758.1995.01.24 Бяла и черна култура

Книга 22


24.I.131(1995)

Бургас - Изгрев

БЯЛА И ЧЕРНА КУЛТУРА

(специален подарък за Ноинна)

НЕРОДЕНА МОМА

Такава мома още не е родена на Земята. Тя примира от радост, че днес се е паднала да бъде с овчаря и стадото, а дружките й пеят от щастие, че именно тя се е паднала днеска с овчаря. На другия ден на нейното място ще бъде друга от тях, на третия – трета. Надникнем ли във вселената, надникнем ли в бъде­щето – всички живеят точно по този начин и затова всички са вечно млади и прекрасни, безсмъртни. Един от белезите на хората без душа е, че веднага си помислят нещо лошо като по­паднат на такъв епизод в далечното бъдеще, а хората с душа гледат на това с умиление. Защото няма нищо нередно един юнак да обича всички моми и една мома – всички юнаци. Така казва и един Мъдрец за момата с душа, която пее за всички свои посестрими:

"Светли души, мила мамо,

Кои либе ми люби!"

6,30ч.

С голяма молба към Ноинна да продължи преобразя­ването на "1001 нощ" в Духа на Новото Човечество. За пример, че Учителят е работил абсолютно в същия дух, позво­лявам си да цитирам тук част от текст на Амунда (Весела Несторова):

"Вечер, след вечеря, Учителят ни караше да пеем - и една вечер накара брат Пеньо да изпее на­родната песен "Татунчо":

Татунчо, страшен хайдутин,

 Дошъл е мами на гости.

Стисна го майка, прегърна,

Зарони сълзи, зарида:

- Ела си, синко, в село,

Не ти ли, синко, омръзна

По тия тъмни балкани!

- Хайдутин майка не храни!

В ръкописния оригинал написах тази песен с черно и под ъгъл 9° с наклон надолу, като текст от силите на ада. Весела Несторова продължава:

Учителят преобрази думите на песента и описа новия българин така:

Татунчо, славен млад юнак,

 Нежно си мами продума:

"От днеска, мамо, аз реших

 Нов живот да заживея,

 Радост в душата ти да внеса,

 На всички добро да правя!

 Сега в моята душа

 Новото добро проникна:

 Син майка с любов да храни!"

Другата популярна народна песен, на която текстът се измени, беше "Люти клетви":

Проклет да е, проклет, мамо,

Който либе люби, мамо,

Люби, па не взема!

Либе помни и проклина

До девет години,

До девет години мамо -

До девет повоя!

В ръкописа нарочно написах тази сатанинска на­родна песен в черно и под ъгъл надолу 72°, за да се изтече откъдето е дошла - това са магични и кабалистични ме­тоди на словометрията. Този текст е типичен образец на работата на черната ложа върху народното подсъзнание и съзнание, за да кърви сърцето безнадеждно и накрая да умре.

Амунда продължава:

"Мрачният дух на българина е изразен в тази стара народна песен, както и склонността му да проклина всичко, което не е по волята му. Ето но­вия текст на песента, както го даде Учителят:

Тъй се мъчех, мила мамо,

И таз песен пеех,

Докато дойде светъл ангел

И вест ми донесе,

Че Любовта, мила мамо,

Нивга не се мени.

Нивга не се мени, мамо,

Никога не чезне,

Че вси моми, мила мамо,

Са все светли души!

Светли души, мила мамо,

Кои либе ми люби.

Благословен - каза, - мамо,

Който добре люби,

Който добре люби, мамо,

И добре обича.

Мойто либе, мила мамо,

Много добре люби;

В мойто либе, мила мамо,

Бог всички люби!

Учителят насищаше българските мелодии с ново съдържание, с новата идея за любовта, която в миналото е била тъй ограничена. Той извърш­ваше дълбоки алхимични процеси в българския дух чрез тези песни.

 "Път към Светлината", с.262-264

Първо исках да продължа тази тема на В.Н. с ми­сълта, че културата е гигантска арена на сблъсък между два фронта, на два космични свята, които се борят за чо­вешките души. Но по-право е да се каже, че Доброто не се зани­мава с войни и фрон­тове - затова и новите ни литера­туро­веди прекръстиха "Лите­ратурен фронт" в "Литера­турен форум". Обаче, де факто, бя­лата култура би тряб­вало да играе ролята на спасителите, на медицинските братя и сестри на полето, осеяно с митологични, фолк­лорни, литературни, театрални и кино-трупове.

В този смисъл, една колосална бъдеща работа по прера­ботка на класическите текстове с мотивации, кулмина­ции и раз­връзки по рецептите на ада е предстояща. Да вземем например Гьоте. Във версиите на пиесата му "Стела" са дадени два вари­анта на развръзка: първият - по "Шекспировски" (колкото и Шек­спир да е гениален) - поле с трупове, "урожай" от трагедии и не­разрешими казуси; а във втория - всички герои спасени. Неведнъж съм си представял една нова постановка на "Стела", в която първо героите се самоубиват според църковната й версия, при­писвана на Олимпиеца - не могат да развържат възела на класи­ческия триъгълник; а после - след картина със самия Гьоте, раз­хождащ се развълнувано в мансардата си с дилемата дали да убива или възкресява - вторият вариант на гениалната му пиеса. Там самият папа позволява нещо, заради което инквизицията е горяла космическите пришълки и пришълци по кладите без ни­какво колебание.

А може би вече е родена?...

Хронологически, тук се падат няколко писма на холи­затора до приятели, където са възможни спонтанни включ­вания на Елма. И до този момент има много подобни писма, които в книгите по 300 стр. не са нито поместени, нито споменати. В случая и тези, и следващите няма да бъдат включени, тъй като всички писма и извадки от писма са зап­ланувани за отделни томове. В случая става дума за писмо до А.Д.К. от 1.02.131(1995); писмо до Ойлумина от 5.02.131(1995) (“...Най-възхитително...”); още едно до нея от 7.02.131(1995)г. (“Пространствата на Тот”, с начало: “Трите макета...”); писмо до българската радиоемисия “Класик FM” от 10.02.131 (1995) г.; има и ръкопис с предварителни бележки от 10.02.131 (1995) г. на х. за осиянието “Часова астрология”, които са включени в него на 3 март; и още едно писмо до Ойлумина от 21.02.131(1995)г.(“Този път ти пиша”).