прозо­реца, който горе беше открехнат - излезе навън. Отиде да търси подкрепа от висши началства, що ли?

В същото време, на масата отляво до нас аз видях две странни поставки с прозрачни, като найлонови, куполи. Вътре имаше птичи крака, които растяха като миниатюрни японски дръвчета. Разбрах, че адските човечета или някаква сила, ко­ято ги ръководи, се опитва да възстанови краката и главата на птицата, която бях унищожил. Може би аз не съм разбирал в съня си, че съществата и химерите в астрала не могат да бъдат убити и рано или късно се възстановяват, регене­ри­рат. Значи птицата-чудовище горе в полилея-къщичка не беше умряла, а чакаше помощ. Много странно: краката-дръв­чета под прозрачните ципи започнаха някак много бързо да растат, но всеки път, когато насочвах погледа си към тях, те се смаляваха. Можеха да растат, само когато не ги гле­дам...

Това е всичко, което си спомням от този жив сън.

Може ли да се коментира всичко това?

- Растежът на ада се полива от вас, хората - от никого другиго! Съществата, наречени "адски мъчи­тели", са само астрални сенки - нищо повече. Те са сянката, хвърлена от вас самите. Така се образуват всички нисши, ефимерни обитатели на ада.

Режимът там е безмилостно строг, но справед­лив. Всеки от вас трябва да бъде мъчен от своите сенки, докато не се отучите да хвърляте сянка. Нау­ката за сенките е наука за греховете, пороците. По­рокът е непрозрачност - по-добро определение няма. Пороците са вашата непрозрачност: не искате и не можете да пропускате лъчите на Любовта. Любовта огрява съществата постоянно, но тисящи и тисящи човешки души са заразени от страх. Страхът ги прави непрозрачни, а сенките, които хвърлят, са сиви. Всяка сянка е конична и в края си тя се прев­ръща в миниатюрно същество. Да не мислите, че адът е огромен - адът е вътре във вас! Има и вън­шен ад, но той е само проекция на вашите вътрешни адове. Сенките са конични, но навътре в самите вас. Фокусното им разстояние е различно. По тази при­чина съществата, които се раждат на върховете, се заселват в органа, в който е попаднал върхът на ко­нуса. Страхът, например, се заселва в стомаха и стомашния мозък, в съответните жлези около сто­маха. Страхът подтиква сърцето ви да се скрие от външния свят в пранно убежище, което вие наричате "дом". И наистина, тази прозрачна черупка, в която вие се свивате, мислейки, че никой не ви вижда, съх­ранява вашата прана от разпиляване, но само в много редки периоди. Нарушавайки радиуса и ритъма, допускайки несродни души и не допускайки сродни, вие много скоро правите от жилището си ад.

Няма да разправям сега как изглежда сянката на ревността и нейната близначка сатанинската вер­ност и защо те удрят в кръста; правя компромис, че въобще и сега се откликвам, при решението Си да се отдръпна пак поради протакането на Словото и глу­хотата за Делото. Ще се спра на химерите-птици, започвайки с общия въпрос, защо поначало химерите висят, като че ли, от тавана. Те наистина висят от таваните ви, но понеже намират опора там. Защо не висят такива химери в храмовете, в постройките с неплосък таван? Това, че там се раз­хождат мен­тални паяци, съвсем няма почти нищо общо с домаш­ните ви чудовища: паяците са "упири", а не вампири. Те черпят от колективните вярвания и предразсъ­дъци, от тясната вяра на едноверците. Мо­лейки се само в собствената си черква, посеща­вайки само са­лона на собственото си общество, вяр­ва­щите ста­ват поданици на съответния паяк във висшия мен­тал и той преработва техните съжде­ния, молитви и ритуали в много вкусна прана за соб­ствена упот­реба. Ако такъв "поданик" си позволи да посети друга църква в същото време, настъпва съ­щинска паника, която се наблюдава и сред домаш­ните вампири, при отсъствие на жертвата от къщи.

Значи, сводестите, неплоски покриви, също не са цвете. Черковният покрив или храмът на изкуст­вото с полусферична форма свързват душата ви с ясновселената, но без тотвселената - светлината навън, под небесния купол - веднага се образува тъ­мен конус и на върха му се ражда колективен упир. Той външно прилича на вашата представа за Бога в човешка форма или на вашия гуру, учител, светúя, но вътрешно е упир с много глави - нещо като хидра с остри муцуни и много твърди носове, като шипове. Това е груповата нетърпимост към чуждата вяра. Сплотеността на вярващите в един паяк, когато са под сянката на човешко построение, а не под небес­ния храм и купол, възбужда беса на фанатизма - ост­рото отхвърляне на всяка вяра, която не е собстве­ната. Тогава причинните лица на вярващите се изострят и заприличват на кукумявки, на тапири, на мравояди и пр. - само че те са с много твърд шип.

 Не смесвайте религиозните портиери от този тип с религиозните носорози. Аз вече съм ви говорил за носорозите, но в по-друг аспект. Всяка човка, му­цуна, зурла, моржовски или други зъби, които растат на­долу, са под влиянието на Девите и се отличават със стиснатост, недопускане, недаване. Те обикно­вено се съчетават с приплеснато дупе и говорят за хлад, безответност, безцеремонност, когато упи­рът за­щитава своята вяра, своите душевни устои. А рели­гиозните, верски носорози, са с муцуни или ро­гове, зъби и пр., излизащи нагоре, и са под влиянието на Скорпиона - прокламиращите своето учение. Те са нахални като мухи, навират се навсякъде и пропо­вяд­ват единствената верност на своята църква. Вербу­ването на вярващи - ето тяхната страст! По­вечето от тях са безкористни в материално отно­шение, понякога всичко раздават, но теглят вярва­щите само и изключително към своята вяра.

Таван, плосък таван - това вече не е вяра, а личен мироглед, мнение, самооправдание. Почти всички до­машни дракони се крепят на самооправдания, висят от тавана на вашия туземен морал. Туземният мо­рал, родовият морал, личният морал на малките групи - ето таванът, който ви пречи да се издигнете до купола на вярата! Плоските ви тавани са като плоските ви глави: не пускат слугите на църква... По-добре под купол, отколкото под домашен таван - това казват храмовете. Не корете сестрата, ба­бичката, която се стреми все навън, под купола на своята вяра - тя там намира "холоин" - Божестве­ното вещество на груповия живот. Плоските тавани в къщите ви парализират вашата холифиза и тя престава да секретира холоин - не изпитвате пот­ребност да смесвате аурата си с много същества. Макар и пречупен под лупата на кубето, църковният холоин, с мирис на тамян, прави душата ти да бие в общ ритъм с душите на вярващите от твоята цър­ква.

Плоските тавани на салоните, на светските са­лони, събират в едно душите на светските хора:

 (недовършено)