676.1994.03.17/21 Осияние за Обичта, Любовта и Благостта – част I и II

Книга 21


17-21.III.130(1994)

София – Изгрев

ОСИЯНИЕ ЗА ОБИЧТА,

ЛЮБОВТА И БЛАГОСТТА

Част I

Вчерашният, утрешният и днешният ден на Брама;

Религиозни, светски и косможители;

Илухимни, алохимни и елохимни монади;

Монизъм, полизъм и холизъм;

Морал, тантра и Воля Божия

"Даже по някой път аз съм се спирал да мисля каква дума да употребя в българския език за думата "любов". Думата "обич" – и тя не може да изрази любовта. Единствената най-силна дума в българския език, тя е "бла­гост" – значи, сладко нещо. Тя има вече сми­съл. Сладко е – значи не може да бъде горчиво. А любовта какво нещо е? – Няма символ, няма корен. Какво значи "любов", не знаем; Откъде е произлязла тази дума – не знаем. "Обич" – и тази дума корен няма. Откъде е произлязла тя? Но "благост" е сладко нещо – тя е много силна дума. И когато намерим такива думи, за които имаме опитност, у нас се зараждат ония истински мисли и идеи, които действат съзнателно." (Учителят, беседа „Окултна музика" от 22.Х.1922г, 4 шк.л.ООК)

17.III.130(1994)г. 4,23 – 6ч.

           

Още за сродните души – част I

            - Може ли да се каже още нещо за сродните души?

            - Толкова много съм ви говорил на тази тема! Разумно бе да приложите поне една хилядна част от онова, което сте прочели; една стотна част от онова, което сте почувствали; една десета част от това, което ви се дава.

          Сега казвам: на някои души се дават не само де­сет възможности в един живот за среща със срод­ната душа, но и по 1000 случая в течение на едно прераждане за преживяване на любов с несродни! Ва­шата втораченост в идеята за сродната душа, за веригата от сродни души, размива напълно поняти­ето "душа". Ако ние говорим за душите, произлезли от Бога, тогава няма "несродни" души – Баща ни е Един! Така че срамота е да си свивате сърцето пред родните си братя и сестри, с които сте живели ня­кога слети. Питате: "Как да намеря сродната си душа?"... – Като се откликвате на всички души от вашата сродна верига!

          Как да открием поне 100 душù от сродната ве­рига? – Като се откликвате на тия, които считате за "несродни"! Ако става дума за души, а не парцали, то всички души имат нужда от любов – с какво право няма да прелеете от чашата си, преизпълнена до­горе, в чашата на умиращия от жажда?

          Срещата със сродната душа понякога се от­лага с хиляди векове, понеже не сте събрали нектар от поляната на своя вид. Ако вие сте пчела, ще съ­берете ли и една капка мед само от едно цвете? – Ще съберете, но ако това е сродната ви душа. Тя е тъй голяма, че за вас се отваря с цялата си широ­чина, височина и дълбочина. Ония 144 хиляди души от вашата сродна верига се отварят с цялата си широчина и височина, а 400-те септилиона души, излезли досега от Бога в Настоящия Ден на Брама, са вашите братя и сестри, разкриващи се пред вас с цялата си широчина.

          Това са сложни философски символи, които проу­мявате в течение на хиляди и хиляди вечности. Що е дълбочина? Що е височина? Що е широчина?... – Това са трите измерения на Любовта, проектирана в Трите Вселени. От Божествения свят вие сте из­лезли само с една душа – сродната ви половина, с ко­ято сте едно цяло. От духовния свят сте излезли с още 144 000 ваши сродни души, с които сте свързани във "височина" – в света на Àтма. А във физическия свят вие имате – поне в момента – 400 септилиона родни братя, сестри и най-близки роднини, с които сте свързани в "широчина" – т.е. чрез Христа и Пра­лайа. Но на това равнище вие трудно ще Ме разбе­рете.

          Освен всички тия най-близки ваши души, Бог е пуснал и "апликации". Може да се каже, че Той е "инк­рустирал" помежду вас 700 септилиона несродни вам души - също с Божествен произход, но от Вчерашния Ден на Брама.

          Същевременно, в мозайката ви са подредени и същества без душа – техният брой постоянно се мени. Те са тъй наречените "андроиди", "феминиди", "ангелоподобни" и "богоподобни", с които Бог ви смесва, за да ви тренира. Не само да ви тренира, но и сам Той да ви различава.

          За тази сутрин – толкова. Предметът е много важен, но не трябва да го "претупваме". Само ще ви припомня, че илухимните монади са от Вчерашния ден на Брама и те могат да синтезират Битието само чрез едно-единствено същество до себе си. Ако то е самата сродна душа, то тя съдържа в себе си всички останали души от вашите сродни вериги и вселени.

          Веригите се отличават с вярност на идеята и с обща дейност; сродните вселени – с необходимост от обмяна на физическото поле, а сродната ви душа се отличава, освен с всичко това, и с еднаквост на импулсите ви. Полярно течащи понякога – но всякога синхронни.

          Алохимните монади са от Утрешния Ден на Брама и синтезират Битието отвън-навътре: от множеството към единството. За да се срещне с една своя сродна душа от духовния свят, алохимното същество трябва да се е обменило и разминало средно със 6 секстилиона свои сродни души от физи­ческата вселена! Алохимните монади са 900 септи­лиона досега от Утрешния Ден на Брама. Изчислете сега с колко частици и вълни и за колко време трябва да се обмени и размине един фотон, за да постигне една своя сродна душа във "височина"... Като се об­мени с още 143 999 и съумее да се размине с тях, алохимната монада има реална възможност да се съ­едини навеки със своята сродна илухимна монада, ко­ято пък е била вярна само на едно същество едно цяло Денонощие на Брама – около 24 милиарда земни години! И съединят ли се – след абсолютната вяр­ност всеки на собственото си естество; преминат ли и през изпита да се отрекат изцяло от естест­вото си, те стават едно същество и се подреждат на опашка пред портите на Днешния ден на Брама. Тогава те имат шанс да се родят като человеци – да се увеличи с още една елохимна монада 400-сеп­тилионното Братство от творения, съединяващи се в настоящия момент, а не съединени от вчера или с перспектива да се съединят утре.

          Цитирайте след това осияние избрани пасажи от Сведенборг и Антарова, за да ви подготвя за Втората част на тази важна лекция за Вчерашния Ден и Вчерашната Нощ на Брама.

17-21.III.130(1994)

ОСИЯНИЕ ЗА ОБИЧТА, ЛЮБОВТА

И БЛАГОСТТА

Част II

Брама и Сарасвати

ВЧЕРАШНИЯТ ДЕН НА БРАМА

Зараждане на Обичта. Илухимните монади.

Принципът на избора и монизма. Аскети, дълг и

морал - мъжки и женски илухими. Интимният мир

(ІV дом в астрологията); религия (йога), дом, бит,

 семейство. Грехопадението на илухимните монади.

Вчерашната Нощ на Брама и изправяне на греха

на Ева (ПКВ - Програма за корекция на вкуса)

Емануил Сведенборг

(или църквата, която е изгорила незабавно оригиналите му и е преиздала свои редакции)

За браковете на Небето

366. Тъй като всички жители на небесата произлизат от човешкия род, поради което и ангелите са от двата пола; и тъй като още от създаването на света жената е предназначена за мъжа, а мъжът - за жената, т.е. те трябва да си принадлежат; и тъй като, очевидно, тази любов е вродена и у двамата, то, следователно, има же­нитби и бракове и на Небето, както на Земята. Но небес­ните бра­кове са съвсем различни от земните и затова тук ще бъде изяснено в какво се състоят небесните бра­кове, по какво се различават от земните и в какво си при­личат.

367. Бракът (conjugium) на Небето е духовно съедине­ние на две личности в една - по-нататък ще обясним в какво се състои това съединение. Духът е съставен от две части, едната от които се нарича разум, а другата - воля, желание. Когато тези две части действат нераз­делно, те образуват един дух: мъжът на Небето действа като оная част, която се нарича разум, а жената - като онази, която се нарича желание, воля. Щом като това съ­единение, присъщо на вътрешните тела на човека, слезе в нисшето, принадлежащо на тялото, тогава то се раз­бира и усеща като любов. Тази любов именно е съпружес­ката любов (amor conjugalis). От това става ясно, че съп­ружеската любов произтича от съединението на две личности в един дух; това се нарича на Небето съжител­ство и в такъв случай се говори за тези две личности не като за две, а като за една - ето защо двама съпрузи на Небето не се наричат два ангела, а един.

368. Такова съединение на мъжа и жената, според тех­ните най-вътрешни естества, произтича от самата цел, за която са създадени: мъжът се ражда, за да бъде разу­мен и следователно да мисли разумно, а жената се ражда, за да бъде израз на желанието и следователно да мисли под влияние на желанията си. Това си личи даже от тех­ните склонности и природния им нрав, както и от външ­ния им вид. От нрава, защото мъжът - истинският мъж - действува по разум, а истинската жена - по чувство; а по външния образ, защото мъжкото лице не е тъй красиво както женското, гласът му е по-нисък и силен, тялото - по крепко; у жената пък лицето е по-нежно и красиво, речта е по-мека, а тялото - по-слабо. Подобна е и разли­ката между разума и желанието, между мисълта и чувст­вото; между Истината и Блаженството, както и между Вярата и Любовта, тъй като Истината и Вярата имат отношение към разума, а Блаженството и Любовта - към желанието. Ето защо в Словото думите "юноша" и "мъж" озна­чават в духовен смисъл разбиране на Истината, а "де­войка" и "жена" - чувство на Любов и Блаженство.

369. Всеки човек на Земята, бил той мъж или жена, има и разум, и желания; и все пак у мъжа преобладава разумът, а в жената - желанието, така че човек, фактически, е та­къв, каквато е преобладаващата му същност. Но в съпру­зите на Небето няма никакво преобладание, защото жела­нията на жената са желания и на мъжа, а разумът на мъжа е разум и на жената, тъй като те обичат да желаят и мислят като другия - и едновременно, и последователно; поради това и се съединяват в едно цяло. Това съедине­ние е истинско съединение, защото волята, желанието на жената, напълно съвпада с разбирането и разума на мъжа, а разумът на мъжа с желанията на жената - осо­бено ко­гато се гледат в лицето, защото, както вече бе казано по-горе, на Небето има пълно взаимопреливане на мисли и чувства - и особено между съпрузите, тъй като те се обичат! От това се вижда какво представлява това ду­ховно единение, образуващо съпружеството и раждащо в Небето съпружеската любов: а именно, че еди­ният иска всичко, което му принадлежи, да принадлежи и на другия - и обратно.

370. Казвано ми е от ангелите, че доколкото двама съпрузи се намират в такова единение, дотолкова и са в състояние на съпружеска любов, а - следователно - и в разбирателство, мъдрост и блаженство, тъй като Бо­жествената Истина и Божественото Блаженство, от ко­ито произтича всяко разбирателство, всяка мъдрост и всяка сладост, влияят особено силно на съпружеската любов и следователно съпружеската любов е самата ос­нова на Божествения живот, който, сам по себе си, предс­тавлява брак на Истината с Даването, Благостта и Бла­женството, т.е. Доброто. Както разумът се съединява с желанието, тъй и Истината се съединява с Благостта и Блаженството, понеже истинският разум приема Божес­твената Истина безусловно и даже сам той е съставен от истини, а истинската воля, която е всъщност е най-силното ни желание, приема без съпротива Божестве­ните Блага и Баженства, и самата е образувана от Бла­женства. Каквото човек иска, това и за него е Благо; ко­ето пък разбира - това за него е Истина. Ето защо е едно и също да се каже "съединението на разума с желанието" и "съединение на Истината с Благостта и Блаженст­вото". Съединението на Истината и Благостта, Блажен­ството, образува един ангел и заедно с това - неговото разбиране, мъдрост и блаженство, тъй като един ангел става ангел според степента на синтеза между Бла­гостта и Истината в него, и на Истината с Благостта и Блаженството или, което е същото, според това, до­колко са се съединили в него Любовта с Вярата и Вярата - с Любовта.

371. Божественото Начало, произлизащо от Господа, именно затова и особено набляга на закона, че съпружес­ката любов произлиза от съединяването на Благостта и Блаженството с Истината, тъй като току-що бе изяс­нено, че съединяването на разума с желанието е иден­тично със съединяването на Благостта и Баженството с Истината. Това съединение води началото си от Божес­твената Любов на Господа към всички, намиращи се на Небето и Земята. От Божествената Любов излиза Бо­жествената Благодат, а тази Благодат се възприема от ангелите и хората като Божествени Истини. Единстве­ният приемник на Благодатта е Истината и затова, който не ходи в Истина, не може да възприеме нищо от Господа, ни от Небето. Така че, доколкото истините в човека са съединени с благодетелността и блаженст­вото - т.е Доброто, - дотолкова сам човек е в контакт с Господа и Небето - ето коренът на съпружеската лю­бов и ето защо тази любов е единствената основа на Бо­жест­вения живот. По тази причина, именно, съединени­ето на Благодетелността, Благостта и Блаженството с Исти­ната, на Небето се нарича небесна женитба и са­мото Небе в Словото Божие се оприличава на женитба, и даже се нарича женитба, съпружество! Сам Господ пък е наре­чен "Женихът", "Мъжът", а Небето и църквата - "Не­вес­тата" и "Жената".

372. Благодатта и Истината, съединени в един ангел или човек, образуват не две неща, а едно, тъй като тази Благодат или Блаженство принадлежи на Истината, а Истината - на Блаженството. А такова съединение се осъществява когато човек мисли за онова, което иска, и иска онова, за което мисли. Тогава мисълта и желанието образуват едно цяло, т.е. един дух (mens), защото мисълта образува или представя в образ това, което иска желанието, а желанието придава на този процес наслада. Ето защо, двама съпрузи на Небето, не се нари­чат два ангела, а един. Точно това трябва и да се разбира от думите на Господа: "Не сте ли чели, че Творецът в на­чалото мъж и жена ги създаде?" и каза: "Затова ще ос­тави човек баща си и майка си и ще се прелепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът - така че те вече не са двама, но една плът. И така, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!" Не всеки проумява това, но само комуто е дадено. Тук е описано Небесното съпружество, в което живеят ангелите, а също и бракът на Доброто с Исти­ната. А под думите "Да не разлъчва човек това, което Бог е съчетал", се разбира, че Благодетелството, Благостта и Блаженствата не трябва да се отделят от Истината.

373. От горното сега може да се види откъде произ­лиза истинската съпружеска Любов, а именно, че тя от­начало се образува в духа на съпрузите, а после се спуска и минава в тялото, в което тя се постига и пре­живява като любов. Всичко, което се постига и прежи­вява от тялото, извира от духовния човек, т.е. от ра­зума и жела­нието. Именно от тях се образува духовният човек - и всичко, което от него слиза в тялото, се проявява тук видоизменено, макар и да запазва известно подобие и сходство с духовното: то е същото, както душата и тя­лото, причината и следствието, според нашите обясне­ния в двете глави за съответствията.

374. Аз слушах как веднъж един ангел описваше истинс­ката съпружеска любов с нейните небесни наслади и твърдеше, че Божественото Начало на Господа в Небе­сата, т.е. Божествената Благодат и Божествената Ис­тина в такива съпрузи са съединени тъй съвършено, че образуват не две същества, а едно цяло. Той казваше, че двама съпрузи на Небето са идеалния пример за Божест­вената Любов, тъй като всеки от тях е представител на своята благодат и своята истина не само духовно, но и телесно, тъй като тялото, създадено по подобие на духа, е негов образ. От това той заключаваше, че Божестве­ното Начало се представя най-пълно в съпружеската двойка, живееща в истинска брачна любов, и че благодаре­ние на това в тях се отразява Небето, защото цялото Небе е, всъщност, синтезът на Божествената Благодат и Баженство, на Доброто с Истината, изхождащи от Гос­пода. И че вследствие на това, всичко Небесно принад­лежи на тази Любов, чието блаженство и наслаждение надми­нават всяка фантазия. Опитвайки се да изрази това с думи, ангелът употреби израза "мириади и мириади". Той се чудеше, че църковните вярващи не знаят нищо за това, въпреки че църквата би трябвало да бъде Небето Господне на Земята, а Небето, самò по себе си, представ­лява брака на Благодетелността, Благостта и Блаженс­твото с Истината. Той изразяваше също своето изумле­ние от факта, че в църквата на Земята, даже повече, от­колкото извън нея, се извършват и допускат прелюбоде­яния, чиито удоволствия, в духовен смисъл и в самия ду­ховен свят, не са нищо друго, освен удоволствията на любовта към злото, в съединение със злото - удоволст­вия адски, тъй като те са съвършено противоположни на Небесните, представляващи удоволствия на Любовта към Истината, в съединение с Благостта и Блаженст­вото.

375. Всеки знае, че двама съпрузи, които се обичат ис­тински, са вътрешно съединени и че същественото в съпружеството е именно това пълно единение между ду­ховете им. От тук следва, че какъвто е духът им, такова е и тяхното съединение, такава е и любовта им. Духът на човека е образуван изключително от Истини и Блажен­ства, защото всичко в света, без изключение, има връзка с Истината и Благодатта, Блаженството, и тяхната степен и вид на съединеност. Ето защо съединението на духове, образували се от най-истински истини и блага, е най-съвършено. Трябва да се знае, че в света няма по-силна обич от обичта на Доброто и Истината помежду им и затова от тази Любов произлиза истинската съп­ружеска любов. Злото и лъжата също се обичат, но тази любов скоро се превръща в ад.

376. От всичко, казано дотук за произхода на съпру­жес­ката любов, може да се види кой живее в брачна любов и кой не; че в нея живеят само онúя, които, според Божес­т­вената Истина, която приемат, преживяват и съот­вет­ната Божествена Благодат; че колкото по-близка до Аб­солютната Истина е истината, в която живеят, съе­ди­нена с доброто, толкова по-истинска е съпружеската им любов. И тъй като всяко добро, съединено с Истината, излиза от Господа, то никой не може да преживее ис­тин­ски съпружеска любов, ако не познава Господа и Него­вото Божествено Начало, тъй като без това признаване сам Господ не може да прониква в човешките истини и да се присъединява към тях.

377. От туй следва, че пребиваващите в лъжа не жи­веят в брачна любов, а още по-малко - пребиваващите в любов към злото. У живеещите в зло и в лъжа вът­реш­ните начала на духа са затворени и затова тук не може дума и да става за съпружеска любов. Но още по-ниско от злото и лъжата, взети поотделно, е съединени­ето на злото и лъжата у хората, които са само светски или само природни и са се затворили за духа. Това именно се нарича "адска женитба". Беше ми дадено да видя как из­глежда бракът на ония, които живеят в злото и лъжата - брак в пълна сила пъклен: те може и да разговарят, и да се съе­диняват в похот, но вътрешно горят в смъртна омраза един към друг, която е тъй голяма, че не се под­дава на ни­какво описание!

378. По същата причина не може да съществува и брачна любов между особи от различни вероизповедания, тъй като истината на единия не се съчетава с благото на другия, а две несходни и несъгласуеми естества не мо­гат да синтезират от два духа един. Затова и в основата на любовта им няма нищо духовно; ако те живеят заедно и в съгласие, то е само по природни или някакви външни причини. На това основание, женитбите на Небето се сключват само между лица от едно и също общество, тъй като пребивават в едни и същи блаженства и ис­тини, а не между лица от различни общества. Това се из­рази при израилтяните в това, че браковете им се сключ­ваха вътре в "колената" израилеви и особено вътре в са­мите семейства, а не извън тях и "колената". (Оттук и израждането на човека в затворените общества и на ду­хов­ните ангели, даже на илухимите, чиято апология е еднаква с те­зата за женитбите на Небето и в ада у Сведенборг и във  всички илухимни религии и естества. Дано Сведенборг говори другаде за необходимостта за разнообразието на геномите при зачатие, както констатира съвременната наука, за да има здраве и свежест на популациите  - б.п.)

379. Също няма истинска съпружеска любов между един мъж и няколко жени, тъй като това унищожава духовното съпружеско начало, чиято същност е свързването на два духа в един и следователно унищожава вътрешното съе­динение на Благодатта и Истината, от което произлиза самата същност на тази любов. Бракът с няколко жени е подобен на ум, разделен на няколко желания; а също и на човек, принадлежащ не към една църква, а към много, така че в такъв случай вярата му е раздробена до такава сте­пен, че фактически изчезва. Ангелите казват, че много­женството е съвършено противно на Божествения поря­дък, че са уверени в това по няколко причини и най-вече поради това, че още при първата мисъл за многоженство, те се лишават от вътрешно блаженство и Небесно щас­тие и изпадат в нещо като опиянение, защото благо­датта им започва да се разминава със своята истина. Вследствие на това, че вътрешните начала, принадле­жащи на духа им, изпадат в такова състояние при ми­сълта и намерението за това, те ясно разбират, че съп­ружеството с няколко жени затваря вътрешните им на­чала и води дотам, че вместо съпружеска любов се прок­радва похотливата любов, която смъква човека от Не­бето. По-нататък те казват, че човек мъчно разбира това, защото малцина живеят в истинска брачна любов, а неживеещите в нея не знаят абсолютно нищо за вът­решната наслада, присъща на тази любов. Те познават само похотливото удоволствие, което, след краткот­райно съжителство, се превръща в неудовлетворение, до­като насладата при истинската съпружеска любов не само продължава до края на старостта, тук, на Земята, но и след смъртта преминава в небесно наслаждение и тогава се изпълва с вътрешна наслада, увеличаваща се вечно. Те също казаха, че блаженствата на съпружеската любов са хиляди и хиляди и че нито едно от тях не може да бъде проумяно от онзи, който не е обърнат от Гос­пода към брака на Доброто с Истината.

380. Стремежът към господство на единия съпруг над другия съвършено унищожава съпружеската любов и ней­ната небесна наслада, понеже, както бе вече казано, съп­ружеската любов и наслаждение се състоят в това, во­лята на единия да е воля и на другия и обратно. Желани­ето за господство унищожава съпружеската любов, за­щото който господства, той иска да наложи изцяло сво­ята воля, сякаш волята на другия не съществува, поради което между такива съпрузи няма никаква взаимност и никакво общуване по любов, с нейните истински радости. Истинското общуване и произтичащото от него съеди­няване е именно дълбоката вътрешна наслада, която се нарича "блаженство". Стремежът към господство съ­вършено ликвидира блаженството, а с него и всичко не­бесно и духовно в съпружеската любов - до такава сте­пен, че такива хора въобще не подозират за съществува­нето на това небесно и духовно начало в брака. Ако им споменат за него, те отвръщат с презрение, и още при първите думи за такова блаженство започват да се смеят или сърдят. А когато човек иска и обича онова, ко­ето иска и обича и другият, тогава и двете страни са свободни, защото всяка свобода произтича от Любовта. Където обаче има господство, там няма свобода нито за едната, нито за другата страна: едната робува, но и дру­гата също, понеже е робски покорна на жаждата за гос­подство. За съжаление, това е съвсем непонятно за онзи, който не знае какво представлява свободата на Не­бес­ната Любов. (Оттук произтича манталитетът и практи­ката на адкото "садо-мазо" в брака и в света и в съответ­ните долнопробни филми – б.п.)

От всичко онова, което бе казано за произхода и ес­теството на съпружеската любов следва, че доколкото там владее господството, дотолкоз и духът на двете страни не е съединен, а е разединен. Господството под­чинява, а подчиненият дух няма собствена воля или во­лята му е противоположна на волята на другия. Но който няма собствена воля, той няма и любов; а ако волята му е противоположна на другата воля, то мястото на лю­бовта се заема от омразата. Вътрешните естества на хората, живеещи в такъв брак, са в постоянно стълкно­вение и борба както при всички врагове, въпреки че по­някога те външно общуват мирно и тихо, за да не си раз­валят спокойствието. Сблъскването и войната на вът­решните им същности се разголват след смъртта им: повечето съпрузи там се срещат и тогава се нахвърлят един на друг с такова ожесточение, че са готови да се разкъсат, тъй като тогава нищо не им пречи да реагират съгласно естеството си. Няколко пъти ми бе дадено да видя подобни сблъсквания и взаимната им ярост, дости­гаща до страшна мъст и жестокости. В живота отвъд, вътрешното естество на всеки е освободено и не е свър­зано повече с външните условности, както е обикновено на Земята по най-различни причини. След смъртта всеки е такъв, какъвто е вътрешно.

381. У някои се наблюдава някакво подобие на съпру­жество, което обаче не е никакво съпружество, щом като двете страни нямат отношение към Истината и Доб­рото, към Благотворителността, Благостта и Блажен­ството. Подобна "любов" само външно прилича на съпру­жеска по най-различни съображения: поради някаква вза­имна услуга, заради спокойствието им; по причина на ня­какво общо вдъхновение или просто защото това им по­мага да бездействуват; за да има кой да се грижи за тях като се разболеят и остареят, или заради децата. Други пък - поради страх от съпруга или за пред общест­вото; трети - изключително за задоволяване на похотта си. Степента на съпружеското чувство също често е най-различна у двамата "съпрузи": у единия може да го има повече или по-малко - съвсем нищожно или пък въ­обще да липсва. Благодарение на тази разлика, именно, единият може да е кандидат за Небето, а другият - за ада.

382. Истинската брачна любов (amor conj. genuinus) обаче съществува само в най-вътрешното Небе, защото ангелите там живеят в съюза на Доброто и Истината и в пълна невинност; ангелите от по-долните небеса също се женят, но само според степента на невинността си, понеже брачната любов, сама по себе си, е в състояние на невинност. Ето защо съпрузите, живеещи в истинска съпружеска любов, се наслаждават на небесни блаженс­тва, подобни на игрите на малките деца - те намират ра­дост във всичко, тъй като Небето им поднася радости и в най-малките неща. Затова брачната любов на Небето се изявява в най-прекрасни образи: виждал съм я в образ на момиче с невъобразима красота, а около нея - облак с блестяща белота. Казвано ми е, че красотата на анге­лите на Небето зависи от тяхната брачна любов: чувст­вата и мислите, породени от тази любов, приличат на елмазни сфери с блясък на гранат и яспис, и при това - с неизказано чувство на наслада, пронизващо изцяло вът­решното естество на духа на ангелите.

С една дума Не­бето се изобразява именно като съпружеска любов, по­неже Небето за ангелите се състои в съединението на Доброто с Истината и това съединение по-ражда брач­ната любов.

382. Небесните бракове се отличават от земните по това, че земните целят раждане на деца, а на Небето не е така: вместо раждане на деца, там става раждане на Ис­тина и Добро. Това раждане затова замества първото, защото съпружеството на Небето е брак между Исти­ната и Доброто, т.е. подарената благодат, както вече бе обяснено по-горе, и защото в това съпружество над всичко се обичат Доброто и Истината в техния синтез - затова и бракът на Небето ражда именно Добро и Истина. "Майка" и "баща" там означават Истината в съединение с пло­дотворно Добро; "синове" и "дъщери" - самите пло­дове на Истината и Доброто; "зетове" и "снахи" - съеди­ненията на тези плодове и пр. От всичко това личи, че браковете на Небето са различни от земните бракове: женитбата на Небето (nuptiae) е духовна и не се нарича "брак", а "съеди­нение на два духа в брака на Доброто с Истината"; а на Земята бракът има отношение не само към духа, но и към тялото. И тъй като на Небето брак в човешкия смисъл няма, то двама съпрузи там не се нари­чат "мъж и жена", но всеки от тях, съгласно понятието на ангелите за съе­динение на два духа в един, се обръщат един към друг с една дума, означаваща взаимната им при­надлежност. От това се вижда как трябва да се разбират думите на Гос­пода за женитбата (Лука ХХ:35.36).

383. Дадено ми бе също да видя как се сключва бракът на Небето. Навсякъде там подобните по естество жи­веят заедно, а несходните се разделят, защото всяко общес­тво на Небето се състои от ангели с еднакви склон­ности; подобното търси и намира подобното не от са­мосебе си, но поради Господа (вж по-горе, ст. 41,43,44 и на­татък). Същото се отнася и за съпрузите, чийто дух може да стане един. Още от пръв поглед те се влюбват един в друг от цялата дълбочина на душата си (in fime), разбират, че са родени един за друг и мигновено встъп­ват в брак. Затова всички бракове на Небето, за разлика от човешките и адските, произтичат направо от Гос­пода, т.е. от настоящия миг, а не от миналото или от протакането, бъдещето. При това се празнува сватба, и то сред многочислени приятели; сватбите са различни в различните ангелски общества.

384. Тъй като съпружеството на Земята служи за раз­садник на човешкия род, както и на Небесните ангели (за­щото, както бе обяснено по-горе в специална глава, Не­бето произлиза от човешкия род); и тъй като, освен това, женитбата произлиза от духовното начало, т.е. от брака на Доброто с Истината и затова Божественото Начало пряко влияе на съпружеската любов, то в очите на Не­бес­ните ангели браковете са свещени. И - обратно - тъй като измените са противни на брачната любов, то анге­лите ги считат за долни (profana), понеже както в брака ангелите виждат съчетание на Истина с Добро, т.е. - са­мото Небе, - тъй и в изневярата виждат брак на злото с лъжата, т.е. - ада. Ето защо, щом чуят думата "измяна", те се извръщат; по същата причина и когато човек изне­верява поради жажда за удоволствие, Небето се затваря за него, а когато Небето е затворено, човек не признава повече Божественото Начало, нито каквото и да е, отна­сящо се към вярата, изповядвана от църквата. Че всички, живеещи в ада, мразят съпружеската любов, ми бе дадено да се уверя чрез влиянието, което те разпрос­траняват в усилията си да разтрогнат и развалят брака. По това тяхно влияние аз можах да се убедя, че удоволс­твията, царящи в ада, са удоволствия на изневярата и удоволст­вия от разрушаването на съюза между Исти­ната и Доб­рото - съюз, образуващ Небето. От това следва, че удовол­ствието от измяната е адско, съвър­шено противопо­ложно на съпружеското удоволствие, ко­ето е Небесно.

 (Ученикът на Новото не бива да забравя, че Небето, за ко­ето Сведенборг и църк­вата говорят, е старото небе, създа­дено от илухимите, и че сега Бог строи "Ново Небе и Нова Земя". Духовното небе е супервселената (и то старата), но има и Божест­вено – ултравселената, където всички обичат всички и се обменят с всички - б.х.)

385. Няколко духа, по навик, придобит от тях още до­като са били в телесния живот, се опитваха да ме опле­тат особено изкусно, т.е. чрез особено меко, почти въл­нообразно влияние, каквото обикновено е влиянието на добрите духове. Но аз забелязах, че то бе хитро и коварно и бе явно с цел да прелъсти и измами. Накрая аз си пого­ворих с един от тях, който, както разбрах, е бил на Зе­мята войскови началник. Като забелязах, че в понятията на мисълта му имаше нещо похотливо, аз започнах да му говоря за съпружеството на духовно ниво, и то с образи, които напълно отговарят на смисъла, и даже не само на буквалния смисъл. Той ми каза, че в земния си живот не е считал изневярата за нещо особено; на мен ми бе дадено да му отговоря, че прелюбодеянията са лошо нещо, въп­реки че в очите на извършващите ги (поради удоволстви­ето, което получават и, съответно, мисълта, че са по­лезни) те не изглеждат низки и даже изглеждат позво­лени. Аз възразих, че той може да се убеди в нечистотата им, имайки предвид, че браковете са разсадници на човеш­кия род и следователно на самóто Небесно царство, и затова те не бива да бъдат в никой случай нарушавани, а трябва да се считат за свещени. Казах му още, че след като самият той сега е на небето, а не в ада, то трябва да осъзнае, че брачната любов слиза през Небесата от Господа и че от тази любов, като от извор, се излива взаимната любов, която е основа на Небето. Че той би могъл да се увери във всичко това даже от самия факт, че и при най-малкия опит да приближат небесните об­щества, прелюбодейците изведнъж започват да усещат своята смрад и се хвърлят оттам в ада; че той, най-мал­кото, би трябвало да знае, че да се нарушава съпружест­вото, значи да се върви против Божествените и граждан­ските закони на всички страни, против самия здрав разум, тъй като това значи да въставаме не само срещу Божес­твения, но и срещу човешкия порядък.

И на още много мои доводи той отговаряше, че през земния си живот не бил мислил за това и сега иска да по­мисли вярно ли е всичко, което му изложих. Аз обаче му казах, че Истината не търпи разсъждения, тъй като те искат да оправдаят удоволствията на разсъждаващия и следователно злото и лъжата, и че той трябва сериозно да си помисли какво му е казано, тъй като то е истина. Или поне за това всеизвестно правило, че никой не бива да причинява на ближния си това, което не иска да правят и на самия него, и че ако някой би съблазнил по такъв на­чин неговата собствена жена, в случай, че той я обича тъй, както се обича в началото на всеки брак, то нима в гнева си не би казал, че измените са мръсни; и бидейки чо­век интелигентен, нима поне тогава не би се убедил, по­вече от всеки друг, в престъпността на подобни дейст­вия и не би ги намерил за напълно адски?

386. Бе ми показано ясно как удоволствията на брач­ната любов възлизат постепенно към Небето, а удовол­ствията на прелюбодеянието слизат към ада. Приближа­ването към Небесата чрез удоволствията на съпружес­ката любов се изразява в усилването на чувствата, бла­женството и щастието, които се множат непрестанно и стават неизчислими и неизречими - и толкова по-неиз­числими и неизречими, колкото по-вътрешно е било приб­лижаването; докато накрая, тези чувства достигат Бла­женството и Щастието на най-вътрешното Небе или Не­бето на Невинността. И всичко това с най-пълна свобода, тъй като всяка свобода произтича само от Любовта, вследствие на което най-голямата свобода произлиза от брачната любов, която е самата Небесна Любов. Но аз видях как прелюбодеянието води към ада и постепенно, до самата преизподня, в която няма нищо друго, освен жестокости и ужаси. Такава е съдбата на всички прелю­бодейци след напускането на тукашния живот! Под пре­любодейци се подразбират ония, които намират удовол­ствие в прелюбодеянията, а не в съпружеството."

Ето какво каза Елма:

- Рискувах да помоля за включване на цялата глава за брака от Сведенборг, понеже в цялата духовна на­ука за съпружествата на илухимите и херувимите от водороден тип няма по-точно произведение. Рис­кувах, понеже преводите от латински са неточни до един; самите оригинали на Сведенборг съдържат многозначност, а редакциите на някои пасажи след смъртта на Сведенборг, когато претопиха ориги­налните му книги и преиздадоха църковна версия, съ­държат цялата нетърпимост и наглост на падна­лите илухими. Илухимите паднаха от Божествения в духовния свят и там създадоха общества от еднакви ангели (чрез клониране – б.п.), а старата "Земя" - т.е. старата физическа вселена - сътвориха само от во­дород. Тогава нямаха и понятие от хелий, нито от вода, нито от всички останали елементи, съедине­ния и съобщества. Во­дата - носителката на живота в прехода от ста­рата вселена към новата - е дъ­щеря на хелия, понеже се е освободила от грехопаде­нието на Вчерашната Нощ. Хелият е духовен брак на един елохим (клониран в два протона) с два нови илу­хима, а водата - физи­ческа женитба на един серафим с два херувима! За илухимите от Вчерашния ден на Брама, както и за херувимите, еднакви като кукли, Сведенборговата водородна вселена е единствената форма на живот, единствената съвест, единстве­ният морал. Аз сега не критикувам Водородната Вселена, тъй като тя е праоснова на Битието. И на­истина, докато не се слеете със сродната си душа още в Божествения свят, в най-чистото му, илухимно поле, вие не мо­жете да правите никакви други връзки. Синтезът на водорода в хелий, на кислорода и водорода във вода, на всички останали елементи и съединения, се на­рича преход от Старата към Но­вата Вселена. Значи, сливането със вашата сродна, противоположна по­лада прави учебника на Сведен­борг и морала на Църк­вата съвършен канон на Вче­рашния ден на Брама. Съвършено безнадеждно и глу­паво е да се опитвате да разубеждавате поладите и монадите от Вчераш­ния Ден на Брама от тяхната правота и чистота. На тях хелият, водата и всички останали съобщес­тва им миришат "скверно" и за тях всичко, което не е водород, е образ на ада - и така трябва да бъде. Ако приеме Водородът още един илухим, той вече няма да е Водород, а ще е Хе­лий! А бронебойните куршуми на стереоморала, на "тесарактовата" съвест в лю­бовта и на съвършено различните й ухания и смър­тоносни газове във всички останали 46 измерения - всичко това не бива да подрива основите на Водо­родната Правселена. Естествено е, че водородните илухими и ангели от Вчерашния Ден на Брама уми­рат незабавно, попа­дайки в чуждо ангелско общес­тво: как можеш да ди­шаш фосген, когато дробо­вете ти са устроени за кислород? Естествено е за ри­бите въздухът да е ад, за обитателите на су­шата водата да е преизподня, а за съпружеската двойка мисълта за "трети" - също. Сексуалните ви предс­тави пречат на мисълта Ми да развивам сво­бодно съкровения пергамент на науката за Утреш­ния и Днешния Ден на Брама, за­това решавам да не ви го­воря скоро за тях.

Но на вас, които живеете по двойки само в едно прераждане и после вече никога не се срещате или направо се изяждате един-друг нощем или след смъртта си в астрала, ще кажа: не си въобразя­вайте, че сте морални! Чрез Емануил пак Аз говорих, пак Аз го развеждах из Небесата, чистилището и ада. Но не мислете, че сте "надхвърлили" водород­ното ниво, "Вчерашния Ден на Брама"! Напротив, вие още не сте го и помирисали! Той е точно толкова непристъпен, колкото Утрешният и Днешният. Ало­хи­мите са били илухими - половината са били! Елохи­мите са наполовина илухими!

Така че всеки, който се е разминал със Сродната си душа или с шанса да се слее с нея чрез някой от 144-те хиляди нейни представители на Небето; чрез някой от 400-те септилиона свои братя и сестри, най-подобен на нея в Старата Физическа Вселена, рискува да засмърди зловещо - и на практика от­давна вече смърди, независимо че може да е бракосъ­четан на Земята даже от самия Папа или от Вселен­ския Патриарх. На практика, попаднал на извратения си вкус или съчетал се по причини, съвършено раз­лични от Обичта, той извършва прелюбодеяние всяка се­кунда по отношение на Бога и сродната си душа, за­щото е тръгнал с враг. Да! Вие повечето си изби­рате същества извън числото на сродните си души в ùмума, на Небето и на Земята. А като срещ­нете ня­кой от принадлежащите ви по съвест и Закон Божий, погледът ви се отмества и вие се размина­вате съ­вършено спокойно с него.

Аз ви казвам: напънете ли се да се върнете към себе си и да престанете да развратничите с изкуст­вени същества или чужденци, вие ще усетите кой ви е най-близък на Небето и на Земята. Не можете ли още без водородно щастие, родени ли сте през Вче­рашния Ден на Брама, запомнете: преминаването на Сродна Душа през прераждането ви е подобно на японски свръхекспрес, на ракета, прелитаща ниско. Вие нямате време да видите как изглежда - тя е раз­мазано петно. Тя преминава само веднъж в живота ви през вашия град. И не всякога спира, ако вие не сте столица на Доброто и Истината в съвършено съче­тание, което ще рече - Красота. Ако сте станал красив от прекрасност, понеже сте разпознал Сло­вото и пригласяте на Делото, свърхекспресът ще спре за три секунди и на вашата гара. Не се тут­кайте да го разглеждате, да четете изтърканите му надписи. Най-бързите и съвършени експреси са обветрени от Свободата и боята на първата мла­дост не крещи, както по панаирните влакове. Ти рипни на стъпалото и се дръж здраво! Някога експре­сът спира само за една стомилионна от секундата, някога само намалява на завоя, а ако си провинциално градче с провинциална представа за възпитанието и морала, седни и си изчакай пътническия влак. Там е пълно с такива като тебе.

Съществата, станали струна от очакване, пред­смъртен гърч от липса на глътка сроден въздух, са се превърнали в опънат лък! Това значи съвършен илухим - макар и от Вчерашния Ден на Брама. Той е опънал тетивата си до отказ, с Одисеева мощ, по­ради верността към Пенелопа! И когато мине експ­ресът с Пенелопа, ако не спре или не намали на за­воя, Одисей се изстрелва със същата скорост и ост­рието на жаждата му да бъде само с Нея и Единст­вено с Нея не само догонва "влака-стрела", но и про­бива тежката му броня!

Законът "Ти не гони щастието - остави щасти­ето да те гони!" не важи за падналите илу­хими. Пад­налият илухим се хваща като удавник за сламка за всеки срещнат, само и само да не остане сам. Падна­лият илухим живее в съюз с други паднали илухими или херувими, наречени негови "домашни"; негови кармични привързаности. Падналият илухим е по­мияр, чакащ с хлип поредната порция помия, която ще му хвърли някой случаен мръсник, не желаещ да си разваля бизнеса или удобството. Падналият илухим поддържа с всички сили гниенето на някой подобен на себе си, вместо да го остави да изгние бързо, та да се прероди отново със свежи шансове за еволюция. Но паднал илухим, който вече е "обръгнал" от живот надолу с главата в селския нужник, където несрод­ните бъкат със стотици и хиляди като белите червей­чета - такъв паднал илухим се изправя решително, съблича се гол, хвърля се в бистрата река, дезин­фекцира се по всички правила и хуква презглава без дрехи към гарата или направо към линията, защото усеща тътена на далечен експрес! Той знае, че това е последният му шанс на тази Земя. Свива се за скок и затваря очи - очите на смъртния понякога не мо­гат да уловят такава скорост.

За онзи, който ще умре в следващата секунда или десетилетие без любов, е безразлично дали ще види експреса и как изглежда той отвънка. За него е важно да събере всичките си сили - и да скочи в нужния миг! Роднини, комплекси, обстоятелства, съждения, чер­вейчета - всичко това остава в смрадта на мина­лото му.

Експресите са най-различни.

Ако не си от Утрешния Ден на Брама и скочиш във влак, който не е празен, ти си загубен! Като видиш пътници из вагоните, като видиш даже и един път­ник освен теб в експреса, ако си все още паднал илу­хим, ти сам ще изскочиш през прозореца и ще ста­неш на кайма по диреците. Адът на илухимите е не по-малко гнусен от ада на алохимите, описван от Све­денборг. Ако един цял експрес не е само за него, пък­леният илухим започва да изхвърля пътниците из прозорците или сам се пребива.

Ако обаче си от Утрешния Ден на Брама, ако си скочил като стрела или си се качил спокойно на га­рата, ти ще седнеш смирено помежду другите сто­тици и хиляди пътници и ще благодариш на съд­бата, че няма да живееш повече в панелен или моно­литен клозет. Скоро след това влакът ще излети на ор­бита - и ще се гмурне във Вечността!

Ако се окажеш от Днешния Ден на Брама, ти вед­нага ще забележиш Първия Вагон след Машината. Той е определен специално за теб - Машинистът не може да кара влака, ако не отпочива периодически в обятия. Той може и без Втори Вагон, но тогава вла­кът стои много повече по спирките и между спир­ките, защото трябва да се превързват раните на хиляди пътници, взети направо от бойните полета. Като няма милосердна сестра от Втория Вагон; като няма нито една милосердна сестра из другите вагони, машинистът трябва да спира влака, да се бави по вагоните, да спира кръв и спасява припад­нали; и когато всички се успокоят - да стисне ръч­ките и натисне бутоните.

Ако кошерът има Царица, ще има и Пчели. Ако има Пчели, ще има и Мед. Ако няма Работници и Търтеи - също няма да има нито Пчели, нито Мед, ни Царица.

Правете си заключенията!

Крал без Кралица губи Царство.

Кралица без Придворни става Кукувица. И като покука няколко прераждания, ще й ом­ръзне и ще се научи да поднася на Краля си придворни, а на Придворните - Хляб и Сол.