675.1994.03.16 / 1994.07.18 Елма за Звездата Си

Книга 21


16.III-18.VII.130(1994)

София - Изгрев

ЕЛМА ЗА ЗВЕЗДАТА СИ

Растерно копие на векторната Звезда на Христа, 

на един от етапите от програмирането ù.

На 20.09.120(1984)г. Елма постави задача да се начертае розова звезда с хиляди лъчи, с блестяща бяла точка в сре­дата. Звездата е на ясносин фон, образуващ около нея кръг. Той я нарича "Звездата на Христа". В центъра на бя­лата точка трябва да има ярко светеща алена точица. В пе­рифе­рията си бялата се прелива бързо в светлорозовото на хиля­долъчната Звезда, което значи: "Аз и Отец Ми Едно Сме!" Този свещен знак Той назовава още "Звезда на холивселената" (за някои термини гледай Предметния и Тълковния речник в края на Бялата книга - бел. ред.). Броят на основните розови "лъчи" е 365 - колкото дните в една земна година. За всяко не­бесно тяло, по този начин, розовите "лъчи" на Христовата Му звезда е със съответен брой върхове.

По-горе се имат предвид именно върховете на 365-върха звезда, от всеки от които се спускат по две хорди, така че, геометрически, това са 730 линии. По-късно Елма диктува отпечатания в Бялата книга вариант с 365 снежинки над вър­хо­вете, всяка с по 18 лъча, така че се получават общо 7300 лъча. Многовариантността на Звездата изразява определени закони: за нейната космическа локалност и универсалност, за съответствие с космическия момент, за диалектиката между канон и индивидуална творческа интерпретация, за съобразя­ване с реалните възможности на изпълнителя-художник, чер­тожник или програмист. В началото бе продиктуван вариант без снежинки, а със звезди, подобни на основната, вписани една в друга - на намаляващи се микростепени. В бъдеще - при гигантски модел на Звездата или по-голямо компютърно из­пълнение - и това ще бъде възможно: то ще оживи друга същ­ност на Христа на Земята и на Христовото Начало у нас. За­сега се оказа по силите ни снежинковият вариант. От мига на първата разпечатка (м. април 1993г.), Христовите монади по цялата Земя са усетили импулс за егоцентрация на Христо­вото Начало - т.е. за добиване на Христов характер и Хрис­тово "мюонно" тяло. Но заедно с това - и осияване на криста­лическото, Сатурново съзнание за отделност на "Аза", поради което братският живот и работата на окултните класове (Общ, Младежки, Орфически) по планетата ни отстъпи на за­ден план пред индивидуалното; затрудни се и официалната дейност на Христовите общества. Когато някой изпълни ва­рианта с вписаните Розови 365-върхи Звезди (поне 2 вписани в основата, тъй като, според изискването, минимумът за Христова микрогрупа е вече трима души, в режим на перио­дично оставане сам и живеене с единия или другия, както и тримата заедно. Това Елма нарича ядрен синтез на Новите Христови Души, които ще останат в Новата Вселена, осво­бодена от бунта на "илухимите": превръщане на "Водород­ното щастие", в "хелиево щастие", т.е. трансформация или Божествена мутация на жаждата за живот по двама в жажда за живот по трима. Според талмудистката легенда, под влия­нието на падналия илухим и херувим Сатана, 8000 години вече Ева (поразеното човешко сърце) провежда в неговите ре­лигии морала на водородното щастие и санкциите при откло­нение от него). Повтаряме: когато някой изпълни първона­чално про­диктувания модел на Христовата Звезда - с още 2 вписани в нея Звезди, - по Земята и не само на нея  ще се оживи звезд­ният, хелиев морал (1 двоен протон с 2 електрона); а с възмож­ността за вписване на все повече и повече Звезди - и способ­ността за вътрешна многоликост на Христовото На­чало и, съответно, за узряване на "Любовта като Сила" и "Любовта като Принцип" в настъпващата епоха на Водолея. Едва то­гава ще започне реалното обединяване на Христо­вите инди­види, групи и човечества. На сегашния етап Елма е преценил, че още няма надежда за появяване на Третия на на­шата пла­нета и в цялата ни галактика, тъй като в нас лю­бовта към себе си и любовта към ближния засенчват Лю­бовта към Бога, т.е. "любовта като стремеж" и "любовта като чувство" в сърцата ни не допускат синтезиране на во­дорода в хелий. Снежинковият модел на Звездата на Елма от­говаря на най-елементарния стадий - любовта като стремеж, т.е. съобра­зяването само със собствения ни, недоразвит вкус, или с лю­бовта към себе си като егоцентризъм в духов­ното поведение и егоизъм - в емоционалното и социалното. То не е постиг­нало дори и "Водородния" модел - майчинската любов или лю­бовта към сродната душа. Ние сме още въгле­родни, но като въглен, не като елмаз.

Пропорциите в Звездата на Христа имат строго кабалис­тичен, т.е. онтологичен и космогоничен характер. През юни 1991г. Елма уточнява диаметъра на бялата точка: 1/24 част от целия кръг, като символ и проводник на Най-Малкия от 24-те Старци, т.е. на самия Хелоил или Учителя, Елма, Господ, Христос, в Неговата кондензация по линия на Майка Му - Ми­ровата Душа. Алената точка е точно 1/7 от бялата, бидейки израз на Бог-Отец или Тот ("Тут" в старо­българската ка­бала). Много по-късно, едва днес, през юли 1994 г., ни стана известно от една уникална българска монография - "Преотк­риването на прабългарския календар от П. Добрев", - че ста­робългарските числа съдържат всички основни имена, дадени от Елма след 1984г.: Ал (1), (Ал-Ем, Аллах, Áлен), Тут (2), Éлма (10), вéчем (5)-(Вечния Дух), Алтем (12)-(Атма, Най-Високия Дух, Духът Божий (3), като "Последен" Господар на ду­ховния свят - 12; Шехтем (7) - (Шемхаа - 7 езеро на Рила), Ле­гендар­ният Прародител на българите е Авитохол (Хол = Бог); уни­калната дума "обич", която отсъствува етимологически и се­мантически в останалите езици, даже и в руския, се оказва чисто старобългарска. Духовното име на Учителя, като пок­ровител и ангел на българския род, е Дунó, а основният род Божествени царе на България са от фа­милията Дуло, означа­ваща "владея, царствам, ставам родо­началник, изпълнявам бащински дълг, първи, начален, главен, законен наследник, скиптър, основа, образец, порядък, вели­чествен, център, слънце, предначертание, вътрешен, цент­рален, глава, създа­тел, творец, труд, градеж" - бел. ред.)

Основата на Звездата е светлосин кръг, в който е вписана с още по-светло синьо 12-лъчна центростремителна (остро­върха) Звезда с връх нагоре - Звездата на Божия Дух като Атма. Именно тук, в междулинията, е царството на Свобод­ната Воля (или Хайзенберговият принцип на неопределе­ността). Затова там всеки изпълнител на Звездата има право до изобрази в светлосиньо волна фактура, графика, плетеница, картина, репродукция - разбира се, във възвишен дух. Това пречупва влиянието на всяка конкретна Звезда на Елма през призмата на отделната монада (индивидуалност, дух, искра Божия).

Още през декември 1991 г. Диктуващият предупреждава чрез осияние (подобно прогнозата Му за свръхновата през 1987 г., дадена още през 1984 г.), че много скоро предстои явя­ването на Розова Звезда на небето. Ако нарисуваме и разп­ространим Звездата на Христа навреме, тя ще подготви чо­вечеството за това велико събитие и така ще се спасят много повече души.

През април 1993 г. става ясно, че в различните фази на Битието Звездата е различна: тя пулсира навън и навътре, превръща се от розова в светлосиня и обратно, което става и с "фона". Това съответства на "дните и нощите на Брама".

При чертане на 12-лъчната Звезда се започва от върха и първо се спуска десният лъч. Линиите последователно се преплитат. Фонът между лъчите в най-горния връх, както и в съседните му два сектора, трябва да е различен от общия фон, като Принцип на Изключението и символ на Единицата, Двойката и Тройката. Значи, изображението в подаващия се над Розовата Звезда островърх триъгълник (връх на Синята 12-върха Звезда) трябва да е различно от всички повтарящи се изображения в останалите 11 триъгълничета. От своя страна, изображението отляво на този връх трябва да е ог­ледално обърнато дясното изображение. На нашата първа фигура на Звездата това условие не бе изпълнено. Елма обяс­нява, че има причина:

 Опити за т.н. "Отворена Тройка" има, но за "Затворена" - още не. Отворената Тройка произ­вежда Божествен хелий, а Затворената - духовен. Опитите за Отворена Тройка не могат да доведат до възбуж-дането на Божествен ядрен синтез, ако не съществува строго определено количество опити за Затворена Тройка. (Това Елма изясни на 17.07.130(1994)г., в 22,27 ч.) Веднага след това продължава:

На въпросите ви, защо Елма или някой Негов най-чист проводник не ви каже как точно да заживеете по новите начини, отговарям: това е немислимо! Такава рецепта за трима или повече е ненужна и опасна, тъй като може да спъне свободната ви воля. Елма или Негов човек никога не вербува хора за тези опити на бъдещето и не кандърдисва никого за това. Те са под печата на най-свещената Тайна. Узрялата душа сама стига до нужната потребност и решение, в зависимост от вътрешния си импулс, еволюцията и свободната си воля, същевременно познавайки Тек­стовете. Тогава тя незабавно отлива желанието си в конкретно предложение. Синът Божий преценява нивото на тази душа и я ориентира към хора с по­добно ниво, ако сам не може да участва. Нима При­ро­дата отдавна не е постигнала този синтез и на при­родно ниво, например, във водата: там по трима жи­веят заедно, но никой не я нарича "неморална"? Съе­диненията в Природата са израз на постигнати не­бесни съединения, но молбата "както на Небето, така и на Земята" още не е изпълнена от никого правилно в човешкия свят.

18.07.130(1994)г., 6ч10м.

Розовата Звезда не е от радиуси, а представлява 365-върха тъпоъгълна (центростремителна) Звезда, т.е. всяка точка е свързана с две срещуположни. Така Абсолютният Дух в центъра (или Неговото царство "Татван") остава независим от всички и всичко и контактува навън изключително чрез Отца, Божи­ята Майка и Христа (респективно Тот, Пралайа и Елма). Чрез Пралайа, в Нощите на Брама бялата точка е аб­солютно черна и радиусът й варира от алената точка до са­мата пе­риферия на синия кръг. Размерът на Алената Точка обаче е винаги един и същ: 210 пъти по-малък от този на "Си­нята Сфера". Тот и Духът са неизменни - те са аргументи; Пра­лайа и Елма са променливи - те са функции. В осиянията на тази тема Христос дава още обяснения за живота на Звез­дата Му.

Относно "снежинките" (кристалите) по върховете на Звездата Елма добавя, че: Всяка е различна поради строго индивидуалния си ъгъл към вертикалата и хоризонталата, макар и с еднакви "права" и "възмож­ности" спрямо центъра и универсума (окръжността, по­върхността на сфе­рата). Но рисуващият или програмистът би трябвало да придадат и графична индивидуалност на всяка снежинка: засега по вътрешен импулс, а по-нататък - по ука­зания от Елма.

На този етап ние не можахме да изпълним това изискване, но и този факт е в съответствие с равнището на човешкото "аз" в момента: то е повече индивидуално, отколкото универ­сално - то започва да действа и учителства, преди да е учило в космическа Школа. Затова и все още растем и се развиваме много бавно - по закона на еволюцията, въведена от "Ева", а не от синволюцията. Всяка снежинка е дете на Звездата, ко­ето расте и ще стане някога отделна Звезда.

Изискването за чертежа е:

Всяка отделна снежинка да не се допира до съсед­ните. Тя също е розова, но има светлосиня нимба - мъничка окръжност, в съотношение към радиуса й 125:1. Нимбите се преплитат, без да засичат сне­жинките. Всеки две се пресичат и с една трета под тях, представляваща нимба на слънчице с 19 лъча, чийто център лежи на голямата окръжност, ограни­чаваща Розовата Звезда. А то е розово, но без озна­чен център като видима точка - символ и израз на "отците" - Божествен клас в "отвселената" - вселе­ната на Отца. Значи, Тот и Отец са две страни на една и съща "монета" или "Мон" (това име се даде на 18.07.1994г. в 9,07ч.). Радиусът на долната нимба не може да бъде еднакъв с този на горните два, но той е с възможно макси­мално приближение към последния, за да се получи тройнолистното цветенце от преп­литането им колкото може по-правилно, без да се засичат и 19-те лъча. И тук пропорцията нимба - слънчице (заедно с лъчите) е 1.25:1.

Тези изисквания, чисто геометрически, наложиха да се из­дигнат снежинките доста над върховете на Розовата Звезда - нещо, което бе сторено от нас емпирично, но би могло да се изчисли по чисто математически път. Така се оказа, че връз­ката на Голямата Матерна Звезда със снежинките е през ІV-то измерение - те вече са се родили, не е нужна вече пъпна връв. Разбира се, окръжността на Голямата Звезда е само опорна - накрая трябва да се угаси.

Между всеки два върха на Розовата Звезда се спускат па­раболи с дълбочина 1/2 разстоянието от връх до пресечна точка на два лъча. За нашите малки модели те са неизпъл­ними, дори и с лазерен принтер. Въпреки това, при програми­ране, математически, параболите и пресичащите ги радиуси трябва да съществуват (параболите ограничават 24 радиуса между всеки два лъча, спуснати до центъра, но бялата точка ги покрива). В бъдеще, при много голям модел на Звездата, трябва да се знае, че параболите и радиусите са 13 пъти по-тънки от линиите на Розовата Звезда, докато все още ни действа орбисът на "13-ата Сфера", от която Слънцето ни вече излезе. Елма дава още едно съот­ношение:

Всяка линия на светлосинята, 12-орна Звезда, е 3 пъти по-широка от линията на Розовата и, следова­телно, 39 пъти от тази на параболата и радиусите.

 Оригиналът на Христовата Звезда, отпечатан в нача­лото на първата бяла книга, е с диаметър 1.5 м., а разстоя­нието между два върха на Розовата Звезда - само около един см. Това не позволи реалното ръчно начертаване на парабо­лите и тънките радиуси, тъй като при тези размери и про­порции тези най-фини линии би трябвало да се начертаят с дебелина, недостъпна за възможностите ни. За ръчно или машинно изпълнение би трябвало да се съобразяваме със съ­ществуващите най-тънки писци или разделителна способ­ност. В нашия случай Елма разреши да символизираме най-елементарно присъствие на радиусите, като представим 24-те само с един, с широчина 3,7 мм. Въпреки че това изменя ка­балистичното влияние, Елма го счита за по-добро, отколкото ако въобще не беше изобразена тази най-езотерична Звезда, вътре в Розо­вата.

Според едно осияние от м. юни 1993 г, плоското изображе­ние на Звездата е само двуизмерна проекция. В бъдеще чове­чеството ще я изпълнява сферически, въпреки че и триизмер­ният й вид е само проекция - тя съществува във всичките 49 измерения! Но в третото измерение Розовата Звезда, вътре в синята сфера, отгоре била вдлъбната като ябълка; в дву­измерния ни модел тя има разрез на сърце, хлътващо до дъ­ното на описаната парабола. Дъгите му отгоре се изпълня­ват по вътрешна свобода - това отговоря на импулса, вкуса и еволюцията на изобразителя й. Във съвършен вид, снежин­ките би трябвало да са "кацнали" по извивките на сърцето отгоре, но при въпрос в последния момент преди изпълнени­ето, Елма предупреди да не правим това сега в никакъв слу­чай, тъй като начинът ни на живот не отговаря на изисква­нето и бихме навредили силно на човечеството. Затова Той продиктува засега да оставим снежинките по окръжността отгоре, макар и закрити от профила на сърцето.

Така, напречното сечение на хипервселената (Про­явеното Битие с Господар Христос или Елма) ще бъде пак житно зърно, но неосветено в женската си част от присъствие на монади с постигната Божес­твена егоцентрация. Това е още една голяма Тайна за разликата между Старата и Новата Ева: както житното зърно, тъй и сърцето на старата Ева гу­бят половината си аура, когато се продават. При това, ние все още продаваме сърцето си и на дявола, и на обикновените хора, и на ангелите, и дори на падналите божества. Продаването винаги предпо­лага пазарене, изискване и очакване на предпочитано поведение от предпочитан купувач. При нарушение на всичко това, Старата Ева и Старият Адам раз­валят сделката и дори се съдят. Осъждането на ня­кого вътре в сърцето е белег за неразтрогнат дого­вор със Сатаната. В Любовта като Принцип, ти оби­чаш, независимо от това дали отговарят на чувст­вото ти и дали изменят линията на поведение. Тя се разпознава и по това, че никога не отпада. Отпадне ли, отмре ли едно чувство, то в никакъв случай не е било Любов: ние сме очаквали хонорара на някой купу­вач заради нашата обикновена любов като сила, като чувство или като стремеж. Затова днес Хрис­товата Звезда на Земята не може да не отговаря на фактическото положение и да не изобрази това пе­чално принизяване на Любовта, Която иначе Никога не от­пада, до полетата на  ангелските, човешките и животинските форми на Любовта. (18.07.1994,12ч58м, Бургас)

 Когато на Земята се появи първата Тройка в ре­жим на периодична свобода, затвореност и отворе­ност, Бог лично ще й възложи изпълнението на Звез­дата на Елма според оригиналния й вид и изменените космични условия. Именно тогава и елохимите, ко­ито винаги са били скрити, ще слязат при нас и фи­зически, на нивото на новото ни сърце. Досега те са идвали много рядко и са слизали и възлизали само чрез смърт, а не чрез блаженство. Снежинките, ко­ито ще нарисувате по извивката на Сърцето, ще бъде сигнал за тях, че на Земята вече има Нови Еви и Нови Адамовци, които ги очакват. Тогава водородът в Слънчевата система ще бъде възпламенен от ало­химите за съвършено нов вид любов: ще се пробуди дремещият хиперион в ядрото му. Този миг е настъ­пил! (18.07130г,13:23ч.)

Пространството на сърцето е светлосиньо, както целия кръгов фон. Тъй като последният е син навсякъде, а не само в подаващия се пръстен, Розовата Звезда в периферията си може да изглежда леко лилава.

Освен проблема с горните снежинки, Елма обяснява и защо не бива да се съкращават лъчите на Розовата Звезда до гра­ниците на Сърцето, както би трябвало да е в идеалния слу­чай. Това е безопасно само при наличие на илухимна любов между изпълнителите, затова се отлага за в бъдеще.

Розовата звезда е опасана от тъмносин тънък пръстен, като фон на снежинките. Това е двуизмерен "разрез" на уни­версалната вселена или Космичната Школа на Учителя. В дълбочина, тя би била като тръба, ако Звездата продължа­ваше в линейно трето измерение. Инак тя е навсякъде, но е пости­жима само за учениците. Заедно с тънките радиуси, Звездата има 16060 лъча; ако прибавим и линиите на Синята Звезда – 16084: получава се числото 19 ("Аз Съм Алфа и Омега!"); без нея - числото 13: Христовото число. Частта 0.25 дни в края на всяка година, която се добавя на всеки 4 го­дини чрез висо­косния ден, според Елма се съдържа в центъра на Звездата. Това били ония 6 часа в годината, когато всичко става въз­можно, защото са Божествени.

При първото изпълнение на Звездата, пръстенът на уни­версума, по технически причини, се получи с виолетов отте­нък. Елма разреши да остане така - това щяло да усили вре­менно елемента на учебната практика в Школата. В бъдеще обаче той трябва да се изпълни в оригинал: тъмносин.

Пак по наша вина, линиите на Розовата Звезда се получиха не 3, а 6 пъти по тънки от тези на Синята. Това усилва напре­жението на Тока в първата или го отслабва във вто­рата. Поради големите усилия и средства, вложени до този мо­мент, помолихме да не започваме отново, а да се даде вари­ант с компенсация. Елма нареди да се прокарат още 365 ро­зови дъги от върховете към центъра. Те би трябвало да бъ­дат почти двойно повече, но бе обяснено, че когато начер­таем още 30 звезди, те щели да нулират отклонението на първата; освен това, основната работа на Елма в Битието била да поема напрежения, така че щял да се справи и с това...

Най-добрият начин за активиране на Алената Точка, спо­ред Господаря на Звездата, би бил жив ален пламък. На второ място се допуска електрическа крушчица със строго опреде­лен диаметър или ален диод, което и направихме.

Елма прогнозира необикновени, безпрецедентни събития в света веднага след включването на "Тота" (Тока) в центъра, т.е. раждането на Звездата Му на тази Земя. Това стана на 29 май 130(1994)г. в 5ч.53м. сутринта - изгрева на Слънцето в София, България. За този миг трябва да направим хороскоп. Тук няма да коментираме изумителните явления с приятели и познати от този момент нататък, нито потресението на световните медии за успехите на българите по това време ("Бог е станал българин; българските момчета са синове Бо­жии!"); нито съ­битието с Юпитер, което може да се окаже от изключителна важност за Слънчевата система. Ще цитираме само част от осиянието "И все пак Звездата се роди!" от 29.05.1994г.:

"Веднага след включването на алената светлина, Н. отво­рил напосоки първия попаднал му том беседи от Учителя Бе­инсá Дунó. И трите пъти се отворила една и съща беседа, в която Учителят казва:

Ако Аз бих пуснал тока на Любовта, вие щяхте да я почувствате! Може някой път за 1/2 час да пуснем тока на Божествената Лю­бов - тогава вие ще почувствате какво нещо е Любовта. Ако 1/2 час тече този ток във всинца ви, вие ще нау­чите много повече, от­колкото всичката фило­софия, която сега съ­ществува в света! Вие ще кажете : "Ха пусни го!"... И не може току тъй да пуснеш този ток - ще го пуснеш навреме. Може да се пусне, но навреме - ако вие сте приготвени. ... Та ще по­могнете да пуснем този Ток!" (21.01.1923г. 16.ш.л. от ООК)

3-4 март 146(2010) г.

Тук няма да се обяснява математически и астрономически защо за този час на изгрева в София излиза разлика от един градус и 36 минути в дължините на Слънцето и асцендента. Координатите в астрономията се дават за мига, когато ди­аметърът на тялото минава през дадена линия - в случая математическият хоризонт за София. Това ни бе обяснено и аргументирано с чертежи и формули в лична кореспонденция с един от най-големите руски астрономи – Юрий Бромлей. За 4 минути зодиакът се извърта с 1 градус – ре­зултат от вър­тенето на Земята. В астрономическите календари обаче, с основание минутата на слънчевия изгрев се дава за мо­мента, когато върхът на слънцето се подава на хоризонта.  Раз­ли­ката по-горе се дължи и на това, че времето на изгрева се дава в календара с точност до минута, а не до секунда.  Освен това трябва да се провери коя астрологическа програма с каква точност работи и на какво основание. Абсолютната точност на небомига в случая обаче е много важна, тъй като от това зависи дали Слън­цето в небомига на Звездата на Христа ще е в Първи или в XII дом. Ако уеднаквим градусите и минутите на асцендента и Слънцето в този хороскоп, то се оказва в 12 дом, но тогава времето на изгрева се изменя, в сравнение с данните от българския астрономически календар. Този въпрос остава за доизясняване от страна на астро­номи и астролози.

Любопитно е да видим какво казва Дейн Ръдиар за симво­лите на градусите в небомига на Христовата Звезда, без да е знаел през 1936 година, че след близо 6 десетилетия такава Звезда ще се роди:

Слънце в  8^О на Близнаци – "Бунт срещу привилегиите". - Нима това именно не е главният бунт на Христовия Дух? При това, има не само материални и социални привилегии, но и емоционални и духовни, които са еднакво противни на безс­мъртните с искра от Бога. .

Луна в 1^О на Водолей  – "Конкретизация на идеала, пос­тигане на индивидуално безсмъртие чрез участие във ве­ликото ко­лективно културно дело". – Кой друг по-добре от Христа в ис­торията на човечеството конкретизира по-брилянтно идеала си и демонстрира индивидуално без­смъртие, давайки най-мощ­ната искра за подпалването на едно велико, колективно кул­турно дело на душите с искра Божия по целия свят?

Меркурий в 1^О на Рака – Моряците на един кораб свалят ста­рото знаме и вдигат ново. Радикална смяна на при­вързанос­тите – предел, след който вече няма връщане. Индивидуал­ната воля взима фундаментални решения, но колективната воля постепенно надмогва индивидуалната и накрая завладява личността. Заедно с това обаче инди­видуалната личност празнува най-славния миг в еволю­цията си – насладата от възможността да взима сво­бодни решения. Това е съдбоносен акт на индивида, чрез  който той избира своята цел в живота и истинските обекти на своята привързаност. Откриване на идеалната половинка и встъпване в брак. Поемане на отговор­ност за дом и поколение. Процес на фундаментална ориента­ция, която стабилизира енергиите. – Има ли нужда от ко­мен­тар? Нима Христовата Мисъл не ни говори вече 2000 години, включително и в Словото Му днес, за тотално самоопределе­ние? Самоопределение към Бог, Учител, Школа, Любим, Ято, съученици и приятели? – Ето как се изгражда Христовият ха­рактер и Христовият нос, осо­бено върхът му - израз на плане­тата Меркурий точно в тази позиция!

Венера в 10^О на Рака – Голям брилянт в начален стадий на обработка. Ревностни упражнения за пълна изява на идеала. Съзнателният ум трябва да може да понесе твърдо обработ­ката от страна на висши майстори – Учителите. Това е болез­нена операция за "суровия" камък, но целта си струва страда­нието, горещината, шлифо­вачното стържене и пилене, стига да е наистина в ръ­цете на добър майстор, понеже се случва и обратното. Ключовата дума тук е "майсторство", постигане на съ­вършенство във взаимоотношенията.  Венера е сърцето, а Господ ни е дал и формула "Сърце, чисто като кристал". Ако сърцето ни направи избора си да бъде шлифовано от Майс­тора и от майсторите на Неговото космично ате­лие, в нача­лото може да не е никак лесно, обаче после ще заблести в коро­ната на Новото Човечество. Не случайно наричат Учителя и "Майстора".

Марс в 4^О на Телеца – Златна чаша в края на една не­бесна дъга. Богатствата, идващи от свързването на не­бесното и земното естество. Символ на завета между Бога и човека. Мост за общуване на Божествените съ­щества със смърт­ните. Това е своебразна обмяна или причастие, включващо възпроизвеждането на матери­ята. - Като имаме предвид, че тук става дума за Марс в небомига на Христовата Зезда, свър­зваме сегашната ми­сия на Христовия Дух и Христовите мо­нади да свържат небесното със земното чрез силата на жела­нията, либи­дото, Творческото Начало. В Словото много често се го­вори, че сме отговорни да дадем физически тела на вис­шите духове, които идват сега от новите пространства. Не само плътно физически, но и етерни, астрални, мен­тални и пр., а това става само при съединяване на срод­ните души на всички полета. Дъгата е небесната радост и щастие, а злат­ната чаша – благородството и самоот­даването, които съби­раме в сърцето си и изливаме за всички.

Юпитер в 7^О на Скорпиона – Дълбоководни водолази. Воля за изследване скритите глъбини на всеки опит и търсене на при­чините. Пълен антипод на американската и светската треска за злато. Това търсене води до глъ­бинни постижения, до сти­гане на най-дълбоките корени на съзнанието. – "Во всëм мне хочется дойти / до самой сути: / в работе, в поисках пути, / в сердечной смути. / До сущности протекших дней, / до их при­чины, / до оснований,  до корней, / до сердцевины." Звездата на Елма дава въз­можност за най-дълбоки изследвания на Битието чрез медитации и концентрации в нея. Щом нейният Юпитер е в този градус, и то на Скорпиона, това е нейният голям пода­рък за човечеството. Не само сетивни и ясновидски изследва­ния, но и пътувания чрез нея във всички времена и светове. 

Сатурн в 12 ^О на Риби. В светилището на едно окултно братство стават периодични проверки на Посветените. Езо­терично квалифициране. – Христовата Звезда и ра­ботниците й извършват това постоянно.

И така, според сабиенските символи и Дейн Ръдиар граду­сът на Уран в небомига на Звездата дава изкачване; граду­сът на Нептун – духовна безопасност; градусът на Плутон – великолепие. Отново пълно попадение в сегашните функ­ции на Христовата Школа: из­качвания в планините и във висо­ките светове, пълна безопасност на методите й, за разлика от езическите, старозаветните и дру­гите самодейни школи; великолепие на хората, преживявянията и живота в космич­ната Школа и Братство на Вседържителя Елма.

Южният Лунен възел в небомига на Христовата зевезда говори за 2000-годишен богат опит в пътя на страданието, бягството от света и саможертвата. Но истинските хрис­тияни трябва да прик­лючат с всички затворени общества, фантасмагории, самохипнози и хипнози, да преста­нат да бъ­дат психически сомнамбули и нарко­мани, въобразявайки си из­мислени райове и вселени и правейки опити да ги превърнат в на­чин на живот. Това наистина са спомени от рая, но трябва да знаем, че "хостонизацияата" на Христовите монади вече е завър­шила и те няма защо повече да плуват необвър­зани по "реките на вселената", освен нощем, ако поискат. В много случаи това не е ре­ално плуване, а витаене,  зомбировка, об­себване. Досто­евски описва герои, което само лежат, пушат и мечтаят, развяват си съзнанието.  Севереният Лунен възел на Звездата в Шести дом иска чистота, самоусъвършенст­ване, взаимоусъвъшен­стване и практическо слу­жене. Съвър­шена яснота за земната и Космическата Дейст­вителност, в ко­ято живеем, и напрегнато трудово участие. Не труд, раз­рушаващ човека и природата, а ис­тинския труд, опреде­лен от Небето и изясняван в Словото. Затова един Мъдрец казва, че след 1945 г. идва "религията на труда", макар и въведена на­сила и неекологична. Трудовото поведение на истинс­кия духо­вен човек в света сега е критерий за допускането му в Шко­лата на Небето и на Земята. Шести дом отговаря на прин­ципа на планетата Ренун, при която поантата е събужда­нето на Прин­цесата от целув­ката на Принца. Процес на мю­онизация, добиване на кристално тяло. Сва­ляне Царството Божие на Земята, както е горе на Не­бето. Малцина знаят, че дори Шамбала и Агарта са под­ложени на строга ревизия от Учителя по този пункт. Някои писа­тели-ясновидци видяха това и Херман Хесе изкара Йозеф Кнехт, магистъра на Кас­талия, от затвореното елитно общество на пос­ветените, което не допуска жени, и го прати в Алпите като учи­тел на един-единствен ученик от света. Накрая го "накара" да се удави в леденото езеро, за да се разбере, че в затворените общес­тва хората са изнежени и нямат повече бъдеще. Друг съвременен писател направо ликвидира храмовете на Шам­бала с китайска бом­бардировка: китайският генерал е Посве­тен, а не звяр, и изпълнява волята Божия. Те трябва да прес­танат да бъ­дат затворени об­щества, миниатюрни райове на Земята, и Посве­тените трябва да слязат между народа. Да се натоварят реално с всич­ките ни проб­леми, минавайки за обикновени хора. Казано ни е, че Учителите и адептите сега ще бъдат между нас като приятели и ще работят и се тру­дят в света, много по-натоварени от нас, да­вайки блестящ пример. Ние видяхме такива хора и общувахме с тях десети­летия наред. Учителят вече не приема ученици в Шко­лата, ако не учат или не работят в света и нямат перфектно гражданско и трудово поведение, без да клинчат и да си пра­вят илюзии, без да са хлен­чещи и въздишащи слабаци. Точно за това нещо говори и положени­ето на Северния възел на Христовата Звезда в Шести дом в Скор­пиона – активно тру­дово поведение. Не случайно Елма дава и "Оси­яние за труда", разграничавайки труда от работата. Познаваме млади хора, които не завършиха следването си и дори гимназия, не искаха да работят и правеха маратонски молитви, концентрации и медитации, но накрая полудяха, самоубиха се, а някои дори из­вър­шиха убийства. Опашката на Дракона на Звездата е  XII дом – зат­вори, болници и лудници. Но този процес почва от 1945 година, за­това трябва да се разгледа и небомига на за­минаването на Учи­теля на 27 декември 1944.

Като връх на тази тема и на тоталните "попадения" във връзка с раждането на Христовата Звезда на 29 май 130(1994)г. в 5,53ч. в София и позицията на Северния й Лунен възел, геният и вели­кият Посветен Дейн Ръдиар от Кали­форнийското Бяло Братство пише в знаменитата си книга "Астрологическа мандала" следното:

Фаза 234 (24^О на Скорпиона). След като изслушва вдъх­нове­ната "Проповед на планината", тълпата се разотива по домо­вете си.

Ключ: Необходимостта да се въведе вдъхновеният опит и учение в ежедневния живот.

Всеки, който е преживял "особен опит", се сблъсква с необ­ходимостта да асимилира това, което е почувствал, видял и чул, и да го принуди да се трансформира в ежед­невно съзнание и поведение. Ако това не бъде направено, има опасност този опит може да причини полудяване и разцентроване на лич­ността. "Завръщането вкъщи" от високата планина, т.е от висшите слоеве на съзнанието, обикновено води до чувство на потиснатост поради про­заичните реалности на живота. Обаче една душа, която е получила озарение, е способна да по­лучи достатъчно светлина, за да преобрази всяка ежедневна ситуация. Именно това е великото предизвикателство на транс­формацията."

Тук може да си припомним и разказа на един съвременен полски писател (Войцех Журковски) - "Прахът от сандалите". Един семеен индиец почва да чува вътрешно гласа на гуруто си от Хималаите, че го вика да напусне дома си и да му стане ученик. Той изоставя жена си и детето си и пътува дълго в планината, докато открива учителя си. Минава курс на йоги­ческо обучение и се научава на много неща, включително пре­минаване през скали и стени. Още там обаче преживява и състояния на психически отклонения и ги наблюдава и сред другите ученици на този гуру. Връща се разоча­рован вкъщи и иска да мине през стената, но се блъсва в нея и пада. Съвър­шенството е една фикция и илюзия, ако не сме били съвър­шени първо в любовта към най-близките, в задълженията си към света.

В небомига на Звездата, Северният възел е в съвпад с Плутон. Сам Ръдиър тълкува Плутон като "Бялото Братс­тво". Ние имахме шанс да наблюдаваме съвършенството и великолепието на хо­рата от Братството не само в плани­ните, но и в мозайкаджийс­ките бригади. Един от Посвете­ните един ден каза на един начи­наещ: "Като те гледам как стържеш накриво парчетата  мрамор на шмиргела и произ­веждаш шкарто, аз виждам причината. Над тебе все още се вдигат цели катедрали от красиви фантазии, не можеш да слезеш на Земята. Съзнанието на ученика трябва да е изцяло в това, което прави в момента, а не да витае и щъка като водно конче със скоростта на светлината (и много по-го­ляма). В проти­вен случай никой Учител няма да го пусне в космоса, понеже няма да го намери".

Друг е въпросът, защо работихме именно мозайки. В този космичен момент ние трябваше да чупим, режем, стържем, търкаме и сглобяваме именно чрез парчета мрамор харак­тера си, твър­дите български егота около нас, Братството и Битието – единс­твения начин да се възвърнем в Бога. Инак няма как да станем ис­тински стълби, чешми и фонтани.

Имаше и друг разказ: един индиец получава просветление, че най-напредналите адепти в момента се намират в Бълга­рия. Гурувците в Хималаите вече не могат да му дадат нищо повече от сатори, нарвана и нирвакалпа самадхи. Идва в Со­фия и тръгва по светлинните им следи по улиците, но вижда, че най-много светят фонтанките по парковете. Не може да раз­бере какво общо има това с Посветените. Забелязва, че светят силно и много стълби в някои обществени сгради и даже във вилите на някои богаташи. В едно много високо зда­ние (министерството на транспорта) стълбите светят най-силно, и изглежда следите са най-"пресни". Стълбите чак до най-високия етаж светят осле­пително. Йогата влиза във всички стаи най-горе, да не би посвете­ните да са някакви чи­новници – не, тия хора не светят. Най-накрая се сеща какво работят Посветените. Така че хич не е вярна крити­ката на един "резач на глави" от "братството", който е оставил спо­мени и мъдри разсъждения, че "мозайкаджийската бригада" от Изгрева се била отклонила от истинското ученичество, ко­ето представлявало занимания с микроскопи и насекоми... Тази квалифи­кация не е от обида, че въпросният циглар и учен очерни и новия текст на паневритмията, но се използват думи на Учителя за него, че той бил превърнал професията си на палач от миналото в силна критическа дейност днес в братството. Мнозина забравят напълно заповедта на Учи­теля "Не съдете, за да не бъдете съдени".

   Следва холизация:

-         При чертане на 12-лъчната Звезда се почва от върха и първо се спуска десният лъч. Линиите на лъ­чите се преплитат. Фонът в най-горния лъч и двата му съседни, междинни сектора, трябва да е различен от общия фон, като израз на Принципа на Изключе­нието (16.ІІІ.1994,15,05ч.) и Принципа на Единицата, Двойката и Тройката. И още по-точно - в самия лъч  собствено различие, макар и да съдържа елементите на съседните полета; от своя страна, лявото и дяс­ното поле да са обратно поляризирани (графично или копирно, ако е илюстрация).