669.1994.02.02/1994.11.19 Таткото и Синът, окъсани по пътищата

Книга 21


2.II.130(1994)

гр. Йèлгава, Латвия

ТАТКОТО И СИНЪТ, ОКЪСАНИ

ПО ПЪТИЩАТА

10ч. (Сатурнов час)

На гости у Е.З. в гр. Йелгава. Е. ми предложи да отворя на­посоки тома "Живая этика" (М., "Репсублика", 1992г.), за да видя какво ми се казва тази сутрин. Аз си затворих очите и зада­дох горчив въпрос защо няма отклик от определено място, където най-силно ми се иска да реагират както аз си предс­тавям. Готовността ми да участвам в посрещането на двамата велики композитори среща ледена стена точно там, откъдето бих желал да има неудържим и спонтанен отклик, с незабавно развитие на връзката - както казва заглавието на един филм: "Този път завинаги!"... Аз ли пак съм жертва на собственото си "романтично плазмодийство" (даже стихове пак прописах на руски и не мога да спя по цели нощи - от гор­чиви по-горчиви); или липсата на отклик говори за затъмнено съзнание на другото същество относно връзката ни от ми­налото? И, въобще, правилна ли е мисълта ми тази сутрин да се върна, да си намеря някъде работа в пълно усамотение в планините и да изкарам дълго-дълго отшелничество, защото нямам право на общуване и въздействие в този си вид. От друга страна, мислех и за защита на дисертации в Рига и Москва на две теми: социологическа и математическа.

Кой път е верен? Въпреки крайно интересните резултати във връзка със Сириус и хубавия контакт с участниците и слушателите в аудиторията, нещо в мен силно се съпротив­лява на сценични изяви.

В мига, когато си зададох въпроса за липсата на отклик откъдето се надявах, се разглоби един предмет в ръцете ми. Три секунди след това Е. в кухнята изпусна чаша и тя се разби на пода. Веднага след това отворих книгата и се падна:

(Бележка от 19.11.1994г., когато преписвам този текст и въпрос към Елма): Под какъв наклон и с какъв цвят да препис­вам текстове от Учителя Мóрия? Чужди автори трябва да са  под 9 градуса, но Мория (Ел-Мория) е Учител на Първия Лъч - на Волята. Аз не желая да споделям крайно негативните из­казвания на някои хора в България, твърдящи, че Учителят е определил Мория като учител на черната ложа. Твърде сме малки още, за да имаме мнение по този въпрос. На мен лично В. бе казал: "Учители могат ли да враждуват?"; освен това, първата реакция на Учителя, когато Му показали портрет на Мория, е била: "Така ще изглеждат хората след 2000 години". Отрицаването на Владиката от Изток (един от тримата влъхви в миналото, Сергей Радонежский и др.) е породено от два случая на Изгрева: Учителят бил забранил продаването на "Агни йога" с думите: "Мóрия е Учител на Черната Ложа", а на Лулчев бил казал да изтрие от стените на бараката си зна­ците от школата на "Жива етика", за да не разрушели Изг­рева. Аз може да не разбирам достатъчно дълбоко предупреж­денията на д-р В.К, че школите на Черната Ложа се стремят да пуснат корен на Изгрева, за да смучат престиж, шанс и сила, но на този етап не всички споделят неговата катего­ричност. Точно в тия среди в Рига аз срещнах най-прекрас­ните и напреднали души, с най-голяма широта и степен на Разпозна­ване, с огромен интерес към Учителя и прилагане на Словото на практика - напълно сериозно и незабавно. Ни по­мен от бъл­гарския егоцентризъм и чепатост, злост. Въпреки това, не преставам да си задавам въпросите около "Агни йога" (защо, например, в последните осияния Елма говори, че Шамбала е тяхна, а Агарта - "наша" и пр.). Засега, преди да цитирам ко­ето ми се падна от тяхната книга в Латвия, зада­вам въпроса как да пиша думите от този том.)

9,00 ч. (Отговор на Елма на 19.ХІ.130(1994)г., Бургас - Из­грев):

- Плодът на Дървото сияе виолетово. Аз слизам често в ада, но Уроúл го управлява. Съществуват базови илухими от Божествения свят, които са с Лъча на Волята. Уроил е Първият - "Копие на Отца!" Съществуват три значения на думата "копие". И ко­гато се опълчвате против Уроил, не мислете, че Аз съм го определил като черен. Напротив - Той е Най-Ярък, Най-Блестящ, Най-Остър! Половината ело­хими и илухимите са Негов контингент; Адът е на­пълно под Негов контрол. И когато казах да не чер­таят Абсолютните Знаци на Изгрева, Аз не се опа­сявах от нашествие на враг, но от твърде силната илухимност на Огъня, която поразява безмилостно всеки половинчат. Моят Път е също тъй пламенен, защото Аз съм и Пламъкът, но в люпилнята на Шес­тата Раса температурите са винаги нежни и май­чински. Инак пиленцата ще се опекат.

Вие виждате: всички ярки индивиди са винаги "пéчени". Те не се колебаят да порежат, щом са­мостта ги надуе отвътре. Ама ще речете: "Ние още в люпилня ли сме?" Да - Шестата Раса се люпи още; някои още се мътят. Има люпилни на Небето и на ада, които се пускат на висока температура, за­щото съществата и епохите са съвсем други. Ако попад­неш там, ще се види скоро какъв си. Ако се опе­чеш, в ада много обичат печено... Ако прегориш - ще те съ­берат да те пушат... В пъкъла всичко се изпол­зва - там няма такива разхищения като на Земята. Ако пък се пръкнеш - ти си от техните: веднага ще поч­неш да даваш точни определения, тъй като съде­нето инак е невъзможно. Съдиш ли, ти си изгълтал вече плячката. Така че не се впечатлявайте от висо­ките температури в различните религии, престижни кланове и йерархии. Там адът и раят пекат своите яйца. Ако сте от светлите и се излюпите, вие сте Пламъци; ако сте от тъмните - ще плъпнете по света да съдите. Съдещият не винаги е агресивен. Пасивният съдник се легитимира чрез неучастие. Това не винаги е вина, но всякога е въпрос на еволю­ция: всяко същество има право да защитава своя психически дом. Еволюцията и инволюцията имат безчетни квачки и люпилни, с безчетни специфични режими. Некадърните учители, най-често с добри намерения, обикновено докарват някоя вносна лю­пилня за щраусови или хлебаркови яйца - а тези лю­пилни, по правило, са много шик отвънка. Като я монтират, ще излюпят всички щрауси и хлебарки, останали сред вас. Слабите сърца и умове ще се опе­кат, за радост на яйчарите; а преданите на славян­ството и шестата раса ще претърпят срока и ще излязат от чуждата люпилня - ако не ги хванат...

Точно в тази секунда (10:00:00ч. – времето всяка неделя за самоопределение към "квачка" или "люпилня"), на вратата се позвъни; и аз, мислейки, че е П., отворих. Оказаха се моите стари приятели - свидетелите на Йехова от Бургас, които ме посещаваха редовно през лятото и минах с тях един курс библейско обучение, тъй като не мога да отказвам, да бъда нелюбезен. Като стиг­нахме до главата кое е единственото учение от Бога (разбира се, това на йеховистите, всички други са от "Сатан"...), се наложи най-после да обясня от коя Квачка съм. Извънредно чисти, духовни и предани младежи, от които иначе съм възхитен. Въпреки че цен­търът на йеховис­тите преиздава сега Библията с възстано­вено името Йехова навсякъде, където, според тях, ранните християни и църк­вата го били заменили с "Бог", "Господ" и пр., и че ние не сме напълно сигурни какво цели тази стратегия, казах последния път на "свидетелите" за една мисъл на Учи­теля, че има една много висша йерархия на Бялото Братство, която се нарича "Йеховисти" (в "Учителят говори"). Според херметика Джон Бейнс обаче ("Звездният човек" и "Науката за Любовта"), Йе­хова е национален дух на тъмното еврейство, завладял цен­търа на планетата ни и не искащ да излезе оттам, докато не ни завладее; нашият Никола Николов ("Вели­ката конспирация", "Тайните протоколи") дава неопровер­жими доказателства за нещо подобно.

Но тук не е моментът да разпитвам Елма и на тази тема. От неизлечима любезност и невъзможност да отказвам, а и от симпатия към тия същества с чисти християнски лица и очи (не като "братските" и много други, пълни с омраза), се съгласих да отида на тяхното събрание, днес от 16 часа.

- Някога ще ви говоря за орнитологията, като на­ука за различните религии, идеи и идеологии. Ако трябваше да има само една църква, Аз бих оставил само гълъба - нямаше да има други птици. Ала зако­нът за великото разнообразие на Птици в света на Духа и Природата диктува да се плодят неизчислими видове идеи - същества с крила, без ръце. Който спазва природния закон да не влиза в ято от чужди птици, той е още природно или ангелско същество - страни от несродните. Ако само се моли, пее, чете и проповядва за бъдещето, той е Птица - няма ръце: не обича да се обменя и да работи. Само тогава, ко­гато крилете започнат да се превръщат в ръце, ан­гелите се превръщат в хора. Падналите ангели ста­ват на човеци и възприемат работата с ръцете като превръщане на Природата в цивилизация; а ан­гелите, ставащи богове, са известни като Чело­веци и използват ръцете си за общуване с Приро­дата, без да я разрушават. Птиците са с изцъклени очи и сту­ден поглед, защото нямат потребност от милване, освен със себеподобни. Свраките обаче оби­чат несе­беподобните и мрат да подхвърлят яйцата си в чужд полог. Така вие излюпвате понякога свра­чета, които почват да крадат всичко, което блести, и се насоч­ват към Париж или към някое друго сре­дище на V-та раса, понеже Природата не ги блазни повече от ци­вилизацията. Те не дават никога нищо за Словото, а Обителта на Гълъбите напускат. И свраката има своите достойнства - без сврача ево­люция, и елохи­мът няма да е пълноценен.

А някои от вас се връщат в Шамбала, светът на Жар-Птицата. Райската Птица гнезди в Агарта - светът на Орфея, със средище Рила. Гълъбът обаче слиза само в Изгрева, а Изгревът е по-висок от Рила и Хималаите. Водя ви по Рила, водя ви по Хималаите, водя ви и в Страната на Белия Орел – Алпите, - но Беловодието на Гълъба се заражда в Кавказ (Леген­дите го описват в Алтай - б.д.).

Стотици, хиляди са гнездилищата Ми по Икло - и в Памир, и в Тяншан, и в Алтай, и в Планините на Кон­дора - и навсякъде! Но не може да се каже, че една Птица е по-важна от другите. Докато сте в Пе­тата Раса - докато сте Мислители, - вие трябва да преминете през всички птичи видове, докато позна­ете красотата и разнообразието на умствения мир. Но и в Кавказ, и в Седмата Планина, все още ще си останете Птици - повече ще умувате, отколкото ще работите. Тия манипулации с ръцете, които на­ричате "работа", са само опредметено умуване - те нямат нищо общо с Работата, Труда и Общуването.

Орнитолозите на Духа, подобни на съвременния Рамакришна, признават всички гнезда като път към Бога. Птицеловите са на друго мнение. Те унищожа­ват Птиците, които не са от тяхната люпилня. Има и по-"съвестни": те не убиват птици, но разрушават гнезда - по-тежко престъпление. Най-"набожните" не посягат и към гнездата, но ги окрякват - още по-тежко престъпление...

Но сега - стига с тия "птичи" разсъждения... Може да продължиш цитатите от света на Жар-Птицата с писане вертикално нагоре, виолетово: (От "Агни Йога")

Продължавам с коментарите си от февруари тази година:

"Тази мисъл е потресаващ портрет на моите противоре­чия и моето състояние. Така ли е? Отново големи вътрешни колебания относно заниманията ми с холизациите - "обсебен" ли съм или не?... Ако съм - това холизации ли са или само пое­тическите горчилки и някои агресивни намеци, които разплис­квам от яд и нетърпение, поради липсата на незабавен и бу­рен емоционален отклик? Въобще, какво да мисля по всички тия въпроси?"

Днес настоявам за пояснения от Елма в каква степен се отнася падналата ми се мисъл от Мория за мене: случайно ли е, или Той лично засича проблемите ми с хирургическа точ­ност? Аз наистина мога да се занимавам вече само с това, ко­ето е "мое": осиянията, рисуване, художествена фотография. Наемен труд повече ми изглежда невъзможен, въпреки че, ако се понапъна, сигурно пак ще се приспособя за 2-3 години най-много... Имайки предвид симптома "жажда за лична изява", ре­шително отрязвам от дейността си излизането на сцена, съобщаването на авторство. Ето: и сега замисляните из­ложби, картички, фотоплакати и пр. са колективен труд - включвам и творби на приятели, на други хора, за да скрия името си - включително и като редактор, селектор, органи­затор. Това достатъчно ли е за париране на "епидемията"? Радостта от възхищението на зрителите и читате­лите, дори и с категорична анонимност, е пак "пиене на въз­хище­ние", вид артистично обсебване? Не смуче ли авторът въз­хищение и когато се явява инкогнито в залата, за да се нас­лаждава на картините си, т.е. на таланта си, през пог­леда на "изумените" зрители?

 За да изключа и това, реших да не посещавам подобни из­ложби и събранията, където се четат текстове, минали през "тръбата" (има клуб "Елма" в Пловдив и групи в други градове и страни). Отказвам се и от лични срещи с хора, които искат да се запознаят с "проводника" - само по тази причина. Смя­там, че съм взел по този начин всички мерки  да отстраня възможния тумор на тщеславието. Но възможна е и следната съзнателна или подсъзнателна тактика: мисълта, че  макар и напълно неизвестен персонално, някъде се възхищават на твои продукти, вече е опънато пипало за смучене на възхище­ние - за гъделичкане на чувството за собствена значимост. От друга страна, Елма твърди, че във фотосите имало силна концентрация на асуин - значи, нямам право да ги спирам. От трета страна, сам Той не съдейства за отпечатване на осиянията и за късмет в художествената сфера - десетиле­тия пълен блокаж, неудачи или църцорене на подаяния. По-скоро, хората не могат повече - откъсват от залъка си.

- Могат! Аз ти казвам – могат! Аз проследих целия ви разговор вчера по брега и постоянно зейналата бездна от проблеми, но не одобрявам стремежа ви да се свърши работата наведнъж, с "голям удар". То и Мойта Работа да не би да е свършена, вече 5000 го­дини на тази Земя? Нищо подобно! - Никой още не е отпуснал средства за масово разпространение на Словото Ми в оригинал; никой не си е мръднал пръста за приложение на Делото Ми в девствен, не­обезчестен вид. Всеки иска да води, да направлява и редактира...

Не бойте се!

Това, което наричате "църцорене", е лично Моя стратегия и замисъл. Сатаната се намърдва в света чрез големите "удари" и капиталовложения. Ние, с Бедния ми Татко, ходим окъсани по света и тихо филтрираме, филтрираме, филтрираме! Фил­трацията е метод на Бялата Ложа. - Капчица драго­ценна течност - една само капка бистра, Жива Вода за 100 или 1000 години -ето Нашият принос в жи­вота на Трите Вселени! Ако ще и всички милиардери и мултимилиардери да си съберат зловонното злато от всички краища на вселената - пак няма да им про­дадем тази скъпоценна капка! Тя се извлича само със страдание; стига се само по улея на смирението; прецежда се само през сърце като памук. Затова и няма да отговарям на зададените от теб въпроси, тъй като те смърдят на мисъл за собствените проблеми, от които поносимо мирише на Господа само най-малкият - проблемът за препитанието, а най-непоносимо - големият: проблемът за собстве­ното щастие - за спасение на душата, но собстве­ната.

Край - 13,35ч.

След такъв завършек няма да продължавам с преписа на материала от февруари и със сегашните си въпроси. Ориги­налът ще остане за архива. В него по-интересно е описани­ето на две случки. Първата от тях бе отговорът на Елма не­забавно след "големия плач на душата": още същата вечер, в тролея в Рига, една розова дъвка бе паднала, вече дъвкана, върху чантата ми. Стана ми ясно моментално какво ми се го­вори чрез нея - какъв е точният символ на Небесен език и какво ще се случи в най-скоро време. То действително се случи още същата вечер.

Няколко дни след това имах импулс да подаря голяма три­етажна торта на една бременна, но точно в петък, не в друг ден. Отидох - и се оказа, че е рожденият й ден!

17,05

А днес, когато пиша това допълнение, точно в 15,50ч. се случи следното: Още при излизането от блока, на югозапад от хоризонта излизаха ярки, вертикални пера от облаци чак през средата на небето и отиваха на североизток, образу­вайки ясен, грамаден пламък. Никога не съм виждал такова нещо! Той имаше три части - външна - през цялото небе, средна - по-малък пламък - до зенита и вътрешна - ядрото. Това не се измени през цялото време, докато го гледах и си мислех, че днес осиянието бе свързано с Владиката на Пла­мъка и Вертикалността. Изведнъж се сетих, че мога да го снимам, за да го приложа към материала, въпреки че няма та­къв широкоъгълен обектив, освен "рибешко око". Изхвърчах нагоре и се върнах за 5 минути най-много, но фигурата се беше развалила и размила - останала бе само следа, с наклон наляво (на юг). Само след 10-15 минути от всичко това не ос­тана и следа - небето се беше замъглило.

Може ли да се помоли Ел-Мория да каже няколко думи?

17,19

- Като молите, ще Го извикам. Само че, първо от­ворù син том с беседи.

17,23

"Вие казвате: "Изменихме мнението си за него". - Не, той само се е съблякъл, но плътта пак ще се облече." (т. "Великата Майка", стр. 194)

"Със слизането на Христа на Земята, Земята ще се запали и изгори. Огън ще слезе на Земята - да изгори всички нечистотии!" (т. "Защо се родих", стр.111)

18,40-18,47ч.

* Думата "отважни" в Словото на Учителя Ел-Мория по-горе се продиктува на руски език и означава "храбри", смели".(б.д.)